В. Защо става така, че навиците, които аз осъждам като вредни: пушене, преяждане, са най-устойчиви?

О. Така трябва да бъде. Щом като ти ги осъждаш като вредни, те трябва да са устойчиви, тъй като ти създаваш отношения с тях. Когато нещо наречеш лошо, ти създаваш връзка с него.

Когато наречеш нещо лошо, защо го наричаш лошо? Ти го наричаш лошо, защото то те побеждава. То е силно. Ти го наричаш лошо, защото си безсилен пред него, а пре­писването на епитети не помага на никого.

Така че първото нещо, което трябва да направиш, е да спреш да го съдиш. Като искаш да пушиш, пуши. Запали си веднага, без да мислиш какво казват другите за това. Пуше­нето може да бъде една хубава медитация. Не се бори срещу него. Запуши веднага. Направи кръгчета дим и им се радвай. Така един ден ще откриеш ненадейно, че нуждата се е изпа­рила. Всичко изглежда толкова глупаво.

Не защото го осъждаш, тъй като при съдене нещата са или добри или лоши, а когато не съдиш, нещото си отпада, ако е ненужно. Ако медитираш, когато пушиш, ще разбе­реш, че медитацията може да се прави без пушене, и то по-добре. Тогава защо ненужно вмъкваш в нея пушенето? Един ден ти ще оставиш цигарата на масата или в пепелника и никога няма да посегнеш към нея, но това не е осъждане.

Когато кажеш, че нещо е лошо, ти го вкореняваш. После винаги така става, че доброто не е толкова силно, колкото е лошото, тъй като доброто е това, което други ти казват да правиш, а лошото е това, което ти искаш да пра­виш. Разбира се, че доброто никога не може да бъде толкова силно, колкото е лошото, понеже лошото е това, което ти би искал да правиш, а доброто е това, което другите те насил­ват да правиш.

Ти се съпротивляваш на това добро. То изглежда като робство и обвързване, а лошото изглежда като свобода.

Ако те насилват да влезеш в рая, ти ще избягаш и ще отидеш в ада, защото ще си кажеш: "Тука поне съм свобо­ден." Светците, тьй-наречените свети люде, и религиозните хора са причинили толкова ужасна вреда на човешкото съз­нание като са насилвали доброто върху хората и тази вреда не може да се изчисли. По-скоро насилвайте лошите неща върху хората, за да ги свържат с робството и чуждото его, а добрите неща да свържат със собственото си его. Тогава на хората ще им бъде по-добре.

Някога живеех с един приятел. Един ден той беше много разтревожен, защото видял сина си да пуши. Синът му беше малък, под 10 години, затова и бащата се трево­жеше много, а беше добър и религиозен мъж. Той ми каза:

- Какво да правя? Аз му отговорих:

- Дай ми една кутия цигари и прати сина си при мене. Заставих момчето да изпуши 20 цигари и го заплаших,

че ако не свърши цялата кутия, ще го набия. Плачейки и ри­даейки, пушейки и кашляйки, изправен до мене, до готовата пръчка за бой, всичко свърши! Той каза:

- Вече никой не може да ме застави!

По-добре е, ако лошото се свърже със заставянето, обаче не е така. Баща ти не иска да пушиш, майка ти не ис­ка да пушиш, здравният министър не иска да пушиш - тога­ва внезапно се надига стремежът да се освободиш от всич­ко това. Иска ти се да запушиш. То ти дава чувство за сво­бода, за независимост, създава ти чувство, че правиш как­вото си искаш и хич не те е еня за всичко, което другите ти натякват. Те всъщност те заставят да пропушиш.

Забраниш ли нещо, ти заставяш хората да го правят. Когато нещо е забранено, то става все повече разпростране­но. Разреши го и то ще отпадне.

А сега какво да правиш? - Пуши при медитация и не се тревожи. Наслаждавай се. Ако можеш да му се наслажда­ваш, тогава цялата му сила ще се изпари. Силата е симво­лична - ти се бунтуваш срещу родителите си, срещу общес­твото - това е прост израз на бунт, понеже не харесваш не­щата такива, каквито са. Но като се бунтуваш срещу тях, ти вредиш на себе си, ти си глупак.

Пушенето не е лошо, а просто вредно. То не е грях, а е просто невежество. Така че няма нищо лошо при него. Ако

искаш да се наслаждаваш на невежеството, наслаждавай се. Какво значение има дали ще живееш една година по-малко? Иначе би живял 70 години, а така ще живееш 69 го­дини, ако пушиш по две кутии на ден. Една година ще загу­биш и какво от това? Шейсет и девет са пропилени, а иначе пропиляваш седемдесет. Една година по-малко ще рече ед­на година по-малко да вършиш глупости на този свят. В из­вестна степен това е добре. Ти си отиваш и светът ще се разтовари малко.

Недей да се тревожиш за тези неща и да съдиш. Не съ­ди. Щом имаш наслада, наслаждавай се. Щом не ти е при­ятно, спри. Няма нужда да съдиш, не бива да търсиш мора­ла, за да промениш нещата, защото по този начин няма ни­кога да ги промениш. Колкото повече ги отблъскваш и от­ричаш, толкова по-силни стават те. Така е, защото като се стремиш да отблъснеш нещо от себе си, ти проявяваш инте­рес към него. Когато решиш, че няма да вършиш нещо, тво­ето подсъзнание ти казва: "Прави го, хубаво е." Затова не­дей създава омагьосан кръг.

Онзи ден ви говорих какво е казал един дзенски мо­нах:

Аз бих казал:

Приемай го просто. Като го приемеш просто, какво ще разбереш? - Ще разбереш цялата глупост зад него. Пушене­то не е нещото, чрез което ти отричаш или се бунтуваш

срещу нещо. Баща ти е стоял пред тебе, малкото дете, а той е голям и силен мъж, и ти е казал:

- Никога не пуши.

На тебе ти се е искало да отречеш неговия авторитет и си започнал да пушиш. Майка ти, свещеникът в черквата, в неделното училище са ти казвали:

- Не пуши, иначе ще отидеш в ада.

Никога не ти е харесвал свещеникът или проповедта му, насила си ходел на неделно училище в църквата - всъщ­ност то ти е изглеждало като ад и ти си се бунтувал срещу него, искал си да отстояваш своето его. Всички са те под­тискали. Всеки те е бутал, дърпал и насилвал. Всеки се е мъчил да те манипулира. Затова си се затворил в тоалетната и си пропушил. Така всичко си е отишло на мястото. Ти си въстанал и си се почувствал добре!

Пушенето ти е помогнало да се почувстваш добре, да разбереш, че не си безсилен и можеш да се бунтуваш. Баща ти може да е много властен, но ти можеш да го измамиш. Майка ти може да е всезнайница и с интуиция, но тя не предполага, че ти пушиш.

Когато си пушиш кротко, медитиращо, всички тези неща се разкриват пред тебе и как е станало всичко изплува. Веднъж осъзнаеш ли причината, ти знаеш, че не цигарата е причината, тя е само симптом, а причината е скрита много дълбоко. Осъзнаеш ли причината, контрата остава в тебе.

Баща ти може да е починал, а ти все още си отмъща­ваш. Сега вече разбираш, че той не ти е мислил злото. Той може да не е сторил добро, но се е опитал да го стори по грешен начин и крайният резултат е лош. Неговите намере­ния са били добри, защото той искал да ти помогне. Може да не е знаел как да ти помогне и всъщност ти е навредил, но ти не можеш да се съмняваш в неговите добри намере­ния. Сега ти се помиряваш с баща си, с майка си и изпускаш

цигарата от ръката си без никакво действие от твоя страна. Ти си примерен. Това е било бунт. Сега вече няма смисъл, разбрал си го и всичко е свършено.

Ако направиш същото с другите неща, полека-лека ще видиш как те са се променили. Колкото повече ги разбираш, толкова повече нараства възможността те да се променят. В тази промяна има финес, защото тя не е насилена.

Аз не съм против всичко. Аз съм само против липсата на внимание и осъзнаване. Ако пушиш с буден ум, пред те­бе ще се разкрият и сам ще откриеш много неща, свързани с пушенето като първична терапия. Ти ще се задълбаеш в детството си и ще попаднеш на фактите, където то е започ­нало.

Как те сграбчи то? От къде дойде тази здрава схватка? Трябва да е имало много емоции! Самото вдишване и из­дишване на цигарения дим няма никакви хватки ... Толкова милиони хора пушат, вършат такава глупост, пилеят си па­рите, живота и страдат от хиляди болести, но продължават да пушат. Трябва да има нещо повече ск-рито, отколкото вижда невъоръженото око. Не е просто цигарата, а симво­лът, симптомът и свързаните с нея много пластове и много неща надълбоко. Ако ти изхвърлиш цигарата, но причините останат вътре в тебе, те ще те накарат отново да вземеш ци­гарата. Трябва да разбереш. Без разбиране не прави никакви усилия да промениш нещо. Разбирането прави промени. Само разбирането променя и трансформира. Нека разбира­нето да бъде единственият закон за тебе.

О. Да, не само е възможно, но е абсолютно необходи­мо. Когато се случва, то става по тези два начина - те се случват заедно.

Когато не правиш нищо, егото се чувства изтръгнато от корена, защото егото е деятелят. Колкото повече дейст­ваш, толкова по-добре се чувства егото. То се чувства вко­ренено, здраво върху земята, стъпило солидно. Когато не вършиш нищо, егото е невидимо, то губи силата си. Ти се идентифицираш с егото си, затова се чувстваш като неви­дим, започваш да се изпаряваш, да губиш твърдостта си. Това е едната страна.

Другата страна е, че ти скоро осъзнаваш, че ако позво­лиш да стане тази невидимост, да стане това изпаряване и ти не се облягаш отново на егото, и започваш да правиш нещо, тогава ще разбереш, че ти си се вкоренил. Това вко-реняване е на битието, а изчезването е на егото. Преди на­пълно да изчезне егото и да осъзнаеш вкореняването на тво­ето битие, има пропаст. Тази пропаст е тъмна като нощ. В нея ти ще си много обезпокоен, уплашен. Какво става? По­лудяваш ли? Всичко ли е загубено? Тъй като всичко, което имаш, се идентифицира с егото, ако се изплъзне от ръката ти, ти ще почувстваш, че всичко е загубено и ще се изку­шиш да се захванеш за старите си неща, за да почувстваш корена.

Не се безпокой. Нека егото си отиде яко дим. Ако мо­жеш да останеш в това безтегловно състояние за няколко дни, колкото повече го приемаш, толкова по-кратък ще бъ­де интервалът. Ако можеш да приемеш цялостно, в следва­щата секунда ще се почувстваш вкоренен, но е трудно да се почувства тотално. Човек се двоуми. Умът му говори: "Как­во става? Старата къща рухва, а къде е новата? Старото би­тие си отива, а къде е новото?"

Нужно е време, нужна е пропаст, която да погълне старата къща. Цялата буря и суматоха, която се създава от изчезването на старата къща, стихва. Очите ти се проясня-ват повече и вече няма по тях дим и прах. Сега ти можеш да видиш новата къща и битието. То става едновременно. Не се плаши. Остави го да стане. Помогни му да стане.

О. Естествено е. Когато осъзнаеш нещо, ти внасяш но­во качество към него и то се променя. Ако осъзнаеш диша­нето си, то ще смени своя ритъм. Ти не се опитваш да го промениш, няма нужда да се мъчиш. Ти само започваш да внимаваш за вдишването и издишването и веднага се чувст­ва промяната. Ритъмът вече не е същият, защото ти съзна­телно дишаш. Отначало ти дишаше несъзнателно, а сега се прибави нещо ново - съзнанието.

Да кажем, че вървиш. Обикновено вървиш несъзна­телно. Нищо не е нужно. Тялото е като механизъм. Но из­веднъж започваш да вървиш съзнателно — внасяш съзнание при ходенето. Неочаквано разбираш, че твоят вървеж е при­добил различно качество - по-грациозен, по-естетичен, по-красив. Ти вече не се мъкнеш, а по-скоро имаш подчертана танцова походка.

Когато дишането ти се промени чрез съзнанието, ти ще почувстваш внезапно да настъпва странна тишина.

С промяната на дъха се променя цялата виталност на тялото. Чувстваш се по-жив, по-интензивно жив. Каквото и да вършиш, в него има повече тоталност. Ако ядеш, правиш го тотално, с по-малко блуждаещи мисли. Ако вървиш със съзнателно дишане, ще разбереш, че умът ти е по-концентриран, без вътрешно мърморене. И тогава ще мо-

жеш да виждаш по-ясно. Чрез съзнателното си дишане ти ще видиш красотата на цветята по-ясно, те ще имат повече окраски отколкото обикновено, все едно, че с дишането се е отделило нещо като наркотик. Ти ще видиш дърветата по-зелени и всяко дърво с различен зелен цвят - има хиляди нюанси на зеленото. Ти виждаш само един зелен цвят, за­щото изобщо не виждаш, а иначе всяко дърво си има свой зелен цвят, и всяко листо си има свое битие.

Колкото повече осъзнаваш, толкова по-красив ще бъ­де животът. Това е космичен танц, космическа симфония, само тогава влизаш в тон с нея и това е естествено! Запом­ни, че трябва да осъзнаваш много бавно, не насилвай съсре­доточаването си върху дишането. Това са две различни не­ща: Ти може да насилваш съсредоточаването си, но това, което ти казах, няма да се случи. Напротив, ще се чувстваш пресушен. Ако се съсредоточаваш върху дишането, това значи, че насилваш себе си върху дишането си. Ти стесня­ваш съзнанието си и поглеждаш върху дишането - то ще бъде напрегнато. Тогава ти няма да можеш да видиш цветя­та, слънцето, небето, пясъка и морето - не, защото, когато ги видиш, ти ще забравиш за своята концентрация. Концен­трацията не е осъзнаване. Осъзнаването е нещо съвсем раз­лично. Ти просто осъзнаваш, без да правиш усилие. Ако забравиш, добре, забрави. Не се чувствай виновен за това. Като си спомниш отново, отново погледни. Нужно е отпус­нато осъзнаване, иначе ще внесеш такова напрежение при дишането, че може да се окаже фатално, опасно за тялото, и може да причиниш различни заболявания от това.

Така че не концентрация, а просто бодърстване - това наистина придава съвсем различно качество. Ще се почувс­тваш много грациозно, в хармония и удобство.

О. Не се тревожете за това. Аз ще се погрижа да дос­тигнете пълно отчаяние.

Лаодзъ е живял в много примитивен свят. Хората били прости и скромни, не напрегнати и бързащи, наистина те нямали отношение към времето и били по-естествени. Гур­джиев е живял във време съвсем противоположно на това. Лаодзъ живял в Изтока, а Гурджиев в Запада и то през два­десети век, най-лудият век, когато всички са невротици.

Гурджиев е трябвало да изобретява различни неща за този различен тип човек. Този тип човек не е съществувал по времето на Лаодзъ. Понякога по изключение той е попа­дал на такъв човек, но сега това е правило, а човекът, който е бил правило по времето на Лаодзъ, сега е изключение. Та­ка че всичко се е променило.

В. Лаодзъ изглежда, че е бил човек на истината.

О. Да, така е. А Гурджиев не ти изглежда толкова чо­век на истината, но той е точно толкова правдив, колкото е Лаодзъ. Обаче той изпитва състрадание към тебе и, ако трябва да ти излъже, той лъже, за да ти помогне. Ти сега си такъв лъжец, че Лаодзъ не би могъл да ти помогне. Дори и Гурджиев ще се затрудни да ти помогне. Той си е човек на Запада. Първо, Лаодзъ не би ти харесал, защото е прост и невинен. Всъщност, ако се беше родил в 20-и век, щяха да го наричат "идиота". Още в онези стари времена се намира­ли хора, които са го смятали за идиот.

Той самият казва:

- Всеки друг изглежда да е много умен, само аз съм глупав.

И това е било преди 25 века. А сега всички ще го взе­мем за идиот. Не само това, ако беше роден на Запад, щяха да го психоанализират и да го лекуват, за да го направят нормален.

Това са го вършили с много хора. В лудниците на За­пада има много хора, които не са луди, но са много невин­ни. Те не могат да бъдат лъжци и да са в тон с лъжливия век - това е тяхната трагедия.

Гурджиев си е бил човек на място. Той е лъжел с леко­та. Но с тези лъжи той ти помага. Ти се нуждаеш от лъжи.

Гурджиев казва, че са нужни усилията на супермен, а Лаодзъ казва, че не са нужни усилия. И двете неща са св-ръхчовешки. Когато правиш свръхчовешки усилия, ти сти­гаш до положението, при което веднага схващаш смисъла на Лаодзъ. Само когато минеш през Гурджиев, ти ще мо­жеш да изоставиш всички усилия.

Сега не е възможен пряк, непосредствен подход към Лаодзъ. Сега сте толкова лукави и хитри, че ако слушате или четете Лаодзъ, не е възможно да изоставите всички усилия. По-възможно е да прибегнете към мързел. Аз виж-

дам тук хора, които, щом чуят да заговоря за Лаодзъ и за­почват да задават въпроси - "правилни" въпроси. "Сега какво ще кажете за ашрама, където трябва да работим? На­ли трябва да спрем да работим?" Те искат да спрат да рабо­тят.

Не, че са разбрали, защото ако бяха разбрали, нямаше да питат. Лаодзъ не казва да спрем да работим. Той казва да спрем с усилията. Вършете го, без да правите усилия, вър­шете го естествено. Той не ви кара да мързелувате като ви казва: "Не правете нищо, само лежете." Това също е добро, ако не чакате да дойде някой да ви нахрани, което също е добро, стига да не се оглеждате дали идват хората и дали ви уважават като велик парамаханса - човек, който се е реали­зирал. Така ставате мързеливи.

Гурджиев е съвършено прав като казва да направите свръхчовешки усилия. Той заставя хората да направят уси­лия. Довежда ги до такова положение, че няма къде да оти­дат по-нататьк. Тогава усилията сами отпадат, не си ти, който изоставяш усилията, защото винаги си бил дълбоко свързан с тях.

Някога четох нечии мемоари, че Гурджиев направил ашрам близо до Париж, във Фонтенбльо. Конструкцията би­ла в строеж и той казал на един мъж да работи без да спира - човекът бил дърводелец, негов ученик.

- Няма да спиш. Продължавай да работиш!

Осем часа, десет часа, дванадесет часа, двадесет и четири часа ... а човекът все работил. След 36 часа Гур­джиев изведнъж се спуснал към мястото, където бил чове­кът. Той седял на самия връх на покрива, заспал с инстру­мента в ръка. Ако е имало и най-малък шум, щял да падне оттам. Било опасно и Гурджиев казал на всички да мълчат.. Като котка той се качил на покрива, хванал човека и го раз­търсил. Човекът отворил очи и не можел да повярва къде се

намира и какво е станало. 36 часа непрекъсната работа. В този ден Гурджиев му казал:

- Вече не е нужно да работиш. То само отпадна. Ако мъжът сам го беше изоставил, той щеше да слезе

и да се наспи. Ако сам се беше разделил с усилията, щеше да слезе, защото е опасно да седи на покрива, може да падне. Но това не е било въпрос за негово съзнателно ре­шение. Каквото е можал, той е направил съзнателно, а след това е дошъл моментът, в който той е изпаднал в сън. От своя страна той нищо не е направил. Всичко спряло. Дори инструментът бил в ръката му. От своя страна той още бил готов за работа. Може би в съня си той продължавал да ра­боти. Но в този ден Гурджиев го освободил и казал:

- Сега можеш да започнеш да медитираш.

Понякога той насилвал хората да вършат безцелни неща, които могат да те побъркат. Един ден може да те на­кара да прокопаеш канавка, а на следващия,ден да я затру­паш, на третия ден отново да я изкопаеш и на четвъртия от­ново да я затрупаш. Така можело да продължи с месеци. Хората-рационалисти казвали: "Това е абсурд." И си тръг­вали. Само хората, които наистина са се предали, продъл­жавали, без да задават въпроси.

Ако можеш да следваш учителя си до такава степен, че да не повдигаш въпрос, ти просто си мислиш, че в това има нещо ... Когато ти каже: "Копай канавката цял ден", което е 10 часа труд, а след това - "Запълни я", после пак - "Изко­пай я", после пак - "Запълни я", какво прави той? Той се мъчи да те измъкне от разума ти. Свръхчовешки усилия. Три месеца някой върши една и съща работа по цял ден. След 3 месеца ще видиш, че този човек е станал съвсем раз­личен. Сега той е готов за медитация.

Гурджиев не ти дава да медитираш в самото начало. Първо ще те изпробва от всички страни, от всеки ъгъл на

твоето битие и ще види дали ще се предадеш, а готов ли си да се предадеш и на абсурда? Той е помогнал на много хора. Той си е човек на място, както за своя век, така и за Запада.

Не търси противоречие между двамата - такова няма. Всички пробудени хора показват едно и също, говорят едно и също. Техните думи са различни и може да ти изглеждат противоречиви, но те не могат да са противоречиви.

Ако ви изглеждат противоречиви, значи нещо не е в ред с разума ви. Навлезте надълбоко. Един ден ще стигнете до този пласт, където ще видите, че те казват едно и също.

Гурджиев казва:

- Прави колкото можеш повече.

Лаодзъ казва:

И двамата казват едно и също, защото само след като си правил много, ще можеш да разбереш Лаодзъ. Лаодзъ би разбрал Гурджиев отлично. Ако двамата си бяха сътрудни­чили, щеше да бъде отлична работа.

Аз пък се опитвам да правя това, което са двамата за­едно - Гурджиев и Лаодзъ. Затова в мене ще откриете много противоречия. В самия Лаодзъ няма противоречия. В Гур­джиев също няма противоречия. Ако ги съберете заедно, тогава ще откриете противоречия. Не е нужно да търсите друг просветлен човек, за да откриете моите противоречия. Аз съм противоречив, защото виждам, че светът е двуполю­сен. Трябва да бъдеш заставен да стигнеш до крайност, за да се предадеш и да можеш да си кажеш "карай-да-върви".

В. Как човек може най-добре да стигне звездите?

О. Не е нужно да стигаш. Ти си на звезда - земята. Не е нужно да ходиш никъде. Където и да отидеш, ще си оста­неш същият. Обърни се навътре.

Самата земя е звезда. Но тя е толкова близо до тебе, че ти не я виждаш.

Ако отидеш на друга звезда и нея няма да виждаш. Защото тя ще е съвсем близо до тебе. Тогава земята ще ти изглежда като звезда от далечния космос. Човек не вижда това, което е наблизо. Той може да види само отдалечени неща.

Опитай се да видиш това, което е близо. Ти си на звез­да и вече принадлежиш към тази звезда. Не е нужно да хо­диш някъде.

Цялото това дирене на път към Луната и Марс е ст­ранно и глупаво. Истинското нещо е да промениш себе си, а не да ходиш другаде, тъй като ти ще си останеш същият. Където и да отидеш, ти ще създадеш същия свят там - съ­щия жалък свят. Звездите няма да ти помогнат, само вът­решната трансформация може да ти помогне.

Винаги изглежда добро, ако ви кажа:

- Бъдете свободни. Не правете нищо. Вие сте вече то­ва, което искате да постигнете.

Вие се чувствате добре и егото расте. А когато моите ученици казват: "Медитирай. Прави нещо".

Трудно е, защото не ти се прави нищо и искаш да мързелуваш. Ако положението е такова, ти няма да можеш да разбереш какво ти казвам. Когато казвам: "Нищо не може да се направи", аз изразявам абсолютна истина. Но ти мо­жеш да я разбереш криво.

Когато моите ученици казват нещо, те се изразяват практически, при което няма недоразумение. Ти или го вършиш, или не го вършиш. Ако ти кажат: "Направи го", то си има свой смисъл. Не са те, които ти го казват, пак съм аз, който ти го казва чрез тях да го направиш.

Не се притеснявай дали те медитират или не. Върху това трябва аз да мисля, а не ти. Ако можеш да направиш нещо за себе си, е достатъчно. Това, което аз говоря, ще можеш да го разбереш само, ако си медитирал дълбоко, иначе не.

Този въпрос не го задава санясин, а гост. Всъщност аз не се занимавам много с гостите, защото зная, че може да бъда криво разбран.

Докато не работите плътно до мене, с готовност да навлезете в дълбините на своето битие, това, което говоря, може да се окаже вредно за вас, тъй като аз го казвам на те­зи, които работят и се мъчат да променят своето битие. Те ще могат да разберат правилно всичко, което аз казвам.

Но гостите идват, слушат, защото не се иска да пра­виш нищо. Аз говоря тук, а вие просто седите там и слуша­те. Вие ставате знаещи, отивате си в къщи и знаете повече. Вашето его расте. Но ако някой ви каже: "Медитирай", то­гава идва мъката, особено при индийците. Те мислят, че

знаят всичко за медитацията, просто защото са родени в Индия. Нищо не знаете!

Бъдете бдителни: скоро Западът ще знае повече от вас, защото вие сте доста егоистични и вярвате, че вече знаете. Така че защо е нужно да я правите? Западът е по-скромен в стремежа си да научи, да търси и практикува, както и да спазва дисциплина.

Най-многото на което сте готови, е да слушате, а и то­ва го вършите, само ако ви изнася. Ако не ви изнася, значи че човекът греши, а вие сте винаги прави. Ако ви изнася, значи че е правилно, ако не ви изнася, значи че той греши, защото истината е винаги на ваша страна.

Тази самонадеяност доведе до падането на Източния свят. Източното съзнание пропада с всеки ден все по-ниско и скоро ще дойде онзи нещастен миг, когато вие трябва да отидете на Запад, за да се учите на медитация. Но преди да се случи това, все още има някои възможности. Не ги про­пилявайте.

Слушането е добро, защото нищо не правите, само се­дите, дори можете да подремнете и да слушате. Вие си по­чивате. Обаче, за да правиш медитация, значи да навлезеш във вътрешната буря и хаос. Това, от което се плашиш, е: какво ще кажат хората? Другите само ще се смеят - ти да скачаш, да танцуваш, да се пречистваш? Не, това е за глупа­вите хора, не е за тебе. Ти си твърде много начетен.

Захвърли тези знания, иначе слушането при мене няма да ти помогне. Това, което аз казвам, е истина, но първо ти трябва да направиш много и едва тогава да можеш да разбе­реш какво гласят думите на Лаодзъ "прави без да правиш".