Джак канфийлд марк виктор


Първата сделка на един търговец



страница38/49
Дата25.10.2017
Размер2.68 Mb.
#33144
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   49

Първата сделка на един търговец



Пази се от хора, които се опитват да принизят стремежите ти. Незначителните хора винаги го правят, докато истински великите хора винаги те карат да вярваш, че и ти можеш да станеш велик.

МАРК ТВЕН


Една събота следобед през есента на 1993 година бързах към къщи, за да свърша силно належащата вече работа по двора. Докато събирах окапалите листа навън, петгодишният ми син Ник дойде при мен и ме дръпна за крачола.

- Татко, искам да ми напрабиш една табела – рече той.

- Не сега, Ник, сега съм зает - отвърнах аз.

- Но на мен ми трябва табела - настояваше той.

- За какво ти е, Ник? - попитах.

- Искам да продам малко от моите камъчета - обясни той.

Ник страшно се прехласваше по разни камъни. Събираше ги навсякъде, където ходехме, даже хората му ги носеха от други места. В гаража имаше цял кош камъчета, които той периодично лъскаше, сортираше и преподреждаше. Това бяха неговите съкровища.

- Точно сега нямам време за глупости, Ник. Трябва да събера шумата - казах аз. - Иди при мама, тя ще ти помогне.

След малко Ник се върна с лист хартия в ръка. На него, с почерка си на петгодишно дете, беше написал следното: „ПРОДАВАТ СЕ ПО 1 ДОЛАР". Майка му беше помогнала да си напраби табелата и той вече беше истински търговец. Взе табелата, една малка кошничка и четири от най-хубавите си камъни и отиде в края на алеята пред къщи. Там подреди камъните в една редица, постави кошничката отзад и седна. Наблюдавах го от разстояние, удивен от неговата упоритост.

След около половин час още не беше минал нито един човек. Слязох по алеята при него да видя как я кара.

- Как върви, Ник? - попитах.

-Добре-рече той.

- За какво ти е кошницата? - попитах.

- За парите - беше деловият му отговор.

- За колко ги продаваш?

- По долар парчето - отвърна той.

- Ник, никой няма да ти даде цял долар-за камък.

- Ще дадат!

- Ник, по улицата ни няма достатъчно минувачи, които да видят камъните ти. Защо не ги прибереш и да идеш да си играеш?

- Минават, татко - възпротиви се той. - Хората се разхождат и карат колело по нашата улица, а от време време минават с кола да оглеждат къщите. Достатъчно минувачи има.

След като не успях да убедя Ник колко напразни са усилията му, върнах се и продължих работата си по двора. Той търпеливо стоеше на поста си. След малко по улицата се зададе каравана. Видях как Ник се изправи, вдигна табелата си и я насочи към колата. Колата отмина бавно и вътре видях двойка младежи, които извиваха вратове да прочетат надписа му. Продължиха надолу по задънената улица и когато на връщане отново наближиха Ник, жената сбали прозореца си. Не чух какво си го-ворят, но жената се обърна към мъжа зад волана и видях, че той бръкна да си извади портфейла! Подаде й един долар, тя излезе от колата и отиде до Ник. След като разгледа камъните, тя си избра един, даде на Ник долара и си замина.

Аз седях на двора, удивен, а Ник дотърча при мен размахал долара и се провикна:

- Нали ти казах, че ще ги продам по един долар – ако вярваш в себе си, можеш да постигнеш всичко!

Отидох да си взема фотоапарата и снимах Ник с табелата му. Дребосъкът не се беше отказал и сега примираше от радост, че е доказал на какво е способен. Случилото се беше много важен урок за това как не бива да се възпитават деца, но ние всички си взехме поука и до ден днешен разказваме тази история.

По-късно същия ден тримата с жена ми и Ник отидохме да вечеряме навън. По пътя Ник попита дали може да получава джобни пари. Двамата с майка му обяснихме, че джобните пари трябва да се заслужат и затова трябва да решим какви да бъдат неговите задължения.

- Добре - рече Ник, - колко ще получавам?- Като за петгодишен, какво ще кажеш за долар на седмица? - предложи Тони.

От задната седалка се чу следният отговор:

- Един долар на седмица - че аз печеля толкова от един камък!


РОБ,ТОНИ И НИК ХАРИС

Да се поразходим пак из градината



Една от най-красиеите компенсации е този живот

е в това, че е невъзможно искрено да помогнеш

на някого, без да помогнеш и на себе си.

РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН


По професия съм лектор, който учи своите сънародници канадци на нестандартни начини за купуване на имоти. Един от първите ми възпитаници, полицай на име Рой, приложи моите идеи по един наистина вълнуващ начин.

Историята започнала години преди Рой да дойде на курс при мен. При редовните му обиколки из улиците той често се отбивал при един възрастен господин, който живеел в неописуемо красиво имение от половин декар, надвиснало над една клисура. Възрастният човек бил живял там през по-голямата част от Живота си и обичал тази гледка, старите дървета и потока.

Рой навестявал стареца веднъж-дваж седмично, пиели заедно чай, приказвали си и правели кратки разходки из градината. Едно от тези посещения обаче било много тъжно. През сълзи старецът споделил, че не бил добре със здравето и се налага да продаде прекрасната си къща с градина, за да се премести в старчески дом.

По това време Рой вече бил завършил курса си при мен и му дошло на ум, че може да се възползва от идеите в курса, за да измисли как да купи имението.

Старецът искал 300 000 долара за имота, който не бил ипотекиран. Спестяванията на Рой били 3 000 долара. По това време Рой плащал по 500 долара жилищен наем и получавал съответната немалка полицейска заплата. Сделката между стареца и изгарящия от желание полицай му се струвала невъзможна... невъзможна, докато не взел предвид силата на любовта.

Рой си спомнил думите ми по време на курса - че трябва да се открие кое е онова, което продавачът наистина иска, и да му бъде дадено. След като обмислил всичко много сериозно, Рой най-сетне открил разковничето. Старецът щял най-много да тъгува за разходките им из градината.

Рой измърморил:

- Ако се съгласиш да ми продадеш къщата, обещавам да те вземам един-два пъти месечно в неделя и да те водя тук, в твоята градина, да поседиш и да се разхождаме заедно, както преди.

Старецът се засмял, удивен и зарадван. После казал на Рой да напише оферта, каквато сметне за подходяща, и той ще я подпише. Рой предложил всичко което можал. Цената на имота възлизала на 300 000 долара. Първоначалната вноска била 3 000 долара. Продавачът щял да получава по 500 долара месечно до пълното изплащане ипотечната сума от 297 000 долара. Старецът бил толкова щастлив, че като подарък оставил на Рой всичките старинни мебели, които били в къщата, включително и един роял.

Колкото и удивен да бил Рой от тази невероятна финансова победа, от цялата работа спечелил най-много щастливият старец, както и връзката, която се била създала между двамата.

РЕЙМЪНД Л.АРЪН




Сподели с приятели:
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница