Селището е разположено на остров в сладководното Дуранкулашко езеро. През хилядолетията езерото е било ту отделено, ту свързано с Черно море. Сега между него и морето има тясна ивица пясък. Проснал се е един от най-дългите неизползвани плажове.Обясняват го с това, че покрай него минава студено водно течение. Плажната ивица завършва в Румъния. Сега (2000 г.) от Езерния град (5 400 до 4 100 година преди Христа) са останали купчини камъни в разпилени редици. Нищо повече. Финансовите средства, които се отделят за археология и старини не позволяват друго. При строежите в Езерния град (5 400 до 4 100 година преди Христа) древните са използвали камъни, дърво, глина. (Преди около 7 500 години.)
За ориентация ще припомня, че: - Преддинастичният период в древен Египет e по времето на ІV хилядолетие преди Христа. (Повече от хилядолетие по-късно.) - Шумерите се появяват в Двуречието около 3300-3200 години преди Христа. (Две хиляди години по-късно.) - Финикийците се заселват в тяхната Финикия (по предания идват откъм Черно море) в ІІІ хилядолетие преди Христа. (Две хиляди по-късно.) - Израилтяните превземат Палестина през ХІІІ-ХІ век преди Христа. (Над четири хиляди години по-късно.) - На територията на Китай през ХVІ век преди Христа възниква първата историческа държава Шан-Ин. (Четири хиляди години по-късно.) Развитието на неолитните култури на юг от Дунава до Крит върви в общи темпове, без да може да се прецени чия е била водещата роля: поречието на Долния Дунав или на Егейския архипелаг. Не би могло да бъде друго. Неолитните хора не са се вълнували от днешните държавни граници. Общ изглед от селището
Така изглеждаше Езерният град през лятото на 2000 година. Купчина разпилени камъни.
На това място е имало селище в течение на шест хиляди години (от 5400 година преди Христа докъм 1100 година след Христа, когато Първото българско царство е завладяно от Византия). Предполага се, че е изоставен заради маларичните комари. Но причините биха могли да бъдат и други. Сега в езерото незнайно защо няма комари.
Най-старата улица в Европа
Това, което виждате е прабабата на всички европейски улици. Като тръгнете по нея, след седем-осем хиляди години ще стигнете до Шанз-Елизе, а след още няколко стотин години - до Бродуей. Важното е да сте търпеливи.
От находките следва - така е започнала да се реализира идеята за улица и значи за селищно устройство. Улицата криволичи между постройките и преминава от единия до другия край на селището. Трудно ми е да
ви кажа какво точно виждаме, защото селищета е същестувало, както споменах от 5400 година преди н.е. до 10 век от новата.
След 2000 г. там е извършена археологическа работа и почистване от бурени. През 2009 г. картината изглежда4 така:
Но моят разказ е все пак за древното селище - 5400-4100 г. пр. н.е.
Стените на сградите са били изградени с камък на около метър и половина-два височина. За пръв път се е използвал камък в строителството. Стената е изглеждала така:
Върху първия ред камъни - от единия до другия край, се е полагал глинен пояс с дебелина около двайсет сантиметра. Глината е била омесвана с плява и докато е била пластична, е нанасяна върху зида. Чакали
са да изсъхне. След това върху първия глинен пояс са полагали следващия. Така (някакво подобие на строеж с пълзящ кофраж) са строели до близо двуметрова височина. След това са покривали.
Може да се предполага, че покривът е бил от слама, тръстика или трева. Отвътре стените са били измазвани. По някои находки се съди, че са били боядисвани и рисувани.
Жилищните постройки са имали площ от над сто квадратни метра. Сигурно е, че от вътре са имали колони, т.е. строени са по мегаронен план. Хипотезата е, че са били обитавани от целия род, без да можем днес да
определим какво е значело за тогавашните хора "род".
Твърди се, че траките са били многоженци, а това е предтракийско население. Но какво значи "предтраки", "траки", "българи" (известните етноси населявали земите ни), би могло да се отговори само при следващи
генетични изследвания.
КРЕПОСТНАТА СТЕНА
Езерният град е ограден със защитна стена, която може да бъде наречена "първата крепостна стена в континентална Европа". Припомням, че града се е намирал на остров. В еднешно време достъпът до него е с насип от няколко метра, което не позволява да се правят преценки какъв е бил той преди 6-7 хиляди години. Сега (2000 г.) останките на стената изглеждат така:
НАСЕЛЕНИЕТО
Езерният град е имал постоянни жители от около 50 души, при средна продължителност на живота (като съдим от проучените гробове) 18 години. Деца, които стигат до 5-годишна възраст са имали средна продължителност на живота от около 30 години.
Такава общност от хора е скелетна популация. Без контакти с други населени места, тя е постоянно застрашена от пълно изчезване. Достатъчни биха били - епидемия, хранително отравяне при масови събирания,
нападение от разбойническа банда.
На едно от най-ранните нива от преди 5000 г. преди Христа са открити каменни къщи, два храма и един дворец. Как ще бъдат построени такива обекти от 50 души? Те трябва да издържат себе си, семействата си...
Съществувала е йерархия, която е включвала и други близки поселения. Такива досега не са открити, може и никога да не бъдат забелязани, но те са съществували. Не бива да се изключва и възможността
да е имало отделни жилища в региона, които са били център и подслон на отделно семейство.
Мъжете вероятно са отсъствали често - за лов, риболов или сражения. Намирани са, не в гробовете, а в жилищата, но поради "срамежливостта" на 60-70 години на ХХ век, не са запазени керамични фалоси,
преминали през сериозна обработка.
За всичко, за което ще стане дума по-долу, е абсурдно да се мисли, че е постижимо в културен и материален смисъл, от човешка изолирана общност от няколко десетки души.
НЕКРОПОЛЪТ
. "Праисторически некропол – функционирал непрекъснато повече от цяло хилядолетие. Откритите 1 204 гроба от новокаменната и каменно-медната епоха го правят най-голямото праисторическо явление от този вид в света. Придобити бяха много нови знания за появата на медната металургия, търговските контакти на общностите, обитаващи Западното Черноморие и земите на днешните Украйна, Молдавия, Среден Дунав и други територии, както и погребалните практики и култовите представи на праисторическия човек. В гробовете беше открит богат инвентар – глинени съдове, идолна пластика, каменни, кремъчни, костени и медни сечива, накити от злато, мед, малахит, халцедон, спондилус, денталиум и други. Не на последно място изтъкваме обстоятелството, че по-голямата част от откритите скелети на погребаните индивиди и остеологичните останки бяха много добре запазени поради ниската киселинност на материковия льос " - (http://www.dobrichmuseum.bg/index.php/bg/research/archaeology-research/30-arheologicheskiyat-kompleks-durankulashko-ezero-priroda-ekologiya-i-otkritiya)
ФЛОРА И ФАУНА
Фауната, населявала региона на Дуранкулашкото езеро през периода на неолита и енеолита. Идентифицирани са както диви, така и опитомени видове: див заек, черноморски делфин, муткур, дива свиня, благороден елен, сърна, тур, европейско диво „магаре” (Equus hydruntinus /hemionus/ danubiensis), мечка, вълк, лисица, пор (става дума за степен пор), язовец, видра, дива котка, лъв, куче, домашна свиня, говедо, овца, коза. Освен тези видове тук се е срещал и дивия кон (Equus germanicus transilvanicus). Дивото степно магаре е вече напълно изчезнало още през ранния енеолит – до средата на пето хилядолетие пр. Хр. Този степен вид е редуцирал местообитанията си през холоцена с намаляването на степните ландшафти и увеличението на горските масиви, поради настъпилите промени в климатичните условия. Но причините за изчезването му са масовото преследване и ловът. Обект на лов са били също еленът и по-малко дивата свиня.(http://www.dobrichmuseum.bg/index.php/bg/research/archaeology-research/30-arheologicheskiyat-kompleks-durankulashko-ezero-priroda-ekologiya-i-otkritiya)
Сподели с приятели: |
