Дефиниция ма хриетиянетвото
Изтегляне 1.83 Mb.
|
7 ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРЪЩАНЕТО От всяка страница на историята на Лука личи, че ранното християнство се разпрос- транява чрез обръщане на нови хора. Днес обаче значението на това понятие вече не е толкова очевидно, защото в последвали- те векове значението на думата се е изкри- вило. През ранното средновековие например езически царе, които изповядват обръщане към християнството, понякога принуждават насила своите поданици да се кръстят, тъй като смятат, че простото изпълнение на този ритуал автоматично прави хората християни, независимо дали го искат, или не. В по-късни времена са били прилагани още по-крайни методи. Евреите в Испания например са били изправяни пред избора 69 Дефиниция на християнството м Още едно объркване, настъпило след апостолските времена, е че ако един род или цял народ се обърнат към християнст- вото, техните потомци нямат нужда от об- ръщане - те автоматично са християни и остават такива, освен ако лично не се от- кажат от християнството. Едно трето, много по-общо объркване в днешно време е че всички хора по света, понеже са Божии творения, са и Божии деца и нямат нужда от обръщане. Но Хрис- тос прави рязко разграничение между фи- зическото раждане, чрез което ставаме Бо- жии творения, и духовното новораждане, чрез което ставаме Божии деца. При физи- ческото си раждане ние нямаме избор; но според Христос духовното ни новораждане е възможно само чрез съзнателно, лично покаяние и приемане на него като Спаси- тел и Господ (вж. 1 Йоан. 1:8-9; 3:1-16). В тази връзка разказът на Лука е особе- но поучителен. Той не само ни показва как 70 7. ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРЪЩАНЕТО о  т време на време цели множества от хора
се обръщат към Христос, но в 8:4 - 9:30 разказва за обръщението на двама много различни мъже - един езичник, политеист от Етиопия и един дълбоко религиозен мо- нотеист, юдеин. И двамата се нуждаят от обръщане, и двамата го преживяват. Под- робният и внимателен разказ на Лука ни позволява да проследим решаващите етапи на тяхното духовно новораждане. Първият елемент в обръщането на поли- теиста е явната привлекателност на моно- теистичната вяра на Израил. Израилевият Бог е създал Вселената и я поддържа; мно- гото езически богове едва ли са нещо по- вече от олицетворение и обожествени сле- пи природни сили и явления. Израилевият Бог е трансцедентен - той е над материята и природните сили; а човекът, тъй като е направен по негов образ, също ги превъз- хожда по значение. В езичеството смъртни- те хора не са нещо повече от роби или иг- рачки на боговете, обречени да бъдат изос- тавени, когато боговете изгубят интерес към тях, или да бъдат оставени на собстве- ната си съдба, на която дори боговете не могат да се противопоставят. Не е чудно, че етиопецът е бил изморен от тези абсур- ди, и точно преди да го срещне благовести- телят Филип, той е бил в Ерусалим да по- търси Бога и да му се поклони в еврейския храм. 71 Дефиниция на християнството И  така, да се обърнеш от политеизма -
или също от атеизма - и да повярваш в съ- ществуването на единствения истински Бог, очевидно е необходимата първа стъпка за обръщането. Но това не е всичко, защото само по себе си то не дава отговор на най- важния въпрос, а именно, как може човек да се приближи до Бога и да намери пра- вилното и удовлетворяващо лично взаимо- отношение с Него. Затова следващият елемент от обръща- нето на етиопеца е неговото лично търсене на Бога чрез четене на Библията. В Еруса- лим той явно се сдобива с копие от старо- заветното пророчество на Исая, което красноречиво говори за Божия план за из- купление не само на Израил, а и на цяло- то човечество. Това изкупление, както предсказва Исая, ще бъде постигнато от един велик месиански герой, наречен „Гос- подния Слуга", когото Бог ще изпрати на света. Той ще управлява целия свят като цар, ще победи злото, ще спре войните, ще установи всеобщ мир и справедливост, ще донесе спасение на Израил и на народите и най-накрая ще възстанови цялото творе- ние. Тази надежда, и то гарантирана от лю- бовта, разума и силата на Твореца, няма аналог в езичеството. Но още по-порази- телно е предсказанието, че този месиански герой сам ще страда, ще бъде отхвърлен, 72 7. ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРЪЩАНЕТО м ъчен и убит като средство за постигане на
обещаното изкупление! Какво може да оз- начава това? Когато Филип го среща, етиопецът е стигнал точно до пасажа от пророк Исая, където се предсказват незаслужените стра- дания на Месията, срещу които той не се защитава: „Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не из- дава глас, и Той не отвори устата Си. В унижението Си бе лишен от справедли- вост ... животът Му бе взет от земята" (53:7- 8, буквален превод от английски - бел. прев.). И Филип може да каже на етиопеца не само че тези пророчества се отнасят до Иисус, но и че те вече са изпълнени от него, и че възкресението от мъртвите дока- зало, че Иисус, невинният страдащ, дейст- вително е обещаният Месия-Цар, Божи Син и Изкупител. Милиони познават силата на тази исто- рия за Иисус, божествения Цар, който страда незаслужено, без да отвръща, и дори се моли за онези, които го разпъват. Но какво точно означава това за нас и за света като цяло? Дали от това следва, че ако всички по света последват примера на Христос и приемат страданието заради собствените си и чуждите грехове, без да си отмъщават, целият свят ще бъде спасен? Безспорно, когато хората станат Христо- ви ученици, те са призовани да следват не- 73 Дефиниция на християнството г овия пример и в различни житейски ситу-
ации да страдат, без да отвръщат (1 Петр. 2:21-24). Но ние трябва да си дадем сметка за реалностите в този грешен свят. Двете хиляди години, изминали от смърт- та и възкресението на Христос, за жалост показват, че надеждата, че ако не се от- върне на злото, то ще премине от само себе си и като ураган ще утихне, е напъл- но нереалистична. Нито, разбира се, е въз- можно тихото страдание на невинните в настоящето или в бъдещето да поправи несправедливостите от миналото. Всъщност Библията ясно казва, че това ще стане единствено чрез Второто пришествие на Христос, когато той ще съди този зъл свят и ще установи своето световно царство. А и действителността показва, че докато хо- рата не се обърнат, те нямат нито силата, нито желанието да следват Христовия при- мер на страдание. Тогава каква е връзката между неговото страдание и обръщането на човека? За да разберем, трябва да проследим изложени- ето на евангелието, което прави Филип. Той започва от стиховете, които говорят, че Месията страда, без да се съпротивлява, (тъй като точно до това място е стигнал етиопецът), и положително продължава на- татък и обяснява и останалата част от това пророчество. Там се говори за онези по- дълбоки заместнически страдания на Хрис- 74 7. ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРЪЩАНЕТО т ос, чрез които отделните хора могат да се
примирят със своя Създател. Според Исая ние ще получим прошка, мир с Бога и ве- чен живот не като сами страдаме по при- мера на Христос. „Върху Него дойде нака- занието, докарващо нашия мир", казва про- рокът - а не върху нас. Чрез неговите рани, а не чрез своите собствени, ние сме изце- лени. Ние всички сме се заблудили като овце и Господ е възложил беззаконието на всич- ки ни върху него, не върху нас. Бог ще нап- рави неговата душа жертва за тях, казва пророкът; и метафората, която използва, почерпена от древната символична жертве- на система на Израил, прави това недвус- мислено ясно. Когато древният израилтя- нин носел невинно животно като принос за грях, животното е умирало не като пример как грешникът можел на свой ред да стра- да за собствените си грехове, за да получи прошка - то е умирало като заместник, на мястото на грешника, така че да не трябва грешникът сам да понесе наказанието за греха си и да умре. Доктрината за помирението с Бога чрез заместническите страдания на Христос не винаги изглежда на хората като блага вест. За нашата гордост е трудно да приемем, че сме грешници, които се нуждаят от спасе- ние. Ако можем обаче да заслужим спасе- нието си или поне да допринесем за него 75 Дефиниция на християнството ч  рез страдание за собствените си грехове
и за греховете на другите, това спасява поне част от гордостта ни. Но точно човешката гордост и независи- мост от Бога са коренът на нашите пробле- ми; раят не може да бъде достигнат, дока- то те не бъдат изкоренени. Едва когато осъзнаем и приемем, че сме духовно банк- рутирали хора, които могат да получат прошка единствено по милост от Бога чрез заместническите страдания на неговия Син, коренът на нашата гордост бива отсечен и взаимоотношенията ни с Бога се променят. Това става и с етиопеца, който се обръща точно по този начин, кръщава се и продъл- жава пътя си радостен. В същата глава на Исая, от която повяр- ва етиопецът, пророкът предсказва, че Бо- жият праведен Слуга, Месията, ще оправ- дае мнозина чрез знание за него (53:11). И вторият случай на лично обръщане, което Лука описва, е това на Савел от Tape - чо- века, който по-късно, вече като апостол Па- вел, пише толкова пространно върху фунда- менталното християнско учение за оправ- данието чрез вяра. Той разбира значение- то на оправданието и необходимостта от него не само от Библията, но и от личния си опит. През целия си живот той е бил стриктен монотеист и дълбоко религиозен човек, който се е стремял искрено (и както е смя- 76 7. ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРЪЩАНЕТО т ал, успешно) да спазва Божия морален и
религиозен закон. Всъщност именно него- вата ревност за Бога го подтиква да прес- ледва християните заради тяхното според него богохулно твърдение, че Иисус е равен на Бога! Но когато възкръсналият Господ му се явява по пътя от Ерусалим за Да- маск, това води до три радикални промени в неговото мислене и поведение. Първо се оказва, че въпреки строгия си монотеизъм - той винаги е вярвал в същес- твуването на един истински Бог - той не е и никога не е бил вярващ човек в единст- вения смисъл, който има значение! Той разбира, че Иисус, когото гони, е въплъте- ният Бог; така собствените му действия го разкриват не само като невярващ, но и като враг на Бога. Второ, това показва, че всичките му уси- лия да спазва Божия закон са били безпо- лезни. Те са завършили с убийството на Божия Син! Савел е точно толкова изгубен, колкото всеки езичник! Той изведнъж виж- да ослепително ясно, че за да бъде изобщо някога оправдан и приет от Бога, това тряб- ва да стане единствено въз основа на вяра - а вяра означава, както самият той го фор- мулира по-късно: „да бъдеш оправдан да- ром от Неговата благодат. ... Човек се оп- равдава чрез вяра, без дела от закона. На този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра 77 Дефиниция на християнството м у се счита за правда" (вж. Римляни 3:24 -
4:5). Трето, обръщането на Савел има огром- ни последствия. Преди това, докато все още вярва, че спасението му зависи от не- говите заслуги, той е егоистичен фанатик, който е готов да преследва инакомислещи- те и не се интересува изобщо от спасение- то на света извън границите на юдаизма. Но когато открива, че спасението не е по заслуги, а чрез вяра, той никога повече не преследва никого. Напротив, става най-ве- ликият от ранните християнски мисионери. Няма да е пресилено да кажем, че чрез не- говите устни и писмени изложения на уче- нието за оправдание чрез вяра милиони хора по целия свят и през всички времена са намерили духовна свобода и мир с Бога. 78
ИСТИНСКИЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ Расизмът със сигурност е една от най- страшните злини, които някога са поразя- вали човечеството. Вероятно у всеки от нас тлее искрица инстинктивна расова гордост, дори тя никога да не избие в открита дис- криминация срещу малцинствата, истинско гонение или така нареченото етническо прочистване. Но през миналия век расиз- мът, съзнателно развит в строга система на политическо мислене, заля Европа и Азия и запали грозни пожари. Първият етап започва през деветнадесе- ти век с мислители като Гобиньо във фран- ция, който счита, че от трите основни раси в света само бялата е истински благород- на, а нейната най-висша част са арийците. Сле него идва Джеймс Хънт, основателят на Лондонското антропологично дружество. Той учи, че нравствените и интелектуални 79 Дефиниция на християнството а спекти на човека са също така расови ха-
рактеристики, както и размерът и формата на черепа, че всички расови качества са вродени и неизменни и че по тази причина вярата в „равенството на цялото човечест- во" е ненаучен предразсъдък, който трябва да бъде изоставен. Към тази вече опасна смес мислители като французина Ваше дьо Лапуж и герма- неца Ото Амон прибавят смъртоносната от- рова на социалния дарвинизъм. Те заявя- ват, че според природните закони най-доб- ре приспособените раси оцеляват в борба- та за живот и стават доминиращи, докато по-слабите раси остават подчинени или би- ват елиминирани. За тях е очевидно, че арийската раса е най-приспособена във всяко отношение и е предопределена от де- терминистичните закони на вселената да придобие върховенство над всички остана- ли. Резултатът от такива теории, както отбе- лязва проф. 3. Стърнхил, е незабавно и ка- тастрофално обезценяване на човешките същества като цяло. Тъй като човешкият живот вече не се счита за сътворен по Бо- жия образ, той престава да бъде свещен. Милиони хора могат да бъдат елиминирани без никакво право на протест - природен закон е, че само най-приспособените ще оцелеят. И накрая се явяват теоретици като пе- чално известния германизиран англичанин 80 8. Истинският интернационализъм X . С. Чембърлейн. Именно той проповядва,
че еврейската раса е зла и представлява заплаха за световното общество, и че гер- манците са избраният народ, предопреде- лен от природата да елиминира тази запла- ха. Такива идеи опияняват и главозамайват Хитлер, а резултатите от това са добре из- вестни. Антисемитизмът обаче не е единственото зло, поизлязло от расизма; за жалост той неведнъж опетнява историята и на христи- янството. Вярно е, както историята на Лука показва, че от самото си начало християн- ството е принудено да се отдалечи от юда- изма по редица фундаментални въпроси и конкретно по въпроса за расата. В юдаиз- ма расата е нещо жизнено важно; в хрис- тиянството този въпрос е несъществен. Но за да разберем тази разлика, трябва да се опитаме да видим защо въпросът за раса- та е бил (и е) толкова важен за евреите. А след това трябва да се обърнем към Лука, за да видим защо и в какъв смисъл хрис- тиянското евангелие казва, че в Христос „няма вече юдеин, нито грък, защото вие всички сте едно в Христос Иисус" (Галатя- ни 3:28). Народът Израил (който едва по-късно бива наречен юдеи или евреи) се е появил сравнително късно в древния свят. Но той от самото начало претендира - съгласно Стария Завет - че е специална нация, пре- 81 Дефиниция на християнството д Като жив контраст на това Израил, и то не само неколцина негови напредничави мислители, а народът като цяло, се откроя- ва като единствен и категоричен свидетел на единия истинен Бог, трансцедентен над вселената и всичките й сили, Творецът и Вседържителят. Затова е разбираемо, че израилтяните са смятали своя монотеизъм за превъзхождащ анимизма и политеизма на другите народи. Но тяхната монотеистич- на доктрина, за разлика от теорията за превъзходството на арииците, не твърди, че израилтяните са висша раса. Точно обрат- ното. Старозаветното учение за сътворени- ето гласи, че всички хора навсякъде, от всички раси, са Божии създания, сътворе- ни по Божия образ. В това отношение всич- ки са равни; всеки човек и всяка раса - и най-слабата, и най-приспособената - са ед- 82 8. Истинският интернационализъм н акво ценни и важни. Всеки човешки живот
е свещен. Нещо повече, Старият Завет многократ- но заявява, че Бог е призовал Израил и му е отредил тази уникална роля в историята не заради самия него, а за да бъдат впос- ледствие благословени чрез него всички останали земни народи. Чрез Израил Бог е смятал един ден да изпрати юдейския Ме- сия, за да бъде Спасител на света, и кога- то той дойде, милиони езичници да намерят спасение чрез него. Междувременно за юдеите принадлеж- ността към тази уникална раса с нейната уникална роля е била изключително важна. Ако езичници се обърнели към Бога, те, разбира се, можели да бъдат, така да се каже, осиновени в юдейската раса. Но за да стане това, от мъжете се изисквало да се подложат на юдейския ритуал на обряз- ването, белегът на духовен, ако не и физи- чески произход от Авраам, прародителя на юдейската нация. Освен това и мъжете, и жените е трябвало да спазват юдейските закони за храни и очиствания, които праве- ли свободния социален контакт с други езичници труден, ако не и невъзможен. Ня- кои приемали това, като например Елена, царицата на Адиабена, и нейният син Изат. Но много други изпитвали дълбока нена- вист, защото всичко това им изглеждало като фанатичен религиозен расизъм, който 83 Дефиниция на християнството и здигал юдеите като същностно по-добри
от останалите народи. Разбира се, това не е така. Родителите, които забраняват на своята тринадесетго- дишна дъщеря да ходи на събирания, къде- то се използват наркотици, не смятат, че дъщеря им е същностно по-добра от други- те тийнейджъри. Напротив, те признават, че тя е точно толкова слаба, колкото и оста- налите, и ако не бъде предпазена от сдру- жаване с наркомани, би могла да се подда- де на натиска на връстниците си. Така е и с Бога и Израил. Езическият свят наоколо е изобилствал от всевъзмож- ни сексуални перверзни, убийства на деца, измама, икономическо, социално и полити- ческо потисничество, жестокости и убийст- ва. Затова Бог постановява законите за храните и ритуалната чистота, за да дейст- ват като гранична защита и да пазят вът- решната крепост на социалните и религио- зни ценности на юдаизма. Старозаветните пророци постоянно показват, че когато Из- раил пренебрегва тези закони, това води до компромис с упадъчните езически прак- тики и до нравствена и духовна трагедия. И така, съвсем не е маловажно, че ран- ните християни, самите те юдеи, изоставят, както ни показва Лука, тези защити, прави- ла и наредби. Те, разбира се, не се отказ- ват от монотеизма на Израил или от морал- ните стандарти на Израилевия закон. Но се 84 8. Истинският интернационализъм о тказват от вторачването на Израил в осо-
бените привилегии на неговата раса. Те съ- барят бариерите между юдеи и езичници и заявяват, че чрез Христос Бог върши нещо ново в света. Той помирява юдеи и езични- ци първо със себе си, а после и един с друг чрез един и същи Христос. Той създава един „нов човек", едно световно братство, в което расата няма значение, а вместо враждебност царува взаимна любов. Последствията от тази промяна за целия свят са колосални и Лука бързо ги разпоз- нава. Той дори посвещава един цял раздел от своята история на случката, която се оказва катализатор на промяната (10:1 - 11:18). Първото, което си отива, са законите за храните и наредбите за ритуална чистота, които ограничават социалното общуване между юдеи и езичници. Самият Христос казва, че външните ритуални умивания са в крайна сметка само символи. Те не могат да достигнат и да очистят покварата в чо- вешкото сърце, но могат - както често ста- ва - да се превърнат в заместител и да направят човека сляп за истинската му мо- рална и духовна нечистота. Затова Христос с божествен авторитет отменя законите за храните и наредбите за ритуална чистота (Марк 7:1-23). И когато един благочестив римски стотник кани апостол Петър да го посети в дома му и да му обясни христия- 85 Дефиниция на християнството н ското евангелие, Бог се намесва.и чрез
един жив, нагледен урок директно уверява Петър, че вече е свободен да отиде и да яде с езичниците. После Бог дава на Петър и един друг, по- основен урок. Много юдеи падат в клопка- та на представата, че въпреки техните лич- ни и национални грехове, привилегирована- та им роля ги прави по дефиниция по-доб- ри от езичниците, и че колкото и благород- ни и високо нравствени да са отделни езичници, те пак си остават езичници, и по дефиниция са нечисти и несвети. Петър трябва да разбере, че няма такава първа и втора класа човешки същества. Никой, как- вато и да е расата му, не може да бъде считан автоматично за несвят или нечист (10:28). Тези два урока подготвят юдеи на Петър и юдейските му приятели да застанат ре- дом с езичниците на основата на тяхната обща човешка природа. Но едва евангели- ето на Иисус, разпнатия и възкръснал Божи Син, слива техните юдейски и езичес- ки сърца в едно. Едва в подножието на Христовия кръст юдеи и езичници откриват своята обща вина. Този кръст заявява, че независимо дали сме съгрешили много или малко, в това отношение ние не се разли- чаваме, защото всички сме съгрешили и не заслужаваме Божията слава. Можем да бъ- дем оправдани, но само чрез незаслужена- 86 8. Истинският интернационализъм т а благодат на Бога, която можем да полу-
чим заради изкуплението, извършено от Христос чрез неговата жертва за греха. Кръстът на Христос, чрез самото спасение, което предлага, заявява, че всички са мо- рално недостатъчни и никой няма основа- ние да се хвали или да се счита за нещо повече от другия (Римляни 3:21-31). Чрез възкресението на Христос и юдеи, и езичници откриват кой ще бъде техният общ Съдия (Деяния 10:42) и каква е тяхна- та обща нужда от спасение. Чрез възкресе- нието на Христос и юдеи, и езичници могат да получат прошка за греховете си при аб- солютно едни и същи условия, а именно чрез проста, пряка и лична вяра в живия Господ Иисус (10:43). Но има още нещо. Когато Корнилий и не- говите приятели повярват в Иисус, Бог им дава Светия си Дух по същия начин, както преди това го е дал на Петър и другите вяр- ващи юдеи (11:15-18). За своя изненада и за своя огромна радост тези юдеи и езич- ници откриват, че не само споделят един общ живот, но и че животът на самия Све- ти Дух обитава в тях, което автоматично ги въвежда в духовно единство и ги прави едно тяло в Господа. За тях това означава незабавен край на расизма - зората на ис- тинския интернационализъм. И днес това е основата за световното единство на всички истински вярващи в 87 Дефиниция на християнството Х ристос, силата, която ги обединява в едно,
независимо от расата. И същата тази сила на обитаващия в нас Свети Дух, а не някак- ва система от правила за храни, ритуали, обичаи и социална сегрегация, дава на ис- тинските вярващи способността да се про- тивопоставят на натиска на грешния свят и да живеят живот на реална и нарастваща святост. Съвсем реалистично обаче, този славен откъс от историята, който Лука описва, за- вършва с една трагична нотка. Ортодоксал- ната юдеиска върхушка в Ерусалим е разд- разнена от начина, по който християните сякаш отхвърлят юдейските привилегии и се свързват с езичниците, без да изискват те да станат юдеи. Затова тази върхушка се съюзява с Ирод, когато той използва поли- тическата си власт, за да обяви извън за- кона и да преследва християнските водачи и проповедници (12:23). Това обаче не е причина християните да чувстват превъз- ходство над онези древни юдеи. От време на време през вековете и формалното християнство е прилагало същата тактика срещу онези, които е считало за свои неп- риятели. По-добрата реакция би била пър- во да научим от Лука какво представлява истинското християнство и след като го прегърнем, да отхвърлим всякакъв расизъм и всякакви опити за политическа дискрими- нация на религиозна основа. 88
Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|