Дефиниция ма хриетиянетвото
Изтегляне 1.83 Mb.
|
50 5 МЪЧЕНИЧЕСТВО ИЛИ ФАНАТИЗЪМ? Много, може би всички големи движения в историята, са имали своите мъченици; и много от свободите, на които се радваме и приемаме за даденост днес, са извоювани от хора, които са били готови да дадат жи- вота си за принципите, на които се основа- ват тези свободи. Кой не почита паметта на Сократ, предпочел да стане жертва на не- вежи суеверия и замаскирани политически интереси, но не и да изостави своето без- компромисно търсене на истина и справед- ливост? Християнската църква също има своя дъ- лъг списък от мъченици. Иисус Христос сам е бил преследван и убит от гражданските и религиозни власти. Той е учел своите пос- ледователи, че гоненията заради него са 51 Дефиниция на християнството и Но има две неща, които трябва да има- ме пред вид относно мъчениците. Първо, истинските мъченици не са фанатици, фа- натиците са колкото склонни сами да умрат заради възгледите си, толкова и склонни да преследват до смърт онези, които им се противопоставят, дори те да са милиони. Истинските мъченици не убиват никого. Второ, истинският начин да почитаме мъче- ниците не е като просто им издигаме па- метници и ги изобразяваме на картини, а като открием какво всъщност са отстоява- ли, и го отстояваме и ние. И така, какви са били принципите, за ко- ито Стефан е бил готов да умре, и защо не- говите екзекугори са ги сметнали за толко- ва опасни, че да заслужават смърт? Казано накратко, Стефан умира, защото прокламира, че чрез Христос всеки човек има право на незабавен и пряк достъп до Бога без никакъв друг посредник освен Христос, и има право да знае, че чрез Христос може тук и сега да се радва на пълно приемане от Бога. формулирано така, може би за нас е трудно разбираемо защо някой би решил да се противопостави на проповедта на 52 5. Мъченичество или фанатизъм? С  тефан, а още повече да го преследва. Но
нека се опитаме да разберем историческа- та ситуация. Неговите опоненти са водещи членове на юдейската свещеническа йе- рархия в националния храм в Ерусалим. На тях веднага им става ясно, че християнски- те идеи на Стефан в крайна сметка ще нап- равят техния храм, свещенство и жертвоп- риношения неактуапни, остарели и ненуж- ни. Оттам и тяхната съпротива. Разбира се, те имат скрити интереси - таксите от жертвите, принасяни от местно- то население и хилядите чуждестранни пок- лонници, правели първосвещеника и коле- гите му много богати хора. Но те са движе- ни не просто от страха от финансови загу- би. Те искрено вярват - и в това христия- ните биха се съгласили с тях - че храмът в Ерусалим, неговите жертви и свещенство са постановени с Божия авторитет чрез Моисеевия закон в Стария Завет. Затова те обвиняват Стефан в пропагандиране на идеята, че Иисус Христос ще унищожи хра- ма, свещенството и жертвите, които сам Бог е установил. Ако това обвинение се до- каже, то води до задължителна смъртна присъда за богохулство. Разбира се, Лука от самото начало по- казва ясно, че Стефан никога не е казвал, че Иисус Христос ще разруши физически ерусалимския храм. Тази част от обвинени- ето е лъжлива (6:11, 13, 14). Но в друг сми- 53 Дефиниция на християнството с  ъл в твърденията на обвинителите има го-
ляма доза истина. Да вземем например храмовите приноси за грях. Чрез тях Старият Завет учи израи- лтяните, че грехът срещу Бога (а всеки грях в крайна сметка е срещу Бога) е причина грешникът да изгуби правото си на живот. Грехът трябва да бъде наказан, преди греш- никът да може да получи прошка. За тази цел той трябва да доведе в храма опреде- лено животно, да изповяда греховете си над главата му и да го убие. Животното умира като негов заместник - наказанието е понесено и грешникът е простен. Стефан и другите християни са съгласни със свещениците, че тази система е устано- вена от Бога. Те твърдят обаче, че тя съв- сем очевидно е само символична. Смъртта на животни не може наистина да плати на- казанието за човешкия грях, както посочва и Старият Завет (Псалм 40:6-7). И така, те твърдят, че системата е предвидена да бъде само временно средство, което да подготви умовете на хората за жертвата на Христос, Божия Агнец, който ще дойде, за да отнеме греха на света. Това също се казва в Стария Завет (Исая 53:5-12). В та- къв случай старата система е като детска игра-магазин с пластмасови бонбони и хар- тийки вместо пари, с която децата си иг- раят, така че, когато пораснат, да са гото- ви да открият, че истинските бонбони имат 54 5. Мъченичество или фанатизъм? ц ена и за тях се плаща с истински пари.
Разбира се, когато децата достигнат до този етап, детските пари-хартийки стават излишни. За ерумасилмския храм това е щяло да има, както правилно разбира юдейската йерархия, съществени последствия. Тяхната древна система от жертви всъщност никога не е била нещо повече от серия полици, ко- ито признават, но не могат действително да платят един постоянно нарастващ дълг. Сега обаче смъртта на Христос е платила този натрупан дълг и старата система може да бъде прекратена. Но последствията са още по-всеобхват- ни. Тъй като Христовата жертва плаща из- цяло наказанието за всички грехове на всички хора, които оттук нататък ще повяр- ват в него, вече не е необходим никакъв друг принос за грях. Нито пък има нужда Христос постоянно да повтаря собствената си жертва, както юдейските свещеници е трябвало непрестанно да повтарят своите (Евреи 10:11-18). Но Стефан и новозаветните писатели са дори още по-радикални. Те казват, че не само храмовите жертвоприношения са вече излишни - самият храм бързо става ненужен (Евреи 8:1-13). Сам Христос казва това, докато е още на земята (Йоан 4:19- 24). А историците ни казват, че когато той принася себе си на кръста като съвършена- 55 Дефиниция на християнството т а жертва за грях, в храма се случва нещо
с огромно значение. Също както Моисеевата скиния преди него, храмът в Ерусалим е бил разделен на две части от стена и завеса. Вътрешната част се е наричала Пресвятото място и символично е изобразявала небето и не- посредственото присъствие на Бога. На обикновените хора никога не е било позво- лено да влизат там. Единствено първосве- щеникът е можел да влиза, и то веднъж го- дишно в Деня на умилостивението. Както ни казва Библията, смисълът на тази види- ма архитектурна символика е да запечата в умовете на хората, че докато са зависими от непрестанните жертви на животни и уми- вания в светена вода, пътят към Божието непосредствено присъствие не е открит за тях (Евреи 9:8-10). Но когато Христос умира на кръста, сам Бог разкъсва завесата в храма (вж. Матей 27:50-51). Чрез този символичен акт той по- казва, че за всички, които положат вярата си в Христос, вече има безпрепятствен ду- ховен достъп до непосредственото присъс- твие на Бога, а освен това дава и мощно уверение за физическия достъп до Божие- то присъствие в небето при второто идване на Христос (Евреи 10:19-22; Йоан 14:1-3). Затова за Стефан символиката на завесата в ерусалимския храм е вече остаряла и ако бъде запазена, ще отрече свободата, която прокламира благовестието. 56 5. Мъченичество или фанатизъм? Н  о за юдейската йерархия, основана на
вековната традиция, възгледите на Стефан трябва да са прозвучали напълно еретично. Затова неговата първа задача е била да се опита да убеди висшия съвет, че неговият възглед не е хула против Бога, според чии- то указания е построена първоначалната скиния. За да докаже това, Стефан напомня яс- ния урок от старозаветната история (7:2-53). Макар че общата цел на Бога винаги е била една и съща, има няколко ясно различава- щи се фази в неговата подготовка на Изра- ил за идващия Месия. Естествено, всяка фаза измества и оставя в миналото пре- дишната. Детето, което се е научило да брои със сметало, няма да изостави зако- ните на аритметиката, но съвсем основа- телно може да бъде подканено да изостави сметалото и да премине към компютрите. Да откаже да направи тази стъпка би било трагично. Така Бог призовава Авраам да излезе от езическия свят и казва на него и на сина му Исаак да останат в обещаната земя Ха- наан (7:2-5; Битие 26:3). По-късно обаче той казва на Яков, сина на Исаак, да върне ця- лото племе обратно при езичниците в Еги- пет (7:11-16; Битие 46:1-4). После, няколко века по-късно Мойсей бива изпратен да ги изведе от Египет и отново да ги върне в Ха- наан (7:7-36). Чрез Мойсей Бог заповядва 57 Дефиниция на християнството н а израилтяните да му съградят скиния и да
принасят в жертва животни. Но отново след няколко века Бог показва в Псалмите и Пророците, че жертвите на животни, хра- мът и Аароновото свещенство един ден ще бъдат изместени от нещо по-добро (Псалм 40 и 110; Исая 66:1-2). Следователно няма нищо богохулно в твърденията на Стефан, че сега, след като Месията Иисус е дошъл, тези стари неща трябва действително да бъдат изместени от обещаните по-добри неща. Истинската опасност е, че висшият съвет ще отхвърли Месията и всички тези по-добри неща, също както някога бащите им са отхвърля- ли Мойсей. Юдейските главни свещеници обаче, из- правени пред великите духовни реалности на благовестието за Христос, не пожелават да се откажат от своите обикновени и вече остарели символи. И те убиват Стефан. Също като прадедите си те отказват да вървят в крак с живия Бог; и всичко, което им остава, е един храм, все още пълен със символи, но напуснат от въплътения Божи Син (Матей 23:37-38). През 70 г. сл. Хр. Бог допуска езичниците да дойдат и да сравнят този храм със земята (Матей 24:2). 58
МАГИЯТА И ЕВАНГЕЛИЕТО През последните години сме свидетели на бум в интереса към религиите, магията, окулта, астрологията и паранормалното. Оказали се в духовен вакуум, хората тър- сят, понякога отчаяно, някакво духовно преживяване, което досега им е било от- казвано от дискредитирани материалисти- чески философии. И все пак, точно защото търсенето понякога е така отчаяно, същес- твува реална опасност от експлоатация и измама. По тази причина следващата исто- рия, представена от Лука, представлява го- лям интерес, защото ни показва как да различаваме фалшивото от истинското. Лука разказва за една среща в Самария на християнския евангелизатор Филип с един човек на име Симон, който практувал 59 Дефиниция на християнството м И днес много хора правят подобна греш- ка. Тъй като ясновидството и демоничните сили са реални (макар и често съпътствани от много суеверие и шарлатанство), хората, без да се замислят, предполагат, че те са духовно здравословни и могат достоверно да ни насочват към истината за Бога и все- лената. За да станат нещата още по-сложни, ко- гато Симон чува Филип да проповядва и го вижда да върши чудеса, той заявява, че вярва в благовестието, и дори се кръщава (8:13). Но по-нататъшните събития показват, че той не се е покаял за предишното си ма- гьосничество. Всъщност той изобщо не е разбрал благовестието. За него християнс- твото е просто още една, при това по-мощ- на, форма на магия, която той с радост би прибавил към своя арсенал. Това се случва и в съвременния свят. Всеизвестно е например, че в Мексико много индианци, които са приели християн- ско кръщение, продължават да извършват своите езически и демонични ритуали. И за 60 6. Магията и евангелието ж алост в различни исторически периоди
християнските мисионери съзнателно са асимилирали езически празници в религио- зния християнски календар, уж за да улес- нят обръщането на езичниците към христи- янството. По тази причина например мест- ните ритуали, свързани с празника Задуш- ница, в някои страни учудващо наподобяват обичаите, практикувани на празника на гладните духове в места като Малайзия, къ- дето на този ден хората посещават гроби- щата и отдават почит на духовете на свои- те починали близки. Всичко това повдига въпроса каква е разликата между истинското християнство и магията. Как можем да различим едното от другото? Някои ще кажат, че няма нуж- да да се опитваме да ги различаваме. Спо- ред тях, Иисус Христос и апостолите са вършели удивителни чудеса; същото е пра- вел и Симон, същото правят някои гуру и днес. Следователно те всички са еднакви. Иисус е претендирал, че е Христос, Божият Син, и е основавал своето твърдение на чу- десата си; тогава защо Симон или някой съвременен гуру да не твърди със същото право въз основа на своите способности, че е въплъщението на някой бог? Грешката в този тип аргументация е, че се обърква реалност с истина, фактът, че паранормалните сили са реални в смисъл, че действително съществуват, не непремен- 61 Дефиниция на християнството н Именно в тази връзка Лука описва ха- рактерните белези, които в крайна сметка показват, че Симон не е наистина повярвал в Христос, и че този вид религия, която той представлява, е лъжлива и демонична. Първо, неговата идея за Светия Дух е фундаментално погрешна. Когато вижда, че Светият Дух се дава чрез1 полагането на ръце от апостолите, той бързо прави зак- лючението, че апостолите са открили как да контролират Светия Дух и могат да го предават на когото пожелаят. Това заклю- чение е погрешно. Никой човек, дори и апостол, не може да контролира или да дава Светия Дух. Само Бог може да прави това. 62 6. Магията и евангелието Н о за Симон е естествено да мисли по
този начин, защото точно така мислят всич- ки, които практикуват магия и спиритизъм. Те претендират, че могат да управляват оп- ределени духове. Така те придобиват своя- та слава и положение - защото всеки, кой- то иска да се възползва от тези сили, тряб- ва да се обърне към тях и да разчита на техните техники. Затова и Симон, който по- ложително е бил спечелил доста пари чрез своите паранормални изяви, вижда въз- можност за нови печалби и предлага на апостолите пари, за да го научат на тази нова техника за контролиране и даване на Светия Дух. Предлагайки пари, за да си купи сила, Симон прави втората си фундаментална грешка. Лука обяснява: „Той мислеше, че Божият дар може да се купи с пари". Това показва, че той дори не е започнал да раз- бира християнското благовестие, да не го- ворим да го е приел. Дарът на Светия Дух е неделима част от спасението и както и самото спасение, е подарък, който не може нито да се купи с пари, нито да се спече- ли или заслужи по какъвто и да било на- чин.2 Цялата представа на Симон за Бога и за спасението е погрешна. Духът, контро- лът над който може да се купи с пари, съв- сем очевидно не е Светият Дух на Всемоъ- щия Творец. А един Бог, който е готов да даде Светия Си Дух само на онези, които 63 Дефиниция на християнството м огат да си купят неговото спасение, явно
не може да бъде Богът на безграничната любов, чийто Дух се дава даром и пряко на всички, които се покаят и повярват. Третото нещо, което разобличава Симон като измамник, е неговото екстравагантно твърдение, че е онази Божия сила, която се нарича „Великата сила". По същия начин един съвременен пантеист от движението Ню Ейдж като Шърли Маклейн не само твърди, че е в хармония с основните сили на вселената, но дори казва: „A3 СЪМ, КОЙТО СЪМ" (което е един от начините, по които Библията говори за самия Всемогъщ Бог). Тя насърчава хората да следват ней- ните техники с надеждата, че и те един ден ще могат да кажат същото за себе си. Това не е нищо друго освен сатанинската лъжа, прошепната в ухото на човечеството още в Едемската градина: „Ще бъдете като Бога". И тази лъжа все още крие своето фатално очарование. Колко различно е всичко това от Иисус Христос. Вярно, той твърди за себе си, че е Божият Син, и подкрепя твърдението си с чудеса. Но за него се казва, че „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като се наме- ри в човешки образ, смири Себе Си и ста- на послушен до смърт, даже смърт на кръст" (Филипяни 2:6-8). 64 6. Магията и евангелието В същност Иисус е този, който, както
Лука ще ни напомни още в следващата ис- тория, изпълнява старозаветното пророчес- тво на Исая, като става страдащият Божи Слуга; Агнецът, отведен на заколение, кой- то не издава глас пред стригачите; разпъ- натият Христос, който бе прободен заради нашите престъпления, който бе наранен за- ради нашите беззакония и с чиито рани ние бяхме изцелени (вж. Исая 53). Първо като става Божия смирен, страдащ и изкупващ Слуга, и после като възкръсва от мъртвите - а не просто като извършва няколко чуде- са - Иисус Христос бива потвърден като изключителния Божи Син. Между него и са- мохвалците-симоновци на този свят не може да има никакво сравнение. Как тогава става така, че самаряните би- ват заблудени от човек като Симон? Отго- ворът е, че това е резултат от тяхното пре- небрегване, дори решително отхвърляне на големи части от Стария Завет. Преди изра- илтяните да влязат в Ханаан, Бог ги предуп- реждава да не строят храмове навсякъде по страната, а само един, и то, както по- късно им показва, в Ерусалим. Причината е, че ако принасят жертвите си където и да е, те ще станат жертви на политеистичните суеверия на съседните ханаански народи. Самаряните от първи век пр. Хр. приемат първите пет книги от Библията. Но по най- различни причини, твърде многобройни и 65 Дефиниция на християнството с  ложни, за да бъдат разгледани тук, те от-
хвърлят всичко останало, и особено онези части, които посочват Ерусалим като града, в който трябва да се намира Божият храм, и в който впоследствие Месията ще дойде като Цар. Вместо това те правят Самария център на своето поклонение и по този на- чин попадат в капана на политеистичните суеверия, както предупреждава Божието Слово. И така, когато чуват Филип да проповяд- ва евангелието и повярват в него, те, както казва Лука, се изпълват с радост. Но как биха могли да бъдат сигурни, че Филип действително е истински посланик на Бога, а не някой религиозен шарлатанин или пра- теник на Сатана? И как биха могли да бъ- дат сигурни, че тяхното духовно преживява- не е истинско, а не поредната заблуда, пропагандирана от някой лъжлив култ или секта? Отговорът е прост - за да не позво- ли хората да бъдат заблудени, сам Бог под- готвя идването на Христос, като предсказ- ва в Стария Завет, че той ще дойде от юдейската нация; че Ерусалим ще бъде сто- лицата му; че ще бъде отхвърлен от своя народ и ще умре за греховете на света не- посредствено извън Ерусалим; че после ще бъде възкресен от мъртвите. А Спасителят, когото Филип проповядва на самаряните, е точно този Христос, който изпълнява тези старозаветни предсказания. 66 6. Магията и евангелието Е то защо Бог кара самаряните да прие-
мат апостолите от Ерусалим да положат ръце на тях, преди да им даде Светия си Дух. Тази процедура е доста необичайна - хората обикновено получават Светия Дух в момента, в който се покаят и повярват, как- то виждаме от известния пример в Деяния 10. Но самаряните са особен случай. За тяхно собствено добро и уверение те е трябвало да осъзнаят и да признаят, че единственото истинско духовно преживява- не на спасението е онова, което идва чрез вяра в евангелието - евангелието, което ис- торически най-напред е било проповядвано от християнските апостоли от Ерусалим. Това означава вяра в Божия Христос, кой- то умира за нашите грехове според старо- заветните Писания, който е погребан и кой- то възкръсва на третия ден според Писани- ята извън портите на Ерусалим. И днес това остава неизменен белег на истинското евангелие и единствена основа за истинско духовно преживяване. Бележки
1 Гръцкият предлог, който използва Лука, н*е оз- начава „чрез", а „придружавайки". 2 Вж. Йоан 4:10; Деяния 2:38; Ефес. 1:13-14; 2:8-9. 67 Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|
зключителна чест и радост. Затова не е