Намерените керамични жарници са достатъчно многобройни и разнообразни, за да заключим, че жителите на Езерния град са им отдавали голямо значение. Ако се върнем на въображаемия общ огън, те са имали достатъчно причини да ценят тази съдинка. Те са били отоплителна и готварска печка.
Трети жарник
Показвам го само за "асортимент". За да се знае, че е неприлично да има намерени толкова много, съвсем различни съдове в селище, където домовете (жилищата!) са ЕДНОСТАЙНИ! Няма топло и студено помещение, няма кухня и спалня. Един покрив и вътре жарник. От къде биха могли да дойдат въглените за него?
Ето още един аргумент за нашия сюжет.
Следа от рогозка
Жителите на Езерния град са познавали плетката. Използвали са плета в строителството на стени, огради, дрехи. В изготвяне на рогозки. Може би са плели рибарски мрежи.
Тук е останала следа. Неизвестният грънчар е поставил още пластичния керамичен съд да съхне върху рогозка. Рогозката е оставила своята следа. Вижте каква съвършена плетка. Вероятно от папур.
Рогозката е използвана за подова постелка. Нещо върху, което се стъпва. Нещо, с което се покрива обитавано помещение.
Може би върху нея се е спяло? А това е парче от старата рогозка, което грънчарят използва в своята работа?
Рогозката е плетена сякаш от машина. Не. От обучен талант.
Всичко е правил ръчно и на око. Много сръчен. Отлично е познавал и владеел материала. Имал е завидно чувство за симетрия и ритъм.
Това е наш прародител отпреди седем хиляди и петстотин години. Преди триста поколения!
Статистически той е прадядо или прабаба на всички, живеещи днес на Балканите. Всеки от нас носи неговия ген.
Специалната чиния
Тя е с размера на днешната чиния за супа. Но има солидна куха подставка, с височина около 50 см., което навежда на мисълта, че масата за хранене (или софрата) е излишна. Достатъчно е столът да бъде нисък или да се сяда на пода.
Кухината на подставката е била пълнена с въглени, така че може би това е тиган. Дали е така може емпирично да се установи с изследване повърхностната структура на чинията. Трябва да има следи от пържене, което ще означава, че в Езерния град са добивали мазнина. Животинска или растителна - и това е установимо.Оттук биха следвали серия други изводи.
Жарниците и тази чиния са на една височина. Наредени едно до друго, могат да се мислят като печка за готвене с две плочи, която после се превръща в маса за хранене и накрая става печка за отопление.
Нека си спомним седящата богиня. Възможно ли е това да е възприетия начин на седене в Езерния град? Когато са готвели или са се хранели те да са седяли на колене, върху петите си. Има основание за такова допускане и го казвам, за да бъде по-жива представата ни за тяхното всекидневие.
Чашите
Без съмнение формата и размерът на днешни чаши, които могат да се видят по магазините в цял свят, са интелектуална собственост на неизвестните грънчари от Езерния град, където за съжаление не е имало патентно бюро.
Чашите са подчертано фунционални - по форма те са удобни за ръката и за оставяне на маса. В своя бит жителите са използвали маса (трепеза), вероятно от дърво.
Гювечът
Гювеч с такава форма и размери може да се купи и днес по българските пазарища. Той все още е на въоръжение в българската кухня.
Как е използван ? Като голяма купа за приготвено в други съдове ястие или, както сега, като съд за печене на специфичното българско ястие в десетки различни рецепти основното, в които е изпичане (с месо или без) на смес от различни зеленчуци ? При лабораторни изследвания на намерените съдове може да се установи.
Гювеч (2)
Този гювеч е малко позахабен от изминалите седем хиляди години, но по форма и размер е съвременен.
Гювеч (3)
Този гювеч дава съвсем точна представа как може да изглежда днешен сватбен подарък България.
Гювечът днес
Първобразците на керамичната чаша, чиния, делва, купа, гювеч и др. съдове, които днес (поне в България) купуваме и използваме са създадени преди 7-8 хиляди години.
Давам за пример само гювеча в съвременен български дом (Пазарджик) заснет от Елена Арнаудова на 23 март 2008 година в изпълнение на проекта "Съвременният български дом", по който работех заедно с моите студенти.
По форма и размери той е идентичен от гювечите намирани в Езерния град. Разликата при този е, че при готвене не се нагрява върху жарник, а във фурната на газова печка.
Сподели с приятели: | 
