Джеймс Гуортни и Ричард Строуп Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета Джеймс Д. Гуортни

Хенри Джордж (1886)

Международната търговия се гради върху принципи, които в общи линии са същите, както и при всеки друг доброволен обмен: размяната позволява на всеки търговски партньор да произвежда и потребява повече, отколкото в противен случай би било постижимо. Причините за това са три.

Първо, чрез международната търговия хората във всяка страна ще са в състояние да използуват повече от своите ресурси за производство и продажба на неща, които могат да произвеждат добре и да използуват постъпленията, за да закупуват стоки, които биха могли да произвеждат само при високи разходи. Богатството и разнообразието на ресурси е различно в различните страни. Тези различия оказват влияние върху разходите. Производството на определени стоки може да е много скъпо в една страна, но в други да бъде рентабилно. Хората във всяка страна могат да спечелят, ако се специализират в онова, което могат да произвеждат при относително ниски разходи. Например, за страни с топъл, влажен климат като Бразилия и Колумбия е изгодно да се специализират в производството на кафе. Хората в страни като Канада и Австралия, които са рядко населени и земята е в изобилие, са склонни да се специализират в продукти, за чието производство е необходима много земя, като пшеница, фуражно зърно и говеждо месо.Обратното, в Япония, където земята е оскъдна и е налице високо квалифицирана работна сила, хората се специализират в производството на такива стоки като фотоапарати, автомобили и електронни продукти за износ. В резултат на тази специализация и на търговията, общата продукция нараства и хората във всяка страна могат да постигнат по-висок стандарт на живота, отколкото другояче би било възможно.

На второ място, международната търговия позволява и на производителите и на потребителите в дадена страна да печелят от намаляването на производствените разходи за единица продукция, което често съпътства производството, пласмента и разпределението на големите серии стоки. Това е особено важно за малките страни. Чрез търговията, местните производители могат да оперират с по-големи обеми и така да постигат по-ниски разходи на единица продукция, отколкото би било възможно, ако зависеха единствено от местния пазар. Например, производителите на текстил в Хонгконг, Тайван и Южна Корея биха имали много по-високи разходи на единица продукция, ако не можеха да продават в чужбина. Вътрешният пазар на текстил в тези страни би бил твърде недостатъчен, за да поддържа големи фирми с ниски производствени разходи. Чрез международната търговия, обаче, текстилните фирми в посочените държави са в състояние да произвеждат (и продават) големи количества продукция и да се състезават напълно успешно на световния пазар.

Международната търговия донася изгоди и за потребителите в съответните страни като им дава възможност да купуват стоки, произвеждани в големи серии в чужбина. Самолетостроенето е ярка илюстрация на тази теза. При високите проектоконструкторски и производствени разходи вътрешният пазар на почти всички страни е значително по-малък, отколкото е количеството, необходимо за ефективното производство на реактивни самолети. Чрез международната търговия обаче потребителите в цял свят могат изгодно да купуват самолети от някой голям производител като "Боинг" или "Макдонъл-Дъглас".

Трето, международната търговия стимулира конкуренцията на вътрешните пазари и позволява на потребителите да купуват най-разнообразни стоки и услуги на изгодни цени. Конкуренцията от чужбина помага да се държат в напрежение местните производители. Тя ги принуждава да подобряват качеството на изделията си и да снижават разходите си. Същевременно, разнообразието от стоки, получавани от чужбина осигурява на потребителите много по-широки възможности за избор отколкото биха съществували ако не се осъществява международна търговия.

Неотдавнашният опит на американската автомобилна промишленост онагледява това положение. В условията на повишена конкуренция от страна на японските фирми, американските производители на автомобили здраво се потрудиха, за да подобрят качеството на собствената си продукция. В резултат на това, надеждността на автомобилите и на лекотоварните камиони, предлагани на американския потребител - включително тези, произвеждани от местни компании - е несъмнено по-висока, отколкото би била, ако отсъстваше конкуренцията от чужбина.

Когато страните налагат мита, квоти, контрол върху валутните курсове и бюрократични правила на вносителите и износителите, или други видове търговски ограничения, те повишават оперативните им разходи и намаляват изгодите от размяната. Както отбелязва Хенри Джордж (виж цитата по-горе), търговските ограничения са като блокада, която една страна налага на собствения си народ. Както блокадата, наложена от враг би навредила на една нация, така й вреди и самоналожената блокада под формата на търговски ограничения.

Таблица 4 представя данни за връзката между търговските ограничения и икономическия растеж през 80-те години за осемнадесет по-слабо развити страни - осем със слаби и десет със силни търговски ограничения. Осемте страни, в които търговските ограничения са били слаби, са налагали относително ниски мита (данъци върху международната търговия) и дори са ги намалили през осемдесетте години. В по-голямата си част тези страни са се въздържали и от контрол над валутните курсове. Така е било или невъзможно да се печели от валутни спекулации или печалбите от тях са били много малки. Като отражение на факта, че търговските бариери са били ниски, делът в международната търговия на всяка от осемте страни е бил висок, в сравнение с други държави с подобна големина. Годишният прираст на дохода на човек от населението за страните със слаби търговски ограничения е бил 5 процента през периода 1980-1990 .

Сега обърнете внимание на данните за десетте страни, наложили солидни ограничения върху международната търговия. Митата в тези страни като цяло надхвърлят 10 процента или са приблизително четири пъти по-високи от митата в другите осем страни. Контролът върху валутните курсове е довел до печалба от 50 или повече процента от валутни сделки на черния пазар в шест от десетте страни (Иран, Бразилия, Перу, Бангладеш, Аржентина и Сиера Леоне). В сравнение с подобни по големина страни делът на всяка от тях в международната търговия е бил нисък . Общо взето, доходът на човек от населението в десетте страни не се е променил през осемдесетте години. БНП на човек от населението е намалял в шест от тези страни. Само две от тях (Индия и Пакистан) са успели да постигнат темп на растеж, равен на този в страните със слаби търговски ограничения. И докато страните със слаби търговски ограничения са се развивали, тези страни са били в стагнация.

Хората, които не са икономисти, често твърдят, че ограничаването на вноса може да създаде работни места. Когато се анализира това схващане пак трябва да имаме предвид, че е важно производството, а не работните места. При свободната търговия, на местните потребители е разрешено да купуват каквото искат и то там, където могат да го купят на най-ниска цена. Местните производители също са в състояние да продават своята продукция там, където могат да получат най-високи цени. Резултатът е, че потребителите получават повече срещу своите пари и притежателите на ресурси произвеждат повече стоки и услуги, ценени от хората. Ако работните места бяха от ключово значение за високите доходи, ние лесно бихме могли да създадем колкото искаме работни места. Всички ние бихме могли един ден да копаем дупки, а на следващия да ги затрупваме. Всички ще имаме работа, но ще сме и крайно бедни, защото работни места от такъв характер не създават стоки и услуги, които хората ценят.