Джак канфийлд марк виктор
Щом аз мога, можете и вие!
Изтегляне 2.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво стана
Щом аз мога, можете и вие!Жилвотът ми започна буквално от нищо. Изоставен от истинската си майка, неомъжена млада жена от малко градче Мус Джо В Саскачуан, Канада, аз съм бил осиновен от бедно семейство на средна възраст, Джон и Мери Линклетър. Моят осиновител беше един от най-сърдечните хора, които познавам, но в областта на бизнеса нямаше абсолютно никакви способности. Проповедник евангелист на непостоянна работа, той се опитваше да продава застраховки, да върти малък смесен магазин и да прави обувки, но всичко без особен успех. В крайна сметка се оказахме в положение да живеем в дома за бедни към местната църква в Сан Диего. Тогава татко Линклетър се почувства призван да се отдаде изцяло на проповедничеството и парите намаляха съвсем. А когато имахме някакви, споделяхме ги обикновено с изпадналите ни братя от квартала, които нямаха какво да ядат. Завърших гимназия доста рано и тръгнах да скитам по улиците и пътищата на твърде крехката още възраст 16 години с идеята да си намеря късмета. Едно от първите неща, на които се натъкнах обаче, беше дулото на пистолет: заедно с моя спътник попаднахме в ръцете на двама бабаити, които ни откриха заспали в един фургон. - Ръцете настрани и лягай по очи! - заповяда един от мъжете. - Ако чуя нещо до изгасването на тази клечка кибрит, ще стрелям. Докато претърсваха джобовете и ни опипваха, аз се зачудих дали единственото, което искат е пари. Изплаших се, защото бях чувал разни истории за по-стари скитници, които малтретирали сексуално млади момчета. Точно тогава клечката угасна, но моментално запалиха друга. Ние не помръднахме! Разбойниците намериха у мен 1 долар и 30 цента, но не откриха десетте долара, зашити в подплатата на палтото ми. Взеха и два долара от моя приятел, Денвър Фокс. Кибритената клечка отново угасна и аз усетих, че двамата се колебаят за нещо. Докато с Денвър лежахме на педя един от друг, чух изщракването на предпазителя на пистолета и по гърба ми мина студена тръпка. Разбрах, че се чудят дали да ни убият. Нямаше какво да рискуват. Дъждът по покрива на фургона заглушаваше всичко. Замръзнал от страх, аз се сетих за баща ми и как би се помолил за хмен, ако знаеше какво става. Изведнъж страхът ме напусна и си възвърнах спокойствието. Сякаш в отговор на моята възвърната увереност, двамата отново се приближиха към нас. Усетих как единият от мъжете пъха нещо в ръката ми. - Ето ти трийсетте цента - рече той. - За закуска. Днес мога да се върна назад към своите 45 години като звезда на две от най-дълготрайните предавания в историята на радиото и телевизията; мога да размишлявам над успехите си като бизнесмен, като писател и лектор; мога да се гордея със семейния си живот- 58 години с една и съща съпруга, пет деца, седем внука и осем правнука. Споменавам всичко това, не за да се хваля, а за да насърча други, които се намират в момента на най-долното стъпало на икономическата стълбица. Не забравяйте откъде съм тръгнал и помнете, че щом аз съм успял, значи и вие можете! Да, можете! АРТ ЛИНКЛЕТЪР Какво стана?Младеж играел, или може би трябва да кажа тренирал, футбол в един от елитните футболни университети. Джери не бил от добрите и само по случайност попадал в някоя и друга среща за сезона, но четири години този самоотвержен и предан младеж не пропуснал нито една тренировка. Треньорът, впечатлен от самоотвержеността на Джери и предаността му към отбора, се възхищавал също така и от явната обич на младежа към баща му. Няколко пъти треньорът бил виждал Джери и дошлия да го навести баща да се смеят и разговарят, докато се разхождат, хванати под ръка из района на университета. Треньорът обаче нито веднъж не се бил срещал с бащата, нито бил разговарял с Джери за него. По време на последната година на Джери в университета, няколко дни преди най-важната за сезона среща - традиционно съперничество от рода на това между Армията и флотата, Университета и Техническия университет в Джорджия или Мичиган - Охайо - треньорът чул, че някой чука на вратата му. Отворил и видял младежЖа с покрусено от скръб лице. - Господин треньор, баща ми току-що почина - промълвил Джери. - Може ли да отсъствам от тренировки няколко дни, за да се прибера у дома? Треньорът отвърнал, че много съжалява и разбира се, че може да се прибере у дома. Джери промърморил едно „благодаря" и се обърнал да си ходи, а треньорът добавил: - Не се чувствай длъжен да се връщаш навреме за следващата среща в събота. Извинен си и за тогава. Младежът кимнал и си тръгнал. Но в петък вечерта, само часове преди важната среща, Джери отново се появил на вратата на треньора. - Господин треньор, върнах се - рекъл той - и имам една молба. Може ли аз да открия утрешната среща? Треньорът се опитал да разубеди младежа, тъй като утрешният мач бил изключително важен за отбора. Но накрая се съгласил. През нощта треньорът се въртял неспокойно в леглото. Защо приел да изпълни молбата на младежа? Противниковият отбор бил в привилегирована позиция и печелел само с три точки. През цялата игра му били нужни само най-добрите играчи. Ами ако топката в началото попадне у Джери и той вземе че оплеска работата? Ами ако той открие играта и загубят с пет или шест точки? Ясно било, че не може да разреши на младежа да играе. Изключено. Но вече бил обещал. И така, когато оркестърът засвирил и тълпата радостно закрещяла, Джери застанал на гол линията и зачакал сигнала за начало на срещата. „Топката сигурно и без това няма да попадне у него", мислено си казвал треньорът. После щял да изчака да мине първата схватка и когато се увери, че полузащитникът и защитникът са овладели топката, щял да изкара младежа от игра. По такъв начин нямало защо да се страхува, че е направил голям гаф, а същевременно щял да изпълни даденото обещание. - О, не! - изстенал треньорът, когато видял как топката се премята дълго и накрая попада в ръцете на Джери. Но вместо да оплеска нещата, както очаквал треньорът, Джери стиснал здраво топката под мишница, минал успешно трима втурнали се към него защитници и стигнал до противниковото поле, където накрая го свалили на земята. Треньорът никога не бил виждал Джери да тича така пъргаво и, предусещайки нещо, накарал капитана да извика номера на Джери. Капитанът подал на Джери и той се врязал цели 20 метра навътре в противниковата защита. След няколко подавания той отбелязал гол. Фаворитите от противниковия отбор били смаяни. Кое било това хлапе? Нямало го никъде в техните предварителни проучвания, защото за цялата година едва ли му се събирали повече от три минути игра. Треньорът оставил Джери в играта и цялото първо полувреме той играл еднакво добре и в нападение, и в защита. Влизал в схватка, спирал противници, пресичал пасове, блокади, спринтове - всичко. В почивката фаворитите губели с две точки. През второто полувреме Джери продължил да вдъхновява играта на целия отбор. Когато дали сигнал за край на срещата, неговият отбор се оказал победител. В съблекалнята, където царял неповторимият гръмогласен хор, характерен за радостта от неочаквана и трудно спечелена победа, треньорът открил Джери да седи кротко в един ъгъл, заровил глава в ръце. - Синко, какво стана? - попитал треньорът и го прегърнал с ръка. - Обикновено не играеш така добре, както игра тази вечер. Никога не си бил толкова бърз, нито толкова силен, нито толкова ловък. Какво се случи? Джери вдигнал глава и тихо отговорил: - Господин треньор, баща ми беше сляп. И това беше първата среща, когато той можеше да ме види как играя.
Предоставено от Чък Додж Каталог: install -> Nook -> Books install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10 install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new" Изтегляне 2.68 Mb. Сподели с приятели:
|