Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя

Мая и Къртис уловиха погледа ми, след което и Чарлин вдигна очи. Всички изведнъж бяхме доловили скритият смисъл на тези пророчества. Онези, които предричаха края на времената, всъщност бяха получили прозрение, че пред нас се откриват две ясни алтернати­ви на бъдещето. Нашият избор беше - или да се преда­дем на Страха, приемайки, че светът постепенно се прев­ръща в автоматизиран механизъм и върви към социал­но разложение и в последна сметка крах; или да послед-

ваме другия път, на вярващите, които могат да преодо­леят този нихилизъм, и да отворят съзнанието си за вис­шите енергии на любовта, за да не стигнем до апока­липсис, а да преминем в едно ново измерение, където Духът чрез нас да създаде утопията, която си бе предс­тавял пророкът от Писанието.

Вече разбирахме, защо душите от Отвъдното смя­таха, че за нас е важно да разберем тези пророчества, за да можем да преодолеем конфронтацията. Решим ли, че в Писанията неизбежно се предрича унищожението на света, неотменно залегнало в Божия план, подобна вя­ра ще предизвика точно такова развитие.

Ясно бе, че трябва да изберем пътя на любовта и вярата. Както и по-рано бях видял, противопоставянето можеше да се преодолее. От гледна точка на Отвъдното, всяка от страните представляваше страна от истината, която можеше да се интегрира в новия духовен подход към света. По-нататък видях, че този синтез можеше да бъде постигнат естествено, когато се възприемат Откро­венията и особено Десетото откровение, и когато по це­лия свят започнат да се формират духовни групи.

Холограмата се пренесе напред във времето и аз по­чувствах ново разширение на съзнанието си. Видях как преминаваме на нова степен на съзнание: когато реал­но да осъзнаем, че ние сме дошли на този свят, за да ут­върдим вярата и да осъществим предреченото бъдещо идеално състояние на света. Най-сетне започнахме да си спомняме Визията на света!

Видяхме в началото да се формират групи по цяла­та планета, които в духа на Десетото откровение се стре­мяха да се домогнат до съзерцание на Световната визия. Тя бе осъзната от достатъчно количество хора и в нейна­та светлина противопоставянето постепенно започна да се преодолява и човечеството да се освобождава от Стра­ха. Хората, които управляваха технологическото развитие, постепенно започнаха да осъзнават истинското си предназначение и да се отказват от стремежа си към власт и към манипулация на икономиката.

Осъзнаването на Визията на света предизвика без­прецедентен порив към пробуждане, самоосъзнаване, взаимодействие и лична отговорност и, наистина прос­ветлени, хората започнаха да си припомнят Рождените си визии и да следват вярно своя път, заемайки точното си място в културата, към която принадлежаха.

Сцената се премести към гледката на съсипани гра­дове и изоставени земеделски райони. Видяхме как тук се формираше общо съгласие да се преодолее омагьоса­ния кръг на бедността. Намесата вече не се разбираше само като правителствени програми, образование, оси­гуряване на работа. Новият подход щеше да бъде дълбо­ко духовен, защото структурите на образованието вече бяха намерени. Необходимо беше само освобождаване от Страха и преодоляване на всякакви извращения, по­родени от безпокойството и мизерията.

Хората започваха да проявяват лична съпричаст­ност към всяко семейство, към всяко дете, изпаднали в нужда. Мнозина хора започваха лично да им помагат -търговци, учители, полицаи, министри. Те получаваха доброволна помощ от техните „братя и сестри", от ду­ховните учители - всички тласкани от тяхната интуиция да помагат, всички спомняйки си своето автентично на­мерение да се отнасят с внимание към всяко едно семей­ство, към всяко едно дете. Всички носеха в душите си Откровенията, ясното съзнание, че колкото и да е труд­на една ситуация, колкото и вкоренени да са самоунищожителните навици, всеки от нас може да пробуди в себе си спомена за вътрешно предназначение и цел.

Когато този вътрешен съюз между хората се раз­растваше, случаите на престъпност започваха мистери­озно да намаляват в човешкото общество. Защото, как-

то ясно видяхме, корените на насилието са винаги в стра­ха и страстите, и моделите на страха, които дехуманизират своите жертви. Влизайки във връзка с хора, прите­жаващи по-висше самосъзнание, тези модели на съзна­нието започваха да се разграждат.

формираше се ново отношение към престъпността, което съчетаваше традиционните подходи с разбиране­то за човешките възможности. В началото щяха да бъ­дат необходими затвори, поставени на нови начала и но­ви наказателни мерки, тъй като все още те нямаше да отпаднат съвсем - помилването може да тласне престъп­ниците към това да повторят поведението си. В същото време Откровенията щяха да променят наказателните мерки - хората щяха да започнат да полагат усилия да по­могнат на извършилите престъпление да си припомнят автентичните намерения, с които са дошли на Земята.

Когато хората започнеха да познават истинската си същност, милиони хора щяха да работят за предотвра­тяване конфликтите на всяко ниво в човешката култура, защото щяха да ги разбират по друг начин. Във всяка ситуация, в която един мъж или една жена се вбеси от другия, или някой младеж убие под влияние на разруши­телните си страсти, или някой измами или подведе друг - във всички тези ситуации винаги има някой, който е могъл да предотврати насилието, но не е успял.

Около този човек сигурно е имало десетки прияте­ли и познати, които също не са успели да му внушат иде­ите и познанието, които са можели да му помогнат. Подобен неуспех би могъл да бъде оправдан в миналото, но днес вече не. С все по-пълното разкриване на Десе­тото откровение, хората започват да разбират, че в своя живот се срещат с души, с които са имали продължител­ни връзки на протежение на много животи, и които раз­читат на тяхната помощ. Така че, ние сме длъжни да бъ­дем активни, длъжни сме да имаме кураж. Никой не би искал на съвестта му да лежи неспособността да окаже положително въздействие, никой не би искал да прежи­вее мъчителен преглед на живота си, ставайки свидетел на трагическите последици от своята плахост.

Сцените се нижеха пред очите ни и ние станахме свидетели как това зараждащо се самосъзнание започ­ваше да мотивира отношението ни и към други социал­ни проблеми. Аз виждах световните реки и океани, и от­ново единство между стария и новия подход към тяхно­то опазване. Правителствената бюрокрация вече допус­каше личната инициатива, мотивирана от желание за съхранение на околната среда.

Хората започваха да осъзнават, че както бедността и насилието, така и престъпното замърсяване на приро­дата не търпеше пасивни наблюдатели. Някои хора, ко­ито никога съзнателно не биха замърсявали околната среда, се случваше да работят с други, чиито проекти и производства увреждаха биосферата на планетата. Ако такива хора в миналото си бяха мълчали, защото се бя­ха страхували за работата си или не чувстваха подкрепа, сега те се пробуждаха и осъзнаваха, че са длъжни да пред­приемат действия, да предизвикат обществена реакция срещу замърсителите - независимо дали това бяха индус­триални предприятия, които изхвърляха отпадъците си в океана посреднощ, или петрол се изхвърляше на дъно­то на морето, или пък се използваха забранени инсекти­циди в производството на зеленчуци, или се правят опи­ти с нови опасни химикали. Каквото и нарушение да се извършваше, хората вече не бяха безмълвни свидетели, те имаха подкрепата на природозащитните организации и бяха готови да изобличат престъплението.

Даваше се гласност и на отношението на правител­ствата към околната среда, особено по отношение поли­тиката на използване на обществените земи. Години на­ред правителствените агенции бяха продавали правата

за рудодобив и дърводобив из най-сакрални места на Земята на ниски цени, заради политически цели и маши­нации. Величествени, прекрасни гори, които бяха общес­твена собственост, бяха опустошавани по най-невероятен начин, зад прикритието на грижа за горите - сякаш че залесяването с тераси от млади борове би могло да ком­пенсира унищожението на живота и енергията на дъл-голетни гори, които бяха се развивали векове наред.

С възникването на ново духовно съзнание, щеше най-сетне да се сложи край на това опустошаване. Наб­людавахме как се формира нова коалиция от хората, ко­ито ценяха красотата на природата, историческите забе­лежителности и онези, които гледаха на природните кът­чета като на сакрални врати към Отвъдното. Тази коали­ция щеше да успее да спаси малкото останали девстве­ни гори в Европа и в Северна Америка и да протектира дъждовните гори в тропическите райони на света. Всич­ки щяха да разберат, че всяка красива гледка трябва да бъде съхранена в полза на идните поколения. Култи­вирани гори щяха да задоволят потребността от дървен материал, а останалите обществени гори да бъдат съх­ранявани от изсичане, за да могат хората да посещават местата със силна енергия, от които щяха да имат все по-растяща потребност. В същото време интуицията и са­мосъзнанието щяха да накарат хората от развитите кул­тури да потърсят контакт със затворените племенни об­щности по света, от които да почерпят нови представи и да ги интегрират в своето разбиране за природния свят.

Холографската картина отново се премести напред и аз видях как духовността все повече прониква във все­ки аспект на културата. Както и Чарлин бе предсказва­ла по-рано, всяка професионална група започваше съз­нателно да трансформира обичайната си практика на ед­но интуитивно идеално ниво, като все повече осъзнава­ше духовната си роля, истинските цели, на които да служи.

В медицината личните усилия на лечителите щяха да бъдат насочени към духовнопсихическия произход на болестите и, вместо механично да лекуват симптомите щяха да се полагат усилия за тяхното предотвратяване. Съдебната практика ще се пренасочи към това да раз­решава конфликтите в полза: на двете страни и на изяс­няване на истината. И точно както бе прозрял Къртис, бизнесът щеше да еволюира по посока на един просвет­лен капитализъм, капитализъм, ориентиран не само към печалбата, но към задоволяване на променящите се пот­ребности на едни духовни същества и все по-голяма дос­тъпност на благата при най-ниските възможни цени. Тази нова бизнесетика щеше да се съобразява с опазва­нето на околната среда и, вследствие на пълната авто­матизация, щеше да постигне задоволяване на основни­те потребности на живота - разкрепостявайки хората и утвърждавайки икономика, в която „десятъкът" ще бъ­де неотменна част, както е предвидено в Деветото откро­вение.

Сцените се преместиха още по-напред и ние видях­ме как хората започваха да си спомнят своето духовно призвание на все по-ранна възраст. На този етап започ­ваше напълно да се формира ново духовно отношение към света. Още в периода на своето съзряване, хората щяха да започнат да осъзнават себе си като души, които са преминали от едно измерение на съществуването в друго. При прехода на физическо ниво хората щяха да забравят Рождените си визии, но цялото образование ще­ше да бъде насочено към повторното им спомняне и осмисляне.

Учителите щяха да ръководят младежите да се раз­виват синхронно в духовния си път. Щяха да ги подтик­ват да разбират по-добре своята интуиция, за да се ори­ентират към определени предмети, да посещават опре-

делени места, търсейки винаги висшия смисъл на техни­те предпочитания. Когато усвоим пълния смисъл на Откровенията, ние ще попаднем в определени групи, ко­ито работят по специфични проблеми, постигайки съз­нание за цялостната визия, с която сме дошли на Земята. Така най-сетне ще можем да разберем и осъществим предназначението което стои в основата на нашия жи­вот. Ще разберем, че сме дошли тук, за да повишим енер­гийното ниво на тази планета, да открием и съхраним красотата и енергията на нейната природа, да осигурим достъп на всички хора до специалните енергийни зони, за да можем все повече да повишаваме своята енергия, докато в последна сметка развием културата на Отвъд­ното измерение тук, на Земята.

Такова отношение към света би променило и нашия подход към останалите хора. Ние ще престанем да гле­даме на хората според расовите им признаци и национал­на принадлежност в този им живот. Ще започнем да гле­даме на тях като на наши духовни братя и сестри, които също като нас участват в процеса на пробуждане и ду­ховно преосмисляне на живота на планетата. Ще започ­нем да разбираме, че душите се раждат в различни геог­рафски райони на планетата съвсем не случайно, че все­ки народ е всъщност анклав на специфична духовна информация, споделяна и оформена от неговите членове, информация, която трябва да бъде постигната и интег­рирана.

Наблюдавайки как пред очите ни се разгръщаше бъдещето, видях как се постига предричалото от толко­ва много хора политическо единство на света - не чрез насилствено обединяване на народите в единен полити­чески организъм, а чрез дълбинно разбиране за нашето духовно родство при запазване на местна автономия и културни различия. Също както отделните индивиди вза­имодействат в рамките на групите, така всеки народ в единното семейство на народите ще получава признание за специфичната истина, която представя на света като цяло. Когато цялата планета бъде обгърната от вълна­та на припомняне, всички хора ще започнат да разбират, че съответните религии, при пълно зачитане на индиви­дуалните им доктрини на лично ниво, ще започнат да се разглеждат като допълващи една друга и ще се интегри­рат в една синтезирана глобална духовност.

Ясно виждахме, че в резултат на този диалог ще се изгради отново грандиозния храм на Йерусалим, в кой­то ще намерят своето място всички големи религии -юдейска, християнска, ислямска, източна, дори секуларният идеализъм, който дефакто също е религия, предс­тавен от онези икономически анклави в Китай и Европа, които мислят в понятията на пантеистичната икономи­ческа утопия. Тук ще се обсъжда и дискутира крайната духовна перспектива на човечеството. И в този словесен и енергиен дебат централно място в началото ще заемат ислямската и юдейската гледни точки, след това ще бъ­де интегрирана християнската перспектива, наред с вът­решната визия на източните религии.

Станахме свидетели на това как човечеството нав­лизаше в ново ниво на съзнание и общочовешката кул­тура еволюираше от преимуществено икономическо раз­витие към обмен на духовни истини. Когато започна да става това, някои отделни хора и групи започнаха да дос­тигат нива, близки до Отвъдното измерение, и се изгуб­ваха от погледа на по-голямата част от хората, остава­щи на Земята. Тези групи избраници, съзнателно се прех­върляха в другото измерение, но владееха умението да се връщат и да се прехвърлят отново - както е предре­чено в Деветото откровение и както библейските про­роци са прозрели. Когато щеше да започне това Възнасяне, онези, които щяха да останат на Земята, щяха да могат да си дадат ясна сметка за ставащото и да приемат

своята роля да останат на физическо ниво, защото щяха да знаят, че скоро и те ще ги последват.

Тогава щеше да дойде времето, когато и секуларните идеалисти щяха да прокламират своите истини от стъ­палата на храма. Първоначално техният енергичен уст­рем към Йерусалим щеше да тръгне от Европа, при нейната предимно секуларна ориентация. Те щяха да имат един силен водач, който да прокламира духовното значение на проблемите със секуларен характер. Тази перспектива щеше да намери силен отпор сред по-твър­дите представители на мюсюлманството и християнст­вото. Но този енергиен конфликт впоследствие щеше да бъде преодолян и синтезиран в нещо единно, посредст­вом духовния акцент на източната перспектива. На то­зи етап вече щяха да бъдат преодолени и последните опи­ти от страна на ламтящите за власт да установят тира­нично общество, основано на автомати и насилие, пора­ди това, че човечеството щеше да се е напълно пробу­дило и самоосъзнало. И този последен синтез щеше да отвори очите на всички за окончателното спускане на Светия дух. Ние ясно видяхме, че посредством тази ин­теграция на духовно ниво ще се осъществи библейското пророчество по един символичен и вербален начин, ка­то се избегне физическия апокалипсис, който се очаква да настъпи, според онези, които го разбират буквално.

Неочаквано вниманието ни се пренесе в Отвъдното измерение. И тук ние можахме да видим с голяма яснота, че през цялото време предназначението ни е било не са­мо да създадем една нова Земя, но също и едно ново Небе. Станахме свидетели на това как в резултат на припомнянето на Визията на света, се трансформира не са­мо физическото измерение, но също и Отвъдното. По времето, когато определени души се възнасят от земно­то ниво в Отвъдното, става и обратният процес - духов­ни групи от Отвъдното се пренасят на физическо ниво, осъществявайки прилив на енергия, в разгърнатото фи­зическо измерение.

С това добиваше пълна яснота смисълът на целия исторически процес. От самото начало на времената с отварянето на съзнанието и припомнянето, енергията и познанието системно са се движили от Отвъдното изме­рение към физическото. В началото духовните групи в Отвъдното са носили цялата отговорност за осъществя­ване на тази цел, като са съхранявали съзнанието за пер­спективата на бъдещето и са ни помагали все повече да осъзнаваме и да си спомняме предназначението, с което сме се раждали, вливайки ни енергия.

По-късно, с развитието на самосъзнанието на Земя­та и нарастването на населението, балансът на енерги­ята и отговорността постепенно се е пренасочил по по­сока на физическото измерение, докато в настоящия мо­мент на историческото развитие, когато енергията на фи­зическото ниво достигне достатъчно висока степен и хо­рата си спомнят Визията на света - и когато на тази пла­нета се озоват повече души от всякога - силата и отго­ворността за осъществяване на предначертаното бъдеще, ще падне върху душите на Земята, върху новооформилите се групи като нас!

На този етап ние сме длъжни да осъществим това предназначение. Ето защо на нас се пада задачата да пре­одолеем поляризацията и да помогнем на някои хора тук в долината, които са още обхванати от Страха и които още намират оправдание за манипулиране на икономи­ката за собствени цели и за контрол над бъдещето, да из­дигнат своето съзнание и да се променят.

В този момент и четиримата се спогледахме едно­временно, все още обгърнати от холограмата, духовни­те ни групи все още бяха слезли зад нас и ярко светеха. Тогава забелязах огромен ястреб, който политна и кац­на на един клон на три-четири метра над нас и ни загледа.

Под него, на няколко метра встрани от нас, неочаквано изскочи заек и спря съвсем близо от дясната ми страна, последван само след секунди от рис, който се настани до него. Но какво бе това?

Тогава най-неочаквано усетих тремор в слънчевия сплит; експериментът бе възобновен!

- Вижте отсреща! - внезапно извика Къртис.

На петдесет метра от нас, в светлината на луната, земята едва забележимо се бе пропукала и отворът пос­тепенно се разширяваше в посока към нас, събаряйки храстите и дърветата.

Обърнах поглед към останалите.

- Сега всичко зависи от нас - извика Мая. - Вече зна­ем достатъчно за Визията на света; можем да ги спрем.

Преди да успеем да направим каквото и да било, зе­мята под нас мощно се разтърси и процепът започна да се отваря по посока към нас. В същото време няколко коли спряха сред храсталаците и в светлината на фенер­четата се очертаха силуетите им, едва очертани сред дър­ветата и праха. Аз не се уплаших, а съхраних енергията си, и отново съсредоточих внимание върху холограмата.

- Визията ще ги спре! - викна отново Мая. - Не из­пускайте Визията от очи! Задръжте я! Задържайки об­раза на бъдещето в представите си, аз почувствах как ця­лата група насочи своята енергия към Фейман, сякаш да издигне съвместната ни воля като гигантска стена сре­щу неговото настъпление, представяйки си, че групата му е отблъсната от нашата енергия и уплашено побягва.

Погледнах процепа който се приближаваше към нас, сигурен че скоро ще спре. Вместо това, дупката се раз­ширяваше все по-бързо. Падна още едно дърво. После още едно. Ямата пред групата се отваряше и аз загубих концентрация и се изтъркалях назад, задушен от прах.

- Все още не става! - чух че извика Къртис. Имах чувството, че всичко се повтаря.

- Насам! - извиках, опитвайки се да различа нещо във внезапно схлупения мрак. Докато бягах, едва разли­чавах силуетите на останалите; те се отдалечаваха от ме­не на изток.

Покатерих се по скалистия склон от лявата страна на каньона и се спрях едва на сто метра височина. Коле­ничил зад скалите, започнах да се озъртам в нощта. Не се виждаше нищо да помръдва, но аз чувах хората на Фейман как говореха в устието на каньона. Покатерих се безшумно нагоре по склона, като свърнах в североза­падна посока, вглеждайки се внимателно дали няма да открия следа от останалите. Накрая намерих пътека, по която да се спусна отново към подножието на каньона. Все още никакво движение не се забелязваше.

Когато отново се опитах да тръгна на север, някой неочаквано ме сграбчи за ръката отзад.

- Какво... - извиках аз.

- Шшшшт - прошепна един глас. - Тихо. Аз съм Дейвид.

ТРАЙНО ВЪТРЕШНО ВИЖДАНЕ

Обърнах се да го погледна и на лунната светлина видях дългата му коса и белега на лицето му.

- Къде са другите? - прошепна той.

- Разпиляхме се - отвърнах аз. - Видя ли какво стана?

Той приближи лице към мен.

- Да, наблюдавах от хълма. Накъде мислиш, че са тръгнали?

Подвоумих се.

- Сигурно ще поемат към Водопадите. Той ми махна и ние тръгнахме в тази посока. След няколко минути се обърна вървешком и каза:

- Докато седяхте заедно в началото на каньона, енергията ви се издигна и се понесе над цялата долина. Какво правихте?

Опитах се да му обясня, като предадох в общи линии цялата история: как бях намерил Уил и проникнал в другото измерение; как бях видял Уилямс и се бях на­тъкнал на Джойл и Мая; и особено как се срещнах с Къртис и как се опитахме да постигнем Визията на све­та и да победим Фейман.

- И Къртис ли е бил заедно с вас в устието на каньо­на? - попита Дейвид.

- Да, Мая и Чарлин също, макар че трябва общо да бъдем седмина...

Той отново ми хвърли поглед, почти засмян. Цялото напрежение и раздразнителност, които проявяваше в града, бяха изчезнали напълно.

- И ти, значи, си открил, така ли? Аз избързах и се изравних с него.

- Бил си в другото измерение ?

- Да, видях духовната си група и разгръщането на Рождената ми Визия, така както виждам теб. Спомних си всичко, ставало в миналото и разбрах, че сме дошли, за да разгърнем на Земята Визията на света. И тогава -не зная как - докато гледах всички ви долу на лунна светлина, почувствах, че съм част от групата. Видях пред себе си Световната Визия.

Той спря в сянката на огромно дърво, през което не проникваше лунната светлина и лицето му изглеждаше сериозно и замислено.

Обърнах се към него:

- Дейвид, когато нашата група успя да постигне Визията на света, защо все пак това не спря Фейман?

Той се дръпна отново на светло и аз внезапно раз­познах в негово лице разгневения вожд, който се бе опъл­чил срещу Мая. Ала каменно суровото му изражение в миг се промени и той избухна в смях.

- Ключова страна на това видение е не просто да се преживее, макар и това да е доста трудно. Важното е да можем да проектираме визията в бъдещето, трайно да я

предадем на останалата част от човечеството. Това е це­лият смисъл на Десетото откровение. Вие не успяхте да предадете Визията на Фейман и на неговите сподвижници, така че да им помогнете да се самоосъзнаят - той ме изгледа още миг, след което каза:

- Хайде, трябва да побързаме. След като бяхме вървели поне половин миля, някак­ва птица изпищя от дясната ми страна и Дейвид рязко спря.

- Какво беше това? - попитах аз. Той вирна глава и се заслуша в крясъка, който от­ново изпълни нощта.

- Това е сова, която известява на другите, че сме тук.

Аз го погледнах недоумяващо, спомняйки си колко странно се бяха държали всички животни, откакто се по­явих в тази долина.

- Никой от групата ли не различава сигналите на животните? - попита той.

- Не зная. Може би Къртис?

- Не, той е твърде позитивно настроен.

Внезапно ми дойде наум, че Мая спомена нещо за това, че ни беше намерила в пещерата, следвайки песен­та на птиците.