Като си внимателен в края, както и в началото

Единственото желание, което си заслужава да си по­желаеш, е да нямаш желания. Всички желания създават мъ-ки. Желанието означава, че навлизаш в утрешния ден. Жи­вотът е тук. а желанието е някъде другаде. Животът е в този момент, а желанието е някъде в бъдещето.

Желанието е отлагане, мечта и надежда. То не е реал­ност.

На Изток ние наричаме света илюзорен, майя. Не, че дърветата там са илюзорни, лъжливи. Не! Те са реални, как­то си и ти. Не, че планините не са реални, че Хималаите не са реални - напротив, те са реални като тебе, даже повече. Но защо тогава светът е илюзорен? Под света ние разбираме света на желанията, а не на нещата. Светът на твоите жела­ния, който те огражда, е илюзорен, майя, мечта. И заради този илюзорен свят ти не можеш да живееш в реалния свят.

Ако зарежеш всички, желания, ти се изправяш лице срещу лице с реалността. Ти срещаш реалността. Започваш да живееш в нея. Това е благоденствие - един красив мо­мент. Ако го пропуснеш, пропускаш всичко. Ако го постиг­неш, постигаш всичко.

Мъдрецът желае да няма желания.

Разказват за Джунаид - суфи-мистик, че достигнал много голяма чистота и себеотрицание. Един ден дошъл пратеник на Бога - помнете, че това са притчи и не бива да се приемат буквално. Пратеникът на Бога казал:

- Бог е много доволен от тебе. Ти постигна много и можеш да поискаш каквото желаеш.

Джунаид се засмял и казал:

- Това е глупаво, понеже моят учител ми каза да изоставя всички желания. Аз се отказах от всичките си же­лания. Ти идваш, когато съм се простил с всичките си жела­ния. Трябваше да дойдеш малко по-рано! Сега това е пъл­на глупост. Аз нямам желания, а ти си дошъл да ми кажеш: "Поискай и каквото поискаш, ще ти се изпълни." Напразно си дошъл.

Но пратеникът настоявал и му рекъл:

- Ти ще обидиш светия човек. Трябва да помолиш за нещо, защото когато Бог иска да даде, не можеш да кажеш "не". Това е подарък. Вземаш го, какъвто и да е! Трябва да поискаш каквото и да е то.

Джунаид си затворил очите - какво да прави? Той бил в безизходица, защото се разделил с всички желания и сега нямал желание. Тогава отворил очите си и рекъл:

- Предай на Бога, че единственото ми желание е да нямам никога желания. Изпълни моето желание - желание­то да бъда без желание.

Наистина това не е желание, а раздяла с всички жела­ния. Ако това е желание, ако то наистина е желание да ня­маш никакви желания, то това желание е достатъчно, за да стане бариера. То не е желание, а само начин на изразяване.

Той цени нещата, които се постигат лесно. Ти цениш неща, които са трудно постижими - колкото е по-трудно, толкова повече ги цениш. Стойността на кохинор не е ис­тинската стойност на кохинор. Той има тази стойност, за­щото е трудно постижим. Ако имаше кохинори на всяко кюше на улицата, никой нямаше да се интересува от него. Кой ще мисли за него? Но той е трудно постижим и негова­та рядкост е единствената причина за високата му стойност. Иначе той нито се яде, нито се пие. Ако останеш сам и ця­лото човечество изчезне, а ти имаш кохинор, какво ще го правиш? Ще го захвърлиш, тъй като няма смисъл да го мъкнеш със себе си.

Той цени простите неща. Ако може да се сдобие с храна, когато е гладен, той е щастлив, както дори Алексан­дър Велики не е бил щастлив, когато е станал велик импе­ратор на почти целия свят. Когато е жаден и може да полу­чи малко вода, за да утоли жаждата си, той е толкова щаст­лив, колкото не можеш да повярваш. Малките неща, които не е трудно да получи, той цени и затова живее в мир.

Ти цениш трудните неща и винаги ще живееш в хаос. Животът ти ще бъде кошмар. А когато получиш тези трудни неща, ще има други неща още по-трудни, които трябва да получиш. Няма край на това.

Научава това, което не се научава...

Когато си се родил, не си знаел нищо, не си носел със себе си никаква информация, никакви знания, но си носил съзнание, разбиране и бдителност, носил си битието, а не знанието. Мъдрецът се стреми да стане отново дете. Той се стреми да научи това, което не може да се учи, което е вътре в тебе. Няма нужда да ходиш на училище, за да го научиш. Всъщност ти можеш да научиш други неща, само защото това неучено битие е вече вътре в тебе. Затова можеш да на­учиш други неща.

Какво сте загубили? - Невинността на детето. Той от­ново достига до нея и я възвръща. Светците не са нещо ново - те са само възстановяване на детската невинност.

Той иска само едно нещо: да стане част от природата, а не его, което й пречи. Той тече с природата, а не се бори с нея, върви по течението без съпротива и борба.

Ако можеш да плуваш по течението на живота, ти из­веднъж ще видиш собственото си тяло да плува по реката. Ти ще видиш как миналото ти отплува: всичко, което си на­учил, си отива и всичко, което си притежавал, заминава. Ос­тава чистото, просто битие, а това значи, че си Буда. Буда означава човек, който е буден, а не заспал. Ти ставаш Буда като виждаш егото си, притежанията си, наученото от тебе и знанията ти - всичко, твоят труп, твоето мъртво минало, от­несени от реката.

Ако се носиш по течението на реката, рано или късно ти ще срещнеш своя труп. Ако се бориш с течението на ре­ката, тогава никога няма да срещнеш своя труп. Благословен е човекът, който е видял собствения си труп да отплува по течението на реката на живота.

О. Ако вие сте дошли тук с цел да постигнете просвет­ление, значи не можете да сте тук. Физически може да изг­леждате, че сте тука, но вие не можете да сте с мене. Целта е в бъдещето, а аз съм тука! Умът, който е целенасочен, е свързан с бъдещето, така че ние няма да се срещнем.

Аз зная, че вие сте тука, за да постигнете нещо, а всъщност затова именно то ви липсва. Аз съм тук, за да ви убедя да изоставите самата идея да постигнете каквото и да било: просветление, мокша, нирвана, включително Бога. Ако се разделите с този целеустремен ум, а всички умове са целеустремени, защото друг ум не съществува, та, ако го зарежете този ум, вие ставате просветлени.

Просветлението не е дирене, то е реализация. Не е цел, а самата природа на живота! Животът като такъв е просвет­лен. Не е нужно нещо да се прибавя към него или да се по­добрява. Той е съвършен. Няма преминаване от несъвърше­ното към съвършеното, а само движение от съвършенство към съвършенство.

Вие сте тук, за да придобиете нещо. Това действа като бариера. Оставете тази бариера и просто бъдете тук. Забра­вете целта, животът не може да има цел. Животът е целта. Как може да има друга цел? Иначе ще изпаднете в безкраен регрес, защото тази цел ще има друга цел, а другата цел ще има трета цел,.. Животът няма цел, затова е така хубав.

Индийците го наричат леела- игра. А той даже не е игра. Сега на Запад думата "игра" стана много важна. През последните две-три години излязоха стотици книги с дума­та "игра" в заглавието, например: Началническа игра, Вър­ховната игра, Игрите на хората и т.н. Но има разлика между игра и забава. За индийците животът е забава, а не игра, тъй като и играта съдържа някаква цел или постигане на резул­тат, завоюване на победа, побеждаване на противника ... Когато забавата стане игра, това става сериозно. Възрастни­те играят игри, а децата играят само за забавление. Самата активност е достатъчна, има си истинска стойност и не й е нужна цел. Животът е леела - игра-забава. Моментът, в който ти си готов за нея, за тебе е просветление.

Опитай се да го разбереш от друг ъгъл. Ти си това, ко­ето си се старал да бъдеш. Ако се стараеш повече, то все по­вече ще се отдалечаваш. Остави всички усилия и приеми себе си такъв, какъвто си - бъди точно това и веднага ще разбереш, че го имаш. То винаги е било при тебе, а ти така сериозно си го търсил и поради тази единствена причина не си го намерил.

Добре, вие сте тук, за да постигнете нещо - просвет­ление, самадхи, сатори ... или просто нещо. За мене всички тези думи са глупост, тъй като те ви разкриват ново поле на желания. Те отново ви откриват вратата на желанията.

В света вашите желания са да имате пари, власт, прес­тиж, а след време това ви втръсва. Разбирате, че всичко е боклук. Ако ги постигнете, вие сте победените, ако не ги

постигнете, пак сте победени. Тогава започвате да разбира­те, че всичко това е глупост. И внезапно ви осенява мисълта за нова игра: просветление, медитация, йога, Бог, отвъдния свят, отвъдния бряг! Отново умът е в своята стихия - отк­рил се е нов свят на желания и тръгвате да гоните новите цели. Парите не са така неуловими като медитацията. Този свят поне е твърд и солиден, а оня свят и бряг, отвъдният свят е абсолютна фантазия. Сега се намираш в по-задънена улица от преди. При първото ти разбираш безполезността, а при второто ще са ти нужни милиони живота, за да разбе­реш, че и то е безполезно.

Когато човек осъзнае, че всички цели са безполезни -без изключение всички цели са безполезни — тогава няма какво повече да правиш освен да бъдеш. Отпускаш се, ре-лаксираш цялостно, няма нищо за вършене и няма напреже­ние. Тогава твоите граници изведнъж се стопяват, както се топи снегът при сутрешните лъчи на слънцето. И като няма какво да правиш, ти изчезваш, егото изчезва. Когато нямаш какво да правиш, какъв да бъдеш и какво да постигаш, тога­ва кой си ти? Цялата самоличност се изпарява. Това е прос­ветлението.

Тогава за тебе започва коренно различен начин на жи­вот. Ставаш забавен, игрив, жив с всеки момент и като няма къде да ходиш, каквото ти поднесе животът, ти го приемаш с дълбока благодарност. Това аз наричам "да станеш бог". Мигът, в който ти се отдаваш на забава и изживяваш мо­мента, ти си станал бог.

Аз съм тук, за да ви убедя, че вие вече сте богове. Мо­же да сте дошли тука, за да станете богове, това е вашето пътуване, но то не ме касае. Аз зная, че аз съм тука, за да ви убедя да погледнете собственото си лице отново, да потър­сите вътре в себе си, а не да ходите навън и да търсите не­що, което не съществува.

Животът е безцелна игра, игра на необятни сили. Доб­ре е, ако нямате ума на постигащия човек и зле е, ако имате амбицията да станете нещо, да бъдете нещо, да направите нещо.

Отпуснете се. Захвърлете бъдещето напълно. Само настоящият момент съществува, а този момент е вечността. Този живот е всичко, което има, не мислете за отвъдния бряг.

Онзи ден аз ви разказах китайската алегорична при­казка за човека, който се върнал от средата на реката. Защо се е върнал от средата на реката? Защото няма друг бряг. Единственият бряг е този. А защо е започнал да се смее? Защото изведнъж е разбрал, че той самият е Буда, когото търсил.

Дзен-учителите учат своите ученици така:

Ако някой ден, медитирайки, вие срещнете Бу­да, убийте го веднага! Не губете миг - убийте го вед­нага! Иначе той ще ви отклони от пътя.

Те са прави. Когато медитирате, Кришна идва със сво­ята флейта и става много хубаво. Отново вие сънувате. Обх­ванати сте от съня и желанието. Когато дойде Исус, вие сте впримчени в паяжината на ума - това е паяжината на паяка. А когато дойде Буда, вие забраните себе си. Затова Дзен-учителите казват: Убий веднага Буда! Разчисти си пътя. Не пускай никого там, т.е. не допускай никаква цел, само бъди цялостен, сам - в твоята абсолютна чистота. Това е прос­ветлението.

Трябва да ви повторя, защото зная, че вие все забравя­те. Вие сте това, което търсите. Нека това ви бъде основната мантра. Ако разберете тази мантра, вие сте разбрали всичко. Опитайте.

На целите вие сте посветили много животи. Сега^се опитайте да живеете от ден за ден, като че ли няма бъдеще. Отначало ще бъде само "като че ли", но постепенно ще раз­берете, че това като че ли е единствената реалност. Отна­чало ще ви се струва, че е театър, но скоро ще разберете, че този театър е единствената реалност.

Вие дойдохте тук с цел, но аз няма да ви позволя да останете тук с целта. Ако не се разминете с мене, целта ви ще отпадне. Постойте още малко и целта ще ви напусне. Или аз оставам тук при вас, или целта. Трябва да изберете.

В. Каква е разликата между реакция и отговор?

О. Много голяма. Има голяма разлика, не само в коли­чеството, но и в качеството. Реакцията произлиза от мина­лото, а отговорът - от настоящето. Вие реагирате според шаблоните на миналото.

Някой ви обижда и веднага се задвижва старият меха­низъм. В миналото са ви обиждали и вие сте постъпвали по определен начин. Сега постъпвате по същия начин. Вие не отвръщате на тази обида и на този човек, а просто повтаряте реакцията по стар навик. Вие не поглеждате този човек и тази нова обида - в тях има нов нюанс. Вие просто действа­те като робот. Във вас има някакъв механизъм, натискате бутона и казвате:

- Този човек ме обиди. Реагирай.

Реакцията не е според реалната ситуация, а нещо като проекция. В този човек сте видели миналото си.

Ето какво се случило с Буда. Седял той под едно дър­во и говорил на учениците си. Дошъл някакъв мъж и се изп­люл в лицето му. Той си избърсал лицето и попитал:

- Какво е следващото? Какво още имаш да кажеш?

Мъжът се объркал, тъй като изобщо не е очаквал, че като заплюе някого в лицето, онзи ще попита: "А сега какво следва?"

В миналото си той нямал такъв случай. Обиждал хо­рата, те се ядосвали и всички реагирали. Ако пък били ст­рахливи и слаботелесни, ухилвали се и се мъчели да го подкупят. Но Буда не постъпил нито като едните, нито като другите. Нито се ядосал, нито се обидил, нито се уплашил, а просто делово попитал: "Какво следва?" От негова страна нямало съответната реакция.

Учениците му реагирали, ядосали се. Най-близкият ученик на Буда, Ананда, казал:

- Това е твърде много. Няма да го търпим. Ти си за­пази твоите проповеди за тебе, а ние ще покажем на този човек, че не може да върши това, което е вършил досега. Той трябва да си понесе наказанието. Иначе всички ще за­почнат да правят като него.

Буда им казал:

- Вие ще си мълчите. Той не ме е обидил, а вие ме обидихте. Той е нов, непознат. Може да е чул нещо от няко­го и да .си е създал някаква представа за мене. Той не плю върху мене, а върху собствената си представа и мнение за мене, тъй като той изобщо не ме познава. Тогава как може да ме заплюе? Може да е чул от хората нещо за мене, че съм атеист, опасен човек, който отклонява хората от правия път, революционер, корумпиран. Може да е чул нещо за ме­не, което е оформило идея и представа, а сега той заплю тази своя идея. Ако помислите по-задълбочено, той заплю собствения си ум. Аз не съм част от него. Разбирам, че този клетник има да каже още нещо, защото това-е начин да из­кажеш нещо - заплюването е начин да се изкажеш. Има моменти, когато чувстваш, че езикът е безсилен - при силна любов, гняв, омраза, молитва - има силни моменти, при ко­ито езикът е безсилен. Тогава трябва да извършиш нещо. Когато си силно влюбен, ти целуваш и прегръщаш човека.

Какво вършиш? Ти изразяваш нещо. Когато си ядосан, мно­го ядосан, ти удряш човека, заплюваш го. Ти ИЗКАЗВАШ нещо. Аз го разбирам. Той сигурно има да каже още нещо, затова го питам: "Какво е следващото?

Човекът се объркал още повече. А Буда казал на сво­ите ученици:

- Аз съм по-обиден от вас, тъй като вие ме познава­те. От години живеете с мене, а все още реагирате.

Объркан и сконфузен, човекът се върнал в къщи. Не можал да заспи цялата нощ. Трудно е, когато видиш един Буда, трудно е да заспиш отново, както си спал преди. Не­възможно е. Преживяното се връща отново и човекът не може да си обясни какво точно се е случило. Той треперил и се потил, защото никога не бил попадал на такъв човек. Той разтърсил целия му ум, всичките шаблони и цялото му ми­нало.

На следващата сутрин човекът пак дошъл. Хвърлил се в нозете на Буда. А Буда го попитал:

- Какво е следващото? Това също е начин да изра­зиш нещо, което не може да се изкаже с езика. Когато ид­ваш и докосваш моите нозе, ти казваш нещо, което не може да се каже по обикновения начин, за което думите са тесни и то не може да се побере в тях.

Буда казал на Ананда:

- Виж, този човек е пак тук и казва нещо. Това е човек със силни емоции.

Човекът казал:

- Прости ми за това, което сторих вчера. Буда отвърнал:

- Да простя? Но аз не съм същият човек, на когото ти си го направил. Реката Ганг си тече и никога на остава една и съща Ганг. Всеки човек е река. Този човек, когото ти зап­лю, вече го няма тук. Аз изглеждам като него, но не съм съ­щият. Много се случи през това денонощие! Много вода из­тече. Само по външност изглеждам същият. Така че аз не

мога да ти простя, аз нямам нищо срещу тебе. Ти също си нов. Виждам, че ти не си същият човек, който дойде вчера, защото онзи човек беше гневен. Той кипеше от гняв и плю, а ти ми се кланяш и докосваш нозете. Как може да си същи­ят? Ти не си същият човек! Така че да го забравим. Няма ги вече онези двамата - човекът, който плю и този, който беше заплют. Ела по-близо и нека си говорим за нещо друго.

Това е отговор. Реакцията е от миналото. Ако реаги­раш по навик и по ум, това не е отговор. Да отвърнеш, значи да бъдеш изцяло жив за настоящия момент, тук и сега.

Отговорът е хубав феномен - той е животът. Реакция­та е мъртва, грозна, скапана като труп. Деветдесет и девет процента от времето си вие реагирате, а го наричате отвръ­щане, отговор. Рядко се случва във вашия живот да отвър­нете, а когато се случи, на вас ви светва пред очите и врата­та към неизвестното се отваря.

Върни се в къщи и погледни жена си с отговор, а не с реакция.

Познавам хора, които може да.са живели с жена 30-40 години и са престанали да я гледат! Знаят си, че това е стара жена, старата госпожа. Мислят си, че я познават, но реката си е текла през цялото време. Тази жена не е същата, за коя­то си се оженил. Това е минало явление. Онази жена повече не съществува. Тази е съвсем различна жена.

Във всеки отделен момент ти се раждаш отново. Във всеки момент ти умираш и се раждаш. Но напоследък заг­леждал ли си се в жена си, в майка си, в баща си, в приятеля си? Ти си спрял да ги гледаш, защото си мислиш, че всички са остарели. Какъв е смисълът да ги гледаш? Иди си и ги погледни отново със свеж поглед, както би погледнал не­познат човек. Ще бъдеш изненадан как се е променила жена ти.

Огромни промени стават всеки ден. Това е поток, всичко тече, нищо не е замръзнало. Но умът е мъртво нещо. Той е замръзнал феномен. Ако действащ със замръзналия си ум, ти живееш мъртъв живот - ти не живееш истински, ти си вече в гроба.

Остави реакциите, дай път на отговорите, ответите. Да бъдеш ответен, значи да си отговорен. Да бъдеш отговорен, значи да си отговарящ, да си чувствителен, но чувствителен тук и сега.

О. Не, това не ти създава проблем, но ти създаваш проблем на другите, и то много, много проблеми.

Има много благодетели, но те вършат само вреда. Не бъди никога благодетел, тъй като доброто не може да се прави. Ти може да си добър, но това отлита - то не е деяние от твоя страна, тъй като ти не го правиш. Когато правиш добро, резултатът е вреда.

Всички хора, които се мъчат да правят добро на дру­гите, са най-пакостните хора. Те може да наричат себе си слуги на народа, слуги на Бога и всякакъв род бомбастични наименования, с които назовават себе си, но те скриват фак­та - коренно различен факт от тези думи - те пакостят. Ако ти не желаеш собственото си просветление, как можеш да го желаеш за други? Ако то наистина е нещо ценно, ти пър­во ще го пожелаеш за себе си. Ако не си струва, тогава мо­жеш да го пожелаеш за другите.

Това се случило с Мулла Насрудин. Той работил за един господар. Човекът му дал шише ракия. Той се изнена­дал, защото чорбаджията никога не му давал нищо. Не мо­жел да повярва.

На следващия ден чорбаджията попитал как е ракия­та. Мулла Насрудин казал:

- Таман.

Господарят му не разбрал какво означава "таман" и го попитал:

- Какво искаш да кажеш с това, че ракията е таман? Мулла Насрудин отвърнал:

- Ако е била по-добра, нямаше да ми я дадеш. Ако е била по-лоша, аз щях да я дам на друг.

Човек дава само неща, които не цени.

Как така желаете просветление за другите? Как може­те да го пожелаете за другите, след като не го желаете за се­бе си? Ако вие самите не сте го опитали, как можете да по­магате на други да станат просветлени? Моля ви, не правете толкова глупави неща. Има мнозина, които ги правят и за­това човек живее в толкова ненужно объркване. Първо по­желайте за себе си. Но знайте добре, че с желаене то не се постига, но чрез желаене ще разберете, че трябва да се простите с желанията.

Запомнете, не можете да се разделите с нещо, което нямате. Просветлението се постига чрез изоставяне на же­ланието за него, но вие трябва да имате желание да го изос­тавите. Иначе всеки ще е просветлен, всеки, който не е же­лал просветление, ще е просветлен. Обаче не ме разбирайте погрешно. Аз не казвам, че тези, които не желаят просвет­ление, ще бъдат просветлени. Не, аз казвам, че тези, които изоставят желанието за просветление, те ще станат прос­ветлени. Но за да изоставиш нещо, първо ти трябва да си го имал.

Желайте - желайте го силно, до полуда го желайте, а след това бъдете в състояние да изоставите желанието. Ко­гато почувствате отчаянието, голямата безнадеждност, тога­ва настъпва просветлението. Точно минута или секунда

преди човек да стане просветлен, той изпада в крайна без­надеждност. Пропадаш на дъното на ада. И само тогава идва просветлението.

Християнските мистици наричат този момент "черна­та нощ на душата". Това е дълбока нощ за душата, а преди самото утро нощта става още по-черна. Колкото по-тъмна става нощта, толкова по-близо е утрото.

Но запомнете, аз не казвам да не желаете. Аз казвам:

- Желайте, желайте силно, желайте цялостно, така че красивият момент на вашия живот да дойде, когато ще се откажете от желанията си и ще станете 'Просветлени.

Когато станете просветлени, няма да има нужда да же­лаете за другите. Вие просто ще бъдете такива, гласът ви ще бъде такъв, че хората ще бъдат приковани и цялото ви би­тие ще стане врата за тези, които търсят. Тогава няма да има ваше участие, вие нищо няма да правите. Аз не правя нищо тук, аз просто съм тук. Това "да бъдеш тук" е достатъчно, то е магическа сила, стига само да бъдеш тук.

Аз ви позволявам да бъдете с мене и нещо се получава от това.

Учителят не е нищо повече от един катализатор. Той никога не върши нищо, той просто присъства. Учителят не е изпълнител. Той живее абсолютно пасивно и не прави ни­що, защото познава изкуството как да действаш чрез без­действие. Нещата се случват от само себе си.

Учениците си мислят, че учителят им помага, а учите­лят знае, че не прави нищо. Ученикът си мисли, че много е направено за него ... и той всъщност е прав, защото много неща са му се случили. Но неговото виждане не е ясно, за­щото си мисли: "Как може нещо да се случи, ако не е напра­вено?"

Това е проблемът на ученика. Той си мисли: "Учите­лят прави толкова много за мене." Така е, защото не може

да разбере как могат нещата да стават, такива велики неща, без някой да ги прави. "След като аз не ги правя, значи е учителят ми, който ги прави за мене."

А учителят също не ги прави. Ученикът се отваря за учителя, а учителят е там - това е всичко. Той е катализато­рът - неговото присъствие действа. Ученикът се чувства много благодарен и неговата благодарност има смисъл, тъй като сам той не би могъл да постигне, а ето на, сега човекът е направил толкова много. Когато стане просветлен, той ще се смее - ученик и учител ще се смеят заедно.

При Дзен има традиция и това се повтаря многократ­но. Когато ученикът стане просветлен, той удря своя учител. Учителят го е удрял много години, но щом стане просвет­лен, той удря учителя си. Само за да покаже, че всичко е би­ло една игра. "Ти не си правил нищо, а аз съм си мислил, че ти вършиш нещата. Толкова неща се случиха, а на практика нищо не е било нужно, защото аз вече съм бил това, което съм търсил."

Не е много хубав жест да удариш своя учител. Това показва, че самият ученик е станал част от учителя. Той е станал по право учител. А учителят се смее, защото учени­кът е дошъл в лоното.