Екипите като групова форма на работа

1.1. Екипите като групова форма на работа

Необходимо е да се подчертае, че всяка организация има технически изисквания, които са следствие от нейните цели. Постигането на тези цели изисква изпълнението на определени задачи и служителите се разпределят в групи, за да изпълнят тези задачи. Допълнително се формират и други групи, които не са резултат от преднамереното проектиране.

Най – общо групите в организацията се определят като формални, неформални, референтни и членски (membership).

Повечето от служителите принадлежат към някоя група на базата на заемания от тях пост в организацията. Тези формални групи са отделите, организационните единици и т.н., които се формират от мениджмънта, за да извършват работата си в организацията. До формирането на тези групи водят потребностите и процесите на организацията.

От друга страна всеки път, когато служителите се обединяват на относително постоянна основа, те проявяват тенденция да формират групи, чиито действия биха могли да бъдат различни от това, което се изисква от организацията. Тези неформални групи са естествено групиране на хората при полагането на труд, възникващо в отговор на социални потребности. С други думи те не възникват в резултат на преднамереното им проектиране, а по-скоро се развиват естествено. С други думи неформалните групи са основани на споделени интереси или приятелство и възникват за задоволяване на социалните нужди или потребности за принадлежност. Ако няколко човека периодично ходят, за да обядват заедно в почивката, те определят една неформална група, от споделяне на удоволствието да бъде обсъден например вчерашния мач и др. В този пример първоначално споделения интерес може да се развие в последващо приятелство или взаимоотношения извън работното място.

Понякога хората използват групите като основа за сравнение при вземането на решения или правенето на оценки. Когато групата се използва по този начин, тя се нарича референтна.

Членска група. Членовете на групата имат определени изгоди и отговорности в процеса на използване на тази група като отправна. В такава група се очаква всеки член да допринесе за доброто състояние на групата (с участие в груповите мероприятия с помощ, когато е необходима) и да се възползва от благата, които тя предлага.

В организациите се формират и редица специфични типове групи. Такива групи са :

• 
  Групи на базата на командването – те са представени в схемата на организацията като подчинените, които са пряко подотчетни на един „надзирател”;
  
• 
  Групи на базата на задачите – служителите, които работят заедно по реализирането на даден проект или работа се разглеждат като целева група;
  
• 
  Групи на базата на интересите – работниците и служителите се организират, с цел да излязат „с единен фронт” по някой конкретен проблем;
  
• 
  Групи на базата на приятелството – вследствие на някои общи характеристики като възраст, етническа принадлежност, политически пристрастия и др. служителите в организацията формират група на базата на приятелството;
  
• 
  Комитети – използват се, с цел да се разрешават конфликтите, да се изготвят препоръки, относно дадени действия, да се генерират идеи и да се вземат решения.
  

Първо, екипите са изключително подходяща форма за работа, когато поставената задача е свързана с риск и несигурност. За разлика от тях много групи са фокусирани върху себе си.

Второ, работата в екип може да се окаже неподходяща, когато се изисква бързо вземане на решения. Екипът обикновено взема решения по-бавно, отколкото отделния човек, което се дължи на необходимостта от общуване и постигане на консенсус, относно решението.

Трето, работните групи са действащи в организации, където индивидуалната отговорност е най-важна. Добрите работни групи се събират, за да споделят информация, гледни точки, да вземат решение, които да помогнат на всеки един от тях да изпълни задълженията си по-добре, както и да повиши цялостното ниво на компанията. Фокусът тук е винаги върху индивидуалните цели и отговорности. При екипите, освен индивидуална е необходима и обща отговорност. Тук се разчита на нещо повече от споделяне на информация и групова дискусия.

Следва да се посочи, че съществуват множество вътрешни и външни фактори, които влияят при избора на група или екип за работа накратко биха могли да се обобщят по следния начин:

Критерии при избор на екип и група Таблица №1

Работи се сам или в група При по-елементарна задача Сътрудничеството е достатъчно условие Изисква се минимална степен на преценка Трябва да се вземе бързо решение Не се изискват много компетенции Интересите на членовете са по принцип в конфликт Когато организацията възнаграждава служителите си за оперативни резултати Когато се търсят новаторски решения

Работи се в екип При сложни задачи или „проблеми” Необходим е консенсус Съществува голям избор и висока степен на несигурност Необходима е висока ангажираност Изисква се широк набор от компетенции Целите на членовете могат да бъдат съвместни Когато организацията възнаграждава резултатите на екипа като цяло Когато се търсят балансирани гледни точки

Източник: Каменов, К., Асенов, А., Хаджиев, К., Човек, екипи, лидери, ИК Люрен, С., 2000