Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език

Свръхестественото

Това са керамични фигури на идоли.

Намерените в некрополи са правени (купувани) за самото погребение. Има непечени екземпляри. Но са намирани и вън от гробовете.

Те са няколко типа. Поради което може да се предполага, че изработката им е било занаят и са били търговски артикул. Но не може да се разбере дали преди употреба са преминавали през ритуал на освещаване (по подобие на днешните икони в православната църква) или външният им вид е бил достатъчен, за да станат знак за свещеното и да бъдат годни за пряка употреба (както фенерите при днешните гробове).

Били са част от ритуалите, свързани с вярванията на жителите на Езерния град...

Изобразяват женски фигури, но съм скептичен, че са доказателство за "матриархат". Все едно след хилядолетия за нашето време да се произнесат, че е "матриархат", защото почитаме Девата с младенеца или заради масовата "употреба" на Мона Лиза и различните модни и други конкурси на женско облекло и красота.

Изглежда, че тези фигури изобразяват една и съща богиня. Прамайката на Света. Едно от ранните пластични изображения на основен архетип.

Фигурата е знак на силна жена, физически здрава, с подчертани детеродни органи, със здрави крака, а бюстът, главата и ръцете са маркирани. Богинята е родителка. Не е работничка, мислителка или детегледачка. Тя олицетворява "чистото" раждане, "началото", "отправната точка"...

Богинята е украсена с пръстени и герданчета - вероятен израз на преклонение пред "кръга". Кръгът е знак или предусещане на идеята за кръговрата, за безкрайността...

Върху гърдите на неизвестната богиня са чертани знаци - тя е била зована и молена. С нея древните хора са били в диалог. Те са осъзнавали своите потребности като част от едно цяло (световно, космическо?), където се разпорежда тяхната богиня, и са могли да вплетат в причинно-следствен ред тези потребности.

Съществуването на молба, молитва (чертаните знаци по фигурите) в техния бит означава, че в духовен план те са градели "храмове", защото боговете (свръхестествените сили) присъства там, където е молитвата към тях. Останалото е въпрос на договореност: да се обозначи физическото място на молитвите, да се огради, да се издигне сграда...

А те са издигали материални храмове. В Езерния град е намерен храм със "седящо антропоморфно изображение в цял ръст". Било е изработено от бял каолин.

Как ли се е казвала тази богиня? Какви ли са били легендите за нея? Може би някаква "прото-Кибела"?

Вижте статията на Иван Вайсов в сборника "Добруджа 9", издание на Историческите музеи в Добрич и Силистра, 1992. Там се говори и за наличието на "анатолийско" влияние. "Анатолийските прототипове са с цяло хилядолетие по-стари от самата култура Хаманджия". Но дали е така? Подобни фигурки са намирани освен в Анатолия, и в Тесалия, Пелагония, Югозападна България.

В Езерния град са търсели връзка с Отвъдното, както чрез Прамайката, така и с Бика.

Гроб 626

Четирите "идола" около скелета са като стражи и придружители. Древните са имали понятие за четирите посоки на Света. Погребана е жена. Вероятно жрица, тъй като има множество украшения.

По правило трупополагането е ориентирано по посоките на Света. Главите са на Север. С други думи "гледат" на Юг. Мъжете са погребвани изпънати по гръб, а жените свити странично (утробна поза).

Жителите на Езерния град са вярвали в задгробния живот. Техните идоли са били символи не само на плодородието. Те са имали значително по-голяма "сфера на дейност". Иначе няма защо да се озовават в гроб.

Некрополът на Езерния град е един от най-големите праисторически некрополи в света. Досега в него са открити 1 204 гроба. Използван е без прекъсване от втората половина на новокаменната до края на каменно-медната епоха (5 500 - 4 100 пр. Хр.).

Наличието на такъв некропол е свидетелство, че жителите на Езерния град са структурирали обживеното пространство. Отчитаме наличието на: селище, дом, храм, улица, некропол...

При разкопаването му и изследването на селището е открита важна информация за праисторическите култури Хаманджия, Сава и Варна.

Д-р Тодор Димов:
"Гроб № 626 с идоли в инвентара: късна новокаменна епоха (началото на V хил. пр. Хр.) - култура Хаманджия ІІІ."

Седналата богиня

Огледайте внимателно богинята. Тя не е находка от селището. Намерена е наблизо. Има подчертано масивен ханш и очевидно изобразява добре хранена жена. Според мен е облечена с дреха, подобна на възстановената от Димов блуза, която ще видим след малко.

Седнала е на петите си. Да запомним тази поза!

Възможно е онова, което смятаме, че отбелязва бюста, да е изображание на свитите с издадени лакти ръце. Възможно е фигурата да е заела някаква стойка за медитация? Или пък позата да е характерна за ритулно изслушване.

Бикът

Погребението е извършено с две бичи глави. От 1204 гроба това е единственият случай. Вероятно става дума за специална отлика на покойника.

Сигурно е, че в Езерния град са приписвали на бика мистични свойства. Да си спомним изображението в гробниците. Свързвали са го със свръхестественото, но по какъв начин, можем само да гадаем. Все пак Зевс, когато отвлича Европа е превъплътен в бик.