Тези черупки, според археолозите, са използвани като пари.
Щом като е имало пари, като използваме мисълта на Остап Бендер ("Златният телец", Илф и Петров), то в някого черупките са били повече, в другиго по-малко, в трети хич ги е нямало.
Става любопитна социалната организация в Езерния град:
- Хората живеят съвместно, като обитават общи жилища, изградени наполовина от камък.
- Ясно структурират обживеното от тях пространство.
- Обработват земята.
- Ловуват.
- Ловят риба.
- Отглеждат домашни животни.
- Търгуват.
- Почитат своите идоли.
- Имат жрец и храм.
- Започнали са да използват знаци, които вероятно са начало на писменост. И още..
Тодор Димов:
"Гривни от черупки на средиземноморски миди spondylus от некропола в Дуранкулак (края на VІ - началото на V хил. пр. Хр.) - късен неолит, култура Хаманджия І - ІІІ."
Пет хиляди и петстотин години по-късно
Вносна керамика от Елада!
Тази керамика и керамиката изработена в Езерния град имат едно общо - направени са от пръст.
Едва ли има съмнение, че на север от Егея - от Родопите до Руските степи (трудно ми е като любител да определя тези граници), може би Долното течение на Дунав, преди десетина хиляди години - от началото на холоцена (сегашната геологическа епоха) - е започнал процес на културно развитие, който ни е оставил достатъчно следи, за да сме сигурни, че става дума за значими начала на съвремената цивилизация.
Тези начала за съжаление не са достатъчно изучени.
За още по-голямо съжаление те са систематично подценявани дори в рамките на един отиващ си западно-европоцентризъм.
Засега е без съмнение ясно само едно: живелите в дълбока древност хора на Балканите не са имали и бегла представа за днешните държавни граници и нации, но живеещите тук сме техни наследници. Това го доказват и досегашните генетични изследвания.
Дали археологическите паметници ще бъдат разграбени и разпилени, или систематизирани, запазени и представени на Света, зависи от нас.
Дали ще останат, за да импулсират за постигане на повече знания за миналото на човечеството - зависи от нас.
Тодор Димов: "Елинистически кантарос от жертвена яма от праисторическия некропол в Дуранкулак - ІV век пр. Хр."
Коланът
С този колан ще стегнем в един вързоп нашия любителски очерк за Езерния град.
Коланът е в стила на блузата, но е отделна част от облеклото. Наличието на стил е едно от най-забележителните неща в Езерния град.
Не е възможно те да са имали разбиране за стила в облеклото, а да не са съзнавали стила във всяка друга област на живота. Пред нас не са руините на еклектичен примитивен свят, а останките от хармонично развито общество, чиято култура вероятно е част от нещо значимо и все още неизвестно. В това общество:
- са задоволени (в рамките на тогавашен стандарт) основните житейски потребности; - съществува висока степен на разделение на труда; - с голямо майстроство обработват за трудови и битови цели камък, кост, глина, влакна, дърво; - кумулацията на знания и умения е превърната в многовековна социална практика; - имат ясно изградена социална йерархия; - камъкът, дървото и глината се използват за строителни цели; - разбирали са от планиране и изграждане на селища; - създават улицата, кръстовището, площада, протокрепостната стена; - вероятно съществува стенната украса и живопис; - вярванията са свързани с култа към Прамайката и Бика; - отправяли са молитви към Прамайката и Бика, изразено с линии, което предполага, че са имали вербални молитви и са познавали медитацията; - вярвали в Отвъдното; - минатюрните съдове в гробовете характеризират представите на жителите на Езерния град за задгробния живот; - съществувал е своеобразен култ към мъртвите; - може да се допусне съществуването на жреческо съсловие; - има безспорни данни за наличието на знакова система; - имат утвърдени традиции; - създадени са общностни представи за облекло; - имат развита празнична система; - съществували са интензивни търговски връзки с други селища; - между селищата има договорни отношения; - Езерният град е форма на полис; - неясно е дали парите са признати в селищата, с които търгуват, или търговията е извършвана на принципа на натуралната размяна; - самото съществуване на селището и наличието на градско некрополно поле е доказателство, че Езерният град е имал общо управление и легитимни процедури за вземане на решения; - в Езерния град е имало създадени роли, структури и практики за охрана на съгласието, статуквото и традицията; - ако бъдат намерени същите пари в други селища от този период, това ще означава, че е съществувало междуселищно съгласие за охрана на статуквото и традицията; - Езерният град е водил преговори с други селища и е имал упълномощени представител в тези преговори; - преговорите със съседните селища са се водили на разбираем за страните език; - Езерният град и съседните селища са от едно племе; - племето, към което принадлежи населението на Езерния град, има своя йерархия, обичай и традиции; - артефактите дават основание да се правят изводи за знанията им за природата и за тяхното абстрактно мислене, естетическо чувство и чувство за ритъм; - познавали са, влагали са смисъл, различавали са и са използвали: мъжко - женско, фазите на Луната, годишните времена и циклите в развитието на растенията, познавали са жизнения цикъл, потребностите и анатомията на отглеждани и ловувани животни, имали са естетическо чувство към природни обекти, познавали са символите, симетрията, визуалната хармония на формата, хармонията на линиите, хармонията и съответствията на цветовете, подобието, числото, правата линия, равнината, кръга, кълбото, триъгълника, квадрата, правоъгълника, правоъгълния паралелепипед, посоките на Света (четири); - миниатюризацията при керамиката, както и златните украшения, дават основание да се допуска, че в Езерния град чувството за детайла е част от разбирането за хармония и стил; - дрехата е имала естетическа и престижна стойност, което означава, че същото се е отнасяло до жилището, тя е била знак за социална позиция. - бит. Живели са в къщи изградени от камъни и глина, вероятно с дървени покриви, рогозки, слама. Отоплявали са се със жарници, в които са насипвали живи въглени от общо селищен огън. Вероятно е, че при хранене са седели върху свитите в коленете крака. Възможно това да е било обичайната поза за седене. Отглеждани са кучета, овце, кози, едър рогат добитък. Мъжете често са отсъствали за дълго време. Селището е живяло в постоянна несигурност. Затова е издигнато на полуостров и има защитна стена. Семействата са били моногамни независимо от сексуалните практики. Иначе не би могло да оцелее. Трябва да има достатъчно мъже, за да го защитават и доставят месо от лов и стада. Друг аргумент за "моногамното семейство" е социалното разслоение. Богатството и високия социален статус предполагат ясни наследници. Ако хипотезата на Петко Димитров, Райън и Питман за Потопа като черноморско събитие, случило се преди 5 500 години е вярна, то Езерният град е селище от културно-историческото начало, където (образно казано!) Ной и семейството му слизат от своя ковчег. Те основават Езерния град и другите селища от Долния Дунав, за да започнат строителството на съвременната цивилизация. Ако хипотезата е вярна, то в началото на Света са културите Хаманджия и Варна.
Дата на публикуване на български език: 10 юни 2000 г. Дата на публикуване на английски: 2 януари 2002 г. Редакции - 2008, 2014 г.
1 http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%91%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82&IDMenu=158&IDArticle=90
5 Айля Исмаил, Тодор Димов (Регионален исторически музей – Добрич), "ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО – ПРИРОДА, ЕКОЛОГИЯ И ОТКРИТИЯ" в алманаха "Антимовски хан", 2009, бр. 3
3 Айля Исмаил, Тодор Димов (Регионален исторически музей – Добрич), "ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО – ПРИРОДА, ЕКОЛОГИЯ И ОТКРИТИЯ" в алманаха "Антимовски хан", 2009, бр. 3
4 пак там
Сподели с приятели: |