Дефиниция ма хриетиянетвото
Изтегляне 1.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10 НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ
9 БОРБАТА СРЕЩУ РЕЛИГИОЗНОТО ПОТИСНИЧЕСТВО Със сигурност едни от най-грозните явле- ния в историята на нашия нещастен свят са мизерията и потисничеството, причинени от религията. Атеистите често и с право отбе- лязват, като древния римски поет Лукре- ций, че „отново и отново религията ражда грешни и скверни дела".1 Конкретното варварство, което Лукреций има предвид, е че Агамемнон принася дъ- щеря си Ифигения в жертва на езическата богиня Артемида, за да спечели нейното благоволение. Но езическите суеверия не са нито единствените, нито най-големите злодейства. И християнският свят има своя срамен списък: кръстоносни походи срещу „неверниците" и безброй изгаряния на кла- да и мъчения на предполагаеми еретици - 89 Дефиниция на християнството в  сичко това в драстично противоречие с
изричната забрана на Христос за употреба на насилие за разпространение или защи- та на неговото царство. В Англия в различ- ни периоди монарси, наричащи се христия- ни, дори са изгаряли на клада хора за това, че са притежавали и четяли думите на Христос в Библията! Самата Библия, разбира се, осъжда тези неща не по-меко от който и да е атеист. Са- мият Христос оплаква дългата история на гонения на пророците от собствения му юдейски народ; той изгонва от храма тър- говците, които използват религията за пе- чалба и така потискат бедните; разоблича- ва някои религиозни професионалисти (фа- рисеите), които външно изглеждат свети хора, но вътрешно са морално покварени; и напълно безпристрастно предупреждава учениците си, че от време на време и в собственото му царство и църква ще се из- дигат хора, които ще бият съслужителите си и ще живеят неморален и егоистичен жи- вот.2 Факт е, че религията в ръцете на хора, които никога не са преживели лично ново- рождение, често проявява най-лошите чер- ти на човешката природа - макар че и по- литическата идеология, която се възприема като псевдорелигиозна вяра, често води до същите грозни явления. Но колкото и сериозни да са тези скан- дали, те са очевидни извращения на истин- ската религия. По-опасни, тъй като погреш- 90 9. Религиозното потисничество н  остта им не е така явна, са доктрините и
практиките, които изглеждат достойни за уважение, но ако бъдат възприети, биха превърнали самото евангелие на Христос във форма на духовно робство - не така зловещо като другите перверзни, които разгледахме, но фундаментално по-сериоз- но. В следващия раздел на Деяния (12:25 - 16:5) една от основните цели на Лука е да опише как реагират апостолите на някои ранни опити да се внесат такива доктрини и практики в християнството. Лука ни казва (15:5), че някои „вярващи" (макар да не уточнява в какъв смисъл са били вярващи - вероятно са вярвали, че Иисус е Христос, Божият Син, което, разби- ра се, е добро!) започват така да изкривя- ват необходимите условия за спасение, че според Петър тяхното учение заплашва да „наложи на шията на учениците ярем, кой- то нито бащите ни, нито ние можем да но- сим". Петър нарича това духовно заробва- не на хората „изкушаване на Бога" (15:10) - след като смисълът на евангелието е да ос- вобождава. Силни думи! Но също толкова ревностен е и призивът на Павел към хрис- тияните в Галатия, които по-късно биват притеснявани от подобни погрешни тълку- вания на благовестието: „Стойте твърдо в свободата, с която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго" (Га- латяни 5:1). 91 Дефиниция на християнството В тази връзка Лука най-напред ни дава
едно обобщение на проповедта на Павел в юдейската синагога на Антиохия Писидийс- ка по темата за спасението (13:14-41). Па- вел ясно показва, че чрез Иисус Христос Бог предлага на човечеството на първо място спасение, което освобождава хора- та: „Бог ... издигна на Израил Спасител, Иисус ...на нас се изпрати словото на това спасение ... за да бъдеш спасение до края на земята" (13:23, 26, 47). Но спасение в какъв смисъл? За да илюстрира мисълта си, Павел напомня на слушателите си, че техният народ вече е преживял спасение от Бога на различни нива. Когато са били принудени да работят като чужденци без граждански права в робските трудови лагери на древен Египет, спасението е означавало освобождение от тираничното икономическо, социално и по- литическо потисничество. То е означавало и свобода да се самоопределят като нация и да се покланят и да служат на Бога спо- ред съвестта си. По-късно, когато компро- мисите с идолопоклонството, покварата и злината на околните народи в крайна смет- ка ги подчиняват на тези народи, спасени- ето означава освобождение от заробващи- те последствия на собствените им грехове и непокорство спрямо Бога. По същия начин и при Иисус Христос, потомъка на предобраза на избавителя на 92 9. Религиозното потисничество И  зраил, цар Давид, спасението означава
освобождение и свобода. Но от какво? На първо място, от всеобщия враг на чо- вечеството - смъртта (13:32-37). Защото, ка- къв е смисълът на съществуването, ако всичките ни социални и политически свобо- ди, цялото ни развитие към нов световен ред само приближават всеки отделен чо- век, всеки народ, всяка цивилизация и ця- лата вселена към емоционалната и интелек- туална безизходица на универсалната, без- смислена смърт? Чрез възкресението на Иисус Христос Бог демонстрира, че вселе- ната не е затворена причинно-следствена система. Един ден тя ще бъде възстанове- на и освободена от своите вериги на пре- ходността и тлението. Великолепна добра вест! Много хора обаче не я чувстват като такава. Техният инстинкт им казва (и Библията го потвърж- дава), че ако има възкресение на цялото човечество, ще има и Последен съд. Тряб- ва да има. Идеята, че Бог ще възкреси ця- лото човечество за един славен вечен жи- вот и просто ще пренебрегне греховете и несправедливостите, допуснати в този жи- вот, е явна фантазия, лишена от морален смисъл. Но точно поради страха, че един ден ще трябва да застанат пред Бога като Съдия, за много хора религията изглежда потисническа и те предпочитат да вярват, че няма да има възкресение. Павел е зна- ел това твърде добре; както всички ние, и 93 Дефиниция на християнството с И така, значението на втория елемент на спасението се вижда най-ясно в този исто- рически контекст. Никакво преразглеждане на изискванията на закона от Божия стра- на не би могло да промени враждебността в сърцата на хората, които разпъват него- вия Син. Никакво обещание от страна хо- рата да спазват Божия закон в бъдеще не би могло да изтрие вината за техния грях и да позволи на Бога да им прости справед- ливо. И благата вест е, че Бог сам се е наел с решението на тази неразрешима ду- ховна дилема. В тази повратна точка от световната ис- тория Бог използва човешката враждеб- ност към неговия Син, за да извърши оно- ва, което са предсказали старозаветните пророци (13:27-35). В своята любов Бог, в лицето на своя Син, взима върху себе си наказанието за човешкия грях, което него- вата святост изисква, плаща за греха чрез собствените си страдания и така прави въз- можна прошката за всички, които биха се покаяли и повярвали. Но не само прошка- 94 9. Религиозното потисничество т Обикновено, когато кажем, че действия- та на някого са оправдани, ние имаме предвид, че той е имал право да извърши онова, което е направил, и ние го одобря- ваме. Ако някой е обвинен в престъпление и на съдебния процес бъде оправдан, това означава, че съдът го обявява за невинен по обвиненията, предявени срещу него. Но когато Библията казва, че Бог оправдава онези, които вярват, това явно не означа- ва, че той одобрява всичко, което те са направили или дори че смята живота им за общо взето приемлив. Със сигурност не оз- начава и че Бог ги счита за невинни - за- щото Бог обявява всички за виновни греш- ници. Какво тогава означава думата „оправда- вам" в Библията? Известното твърдение в Новия Завет, че „Бог оправдава безбож- ния" (Римляни 4:5) съвсем очевидно не оз- начава, че Бог смята безбожието за невин- но или дори в общи линии приемливо пове- дение. В такъв случай може би означава, че Бог прави безбожния човек праведен, като го променя и постепенно го превръща 95 Дефиниция на християнството о т грешник в „порядъчен човек"? Не! Бог
със сигурност прави това с всеки, който вярва, но в Библията този процес не се на- рича оправдание, а освещение, и разлика- та не е незначителна. Освещението е про- дължителен процес, който изисква много усилия от страна на човека и често е свър- зан със значително страдание. А Божиите стандарти за святост са такива, че със своя реализъм той ни казва, че никога няма да станем съвършени в този живот. И в края му пак ще заслужаваме Божията присъда: „всички съгрешиха (в миналото) и са лишени от Божията слава ( настоящето)" (Римляни 3:23). В такъв случай, ако нашето приемане от Бога зависи от напредъка ни в светостта, никой не може да бъде сигурен в този жи- вот, че накрая ще бъде приет от Бога - и никой, който има представа от Божиите стандарти, няма да дръзне да го предполо- жи. И тъй като да не бъде приет от Бога е най-ужасната трагедия за един човек, опи- тът да спечели това приемане чрез освеще- ние, преследван от постоянното и неизбеж- но съзнание за недостатъчен успех, ще превърне този процес в една потискаща невъзможна задача - в един вид робство. Това е все едно да кажеш на един тийней- джър, който току-що без разрешение е взел чисто новата кола на баща си, блъснал я е и тя е станала на хармоника, че трябва да 96 9. Религиозното потисничество я възстанови до първоначалното й съвър-
шенство, и докато не я върне в съвършения й вид, няма да получи безрезервната лю- бов, прошка и приемане от баща си. Едно съвестно момче ще бъде потиснато до от- чаяние от безнадеждната за него задача. Едно не толкова съвестно момче ще се превърне в бунтар. Точно това са положе- нията, в които много хора се оказват пред Бога! Колко различно би било, ако бащата най- напред увери момчето, че вече му е прос- тил напълно, и че приемането му не зависи от успеха му в ремонта на колата; но че от него се очаква, вече имайки сигурността, че е прието, да помага на баща си при поп- равката, и то толкова повече, колкото пове- че расте с годините. Точно това прави Бог за хората, когато, в библейския смисъл на думата, той ги оправдава. Оправданието не е дълъг и постепенен процес на поправяне на развалините на нашия живот. То е неза- бавна декларация от Бога в момента, в кой- то някой се покае и повярва, че Бог му про- щава и го приема отсега и завинаги; че Бо- жието приемане не зависи от успеха на този човек да поправи развалините - той вече е чист, сега и завинаги, от всякакви обвинения, които светият Божи закон би могъл да предяви към него. Но с тази уве- реност от него се очаква съвместно с Бога да започне дългия процес на изграждане на свят живот. 97 Дефиниция на християнството Н о как е възможно това, ще каже някой.
Как може Бог да обяви един човек за сво- боден от обвиненията, които Божият закон предявява към него, докато самият човек, колкото и да е искрен, все още е грешник и е далеч от съвършенство? Принципът, според който Бог може да направи това, е формулиран от апостол Павел в неговото Послание до Римляните (6:7): „Този, който е умрял, той е оправдан от греха." Нека да си представим страна, в която убийството се наказва със смърт. Докато един убиец е жив, той е под осъждането на закона и подлежи на неговото наказание. Но щом бъде екзекутиран и понесе предви- деното от закона наказание, той вече е оп- равдан и завинаги излиза от юрисдикцията на закона. И така, наказанието за нашия грях срещу Бога е вечно отделяне от Бога, тоест вечна смърт. Ние никога не бихме могли да понесем докрай това наказание, ако трябваше да го понесем лично. Но това, което ние никога не бихме могли да направим, Бог е направил вместо нас в Христос. За всички, които са положили вя- рата си в Христос, Бог милостиво е готов да счете Христовата смърт като тяхна смърт. И затова за тях наказанието, изиск- вано от закона, е понесено и те могат да бъдат обявени за оправдани. Как така обаче някой праведен и неви- нен би могъл да понесе наказанието на за- кона за греховете на другите? Отговорът е, 98 9. Религиозното потисничество ч е в този смисъл не става дума за смъртта
на Христос за греховете на други хора. За- бележете какво включва вярата в Христос. Това не означава просто да вярваш, че Иисус е Божият Син. Означава да станеш едно с него. Библията обяснява, че както бракът прави един мъж и една жена физи- чески едно цяло, така този, който положи вярата си в Христос и го приеме, става ду- ховно едно с него (1 Коринтяни 6:17). Защо- то Христос не е просто още едно човешко същество. Той е Богочовекът, великият представител на Човека, който обединява в себе си всички, които му се доверяват. В смъртта си той плаща техния грях и понася тяхното наказание. Възкръснал от мъртви- те, той споделя с тях своя възкресен живот. Съединени с него, вярващите са приети от Бога така пълно, както е приет той, и полу- чават вечно положение на Божии деца. И тук се крие тайната как може това оправ- дание чрез вяра да не води до безотгово- рен и разпуснат живот. Вярващият се оказ- ва съединен в едно реално, живо партньор- ство с Христос, с нови желания и нова сила да израства упорито в святост. За някои хора обаче се оказва невероя- тно трудно да разберат какво означава „вяра", когато евангелието говори за оп- равдание чрез вяра. Според Лука именно тази трудност стои например зад възникна- лия в ранните църкви спор, който споме- нахме по-рано. Някои юдеи, които са по- 99 Дефиниция на християнството в Бележки
1 De Rerum Natura, Book 1, II. 82-83. 2 Евангелие от Лука 12:45-46. 100
10 НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ Някъде през 49 г. сл. Хр. християнският апостол Павел прави една епохална стъпка с неизмерими последствия за целия запа- ден свят. Той за първи път напуска Азия и проповядва евангелието в един европейски град. И почти веднага си навлича пробле- ми. В града има група бизнесмени, които притежават, или поне управляват, една жена-медиум. Павел изгонва духа от нея, което слага край на доходите, които биз- несмените получават от народа за консул- тациите с нея. Затова с помощта на разя- рената тълпа те завличат Павел и неговия другар Сила пред магистратите. „ Тези хора - обвиняват ги те - са юдеи и смущават града ни, и проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.". 101
Дефиниция на християнството И ние, магистратите не си правят труда да проведат истинско разследване. Те разпо- реждат християнските мисионери да бъдат публично съблечени, жестоко бити и след това хвърлени в най-добре охраняваната килия в местния затвор (Деяния 16:11-40). Естествено, загубата на доходите е дос- татъчна причина за съпротивата на бизнес- мените, но тя трудно може да обясни ярост- та на тълпата, която при други обстоятелс- тва едва ли толкова би се разстроила от спадането на печалбата на някои богати бизнесмени. Истината е, че пристигането на християнските мисионери засяга три об- ласти от живота на тези хора по такъв на- чин, че те инстинктивно усещат заплаха за собствената си идентичност и сигурност. И тъй като благовестието все още може да оказва такова въздействие върху хората, си заслужава да анализираме тези причи- ни в подробности. На първо място е националната култура. Град Филипи, макар и разположен в Маке- дония, е римска колония. Той е независим от заобикалящата го провинциална адми- нистрация, а организацията му на управле- ние е устроена по модела на самия Рим. Неговите граждани са не само европейци, те са и граждани на Рим и се гордеят с това. Обличат се като римляни и често го- ворят латински, а не гръцки. А мисионерите са не само азиатци - те са евреи! Самата идея азиатски евреи да 102
10. Неприкосновеност на човешката личност с ките римски граждани от Филипи на какво- то и да било, се приема като оскърбление за тяхната превъзхождаща западна култура (което впрочем е ирония, защото днес жи- телите на много азиатски страни гледат на евангелието като на западна религия и ос- кърбление за тяхната превъзхождаща азиа- тска култура!). Нещо повече, в едно огромно мултинаци- онално, космополитно общество, каквото представлява Римската империя, хората държат на собствената си национална кул- тура като на средство за утвърждаване на своята уникална идентичност, за да не се изгубят в безличното униформено море на човечеството. Това е така и днес. Особено там, където едно тоталитарно управление потиска местната култура, както Франко в продължение на много години потиска ката- лунския език и литература в Испания, е разбираемо, че щом това потисничество изчезне, местната национална култура ще се самоутвърждава още повече и ще отх- върля навлизането на чужда култура. Освен това трябва да признаем, че в много части на света идващи отвън христи- янски проповедници често не успяват да направят разлика между фундаменталните истини на евангелието и културните добав- ки като музика, архитектура, стил на пред- ставяне и пр., които са се натрупали около християнството в родните им страни. По 103
Дефиниция на християнството т говестието в умовете на своята чуждест- ранна публика и ненужно предизвикват от- хвърляне. Апостол Павел обаче ясно осъзнава тази опасност. Собственото му чувство за ува- жение към културата на другите народи личи в едно писмо, което той по-късно на- писва до вярващите от един друг гръцки град: „Въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора. За юдеите ста- нах като юдеин ... за тези, които са под (Мойсеевия) закон, станах като под за- кон... на тези, които нямат (Мойсеевия) закон, станах като че нямам закон - въп- реки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос ... за всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина" (1 Коринтяни 9:19- 22). Затова можем да бъдем сигурни, че Па- вел нито атакува, нито се опитва да потис- ка по някакъв начин доброто и полезното в културата на филипяните, нито пък би се опитал да им наложи неща, които са само културни особености на собствения му ази- атско-юдейски произход. Това обаче ни води към втората област, в която филипяните се чувстват - или каз- ват, че се чувстват - заплашени от христи- 104
10. Неприкосновеност на човешката личност я те на държавата не им позволяват като римляни да приемат и практикуват юдейски обичаи. Разбира се, за хора, които живеят под строго тоталитарно управление, е раз- бираемо да се страхуват от проблеми с властите. Последното нещо, което биха ис- кали, е да бъдат заловени на незаконно ре- лигиозно събрание. Но специално в този случай страховете им са били неосновател- ни. В този конкретен период от историята (за разлика от времето, настъпило след около двадесет години) нито юдаизмът, нито християнството са забранени от рим- ската власт. И макар че на теория римска- та власт си запазва правото да забранява на гражданите си да практикуват чужди ре- лигии, несъвместими с националната рели- гия на Рим, на практика тя не ги огранича- ва в това отношение. От друга страна е крайно незаконно - и за това централната власт на империята следи строго - съдии да бият римски граж- дани публично и да ги затварят в затвор, без преди това да са провели подробно и законосъобразно разследване. А християн- ският мисионер Павел, макар и юдеин, също е римски гражданин, равен на който и да е гражданин на филипи! Ако разяре- ната тълпа не я е грижа за това, магистра- тите би трябвало да постъпят по-разумно. Но това не е последният път, когато магис- трати и съдии са действали противно на 105
Дефиниция на християнството к си страна, за да вкарат нежеланите хрис- тияни зад решетките. Все пак обаче това прави позоваването на филипяните на за- кона не съвсем убедително. Така стигаме до третата и може би най- съществена причина, поради която филипя- ните чувстват, че християнското благовес- тие заплашва личната им сигурност. Дейст- вията на Павел, който слага край на ясно- видските способности на гадателката, пре- сичат един източник на свръхестествено водителство, за който много хора в града копнеят и го смятат за абсолютно необхо- дим за успешния си живот и дори оцелява- не в трудните условия на древния свят. За- това те намразват Павел още повече, че когато мисионерите пристигат, гадателката ги посреща положително и им създава из- вестност. Павел обаче отхвърля това и из- гонва духа. В момента това сигурно прави християнството да изглежда като чужда, безсърдечна, пуританска, месеща се в чуж- ди работи религия, която не проявява раз- биране или състрадание към психологичес- ките нужди на отделния човек, заплетен в плашещата сложност на живота. Нищо чуд- но, че тълпите изпадат в ярост. Защо тогава Павел прави това? Точно заради състраданието си и уважението си към свещената неприкосновеност на чо- вешката личност. Гадателката е обхваната и завладяна от една чужда сила. От описа- 106
10. Неприкосновеност на човешката личност н тия"1 разбираме, че когато демонът е изри- чал пророчества чрез жената, гласът, кой- то е излизал от нея, не е бил нейният соб- ствен, естествен глас, а странен, неестест- вен звук. Това вероятно е правело впечат- ление на филипяните като доказателство, че пророчествата й идват от свръхестест- вен източник. Но у християнина Павел това предизвиква само състрадание към жената, отвращение от деформацията на една чо- вешка личност, причинена от зъл дух, и ис- тинско негодувание, че безсъвестни биз- несмени „притежават" едно човешко съ- щество и правят пари от неговото страда- ние. Ако това е част от културата на филипя- ните, то тази част е откровено зла. Опитай- те се да я защитите, и ще се наложи по съ- щия начин да защитавате и наркобароните и наркопласьорите, които правят пари от унищожаването на човешки умове, или (вече забранения) индийски обичай, при който под натиска на заобикалящата я кул- тура вдовицата се чувства длъжна да се по- жертва на погребалната клада на своя съп- руг. В същото време Павел прави това и за- ради клиентите на гадателката. Спиритиз- мът всъщност изобщо не се интересува от човешката личност, а напротив - подкопа- ва я и в крайна сметка я унищожава. Той претендира, че може да предупреди за ид- 107
Дефиниция на християнството в се опитат, ако е възможно, да ги предотв- ратят. Но това е напразно, защото, когато дойдат катастрофата, болестта и смъртта, което рано или късно става, спиритизмът не познава любовта и верността на Бога- Творец, която прави вярващия способен да извика победоносно: „Аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещото, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ" (Римляни 8:38-39). Евангелието дава възможност на човека да познае Бога като любящ Баща, да пре- живее неговото спасение, грижа и ръковод- ство. То развива доверие в мъдростта на неговото провидение дори когато то излиза извън човешкото разбиране. Разкрива сла- вата и величието на крайните цели на Бога за неговия народ и дава сигурност, че всички междинни подробности от живота ще съдействат за това крайно добро. Спи- ритизмът не прави абсолютно нищо за нравственото развитие на човешката лич- ност, докато водителството на Светия Дух е насочено най-вече към развитието на мо- ралния характер и нарастващата святост на човека. Следователно спиритизмът се опитва да промени фундаменталните условия, които 108
10. Неприкосновеност на човешката личност е живот на земята, и така извращава осново- полагащите принципи за развитие на ста- билна и зряла човешка личност. Той пред- лага поглед в бъдещето вместо настояща вяра в мъдростта, любовта и верността на Твореца. А без лична вяра в Бога, своя Творец и Изкупител, човешката личност в крайна сметка ще се разпадне - ако не в този живот, то в идния. И така, след като вярата в Бога чрез Христос е така жизнено необходима, ние трябва добре да я отличаваме както от ези- ческия спиритизъм и псевдохристиянските суеверия, така и от искрените духовни уси- лия, които обаче също не са това, което християнското евангелие разбира под вяра. Това е и смисълът на една от последните истории, които Лука разказва в този раз- дел от Деяния на апостолите. След като напуска Европа, Павел пре- карва известно време в Ефес (Деяния 19:1- 7). Там той среща дванадесет души, които са били ученици на знаменития пророк Йоан Кръстител, предшественика на Иисус. Тези хора в никакъв случай не са езични- ци, но според тяхната собствена изповед, не са получили Светия Дух. Защо? Защото, макар да са осъзнали необходимостта от покаяние и несъмнено да са се покайвали постоянно за този или онзи конкретен грях, те не са разбирали какво всъщност означа- ва да вярваш в Господ Иисус - да вярваш 109
Дефиниция на християнството н тановиш лични взаимоотношения с него. Научени от Павел, те за първи път в живо- та си повярват в Господ Иисус и получават Светия Дух. И за да се отбележи фактът, че едва сега са станали християни в истинс- кия смисъл на думата, те се кръщават в името на Иисус. И така, както вече казахме, Светият Дух отнема страха от бъдещето, дебнещия кош- мар на провала, ужаса от смъртта и неби- тието, безнадеждното отчаяние от загубата на близки - точно нещата, които тласкат хората към опасностите на допитването до медиуми с тяхното аморално ръководство, измамни утехи и последващо доминиране над човешката личност. Светият Дух изли- ва Божията любов в сърцето на вярващия, в дълбините на неговата личност (Римляни 5:1-11), и така дава сигурна основа и за настояща стабилност, и за бъдещо нравст- вено развитие. И това със сигурност не е оскърбление за културата на никой народ. Бележки
1 Древногръцка жрица и пророчица при храма на Аполон в Делфи, която изричала неразбираеми думи и изречения за „тълкуване" от оракулите - бел. прев. 110
Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|
ъбранието в синагогата в Антиохия си е
онституцията и законите на собствената
ието на Лука на този дух като „дух на Пи-