Тази "брадва" от еленов рог е намерена в гроб. С нея е отличен покойника или характера на неговата смърт. Тя е от знаците на тогавашния култ.
"Брадвата", която прилича на садило, на мотика, на чук, не е била оръдие на труда. Няма следи да е използвана като инструмент. Тя е жезъл. Жезъл или за магическо действие, или символ на земна власт, а може би и двете.
Профанното е станало свещено. Инструментът - знак. "Брадвата" ни дава основание да смятаме, че социалната организация и властта се е реализирала със символи в Езерния град.
Трудът като дейност дава понятие за власт чрез инструменти над природното, а еленовия рог като не-самороден внушава, че съществува не-естествен свят, над който се осъществява власт чрез инструмент-символ.
Съществуването на такъв свят и факта на смъртта, при коята зад видимостта, че тялото остава същото, но лишено от живот е вече нещо различно и прилично на естественото не-живо, вероятно подтиква развитието на разбирането, че живота е подчинен на невидима персонифицирана сила, така както инструмента е подчинен на човека.
Тодор Димов:
"Култова брадва от еленов рог от гроб № 550 от праисторическия некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро - каменно-медна епоха (V хил. пр. Хр.) - култура Варна І."
Надписи
Според разпространено мнение жителите на Езерния град и техните съвременници и техните потомци, които някъде около две хиляди години преди Христа ще формират тракийския етнос, не са имали писменост.
Според мен по-правилно би било да кажем: не са известни писмени паметници, които да бъдат идентифицирани като принадлежащи на траките, тракийските племена и техните държавни формирования.
Трудно би било да си представим, че този многоброен народ, с изключителна култура, който играе (по свидетелството на Омир) важна роля в развитието на античния свят, чиито паметници в българските земи в днешно време са хиляди, не е използвал писменост. Нито един тракийски вожд или просто изтъкнат тракиец, векове наред, при постоянното съседство с писмени народи, при постоянни делови връзки с тях, които налагат най-малкото отбелязване на "взел-дал", няма да използва известните му знаци, за да напише: възцарих се, победих, построих...
Много е странно.
На снимката посочвам фрагмент от една статуетка: какви са тези драски?
Д-р Тодор Димов: "глинена женска статуетка с медна гривна на едната ръка от гроб № 453 от некропола в Дуранкулак - каменно-медна епоха (V хил. пр. Хр.) - култура Варна І."
Тези "драски" напомнят по-късни плочки от Градешница.
Блузата
Тодор Димов: "Възстановена блуза от спондилусови маниста" Блузата, освен че е продукт на трудоемка дейност, е майсторска изработка. Тя изисква квалификация: за общото дизайнерско решение, за кройката, за шиенето. Изпълнителят (независимо дали заедно с това е ползвател) не е импровизирал. За да стигне до нейното изпълнение, той е преминавал през съобразена с ролите му социализация, която е била свързана с улегнала традиция. По подобен начин българските моми от преди два века са изроботвали майсторски многообразен и изкусен чеиз. За да се направи блузата, са нужни подготвени хора: - за събиране и обработка на мънистата, - за правене на конците, с които мънистата се нанизват, - за изтъкаване на плата, върху който се поставя мрежата от мъниста, - за изработване на иглите за низане на мънистата, - за правене на ножиците (средство за рязане на тъкан), с които ще се крои плата. Могат да се предположат и системни търговски връзки на Езерния град с други селища, както и професии (или разгърната система от домашни трудови умения), които са задоволявали потребности на други общности. Тези изводи се подкрепят и от други находки. Некаси спомним украшенията. Гердан в стила на блузата
Д-р Тодор Димов: "Глинени съдове и наниз маниста от dentalium - различни гробове от некропола в Дуранкулак - късна новокаменна-ранна каменно-медна епоха (началото на V хил. пр. Хр.) - култури Хаманджия ІV - Варна І."
Тези нанизи са част от стил. Те са като термометър за духовния огън на една непозната култура.
Керамиката
Този и следващите съдове са от времето преди грънчарското колело. С черти и резки древният майстор е засилил експресивността на фигурата.
Ако допуснем, че е реалистична, то по времето на нейното изпълнение мъжете са ходели с малки шапки, големи шалове, били са брадати. Връхните им дрехи са кожени. Били са везани. Било е студено.
Керамиката на Езерния град, според любителското ми виждане, принадлежи към културата Lineаrbandkemik (LBK) или "линейно-лентовата керамика". За нея говорят Райън и Питман.
Тодор Димов определя:
"Антропоморфен съд с капак от гроб № 827 от некропола в Дуранкулак (начало на V хил. пр. Хр.) - култура Хаманджия ІІІ."
Сподели с приятели: |
