Дефиниция ма хриетиянетвото
Изтегляне 1.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4 СБЛЪСЪК НА МИРОГЛЕДИ
3 ФАТАЛНИЯТ НВДОСТАТЬК НА СВЕТА Много хора смятат, че основната задача на християнството - ако то изобщо има та- кава - е да се занимава с моралните въп- роси и човешките ценности: да разоблича- ва лъжата, кражбата, прелюбодейството и всички подобни индивидуални грехове, и в същото време да учи хората да прощават на враговете си, да се обичат и да бъдат мили един към друг. Ако споделяме това мнение, ще бъдем шокирани, когато отво- рим първите страници на историята на Лука и прочетем неговия разказ за най- първите проповеди на християните. Те не се занимават с разобличаване на индиви- дуални грехове, нито насърчават хората да градят у себе си достойни добродетели. И това не е защото ранните християни са 31 Дефиниция на християнството б Разказът на Лука показва, че привидна- та липса на интерес у ранните християни към индивидуалните грехове се дължи на това, че вниманието им е било изцяло по- гълнато от един конкретен грях с изключи- телно значение. Възкресението мощно е изявило Христос като Божия Син и неиз- бежният извод е ужасяващ: Израил е раз- пънал своя изпратен от Бога Месия; човеш- ките същества са убили Източника на своя живот (3:15); човечеството е умъртвило своя Създател. Разпъването на Христос (както според Библията го разбират ранни- те християни) е проява на човешката ярост срещу Бога - съвместните усилия на юдеи и езичници да отхвърлят Божиите ограниче- ния и претенции спрямо тях (4:23-31). Това не е преувеличение. Кръстът на Христос поставя диагнозата на основния проблем на целия свят за всички времена. Основният проблем не е враждебността на човека към човека, а враждебността на чо- века към Бога. Разпятието на Божия Син е само кратерът на вулкан, от който в опре- делен момент и на определено място в ис- торията е изригнала дълбоко таената омра- за, бунтът срещу Бога, който още от първия грях тлее в сърцето на всеки човек, рели- 32 3. Фаталният недостатък на света г  иозен или нерелигиозен, древен или съв-
ременен. Притчата за настойниците на лозето (Лука 20:9-15), която нашият Господ разказ- ва най-вече заради религиозните водачи от своето време, изразява същата мисъл. Све- тът, в който живеем, има личен Притежа- тел, и това не сме ние! Ние сме само нае- матели и настойници. А наследникът на ло- зето е Синът на Собственика. Но хората не са доволни като наемате- ли. Те живеят така, сякаш няма господар, или ако има, сякаш той няма право да очаква от тях любов, почит, посвещение и служба. Действат така, сякаш имат пълна власт над своя живот, сякаш светът им при- надлежи. Нямат любов към Сина на Собст- веника, за когото всъщност е направена вселената, който е участвал в нейното сът- воряване, поддържа я в съществуване сега, изкупил я е и накрая ще я възстанови на- пълно.1 Докато стои надалеч, разбира се, светът няма нищо против него. Хората може дори да си позволят известна религиозност. Но само да се приближи, да предяви някакви претенции за собственост и да изисква онова, което му дължат - и съпротивата веднага започва. Хората отхвърлят изиск- ванията му като абсолютизъм, борят се за своята независимост. Може, подобно на псевдохристиянския апостол Юда, да гово- рят много колко са загрижени за бедните 33 Дефиниция на християнството (  Йоан 12:4-6); но също като него с готов-
ност биха се отрекли от Бога и Христос, за да спечелят или да запазят за себе си мяс- то в света (1:15-20). Но да продадеш собст- вения си Създател за тридесет сребърника означава да проявиш една ценностна сис- тема, която е фатално погрешна. Като про- дадеш своя Създател за каквато и да е сума, с това ти автоматично и катастрофал- но смаляваш стойността и на другите съз- дания като теб. И после не бива да се учуд- ваш, че в резултат мълчаливо одобряваш премахването на хиляди човешки същества, щом социалният или политически прогрес сякаш го изисква. Както казва Достоевски: „Ако Бог не съ- ществува, тогава всичко е позволено." Твърденията на атеизма, че моралът може да се отдели от всякаква идея за Бог и ети- ката да се основе само върху присъщата на човека стойност, са измамни. Това е все едно да премахнеш банковите резерви и въпреки това да очакваш хората да уважа- ват банкнотите. Това няма да излекува ха- отичната ценностна система на човека - напротив, тъкмо това е причината за тра- гичното обезценяване на човешкия живот. Ако това е диагнозата на ранните хрис- тияни за основния човешки грях, то не само от историческа гледна точка е интере- сен разказът на Лука за удивителното предложение за милост, прошка и помире- 34 3. Фаталният недостатък на света н  ие, което Бог упълномощава Петър да от-
прави към самите убийци на неговия Син. Предложението е на първо място за „про- щаване на греховете ви" (2:38). Обърнете внимание на множественото число на „гре- хове", както и личното местоимение „ви" (2:38). Това означава прошка не само за конкретния грях за разпъването на Хрис- тос, но и за всички грехове - пълно очист- ване на сърцето от вината за всяко прес- тъпление. И в добавка - предложение за дара на Светия Дух, който ще установи жива и лична връзка между Бога и всеки вярващ, участие в самия живот на Бога. Ако Петър определя така спасението, какви изисквания и условия поставя за по- лучаването му? Те са самата простота. Ключовото изискване е: „Покайте се!" Но какво се разбира под покаяние в тази ситуация? Първо, нека проследим хода на мисълта от края на пророчеството на Йоил, което Петър цитира в началото на своята проповед (2:17-21), до кулминацията, с която завършва (2:36). Йоил предупрежда- ва, че ще дойдат дни, когато слушателите ще трябва да се изправят пред Божия гняв заради своите грехове. Ако искат да се из- бавят от този гняв, трябва да призоват име- то на Господа. И така, за хората от тълпата в Ерусалим тогава покаянието би означавало на първо място да се обърнат назад и да си дадат 35 Дефиниция на християнството с метка за факта, че въпреки цялата си до-
тогавашна религиозност, се нуждаят от спа- сение от Божия гняв. Второ, това би означавало да се изпра- вят пред тревожния (за тях) факт, който е изявило възкресението: същия този Иисус, когото те са разпънали, Бог е направил и Господ, и Христос (2:36). И ако сега искат да се спасят, само обещания за по-добро поведение в бъдеще едва ли ще бъдат дос- татъчни. Те ще трябва да преглътнат гор- достта си, да се обърнат в обратна посока, да призоват точно този Иисус, когото са разпънали, да го признаят за Господ и да поискат милост от него. Именно той лично ще им даде Светия Дух и ще възстанови взаимоотношенията им с Бога. Трето, макар да имат ясното уверение на Библията, че ако призоват с искрено пока- яние името на Господ Иисус, със сигурност ще се спасят, от тях се иска да демонстри- рат, че покаянието им е истинско. „Ца при- зоват името на Господа" трябва да бъде нещо повече от просто рецитиране на ня- каква религиозна формула. Това трябва да бъде пълно капитулиране пред Иисус и при- емането му като Господар на всичко, което са и което имат. Това означава и да го из- повядат публично като Господ - не само на думи, но и с действия. „Покайте се, казва Петър, и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос" (2:38). 36 3. Фаталният недостатък на света Р  азбира се, трябва да внимаваме да не
привнесем в идеята за християнското кръ- щение от тези ранни времена значенията, които са се развили в по-късните векове. В Деяния на апостолите няма свидетелства, че първите християни са разглеждали кръ- щението като ритуал, който осигурява дара на Светия Дух. Историческите свидетелства дори твърдят обратното. Корнилий и прия- телите му, които Лука по-късно представя като пример за обръщане на езичниците, приемат Светия Дух, преди да се кръстят (10:47). Очевидно в такъв случай, това не зависи от кръщението. Както обяснява по- късно Петър, тези езичници са го слушали да проповядва, че всеки, който вярва, ще получи прошка за греховете си. Те са по- вярвали и тогава Бог, който познава техни- те сърца, им е дал публично свидетелство за факта, че действително са се покаяли и вярата им е истинска. Той им е дал Светия Дух на място и веднага, като е очистил сър- цата им единствено заради вярата им. Едва по-късно те се кръщават, и то единствено въз основа на това, че вече са приели Све- тия Дух (10:44-48; 11:15-17; 15:7-9). От друга страна, само ужасяването на ерусалимската тълпа и тревогата й от раз- пъването на Иисус не гарантират истинско покаяние. Няколко седмици преди това тези хора публично са отрекли пред Пилат, че Иисус е Христос (3:13-14). Ако сега се 37 Дефиниция на християнството п окайват искрено, трябва да го покажат.
Трябва да вземат назад предишната си присъда; трябва да признаят, че Иисус е Христос, и да го направят също така пуб- лично, както преди това са го отрекли. На- чинът да го направят е, като се кръстят „в Името на Иисус Христос". Те публично са застанали на страната на убийците на Иисус и заедно с тях са викали за негово- то разпъване. Сега трябва „да се избавят от това извратено поколение" (2:40). Не мо- гат да продължават да стоят заедно с убий- ците, а да твърдят, че са се покаяли за убийството. Трябва да преминат на другата страна и кръщението в името на Иисус е начин да покажат, че са го направили. Ако не са готови да сторят това, как ще убедят когото и да е, и най-вече Бога, че тяхното покаяние е истинско? Нещо повече, покаянието и кръщението им в името на Иисус Христос не са еднок- ратни събития без последващ ефект върху начина им на живот. Лука ни казва, че от този момент нататък те постоянстват в „учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите" (2:42) - това е естественият резултат от тяхното искрено покаяние. Тъй като сега вярват, че Бог е направил Иисус от Назарет и Господ, и Христос, те са жадни да чуят с още пове- че подробности това, което Светият Дух ще им открие чрез апостолите за взаимоотно- шенията на Христос с Бога и с вселената. 38 3. Фаталният недостатък на света К огато се казва, че ранните християни
са постоянствали в общението, това, разби- ра се, не означава че те просто са започ- нали да се срещат с апостолите. Това гово- ри за изявата на общия живот, който все- ки индивидуално е получил чрез Светия Дух, и който ги свързва с апостолите и с техния Господ. Те са постоянствали в разчупването на хляба, казва още Лука (и прави впечатле- ние простотата, с която е назован обичаят в този ранен период, което съответства на простотата на самия обичай). Преди да умре, Христос призовава своите ученици постоянно да си спомнят за него, като ядат заедно хляб като символ на неговото тяло, и пият вино като символ на неговата кръв - не за да получат прошка, а в памет на този, чрез чиято жертвена смърт вече имат прошка. Дори простата благодарност, ако не нещо друго, би ги накарала да изпълня- ват с любов тази заръка. По същия начин те са постоянствали и в молитвата. Сега, след като са примирени с Бога и в общение с възнеслия се Господ, молитвата престава да бъде просто форма- лен обичай, а се превръща в живо и актив- но общуване с Владетеля на вселената. Нещо повече, Лука подробно описва (2:42-47), че евангелието и неговите следст- вия радикално преобръщат не само техния духовен живот, но и отношението им към 39 Дефиниция на християнството с  ветските неща. То променя дори отноше-
нието им към частната собственост. Но за това ще научим повече в следващата гла- ва. Бележки
1 Колосяни 1:16-20; Евреи 1:1-3. 40
СБЛЪСЪК НА МИРОГЛЕДИ Доброто и лошото в частната собстве- ност винаги са привличали вниманието на различни философи и политици през веко- вете. Но може би ще се изненадаме, като открием какво голямо значение придава Лука на тази тема в първия основен раздел на Деяния на апостолите. Зрелищната експлозия на духовна енер- гия, започнала в деня на Петдесятница, и нейното нарастващо влияние автоматично биха задължили всеки историк, описващ раждането на християнството, да ги включи в своя разказ. Но с финия си усет за ба- ланс Лука съзнателно избира да постави същото ударение върху отношението на ранните християни към материалните неща и към въпроса за частната собственост. 41 Дефиниция на християнството „ Всичките вярващи бяха заедно и имаха
всичко общо; и продаваха стоката и имо- та си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго" (2:44-45). „Варнава ... като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите" (4:36-37). „Множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо" (4:32). И освен всичко това, едно от чудесата от този период, които Лука избира да опише подробно, е незабавното осъждане, споле- тяло някои си Анания и Сапфира за нещо, което е било прието като съзнателен заго- вор и опит да бъдат измамени и апостоли- те, и Бог относно частната им собственост (5:1-11). И така, как да разбираме този феномен на ранната християнска имуществена общ- ност? Най-напред трябва да отбележим, че тя е била напълно доброволна. Петър из- рично казва на споменатите преди малко Анания и Сапфира, че тяхната земя си е била тяхна частна собственост. Те не са били принудени нито от християнската вяра, нито от църквата, нито, разбира се, от държавата, да я продават и да дават па- рите на църквата или на някой друг. А и след като са я продали, са били напълно в 42 4. Сблъсък на мирогледи п равото си да решат каква част от парите
да дарят и дали изобщо да ги даряват. Те не са били по никакъв начин задължени да ги внасят в общия фонд на християнската група. Принудителната общност на благата не е част от християнската вяра - и всички знаем до какви нещастия и трагедии може да доведе такъв натиск. Второ, не бива да преувеличаваме или да превеждаме неправилно гръцкия текст на Деяния 4:34. Не всеки повярвал собстве- ник на имущество незабавно е продавал всичките си земи и къщи и е дарявал пари- те. Всъщност собствениците на имущество от време на време са продавали част от притежанията си и са използвали парите за посрещане на конкретни нужди, изник- нали в християнската общност. Важното, което трябва да разберем за отношението на ранните християни към ма- териалните притежания, е неговата мотива- ция. „Нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово" (4:32). Тогава чие е, питаме ние. И отговорът е: на Христос. Ако първите християни са продавали имотите си и са слагали парите в краката на апос- толите, то е било, защото апостолите са били официалните представители на Хрис- тос. Ако са задържали притежанията си, без да ги продават или даряват, те пак не са ги считали за свои лични, а за Христо- ви, а самите себе си - за настойници, отго- 43 Дефиниция на християнството в орни да ги управляват за доброто на общ-
ността. Това продължава да бъде - или поне би трябвало да бъде - истинското християнско отношение към материалните притежания, защото то произтича от съзнанието, че Иисус Христос не е просто пророк или нравствен учител - той е Господ и Прите- жател на творението. Вярващият следова- телно бива учен, че след като Христос е дал кръвта си, за да го изкупи от разруши- телните последствия на безумния му бунт срещу неговия Създател, то той вече не е собственик на притежанията си. Той е ку- пен с цена.1 Всичко, което е, и което има, принадлежи на Христос и трябва да се из- ползва за интересите на Христос, за доб- рото на неговия народ и на човечеството като цяло, за евангелизирането на света и за постигането на Божиите цели на земята. Но темата отива още по-далеч. Човек не може да чете този първи раздел на Деяния, без да осъзнае, че за разлика от някои из- точни религии, християнството не гледа на материалния свят като на илюзия, от която истински мъдрият човек се стреми да избя- га. За разлика от философията на Платон, християнството не гледа на тялото като на гробница за душата и не смята, че душата трябва да се опита с всички възможни средства да се отчужди от тялото. Христи- янството, разбира се, учи, че тялото трябва 44 4. Сблъсък на мирогледи д а се дисциплинира и да се държи под кон-
трол (1 Коринтяни 9:27), но то не одобрява систематичното пренебрегване на тялото като средство за спасение и святост (Коло- сяни 2:16-23). И това е съвсем разбираемо, защото крайъгълният камък на християнско- то евангелие е телесното възкресение на Христос. В своето въведение към Деяния (1:3) Лука изрично се позовава на онова, което е описал с повече подробности в края на своето евангелие (Лука 24:36-43). Възкръсналият Господ не е безтелесна душа или дух. Той има човешко тяло - прославено, но все пак реално и осезаемо, защото човешкото тяло е неделима част от човешката личност. Бог го е направил тако- ва и не се срамува от това. Нещо повече, благовестието, според пър- вия раздел на Деяния, гласи, че Бог не се интересува само от духовното спасение на отделни хора. Той има план за пълното въз- становяване на материалното творение. Това, както се казва във втората главна проповед на Петър, е посланието на всич- ки Божии пророци (3:21-26). Библията изоб- що не говори за деградация на материал- ната вселена в един безсмислен цикъл от раждане, смърт и прераждане, като хинду- изма. Тя е чужда и на съвременния песими- зъм на атеиста, принуден да заяви, че це- лият човешки живот и прогрес ще завършат в безсмислена забрава. Библията заявяава, 45 Дефиниция на християнството ч е славна съдба очаква цялото творение.
Телесното възкресение на Иисус е първият плод на възстановяването на цялата вселе- на. Идването на Светия Дух да живее в те- лата на вярващите е първият плод на тях- ното велико бъдещо наследство, когато не само техните физически тела, но и цялото творение ще бъде избавено от оковите на тлението и ще влезе в славната свобода на Божиите деца.2 И така, съвсем естествено, второто голя- мо чудо, за което четем в този раздел на Деяния е изцелението на сакатия по рож- дение човек (гл. 3). Неговият физически не- дъг е жив пример за страданието на цяло- то творение; чудното му изцеление е пред- знаменование за неговото последващо въз- становяване (3:21). Тук несъмнено някои ще възразят: „Ако има Бог и той е дал на Пе- тър чудната способност да изцели този са- кат човек, защо не е изцелил всички болни хора по целия свят? И защо все още не го прави?" За това обаче има причина, както обяс- нява Петър на множеството. Те са убили самия Автор на живота (3:15). Ако продъл- жават да го отхвърлят, ги очаква само веч- на смърт. Затова в своята милост Бог ще забави времето на възстановяването на всичко, за да може именно страданието на природата да ги доведе до покаяние (3:19), така че, примирени с Бога, да бъдат готови 46 4. Сблъсък на мирогледи д  а участват, когато Божиите планове за но-
вото развитие на вселената бъдат приведе- ни в действие. Този урок е важен и за нас. Нашата земя не е самосътворила се машина, която просто дава малки дефекти, но която ние с нашите все по-съвършени технологии ще поправим при достатъчно добра воля и международно сътрудничество. Зад нашата земя стои един личностен Творец и Спаси- тел. И цялата инженерна мисъл, всички ме- дицински постижения, хуманитарна дей- ност, икономически стратегии, политически разум и образование на масите да бъдат впрегнати за решаване на проблемите на земята, това няма да я изцели и да я нап- рави рай, докато светът остава във вражда със своя Създател и отхвърля определения му Спасител. Именно това проповядват апостолите, когато изригва съпротивата (4:1-22; 5:17-42). И тя идва не от атеисти или хуманисти, а от управляващата партия в Ерусалим - саду- кеите. Всички те са поне на думи религио- зни - някои от тях са свещеници от най- висш ранг в ерусалимския храм. Но техният мироглед е диаметрално противоположен на този на християните. Както Лука ни напомня на друго място, садукеите не вярват във възможността за възкресение, нито в съществуването на ан- гели или на дух (23:8). Това между другото 47 Дефиниция на християнството о провергава съвременната заблуда, че
християнското евангелие е било измислено в една преднаучна епоха, когато хората са били готови да вярват в чудеса като възк- ресението, защото не са познавали добре законите на природата. Садукеите със си- гурност не са вярвали. И ако Лука, образо- ваният доктор по медицина, е вярвал, то е било, защото лично се е убедил чрез чест- но изследване на свидетелствата. И така, садукеите, съобщава Лука (4:16), не могат да отрекат свидетелството, на ко- ето стават очевидци - чудното изцеление на сакатия човек. Но те не са готови да позволят на това чудо да разклати предва- рително установения им мироглед. По това, разбира се, те приличат много на нас днес. Никой от нас не започва да изучава космо- логия или физика, или биология с напълно непредубеден ум. Всички си имаме предва- рително избран мироглед и именно той оп- ределя тълкуването, което даваме на фак- тите, а не обратното. Онези факти, които отговарят на мирогледа ни, ние приемаме; а онези, които не отговарят, сме склонни да пренебрегнем. Християните също правят това - те отк- рито тръгват от един основан на Бога ми- роглед. Но и атеистите правят същото. Християнският мироглед се основава на вяра, получена и поддържана от изобилие от свидетелства. Но мирогледът на атеиста 48 4. Сблъсък на мирогледи с ъщо се основава на вяра, защото атеиз-
мът не може да бъде доказан. Въпросът е кой от двата мирогледа е по-добре подкре- пен от фактите. Да пренебрегваме свиде- телствата на християнството не е научно, а реакционно мислене. Но нека се върнем отново към садукеи- те. Те имат и други причини освен своя ми- роглед да отхвърлят християнското еванге- лие. Садукеите са до голяма степен светс- ки хора. През вековете елинистичната ра- ционалност и култура са им повлияли мно- го и това, заедно със задоволството от сли- ването на религиозната и политическата власт, ги подтиква към светски начин на живот и относително безразличие към ре- лигиозните въпроси. Те имат богатство (радват се на щедри доходи от храма), имат власт, движат се сред най-висшите кръгове (както юдейски, така и езически), те са образовани и изтънчени. Светът, та- къв какъвто е, е достатъчно добър за тях. Те не виждат в него чак толкова много зло. Както ще каже по-късно Павел, те обичат този свят. Това е единственият свят, в кой- то действително вярват. И изведнъж тези християнски апостоли пълнят главите на масите с пророчества и надежди за идещо месианско царство - всички основани на предварителното твър- дение за реалността на възкресението. Това накърнява тяхното елинистично чувст- 49 Дефиниция на християнството в  о за рационалност; хвърля предизвикател-
ство към начина им на живот, към мирогле- да и към скритите им интереси. И преди всичко, те, като управляваща класа, са най- вече отговорни за осъждането на Иисус на смърт. Те не могат да си позволят да до- пуснат проповядването на възкресението на Иисус да се разпространи, и затова се опитват да го задушат с насилие (5:40). Историческото следствие е, че христия- ните им се съпротивяват и пострадват за- ради това. По-късно, през 70 г. сл. Хр., рим- ляните идват и унищожават храма. От този момент нататък садукейската партия, няко- га преследвала християните, постепенно потъва в забвение. Този урок не бива да се забравя и в нашето поколение. Бележки
1 1 Коринтяни 6:19-20; 2 Коринтяни 5:14-15. 2 1 Коринтяни 15:20-25; Римляни 8:18-25. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|