Джак канфийлд марк виктор

Той е моят баща

Когато вземете днес някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега.

Вчера прекарах цял ден покрай вас. Бях заедно с майка ми и баща ми. Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога досега не бяхме попадали в графата „Благотворителност".

Вчера станах свидетел на това как баща ми се превърна в диагноза, в графика, в амбулаторен номер, обект на благотворителност с етикет „без спонсор", защото нямаше здравна осигуровка.

Видях един слаб човек да застава на опашка и в продължение на пет часа да бъде разиграван от една система от нервни чиновници, изтощени медицински сестри и недостатъчен бюджет, които безмилостно ограбват и последните му запаси от достойнство и гордост. Останах смаян от това колко безразлични са вашите служители, как въздишат и пъшкат, когато пациентът не им показва нужния формуляр, как небрежно обсъждат проблемите на други пациенти в присъствието на случайни хора, как разговарят за обедната си почивка, която ще прекарат „далеч от този ад за бедняци".

Баща ми беше само един зелен картон, един номер, който само задръства бюрото ви през работния ден, пациент, който се налага да попита втори път за указанията, които първия път са му били дадени механично. Но, не, това всъщност не е моят баща. Това е, което виждате вие.

За вас обаче остава тайна, че от 14-годишен той е великолепен майстор на мебели, човек с творческа професия, с прекрасна съпруга, четири вече отраснали деца (които му гостуват често), и пет внука (и още две на път) - и всички смятат, че техният дядо е най-велик. Този човек е всичко, което един баща би трябвало да бъде - силен и твърд, но и нежен; малко грубоват, селско момче, но и уважаван от изтъкнати хора в бизнеса.

Той е моят баща, човекът, който ме е отгледал в трудни и добри времена, омъжил ме е, държал е децата ми при раждането им, пъхал е 20 доларова банкнота в шепата ми, когато времената са били трудни, и ме е утешавал, когато съм плакала. Днес ни казаха, че не след дълго ракът завинаги ще ни раздели с него.

Може би ще кажете, че това са думи на скърбяща дъщеря, която иска да ви уязви поради безпомощност при мисълта, че ще изгуби близък човек. Няма да отричам. Но ще ви помоля да не пренебрегвате думите ми. Никога не забравяйте, че зад болничните ви картони стоят живи хора. Всеки картон представлява определен човек със собствени чувства, биография и живот, които вие с думите и действията си сте способни да промените за един ден. Утре на това място може да се окаже ваш близък - роднина или съсед - който ще се превърне в номерче, в зелен картон, име, което ще отметнете с жълтия си маркер като пореден случай за деня.

Умолявам ви да възнаградите следващия човек, когото ще посрещнете, с мила дума или усмивка, защото той е нечий дядо, съпруг, съпруга, майка, син или дъщеря - или просто защото е човешко същество, създадено и обичано от Бога, също като вас.

Предоставено от Холи Кресуел

Каквото повикало, такова се oбадило

Докато работех като дисководещ в Калъмбъс, щата Охайо, на връщане се отбивах кога в Университетската болница, кога в болницата „Грант". Разхождах се по коридорите и се отбивах в случайни стаи да почета Светото писание на хората или да си поговоря с тях. Така забравях собствените си проблеми и същевременно благодарях на Бога за доброто си здраве. За хората, които посещавах, това беше приятна промяна. Веднъж: това буквално спаси живота ми.

Бях много конфликтна личност в радиото. Бях обидил една важна клечка в централна емисия, подготвена специално за мениджъра, поканил в града група изпълнители, които не бяха истинските членове на съответната група. Човекът, когото бях разобличил, буквално ме изкара виновен за провала на представлението!

Една вечер се прибирах у дома към два часа през нощта. Току-що бях излязъл от клуба, където работех като дисководещ. Точно докато си отключвах вратата, някакъв тип изскочи иззад ъгъла и рече:

- Ти ли си Лес Браун?

- Да, господине - отвърнах аз.

- Трябва да си поговорим. Дошъл съм да си оправим сметките.

- С мен ли? Защо? - попитах аз.

- Ами един мениджър се сърди, защото му е излязло доста скъпо, дето си казал, че поканената от него група, не е истинската група.

- Ще ме биете ли? - попитах.

- Не - отвърна той.

- На мен не ми се искаше да го питам защо, понеже нямах желание да реши нещо друго! Даже много се зарадвах!

Той обаче продължи:

- Майка ми беше в болницата „Грант" и тя ми писа как си отишъл там един ден, седнал си при нея и си й почел от Библията. Тя била толкова трогната от факта,че един водещ на нощно радиопредаване, който изобщо не я познава, е дошъл при нея и е сторил за нея нещо такова. Тя ми писа за това, докато бях в затвора в Охайо. На мен също ми направи силно впечатление и много исках да се запозная с теб. Когато чух, че са решили да ти посмачкат фасона, аз поех задачата и им казах да те оставят на мира - завърши той.

ЛЕС БРАУН

Банкнота от два долара

На връщане от едно пътуване до Вашингтон в средата на май пристигнах в Анкъридж в понеделник към 2 часа сутринта. В 9:00 трябваше да изнеса лекция пред учениците в местната гимназия според една програма, чиято цел беше да задъжи в училище бременните момичета и други юноши в затруднено положение.

Училището се охраняваше много сериозно, защото повечето деца бяха хулигани и си бяха имали работа с представители на закона. За мен беше много трудно да се изправя пред тази група юноши с всевъзможни националности и семеен произход и да им говоря за нещата, които биха могли да ги мотивират за бъдещия им живот. Лекцията ми не вървеше много добре, докато не заговорих по темата, с която се оправям най-добре - да съветвам хората как да се оправят с парите.

Извадих пачка банкноти от два долара и започнах да ги раздавам. Всички взеха да се тълпят, за да си вземат. Дечурлигата се поразбудиха, защото парите се раздаваха просто така. Единствената ми молба към тях беше да не харчат парите за себе си. Казах им, че те всички имат още неродени деца и някой ден може да се окаже, че единственото на този свят, което ще им помага да напредват, може да бъде мисълта, че наистина има някой, който ги обича достатъчно.

Някои деца ми поискаха автограф, други не. Мисля, че сред тях имаше и искрено трогнати. Започнах да разменям дведоларовите банкноти за книгата, която бях написал. Продължихме така още пет-шест минути и накрая приключих, като им разказах за дядо ми, който навремето ме беше мотивирал да напредна. Казах им следното - независимо от всичко, трябва винаги да помнят, че все едно дали е някой учител или са самите те, но на света винаги има някой, който наистина ги обича и ги тегли напред към успех.

Това не е краят на моята история. На излизане от класната стая им казах да ми се обадят, ако имат проблеми или ако попаднат в беда. Не можех да им обещая, че ще съм в състояние да им помогна, но им казах, че с: с удоволствие ще ги изслушам и винаги ще съм готов да да опитам да направя нещо. Освен това им казах, че ако искат да получат екземпляр от книгата ми, трябва само да се обадят в моя офис. С радост ще им я изпратя.

Три дни по-късно по пощата получих смачкано листче. Изпращаше го едно момиче, присъствало на лекцията ми.

ФЛОЙД Л. ШИЛАНСКИ

Каталог: install -> Nook -> Books
install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10
install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора
install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен
install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new"

Изтегляне 2.68 Mb.

Сподели с приятели: