Джак канфийлд марк виктор
Изтегляне 2.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Каменоделецът
- ЗА РОДИТЕЛСТВОТО
- Задължен съм ти
Най-голямата саможертваЛинда Бритиш всъщност се раздаде сама. Линда беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започнала да страда от жестоко главоболие. Лекарите открили, че има огромен мозъчен тумор. Казали и, че шансовете да оживее след операцията били две на сто. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца. Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките и стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките и рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии. В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията тя буквално се раздаде. За всеки случай, тя написа „завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях. За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите и заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в ЮЖна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж беше толкова благодарен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи! Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябба да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала. - Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастлиби да останете при нас за почивните дни - рекла тя. Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайлобата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл. На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла: - Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде. И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда. Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното и легло. Те били следните:
ДЖАК КАНфИЙЛД И МАРК ВИКТОР ХАНСЕН КаменоделецътИмало навремето един каменоделец, който бил недоволен от себе си и от социалното си положение. Един ден, като минавал край къщата на един богат търговец, погледнал през отворената врата и видял вътре множество важни посетители и прекрасни вещи. - Колко могъщ е този търговец! - рекъл си каменоделецът. Той завидял на търговеца и пожелал да бъде като него. Тогава вече нямало да има нужда да живее като прост каменоделец. За най-голяма негова изненада той изведнъж заел мястото на търговеца, радвайки се на повече богатство и власт, отколкото някога бил мечтал, спечелвайки си обаче и завистта на всички по-малко заможни от него. Скоро край дома му минал висш сановник, носели го в специален стол, придружавала го свита прислужници и го ескортирали войници, които биели гонгове. Всички, без значение колко били богати, се кланяли ниско пред тази процесия. - Колко е могъщ този сановник! - рекъл си той. - Иска ми се и аз да бях висш сановник! И тозчас станал висш сановник, когото носели навсякъде в изящно избродирания му стол, вдъхващ боязън и омраза у всички, които трябвало да му се кланят, докато минава. Един горещ летен ден висшият сановник се почувствал много неприятно сред лепкавата жега на затворения си стол. Вдигнал глава към слънцето. То греело гордо на небето, без да обръща никакво внимание на неговото присъствие. - Колко е могъщо слънцето! - рекъл си той. – Иска ми се аз да бях слънце! И тозчас станал слънце, което греело яростно върху всички и жарело нивите, а селяните и другите труженици го проклинали от сърце. Но ето, че един голям черен облак застанал пред него, така че светлината му не можела повече да огрява всичко долу на земята. - Колко е могъщ този буреносен облак! - рекъл си той. - Иска ми се да съм облак! И тозчас станал облак, който се излял върху нивите и селата и всички крещели гневно насреща му. Скоро обаче установил, че нещо по-силно го избутва и разбрал, че това е вятърът. - Колко е могъщ вятърът! - рекъл си той. - Иска ми се да съм вятър! И тозчас станал вятър, който отвявал керемидите от покривите, изкоренявал дървета и бил ненавиждан от всички долу на земята. Не след дълго обаче се натъкнал на нещо, което не желаело да се помръдне независимо колко силно духал насреща му - огромна, висока канара. - Колко е могъща тази канара! - рекъл си той. – Иска ми се да съм канара! И тозчас станал канара, по-силна от всичко на тази земя. Но както си стоял, чул звук от клин, забиван с помощта на чук в здравата основа на скалата и почувствал как се променя. - Какво би могло да бъде по-силно от мен, канарата? - запитал се той. Погледнал надолу и там, в ниското, съзрял един каменоделец. ЗА РОДИТЕЛСТВОТОДецата няма да те помнят заради материалните неща, а заради обичта, която си им дал. Ричард А Евьнс Задължен съм тиКогато повечето хора си разчистват портфейла или тефтерчето, ама чак до дъно, покрай всичките му там кредитни карти, бебешки снимки и картички, обикновено откриват някое старо омачкано листче със стихове. Онзи ден си разчиствах портфейла и се натъкнах на цяла купчина бележки с дългове, някои отпреди трийсетина години. Интересното е, че всички тези бележки са предназначени за един човек и някак си чувствам, че точно сега може би е подходящият момент да се издължа. МАМО, ЧУВАШ ЛИ МЕ? Мамо, задължен съм ти за толкова много неща - толкова много добрини. За нощната вахта, например - за-това, че си лежала будна толкова нощи, за да се ослушваш за кашлици, викове, скърцащи дъски от късно прибиране. Ти имаше орлов поглед и лъвски рев, но винаги си имала и сърце, голямо колкото цял дом. Задължен съм ти за всички сготвени аламинути, гозби, печива - защото от хамбургерите можеш да направиш печено, а от рибата тон - пуйка и за това, че отгледа две яки жизнени момчета с каквото имаше. Задължен съм ти за всичкото чистене, за ежедневното триене на лицето и ушите - при това всичко наръка - и за постоянното потупване на момчешките ми панталони, за да си сигурна, че водя безукорен живот. А също така за пресушените сълзи на детството и за изглаждане на проблемите при подрастването - непостижими за обществена пералня неща. Задължен съм ти за стореното в ролята на бодиград - за закрилата от страховете на гръмотевичните бури и нощните кошмари, а също и от стомашните болки от изядените зелени киселици. И, Бог ми е свидетел, задължен съм ти за медицинските грижи, положени като болногледачка по време на морбили, заушка, синини, цицини, трески под ноктите и сенна хрема. Да не забравяме и медицинските съвети -- в никакъв случай - Важните неща от рода на „не го чеши", „няма да стане по-добре" и „ако си събереш очите, завинаги ще си останат така". И може би най-важното от всичко беше „внимавай винаги да си с чисто бельо, момчето ми, в случай на непредвидена злополука". Задължен съм ти и за ветеринарните услуги - за всяко нахранено улично куче, което мъкнех у дома, завързано на въже, както и за излекуваните рани от младежката любов. Задължен съм ти и за всички весели мигове - веселие, благодарение на което домакинството ни премина успешно през доста трудни времена - за прекрасните представления на Коледа, Четвърти юли и за рождените ни дни, както и за всички сбъднати мечти, въпреки оскъдния бюджет. . Задължен съм ти за конструкторската и строителна помощ - за направените хвърчила, изграденото самочувствие, надежди и мечти. Някак си успя да ги направиш така, че да стигат небето. Задължен съм ти за това, че укрепи семейството ни и то успя да устои и на най-тежките удари, за положените здрави основи, върху които изградихме живота си. Задължен съм ти за всички съпътстващи разходи - за това, че си ми осигурявала онези най-нужни потребности, без които животът на едно подрастващо момче е просто невъзможен - неща от рода на чифт високи ботуши с джобче отстрани, където да си носи автоматичния нож. Но има едно нещо, мамо, което никога няма да забравя - когато оставаха само две парчета ябълков сладкиш, а гладните бяха трима, ти беше тази, която заявяваше, че въобще не обичаш ябълков сладкиш. Това са само някои от нещата, чийто срок на изплащане е изтекъл отдавна. Жената, на която съм задължен, работеше за малко пари. Но минаваше без много неща, които бяха нужни на нея самата. Моите бележчици на длъжник се равняват на нещо много по-голямо от това, което някога бих могъл да се надявам да изплатя. Но най-хубавото в цялата работа е, че тя ще отбележи накрая на цялата сметка „изплатено докрай" само срещу една целувка и три кратки слова... МАМО, ОБИЧАМ ТЕ. НЕИЗВЕСТЕН АВТОР Каталог: install -> Nook -> Books install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10 install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new" Изтегляне 2.68 Mb. Сподели с приятели:
|