Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя

- Какво стана? - попитах аз. - Какво си успял да взривиш?

Той поклати глава.

- Не направих кой знае какво. Експериментът се провежда под земята. Експлозивите ми не стигнаха, ай... не исках да наранявам хора. Успях само да взривя една външна микровълнова антена, което се надявам да ги забави.

- Как успя да стигнеш толкова близо?

- Заложих взривните устройства снощи след мрък­нало. Те явно не очакват, че някой може да проникне тук, защото охраната им е незначителна.

Той млъкна, когато в далечината се чу шум от ка­миони.

- Трябва да се махаме от долината - предложи той - и да потърсим помощ. Вече нямаме избор. Те ще се опитат да ни открият.

- Почакай малко - казах аз. - Мисля, че имаме шанс да ги спрем, но трябва да намерим Мая и Чарлин. Той ококори очи.

- За Чарлин Билингс ли говориш?

- Точно така.

- Познавам я. Тя се занивамаше с договорни проуч­вания за корпорацията. Не я бях виждал дълги години, но снощи я видях да се спуска в подземния бункер. Върве­ше с неколцина мъже, всички тежко въоръжени.

- Дали я водеха срещу волята й?

- Не можах да разбера - каза Къртис разсеяно, на­острил слух към бумтенето на камионите, което изглеж­да идваше в наша посока. - Трябва да се махаме оттук. Зная едно място, където можем да се скрием, докато мръкне, но трябва да побързаме - той се обърна на изток. - Насочих ги към фалшива следа, но това няма да ги от­клони за дълго.

- Трябва да ти кажа какво се случи - прекъснах го аз. - Отново намерих Уил.

- Добре, но по пътя - каза той забързано. - Трябва да вървим.

Надникнах през отвора на пещерата отвъд дълбока­та клисура отсреща към склона. Нищо не помръдваше. Заслушах се внимателно и нищо не чух. Бяхме вървяли на североизток около миля и аз бях разказал на Къртис колкото се можеше по-бързо за преживяванията си в дру­гото измерение, като подчертах убеждението си, че Уи-лямс бе прав. Можехме да спрем експеримента, ако ус­пеем да намерим останалата част от групата и си спом­ним цялостната Визия.

Виждах, че Къртис вътрешно се съпротивлява на та­зи идея. Той ме слуша известно време, след което започ­на да говори несвързано за някогашните си отношения с Чарлин. Бях разтревожен, че няма представа за нейно­то отношение към експеримента. Каза ми също, как се беше запознал с Дейвид. Сприятелили се след някаква случайна среща, когато споделили общите си преживя­вания като войници.

Аз му казах, че смятам, че не е случайно, дето и два­мата познаваме Дейвид и Чарлин.

- Не разбирам какво значение може да има това -каза той разсеяно и аз се отказах да го убеждавам, но за ме то беше още едно доказателство, че всички ние сме се озовали в тази долина съвсем не случайно. Подир туй бяхме продължили мълчаливо, докато Къртис се оглеж­даше за пещерата. Когато я открихме, той се върна на­зад по пътеката и прикри следите ни с борови клонки, след което остана навън, докато се убеди, че никой не ни е забелязал.

- Супата е готова - обади се Къртис зад гърба ми. Аз бях сготвил на газовия котлон последната от замра­зените супи, които носех. Сипах и на двама ни по една купичка и отново се настаних край входа на пещерата и се загледах навън.

- Как си представяш, че тази група може да пови­ши енергията си дотолкова, че да въздейства на онези хора? - попита той.

- Не зная точно как - отвърнах аз. - Трябва да раз­берем.

Той поклати глава.

- Струва ми се невъзможно. С моите експлозиви аз само ги подразних още повече и сега ще бъдат нащрек. Може и още хора да доведат, но едва ли ще спрат експе­римента. Сигурно имат резервна антена наблизо. Тряб­ваше да взривя подземието. Сигурно трябваше. Но прос­то не намерих сили да го направя. Вътре беше Чарлин и кой знае колко още хора.

- Трябва да намерим друг начин - казах аз.

- Но как?

- Сигурно ще разберем.

Внезапно до нас отново долетя далечно бумтене на

коли и в същото време долових нещо като движение на­долу по склона.

- Има някой тук - казах му.

Ние залегнахме и се напрегнато се вгледахме. Си­луетът пое отново, донякъде скрит зад храсталаците.

- Това е Мая - казах аз, невярвайки на очите си. Двамата с Къртис се спогледахме. Най-сетне аз се изправих.

- Трябва да я доведа тук. Той ме хвана за ръката.

- Върви приведен и, ако колите наближат, я остави и се връщай тук. Не рискувай да те видят.

Кимнах и предпазливо затичах надолу по склона. Щом приближих, спрях и се ослушах. Камионетките ид­ваха по-близо. Аз тихо й подвикнах. В първия момент тя застина на място, но после ме позна и се покатери по ска­листата височина, където бях застанал.

- Не мога да повярвам, че те откривам! - каза тя и обгърна шията ми.

Поведох я по обратния път към пещерата и й помог­нах да влезе през входа в скалите. Тя изглеждаше умо­рена, ръцете й одраскани, някои от драскотините все още кървяха.

- Какво става? - попита тя. - Чух някаква експло­зия и после навсякъде тези камионетки.

- Видя ли те някой, докато идваше насам? - попита Къртис с раздразнение. Беше се изправил и се оглежда­ше навън.

- Струва ми се, че не - каза тя. - Успях да се прикрия. Аз ги представих един на друг. Къртис кимна и каза:

- Струва ми се, че трябва да огледам какво става на-около - той излезе и се изгуби от погледа ни.

Отворих раницата си и извадих малка аптечка.

- Успя ли да намериш своя приятел при шерифа? - Не, не можах дори да се добера до града. Всички пътища бяха охранявани. Срещнах една жена и й дадох да му занесе бележка. Нищо друго не можах да направя. Дезинфектирах една дълбока драскотина върху ко­ляното на Мая.

- И защо не отиде с жената, която си срещнала? Какво те накара да се върнеш?

Тя взе антисептика и мълчаливо започна да дезинфектира и други места. Накрая каза:

- Не зная защо дойдох. Може би, защото продължих да имам все тези спомени - тя вдигна очи и ме погледна. - Искам да разбера какво става тук.

Седнах срещу нея и набързо й предадох всичко, ко­ето бе станало, след като се разделихме. Специално информацията, която двамата с Уил бяхме получили за груповия процес, за преодоляване на съпротивата, докато се открие Световната визия.

Тя изглеждаше изумена, но беше готова да приеме своята роля.

- Виждам, че вече не куцаш.

- Да, оправих се, когато си припомних какво го е предизвикало.

Тя ме изгледа и каза:

- Но ние сме трима. Нали каза, че Уилямс и Фейман са видели група от седмина човека. Къде са те според

теб?

По лицето й премина сянка на безпокойство.

Скоро се върна Къртис и каза, че не е видял нищо необичайно, след което седна на известно разстояние от нас, за да довърши храненето си. Аз сложих още една ку­пичка и я подадох на Мая. Къртис се наведе и й предло­жи манерката.

- Знаеш ли - каза той - голям риск си поела, като си тръгнала така открито. Можеше да ги доведеш право при нас.

Мая ме погледна и се опита да се защити:

- Опитвах се да се измъкна! Не съм знаела, че сте тук. Дори и нямаше да тръгна насам, ако не бях просле­дила птиците.

- Трябва да си даваш сметка в каква опасност се намираме! - прекъсна я Къртис. - Още не сме спрели он­зи експеримент.

Той се изправи и отново излезе, като седна край го­ляма скала близо до пещерата.

- Защо ми е толкова ядосан? - попита Мая.

- Ти каза, че си имала някакви спомени, Мая, как­ви са те?

- Не зная... От друго време, струва ми се, когато се опитвах да спра някакво насилие. Затова всичко ми изг­лежда толкова плашещо.

-Къртис струва ли ти се познат? Тя се опита да си припомни.

- Може би. Не зная. Защо?

- Помниш ли, когато ти казвах преди, че съм имал видение за всички нас в миналото, по време на войните с американските туземци? Тебе те убиха заедно с още един човек, който те следваше и който също беше убит. Мисля че беше Къртис.

- И обвинява мен? Господи, ето защо ми е толкова ядосан.

- Мая, можеш ли да си спомниш какво сте правили двамата?

Тя затвори очи и отново се опита да си спомни. После ме погледна:

- Имаше ли там и някой от американските туземци? Някакъв шаман?

- Да - отвърнах. - И той също беше убит.

- Бяхме замислили нещо... - И тя ме погледна пра­во в очите. - Не, въобразявахме си, мислехме, че можем да спрем войната... Само това мога да схвана.

- Трябва да поговориш с Къртис, за да го накараш да преодолее раздразнението си. Това е част от процеса на спомнянето.

- Шегуваш ли се? Та той ми е страшно ядосан.

- Първо аз ще отида да поговоря с него - казах аз и станах.

Тя кимна леко и се загледа встрани. Аз стигнах до отвора на пещерата, промъкнах се навън и седнах до Къртис.

- За какво мислиш? - попитах.

Той ме погледна донякъде притеснен.

- Твоята приятелка ме изнервя.

- Как по-точно се чувстваш?

- Не зная. Яд ме е, че я видях отсреща. Все ми се струва, че може да привлече вниманието към нас и да ни изложи на опасност да ни хванат.

- А може би да ни убият?

- Да, може би да ни убият! - той така силно извика, че и двамата се изненадахме, а той въздъхна и сви рамене.

- Помниш ли, когато ти разказах виденията си за времето на войните с американските туземци през деветнайсети век?

- Смътно - измърмори той.

- Е, тогава не ти казах, но според мен вие с Мая се явявахте заедно в моето видение. Къртис, вие и двамата бяхте убити от войниците.

Той погледна към свода на пещерата.

- И според теб, затова съм й така ядосан? Усмихнах се.

В този момент във въздуха се разнесе лек дисонанс и ние двамата чухме бумтенето.

- По дяволите - извика той. - Отново започват.

- Къртис, ние трябва да разберем какво сте се опит­вали да направите двамата с Мая по онова време, защо

не сте успели и какво възнамерявате да се получи раз­лично този път.

Той поклати глава.

- Не зная, доколко всичко това е за вярване. Дори не зная откъде да започна.

- Ако поговориш с нея, все нещо ще излезе. Той само ме погледна.

- Ще опиташ ли?

Най-сетне той кимна и пропълзя обратно в пеще­рата. Мая неловко се усмихна.

- Извинявай, че ти бях така ядосан - спомена Кър­тис. - Изглежда е заради нещо, което е станало много отдавна.

- Остави това - отвърна тя. - Ще ми се да си спом­ним какво тогава сме се опитвали да направим. Къртис изгледа Мая.

- Имам чувството, че си спомням, че ти се занима­ваш с някакъв вид лечение - и той обърна очи към мен. - Ти ли си ми казвал за това?

- Не - отвърнах, - но е вярно.

- Аз съм лекарка - каза Мая. - Използвам позитив­ната визуализация и вярата в моята работа.

- Вярата ли? Да не би да искаш да кажеш, че леку­ваш хората с религия?

- Е, само в най-общ смисъл. Когато казах вяра, имах предвид енергийната сила, която идва от човешките очаквания. Аз работя в клиника, където се опитваме да разберем вярата като реален ментален процес, като път, който ни позволява да градим своето бъдеще.

- И откога се занимаваш с всичко това? - попита Къртис.

Тя погледна към Къртис и после към мене.

- Целият ми живот ме е подготвял за това да изс­ледвам възможностите на лечението - и тя разказа на Къртис цялата история на своя живот, която преди бе разказала и на мен, включително тревогите и страхове­те на майка си, че ще се разболее от рак. Докато Мая об­съждаше какво й се е случило, двамата с Къртис й зада­вахме въпроси и й предавахме енергия, докато я слуша­хме. Умората от лицето й постепенно изчезна, очите й блеснаха и тя се поизправи. Къртис попита:

- Значи ти мислиш, че безпокойствата и негативни­те мисли на майка ти по отношение на бъдещето, са за­сегнали здравето й.

- Да. Хората привличат в своя живот два вида съби­тия: тези, в които вярват, и тези, от които се страхуват. Но ние правим това несъзнателно. Като лекар аз съм убедена, че много може да се постигне, ако този процес бъде сведен до съзнанието ни.

Къртис кимна.

- Но как се постига това?

Мая не отвърна. Тя се изправи и погледна право пред себе си с уплашен вид.

- Какво има? - попитах я аз.

- Току що... току-що... пред очите ми се яви какво е станало през войните.

- И какво е то? - попита Къртис. Тя го погледна.

- Спомням си, че се намирахме в гората. Всичко ми е пред очите: войниците, дима от пушките.

Къртис потъна в дълбок размисъл, очевидно въвле­чен в спомена.

- И аз съм там - промълви той. - Защо съм се нами­рал там? - погледна той към Мая. - Ти си ме довела! Аз не съм знаел нищо, бил съм само специален наблюдател. Ти ми си ми внушила, че можем да спрем войната!

Тя извърна поглед, очевидно опитвайки се да раз­бере.

- Струваше ми се, че можем... че съществува начин...почакай за момент, не сме били сами - тя се обърна и ме погледна ядосано. - И ти си бил там, но си ни изос­тавил. Защо ни изостави?

Думите ми пробудиха спомените и аз им разказах какво виждам, включително и останалите присъстващи: старейшините на няколко племена, аз самият, Чарлин. Обясних, че един от старейшините бе изразил пълна под­крепа на усилията на Мая, но смяташе, че времето не е дошло, тъй като племената още не са намерили прави­лен подход. Един друг вожд избухна в ярост от звер­ствата, вършени от белите войници.

- Не намерих сили да остана - казах на Мая и Кър­тис, описвайки им спомена от преживяното при францисканците. - Не намерих сили да преодолея страха си. Имах чувството, че животът ми е в опасност. Съжа­лявам.

Мая изглеждаше потънала в мислите си и аз взех ръ­ката й.

- Старейшините знаеха, че нищо няма да се получи. А и Чарлин потвърди, че още не сме си спомнили мъд­ростта на предците.

- Но защо все пак един от вождовете остана с нас? - попита тя.

- Защото не искаше да ви остави да загинете сами.

- Аз изобщо не съм искал да загивам! - сопна се Къртис и погледна към Мая. - Ти ме подведе.

- Съжалявам - отвърна тя. - Не мога да се спомня къде сбърках.

- Аз зная, къде си сбъркала - каза той. - Въобра­зяваше си, че можеш да спреш една война, само защото така ти се иска.

Тя продължително го изгледа, след което се обър­на към мен.

- Той има право. Искахме да накараме войниците да прекратят своята агресия, но без ясна представа как да стане това. Не се получи, защото нямахме достатъч­но познание. Представите ни бяха породени не от вяра, а от страх. Това е аналогично на процеса на лечение. Когато си спомним, с какво предназначение сме дошли в този живот, това може да ни помогне да възстановим здравето си. Когато успеем да си спомним какво е пред­назначението на човечеството, още в този момент мо­жем да започнем да лекуваме света.

- Очевидно - продължих аз - нашата Рождена визия съдържа не само онова, което като индивиди сме въз­намерявали да сторим във физическото измерение, но и по-всеобхватната визия за онова, което хората се опит­ват да осъществят на протежение на цялата история, как­то и по-конкретно как да го осъществим. Трябва просто да повишим нивото на енергията си, да споделим наме­ренията, с които сме дошли на този свят, и тогава сигур­но ще успеем да си спомним и Световната визия.

Преди Мая да отговори, Къртис вече беше скочил на крака и отишъл до входа на пещерата.

- Нещо ми се причува - каза той. - Там има някой.

Двамата с Мая се сгушихме зад него, опитвайки се да видим. Нищо не помръдваше. После на мен ми се стори, че долавям шумолене от нечии стъпки.

- Ще отида да проверя - каза Къртис и излезе. Обърнах се към Мая:

- Най-добре да отида и аз.

- Аз също идвам - каза тя.

Тръгнахме след Къртис надолу по склона и заста­нахме зад една скала, откъдето се виждаше клисурата между двата хълма. Мъж и жена, скрити донякъде в храсталаците, вървяха през камънаците долу в посока на запад.

- Тази жена е в беда! - каза Мая.

- Как разбра? - попитах.

- Просто разбрах. Изглежда ми позната.

Жената се обърна и мъжът я блъсна заплашително, при което видяхме пистолет в дясната му ръка. Мая се наведе напред и погледна.

- Видяхте ли? Трябва да направим нещо.

Погледнах внимателно. Жената имаше светли ко­си и беше облечена в зелени работни дрехи с джобове на панталоните и пуловер. Видях как се обърна и каза не­що на онзи, който я водеше, след което в един миг хвър­ли поглед към нас и аз успях да видя ясно лицето й.

- Това е Чарлин - казах. - Къде ли я водят?

- Откъде да зная? - отвърна Къртис. - Вижте, стру­ва ми се, че мога да й помогна, но трябва да отида сам. Вие двамата ще останете тук.

Аз се възпротивих, но Къртис остана непреклонен. Гледах подире му, докато той свърне наляво и се заспуска през гората. После безшумно пропълзя зад друга скала само на десетина метра над клисурата.

- Ще минат точно пред него - обърнах се към Мая.

Тревожно наблюдавахме двамата, които се прибли­жаваха към скалата. Точно когато минаваха покрай нея, Къртис скочи върху мъжа, събори го на земята и го хва­на за гърлото, докато оня престана да се движи. Чарлин отскочи в паника и тъкмо се канеше да побегне.

- Чарлин, почакай! - извика Къртис. Тя спря и предпаз­ливо пристъпи напред. - Аз съм Къртис Фаръл. Работихме заедно в ДелТек, помниш ли? Дойдох да ти помогна.

Тя явно го разпозна и приближи. Двамата с Мая предпазливо се спуснахме по склона. Когато Чарлин ме видя, застина на място, след което се спусна да ме пре­гърне. Къртис се втурна и ни дръпна към земята.

- Не се изправяйте - каза той. - Оттук могат да ни видят.

Помогнах на Къртис да завърже охраняващия Чар­лин с въже, което намерихме в джоба му, и го пренесох­ме да го скрием в гората.

- Какво му направи? - запита Чарлин. Къртис тършуваше в джобовете си.

- Само го зашеметих. Ще се оправи.

Мая се наведе да провери пулса му.

Чарлин се обърна към мене и хвана ръката ми.

- Как се озова тук? - попита тя.

Разказах й, едва поемайки си дъх, как ми се бяха оба­дили от службата й, за да ми кажат, че е изчезнала, и как бях взел скицата й и бях дошъл в долината да я търся.

Тя се усмихна:

- Бях направила скицата с намерение да ти се обадя, но тръгнах така внезапно, че нямах време... - гласът й сек-на и тя се взря дълбоко в очите ми. Най-сетне продължи - Струва ми се, че вчера те видях в другото измерение.

Аз я дръпнах встрани по-далеч от другите:

- И аз те видях, но не можах да вляза във връзка с тебе.

Ние се спогледахме и аз почувствах как тялото ми олекна и бях обхванат от прилив на любов, която чувст­вах сякаш с цялата си кожа. Имах чувството, че потъвам в очите на Чарлин. Тя се усмихна по-широко и аз разбрах, че изпитва същото.

Къртис се раздвижи и ни прекъсна и аз разбрах, че двамата с Мая са ни наблюдавали.

Отново се обърнах към Чарлин.

- Искам да ти кажа какво става - започнах аз, като й описах как съм се видял с Уил отново, какво узнах за надигащия се Страх и за идването на групата. - Чарлин, как се появи в Отвъдното измерение?

Лицето й помръкна.

- Всичко стана по моя вина. До вчера не съзнавах опасността. Аз самата разказах на Фейман за Откро­венията. Докато ти беше още в Перу, аз попаднах на още една група, която знаеше за Деветте откровения и актив­но ги изучаваше. И аз самата имах същите опитности,

за каквито ти разказваше в писмото си. По-късно заед­но с един приятел дойдохме в тази долина, защото бях­ме чували, че тук има сакрални места, свързани по ня­какъв начин с Десетото откровение. Приятелят ми не можа да усети нищо особено, но аз - да, тъй че останах да разбера нещо-повече. Тогава срещнах Фейман, който поиска да му разкажа, каквото зная. От този момент нататък, беше с мен неотлъчно. Настоя да не се обаж­дам в службата си за по-голяма сигурност. Тъй че аз на­писах писма, с които да отложа уговорените си анга­жименти, но както се оказа, той ги бе задържал. Затова и всички са помислили, че съм изчезнала. Заедно с Фей­ман обходихме повечето енергетични места и по-специ­ално онези край Издайната могила и Водопадите. Сами­ят той не можеше да усети енергията, но по-късно раз­брах, че прави енергиен профил на местността, по кой­то по-късно да може да възстанови точното енергетич­но място по електронен начин.

Погледнах към Къртис, който кимна с разбиране.

В очите на Чарлин се появиха сълзи.

- Той успя съвсем да ме подведе. Каза ми, че рабо­ти върху някакъв много евтин източник на енергия, кой­то ще доведе до разкрепостяване на човечеството. По време на експериментите ме изпращаше далеч в гората. Едва по-късно, когато се опълчих срещу него, ми приз­на каква заплаха крие онова, което върши.

Къртис се обърна към Чарлин.

- Фейман Картър бе главен инженер на ДелТек. Не помниш ли?

- Не - отвърна тя, - но той има пълният контрол над този проект. Сега е въвлечена още една корпорация. На­ели са и въоръжени лица. Фейман ги нарича оператори. Когато накрая му заявих, че напускам, той ме сложи под стража. Казах му, че намеренията им няма да успеят, но той само ми се изсмя. Похвали се, че някоя от вътрешните служби работи за него.

- Къде те водеха? - попита Къртис. Чарлин поклати глава.

- Нямам представа.

- Едва ли щеше да те остави жива - каза Къртис -след всичко, което ти е казал.

Смълчахме се, обзети от тревога.

- Преди всичко не мога да разбера - каза накрая Чарлин, - защо е дошъл в тази гора. За какво са му тези силови полета?

Двамата с Къртис отново се спогледахме и той каза:

- Изпробва начин да получава енергия, насочвайки се към отворите между различните измерения в тази долина. Ето защо е толкова опасно.

Направи ми впечатление, че Чарлин се бе загледа­ла в Мая и й се усмихваше. Мая отвърна на погледа й сърдечно.

- Когато бях край Водопадите - каза Чарлин - пре­несох се в другото измерение и бях връхлетяна от спо­мени - тя ме погледна. - После успях да го направя още няколко пъти, дори и вчера, когато бях под стража -обърна се към мен. - И там те видях...

Чарлин замълча и погледна към останалите от гру­пата.

- Видях, че всички ние сме тук, за да спрем този експеримент, ако успеем да си спомним всичко. Мая я наблюдаваше съсредоточено.

- В тебе намерихме разбиране по онова време, ко­гато се опитвахме да спрем войната. Ти ни подкрепи -каза Мая. - Макар да знаеше, че няма да успеем.

По усмивката на Чарлин разбрах, че си е спомнила.

- Ние си спомнихме повечето от онова, което е ста­нало - казах аз. - Но все още не знаем какъв различен подход трябва да осъществим сега. Ти можеш ли да си спомниш?

Чарлин поклати глава.

- Само частично. Зная, че трябва да разберем спотаените си чувства от миналото, преди да можем да вър­вим напред - тя ме погледна в очите и млъкна. - Всичко това се отнася до Десетото откровение...макар че то още не е написано. Долавя се интуитивно.

Аз кимнах.

- Знаем вече.

- Част от Десетото откровение доразработва Осмо­то. Само група, която следва Осмото откровение, е в със­тояние да осъществи по-висша степен на освобождава­не от миналото.

- Не те разбирам напълно - каза Къртис.

- Осмото откровение ни позволява да се научим да вдъхваме енергия на другите - продължи тя - и да изди­гаме тяхното ниво, като насочваме своето внимание към красотата и мъдростта им. Това може да повиши твор­ческото състояние на една група. За съжаление много групи не успяват да се издигнат по този начин, въпреки нивото на отделните техни членове. Това особено се от­нася за групи, които трябва да свършат обща работа, нап­ример хора които трябва да създадат някакъв уникален проект, защото много често тези хора са били заедно и преди. Проблемът е, че чувства от минали животи се проявяват и започват да пречат. Когато попаднем сред хора, с които ни свързва обща работа, много често започ­ваме да изпитваме необяснима неприязън към тях без да разбираме на какво се дължи. Или обратно - ние не им допадаме особено, по непонятни за нас причини. Можем да бъдем обхванати от ревност, раздразнение, завист, отчуждение, огорчение, обида и така нататък. Съвсем яс­но долових интуитивно, че никоя група не може да пос­тигне своя най-висок потенциал, ако участниците в нея не се стремят да разберат и да се освободят от тези чувства.