ІІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
В увода е обоснована актуалността на темата, както и нейната практическа и теоретична значимост. Поставена е целта на изследването и са представени задачите, които трябва да бъдат решени за постигането и́. Формулирани са обектът и предметът на изследване.
ГЛАВА І. Теоретични аспекти на инвестициите в железопътния транспорт
В резултат на направен библиографски анализ в научната литература се изяснява съдържанието и обхвата на термините инвестиции, инвестиционен процес и инвестиционна политика от икономическа гледна точка. Извежда се разбирането на автора за икономическата същност на тези категории, а именно:
-
„Инвестиция” е парично вложение свързано с изграждането на даден обект в такъв завършен вид, който позволява при експлоатацията му в бъдеще да се формира социално икономическа полза (изгода).
-
„Инвестиционен процес” е съвкупността от редица последователни действия, чрез които се постига целта на инвестицията – изграждането на завършения обект.
-
„Инвестиционна политика” осигурява всички основни насоки за развитие на инвестиционната дейност. Чрез нея се формират дългосрочни инвестиционни цели, избират се най-ефективните пътища за тяхното достигане.
Рационалното използване на инвестициите е комплексна задача, която изисква разработване и последователно прилагане на цялостна инвестиционна политика. Тя е свързана с определянето и анализирането на няколко основни и взаимосвързани групи и въпроси:
-
Къде и в какво ще се инвестира?
-
Какви са необходимите инвестиционни средства?
-
Кои са възможните източници за финансиране?
-
Каква е ефективността на инвестиционните проекти?
Разгледани са класификацията и структурите на инвестициите, чрез които могат да се вземат управленски решения свързани с инвестиционната политика на транспортната фирма.
Принадлежността на инвестициите към съответните групи носят различен ефект и определят различна по своята същност ефективност.
В икономическата литература тези понятия са често разглеждани и като обобщаващ резултат можем да ги характеризираме както следва:
Ефектът е полезния резултат или изгодата от влагането на инвестиции в съответния дълготраен актив.
Ефективността се измерва с отношението ефект (приход или ефект) към разходите за получаването му.
Подчертани са основните принципи и методически подходи при оценка на ефективността на реални инвестиционни проекти. Оценката се основава на съпоставяне на обема инвестиционни разходи със сумата и срока на възвръщаемост на инвестиционния капитал. Оценка на възвръщаемостта на инвестирания капитал трябва да се прави на основа на показателя “чист паричен поток”. Този показател се формира основно за сметка на чистата печалба и амортизационните отчисления в процеса на експлоатация на инвестиционния проект. В процеса на оценка сумата на инвестиционните разходи и чистия паричен поток трябва да бъдат приведени към настоящата стойност. Инвестирането в повечето случаи се осъществява на няколко етапа. Затова, с изключение на първия етап, всички следващи суми на инвестиционните разходи трябва да се привеждат към настоящата стойност. Така трябва да се привежда към настоящата стойност и сумата на чистия паричен поток.
Разгледани и характеризирани са основните показатели за оценка на ефективността на инвестиционните проекти: нетна настояща стойност, индекс (коефициент) на доходност, индекс на рентабилност, срок на откупуване и вътрешна норма на възвръщаемост.
Особено внимание е отделено на характеристиката на източниците на финансиране на инвестиционни проекти, тъй като те са в пряка връзка с целта и задачите на настоящия дисертационен труд. Източниците на инвестиции се класифицират основно на външни и вътрешни.
Необходимостта от използването на външни източници е наложителна, когато инвестиционният проект изисква финансови ресурси, които не могат да се осигурят от вътрешните източници. Такива източници са:
При този вид финансиране субсидията заема основно място. Бюджетните субсидии са елемент на държавната политика. Чрез тях може да се оказва икономическо, а не пряко административно въздействие върху стопанските субекти. В условията на криза, обхванала транспортния отрасъл, икономическата подкрепа от страна на държавата, изразена най-вече чрез бюджетното субсидиране, трябва да търси различни начини и направления за реализация, да позволява тяхното съчетаване и оптимизиране с оглед на търсенето и намирането на ефективен траен резултат и повишаване на възвръщаемостта на транспортната услуга.
-
финансиране чрез банков заем
Банковият заем е често използван от транспортните фирми за инвестиционно финансиране. Ефективността му зависи от срока и цената на заемния капитал, определена чрез размера на лихвения процент.
-
финансиране чрез акционерен капитал и издаване на облигации.
Финансирането чрез емисии на ценни книжа е особено приложима за привличане на капитал за изграждане на големи транспортни инфраструктурни проекти.
-
осигуряване на инвестиции от концесии по Закон за концесиите.
Финансирането чрез концесии е особено подходяща форма за изграждането на транспортни обекти като републикански пътища, пристанища, граждански летища, отдаване на концесия на железопътни гари и други.
Съвременните тенденции в железопътния транспорт и по-конкретно в железопътната инфраструктура, която е обект на изследване в настоящия труд, са районите около железопътните гари да се развиват инфраструктурно, търговски и административно. Използването на концесиите като вид източник на финансиране е необходимо за поддръжката и модернизирането на железопътните гари и линии.
-
осигуряване на инвестиции от безвъзмездни дарения и помощи.
Този източник за финансиране има почти символично значение за транспортните фирми. Използва се най-вече при възстановяването и изграждането на обекти с туристическа или историческа значимост за страната ни.
-
осигуряване на инвестиции от Европейски фондове и програми.
С влизането на България в Европейския съюз за структурните фондове предоставени за железопътния транспорт е необходимо ефективно управление на инфраструктурните проекти, за да могат разполагаемите средства да бъдат усвоени своевременно и колкото се може по-ефективно.
Това е един от сигурните начини за финансиране със собствени средства. Използването на този източник позволява обновяването и разширяването на имуществото на транспортната фирма.
Друга особено гъвкава форма на финансиране, намерила широко приложение в транспорта е финансовия лизинг. Чрез него се преодоляват в голяма степен недостига от собствен капитал при финансирането. Финансирането на инвестициите в транспорта е най-удачно чрез комплексно използване на вътрешните и външните за финансиране. Финансирането със собствени средства е безрисков начин, но финансирането и с чужди капитали се налага поради факта, че на сегашния етап от развитието на транспорта собствените средства за финансиране са ограничени или почти липсват. Транспортът и по-специално железопътния транспорт продължава да изпитва остра нужда от значителни инвестиции.
Относителен дял на инвестициите от БВП и на транспортните инвестиции от общите инвестиции на страната.
Таблица1.1*
Показатели | Години |
1998
|
1999
|
2002
|
2004
|
2006
|
Относителен дял на инвестициите от БВП (%)
|
15,70
|
19,33
|
20,22
|
22,53
|
19,90
|
Относителен дял на инвестициите в транспорта от общите инвестиции
|
15,11
|
18,66
|
17,95
|
19,46
|
16,98
|
Сподели с приятели: |