Дипломна работа на тема: „ Екипи и екипна работа в международна компания съдържание: Увод 3 глава първ

5. Изграждане на ефективен екип

Ефективните работни екипи са изключително ценни за международните организации. Те осигуряват постигането на организационните цели по икономичен начин и са алтернатива на „колективното губене на време”.

Изграждането на ефективни работни екипи се разглежда като задача /техника, метод/ на организационното развитие. То се определя като „процес на диагностициране на работните процедури и моделите на взаимодействие в рамките на екипа”. Основната цел е да се подобри цялостната работа на организацията чрез подобрения в ефективността на тимовете, като вниманието се насочва към работните процедури и междуличностните взаимоотношения, а така също към ролята на лидера в отношението му към членовете на групата.

Основните дейности, които са свързани с изграждането на ефективни екипи, които висшият мениджмънт в международните организации предприема, са насочени към четири основни области:

• 
  Диагноза;
  
• 
  Изпълнение на задачите;
  
• 
  Междуличностни взаимоотношения;
  
• 
  Организационни процеси (ролеви модел)
  

Изследването на групите в организацията и проектирането на екипи е пряко свързано с процеси като вземане на решение, конфликти, организационна култура, комуникации и т.н. Прилаганите в практиката модели се основават върху принципното положение, че основните ресурси за развитие на ефективни структури в организацията са потенциалът и нагласите на индивидите в нея. Поради това, проектирането на екипи цели да бъдат установени и балансирани взаимовръзките между задачата, процеса и индивида. Основният акцент в екипна среда обикновено се поставя върху резултата от изпълнението.

В теорията и в социалната практика съществуват различни техники за групово развитие, които могат да се обобщят в няколко основни модела за проектиране на екипи: поставяне на цели, решаване на проблеми, междуличностен и ролеви модел.
Поставяне на цели

Моделът е насочен към постигане на няколко основни резултата. Той развива висока степен на съпричастност към целите и идентифицира връзките на екипа с организационната среда, което улеснява процеса на адаптация. Освен това, моделът е адекватно средство за повишаване на индивидуалната мотивация. Поради своя характер и високата степен на структурираност, интервенциите от този тип са свързани с целеполагането, планирането и разпределението на задачите и сроковете за изпълнение вътре в екипа, но не оказват съществено влияние върху климата, комуникациите и взаимоотношенията в него.

Резултатите от модела, за разлика от други интервенции, прилагани в екипна среда, се измерват и интерпретират много точно. В дългосрочен план ефектът от този тип интервенция е, че екипът се научава да поставя реалистични цели, да планира начините и сроковете за изпълнението им и механизмите за оценка и обратна връзка.
Решаване на проблеми

Целта на този модел за проектиране на екипи е бъдат изяснени проблемите, които възникват в процеса и начините за изпълнение на дейността; да се определят причините и възможните решения на проблема и въз основа на това да се избере най-адекватното решение и да се състави план за действие.

Етапите, през които преминава процеса на решаване на проблеми са :

• 
  Определяне на проблема.
  
• 
  Създаване на алтернативни решения.
  
• 
  Оценка и избор на решение.
  
• 
  Изпълнение и оценка на решението.
  

Основната цел на междуличностния модел е да развие адекватни нагласи и етики за работа в екип. На практика това се постига чрез открити дискусии за взаимоотношенията и конфликтите между членовете на групата или екипа. Акцентът се поставя върху скрити и необсъждани проблеми, които влошават изпълнението и атмосферата в екипа. Основната цел е стремежът към изменение на организационния климат и подобряване на комуникациите в екипа.

Разкриването същността на междуличностните отношения се свързва с анализирането им в три аспекта - комуникативен (като обмен на информация), интерактивен (като взаимодействие) и перцептивен (като междуличностно възприемане. Постигането на максимално съответствие предполага наличието на стабилна организационна култура. Непосредствените резултати от изграждането на адекватни междуличностни отношения в екипа се изразяват в нарастване на взаимното разбиране и приемане, по-голяма отговорност за сътрудничество и желание да се полагат усилия за решаване на конфликтите.
Ролеви модел

Този модел за проектиране на ефективни екипни структури съдържа дискусия за ролите и процес на договаряне, в който ролите се приспособяват така, че да удовлетворяват както индивидуалните потребности, така и изискванията на задачите. В основата на модела е схемата за разпределяне на роли и отговорности, която е не само конкретна техника за проектиране на екипи, но и база за сключване на договори.

Ролевият модел за проектиране на екипи е ориентиран към трудовите взаимодействия. Той е реална предпоставка за изграждане на ефективни екипни структури, но не води до изменения в междуличностната компетентност и социалния климат. Това по естествен начин налага ролевият модел да се прилага в комбинация с междуличностни интервенции.

В заключение може да се посочи, че изследваните модели са фундаментални при проектирането и осигуряването на екипна ефективност. Ефективното им прилагане води и до повишаване на мотивацията на човешките ресурси и повишаването на качеството на извършваната дейност.