Дефиниция ма хриетиянетвото
Изтегляне 1.83 Mb.
|
11 ХРИСТОС СРЕД ФИЛОСОФИТЕ За разлика от други места, в Атина про- повядването на християнското евангелие от Павел не предизвиква никакви граждански размирици. Атиняните, гражданите на инте- лектуалната столица на света, както отбе- лязва Лука (Деяния 17:16-34), с интерес из- следват всяка нова теория, която им се из- пречи. И така, след няколко дни общо про- повядване и дискусии на агората, Павел получава покана от философите стоици и епикурейци да говори пред събранието на Ареопага. И какво мислят философите за християн- ското евангелие? Не са очаровани, според Лука. Още преди речта на Павел някои от тях вече са го отхвърлили като „празносло- вец", а след това някои се интересуват да 111
Дефиниция на християнството ч диграват. Тук разказът на Лука може да ни се сто- ри забележително откровен; но всъщност нито Лука, нито Павел биха се изкушили да прикрият факта, че евангелието се е стори- ло глупост на гърците, особено на гръцките философи. В своите писания Павел открито заявява, че „юдеите искат знамение, а гър- ците търсят мъдрост; но ние проповядваме разпънатия Христос: за юдеите - препънка, а за езичниците - глупост" (1 Коринтяни 1:22-23). Това, разбира се, не означава, че хрис- тиянското евангелие е антирационално в смисъла, в който е например дзен-будиз- мът, според собствените му твърдения. Па- вел насърчава новоповярвалите: „Бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълно- летни" (1 Коринтяни 14:20). Неговата крити- ка към човешката философия дори не е, че тя се основава на логиката, а не на вяра- та. Павел добре знае, че и философите, и учените трябва да приемат на вяра някои недоказуеми аксиоми, преди да използват логиката, за да изградят върху тях своите мисловни системи. Критиката на Павел е, че човешката философия по принцип не е способна да доведе хората до лични, живи и любящи взаимоотношения с Бога: „...чрез философиите си - казва той - светът не позна Бога." 112
11. Христос сред философите Ч около нас и посочването на тази истина не е обида за философията или за философи- те. В действителност това се отнася и за другите човешки взаимоотношения. Напри- мер в любовта чистата философска логика обикновено не е средството, което един мъж използва, за да спечели доверието и привързаността на една жена и да я убеди да се омъжи за него! Не логическото мислене пречи на хората да встъпят в лични взаимоотношения с Бога, а нещо, което много повече прилича на неблагодарност и гордост. Всички хора, казва Библията, първоначално са познава- ли Бога, но „нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха" (Римляни 1:18-21). Да бъдеш постоянно длъжен да показваш бла- годарност към един всемогъщ Създател, оз- начава да признаеш пълната си зависимост от някой Друг. Точно това много хора нена- виждат и отхвърлят. Оттук произхожда тях- ното отчуждение от Бога. А следващият от това грях задълбочава трудността, защото вината, която той поражда, кара хората ин- стинктивно да чувстват Бога като заплаха и враг и засилва тяхната съпротива да приз- наят неговото съществуване. За да пробие тази бариера на отчужде- ние, вина, страх, враждебност, неразбира- не и недоверие, Бог не представя на чове- ка една философия, а една личност, и тази 113
Дефиниция на християнството л Христос. Той не представя една морална теория, а едно историческо събитие - кръс- та на Христос, който по-мощно от всякакви думи демонстрира грозния резултат от чо- вешкия грях и отчуждение от Бога; и същев- ременно по-добре от всякакъв философски аргумент разкрива реалността и искреност- та на Божията любов към човека - защото още докато бяхме грешници, безбожни и неприятели на Бога, „Христос умря за нас" (Римляни 5:5-11). Именно чрез кръста на Христос може да бъде достигнато човешко- то сърце, могат да бъдат съборени всички бариери между човека и Бога, стават въз- можни прошката и помирението и се гаран- тира надеждата за бъдещето. И така, някои от членовете на Ареопага са епикурейци, а други - стоици. И двете философии представляват благороден опит да се придаде смисъл на вселената, на нейните физически процеси и на мястото на човека в нея. И двете философии не са замислени като академични теории - и две- те предлагат практически съвети за основ- ната цел, към която човек трябва да се стреми в живота си, и за начина, по който да се справя с житейските болки и страда- ния, трагедии и злини. Но що се отнася до надеждата за изкорененяване на злото от света или до същностна надежда за отдел- 114
11. Христос сред философите н лософия предлагат нещо съществено. Епикурейците обявяват удоволствието за основното добро, към което човек трябва да се стреми в живота - не грубите удовол- ствия, защото те често носят емоционално натоварване, болка и разни последствия, а удоволствието в смисъл на необезпокоява- но спокойствие. Затова те препоръчват съзнателно оттегляне от прекомерно учас- тие в житейските борби. Тази философия действително възпитава хора, които в соб- ственото си епикурейско общество са из- вестни със своята милост и вярност, но едва ли обикновеният работещ човек, дома- киня или бизнесмен биха могли да я възп- риемат. По отношение на естествознанието епи- курейците възприемат атомната теория на по-ранните философи Левкип и Демокрит, която комбинират с учението за еволюция без разум, без цел и без творец. Именно от тези теории някои от тях като римлянина Лукреций черпят най-голямо душевно спо- койствие. Според тях тези теории доказват, че нищо от човека не остава след смъртта и следователно всички страхове от божес- твен съд и наказание след смъртта са без- почвени и могат да бъдат пренебрегнати. Разбира се, те не проповядват другата страна на това епикурейско „еванглие", а именно, че ако това е вярно, то в такъв 115
Дефиниция на християнството с ния, които са страдали и умрели, без да ви- дят справедливост в този живот, никога няма да получат справедливост; и милиони- те, които сега страдат от разни големи и малки несправедливости, също нямат реа- листична надежда някога да получат спра- ведливост. И така, надеждата за справед- ливост до голяма степен е мираж. Стоиците са много по-различни. Те твър- дят, че разумът е в центъра на вселената и пронива във всичките й части. Той е актив- ният агент при сътворението и той контро- лира всичко, което става. Те наричат този безличен разум с много имена: Природа, Разум, Зевс, Бог, но този стоически бог не е трансцедентният, личностен, любящ Тво- рец, проповядван от юдаизма и християнс- твото. Той - или по-скоро то - е също така част от материалната субстанция на вселе- ната, както и всичко останало. С други думи, стоиците са пантеисти. Затова не е учудващо, че по отношение на премахване- то на злото и несправедливостта от света, те не могат да предложат по-голяма надеж- да от епикурейците. Понеже, според тях, разумът е в сърцевината на вселената и прониква всичките й части, нарежда и кон- тролира всичко, което става в нея, то по дефиниция светът, такъв какъвто е, е най- добрият възможен. 116
11. Христос сред философите Н добро в живота е добродетелта, дефинира- на като живот и действия, ръководени от разума. Всички други привидно добри неща са безразлични. Затова, ако един мъдър чо- век вижда, че два милиона камбоджанци ще бъдат заклани от Червените хмери, ще бъде правилно и добродетелно да се опита да ги спаси. Но ако въпреки усилията му, те все пак бъдат избити, той няма да скър- би - усилията му да ги спаси са били раци- онални и следователно напълно добри; а животът на двата милиона души сам по себе си не представлява абсолютно доб- ро - той е безразличен. Неговата собстве- на мъдрост се състои в приемането, без скръб или протест, на онова, което вече се е проявило като съдба и следователно като действие на световния разум. На пръв поглед стоическата доктрина може да ни заприлича на християнското учение, че „всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога" и следователно ние можем и трябва да намираме утеха в поко- ряването по всяко време и при всички об- стоятелства на Божията воля. В действител- ност обаче двете учения са твърде различ- ни. Християнството не учи, че светът, такъв какъвто е, е най-добрият възможен. „Доб- рото", за което съдействат всички неща, не е настоящият свят в този му вид. То е обе- щаното „добро", че чрез божественото из- 117
Дефиниция на християнството к сметка направен подобен и по тяло, и по характер на възкръсналия и прославен Христос, за да бъде въведен в свят, в кой- то царува правда. Стоицизмът не предлага такава надежда. Всъщност ранните стоици твърдят, че цяла- та вселена, представлявайки във всяка своя част и действие израз на универсал- ния разум, в определеното време ще избух- не в пламъци, след което ще бъде обнове- на точно такава, каквато е била преди. Вся- ко събитие от историята ще се повтори с абсолютна точност. В такъв случай, злото е завинаги вградено в системата. Има само един изход - когато обстоятелствата напра- вят невъзможно за мъдрия човек да живее добродетелно според разума, на него му е позволено да извърши самоубийство! Не може да се отрече, че тази филосо- фия е възпитала много благородни, силни, принципни характери; но в крайна сметка това е философия на безнадеждността. А същото се отнася и за съвременните екви- валенти на епикурейците - атеистичните еволюционисти, и на стоиците - пантеисти- те на хиндуизма и движението Ню Ейдж. Коментарът на Павел за езическия свят като цяло е особено валиден и за двете групи - те са не само без Бог (истинския Бог), те са без Христос. Те нямат чувство- то, че Бог има дълбоко заложен план за из- 118
11. Христос сред философите к план, който е обещан и предсказан в ста- розаветното откровение за Божиите наме- рения чрез народа Израил, задействан в историята чрез раждането, живота, смърт- та, възкресението и възнесението на Иисус Христос, и определен да достигне завърше- ка си с Второто идване на Христос. И тъй като са „без Бог" и „без Христос", те са „без никаква надежда на света" (Ефесяни 2:12). Разбира се, има истини за Бога, които философите от онова време са можели да осъзнаят чрез чисто логически разсъжде- ния. И стоици, и епикурейци принципно биха се съгласили с мисълта на Павел, че Бог, който е направил света и всичко в него, не би могъл да живее в храмове, нап- равени от човешки ръце (17:24). Това е бил един от абсурдите на древния политеизъм - че върховният бог Зевс си е имал собствен храм в Атина, различен от храмовете на Аполон и останалите богове. Подобно и гръцкият поет Арат, самият той стоик, пише - и Павел го цитира пред Ареопага - че ние, хората, сме потомство на Бога (17:28-29). От това следва, че е заб- луждаващо да се представя Бог чрез мърт- ви образи от дърво, метал или камък. Ние, хората, сме личности; не е възможно все- могъщата Сила, която ни е сътворила, да е по-малко личност от нас - макар че точно 119
Дефиниция на християнството т съвременният атеизъм е принуден да под- държа. Също така и стоици, и епикурейци биха се съгласили с Павел за очевидния факт, че Създателят, който дава на своите творения живот и дишане, и всичко, не се нуждае от служение от човешки ръце, като че ли би имал нужда от нещо (17:25) - ма- кар че от езичеството дори в някои форми на християнството преминава упоритата идея, че ние можем да си купим прошка и спасение от Бога чрез своите добри дела. Ако всички ценности в света по дефиниция принадлежат на Бога, то ние не притежава- ме някаква ценност, с която бихме могли да купим от него каквото и да било! Също както физическият живот, и спасението трябва да бъде подарък. Но какво е направил и още ще направи Бог за изкуплението на света, не би могло да се изведе чрез чисто логически разсъж- дения от общи принципи. В своя суверени- тет, Бог се намесва в историята. Павел обобщава основата, на която евангелието прокламира идването на един безгрешен свят на мир и справедливост, с известните думи: „Бог ... сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, защото е назна- чил ден, когато ще съди света справед- ливо чрез Човека, когото е определил, за 120
11. Христос сред философите к  оето е дал уверение на всички, като Го
е възкресил от мъртвите" (17:30-31). При споменаването на възкресението, както ни съобщава Лука, някои от филосо- фите, макар и не всички, се присмиват, също както много учени днес биха се прис- мели на самата идея за съществуването на Бога. Но те, както и съвременните им коле- ги, биха направили по-добре да отделят малко време да размислят върху ограниче- нията на своите философски и научни дис- циплини. Както пише професор Ръсъл Ста- нърт,, доскоро вицепрезидент на Британс- кия институт по физика: „Въпреки цялата й стойност [на съвременната физика] като източник на познание, трябва да се прими- рим с това, че като рамка за обяснение нейният обхват си има ограничения. Има реалности, като например съзнанието, кои- то са извън нейната сфера. Има въпроси от типа „защо", ... с които физиката не би мог- ла да се занимае... Невъзможно е да прие- мем на сериозно твърдението, че науката има или някой ден ще има всички отгово- ри. И по-специално, абсурдно е който и да било да твърди, че „науката е опровергала съществуването на Бога". Това тя никога не би могла да направи." 121
ХРИСТИЯНСТВОТО И СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Мнозина смятат за очевидно, че религи- ята е нещо лошо. Тя е била и продължава да бъде причина за безкрайни борби и кръ- вопролития и следователно заслужава да бъде отхвърлена. Но по тази логика би трябвало да отхвърлим и политиката! Защо- то, ако религията е убила хиляди, то поли- тиката е убила десетки хиляди. Въпреки това никой не твърди сериозно, че заради това политическото мислене трябва да бъде изоставено и политическите дейности - забранени! Проблемът, казват други, не е в религии- те изобщо, а в монотеистичните религии като юдаизма, християнството и исляма. Убеждението им, че техният Бог е единстве- ният истински Бог, и че тяхната религия е единственият път към него, ги изпълва с ми- сионерска ревност да налагат вярата си на 123
Дефиниция на християнството д дори ако се налага, с цената на погубване на телата им. Тоталитарните идеологии са осъдителни по същата причина. И те с по- добна мисионерска ревност карат хората да изнасят своите политически системи по целия свят и да принуждават други народи да приемат тяхното верую и практика с це- ната на огромно човешко страдание. Спо- ред този възглед, политеистите, напротив, са готови миролюбиво да оставят хората да си вярват в каквито богове искат, и не биха и сънували да налагат на някого своя соб- ствен вкус към боговете. По същия начин либералните демокрации са готови да поз- волят на всеки народ да прегърне онова политическо верую - както и религия - ко- ето му харесва, без външна намеса. Ако е така, християнството, което е мо- нотеистично и изпълнено с мисионерска ревност от самото си раждане, има да от- говаря за много неща. Но това не е нищо ново. Когато Лука сяда да пише своята ис- тория за разпространението на християнс- кото евангелие, той не може да пренебрег- не факта, че в много градове - филипи, Со- лун, Берея, Коринт, Ефес, Ерусалим - про- повядването на Павел е последвано от граждански размирици, и то до такава сте- пен, че въпросът стига до вниманието не само на местните магистрати, но и на рим- ските областни управители, на цар Агрипа и накрая на самия император Нерон. 124
12. Християнството и свободата на словото Р отговаря за проповядването и поведението на християнските апостоли и евангелизато- ри от първи век сл. Хр., отколкото би било за някой, който днес би се опитал да защи- ти някои тежки провинения на по-късния християнски свят. В първи век християните се подчиняват на забраните на Христос и не използват меча нито за да пропаганди- рат християнството, нито за да го защита- ват. Никъде в Деяния Лука не записва, че християните сами започват размириците или дори че отвръщат на онези, които чес- то ги нападат или гонят. Нещо повече, както отбелязва градският писар в Ефес, ранните християни не ходят да оскверняват храмовете и свещените места на другите религи (19:35-37). Въпреки че Павел вярва и в своите публични пропо- веди заявява, че езическите богове не са истински богове, той, според думите на съ- щия градски писар, не ги заклеймява с ос- кърбителен и невъздържан език, който би засегнал ч увствителността на езичниците. Да вземем още един пример - в Еруса- лим влизането на езичници в свещените дворове на храма се е считало за осквер- няване и е било строго забранено не само от юдеите, но и от римляните, които са ис- кали да предотвратят евентуални размири- ци. Разбира се, Павел, като християнин, вярва, че ерусалимският храм бързо се 125
Дефиниция на християнството п (Ефесяни 2:14), която разделя езичниците от юдеите в храма, няма място в християн- ското благовестие. В християнските църкви, които Павел основава, вярващите юдеи и езичници общуват свободно като равни, без каквато и да било преграда помежду им или между тях и Бога. Въпреки това, когато Павел посещава храма в Ерусалим за последен път, той на- пълно уважава неговите правила и наред- би, колкото и да са остарели. Той не се опитва да въведе християните езичници в храма, нито да налага християнски възгле- ди и практики на вече остарялата юдейска религиозна система. Впоследствие той въпреки това бива об- винен, че е въвел езичници в храма. Това предизвиква вълнения и става причина за арестуването му от римските власти. Обви- нението обаче е лъжливо и не може да бъде подкрепено, както Лука подробно изяснява1. В по-късните векове християнството действително се държи по съвсем различен начин. Обхванато от езическо суеверие и напълно пренебрегвайки забраната на Христос, то изпраща цели армии на кръсто- носни походи и убива хиляди турци, за да си възвърне тъй наречените „свети места". Но да се убиват Христовите врагове е драс- тично и осъдително извращение на еванге- лието, което провъзгласява, че Христос е 126
12. Християнството и свободата на словото у гинат (Римляни 5:10). И все пак, ще кажат някои, макар ранни- те християни да не нападат физически хо- рата с друга вяра, те твърдят, че техният Бог е единственият истински Бог, а Иисус Христос е единственият Спасител, и пропо- вядват това на хора, за които знаят, че това ще бъде много оскърбително. Следо- вателно християните са отговорни за ярос- тните реакции, които техният мисионерски плам предизвиква. Защо не си пазят вярва- нията за себе си? Това повдига въпроси с много сериозни последствия. Ранният гръцки философ Анак- сагор е бил съден в Атина по времето на Перикъл, защото е учел, че Слънцето и Лу- ната не са богове. Трябвало ли е да си мъл- чи за истината, за да не разстройва атиня- ните? Да заклеймим ли Галилей, защото е разпространявал своето убеждение, че Зе- мята се върти около Слънцето, като е зна- ел какво оскърбление и брожение ще пре- дизвика това? Напротив, не му ли се въз- хищаваме за това? Правото на свободно слово е крехко растение, което и днес често бива смазва- но от политически и религиозни тирании, тъй като тяхната власт зависи от убеждени- ето на хората, че техните доктрини са един- ствените, които може безопасно или закон- но да се приемат. Затова те задължително 127
Дефиниция на християнството с чуят каквито и да било други възгледи. Нещо повече, често наблюдавана човеш- ка слабост е, че докато едно движение е още в положение на малцинство, то се бори за свободно слово и протестира сре- щу забраната му, но когато същото движе- ние стане мнозинство, то на свой ред по- тиска всички други малцинствени движе- ния. За жалост това се е случвало и в хрис- тиянския свят. Правото на свободно еван- гелизиране, което апостолите и ранните християни са отстоявали с цената на голе- ми жертви, е било отнето на други хора, ко- гато християнството се е съюзило с държа- вата и е станало официална религия. За чест, а не за срам на истинското и ориги- нално християнство е, че то винаги е зас- тавало редом с онези, които са отстоявали всеобщото право и задължение на човека да прогласява - с цялото нужно уважение - онова, което вярва, че е истина, и мирно да убеждава другите в тази истина. Разбира се, има една област, в която християнското евангелие много лесно може да бъде представено невярно. То проклами- ра Иисус като Цар или, формулирано с ев- рейските понятия, като Божия Месия (По- мазаник). Затова за враговете на христия- нството е било лесно придадат на това твърдение политически смисъл и да го 128
12. Християнството и свободата на словото п щия цезар. Лука дава един такъв пример (17:1-9). В Солун юдеите обвиняват християните пред местните власти, че „действат против ука- зите на императора, казвайки, че имало друг Цар - Иисус". Обвинението е правдо- подобно, защото в самия Израил има от- делни личности и партии, които тълкуват старозаветното обещание за изпратен от Бога Месия в политически смисъл и от вре- ме на време издигат кандидати за тази роля, които, според техните надежди, ще прогонят омразните римски империалисти от Палестина със силата на оръжието и ще възстановят политическата независимост на Израил. Именно такива са причините за по-късните юдейски въстания през 66-70 г. и 130-133 г. сл. Хр. Но ранните християнски църкви не вяр- ват и не проповядват подобно нещо. Кога- то множествата идват да вземат Иисус и насила да го направят цар, той се скрива. По време на съдебния процес пред римс- кия управител Пилат Иисус абсолютно ясно показва, че неговото царство не е полити- ческо, земно царство, което трябва да се защитава или налага с оръжие. То е духов- но царство, което се разпространява чрез проповядването на Божията истина. И кога- то въпреки това юдейските първосвещени- ци се опитват да убедят Пилат, че Иисус е политически активист, и Пилат, и Ирод про- 129
Дефиниция на християнството и но (Евангелие от Лука 23:1-25). По същия начин, когато Павел е обвинен пред римския съд в подривна политическа дейност, и Галий, римският управител на Коринт, и губернаторът фест, и цар Агрипа в Кесария след подробно разследване обя- вяват Павел за напълно невинен по всякак- ви такива обвинения (Деяния 18:12-17; 26:31- 32). Лука, от своя страна, ясно показва как- во има предвид християнството, като про- възгласява Иисус за Цар (17:1-3). Програ- мата, която Старият Завет начертава за обещания Месия, не предвижда той да се яви като политически съперник на другите земни владетели, а пророкува, че той ще страда, ще умре, ще бъде възкресен от мъртвите и ще се възнесе на небето. Това е програмата, която, според Павел, Иисус е изпълнил. Когато дойде отново, за да уста- нови царството си на земята, той няма да го стори просто като един човешки поли- тик, който се бори с другите политици за дял от управлението на земята, а като Гос- подаря и Твореца на цялото човечество, който идва с божественото си право да съди света и да въведе своето творение в следващия етап от неговото развитие. За нещастие християнският свят е проя- вявал явна тенденция да забравя тези раз- личия и на практика буквално да отъждест- 130
12. Християнството и свободата на словото в онази политическа система: в четвърти век - с римския империализъм; в средновеко- вието - с феодализма, абсолютната монар- хия и божественото право на царете; в по- нови времена - с либералната демокрация; а в още по-ново време - с една християни- зирана форма на марксизма, така нарече- ното богословие на освобождението. И на- истина е жалко, че този порочен навик е създал тежки предразсъдъци срещу христи- янството у хора и народи, предпочитащи други политически системи. И така, има остра нужда да се върнем назад през вековете към авторитетните думи на самия Христос: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служи- телите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти Цар ли си? Иисус отговори: Прав си, като казваш, че съм Цар. Аз затова се родих и зато- ва дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас." (Йоан 18:36-37) В такъв случай, каква е истината, която прокламира Павел, когато обикаля Римска- та империя и проповядва Божието царство 131
Дефиниция на християнството ( обобщим по-добре от Лука в разказа му за явяването на Павел пред цар Агрипа и рим- ския управител Фест (Деяния 26). След като преминава многократни съдебни разпити, Павел в крайна сметка е принуден от инт- ригите на своите обвинители да се отнесе, през главата на местните съдилища, до им- ператор Нерон. Тогава, отчасти за да може да докладва на императора за Павел и от- части за да задоволи искрения интерес на цар Агрипа, Фест организира изслушване, на което Павел да разкаже за себе си и за своите вярвания, като знае, че думите му вероятно ще стигнат до ушите на императо- ра и ще формират основата за процеса срещу него. Тази реч на Павел остава като една от най-великите речи в историята, за- щото, каквото и да мислим за Павел, него- вото влияние върху света е било огромно. Той започва, като разказва за ранния си живот и религиозно образование и за съ- ществената причина, поради която ожесто- чено е преследвал ранните християни. „На- истина, и аз си мислех - обяснява той, - че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина." Забележете - да се противопоставя не толкова на християнст- вото като религия, а лично на Иисус Хрис- тос. Според вярването на Павел по онова време, Иисус е бил мъртъв. Но колкото по- вече е гонел християните, за да изкореня- ва тяхната вяра, толкова повече е откри- 132
12. Християнството и свободата на словото в озни възгледи, още по-малко срещу практи- куването на система от религиозни ритуа- ли, а срещу една личност - срещу Иисус. Християните претендирали, че той е жив и че те по някакъв начин са в личен контакт с него. За Павел това е било пълна глупост; но докато жертвите на неговите гонения стра- дали, Павел сам можел да види, че тях ги подкрепя не просто набор от религиозни възгледи, а реалното за тях присъствие на живия Господ Иисус. За да унищожи хрис- тиянството, той трябвало да унищожи този Иисус. Неуспехът го влудявал и го тласкал към все по-ожесточени усилия до деня, в който възкръсналият Господ го срещнал и му казал: „Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен." Защо Павел не бил разбрал това по- рано? Повърхностният отговор би бил, че тогава той все още не е бил преживял свръхестественото видение на светлина, засенчваща слънчевия блясък. Но от него- вите жертви малцина или дори никой не бил преживял такова свръхестествено ви- дение, и въпреки това те виждали с вът- решна яснота и убеждение, даващи по-голя- ма сигурност дори от физическото зрение, че Иисус Христос е жив и достъпен за тях- ната лична вяра и общение с него. Защо Павел не осъзнавал това по-рано? Не поради липса на интелект (той се е до- 133
Дефиниция на християнството к на човечеството). Не и поради липса на ре- лигиозна ревност. Тогава защо? Истината е, както казва Павел на Агрипа (26:18), че вътрешното зрение на човешките сърца е заслепено не само от тяхната соб- ствена горда независимост от Бога, егои- зъм и грях - макар че всички тези неща да- ват своя принос - но и от една свръхчо- вешка сила, чието зло намерение е да зас- лепява хората за реалността на Бога и не- говата любов и да ги вдъхновява за съща- та ирационална и в крайна сметка сатанин- ска съпротива срещу Бога, която е движи- ла и неговия своеволен дух. „Богът на този свят, самият Сатана - както пише Павел на друго място (2 Коринтяни 4:4), - е заслепил умовете на невярващите, за да не би да ги озари светлината на благовестието на сла- вата на Христос, който е образ на Бога." Човек може да има съвършено физическо зрение, но ако между него и слънцето зас- тане облак, той няма да вижда слънцето. Има обаче нещо, което разсейва облака, и Павел хиляди и хиляди пъти го е виждал да въздейства на хората. Това е евангели- ето, което възкръсналият Христос му е въз- ложил да проповядва по целия свят - „да им отвориш очите, за да се обърнат от тъм- нината към светлината и от властта на Са- тана към Бога и да приемат прощение на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен" (26:18). 134
12. Християнството и свободата на словото С благовестие на самия цар Агрипа. В този момент от процеса обаче управителят Фест се провиква през съдебната зала: „Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост!" (26:24). Невероятно е колко не- логична може да бъде реакцията на някои хора спрямо евангелието. Преди обръщане- то си Павел е бил фанатик и гонител от най-лошия вид. Но хората не са го нарича- ли луд заради това, както не наричат и Ста- лин луд затова, че е изпратил милиони на смърт само защото не са били съгласни с неговата политика и са отстоявали свобо- дата си да заявят това. Но когато вярата в евангелието превръща Павел в проповед- ник на Божията любов, който вече не гони никого, и чиито писания впоследствие даря- ват на милиони хора мир с Бога, фест го нарича луд. Ако Павел действително е луд, може би трябва да се молим за повече та- кава лудост! Или, още по-добре, да се обърнем към Иисус Христос и да се помо- лим с молитвата, с която безбройни мно- жества духовно слепи хора са се молили успешно: „Господи, искам да прогледна!" Бележки
1 Деяния 21:27-36, 24:1-21, 25:7-8. 135
Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|
уят нещо повече, а други открито му се по-
лучай милионите хора от минали поколе-
мрял за враговете си, така че те да не по-