Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език

Украшенията в Езерния град

Смущението от разпилените камъни на останките бързо отминава, когато видим предметите от бита на праисторическите хора. Достатъчно е да посетите музея в Добрич и не само там...

По най-старата улица в Европа са се разминавали хора, за чието достойнство и усет за красота съдим по достигналите до нас украшения. Огърлиците и нанизите издават развит естетически вкус.

Животът, в която и да е общност е цялостен - той е едновременно естетическа, нравствена, интелектуална, прагматична, верска, институционална, йерархична и т.н. система. Можем да я заменим с думата "кристал" като с нея назовем общността. Многостенен блестящ кристал несъзнателно шлифован от хилядолетно всекидневие. Не е задължително неговите фасети да бъдат хармонични, симетрични, съразмерни една на друга, но всички са шлифовани.

Това е толкова очевидно, че примерите са излишни. Но за да бъде ясно какво имам предвид, ще посоча, че една общност може да има едновременно изключително развити семейно-родовите отношения и примитивна правна култура. Така че от намерените, оцелели от древността арте факти могат да се правят вероятностни заключения за обществото. От артефактите могат да се правят изводи за условията на тяхното създаване и използване.

Изровената от пръстта корона на Владетел е достатъчна, за да се опише с приближение възможния образ на неговото царство, от нея могат да се правят изводи за знаците на йерархията, доходите (данъчни и плячка), мощтта му (дарения), добиване и обработка на метали, естетически вкусове, търговски връзки...

Жителите на Езерния град не са подбирали какво да намерим ние - хората, живеещи 7 хиляди и 500 години по-късно. На намереното, стига да е ясно определена неговата възраст и контекст, трябва да се вярва като на сигурен индикатор за състоянието на тяхното общество.

Д-р Тодор Димов уточнява:

"1. Огърлица от златни и халцедонови маниста от гроб № 211 от некропола в Дуранкулак (втората половина на V хил. пр. Хр.) - късна каменномедна епоха, култура Варна.

2. Наниз от златни и малахитови маниста от некропола в Дуранкулак (средата на V хил. пр. Хр.) - култура Варна.

3. Антропоморфен амулет (апликация) от гроб № 694 от некропола в Дуранкулак (средата на V хил. пр. Хр.) - култура Варна.

4. Спирала от златна тел (вероятно накит за глава) от гроб № 165 от некропола в Дуранкулак (средата на V хил. пр. Хр.) - култура Варна."

Халцедонът е полускъпоцнен кристал. Той се намира в Крим, а малахит (по това време все още не е намерен в Атика) се е срещал във вътрешността на днешна България (Етрополе и Кремиковци) и днешно старозагорско, в Румъния - също.

До големите находища в Урал и Конго е твърде далеч. Възможно е по времето на Езерния град халцедон да се е намирал и другаде. Но двата халцедена и малахита маркират вероятните граници на търговските връзки на града - на Запад до софийско, на юг до Тракийското поле, на североизток - до Крим, северозапад - неясно, но най-вероятно днишна юго-източна Румъния.

Ще подчертая, че малахита се обработва трудно и за да бъде създаден такъв наниз се изисква голямо майсторство възможно при традиция. Опитът и сръчностите са се предавали и развивали от поколение в поколение. Имало е трайно разделение на труда. Възникнал е занаята. За да се намира халцедена и малахита в Езерния град пътят от природните находища до него е изминат от рудари,

Когато съпоставим тези украшения с дрехите, керамиката, култовите предмети, оръдията на труда, ще разберем, че става дума за култура със свой собствен стил. Прието е да се определя като - културата Хаманджия и културата Варна.

Според мен става дума за Долнодунавска цивилизация, чиито характеристики са споменати в този текст и нейната територия е била - от днешен Белград на Запад, на юг до Тракия по линията на Марица с продължение до Бургас, а на север - южнаната част на Трансилвания, през устието на Дунав и до Крим. За съжаление региона архелогически е недостатъчно проучен, а още повече - неразбран и неоценен.

За да имат общоприето разбиране за "красиво" и "удобно", което последователно отстояват в разнородната си дейност, жителите на Езерния град трябва да са имали интензивен, добре структуриран социален живот, който е невъзможно да бъде създаден от общност от няколко десетки души. Те са били само едно от селищата на Долнодунавската цивилизация.

Находките от този регион (около двадесетина археологически изследвани днес селища) би следвало да се разглеждат в цялост, а техните различия - като местни особености на затруднените пътни комуникации. По този повод ще отбележа, че през ХІХ век с. Горна баня и с. Суходол, днес квартали на София, са имали ясни етнографски различия - в облекло, предмети на бита, ритуали. И двете селища са били населени с православни българия, които по антрпологични белези са идентични и са били от векове свързани с брачни връзки. Какво да говорим за разликите между "сайтовете" от Долнодунавската цивилизация от преди шест хиляди години.

Разликите не засягат знание, разбиране, смисъл, а са съотнесими само към възможността да се предава от поколение на поколение селищна и родова идентичност. Оставяйки в рамките на тази идентичност селищата от Долния Дунав са подражавали едно на друго, разменяли са си предмети и услуги, предавали са си информация. Дали са действали съвместно, дали са имали обща граница, дали са водили помежду си преговори за общи действия и за поемане на задължения, засега не е известно.

Украшенията са използвани от конкретен индивид. Те са лична собственост придобита чрез дар, размяна или сила и отстоявана чрез общоприето разбиране. Жителите на Езерния град, да ги наречем условно езерниците, са спаделяли ценността собственост. Те са имали норми за нейното придобиване и опазване. Индивидите са различавали мое и чуждо. Собственикът е имал права. Той е могъл вербално или със сила да защити своето, при което е разчитал на солидарността на близките и общността. Селищната общност е охранявала притежанията чрез санкции. Те са могли да бъдат вербални, физически, отнемане на притежавано, принуда за услуга, лишаване от право. Не може да се прецини дали е имало някаква форма на "отнемане на свобода". Не могат да се правят изводи за йерархията на санкциите и мярата на санкциите при посегателство. Посегателят на чуждото, ако е възрастово и ментално пълноценен участник в общността, е имал очакване за наказание. Очакването е резултат от социализацията. Тя е възможна само при утвърдена система от норми за принадлежност към общността.

За да бъде възможно санкционирането от общността (публиката) на посегалството върху чуждото е имало жури. Имало е съд и съдия. Дали ролята на съдия е била диференцирана от ролите на вожд и жрец не може да се прецени. Като имаме предвид и останалите находки можем да твърдим, че са били налични условията за диференциация на тези роли.

Невъзможно е цялата лична собственост да е била продукт на собствен труд. Това е очебиино при украшенията. Спиралата от златна тел от гроб № 165 се състои от злато добито или намерено от е могла безпроблемно да бъде дарявана и разменяна. В общността е същуствувала норма за размяна. Предметите и услугите са имали своя цена. Дарът е бил награда по принуда или заради услуга.