Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

_„Точно така! Толкова се гордея с теб, задето запомни новото правило“ — отвърна баща му._

_Докато двамата се отправяха към леглото, г-н Шоър още веднъж спомена колко е горд от сина си, че се е вместил във времето за подготовка за лягане. Като прибегна до часовник, за да контролира режима за лягане на Бен, г-н Шоър постигна хармония и безболезнени вечери за първи път през последните месеци. След няколко седмици придържане към този режим, лягането вече не беше битка, а очакван приятен ритуал за лека нощ._

Отказът да се седи на автомобилната седалка

Законодателството на всички държави вече постановява децата да пътуват по определен начин в превозните средства. Одобряването на детските седалки и колани се прави според определени спецификации за тегло и възраст, за да бъде придвижването максимално безопасно за малчуганите. До навършване на първата си годинка те трябва да седят наопаки — с лице към облегалката на задната седалка, а щом израснат бебешкото столче, да се обърнат с лице към предните седалки и да стоят в столче, подходящо за съответното им тегло и възраст.

Основната причина за детската смъртност е травмата вследствие на автомобилни катастрофи. Децата, които не са закопчани с предпазни колани, продължават да се движат напред в момента, когато автомобилът внезапно спре. Така те могат да се сблъскат с всичко по пътя си — контролното табло, предното стъкло или гърба на предните седалки — с удар, еквивалентен на изминаваща един етаж разстояние капка за всеки шестнайсет километра в час, с които се движи колата. Въпреки че контролното табло и гърбовете на предните седалки са тапицирани, силата на удара при скорост седемдесет километра в час може да доведе до значителни увреждания на крехките телца. Подобна травма може да бъде предотвратена, като се погрижим децата ни да са подходящо прикрепени към седалката. Никога не правете компромис със закопчаването на колана, защото това би могло да се окаже компромис с живота на детето ви.
__Забележка__

Процентът на детската смъртност може да бъде сведен почти до три четвърти и ръстът на нараняване при децата от една до четиригодишна възраст да се свали ни петдесет процента само чрез използването на подходящо монтирани детски седалки.

__Дайте на детето си пространство да диша__

Убедете си, че то има достатъчно място да движи ръцете и краката си и въпреки това е безопасно прикрепено към столчето.

__Наложеше правило, според което колата не може да тръгне преди всички да са си сложили коланите__

Ако установите това правило от самото начало, детето ви ще свикне с идеята да седи на специално столче и да бъде закопчавано с колан.

___Накарайте го да се гордее, че пътува безопасно___

Кажете му, че е пораснало достатъчно, за да седне в кошче за по-големи деца или да пътува на задната седалка само с предпазен колан. Кажете му например: „Вече израсна бебешкото си столче. Ето ти нова безопасна седалка за по-големи момичета и момчета.“

___Не се оплаквайте от факта, че трябва да си поставяте предпазни колани___

Ако често споменавате пред партньора си или пред някой приятел, че мразите да закопчавате колана си, давате повод на детето си също да се откаже от колана.

___Създайте тренировъчна програма___

Покажете на детето си как очаквате от него да се държи по време на път. Първоначално правете кратки обиколки из квартала, като единия от родителите (или семеен приятел) кара, а другият хвали детето колко мирно и кротко пътува в специалното детско столче. Кажете: „Толкова хубаво седиш в столчето си днес“, или просто го галете, за да се почувства удобно.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Закопчавайте собствените си предпазни колани___

Поставяйте задължително предпазните си колани и посочвайте колко хубаво се вози детето с неговия закопчан колан, за да не се чувства самотно в това начинание. Ако не сте с колан, детето ви няма да разбере защо то трябва да прави това.

___Оценявайте ме, стоя на столчето, закопчано с колан___

Ако не обръщате внимание, че детето пътува изправено, то може да потърси начини да привлече вниманието ви, включително и да се опита да се измъкне от седалката или колана си. Дръжте го в безопасност, като му говорите и играете на игри с думички например. Не пропускайте да споменете и за образцовия му престой в колата.

___Бъдете последователни___

Спирайте колата колкото е възможно по-бързо и по-безопасно всеки път, щом детето ви се измъкне от столчето или колана си, за да го накарате да се съобразява с наложеното от вас правило. Кажете му: „Колата ще може да тръгне отново, само ако се върнеш на столчето си (или сложиш колана си), за да може всички да сме в безопасност.“

Не обръщайте внимание на непокорното поведение в колата, освен ако то не е свързано с излизане от специалната седалка или предпазния колан.

Когато не обръщате внимание на плача или крясъците на детето, докато е на правилното място и е закопчано с колана, то ще види, че няма полза да протестира конкретно срещу седалката и колана. В такива моменти си казвайте: „Знам, че детето ми е в по-голяма безопасност в столчето си и ще се сеща, че е приковано там само от време на време. Неговата безопасност е моя отговорност и аз му я осигурявам, като държа да пътува според правилата.“
Джейкъб в колата

_Стивън Бренър обичаше да взема четиригодишния си син Джейкъб на разходки, докато малчуганът не откри как да привлича цялото внимание на татко си, измъквайки се от предпазния колан и изскачайки от детското си столче. „Никога повече не откопчавай колана си, момче!“ — отсичаше г-н Бренър винаги щом виждаше сина си свободно да се търкаля по задната седалка._

_Но изглежда изискванията на таткото не трогваха особено Джейкъб, поради което г-н Бренър реши, че по-строгото отношение, както и физическото наказание са крайно необходими за излизане от ситуация. Въпреки че никога не беше посягал на сина си, той го плескаше всеки път, щом откриеше, че пак се е освободил от колана си._

_За да осъществи въпросната саморазправа, г-н Бренър трябваше да спира колата, но всеки път, щом направеше това, Джейкъб се добираше обратно до столчето си и се закопчаваше, за да избегне пердаха. И така, баща му реши, вместо да му посяга, да спира колата и да отказва да продължи преди коланът на Джейкъб да е закопчан подобаващо. Г-н Бренър беше наясно, че синът му не е достатъчно търпелив да седи твърде дълго на едно място, дори когато знаеше, че отива някъде, където ще се забавлява много._

_Г-н Бренър опитваше новия си метод всеки път, щом го возеше към парка. Когато Джейкъб се откопчаваше сам, баща му спираше колата. „Ще можем да продължим към парка, когато се върнеш на столчето и си закопчееш колана. Не е никак безопасно да пътуваш, така“ — скастряше го той и размахваше пръста си пред лицето на Джейкъб, надявайки се, че момчето ще се върне на мястото си, тъй като знаеше, че бащата няма търпение да се озове в парка. Джейкъб се подчини._

_На няколко километра от къщи Джейкъб отново разкопча колана и г-н Бренър спря колата. Той не плесна шамар на сина си, а просто повтори правилото. „Колата няма да потегли, преди да се върнеш на седалката си и да се закопчееш.“ Джейкъб се върна на мястото си и спокойно закопча колана сам. Тогава баща му добави: „Благодаря ти, че си седна на мястото и така се прибраха благополучно.“_

_Това обаче не разреши проблема. Следващия път, когато Джейкъб се откопча, г-н Бренър беше толкова бесен, че се изкуши да се разкрещи отново, но продължи да се придържа към новия си метод, дори започна да разговаря по-често с момчето и да хвали доброто му поведение. Много скоро той отново се радваше на разходките със сина си, убеден, че и двамата пътуват безопасно._

Противопоставяне на всяка промяна

__Дайте право на детето си да греши__

Когато детето ви направи грешка и вие не направите голям проблем от това, го учите, че никой на този свят не е съвършен. Този урок ще му служи добре, докато набира опит, сблъсквайки се с различни трудности. Кажете: „Съжалявам, ти разля млякото си. Я да видим как да го изчистим. На всеки се случва.“

__Научете го да съумява да взема решения__

Детето ви иска да чувства, че то е господар на съдбата си, затова го оставяйте да взема прости решения — да избира между две закуски, между два чифта чорапи или две игри това му създава чувството, че управлява собствения си свят.

__Уважавайте индивидуалността му__

Вие може да приемате промяната безпроблемно и новите ситуации отдавна да не ви правят впечатление, но е възможно детето ви да среща трудности, защото просто има различен темперамент. Проумейте, че всяко дете има различен темперамент и не го съпоставяйте дори с братята и сестрите му. Избягвайте да му казвате: „Недей да бъдеш такъв!“, когато то не е в състояние да се нагоди към дадена ситуация. Вместо това кажете: „Знам, че за теб е трудно да сменяш детегледачките си, но ти ще се справиш. Всичко ще бъде наред.“

__Внушавайте му чувство за принадлежност__

Всички ние искаме да усещаме, че принадлежим към дадена група, затова често споменавайте на детето си, че е уважаван и високо ценен член на семейството ви и поощрявайте участието му в него, като го карате да помага в домакинството. Кажете му: „Благодаря ти, че си раздигна играчките и ги отнесе в стаята си. Така спомагаш домът ни да изглежда чист и спретнат.“
Разрешаване на проблема

__Развивайте гъвкавостта на детето__

Гъвкавите деца гледат на промяната като на предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно. От друга страна, негъвкавите деца се съпротивляват на промяната с всички сили. Като казвате на детето си, че е добре да направи нещо вместо, че трябва да го направи, ще трансформирате чувство то му за страх и загуба на контрол във вълнение. Помогнете му да започне да се нагажда към промените, които така или иначе му предстоят, като му кажете например: „Довечера ще имаш нова детегледачка. Тя е много забавна. Не е ли вълнуващо да се запознаеш с някой нов човек?“

__Научете го как да се справя с промените__

Децата, на които е показано как да се справят с промените, са по-подготвени да посрещат предизвикателствата в живота. Кажете например: „Тази нова риза е страхотна. Това, че вече няма да носиш онази синята, не е такъв проблем. Ще се почувстваш много добре, когато облечеш новата днес.“

__Поставяйте цели за приемане на промяната__

Децата усещат, че контролират в по-голяма степен съдбата си, когато имат предостатъчно време да осмислят нещата и да се подготвят за предстоящата промяна. Можете да помогнете на рожбата си да посреща промените с по-голяма готовност, като я карате да си поставя цели. Кажете например: „Утре с групата от детската градина ще ходите в зоологическата градина. Ще бъде много забавно. Хайде да си поставиш за цел да прекараш добре там.“ После периодично й напомняйте за целта и я карайте да ви я повтаря. Попитайте я: „Каква е твоята цел при ходенето до зоологическата градина?“ И когато ви отговори: „Отивам в зоологическата градина, за да се забавлявам“, кажете: „Точно така. Отиваш в зоологическата градина, за да си прекараш добре.“

__Учете детето да разрешава проблеми__

Когато децата се сблъскат с промяната и не знаят какво да правят, да им се предоставя ограничен избор означава да им се помогне да видят възможностите си. Кажете например: „Знам, че не искаш да се пренасяш в по-голямо легло, но нека да помислим какво можем да направим, за да ти е по-лесно да свикнеш. Може би е добре да вземеш плюшеното си мече в по-голямото легло и то ще ти прави компания, докато си там.“
__Какво не трябва да се прави__

___Не посрещайте съпротивата с гняв___

Децата, които са разстроени от промяната, се нуждаят от голяма подкрепа и състрадание, за да намалят нивото си ни тревожност. Да се ядосате на детето си в такъв момент означава единствено да подсилите чувството му за безпомощност.

___Не реагирайте прекалено рязко на грешките___

Като се разстройвате, когато детето ви е оставило кални дири из къщата, му казвате, че не е обичано, когато греши, което (тъй като е дете в предучилищна възраст) сигурно прави много пъти на ден. Отнасяйте се към грешките му сякаш не ви занимават. Показвайте му как да коригира поведението си и възприемайте грешките като удачен момент да го поучите, а не да го тероризирате. Кажете: „Моля те, донеси хартиените кърпи, за да почистим калта. Като работим заедно, ще се справим за нула време.“
Новата купичка на Джулия

_Джулия Бардуел беше само на две и половина, но смяташе, че е надраснала годините си. Тя знаеше какво иска, как го иска, а родителите й, Дена и Джим, знаеха, че е по-добре да не й се противопоставят. Ако нямаше борба за това дали за закуска да се използва синята купа вместо жълтата наставаше битка за това, дали да се облече розовата или зелената блуза. Когато се сблъскаше с нещо ново, Джулия първо се запъваше, после крещеше и накрая подхващаше неутешима тирада._

_Дена и Джим искаха да й помогнат да направи поведението си по-гъвкаво. Джим знаеше, че когато си поставя цели в работата, се съсредоточава върху тях и не се разсейва от тревогата, че трябва да свърши всичко наведнъж. Той смяташе, че Джулия е способна да надвие страховете си от промяната, стига да има цел, към която да насочи вниманието си._

_Дена и Джим решиха, че първата цел на дъщеря им трябва да се насочи към нейния „магарешки“ отказ да ползва различна купа за закуска от вече избраната. Щом се научеше да бъде по-гъвкава, използвайки различни купички, те се надяваха да не бъде толкова непреклонна и при справянето с други промени. И така започнаха да й говорят, че смятат да купят нов сервиз за закуска и й предоставиха възможността си го избере сама._

_Същата вечер Дена каза: „Джулия, хайде да си поставим цел за утре сутринта. Мисля, че е добра идея целта ни да бъде да се забавляваме, докато ти закусваш от новата си купичка.“ Джулия погледна към майка си и кимна, но Дена не беше сигурна дали идеята за новата купичка се възприе. Няколко минути по-късно тя каза: „Джулия, помниш ли каква цел си постави за утре сутринта? Ще се забавляваш, докато закусваш от новата си купичка.“_

_Този път Джулия отговори: „Да, помня.“ Семейство Брандуел разиграха сценария няколко пъти същата вечер. Те дори отидоха до кухнята, за да види Джулия как новата купичка я очаква на плота до мивката._

_На другата сутрин момиченцето възторжено се насочи към масата с думите: „Къде ми е новата купичка?“ Дена и Джим знаеха, че са на прага на нещо голямо — можеха да помогнат на дъщеря си да приема промяната, като я караха да я очаква с нетърпение и желание. След няколко дни, през които Джулия закусваше от новата купичка, Дена и Джим казаха: „Миличка, нека използваме старата синя купичка за закуска утре.“_

_„Не! — изкрещя Джулия. — Новата! Искам си новата!“_

_Дена и Джим не споменаха нищо за предишните опити на дъщеря им никога да не се разделя с любимата си купичка за закуска. Вместо това решиха да й помогнат да си постави нова цел. Същата вечер Дена каза: „Джулия, нека си поставим нова цел за закуската утре — бих искала новата цел да е да закусиш от старата си синя купичка.“ По-късно вечерта я попита отново: „Миличка, каква е новата ни цел за закуска утре?“_

_Джулия помисли за момент и каза: „Синята купичка.“_

_„Точно така — потвърди Дена. — Утре ще използваме синята. Радвам се, че си запомнила целта си.“_

_Въпреки че Дена и Джим не бяха сигурни дали това малко упражнение си струва усилията, те останаха доволни, когато Джулия започна да се отнася към него като към игра и всъщност очакваше с нетърпение всяка от следващите си цели. Знаеха, че тя би се поддала на промяна без проблем, стига да е достатъчно подготвена за нея, и съставиха план, който направи цялото семейство щастливо. Упоритостта им беше възнаградена._

Враждата и съперничеството между братя и сестри
Да наковладиш* брат си или сестра си и омразата към новороденото бебе от първия ден, в който се е появило в дома, са само два примера за това как враждата и съперничеството между децата внасят хаос в семейните отношения. Тъй като децата в предучилищна възраст постоянно правят опити да разперят криле в името на своята независимост и значимост, те често започват да се борят с братята и сестрите си за повече пространство, време и извоюване на позиция номер едно в най-важния за тях свят — семейството. И понеже да се наложиш над някого е част от човешката природа, този проблем лесно може да се разреши, като показвате на децата си колко всяко едно от тях е значимо и уникално за нас. За да сведете това съперничество до някакъв разумен минимум, научете рожбите си, че спогаждането им едни с други ще им донесе нещото, което най-много искат — внимание и привилегии.

[* клеветя — Б.пр.]

__Подгответе детето, преди да се появи новото бебе в дома ви__

Обсъдете с по-голямото си дете как ще се включи в бъдещия ви живот новият член на семейството. Кажете му как ще се промени семейният ви режим и колко много очаквате от него да ви съдейства. Това ще му помогне да се чувства важна част от любовта и грижите към по-малкото братче или сестриче.

__Играйте с по-голямото дете независимо дали бебето спи, или е будно__

За да намалите враждата, която ще се породи в по-голямото ви дете покрай идването на най-малкия член на семейството, играйте с него и когато бебето е будно, и когато спи. Така баткото или каката няма да стигнат до заключението, че им обръщате внимание само когато бебето не е наоколо. Като прекарвате известно време с по-голямото дете, без значение какво прави бебето, ще го накарате да си помисли: „Привличам вниманието на мама както когато бебето е тук, така и когато го няма. В края на краищата то не е толкова лошо.“

__Поставяйте реалистични цели__

Не очаквайте по-голямото ви дете да обгърне бебето със същата нежност като вашата. То може да е по-голямо от бебето, но все още се нуждае от огромни дози внимание и нежност.

__Планирайте времето си така, че да го прекарвате поотделно с всяко от децата си__

Дори да имате половин дузина деца, за които да се грижите, опитайте се да прекарвате известно време с всяко от тях (къпане, разходка или пазаруване например). Това ще ви помогне да насочите вниманието си към нуждите на всяко от тях и ще ви държи информирани за чувствата и проблемите, които едва ли биха излезли на повърхността сред глъчката и суматохата в дома ви.

__Оценявайте индивидуалните им качества (за родители на близнаци или деца, близки по възраст)__

Хвалете креативността и въображението на всяко от децата си, за да са убедени те, че усилията им заслужават индивидуално внимание.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Използвайте часовник, за да карате децата да се редуват___

Когато децата ви се борят за нераздвоеното ви внимание, оставете часовникът да определи кога идва редът на всяко от тях. Това ги учи на „споделяне“ и позволява на всяко едно от тях да знае, че когато дойде редът му, ще бъде обект номер едно на вашето внимание.

___Предлагайте алтернативи на боя помежду им___

Като позволявате боят да избухне и да излезе от контрол, не учите децата си как да се спогаждат. Вместо да допускате битки, предоставете на децата си избор — или да се спогаждат, или да не се спогаждат. Кажете им: „Можете да се спогаждате и да продължите да играете, или да не спогаждате и да бъдете изнесени по стаите.“ Позволете им да свикнат да вземат решения, за да почувстват, че контролират живота си, и да им помогнете да се научат да вземат решения сами.

___Дефинирайте какво означава спогаждане___

Бъдете конкретни, когато хвалите децата си, че си играят хубаво, за да сте сигурни, че те знаят какво имате предвид под спогаждане. Кажете: „Толкова е хубав начинът, по който споделите играчките си и се забавлявате заедно. Наистина ми харесва как се спогаждате. Това прави общата ви игра забавна.“

___Не обръщайте внимание на сплетните им___

Децата сплетничат помежду си, защото за тях това е начин да подсилят своята позицията спрямо родителите си. Спрете тази игра на надмощие, като кажете: „Съжалявам, но вие не се спогаждате“, и се престорете, че не сте чули клюката. Дори да ви е докладвано за някаква опасна дейност, можете да я спрете и пак да пренебрегнете сплетниченето.

___Не оставяйте само едното дете да ви клюкари___

Ако карате по-големия си син да идва и да ви съобщава кога детегледачката му е направила нещо нередно, знайте, че това не е добър начин да научите децата да се спогаждат, без да сплетничат.

___Не се разстройвайте, ако децата ви не се обичат през цялото време___

Децата не могат да живеят в един дом, без да се проявява известно съперничество. Такава е човешката природа. Дръжте търканията помежду им сведени до минимум, като ги възнаграждавате за моментите, в които се спогаждат, и не позволявайте враждата да ескалира до битка.

___Не натяквайте___

След като сте провели разговора, не казвайте на децата си, че са били врагове. Започнете начисто и ги накарайте да направят същото.
Междузвездни войни

_Постоянната вражда между четиригодишния Джейсън Стар и двегодишната му сестричка Джули накара родителите им да се чудят защо изобщо са решили да имат деца. Отрочетата им очевидно не оценяваха жертвите, които мама и татко правеха, като им купуваха хубави дрешки, нови играчки и пълноценна храна._

_Да хапе и да дразни Джули беше любимият начин на Джейсън да покаже, че търси времето и вниманието на родителите си. Очевидно от физическото наказание нямаше ефект, тъй като момчето сякаш си просеше боя всеки път щом започнеше да малтретира сестра си._

_Единственият път, когато госпожа Стар забеляза сина си да проявява мило отношение към сестра си, беше когато й помогнал да премине един заледен участък на алеята пред къщата. Тя беше толкова впечатлена от благородната му постъпка, че му каза: „Страхотно е, че се опита да помогнеш на Джули. Толкова се гордея с теб!“ Семейство Стар решиха да започнат да поощряват редките жестове на любезност на Джейсън, като сипеха безброй комплименти всеки път, щом децата им общуваха нормално, и като наложиха ново правило за моментите, в които малчуганите започваха да се бият._

_По-късно същия ден те имаха шанса да приложат новата си политика на практика, когато между децата избухна свада, след като се бяха прибрали от пазар. Госпожа Стар нямаше представа кой започна караницата, но каза на децата си: „Сега имате избор, деца. Тъй като не разбрах кой на кого грабна играчката, можете да се спогодите, както направихте днес в колата, или можете да се разделите и да отидете наказани по стаите си.“_