Данъчно право по новото допк по конспекта на проф. Стоянов Въпрос №2 Понятие за данъци. Функции за данъците

Въпрос №14

Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък Той служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност. Със закон могат да бъдат предвидени специални регистри като част от регистъра по ал. 1.

Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра.

Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт. Извършва се от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. Когато вписването се извършва служебно, то има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация.

Регистрираните лица се идентифицират чрез следните данни: 1. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;2. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца;3. адресите на седалището и за кореспонденция на задължените лица. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.

Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.

Регистрацията се прекратява:

1. със смъртта на физическото лице;

2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.

В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на НАП със заповед.

На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.В нея се отразяват:

1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;

2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;

3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;

4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;

5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;

6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;

7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;

8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповед. Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея

Въпрос #15

Производство по издаване на данъчни актове.

Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.

Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник . Със заповедта за възлагане се определят:1. данните за ревизираното лице ,2. ревизиращите органи по приходите;3. срокът за извършване на ревизията; 4. ревизираният период; 5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.

Заповедта се връчва на ревизираното лице. Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.Ако срокът се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нова заповед за възлагане от органа, възложил ревизията. Поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години.

Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията. При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето.

Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад трябва да съдържа: 1. имената и длъжността на органите, които го съставят; 2. номера и датата на доклада; 3. данни за ревизираното лице; 4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; 5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; 6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях; 7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; 8. предложение за установяване на задълженията; 9. опис на приложените доказателства; 10. подписи на органите по приходите, съставили доклада.

Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.След изтичането на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение.

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: