Джак канфийлд марк виктор

Не, не губя надежда в днешната младеж

Понякога, докато летя от една лекция на друга, се случва до мен да седне някой голям приказливец. За мен това е приятно преживяване, защото аз съм неуморен човекоизследовбател. Научавам безкрайно много неща, само докато наблюдавам и слушам хората, с които се срещам и виждам ежедневно. Чувал съм тъжни и радостни истории, страшни и щастливби, както и разкази, които спокойно могат да съперничат на предаванията на Опра и Хералдо.

За жалост, случва се до мен да седне и някой, който иска просто да изплаче мъката си или да развие политическите си убеждения пред публика, която е принудително прикована на мястото си в продължение на 600 мили. Това беше един от тези дни. Настаних се примирено, а моят съсед започна да разнищвба настоящето състояние на света с изтърканата фраза:

- Нали ги знаете какви са днешните деца ...

Той говореше ли, говореше, споделяйки мъглявите си идеи по въпроса за ужасяващото поведение на подрастващите и младежта, които се базираха предимно на селективното наблюдение на вечерните новини.

Когато с чувство на благодарност слязох от самолета и най-сетне се добрах до хотела си в Индианаполис, си купих местния вестник и се прибрах да вечерям. И там, на една от вътрешните страници, имаше статия, която допусках, че е продължение от водещите заглавия на първа страница.

В малко градче в щата Индиана живеело 15-годишно момченце с мозъчен тумор. Детето било подложено на облъчване и химиотерапия. В резултат на това лечение то изгубило всичката си коса. Не знам вие как смятате, но аз си спомням как се чувствах на тази възраст - бих се чувствал напълно смазан.

Съучениците на това момче му се притекли на помощ: Всички момчета от неговия клас помолили майките си да им разрешат да си обръснат главите, за да не бъде Брайън единственото момче с гола глава в училището. И там, на първата страница имаше снимка на една майка, която бръсне главата на сина си под одобрителния поглед на цялото семейство. в дъното се виждаха и групичка също толкова гологлави младежи.

Не, не губя надежда в днешната младеж.

ХАНЪК МАКАРТИ,

доктор по педагогика

Цветето

ОСКАР УАЙЛД

От известно време си имах нарочен човек, който да ме снабдява с роза, която да закичвам на бутониерата на неделния си костюм. Понеже всяка неделя получавах цвете за ревера, не смятах, че е кой знае какво. Мил жест, който ми беше приятен, но се превърна в навик. Една неделя обаче това, което считах за нещо обичайно, се превърна в нещо много специално.

Когато си тръгвах след неделната служба, едно момченце дойде право към мен и рече:

- Господине, какво ще правите с цветето си?

Отначало не можах да схвана за какво стаба въпрос, но после разбрах.

- За това цвете ли говориш? - попитах аз и посочих розата, закачена на ревера на сакото ми.

- Да, господине. Ако ще го хвърляте, бих искал да го взема.

Засмях се и радостно отвърнах, че ще му дам цветето, като между другото го попитах какво смята да прави с него. Момченцето, което навярно нямаше и десет години, вдигна глава към мен и рече:

- Искам да го дам на баба, господине. Миналата година майка ми и баща ми се разведоха. Живеех при мама, но тя се омъжи повторно и ме изпрати да живея при баща ми. Известно време живях при него, но после той каза, че не мога повече да остана и ме изпрати да живея при баба. Тя е толкова добра с мен. Готви ми и се грижи за мен. Тя е толкова добричка с мен, че ми се иска да и подаря това хубаво цвете заради обичта и грижите й към мен.

Когато момченцето свърши да говори, аз бях като онемял. Очите ми се напълниха със сълзи и разбрах, че то е докоснало нещо много дълбоко в душата ми. Откачих цветето, погледнах момченцето и рекох:

- Синко, това са най-прекрасните думи, които съм чувал, но няма да ти дам това цвете, защото то е недостатъчно. Погледни към амвона и ще видиш един голям букет цветя. Всяка седмица различни семейства купуват цветя за църквата. Моля те, занеси този букет на баба си, защото тя заслужава най-доброто.

Сякаш за да ме трогне още по-дълбоко, момченцето каза още нещо, което помня и до днес.

- Какъв чудесен ден? Поисках едно цветенце, а получавам цял прекрасен букет.

ПАСТОР ДЖОН Р.РАМЗИ