Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър Дипломант

Бог, вечният Дух, беше активен с Отец и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението.

Той вдъхновяваше писателите на Писанието.

Той изпълваше живота на Христос със сила.

Той привлича и убеждава в грях човешките същества;

и онези, които откликнат, Той обновява и преобразява по образа на Бог.

Изпратен от Отец и Сина да бъде винаги с Неговите деца,

Той разширява духовните дарби на църквата,

давайки й сила да свидетелства за Христос

и в хармония с Писанията я води във всяка истина.

(Бит. 1:1, 2; Лука 1:35; 4:18; Деян. 10:38; 2 Пет. 1:21; 2 Кор. 3:18; Ефес. 4:11, 12; Деян. 1:8; Йоан 14:16-18, 26; 15:26, 27; 16:7-13).
5. Holy Spirit:

God the eternal Spirit was active with the Father and the Son in Creation, incarnation, and redemption. He inspired the writers of Scripture. He filled Christ's life with power. He draws and convicts human beings; and those who respond He renews and transforms into the image of God. Sent by the Father and the Son to be always with His children, He extends spiritual gifts to the church, empowers it to bear witness to Christ, and in harmony with the Scriptures leads it into all truth. (Gen. 1:1, 2; Luke 1:35; 4:18; Acts 10:38; 2 Peter 1:21; 2 Cor. 3:18; Eph. 4:11, 12; Acts 1:8; John 14:16-18, 26; 15:26, 27; 16:7-13.)

Бог е Творец на всички неща

и е разкрил в Писанието автентичния доклад на Своята творческа дейност.

В шест дни Господ направи „небето и земята” и всички живи неща по земята

и Си почина на седмия ден от онази първа седмица.

Така Той установи съботата като един вечен паметник на Своето завършено творческо дело.

Първите мъж и жена бяха създадени по образа на Бог като върховно дело на Сътворението,

беше им дадена власт над света и бяха натоварени с отговорност да се грижат за него.

Когато светът беше завършен той беше „твърде добър,“ изявяващ славата на Бог.

(Бит. 1:2; Изх. 20:8-11; Пс. 19:1-6; 33:6, 9; 104; Евр. 11:3).

God is Creator of all things, and has revealed in Scripture the authentic account of His creative activity. In six days the Lord made "the heaven and the earth" and all living things upon the earth, and rested on the seventh day of that first week. Thus He established the Sabbath as a perpetual memorial of His completed creative work. The first man and woman were made in the image of God as the crowning work of Creation, given dominion over the world, and charged with responsibility to care for it. When the world was finished it was „very good,“ declaring the glory of God. (Gen. 1; 2; Ex. 20:8-11; Ps. 19:1-6; 33:6, 9; 104; Heb. 11:3.)

Мъжът и жената бяха направени по образа на Бог с индивидуалност, силата и свободата да мислят и да действат.

Въпреки че са създадени свободни същества,

всяко е едно неразделно единство на тяло, разум и дух,

зависимо от Бог за живот и дишане, и всичко друго.

Когато нашите първи родители не се подчиниха на Бог, те отхвърлиха своята зависимост от Него

и паднаха от своето високо положение при Бога.

Образът на Бог в тях беше помрачен

и те станаха подвластни на смъртта.

Техните наследници споделят това паднало естество и неговите последици.

Те са родени със слабости и склонности към зло.

Но Бог в Христос примири света със Себе Си

и чрез Своя Дух възстановява в каещите се смъртни образа на техния Творец.

Създадени за слава на Бога, те са призовани да обичат Него и един другиго и да се грижат за своята околна среда.

(Бит. 1:26-28; 2:7; Пс. 8:4-8; Деян.17:24-28; Бит. 3 гл.; Пс. 51:5; Рим. 5:12-17; 2 Кор. 5:19, 20; Пс. 51:10; 1 Йоан 4:7, 8, 11, 20; Бит. 2:15).
7. Nature of Man:

Man and woman were made in the image of God with individuality, the power and freedom to think and to do. Though created free beings, each is an indivisible unity of body, mind, and spirit, dependent upon God for life and breath and all else. When our first parents disobeyed God, they denied their dependence upon Him and fell from their high position under God. The image of God in them was marred and they became subject to death. Their descendants share this fallen nature and its consequences. They are born with weaknesses and tendencies to evil. But God in Christ reconciled the world to Himself and by His Spirit restores in penitent mortals the image of their Maker. Created for the glory of God, they are called to love Him and one another, and to care for their environment. (Gen. 1:26-28; 2:7; Ps. 8:4-8; Acts 17:24-28; Gen. 3; Ps. 51:5; Rom. 5:12-17; 2 Cor. 5:19, 20; Ps. 51:10; 1 John 4:7, 8, 11, 20; Gen. 2:15.)

Цялото човечество е въвлечено в настоящето в една велика борба между Христос и Сатана,

относно характера на Бог, Неговия закон и Неговия суверенитет над Вселената.

Този конфликт се породи в небето, когато едно сътворено същество, надарено със свобода на избор в себе-възвеличаване стана Сатана, Божи противник

и въведе в бунт една част от ангелите.

Той внесе духа на бунт в този свят, когато въведе Адам и Ева в грях.

Този човешки грях имаше за резултат изкривяването на образа на Бог в човечеството,

безредието на сътворения свят

и неговото крайно опустошение по времето на световния потоп.

Наблюдаван от цялото творение, този свят стана арена на всемирния конфликт,

след който Богът на любовта ще бъде напълно оправдан.

За да подпомага Своите хора в тази борба, Христос изпраща Светия Дух и верните ангели,

да ги ръководят, защитават и поддържат по пътя на спасението.

(Откр. 12:4-9; Ис. 14:12-14; Йез. 28:12-18; Бит. 3 гл.; Рим. 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; Бит. 6:8; 2 Пет. 3:6; 1Кор. 4:9; Евр. 1:14).

All humanity is now involved in a great controversy between Christ and Satan regarding the character of God, His law, and His sovereignty over the universe. This conflict originated in heaven when a created being, endowed with freedom of choice, in self-exaltation became Satan, God's adversary, and led into rebellion a portion of the angels. He introduced the spirit of rebellion into this world when he led Adam and Eve into sin. This human sin resulted in the distortion of the image of God in humanity, the disordering of the created world, and its eventual devastation at the time of the worldwide flood. Observed by the whole creation, this world became the arena of the universal conflict, out of which the God of love will ultimately be vindicated. To assist His people in this controversy, Christ sends the Holy Spirit and the loyal angels to guide, protect, and sustain them in the way of salvation. (Rev. 12:4-9; Isa. 14:12-14; Eze. 28:12-18; Gen. 3; Rom. 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; Gen. 6-8; 2 Peter 3:6; 1 Cor. 4:9; Heb. 1:14.)

В Христовия живот на съвършено послушание на Божията воля, Неговото страдание, смърт и възкресение, Бог осигури единствените средства за изкупление на човешкия грях,

така че онези, които чрез вяра приемат това изкупление, да могат да имат вечен живот

и цялото творение да може по-добре да разбере безграничната и свята любов на Създателя.

Това съвършено изкупление доказва справедливостта на Божия закон и милостта на Неговия характер;

защото то не само осъжда греха, а и осигурява нашето прощение.

Смъртта на Христос е заместническа и изкупителна, помиряваща и преобразяваща.

Възкресението на Христос оповестява Божия триумф над силите на злото

и за онези, които приемат изкуплението, осигурява крайна им победа над греха и смъртта.

То провъзгласява Господството на Исус Христос, пред когото всяко коляно в небето и на земята ще се преклони.

(Йоан 3:16; Ис. 53 гл.; 1Пет. 2:21, 22; 1Кор. 15:3, 4, 20-22; 2Кор. 5:14, 15, 19-21; Рим. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3, 4; 1Йоан 2:2; 4:10; Кол. 2:15; Фил. 2:6-11).
9. Life, Death, and Resurrection of Christ:

In Christ's life of perfect obedience to God's will, His suffering, death, and resurrection, God provided the only means of atonement for human sin, so that those who by faith accept this atonement may have eternal life, and the whole creation may better understand the infinite and holy love of the Creator. This perfect atonement vindicates the righteousness of God's law and the graciousness of His character; for it both condemns our sin and provides for our forgiveness. The death of Christ is substitutionary and expiatory, reconciling and transforming. The resurrection of Christ proclaims God's triumph over the forces of evil, and for those who accept the atonement assures their final victory over sin and death. It declares the Lordship of Jesus Christ, before whom every knee in heaven and on earth will bow. (John 3:16; Isa. 53; 1 Peter 2:21, 22; 1 Cor. 15:3, 4, 20-22; 2 Cor. 5:14, 15, 19-21; Rom. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3, 4; 1 John 2:2; 4:10; Col. 2:15; Phil. 2:6-11.)

В безкрайна любов и милост Бог направи Христос, Който не знаеше грях, да бъде грях заради нас,

така че в Него ние да можем да бъдем направени правда пред Бога.

Водени чрез Светия Дух, ние чувстваме нашата нужда, признаваме нашата греховност, покайваме се за нашите престъпления и упражняваме вяра в Исус като Господ и Христос, като Заместник и Пример.

Тази вяра, която получава спасение, идва чрез божествената сила на Словото и е дарът на Божията благодат.

Чрез Христос, ние сме оправдани, осиновени като Божии синове и дъщери и освободени от господството на греха.

Чрез Духа, ние сме родени отново и осветени;

Духът обновява нашите умове, написва Божия закон на любов в нашите сърца и ни е дадена силата да живеем един свят живот.

Пребъдвайки в Него, ние ставаме участници на Божественото естество

и имаме увереността в спасението сега и в съда.

(2Кор. 5:17-21; Йоан 3:16; Гал. 1:4; 4:4-7; Тит 3:3-7; Йоан 16:8; Гал. 3:13, 14; 1Пет. 2:21,22; Рим. 10:17; Лука 17:5; Марко 9:23, 24; Еф. 2:5-10; Рим. 3:21-26; Кол. 1:13, 14; Рим. 8:14-17; Гал. 3:26; Йоан 3:3-8; 1Пет. 1:23; Рим. 12:2; Евр. 8:7-12; Езек. 36:25-27; 2Пет. 1:3, 4; Рим. 8:1-4; 5:6-10).
10. Experience of Salvation:

In infinite love and mercy God made Christ, who knew no sin, to be sin for us, so that in Him we might be made the righteousness of God. Led by the Holy Spirit we sense our need, acknowledge our sinfulness, repent of our transgressions, and exercise faith in Jesus as Lord and Christ, as Substitute and Example. This faith which receives salvation comes through the divine power of the Word and is the gift of God's grace. Through Christ we are justified, adopted as God's sons and daughters, and delivered from the lordship of sin. Through the Spirit we are born again and sanctified; the Spirit renews our minds, writes God's law of love in our hearts, and we are given the power to live a holy life. Abiding in Him we become partakers of the divine nature and have the assurance of salvation now and in the judgment. (2 Cor. 5:17-21; John 3:16; Gal. 1:4; 4:4-7; Titus 3:3-7; John 16:8; Gal. 3:13, 14; 1 Peter 2:21, 22; Rom. 10:17; Luke 17:5; Mark 9:23, 24; Eph. 2:5-10; Rom. 3:21-26; Col. 1:13, 14; Rom. 8:14-17; Gal. 3:26; John 3:3-8; 1 Peter 1:23; Rom. 12:2; Heb. 8:7-12; Eze. 36:25-27; 2 Peter 1:3, 4; Rom. 8:1-4; 5:6-10.)

Чрез Своята смърт на кръста, Исус триумфира над силите на злото.

Той, който подчини демонските духове по време на Своето земно служене,

е съкрушил тяхната власт

и е направил сигурна тяхната крайна участ.

Победата на Исус ни дава победа над злите сили, които все още се стремят да ни контролират, докато ходим с Него в мир, радост и увереност в Неговата любов.

Сега Светият Дух обитава в нас и ни дава сила.

Непрестанно посветени на Исус като наш Спасител и Господ, ние сме освободени от бремето на нашите минали дела.

Повече не живеем в тъмнината, страха от зли сили, невежеството и безсмислието на нашия предишен начин на живот.

В тази нова свобода в Исус, ние сме призвани да израстваме в подобието на Неговия характер,

общувайки с Него ежедневно в молитва,

хранейки се с Неговото Слово,

размишлявайки върху него и върху Неговото провидение,

пеейки Негови хваления,

събирайки се заедно за поклонение

и участвайки в мисията на Църквата.

Като се раздаваме в любящо служене на онези около нас

и в свидетелстване за Неговото спасение,

постоянното Му присъствие с нас чрез Духа преобразява всеки момент и всяка задача в едно духовно преживяване.

(Пс. 1:1, 2; 23:4; 77:11, 12; Кол.1:13, 14; 2:6, 14, 15; Лука 10:17-20; Еф. 5:19, 20; 6:12-18; 1Сол. 5:23; 2Пет. 2:9; 3:18; 2Кор. 3:17, 18; Фил. 3:7-14; 1Сол. 5:16-18; Мат. 20:25-28; Йоан 20:21; Гал. 5:22-25; Рим. 8:38, 39; 1Йоан 4:4; Евр. 10:25).

By His death on the cross Jesus triumphed over the forces of evil. He who subjugated the demonic spirits during His earthly ministry has broken their power and made certain their ultimate doom. Jesus' victory gives us victory over the evil forces that still seek to control us, as we walk with Him in peace, joy, and assurance of His love. Now the Holy Spirit dwells within us and empowers us. Continually committed to Jesus as our Saviour and Lord, we are set free from the burden of our past deeds. No longer do we live in the darkness, fear of evil powers, ignorance, and meaninglessness of our former way of life. In this new freedom in Jesus, we are called to grow into the likeness of His character, communing with Him daily in prayer, feeding on His Word, meditating on it and on His providence, singing His praises, gathering together for worship, and participating in the mission of the Church. As we give ourselves in loving service to those around us and in witnessing to His salvation, His constant presence with us through the Spirit transforms every moment and every task into a spiritual experience. (Ps 1:1, 2; 23:4; 77:11, 12; Col 1:13, 14; 2:6, 14, 15; Luke 10:17-20; Eph 5:19, 20; 6:12-18; 1 Thess 5:23; 2 Peter 2:9; 3:18; 2 Cor. 3:17, 18; Phil 3:7-14; 1 Thess 5:16-18; Matt 20:25-28; John 20:21; Gal 5:22-25; Rom 8:38, 39; 1 John 4:4; Heb 10:25.)

Църквата е обществото от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител.

Чрез приемственост от народа на Бог в старозаветни времена,

ние сме призовани от света

и се обединяваме за поклонение, за братство, за обучение в Словото, за честване на Господната вечеря, за служене на цялото човечество и за световно прогласяване на евангелието.

Църквата получава своя авторитет от Христос, който е въплътеното Слово и от Писанията, които са писаното Слово.

Църквата е Божие семейство;

осиновени от Него като деца, нейните членове живеят въз основата на новия завет.

Църквата е тялото на Христос, едно общество на вярата, на което самият Христос е Главата.

Църквата е невястата, за която Христос умря, така че Той да може да я освети и очисти.

При Неговото завръщане в триумф, Той ще я представи на Себе Си, една славна църква, вярната през всички векове, изкупената от Неговата кръв, без петно или бръчка, но свята и без недостатък.

(Бит. 12:3; Деян. 7:38; Еф. 4:11-15; 3:8-11; Мат. 28:19, 20; 16:13-20; 18:18; Еф. 2:19-22; 1:22, 23; 5:23-27; Кол. 1:17, 18.)

The church is the community of believers who confess Jesus Christ as Lord and Saviour. In continuity with the people of God in Old Testament times, we are called out from the world; and we join together for worship, for fellowship, for instruction in the Word, for the celebration of the Lord's Supper, for service to all mankind, and for the worldwide proclamation of the gospel. The church derives its authority from Christ, who is the incarnate Word, and from the Scriptures, which are the written Word. The church is God's family; adopted by Him as children, its members live on the basis of the new covenant. The church is the body of Christ, a community of faith of which Christ Himself is the Head. The church is the bride for whom Christ died that He might sanctify and cleanse her. At His return in triumph, He will present her to Himself a glorious church, the faithful of all the ages, the purchase of His blood, not having spot or wrinkle, but holy and without blemish. (Gen. 12:3; Acts 7:38; Eph. 4:11-15; 3:8-11; Matt. 28:19, 20; 16:13-20; 18:18; Eph. 2:19-22; 1:22, 23; 5:23-27; Col. 1:17, 18.)

Всемирната църква е съставена от всички, които истински вярват в Христос,

но в последните дни – време на широкоразпространено отстъпление – един остатък е бил призован да пази заповедите на Бог и вярата на Исус.

Този остатък обявява настъпването на съдния час, прогласява спасение чрез Христос и възвестява наближаването на Неговото Второ пришествие.

Това прогласяване е символизирано чрез трите ангели от Откровение 14;

то съвпада с делото на съд в небето

и има за последица една дейност на покаяние и реформа на земята.

Всеки вярващ е призован да има един личен дял в това световно свидетелство.

(Откр. 12:17; 14:6-12; 18:1-4; 2Кор. 5:10; Юда 3, 14; 1Петр.1:16-19; 2Петр.3:10-14; Откр. 21:1-14.)
13. Remnant and Its Mission:

The universal church is composed of all who truly believe in Christ, but in the last days, a time of widespread apostasy, a remnant has been called out to keep the commandments of God and the faith of Jesus. This remnant announces the arrival of the judgment hour, proclaims salvation through Christ, and heralds the approach of His second advent. This proclamation is symbolized by the three angels of Revelation 14; it coincides with the work of judgment in heaven and results in a work of repentance and reform on earth. Every believer is called to have a personal part in this worldwide witness. (Rev. 12:17; 14:6-12; 18:1-4; 2 Cor. 5:10; Jude 3, 14; 1 Peter 1:16-19; 2 Peter 3:10-14; Rev. 21:1-14.)

Църквата е едно тяло с много членове, призовани от всеки народ, род, език и люде.

В Христос ние сме едно ново създание;

различия на раса, култура, образование и националност и разлики между висши и нисши, богати и бедни, мъже и жени, не трябва да бъдат разделящи всред нас.

Ние всички сме равни в Христос,

Който чрез един Дух ни е свързал в едно братство с Него и един с друг;

ние трябва да служим и да ни служат без пристрастие или условие.

Чрез откровението на Исус Христос в Писанията, ние споделяме същата вяра и надежда и достигаме с едно свидетелство до всички.

Това единство има своя източник в единността на триединния Бог,

който ни е осиновил като Свои деца.

(Рим. 12:4, 5; 1Кор. 12:12-14; Мат. 28:19, 20; Пс. 133:1; 2Кор. 5:16, 17; Деян.17:26, 27; Гал. 3:27, 29; Кол. 3:10-15; Еф. 4:14-16; 4:1-6; Йоан 17:20-23.)
14. Unity in the Body of Christ:

The church is one body with many members, called from every nation, kindred, tongue, and people. In Christ we are a new creation; distinctions of race, culture, learning, and nationality, and differences between high and low, rich and poor, male and female, must not be divisive among us. We are all equal in Christ, who by one Spirit has bonded us into one fellowship with Him and with one another; we are to serve and be served without partiality or reservation. Through the revelation of Jesus Christ in the Scriptures we share the same faith and hope, and reach out in one witness to all. This unity has its source in the oneness of the triune God, who has adopted us as His children. (Rom. 12:4, 5; 1 Cor. 12:12-14; Matt. 28:19, 20; Ps. 133:1; 2 Cor. 5:16, 17; Acts 17:26, 27; Gal. 3:27, 29; Col. 3:10-15; Eph. 4:14-16; 4:1-6; John 17:20-23.)

Чрез кръщение ние изповядваме нашата вяра в смъртта и възкресението на Исус Христос

и свидетелстваме за нашата смърт към греха

и за нашата цел да ходим в нов живот.

Така ние признаваме Христос като Господ и Спасител,

ставаме Негов народ

и сме приети като членове от Неговата църква.

Кръщението е един символ на нашето единство с Христос, прощението на нашите грехове и нашето приемане на Светия Дух.

То е чрез потапяне във вода

и е зависимо от едно деклариране на вяра в Исус и доказателство за покаяние за греха.

То следва обучение в Светите Писания и приемане на техните учения.

(Рим. 6:1-6; Кол. 2:12, 13; Деян. 16:30-33; 22:16; 2:38; Мат. 28:19, 20.)

By baptism we confess our faith in the death and resurrection of Jesus Christ, and testify of our death to sin and of our purpose to walk in newness of life. Thus we acknowledge Christ as Lord and Saviour, become His people, and are received as members by His church. Baptism is a symbol of our union with Christ, the forgiveness of our sins, and our reception of the Holy Spirit. It is by immersion in water and is contingent on an affirmation of faith in Jesus and evidence of repentance of sin. It follows instruction in the Holy Scriptures and acceptance of their teachings. (Rom. 6:1-6; Col. 2:12, 13; Acts 16:30-33; 22:16; 2:38; Matt. 28:19, 20.)

Господната вечеря е едно участие в символите на тялото и кръвта на Исус като един израз на вяра в Него, Нашия Господ и Спасител.

В това преживяване на причастие Христос присъства, за да се срещне и укрепи Своя народ.

Като участваме, ние радостно прогласяваме Господната смърт докато Той се завърне отново.

Подготовката за вечерята включва себеизпитване, покаяние и изповед.

Учителят нареди службата на измиване на нозете, за да изрази подновено очистване,

да изрази една готовност да служим един на друг в Христоподобно смирение

и да обедини нашите сърца в любов.

Службата на причастието е отворена за всички вярващи християни.

(1Кор. 10:16, 17; 11:23-30; Мат. 26:17-30; Откр.3:20; Йоан 6:48-63; 13:1-17.)

The Lord's Supper is a participation in the emblems of the body and blood of Jesus as an expression of faith in Him, our Lord and Saviour. In this experience of communion Christ is present to meet and strengthen His people. As we partake, we joyfully proclaim the Lord's death until He comes again. Preparation for the Supper includes self-examination, repentance, and confession. The Master ordained the service of foot washing to signify renewed cleansing, to express a willingness to serve one another in Christlike humility, and to unite our hearts in love. The communion service is open to all believing Christians. (1 Cor. 10:16, 17; 11:23-30; Matt. 26:17-30; Rev. 3:20; John 6:48-63; 13:1-17.)

Бог дава на всички членове на Своята църква във всяка епоха духовни дарби,

които всеки член трябва да използва в любящо служене за всеобщото добро на църквата и на човечеството.

Дадени чрез действието на Светият Дух, който разпределя на всеки член както Той желае,

дарбите осигуряват всички способности и служби необходими на църквата, за да изпълни своите божествено предопределени функции.

Според Писанията тези дарби включват такива служби като вяра, изцеление, пророчество, благовестване, поучение, управление, помирение, състрадание и себепожертвувателно служене и благотворителност за подпомагането и насърчението на хората.

Някои членове са призовани от Бога и надарени от Духа за функции, разпознати от църквата в пасторските, евангелизаторските, апостолските и поучителните служби,

специално необходими, за да подготвят членовете за служене,

за да изградят църквата в духовна зрялост

и за да подпомогнат единството във вярата и познанието на Бог.

Когато членовете използват тези духовни дарби като верни настойници на Божията многообразна благодат, църквата е защитена от разрушително влияние на фалшиво учение,

израства с растеж, който е от Бог

и е изградена във вяра и любов.

(Рим. 12:4-8; 1Кор. 12:9-11, 27, 28; Еф. 4:8, 11-16; Деян. 6:1-7; 1Тим. 3:1-13; 1Петр.4:10, 11.)

God bestows upon all members of His church in every age spiritual gifts which each member is to employ in loving ministry for the common good of the church and of humanity. Given by the agency of the Holy Spirit, who apportions to each member as He wills, the gifts provide all abilities and ministries needed by the church to fulfill its divinely ordained functions. According to the Scriptures, these gifts include such ministries as faith, healing, prophecy, proclamation, teaching, administration, reconciliation, compassion, and self-sacrificing service and charity for the help and encouragement of people. Some members are called of God and endowed by the Spirit for functions recognized by the church in pastoral, evangelistic, apostolic, and teaching ministries particularly needed to equip the members for service, to build up the church to spiritual maturity, and to foster unity of the faith and knowledge of God. When members employ these spiritual gifts as faithful stewards of God's varied grace, the church is protected from the destructive influence of false doctrine, grows with a growth that is from God, and is built up in faith and love. (Rom. 12:4-8; 1 Cor. 12:9-11, 27, 28; Eph. 4:8, 11-16; Acts 6:1-7; 1 Tim. 3:1-13; 1 Peter 4:10, 11.)

Една от дарбите на Светия Дух е пророчество.

Тази дарба е един идентификационен белег на църквата на остатъка

и беше изявен в служенето на Елън Г. Уайт.

Като вестител на Господа, нейните писания са един постоянен и авторитетен източник на истина,

който осигурява за църквата утеха, ръководство, наставление и поправление.

Те също изясняват, че Библията е стандартът, чрез който всяко учение и опитност трябва да бъдат проверявани.

(Йоил 2:28, 29; Деян. 2:14-21; Евр. 1:1-3; Откр. 12:17; 19:10.)

One of the gifts of the Holy Spirit is prophecy. This gift is an identifying mark of the remnant church and was manifested in the ministry of Ellen. G. White . As the Lord's messenger, her writings are a continuing and authoritative source of truth which provide for the church comfort, guidance, instruction, and correction. They also make clear that the Bible is the standard by which all teaching and experience must be tested. (Joel 2:28, 29; Acts 2:14-21; Heb. 1:1-3; Rev. 12:17; 19:10.)

Великите принципи на Божия закон са въплътени в Десетте заповеди

и са онагледени в живота на Христос.

Те изразяват Божията любов, воля и цели относно човешкото поведение и взаимоотношения

и са задължителни за всички хора във всяка епоха.

Тези предписания са основата на Божия завет с Неговия народ

и стандартът в Божия съд.

Чрез действието на Светия Дух, те посочват греха и пробуждат едно чувство на нужда за Спасител.

Спасението е изцяло по благодат, а не чрез дела, но неговия плод е послушание на заповедите.

Това послушание развива християнски характер и има за резултат едно усещане за благополучие.

То е едно доказателство за нашата любов към Господа и нашата загриженост за нашите ближни.

Послушанието на вярата демонстрира силата на Христос да преобразява животи и следователно усилва християнското свидетелство.

(Изх. 20:1-17; Пс. 40:7, 8; Мат. 22:36-40; Втор. 28:1-14; Мат. 5:17-20; Евр. 8:8-10; Йоан 15:7-10; Еф. 2:8-10; 1Йоан 5:3; Рим. 8:3, 4; Пс. 19:7-14.)
19. Law of God:

The great principles of God's law are embodied in the Ten Commandments and exemplified in the life of Christ. They express God's love, will, and purposes concerning human conduct and relationships and are binding upon all people in every age. These precepts are the basis of God's covenant with His people and the standard in God's judgment. Through the agency of the Holy Spirit they point out sin and awaken a sense of need for a Saviour. Salvation is all of grace and not of works, but its fruitage is obedience to the Commandments. This obedience develops Christian character and results in a sense of well-being. It is an evidence of our love for the Lord and our concern for our fellow men. The obedience of faith demonstrates the power of Christ to transform lives, and therefore strengthens Christian witness. (Ex. 20:1-17; Ps. 40:7, 8; Matt. 22:36-40; Deut. 28:1-14; Matt. 5:17-20; Heb. 8:8-10; John 15:7-10; Eph. 2:8-10; 1 John 5:3; Rom. 8:3, 4; Ps. 19:7-14.)

Благодетелният Създател, след шестте дни на Сътворението, си почина на седмия ден

и учреди Съботата за всички хора като един паметник на Сътворението.

Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква спазването на този седми ден Събота като денят на почивка, поклонение и служене в хармония с учението и практиката на Исус, Господарят на Съботата.

Съботата е един ден на възхитително общуване с Бог и един с друг.

Тя е символ на нашето изкупление в Христос,

един знак на нашето освещение,

белег на нашата вярност

и предвкусване на нашето вечно бъдеще в Божието царство.

Съботата е Божият постоянен знак на Неговия вечен завет между Него и Неговия народ.

Радостното спазване на това свято време от вечер до вечер, залез до залез, е празнуване на Божиите творчески и изкупителни действия.

(Бит. 2:1-3; Изх. 20:8-11; Лука 4:16; Ис. 56:5, 6; 58:13, 14; Мат. 12:1-12; Изх. 31:13-17; Езек. 20:12, 20; Втор. 5:12-15; Евр. 4:1-11; Лев. 23:32; Марко 1:32.)

The beneficent Creator, after the six days of Creation, rested on the seventh day and instituted the Sabbath for all people as a memorial of Creation. The fourth commandment of God's unchangeable law requires the observance of this seventh-day Sabbath as the day of rest, worship, and ministry in harmony with the teaching and practice of Jesus, the Lord of the Sabbath. The Sabbath is a day of delightful communion with God and one another. It is a symbol of our redemption in Christ, a sign of our sanctification, a token of our allegiance, and a foretaste of our eternal future in God's kingdom. The Sabbath is God's perpetual sign of His eternal covenant between Him and His people. Joyful observance of this holy time from evening to evening, sunset to sunset, is a celebration of God's creative and redemptive acts. (Gen. 2:1-3; Ex. 20:8-11; Luke 4:16; Isa. 56:5, 6; 58:13, 14; Matt. 12:1-12; Ex. 31:13-17; Eze. 20:12, 20; Deut. 5:12-15; Heb. 4:1-11; Lev. 23:32; Mark 1:32.)

Ние сме Божии настойници,

натоварени от Него с време и възможности, способности и притежания, и благословения от земята и нейните ресурси.

Ние сме отговорни пред Него за тяхното правилно използване.

Ние признаваме Божието право на собственост чрез вярна служба на Него и нашите ближни

и чрез връщане на десятъци и даване на дарения за прогласяването на Неговото евангелие и подкрепата и растежа на Неговата църква.

Настойничеството е една привилегия, дадена ни от Бога за възпитаване в любов и победата над егоизма и алчността.

Настойникът се радва на благословенията, които достигат до другите като един резултат от неговата вярност.

(Бит. 1:26-28; 2:15; 1Лет. 29:14; Агей 1:3-11; Малах. 3:8-12; 1Кор. 9:9-14; Мат. 23:23; 2Кор. 8:1-15; Рим. 15:26, 27.)
21. Stewardship:

We are God's stewards, entrusted by Him with time and opportunities, abilities and possessions, and the blessings of the earth and its resources. We are responsible to Him for their proper use. We acknowledge God's ownership by faithful service to Him and our fellow men, and by returning tithes and giving offerings for the proclamation of His gospel and the support and growth of His church. Stewardship is a privilege given to us by God for nurture in love and the victory over selfishness and covetousness. The steward rejoices in the blessings that come to others as a result of his faithfulness. (Gen. 1:26-28; 2:15; 1 Chron. 29:14; Haggai 1:3-11; Mal. 3:8-12; 1 Cor. 9:9-14; Matt. 23:23; 2 Cor. 8:1-15; Rom. 15:26, 27.)

Ние сме призовани да бъдем един вярващ народ, който мисли, чувства и действа в хармония с принципите на небето.

За да може Духът да пресътвори в нас характера на нашия Господ, ние ангажираме себе си само с онези неща, които ще произведат Христоподобна чистота, здраве и радост в нашия живот.

Това означава, че нашите развлечения и забавления би трябвало да отговорят на най-високите стандарти на Християнския вкус и красота.

Макар че приемаме културните различия,

нашето облекло трябва да бъде просто, скромно и спретнато, подхождащо на онези, чиято истинска красота не се състои във външната украса, но в нетленното украшение на един кротък и тих дух.

Това също означава, че тъй като нашите тела са храмове на Светия Дух, ние трябва да се грижим за тях интелигентно.

Заедно с подходящо упражнение и почивка, ние трябва да приемем възможно най-здравословната диета и въздържание от нечисти храни, разкрити в Писанията.

Тъй като алкохолните напитки, цигарите и безотговорната употреба на лекарства и наркотици са вредни за нашите тела, ние трябва също да се въздържаме от тях.

Вместо това, ние трябва да се ангажираме с каквото и да е, което довежда нашите мисли и тела в покорство на Христос, който желае нашата цялост, радост и най-добро.

(Рим. 12:1, 2; 1Йоан 2:6; Еф. 5:1-21; Филип. 4:8; 2Кор. 10:5; 6:14-7:1; 1Петр.3:1-4; 1Кор. 6:19, 20; 10:31; Лев. 11:1-47; 3Йоан 2.)
22. Christian Behavior:

We are called to be a godly people who think, feel, and act in harmony with the principles of heaven. For the Spirit to recreate in us the character of our Lord we involve ourselves only in those things which will produce Christlike purity, health, and joy in our lives. This means that our amusement and entertainment should meet the highest standards of Christian taste and beauty. While recognizing cultural differences, our dress is to be simple, modest, and neat, befitting those whose true beauty does not consist of outward adornment but in the imperishable ornament of a gentle and quiet spirit. It also means that because our bodies are the temples of the Holy Spirit, we are to care for them intelligently. Along with adequate exercise and rest, we are to adopt the most healthful diet possible and abstain from the unclean foods identified in the Scriptures. Since alcoholic beverages, tobacco, and the irresponsible use of drugs and narcotics are harmful to our bodies, we are to abstain from them as well. Instead, we are to engage in whatever brings our thoughts and bodies into the discipline of Christ, who desires our wholesomeness, joy, and goodness. (Rom. 12:1, 2; 1 John 2:6; Eph. 5:1-21; Phil. 4:8; 2 Cor. 10:5; 6:14-7:1; 1 Peter 3:1-4; 1 Cor. 6:19, 20; 10:31; Lev. 11:1-47; 3 John 2.)

Бракът беше божествено установен в Едем

и потвърден от Исус като един доживотен съюз между един мъж и една жена в любяща дружба.

За християнина брачният ангажимент е към Бог, както и към брачния партньор

и трябва да бъде встъпвано в него само между партньори, които споделят една обща вяра.

Взаимната любов, почит, уважение и отговорност са тъканта на това взаимоотношение, което трябва да отразява любовта, светостта, близостта и неизменността на връзката между Христос и Неговата църква.

Относно разводът, Исус учеше, че личността, която се разведе с един брачен партньор, освен при прелюбодейство, и се бракосъчетае с някой друг, извършва прелюбодейство.

Въпреки че някои семейни взаимоотношения могат да не постигнат идеала, брачните партньори, които напълно се предадат един на друг в Христос могат да постигнат любящо единство чрез ръководството на Духа и възпитанието на църквата.

Бог благославя семейството и възнамерява неговите членове да си помагат един на друг в постигането на пълна зрялост.

Родителите трябва да възпитават своите деца в любов и послушание на Господа.

Чрез своя пример и своите думи те трябва да ги учат, че Христос е любящият възпитател, винаги нежен и грижовен, който иска от тях да станат членове на Неговото тяло, семейството на Бог.

Увеличаващата се семейна близост е един от белезите на последната евангелска вест.

(Бит. 2:18-25; Мат. 19:3-9; Йоан 2:1-11; 2Кор. 6:14; Еф. 5:21-33; Мат. 5:31, 32; Марко 10:11, 12; Лука 16:18; 1Кор. 7:10, 11; Изх. 20:12; Еф. 6:1-4; Втор. 6:5-9; Пр. 22:6; Мал. 4:5, 6.)
23. Marriage and the Family:

Marriage was divinely established in Eden and affirmed by Jesus to be a lifelong union between a man and a woman in loving companionship. For the Christian a marriage commitment is to God as well as to the spouse, and should be entered into only between partners who share a common faith. Mutual love, honor, respect, and responsibility are the fabric of this relationship, which is to reflect the love, sanctity, closeness, and permanence of the relationship between Christ and His church. Regarding divorce, Jesus taught that the person who divorces a spouse, except for fornication, and marries another, commits adultery. Although some family relationships may fall short of the ideal, marriage partners who fully commit themselves to each other in Christ may achieve loving unity through the guidance of the Spirit and the nurture of the church. God blesses the family and intends that its members shall assist each other toward complete maturity. Parents are to bring up their children to love and obey the Lord. By their example and their words they are to teach them that Christ is a loving disciplinarian, ever tender and caring, who wants them to become members of His body, the family of God. Increasing family closeness is one of the earmarks of the final gospel message. (Gen. 2:18-25; Matt. 19:3-9; John 2:1-11; 2 Cor. 6:14; Eph. 5:21-33; Matt. 5:31, 32; Mark 10:11, 12; Luke 16:18; 1 Cor. 7:10, 11; Ex. 20:12; Eph. 6:1-4; Deut. 6:5-9; Prov. 22:6; Mal. 4:5, 6.)

Има светилище в небето, истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

В нея Христос служи в наша полза, правейки достъпни за вярващите ползите на Неговата изкупителна жертва, принесена веднъж за всички на кръста.

Той беше въведен като наш велик Първосвещеник и започна Своето посредническо служене по времето на Неговото възнесение.

През 1844, в края на пророческия период от 2300 дни, Той влезе във втората и последна фаза на Своето изкупително служене.

Това е една дейност на изследователен съд, който е част от крайното ликвидиране на всеки грях, символизирано чрез очистването на древното еврейско светилище на Деня на Умилостивението.

В тази символична служба светилището беше очистено с кръвта на животински жертви, но небесните неща са очистени със съвършената жертва на кръвта на Исус.

Изследователният съд разкрива на небесните разумни същества, кой от мъртвите са заспали в Христос и следователно в Него са счетени за достойни да имат дял в първото възкресение.

Той също прави явно, кои измежду живите пребъдват в Христос, пазейки заповедите на Бога и вярата на Исус и следователно в Него са готови за превеждане в Неговото вечно царство.

Този съд оправдава справедливостта на Бог да спаси онези, които вярват в Исус.

Той обявява, че онези, които са останали верни на Бог ще получат царството.

Завършването на това служене на Христос ще отбележи краят на човешкото изпитание преди Второто пришествие.

(Евр. 8:1-5; 4:14-16; 9:11-28; 10:19-22; 1:3; 2:16, 17; Дан. 7:9-27; 8:13, 14; 9:24-27; Числа 14:34; Езек. 4:6; Лев. 16; Откр. 14:6, 7; 20:12; 14:12; 22:12.)
24. Christ's Ministry in the Heavenly Sanctuary:

There is a sanctuary in heaven, the true tabernacle which the Lord set up and not man. In it Christ ministers on our behalf, making available to believers the benefits of His atoning sacrifice offered once for all on the cross. He was inaugurated as our great High Priest and began His intercessory ministry at the time of His ascension. In 1844, at the end of the prophetic period of 2300 days, He entered the second and last phase of His atoning ministry. It is a work of investigative judgment which is part of the ultimate disposition of all sin, typified by the cleansing of the ancient Hebrew sanctuary on the Day of Atonement. In that typical service the sanctuary was cleansed with the blood of animal sacrifices, but the heavenly things are purified with the perfect sacrifice of the blood of Jesus. The investigative judgment reveals to heavenly intelligences who among the dead are asleep in Christ and therefore, in Him, are deemed worthy to have part in the first resurrection. It also makes manifest who among the living are abiding in Christ, keeping the commandments of God and the faith of Jesus, and in Him, therefore, are ready for translation into His everlasting kingdom. This judgment vindicates the justice of God in saving those who believe in Jesus. It declares that those who have remained loyal to God shall receive the kingdom. The completion of this ministry of Christ will mark the close of human probation before the Second Advent. (Heb. 8:1-5; 4:14-16; 9:11-28; 10:19-22; 1:3; 2:16, 17; Dan. 7:9-27; 8:13, 14; 9:24-27; Num. 14:34; Eze. 4:6; Lev. 16; Rev. 14:6, 7; 20:12; 14:12; 22:12.)

Второто пришествие на Христос е блажената надежда на църквата, великата кулминация на евангелието.

Идването на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и всесветско.

Когато Той се завърне, праведните мъртви ще бъдат възкресени и заедно с праведните живи ще бъдат прославени и взети на небето, а неправедните ще умрат.

Почти пълното изпълнение на повечето линии на пророчеството, заедно с настоящото състояние на света показва, че Христовото завръщане е предстоящо.

Времето на това събитие не е било разкрито и ние сме затова увещавани да бъдем готови по всяко време.

(Тит 2:13; Евр. 9:28; Йоан 14:1-3; Деян. 1:9-11; Мат. 24:14; Откр. 1:7; Мат. 24:43, 44; 1Сол. 4:13-18; 1Кор. 15:51-54; 2Сол. 1:7-10; 2:8; Откр. 14:14-20; 19:11-21; Мат. 24; Марко 13; Лука 21; 2Тим. 3:1-5; 1Сол. 5:1-6.)
25. Second Coming of Christ:

The second coming of Christ is the blessed hope of the church, the grand climax of the gospel. The Saviour's coming will be literal, personal, visible, and worldwide. When He returns, the righteous dead will be resurrected, and together with the righteous living will be glorified and taken to heaven, but the unrighteous will die. The almost complete fulfillment of most lines of prophecy, together with the present condition of the world, indicates that Christ's coming is imminent. The time of that event has not been revealed, and we are therefore exhorted to be ready at all times. (Titus 2:13; Heb. 9:28; John 14:1-3; Acts 1:9-11; Matt. 24:14; Rev. 1:7; Matt. 24:43, 44; 1 Thess. 4:13-18; 1 Cor. 15:51-54; 2 Thess. 1:7-10; 2:8; Rev. 14:14-20; 19:11-21; Matt. 24; Mark 13; Luke 21; 2 Tim. 3:1-5; 1 Thess. 5:1-6.)

Заплатата на греха е смърт.

Но Бог, който единствен е безсмъртен, ще даде вечен живот на Своите изкупени.

До този ден, смъртта е едно несъзнателно състояние за всички хора.

Когато Христос, който е нашият живот, се яви, възкресените праведници и живите праведници ще бъдат прославени и грабнати, за да посрещнат техния Господ.

Второто възкресение, възкресението на неправедните, ще се случи хиляда години по-късно.

(Рим. 6:23; 1Тим. 6:15, 16; Екл. 9:5, 6; Пс. 146:3, 4; Йоан 11:11-14; Кол. 3:4; 1Кор. 15:51-54; 1Сол. 4:13-17; Йоан 5:28, 29; Откр. 20:1-10.)
26. Death and Resurrection:

The wages of sin is death. But God, who alone is immortal, will grant eternal life to His redeemed. Until that day death is an unconscious state for all people. When Christ, who is our life, appears, the resurrected righteous and the living righteous will be glorified and caught up to meet their Lord. The second resurrection, the resurrection of the unrighteous, will take place a thousand years later. (Rom. 6:23; 1 Tim. 6:15, 16; Eccl. 9:5, 6; Ps. 146:3, 4; John 11:11-14; Col. 3:4; 1 Cor. 15:51-54; 1 Thess. 4:13-17; John 5:28, 29; Rev. 20:1-10.)

Милениумът е хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии в небето между първото и второто възкресение.

През това време грешните мъртви ще бъдат съдени;

земята ще бъде напълно пуста, без живи човешки обитатели, но обитавана от Сатана и неговите ангели.

В неговия край, Христос със Своите светии и Светия град ще слезе от небето на земята.

Неправедните мъртви ще бъдат тогава възкресени и със Сатана и неговите ангели ще обкръжат града;

но огън от Бог ще ги пояде и очисти земята.

Вселената ще бъде по този начин освободена от греха и грешниците завинаги.

(Откр. 20; 1Кор. 6:2, 3; Ерем. 4:23-26; Откр. 21:1-5; Мал. 4:1; Езек. 28:18, 19.)
27. Millennium and the End of Sin:

The millennium is the thousand-year reign of Christ with His saints in heaven between the first and second resurrections. During this time the wicked dead will be judged; the earth will be utterly desolate, without living human inhabitants, but occupied by Satan and his angels. At its close Christ with His saints and the Holy City will descend from heaven to earth. The unrighteous dead will then be resurrected, and with Satan and his angels will surround the city; but fire from God will consume them and cleanse the earth. The universe will thus be freed of sin and sinners forever. (Rev. 20; 1 Cor. 6:2, 3; Jer. 4:23-26; Rev. 21:1-5; Mal. 4:1; Eze. 28:18, 19.)

На новата земя, в която ще обитава правда, Бог ще осигури един вечен дом за изкупените и една съвършена среда за вечен живот, любов, радост и познание в Неговото присъствие.

Защото тук Самият Бог ще обитава със Своя народ

и страдание и смърт ще изчезнат.

Великата борба ще бъде приключена

и грях няма да има вече.

Всички неща, одушевени и неодушевени ще заявят, че Бог е любов;

и Той ще царува завинаги.

Амин.

(2Петр. 3:13; Ис. 35; 65:17-25; Мат. 5:5; Откр. 21:1-7; 22:1-5; 11:15.)

On the new earth, in which righteousness dwells, God will provide an eternal home for the redeemed and a perfect environment for everlasting life, love, joy, and learning in His presence. For here God Himself will dwell with His people, and suffering and death will have passed away. The great controversy will be ended, and sin will be no more. All things, animate and inanimate, will declare that God is love; and He shall reign forever. Amen. (2 Peter 3:13; Isa. 35; 65:17-25; Matt. 5:5; Rev. 21:1-7; 22:1-5; 11:15.)

1. 
   A Declaration of the Fundamental Principles, Taught and Practiced by the Seventh-Day Adventists. – Battle Creek, Mich.: Steam Press of the Seventh-Day Adventist Publishing Association, 1872 – 14 р.
   
2. 
   Coffman, Carl. Unto a Perfect Man. – Berrien Springs, MI: Andrews University Press, 1982. – 209 р.
   
3. 
   Dederen, R. ed. Handbook of Seventh-Day Adventist Theology. Commentary Reference Series Vol. 12. – Hagerstown, MD: Review and Herald Publishing Association, 2000. – 1027 p.
   
4. 
   Froom, LeRoy Edwin. Movement of Destiny. – Washington, D.C.:Review and Herald Publishing Association, 1971. – 700 p.
   
5. 
   Knight, George. A Search For Identity: The Development of Seventh-day Adventist Beliefs. – Hagerstown, MD: Review and Herald Publishing Association. 2000. – 223 p.
   
6. 
   Neufeld, D. F. ed. Seventh-day Adventist Encyclopedia. (Second revised edition.). Commentary Reference Series. – Hagerstown, MD: Review and Herald Publishing Association, 1995. – 945 p.
   
7. 
   White, Ellen. Counsels to Writers and Editors. 1946. – 192 p.
   
   Каталог: files
   files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
   files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
   files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
   files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
   
   
   
   Изтегляне 1.03 Mb.
   
   Сподели с приятели: