Джак канфийлд марк виктор

Нужна е смелост

ЕЛИНЪР РУЗВЕЛТ

Тя се казва Ники и живее малко по-надолу по улицата. От години черпя сили и вдъхновение от тази млада жена. Нейната история трогна сърцето ми и когато настанат трудни времена, аз се сещам за нейната сила.

Всичко започнало с изследването, когато била в седми клас. Случило се точно това, от което родителите й най-много се страхували. Диагноза: левкемия. Няколко месеца ходели редовно в болницата. Дупчили я, мушкали я и я изследвали хиляди пъти. След това дошъл ред на химиотерапията. Заедно с това, наред с евентуалните шансове за спасение, дошла загубата на косата. Да оплешивееш, когато си в седми клас, е неописуема трагедия. Косата й така и не пораснала отново. Семейството й започнало да се тревожи.

През лятото преди осми клас й купили перука. Било й неудобно, сърбяло я, но я носела. Момичето имало много приятели, съучениците й я обичали. Участвала в агитката на училищния отбор и около нея винаги имало навалица, но сега нещата започнали да се променят. Нали изглеждала странно, а всеки знае какви са децата. Точно като всички нас. Понякога от желание да се пос меем, правим неща, които карат другите да страдат. През първите две седмици на осми клас перуката и била сваляна изотзад пет-шест пъти. Момичето спирало, навеждало се, разтреперано от страх и срам, слагало си обратно перуката, изтривало сълзите и влизало в клас, като не преставало да се пита защо никой не се застъпва за нея.

Две кошмарни седмици нещата се развивали все в този дух. Момичето казало на родителите си, че повече не може да търпи. Те и отвърнали:

-Ако желаеш, можеш да си останеш в къщи.

Нали разбирате, когато има всички изгледи дъщеря ви да умре в осми клас, няма да ви пука особено дали ще успее да се запише в девети. Най-важното било да е доволна и на спокойствие. Ники ми е разказвала, че загубата на косата не било нищо особено. - С това лесно мога да се справя - сподели тя. Каза дори, че загубата на живота не й се виждала толкова съществена.

-С това също мога да се справя - рече тя, - но знаеш ли какво е да изгубиш приятелите си? Да вървиш по коридора и да ги виждаш как се отдръпват като водите на Червено море, защото се задаваш ти, да влезеш в училищния стол в деня, когато има пица, най-хубавото ядене, и да ги виждаш как си тръгват, без да си доядат? Казват, че не са гладни, но ти знаеш, че си тръгват защото си седнала наблизо? Знаеш ли какво означава в час по математика никой да не иска да седи до теб, а двете съседни гардеробчета изведнъж да се окажат свободни? Държат си учебниците в гардеробчето на някое друго дете, само защото иначе трябва да стоят до момичето с перуката, онази с гадната болест. А тя дори не е заразна. Не могат да се заразят от мен. Не разбират ли, че днес приятелите са ми нужни повече от всичко?

- Да - завърши тя, - загубата на живота е нищо, ако вярваш в Бог и знаеш къде ще прекараш вечността. Загубата на косата е незначителна работа, но загубата на приятелите е опустошителна.

Решила да си остане в къщи и да не ходи на училище, но точно тогава се случило нещо. През почивните дни тя научила за две момчета, едното в шести, другото в седми клас, и техните истории и дали кураж да продължи напред. Седмокласникът бил от Арканзас и въпреки че не било много на мода, всеки ден на училище ходел с Новия завет в джоба на ризата. Казват, че три момчета го наобиколили, взели му Библията и рекли:

- Бъзльо, религията е за бъзливци като теб. Молитвите също. Повече да не си дошъл на училище с Библия.

Казват, че момчето пъхнало Библията в ръцете на най-едрия хлапак и рекло:

- Вземи, виж дали имаш достатъчно смелост да я разнасяш в училище само един ден.

Казват, че момчето моментално се сдобило с трима приятели.

Другата история, вдъхновила Ники, била за шестокласника Джими Мастердино от щата Охайо. То завиждало на Калифорния, защото този щат си имал девиз -„Еврика!", а Охайо нямал. Момчето съчинило внушително послание от шест думи. Собственоръчно събрало необходимите подписи. С готова петиция то отишло в щатския съд. Днес, благодарение на дръзновението на този шестокласник, официалният девиз на Охайо е „С Божията помощ всичко е възможно".

С новопридобита смелост и вдъхновение, следващия понеделник Ники отново нахлузила перуката. Облякла се колкото може по-хубаво. Казала на майка си и татко си:

- Днес отново тръгвам на училище. Трябва да опитам нещо. Трябва да открия нещо.

Те двамата не знаели какво е намислила и се разтревожили, защото се страхували от най-лошото, но я закарали до училището. Всеки ден през последните няколко седмици Ники прегръщала и целувала майка си и баща си преди да слезе от колата. Колкото и непрестижно да било и много деца да й се присмивали, тя не позволила това да я спре. Днес било различно. Тя ги прегърнала и целунала, но когато излязла от колата, обърнала се и тихичко рекла:

- Мамо, татко, знаете ли какво съм решила да направя днес?

Очите й се напълнили със сълзи, но това били сълзи на радост и сила. Е, да, страхувала се от неизвестното, но имала причина. Родителите й я попитали:

- Какво си намислила, скъпа?

-Днес ще открия кой е най-добрият ми приятел. Днес ще установя кои са истинските ми приятели.

С тезидуми тя смъкнала перуката от главата си и я оставила на седалката.

- Или ще ме приемат каквато съм, татко, или няма да ме приемат въобще. Не ми остава много време. Трябва още днес да науча кои са.

И тя тръгнала, направила две крачки, обърнала се и рекла:

- Молете се за мен.

- Те отвърнали:

- Ще се молим, скъпа.

И докато тя вървяла към 600-те деца, чула как татко й казва:

- Браво, момичето ми.

Същият този ден станало чудо. Тя минала през игрището, Влязла в училище и нито един нахалник, нито един хулиган, никой не се подиграл на смелото момиче.

Ники даде урок на хиляди хора за това, че да отстояваш себе си, да разчиташ на даденото ти от Бога, да се застъпваш за доброто и правдата, дори когато си заобиколен от несигурност, мъка, страх и преследвания, това е единственият правилен начин да живееш.

Ники вече е завършила гимназия. Бракът, който никой не допускаше, че ще се състои, стана преди няколко години и сега Ники е горда майка на момиченце, което е кръстила на името на моята дъщеря, Емили. Всеки път, когато нещо ми се стори невъзможно, аз се сещам за Ники и придобивам сила.

БИЛ САНДЪРС