Джеймс Гуортни и Ричард Строуп Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета Джеймс Д. Гуортни

Стоките и услугите, които допринасят за жизнения ни стандарт, не се появяват от само себе си. Производството им изисква труд, инвестиции, сътрудничество, машини, умствени способности и организация. Четири са източниците за нарастването на производството и доходите.

На първо място, усъвършенстването на квалификацията на работниците допринася за икономическия растеж. Квалифицираните работници са по-производителни. Как индивидите подобряват квалификацията си? Преди всичко като инвестират в себе си - като развиват естествените си способности. Съществуват буквално хиляди начини, по които хората могат да усъвършенстват уменията си, но повечето от тях са свързани с обучение и практика. Следователно, образованието, професионалната подготовка и опитът са основните средства, използувани от хората, за да повишат квалификацията си.

На второ място, формирането на капитали също може да повиши производителността на работниците. Те са в състояние да произвеждат повече, ако работят с повече и по-съвършени машини. Например един дървар може да произвежда повече, когато използува бензинова резачка вместо да сече с брадва. Транспортният работник е в състояние да превози по-голямо количество товари с камион, отколкото с муле и каруца. При равни други условия, инвестирането в инструменти и машини ни помага да произвеждаме повече в бъдеще. Но инвестирането не е безплатен обяд. Ресурсите, използувани за производството на инструменти, машини и фабрики биха могли да се използуват за производството на храни, облекла, автомобили и други търсени потребителски стоки. Икономическата наука е наука за размяната. Тя обаче показва, че онези, които спестяват и инвестират повече, ще могат да произвеждат повече в бъдеще.

Трето, усъвършенстването на технологиите - знанието ни за това по какъв начин да трансформираме ресурсите в стоки и услуги - също ще ни позволи да постигнем бъдещо нарастване на продукцията. Използуването на силата на ума за откриването на нови, по-продуктивни и по-евтини методи за производство, е могъщ източник на икономически прогрес. През последните 250 години усъвършенстването на технологиите буквално промени нашия живот. През този период парната машина, а по-късно двигателят с вътрешно горене, електричеството и атомната енергия заместиха използуването на хора и животни като основен източник на енергия. Автомобилите, автобусите, влаковете и самолетите заместиха коня и каруцата (и ходенето пеша) като главни методи за транспортиране. Напредъкът на технологиите продължава да променя начина ни на живот. Помислете си за последиците от използването на компактдисковите устройства, микрокомпютрите, текстовите редактори, микровълновите фурни, видеокамерите и касетофоните и автомобилните климатични инсталации - разработването и усъвършенстването на тези продукти през последните две десетилетия силно промени начина, по който работим, играем и се забавляваме.

И накрая, подобряването на икономическата организация също може да допринесе за постигане на икономически прогрес. Това е може би най-пренебрегваният от четирите източника на растеж. Правната система на една страна влияе върху степента на икономическо коопериране. Исторически погледнато, юридическите нововъведения са били важен източник на икономически прогрес. През ХVIII век патентната система е осигурила на инвеститорите право на частна собственост върху техните идеи. Приблизително по същото време признаването на корпорацията за юридическа личност довежда до намаляване на разходите за изграждане на крупни фирми, от каквито често имало нужда за масовото производство на стоки. Всяко от тези подобрения на икономическата организация ускорява нарастването на продукцията в Европа и Северна Америка.

Eфективната икономическа организация улеснява социалното сътрудничество и насочва ресурсите към производството на стоки, които хората ценят. Обратно, икономическа организация, която покровителства разсипническите дейности и не е в състояние да възнагради създаването на богатство, забавя икономическия напредък. В част втора ние ще изследваме по-пълно широкообхватните характеристики на ефективната икономическа организация.
7. Доходът е възнаграждение за предлагането на услуги. на другите. Хората печелят като помагат на другите.

Хората имат различни способности да произвеждат, различни предпочитания, възможности, професионални умения, склонност да поемат рискове и късмет. Тези различия влияят върху доходите, защото оказват въздействие върху стойността на стоките и услугите, които индивидите са склонни или са в състояние да предлагат другиму.

Разглеждайки различията между хората, ние не бива да губим представата си за това какво точно представлява доходът. Той е просто компенсацията, получавана в замяна на оказаните на други хора производствени услуги. Онези, които получават високи доходи, осигуряват много неща, които другите ценят. Поуката е, че ако искате да получавате високи доходи най-добре е да решите по какъв начин можете да оказвате значителна помощ на другите. Обратното е също вярно. Ако не сте способен или не желаете да помагате много на останалите хора, доходите ви ще бъдат доста ниски.

Директната връзка между помощта, оказвана на други хора и получаваните доходи служи на всеки един от нас като силен стимул да придобива такива умения и да развива онези свои дарби, които са високо ценени от другите. Студентите прекарват дълги часове в учене, търпят стреса и правят разходи за образованието си, за да станат, например, лекари, химици или инженери. Други хора се квалифицират и придобиват опит, който ще им помогне да станат електротехници, работници по поддръжката или програмисти. Трети правят инвестиции и започват някакъв бизнес. Защо хората вършат тези неща? Безспорно, много фактори оказват въздействие за взимането на подобни решения. В някои случаи индивидите могат да бъдат мотивирани от силно лично желание да направят света, в който живеем, по-добър. Но главното е, че дори хората, за които доходът е основен мотив, се ръководят от силната подбуда да придобиват умения и да правят инвестиции, ценени от останалите. Предлагането на услуги, които другите хора ценят, е източникът на високите доходи. Ето защо, когато доходите се определят от пазарни принципи, дори индивидите, движени изключително от мотива за лично облагодетелстване, ще имат силен импулс да следят внимателно какво се цени от другите хора.

Някои са склонни да смятат, че хората, получаващи високи доходи експлоатират останалите. Осъзнаването на факта, че доходът е възнаграждение за оказване на помощ на други хора, лесно разкрива погрешността на това схващане. Онези, които получават високи доходи, почти винаги повишават благосъстоянието на голям брой хора. Актьорите, певците и атлетите имат високи доходи, защото милиони хора са готови да платят, за да гледат техните изпълнения. Предприемачите, постигащи големи успехи, дължат това на факта, че изделията им са на достъпни за милиони потребители цени. Покойният Сам Уолтън (основател на веригата магазини "Уолмарт") стана най-богатия човек в Съединените щати, защото намери решение на въпроса как да управлява по-ефективно големи количества стоки и успя да въведе и в малките американски градове отстъпките в цените на фирмени стоки. По-късно Бил Гейтс, основателят и президентът на Mикрософт, се издигна до върха на списъка на четиристотинте най-богати хора в света на списание "Форбс" като разработи продукт, който радикално подобри ефективността и съвместимостта на компютрите. Милиони потребители, които никога не са и чували за Уолтън или Гейтс, въпреки това са облагодетелствани от техните предприемачески таланти и евтини продукти. Уолтън и Гейтс станаха много богати, защото помогнаха на много хора.
8. Печалбите насочват бизнеса към дейности, които увеличават богатството

Хората в една страна ще бъдат по-заможни, ако техните ресурси се използуват за производството на стоки и услуги, които са високо ценени в сравнение с разходите им. Във всеки момент съществува практически безкраен брой потенциални инвестиционни проекти. Някои биха повишили стойността на ресурсите и биха съдействали за постигане на икономически прогрес. Други биха намалили стойността на ресурсите и биха довели до икономически упадък. За за може прогресът да продължи, проектите, водещи до нарастване на стойността трябва да бъдат окуражавани, а онези, водещи до понижаване на стойността - отхвърляни.

Именно това правят печалбите и загубите в условията на пазара. Фирмите закупуват ресурси и ги използуват за производството на продукт или услуга, продавани на потребителите. Те правят разходи за заплащане на работниците и на собствениците на други ресурси за техните услуги. Ако продажбите на продукцията на фирмата надхвърлят разходите за използване на всички ресурси, необходими за производството, фирмата ще получи печалба. Казано накратко, печалбата е наградата, която собствениците на стопански предприятия ще получат, ако произвеждат стока, ценена от потребителите повече (измерено със склонността им да платят) отколкото е стойността на ресурсите, необходими за производството й (измерена с разходите за отклоняването на ресурсите от алтернативните възможности за тяхното използуване).

Загубите, напротив, са наказанието за фирмите, които намаляват стойността на ресурсите. Тази стойност, в подобни случаи на губещи фирми, надхвърля цената, която потребителите са склонни да платят за техния продукт. Загубите и фалитите са начинът, по който пазарът прекратява такива прахоснически дейности.

Ако в една държава стремежът е да се извлече максимална полза от наличните в нея ресурси, трябва да се намери начин за прекратяване на нерентабилните дейности. При пазарната икономика, тази жизнено необходима функция се осъществява от загубите.

Да предположим например, че един производител на ризи изразходва 20 000 долара на месец за наем на сградата и необходимите машини и закупуването на работната сила, плата, копчетата и другите материали, нужни за производството и пласмента на 1000 ризи месечно. Ако той продаде хилядата ризи за по 22 долара, то дейността му е източник на благосъстояние. Потребителите ценят ризите повече отколкото ценят ресурсите, необходими за производството им. Печалбата на производителя от 2 долара на риза е награда за повишаването на стойността на ресурсите.

От друга страна, ако ризите не могат да бъдат продадени за повече от 17 долара всяка, производителят ще губи по 3 долара на риза. Тази загуба е резултат от това, че неговата дейност е намалила стойността на ресурсите - за потребителите стойността на ризите е по-ниска от стойността на ресурсите, необходими за производството им.

Ние живеем в свят на променящи се вкусове и технологии, несъвършено знание и несигурност. Хората, които взимат икономически решения не могат да бъдат сигурни нито за бъдещите пазарни цени, нито за производствените разходи. Решенията им трябва да се основават на очаквания. Независимо от това, моделът награда-наказание, характеризиращ структурата на пазарната икономика е ясен. Фирмите, чието производство е ефективно и които предвиждат правилно какви продукти и услуги ще се търсят най-много в бъдеще (съотнесено с производствените разходи) ще получат печалби. Онези, които не са ефективни и използват неправилно ресурсите в области на слабо бъдещо търсене, ще бъдат наказани със загуби.

По същество, печалбите и загубите насочват инвестициите на фирмите към проекти, допринасящи за постигане на икономически прогрес, а не към такива, които прахосват оскъдните ресурси. Това е жизнено необходима функция. Държави, в които тази функция не се осъществява добре, почти със сигурност ще достигнат до икономическа стагнация.
9. "Принципът на невидимата ръка" - пазарните цени установяват хармония между личния егоистичен интерес и благосъстоянието на обществото.

"Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина, той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото... Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения." Адам Смит

Както е забелязал Адам Смит, една икономика, основаваща се на частна собственост и свобода на договарянето е забележителна с това, че пазарните цени установяват хармония между действията на индивиди с егоистични интереси и общото процъфтяване на една общност или нация. Предприемачът "предвижда само собствената си печалба", но бива направляван от "невидимата ръка" на пазарните цени "да служи на цел [икономически разцвет], която не е била част от неговите намерения."

Много хора трудно разбират принципа на невидимата ръка, защото съществува естествена склонност редът да се асоциира с централизираното планиране. Ако ресурсите трябва да се разпределят съзнателно, то, разбира се, е необходимо някаква централна власт да се грижи за това. Принципът на невидимата ръка подчертава, че съвсем не е необходимо винаги да е така. При наличието на частна собственост и свобода на размяната, пазарните цени ще регистрират избора буквално на милиони потребители, производители и доставчици на ресурси и ще приведат противоречията в хармония. Цените отразяват такава информация за предпочитанията на потребителите и разходите,за срокове, места ,обстоятелства, която никой отделен индивид или централна власт, занимаващи се с планиране не са в състояние да обхванат.

Контролът върху цените е причина за дефицит. Например, контролът върху цените на бензина доведе до дълги опашки от автомобили и до появата на табели "Бензин няма" по бензиностанциите. Това се случи, както в САЩ през 70-те години, така и в Източна Европа през 90-те.

Този единствен обобщен статистически показател - пазарната цена, осигурява на производителите, всичко което те трябва да знаят, за да приведат действията си в хармония с действията и предпочитанията на останалите хора. Пазарната цена насочва и мотивира и производителите, и доставчиците на ресурси да осигуряват онова, което останалите хора ценят високо по отношение на разходите им. Не е нужна централна власт, която да нарежда на хората, взимащи делови решения, какво и как да се произвежда. Тази работа вършат цените. Например никой не трябва да принуждава фермера да отглежда пшеница, да нарежда на строителната фирма да строи сгради, или да убеждава производителя на мебели да прави столове. Когато цените на тези и други продукти показват, че потребителите ги ценят наравно или повече от производствените им разходи, производителите, стремящи се към получаване на печалби, ще ги предлагат.

Също така не е необходимо и дори не е полезно централната власт да следи производствените методи на фирмите. Фермерите, строителните компании, производителите на мебели и хиляди други производители ще открият най-добрата комбинация от ресурси и най-ефективните от гледна точка на разходите методи за производство, защото по-ниските разходи означават по-високи печалби. В интерес на всеки производител е да поддържа разходите ниски, а качеството - високо. Всъщност, конкуренцията практически ги принуждава към това. Производителите, които имат високи разходи, трудно ще оцелеят на пазара. За това ще се погрижат потребителите, търсещи най-добрия стойностен еквивалент на своите пари.

Невидимата ръка на пазарния процес действа така автоматично, че повечето хора малко се замислят за нея. Повечето просто приемат за даденост, че стоките, ценени от хората, ще бъдат произвеждани приблизително в такива количества, в каквито потребителите желаят да ги купуват. Дългите опашки и табелите "Няма да имаме стока до следващата седмица", характеризиращи икономиките с централно планиране, са напълно непознати на хората живеещи в страните с пазарна икономика. В значителна степен се приема за даденост и присъствието на пазара на богат асортимент стоки, който е предизвикателство за въображението дори на съвременния потребител. Процесът на въздействие на невидимата ръка води до ред, хармония и разнообразие. Този процес обаче действа така незабележимо, че слабо се разбира и рядко се осъзнава. Въпреки това, той е жизнено необходим за икономическото ни благосъстояние.

Хенри Хазлит, може би най-добрият от популярните автори в областта на икономическата наука на нашия век, написа книгата "Икономическата наука в един урок". Урокът на Хазлит беше, че когато анализира едно икономическо предложение, човек трябва да проследи не само непосредствените резултати, но и резултатите в дългосрочен аспект, не само първичните, но и вторичните последствия и не просто ефекта върху някоя специална група хора, но ефекта върху всеки човек.¹

Хазлит вярва, че неуспехът да се прилага тази поука е най-честият източник на икономически грешки.

Трудно е да оспори това убеждение. Политиците непрекъснато подчертават краткосрочните изгоди от следването на дадена политика, напълно пренебрегвайки последиците в дългосрочен аспект. Непрестанни изглежда са и призивите за подпомагане на определени отрасли на промишлеността, райони или обществени групи, без да се взима под внимание въздействието върху обществото като цяло, включително и върху данъкоплатците и потребителите.

Разбира се, в много случаи това е съзнателно. Когато се търсят политически дивиденти, групите, обединени от общи интереси и техните наети представители, са заинтересовани да насочат нещата в желаното от тях направление. Може да се предвиди, че те ще преувеличават ползите, игнорирайки важни елементи или разходи.

Когато изгодите са непосредствени и е лесно да се предвидят, докато разходите не са така очевидни и в по-голямата си част в бъдещето, за съответните групи, обединени от общи интереси ще е по-лесно да прокарат подвеждащи икономически съждения. Лесно е да се посочат примери, когато вторичните ефекти са в значителна степен пренебрегвани. Да разгледаме случая с установяването на контрол върху наемите на жилища. Защитниците на тази мярка твърдят, че контролът ще доведе до намаляване на наемите и ще направи жилищата по-достъпни за бедните. Да, но ще има и вторични ефекти. По-ниските наеми ще доведат до намаляване на темпа на възвръщаемост на инвестициите в жилищното строителство. Онези, които в момента са собственици на жилища, давани под наем, могат да бъдат принудени да приемат по-ниския темп на възвращаемост, но не и потенциалните бъдещи собственици. Много от тях ще насочат капиталите си в друга посока; инвестициите в жилищно строителство ще се съкратят и като резултат разполагаемото количество жилища под наем в бъдеще ще намалее. С течение на времето ще се натрупа дефицит и ще се влошава качеството на жилищата, давани под наем. Тези вторични ефекти обаче не са очевидни. Затова контролът върху наемите се радва на висока популярност сред хората от градове с размерите на Ню Йорк до хората от селища като малкото градче Бъркли в Калифорния, въпреки че неизбежния резултат е намаляване на предлагането на жилища под наем, лошо поддържане и недостиг. По думите на шведския икономист Асар Линдбек "С изключение на бомбардировките, контролът върху наемите често се оказва най-успешният известен днес начин за разрушаването на един град."²

Защитниците на използуването на митата и квотите за "защита на работните места" почти винаги пренебрегват вторичните ефекти от такава политика. Помислете за въздействието на търговските ограничения върху предлагането на автомобили, произведени в чужбина, на американския пазар. В резултат на тези ограничения заетостта в националната автомобилостроителна промишленост нараства. Но какво да кажем за вторичните ефекти в другите сфери? Ограниченията означават по-високи цени за потребителите на автомобили. В резултат на това много от тях ще бъдат принудени да намалят потреблението на храна, облекла, на услуги, свързани с отдиха и буквално на хиляди други неща. Това намаляване на потреблението ще означава по-малко продукция и по-ниска заетост в тези сфери. Освен това има и вторичен ефект върху чужденците. Тъй като те продават по-малко автомобили на американците, ще получават и по-малко долари, за да внасят американски стоки. Когато чужденците ни продават по-малко стоки, те ще имат и по-слаба покупателна способност, за да купуват от нас. Ето защо, износът на САЩ ще намалее като резултат от ограниченията върху вноса на автомобили. Щом бъдат взети предвид вторичните ефекти, влиянието върху заетостта е ясно. Ограниченията не създават работни места, а просто ги преразпределят. Заетостта е по-висока в автомобилостроенето, но по-ниска в други отрасли и особено в отраслите, ориентирани към износ. За съжаление работните места в автомобилостроенето са по-ясно видими, докато вторичните ефекти - загубените работни места в другите отрасли - не са така очевидни. Поради това не е изненадващо, че много хора изпадат в заблуда по отношение на аргумента за "защита на работните места", въпреки че той е напълно погрешен.

Нека разгледаме и един последен пример на неправилни представи, произтичащи от несъобразяване с вторичните ефекти. Политиците често твърдят, че държавното финансиране на приоритетни проекти води до нарастване на заетостта. Разбира се, може да има основателни причини за изразходване на средства от държавния бюджет за пътища, за подобряване и разширяване на защитните функции на полицията, за системата на правосъдието и т.н. Създаването на работни места обаче не е сред тях. Да предположим, че правителството изразходва 50 млн.долара като наеме един милион работници за построяване на скоростна ж.п.линия свързваща Лос Анджeлис и Сан Диего. Колко работни места създава този проект? Вземат ли се предвид вторичните ефекти, отговорът е: нито едно. Правителството трябва да използува данъци или заем, за да финансира проекта. Данъци в размер на 50 млн. долара ще намалят както разходите за потребление, така и индивидуалните спестявания и с това ще унищожат толкова работни места, колкото ще създадат държавните разходи. От друга срана, ако проектът бъде финансиран чрез заем, това ще доведе до повишаване на лихвените проценти и до съкращаване с 50 млн. долара на инвестициите в частния сектор и на разходите за потребление. Както при случая с търговските ограничения, резултатът е преразпределяне, а не създаване на работни места. Означава ли това, че проектът не трябва да бъде реализиран? Не непременно. Но то във всеки случай означава, че оправдаването му трябва да се търси в изгодите от високоскоростната железопътна линия, а не в илюзорната полза от нарастване на заетостта.