ГЛАВА ІІІ. Модел за анализ на разходите и ползите на инфраструктурни проекти с оглед усъвършенстване на инвестиционната политика на железопътния транспорт

Инструментариумът, който се предлага в настоящия дисертационен труд допълва и адаптира съществуващи и новоразработени методики и модели за анализ на разходите и ползите при изготвяне на инфраструктурни проекти за железопътната инфраструктура, с цел да се предоставят теоретично обосновани и практически приложими средства за ефективен подбор на варианти и източници на финансиране.

Разглеждат се теоретичните и методологични аспекти на анализа на разходите и ползите. Анализът на разходите и ползите е система от методики за систематично и количествено оценяване на публични или частни проекти с цел да се определи ефектът от реализацията на проекта от социално-икономическа гледна точка. Анализът на разходите и ползите се определя в резултат на извършен финансово-икономически анализ, в който трябва да се отчетат всички цели на проекта, под формата на ползи и всички загуби и недостатъци, под формата на разходи. Основните показатели, които се определят чрез този анализ са Вътрешна норма на възвръщаемост, Нетна настояща стойност и Коефициент ползи/разходи.

Предлаганата методология в дисертационния труд е адаптирана за инфраструктурни проекти в железопътния транспорт.

Целта на модела за анализ е да се оценят раз­хо­дите и ползите на инфраструктурни проекти от гледна точка на Управителя на НК „ЖИ”, като се отчитат и ефектите, както за ползвателите на железопътната инфраструктура (железопътните оператори, пътниците и товаро­дателите), така и за обществото като цяло. Стремежът е да се направи оценка на разходите и ползите при сравняване и даване на приоритет при избор на варианти за инвестиционни решения при инфраструктурни проекти в железопътния транспорт.

За илюстрация на практическата приложимост и за създаване на възможност за сравнителен анализ на резултатите е направен анализ на разходите и ползите за конкретен инфраструктурен проект „Удвояване и електрификацията на железопътна линия Карнобат – Синдел”.

Определени са изискванията към модела да е съобразен с нормативни изисквания на ЕС и с национални нормативни документи, както и да е съобразен със спецификата в дейността и структурата на железопътния транспорт.

За определянето на отделните изходни параметри се използват методи и подходи, адаптирани към спецификата на инвестициите за изграждане на инфраструктурен проект и към дейността на НК „ЖИ”.

Анализът на разходите и ползите обхваща два основни етапа – финансов и икономически анализ. Резултатите от икономическия анализ обхващат социално-икономическите аспекти от реализация на проектите (фигура 3.5).

Конкретните методики, които са разработени и приложени за целта, са:

• 
  Идентифициране на елементите и прогнозиране на входящите парични потоци;
  
• 
  Идентифициране и определяне на инвестиционните разходи;
  
• 
  Идентифициране на елементите и прогнозиране на оперативните разходи;
  
• 
  Корекция на финансовите потоци и определяне на реални икономически потоци.
  

Главната цел на проекта е удвояване и електрификация на железо­пътна линия Карнобат – Синдел. Участъкът е с дължина 123 километра и свързва един от най-натоварените Европейски транспортни коридори №8 (Варна – Бургас – Пловдив – София – Тирана – Дурас – Бриндизи) с коридора ТРАСЕКА, осъще­ствяващ връзката между Европа и Азия (между Черно и Адриатическо море).

Направените допускания са за времеви хоризонт на анализа и прогнозите – 30 години, като прогнозния период е от 2008г. до 2038г.

При определяне на времевия хоризонт са взети предвид указанията в „Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по разходи и ползи”, икономическия живот на железния път и съоръженията по него – 50 години, икономическия живот на системите и оборудването по тях – 15 години, отчитане на втора реинвестиция в ел. и енерго системите, както и в телекомуни­кационните системи на 15 година от тяхното внедря­ване по този проект.

При прилагането на модела за анализ на разходите и ползите се използват отчетни и прогнозни данни за трафика, които обхващат извършената работа и трафика по конкретния учас­тък и общо за железопътната мрежа. Прогнозите отчитат търсенето (необходи­ма пропускателна способност), предлагането (максимална пропускателна способност) и пазарният дял на железопътния транспорт.

Анализът обхваща три алтернативни варианта за изпълнение на инвести­ционния проект:

• 
  Първи вариант: – „нищо не се прави” (базов) – поддържане на железопътната линия Карнобат – Синдел; означен с L0;
  
• 
  Втори вариант: – среден с инвестиции за вариант „еднопътна линия за скорости 130 км/ч”; означен с L1.
  
• 
  Трети вариант: – оптимистичен – „Изграждане на двупътна електрифицирана линия за скорост 130 км/ч.”; означен с L2.
  

• 
  Финансов анализ
  

Финансовите входни фактори се представят от постъп­ле­ния­та от пътните такси и/или тарифите, прилагани при продажбата на ясно дефинирани услуги.

Обект на финансовият анализ е оценката на различните финансови възможности и финансовата стабилност на проекта за прог­нозния период. За извършването на финансовия анализ е използвана информация от финансовите отчети, справките за влакова работа в участъ­ка Карнобат – Синдел, данните предоставени от БДЖ ЕАД за разпределението и приходите от пътнически и товарни превози по линията и др. за периода 2003-2006г.

Целта е да се определят финансова вътрешна норма на възвръщаемост на инвестициите (IRR) и нетна настояща стойност (NPV) от гледна точка на НК„ЖИ”. Получените резултати служат като критерий за финансова ефек­тивност на предложените инвестиционни варианти. Тази част от анализа не отчита социалните разходи и ползи, свързани с проекта, поради което не е достатъчен за вземане на решения за финансиране от европейските фондове.

За нуждите на финансовият анализ са:

• 
  Идентифицирани входящите парични потоци, като са:
  

• 
  Прогнозирани приходите от инфраструктурни такси;
  
• 
  Определени амортизационните отчисления;
  
• 
  Определена е остатъчната стойност на инвестициите;
  

• 
  Идентифицирани и определяни инвестиционните разходи;
  
• 
  Идентифицирани елементите и са прогнозирани оперативните разходи;
  
• 
  Определени източниците на финансиране;
  
• 
  Определяни са финансова IRR и NPV .
  

• 
  Приходи от финансирания;
  
• 
  Финансови приходи;
  
• 
  Влияние на инфлацията върху инфраструктурните такси;
  
• 
  Еластичност на цените за достъп от измененията на пазарното търсене.
  

• 
  Приходи от инфраструктурни такси;
  
• 
  Остатъчна стойност на инвестициите.
  

Инвестиционните разходи са определени, като са разделени на:

• 
  Разходи за железен път и съоръженията по него,
  
• 
  Разходи за ел. и енерго системи,
  
• 
  Разходи за сигнализационни и телекомуникационни системи.
  

• 
  Еластичност на разходите към обема на превозите;
  
• 
  Изменения в числеността и структурата на персонала;
  

• 
  Определяне на структурата и равнището на оперативните разходи на НК“ЖИ” по дейности, по стопанства и по икономически елементи;
  
• 
  Определяне на съотношението постоянни (независими) – променливи (зависими) разходи по отношение на трафика и по отношение на инвестиционните решения;
  
• 
  Избор на измерители, към които да се отнесат променливите разходи.
  
• 
  Определяне на единични разходни ставки по избраните измерители;
  
• 
  Определяне на равнището на постоянните разходи за прогнозния период по участъци;
  
• 
  Определяне на оперативните разходи по участъци за прогнозния период, по технологични варианти и прогнозни сценарии и по видове движение (пътническо и товарно);
  
• 
  Обобщаване на резултатите за нуждите на финансовия анализ и определяне на FRR и NPV.
  

• 
  отчитат се само разходите по елементи и дейности, свързани с инвестициите по различните варианти;
  

• 
  амортизационните отчисления са парични потоци и се отчитат във връзка с влиянието им върху финансовия резултат (печалба или загуба);
  
• 
  разходите са определени без отчитане на инфлация.
  
• 
  при определяне на паричните потоци се отчита изменението на разходите, свързани с инвестициите по различните варианти.
  

Финансовата вътрешна норма на възвръщаемост на инвестицията (IRR) се изчислява при отчитане на общата стойност на разходите за инвестицията като изходящ паричен поток (заедно с оперативните разходи) и на приходите като входящ паричен поток. Тя измерва способността на оперативните приходи да осигурят устойчиво покриване на разходите за инвестицията. Изчислена е и нетната настояща стойност (NPV).

• 
  Икономически анализ на разходите и ползите
  

При икономическата оценка вложените ресурси в проекта се оценяват по готовността на потребителите да заплащат за тях.

Определянето на реалните икономически потоци при преходът от финансов към икономически анализ изисква отчитане на външните фактори и преобразуване на пазарните цени в счетоводни. Те могат да бъдат изкривени от недостатъците на пазара. За целта за всяка от входящите или изходящи позиции на паричните потоци се определя еднократен индекс за конверсия. Международната практика позволява използването на стандартизирани индекси за някои групи входящи/изходящи ресурси.

Целта на икономическия анализ е определяне и анализиране на социалните разходи и ползи от удвояване и електрификация на железопътна линия Карнобат – Синдел.

Предложеният модел обхваща следните етапи:

• 
  Идентификация и остойностяване на външните и социални ефекти;
  
• 
  Определяне на коефициенти за изчисляване на икономически потоци.
  

От гледна точка на тези групи, е направена количествена (стойностна) оценка на външните ефекти:

• 
  сигурност на превозите;
  
• 
  влияние на капацитета върху инфраструктурните такси и достъпа до инфраструктурата;
  
• 
  времепътуване за пътническите превози (стойност на времето);
  
• 
  срок на доставка за товарните превози (стойност на времето);
  
• 
  пазарно търсене;
  
• 
  околна среда.
  

Основни източници на външни разходи от въздействия върху околната среда, свързани с транспорта са шумът, замърсяване на въздуха и промяна на климата.

Изпълнението и реализирането на инвестиционните проекти води до изменения в структурата на транспортния пазар, в резултат на което се променят външните ефекти. Това налага да се коригират паричните потоци, които са вече прогнозирани във финансовия анализ, със стойностно отчитане на външните ефекти по видове транспорт.

За определяне на разходите и ползите от външни ефекти са използвани оценки на средните външни разходи по видове транспорт в страните от ЕС. Реалните икономически потоци се определят чрез корекции, отчитащи влиянието на:

• 
  фискални фактори;
  
• 
  външни въздействия (разходи и ползи);
  
• 
  изкривяване на цените (корекция с фактор на превръщане – калкула­тивни цени – пазарни цени);
  
• 
  изкривяване на работната заплата (счетоводна надница или надница в сянка).
  

• 
  не се отчитат непреките данъци в цените на входящите и изходящите ресурси;
  
• 
  социални осигуровки не се отчитат.
  

Разходите и ползите, които възникват по различно време, следва да се сконтират. При икономическия анализ на инвестиционни проекти нормата на сконтиране отразява социалните бъдещи ползи и разходи спрямо сегашните такива. За оценка на проекти, свързани с железопътната инфраструктура при съществуващите социално-икономически условия в страната е приета норма на дисконтиране 6%.

При икономическият анализ е определен и показателя коефициент на ползите и разходите. Коефициентът за ползите и разходите е съотношение на Настоящата стойност на входящите парични потоци спрямо същата стойност на изходящите парични потоци.

• 
  Анализ на чувствителността
  

• 
  Установени са променливите, използвани за изчисляване на изходя­щите и входящите ресурси при финансовия и икономическия анализ;
  
• 
  Установени са и са анализирани променливите, които предизвикват изкривявания на резултатите;
  

Анализът на чувствителността се прави, за да се анализира и прецени риска от влиянието на различни ключови фактори по проекта.

Основните променливи (фактори), които влияят върху показателите на инфраструктурен проект са промените в инвестиционните разходи, в изходящите (оперативни) разходи и във входящите парични потоци.

Изследването на тези фактори и тяхното влияние върху съответния проект, чрез промяна на техните стойности е на база финансовия и икономическия анализи за съответните варианти.

• 
  Основни предимства на приложената методология
  

• 
  Използвана е научно обоснована и надеждна методика за прогнозиране на железопътния трафик.
  
• 
  Разработена е и е приложена методика за определяне на входящите парични потоци на база измененията в трафика;
  
• 
  По методика, отчитаща измененията в структурата и равнището на разходите за железопътната инфраструктура са идентифицирани и прогнозирани изходящите парични потоци.
  
• 
  Направени са предварителни допускания при идентифициране на паричните потоци за финансовия и икономическия анализ, заложени в изградените модели.
  

Предимствата на модела се определят от следните основни предпоставки:

• 
  Използваната методика за прогнозиране на трафика отчита тенденциите в развитието на сухоземния транспорт, пазарните дялове на автомобилния и железопътния транспорт и макроикономическите показа­тели, като по този начин се обхваща влиянието на фактори, които оказват влияние върху предлагането (максимална пропускателна способност) и върху пазарното търсене (необходима пропускателна способност).
  

• 
  Разработването на три прогнозни варианта дава възможност за по-прецизно определяне на сравняваните инвестиционни сценарии.
  
• 
  Чрез допусканията направени в модела за определяне на финансовите потоци е изчистено влиянието на социални фактори и трансферни плащания.
  
• 
  Паричните потоци по сценарии са определени чрез изследваните функционални зависимости между търсенето и предлагането от една страна и експлоатационните разходи и приходи на НК ”ЖИ” от друга, което създава единен подход и съпоставимост при определяне на приходите и разходите.
  
• 
  Моделът за определяне на входящите парични потоци позволява достатъчно прецизно и същевременно технически опростено определяне на приходите от инфраструктурни такси по вид движение (товарни и пътнически), по категории влакове и по железопътни линии и по видове дейности на НК ”ЖИ”.
  
• 
  Моделът за прогнозиране на оперативните разходи отчита структура­та и равнището им по икономически елементи, по дейности, определя съотношението между постоянни и променливи разходи и съотно­шението им по производствени фактори, отчита еластичността на разходите към обема на превозите и измененията в числеността и структурата на персонала.
  
• 
  Направените допускания при определяне на оперативните разходи позволяват да се отчитат измененията на разходите по елементи и дейности, свързани с инвестициите за всеки от сценариите.
  
• 
  При определяне на прогнозните изходящи парични потоци моделът отчита структурата и равнището на оперативните разходи на НК „ЖИ” по дейности, по стопанства и по икономически елементи.
  
• 
  При определянето им разходите са диференцирани на постоянни (независими) – променливи (зависими) разходи по отношение на трафика и по отношение на инвестиционните решения. Избрани са измерители, към които да се отнесат променливите разходи и за тях са определени единични разходни ставки.
  
• 
  Чрез приложените методики и модел е определено равнището на разходите за прогнозния период по участъци, по технологични варианти и прогнозни сценарии и по видове движение (пътническо и товарно). Резултатите са обобщени за нуждите на финансовия анализ и определяне на IRR и NPV.
  
• 
  За захранването на модела са използвани отчетни данни и резултати от анализ на дейността на НК”ЖИ”.
  
• 
  В модела за икономически анализ на разходите и ползите парични­те потоци са модифицирани, като за целта са остойностени разходите и ползите от външните ефекти, фискалните фактори, външните въздействия, изкривяване на цените (корекция с фактор на превръщане – калкулативни цени – пазарни цени).
  
• 
  За целите на икономическия анализ са определени разходните ставки с отчитане на влиянието на инвестициите върху свързаната с тях част от разходите.
  

В дисертационният труд в резултат на направеното изследване са получени следните резултати:

• 
  Уточнени са понятията инвестиции, инвестиционен процес и инвестиционна политика и са определени особеностите им в железопътния транспорт.
  
• 
  Обосновани са направленията и системата от показатели за оценка и анализ на инвестиционната дейност в железопътния сектор.
  
• 
  Направена е оценка и анализ на инвестиционната политика и са определени възможностите за привличане на допълнителни източници на инвестиции в железопътната инфраструктура.
  
• 
  Предложен e инструментариум, който допълва и адаптира съществуващи и новоразработени методики и модели за анализ на разходите и ползите при изготвяне на проекти за железопътната инфраструктура.
  
• 
  Изграден е модел, за който са разработени и приложени методики за:
  
  • 
    Идентифициране на елементите и прогнозиране на входящите парични потоци;
    
  • 
    Идентифициране и определяне на инвестиционните разходи;
    
  • 
    Идентифициране на елементите и прогнозиране на оперативните разходи;
    
  • 
    Корекция на финансовите потоци и определяне на реални икономически потоци.
    

На основата на анализа на финансирането на инвестициите в железопътния транспорт и възможностите за разширяване на източниците и усъвършенстване на инвестиционната политика могат да се направят следните по-важни изводи и препоръки:

• 
  Железопътната система функционира неефективно и е голям потребител на бюджетни средства;
  
• 
  Разработваните инвестиционни програми за поддържане и развитие на железопътната инфраструктура не са осигурявани с необходимите финансови средства от държавния бюджет и по този начин тяхното неизпълнение води до натрупване на изоставането в ремонтните дейности за поддържането на инфраструктурата;
  
• 
  Необходимо е създаване на по-добри условия за развитие на инфраструктурата, чрез отдаването на концесии на различни инфраструктурни обекти;
  
• 
  За развитие на инвестиционната дейност не трябва да се разчита само на европейските фондове и програми, а да се мобилизират всички възможни финансови източници;
  
• 
  Финансирането на инвестициите в железопътния транспорт е най-удачно чрез комплексно използване на източниците за финансиране.
  
• 
  Железопътният транспорт се нуждае от провеждане на дългосрочна единна инвестиционна политика с отчитане и планиране на всички финансови източници, политика поощряваща инвестиционната дейност;
  
• 
  Усъвър­шенстването на инвестиционната политика за развитие на железопътния транспорт ще доведе до пълноценно използване на инфраструктурата и оползотворяване на активите, както и до по-добро качество на предлаганите услуги.
  

Важно условие за успешна инвестиционна дейност е ефективното използване на средствата. От особено значение е постигането на максимална възвръщаемост, от всяка единица вложени средства. Развитието на железопътния транспорт зависи в значителна степен от оптималното използване на инвестициите, от тяхното максимално влагане в мероприятия и проекти, които ще спомогнат за изграждането и реконструкцията на материално-техническата база. Това определя и тяхното стратегическо значение за всяка фирма, а именно да осъществява ефективно управление и използване на инвестициите.