Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език

Парите в Езерния град

Тези черупки, според археолозите, са използвани като пари.

Щом като е имало пари, като използваме мисълта на Остап Бендер ("Златният телец", Илф и Петров), то в някого черупките са били повече, в другиго по-малко, в трети хич ги е нямало.

Става любопитна социалната организация в Езерния град:

- Хората живеят съвместно, като обитават общи жилища, изградени наполовина от камък.

- Ясно структурират обживеното от тях пространство.

- Обработват земята.

- Ловуват.

- Ловят риба.

- Отглеждат домашни животни.

- Търгуват.

- Почитат своите идоли.

- Имат жрец и храм.

- Започнали са да използват знаци, които вероятно са начало на писменост. И още..

Тодор Димов:
"Гривни от черупки на средиземноморски миди spondylus от некропола в Дуранкулак (края на VІ - началото на V хил. пр. Хр.) - късен неолит, култура Хаманджия І - ІІІ."

Пет хиляди и петстотин години по-късно

Вносна керамика от Елада!

Тази керамика и керамиката изработена в Езерния град имат едно общо - направени са от пръст.

Едва ли има съмнение, че на север от Егея - от Родопите до Руските степи (трудно ми е като любител да определя тези граници), може би Долното течение на Дунав, преди десетина хиляди години - от началото на холоцена (сегашната геологическа епоха) - е започнал процес на културно развитие, който ни е оставил достатъчно следи, за да сме сигурни, че става дума за значими начала на съвремената цивилизация.

Тези начала за съжаление не са достатъчно изучени.

За още по-голямо съжаление те са систематично подценявани дори в рамките на един отиващ си западно-европоцентризъм.

Засега е без съмнение ясно само едно: живелите в дълбока древност хора на Балканите не са имали и бегла представа за днешните държавни граници и нации, но живеещите тук сме техни наследници. Това го доказват и досегашните генетични изследвания.

Дали археологическите паметници ще бъдат разграбени и разпилени, или систематизирани, запазени и представени на Света, зависи от нас.

Дали ще останат, за да импулсират за постигане на повече знания за миналото на човечеството - зависи от нас.

Тодор Димов: "Елинистически кантарос от жертвена яма от праисторическия некропол в Дуранкулак - ІV век пр. Хр."

Коланът

С този колан ще стегнем в един вързоп нашия любителски очерк за Езерния град.

Коланът е в стила на блузата, но е отделна част от облеклото. Наличието на стил е едно от най-забележителните неща в Езерния град.

Не е възможно те да са имали разбиране за стила в облеклото, а да не са съзнавали стила във всяка друга област на живота. Пред нас не са руините на еклектичен примитивен свят, а останките от хармонично развито общество, чиято култура вероятно е част от нещо значимо и все още неизвестно. В това общество:

- са задоволени (в рамките на тогавашен стандарт) основните житейски потребности;

- съществува висока степен на разделение на труда;

- с голямо майстроство обработват за трудови и битови цели камък, кост, глина, влакна, дърво;

- кумулацията на знания и умения е превърната в многовековна социална практика;

- имат ясно изградена социална йерархия;

- камъкът, дървото и глината се използват за строителни цели;

- разбирали са от планиране и изграждане на селища;

- създават улицата, кръстовището, площада, протокрепостната стена;

- вероятно съществува стенната украса и живопис;

- вярванията са свързани с култа към Прамайката и Бика;

- отправяли са молитви към Прамайката и Бика, изразено с линии, което предполага, че са имали вербални молитви и са познавали медитацията;

- вярвали в Отвъдното;

- минатюрните съдове в гробовете характеризират представите на жителите на Езерния град за задгробния живот;

- съществувал е своеобразен култ към мъртвите;

- може да се допусне съществуването на жреческо съсловие;

- има безспорни данни за наличието на знакова система;

- имат утвърдени традиции;

- създадени са общностни представи за облекло;

- имат развита празнична система;

- съществували са интензивни търговски връзки с други селища;

- между селищата има договорни отношения;

- Езерният град е форма на полис;

- неясно е дали парите са признати в селищата, с които търгуват, или търговията е извършвана на принципа на натуралната размяна;

- самото съществуване на селището и наличието на градско некрополно поле е доказателство, че Езерният град е имал общо управление и легитимни процедури за вземане на решения;

- в Езерния град е имало създадени роли, структури и практики за охрана на съгласието, статуквото и традицията;

- ако бъдат намерени същите пари в други селища от този период, това ще означава, че е съществувало междуселищно съгласие за охрана на статуквото и традицията;

- Езерният град е водил преговори с други селища и е имал упълномощени представител в тези преговори;

- преговорите със съседните селища са се водили на разбираем за страните език;

- Езерният град и съседните селища са от едно племе;

- племето, към което принадлежи населението на Езерния град, има своя йерархия, обичай и традиции;

- артефактите дават основание да се правят изводи за знанията им за природата и за тяхното абстрактно мислене, естетическо чувство и чувство за ритъм;

- познавали са, влагали са смисъл, различавали са и са използвали: мъжко - женско, фазите на Луната, годишните времена и циклите в развитието на растенията, познавали са жизнения цикъл, потребностите и анатомията на отглеждани и ловувани животни, имали са естетическо чувство към природни обекти, познавали са символите, симетрията, визуалната хармония на формата, хармонията на линиите, хармонията и съответствията на цветовете, подобието, числото, правата линия, равнината, кръга, кълбото, триъгълника, квадрата, правоъгълника, правоъгълния паралелепипед, посоките на Света (четири);

- миниатюризацията при керамиката, както и златните украшения, дават основание да се допуска, че в Езерния град чувството за детайла е част от разбирането за хармония и стил;

- дрехата е имала естетическа и престижна стойност, което означава, че същото се е отнасяло до жилището, тя е била знак за социална позиция.

- бит. Живели са в къщи изградени от камъни и глина, вероятно с дървени покриви, рогозки, слама. Отоплявали са се със жарници, в които са насипвали живи въглени от общо селищен огън. Вероятно е, че при хранене са седели върху свитите в коленете крака. Възможно това да е било обичайната поза за седене. Отглеждани са кучета, овце, кози, едър рогат добитък. Мъжете често са отсъствали за дълго време. Селището е живяло в постоянна несигурност. Затова е издигнато на полуостров и има защитна стена. Семействата са били моногамни независимо от сексуалните практики. Иначе не би могло да оцелее. Трябва да има достатъчно мъже, за да го защитават и доставят месо от лов и стада. Друг аргумент за "моногамното семейство" е социалното разслоение. Богатството и високия социален статус предполагат ясни наследници.

Ако хипотезата на Петко Димитров, Райън и Питман за Потопа като черноморско събитие, случило се преди 5 500 години е вярна, то Езерният град е селище от културно-историческото начало, където (образно казано!) Ной и семейството му слизат от своя ковчег. Те основават Езерния град и другите селища от Долния Дунав, за да започнат строителството на съвременната цивилизация.

Ако хипотезата е вярна, то в началото на Света са културите Хаманджия и Варна.

Дата на публикуване на български език:

10 юни 2000 г.

Дата на публикуване на английски:

2 януари 2002 г.

Редакции - 2008, 2014 г.