Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

__Разговаряйте с детето на масата__

Ако провеждате разговор с него, то няма да търси други начини, за да привлича вниманието ви, като например да играе с храната.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Хвалете правилните хранителни навици___

Всеки път, щом детето не си играе с храната на масата, отбелязвайте колко добре се храни. Кажете например „Страхотен е начинът, по който си служиш с вилицата“, или „Благодаря ти, че навиваш тези спагети около вилицата точно както ти показах“.

___Направете играта с храна неапетитна___

Ако детето ви наруши правилата за хранене, които с обсъдили предварително, дайте му да разбере какви са последствията, за да му покажете, че да играе с храна е неприемливо. Кажете например: „Съжалявам, че пъхна ръчичката си в картофеното пюре. Вечерята приключи.“

___Попитайте детето дали е приключило с храненето, когато видите, че се заиграва с храната___

Не решавайте мигновено, че детето върши пакости. Разберете защо изследва така подробно хапката месце например, за да му дадете шанс да се обясни (ако вече може да говори).

___Не губете самообладание___

Въпреки че може да сте отвратени и ядосани на детето, защото пилее храната си, е възможно да се окаже, че именно нашият гняв е подправката, която му липсва към основното ястие. За добро или лошо, рожбата ви е в период, когато се стреми да овладее силата, с която да остави диря в този свят. Да не му позволявате да играе с храната означавала му дадете повод да привлече вниманието ви. Опитайте се да не заклеймявате креативната игра с храна на масата.

___Не се поддавайте___

Ако детето трябва да си плати цената за играта с храна, не се поддавайте на емоциите си и го накарайте да я плати, независимо какво ви струва това. Покажете му, че държите на думата си и настоявате правилата да се следват.
Бедствия по време на вечеря

_Вечерите в семейство Лангнърс протичаха като нещо подобно на курс по приложно изкуство, тъй като тригодишният Ник започваше да размазва храната си около чинията си и да плюе всичко, което не намери за достатъчно изискано за вкуса си. Родителите му, които бяха отвратени от това как синът им пилее храната, се опитваха да го спрат, казвайки: „Престани да играеш с храната си!“_

_Дори след като майка му го заплаши: „Ако направиш нещо подобно с граха си още веднъж, ще те отстраня от масата“, Ник се опита да изстреля поредното грахче, с което успя да уцели татко. Боят обаче не помагаше. Ник изяждаше само няколко хапки, след което продължаваше да цели растенията наоколо с кренвиршите и граха си._

_И така семейство Лангнърс решиха, че трябва да преценяват добре кога Ник се е нахранил. Те забелязваха точно в кой момент палавите му очички и ръчички понечваха да извършват нови подвизи с пържените картофки и бързо отстраняваха чинията му. Майка му започна ежедневно да отделя време през деня, в което да учи сина си да казва „Нахраних се“. Фразата трябваше да означава сигнал за ставане от масата._

_И двамата родители на Ник почувстваха облекчение, след като прекараха няколко седмици, без по масата им да се твори авангардно изкуство с нетрадиционни материали, но тогава Ник реши да опита ръцете си в размазване на крем карамела по покривката. За щастие те вече бяха решили да наложат ново правило и кротко му обясниха: „Оттук нататък, когато направиш нещо подобно, ще трябва да го почистваш сам.“ Вместо да му крещят, те внимателно му показаха как да направи това._

_На Ник бе оказано специално внимание, задето почисти след себе си и няколко вечери по-късно той сам започна да казва „Нахраних се.“ Той откри, че тези дума действаха като магия и водеха след себе си прегръдки и целувки от страна на родителите му: „Благодарим ти, че каза «нахраних се», Ник! Ние знаем, че си приключил с вечерята и вече можеш да си играеш на воля с камиончето си.“_

_Семейството започнаха да прекарват повече време в коментари за това колко хубаво се храни Ник, отколкото да наблюдават как по масата се раждат хранителни „шедьоври“ пред очите им. Вечерите със сина им станаха по-кротки, но пък по-сладки от всякога._

Всеки предмет — оръжие

Според проучванията в тази насока децата в предучилищна възраст, които играят с оръжия и други свързани с насилие играчки, се държат много по-агресивно от децата, който само наблюдават съдържащи насилие телевизионни предавания. Статистиките сочат и че до тригодишна възраст малчуганите имитират някой, когото са видели по телевизията, толкова буквално, сякаш е реален герой. Резултатът от проучванията относно ефекта от гледане на телевизионно насилие е неопровержим: децата се учат как да бъдат агресивни по нови начини и си правят заключението, че ако са агресивни, ще бъдат възнаградени.

Децата, които виждат телевизионни герои, получаващи каквото си поискат чрез използване на оръжия, са по-склонни да имитират тези актове. Ако родителите пренебрегват или одобряват използването на фалшиви оръжия от децата си, или пък самите демонстрират агресивно поведение, започват да служат като модели за подражание на отрочетата си. От друга страна, родители, които показват на децата си как да решават проблемите си без насилие и постоянно ги хвалят за това, че намират мирно разрешение на конфликтите, им показват как бъдат по-малко агресивни.

Та когато детето ви се преструва, че ви застрелва с пържен картоф, не се паникьосвайте, но и не пренебрегвайте полета на въображението му. Вместо това го научете на правилния урок — дори когато се преструваш, че физически нараняваш хората, пак можеш да нараниш техните чувства. Имайки предвид, че именно поведението на възрастните, близки до детето, го подтиква да бъде любезно или жестоко. Наблюдавайте какво правите и говорите, както и колко „експлозивни“ го правите, за да помогнете на детето да обуздае апетита си за насилие в играта.

__Наложете семейно правило__

Когато детето ви се държи агресивно, наложете правило, което му казва какво е или не е позволено относно преструвките, че играе с оръжия. Например кажете: „Правилото е, че се отнасяме към хората любезно, за да им покажем, че ни е грижа за тях. Да се насочват оръжия дори на шега е против нашите правила, защото така се нараняват чувствата на хората и ги караме да се плашат.“

__Помислете, преди да говорите__

Използвайте думи и тон на гласа, които детето после няма да имитира и повтаря. Например, когато наруши правилото, вместо да го заплашвате (дори и с жест), че „ще му счупите главичката“, ако не спре, спокойно кажете: „Съжалявам, че реши да нарушиш правилото за стреляне с пушка. Правилото гласи: Отнасяме се един към друг любезно и никога не нараняваме и не се преструваме, че нараняваме хора.“

__Учете детето на любезност__

Вие сте първият и най-важен модел за подражание на детето си. Когато го прегръщате, изслушвате, извинявате му се и го уважавате, то ще се научи да се държи любезно.

__Научете се да контролирате гнева си__

Това, което кара децата да изпадат в нервни кризи, е същото нещо, което кара възрастните да експлодират — гняв към нещо извън нашия контрол. В такива моменти си казвайте: _надявам се_ да получа повишение, _надявам се_, че няма да има трафик до службата ми, _надявам се_, че любимата ми дреха все още ми стои добре и т.н. Но дори никое от тези желания да не се сбъдне, не правете трагедия от това. Като запазите спокойствието си, ще дадете сериозен пример на детето си как да владее самоконтрола си в моменти, когато съдбата не е на негова страна.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Учете го на състрадание___

Когато детето ви се преструва, че атакува друг човек с пистолет играчка или друг предмет, преценете ситуацията като удачен момент да го поучавате. Накарайте го да се замисли как би се почувствало самото то, ако някой друг се преструва, че го застрелва. Кажете: „Оръжията нараняват хората. Как би се почувствал, ако някой насочи пистолет към теб, сякаш ще те застреля? Надявам се, че не искаш да ти се случи подобно нещо.“

___Поощрявайте играта на детето в група___

Децата, които биват учени да харесват да строят различни неща, да споделят с останалите и да се включват в наблюдавани от родителите социални дейности, ще имат по-малка възможност да прибягват до съдържащи насилие игри за забавление. Хвалете детето си, когато се спогажда с другите в хода на играта, за да знае то, че одобрявате действията му. Кажете: „Харесва ми начинът, по който общуваш с децата, радвам се, че си мил и внимателен с тях и споделяш играчките си.“

___Ограничете съдържащите насилие телевизионни програми и видеофилми/компютърни игри___

Добре документирано е, че децата в предучилищна възраст обичат да имитират всичко, което виждат. Много от тях са ставали жертва на някой кунгфу удар, нанесен им от техни връстници. Според едно канадско проучване децата станали много по-агресивни две години след навлизането на телевизията в техния град. И силната идентификация с внушаващи насилие телевизионни герои, и убеждението, че телевизионната ситуация е реалистична, се асоциират с по-голяма агресивност.

Вие трябва да знаете какво гледа детето ви и какви игри играе. Намалете количеството на свързаните с насилие телевизионни програми, до които то има достъп, като наложете правило за това какво може да гледа и какво не, какви игри да играе, както и колко дълго може да гледа или да играе. Бъдете вие тези, които боравят с дистанционното на телевизора и копчето за включване и изключване на компютъра, за да държите насилието далеч от дома си и съответно далеч от детското въображение.

___Когато детето ви гледа телевизия, гледайте с него___

Проучванията сочат, че когато възрастните гледат телевизия заедно с децата и коментират действието, децата запомнят повече и са по-склонни да имитират това, което виждат? Тъй като гледането на телевизия с възрастен може да засили позитивния (или негативния) ефект върху детето, е изключително важно да подбирате несъдържащи насилие програми и да обсъждате гледаното с него. То не трябва да е около вас, когато гледате филми и програми с насилие.

___Научете детето си да се коригира___

Когато бликащ от енергия малчуган се опитва да „застреля“ брат си/сестра си или свое приятелче с линията за чертане например, отнесете „оръжието“ и кажете: „Оръжията нараняват хората. Правилото е да се отнасяме любезно един към друг и никога да не нараняваме друг човек, макар и наужким. Ние не нараняваме хората, ние ги обичаме. Моля те, кажи на Сам, че му се извиняваш, задето насочи оръжие към него.“ Когато то последва инструкциите ви, кажете: „Благодаря ти, че си истински приятел на Сам. Харесва ми как му показа, че те е грижа за него.“

___Научете детето си да прави компромиси___

Помогнете му да се научи да бъде честно, когато разрешава спорове. Ако го видите, че заплашва да удари свой приятел, за да му вземе играчката например, кажете: „Нека да помислим какво друго можеш да направиш, когато приятел ти вземе играчката и ти си я искаш обратно. Можеш да вземеш часовника и да го навиеш, както правя аз, така че приятеля ти да си поиграе малко с нея, а после и ти. Така и двамата ще играете еднакво време и ще се забавлявате, вместо да се карате.“
__Какво не трябва да се прави__

___Не удряйте!___

Без значение колко се изкушавате да зашлевите детето, за да „му внушите някакво чувство“ или да му „дадете урок“, се опитайте да устоите на порива. Въпреки че може да сте много ядосани и уплашени от това, че е тръгнало да пресича улицата без ваше разрешение, като го напердашите по такъв повод, му изпращате смесено послание — аз мога да удрям, но ти нямаш правото да удряш мен или някой друг. Изповядвайте това, което проповядвате. Боят учи детето ви, че е добре да се нараняват хората, за да ги накараш да правят това, което ти искаш. Дори плесване по дупето от време на време го кара да си мисли, че ако си по-голям и по-силен, е по-добре да удряш, за да поддържаш авторитета си.

___Избягвайте да реагирате прекалено рязко___

Когато детето се преструва, че стреля по по-малкия си брат с молива си например, запазете спокойствие. Вместо просто да забраните това поведение, се възползвайте от удачния момент да му кажете: „Съжалявам, но ти наруши правилото за това, че към хората трябва да се отнасяме любезно. Кажи ми какво гласеше правилото и как вече ще се отнасяш добре към брат си.“

___Не заплашвайте___

Заплахите, че ще набиете детето си с дървена лъжица в момент, когато се преструва, че ще застреля сестра си, го учат само да се страхува от вашето присъствие. За него заплахата е празно обещание и пример за това, как възрастните не държат на думата си. Вместо да го плашите с насилнически последствия от сорта на „Ще те напердаша, ако те видя още веднъж да се преструваш, че стреляш по брат си с празното руло от тоалетна хартия“, простя му кажете: „Съжалявам, но ти избра да нарушиш правилото за игра с фалшиви оръжия. Сега искам да се замислиш колко уплашен би се почувствал, ако някой насочи оръжие към теб.“
Войнственият Кайл

_Независимо какво попадаше в ръцете му, тригодишният Кайл Лигет го превръщаше в пистолет, нож или меч, след което започваше да стреля, промушва или разсича всички „лоши момчета“ около себе си. Майка му Дани не беше на себе си. Тя бе убедена, че ако не му се подаряват оръжия играчки, синът й не би влагал толкова насилие в играта си. Гари, бащата на Кайл, само се усмихваше на нейните страхове. „О, Дани, момчетата са си момчета. Имах купища такива играчки, когато бях малък, и не ме виждаш да ходя по улиците и да стрелям, по хората, нали?“_

_„Но той прави оръжие от всичко — жалваше се Дани. — Днес по време на обяда превърна сандвича си с фъстъчено масло в пистолет и се престори, че стреля по мен. Беше ме страх да гледам изражението на лицето му, докато насочваше «пистолета» към мен.“_

_„Трябваше да го напердашиш, когато го е направил — отвърна Гари. — Това ще го научи да не насочва фалшивите оръжия към никого.“_

_„Нямам намерение да го бия — твърдо отвърна Дани. — Безсмислено е да го наранявам, за да го науча, че не трябва да наранява хората. Говорих с Еми, майката на Джош, и тя каза, че го карат да се замисля за това как се чувстват другите, когато видят насочен към тях пистолет. Освен това тя наложила правило в дома им да не се гледат никакви кунгфу филми и други свързани с насилие програми. Всеки път, щом Джош пуснел нещо подобно, спирали телевизора. Тя твърди, че имало ефект от всичко това.“_

_„Добре, нека да опитаме същото нещо — предложи Гари и продължи. — Между другото, тъкмо се сетих за нещо, което трябва да спра да правя. Знаеш как винаги казвам някакви безсмислици от сорта на «Ако направиш това още веднъж, ще ти счупя ръчичките!» Предполагам, че така му внушавам идеята, че, ако човек е ядосан на някого, най-лесният начин е да го нарани.“_

_През следващите няколко седмици родителите на Кайл започнаха да му изпращат нови послания. Вместо да го заплашват, когато играеше с мнимите си оръжия, те му казваха: „Съжалявам, че избра да насочваш оръжия, към хората. Оръжията убиват и когато са насочени към някого — плашат. Нека да играем на учител и ученик с тази линийка за чертане, и место да се преструваш, че нараняваш някого с нея. Сложи чинията на този лист и виж колко права черта можеш да нарисуваш с пастелите си.“_

_„Това е удивително! — каза една вечер Дани на Гари. — Всеки път, когато хванех Кайл да се преструва, че стреля с нещо, му показвах какво друго може да прави с него. Сега сам казва «Мамо, не ми харесва този филм», когато види как някой наранява някого на екрана.“_

_Гари се усмихна и отвърна: „Дочух как си играят Кайл и Джош. Започнаха да се преструват, че се стрелят един друг и Кайл каза: Не е хубаво да се насочват оръжия към хората. Това наранява чувствата им. Хайде да поиграем с камиончетата ми.“_

_На Кайл не му беше позволено да се преструва, че застрелва някого — било то вкъщи, или в детската градина, магазина, църквата и т.н. Въпреки че семейство Лигет не вярваха, че Кайл действително иска да наранява хората, те бяха наясно, че околните може да не са толкова сигурни в неговите мотиви. За съжаление децата, прибягващи до насилие едно срещу друго, често го правят, без да се преструват. Те искаха Кайл да разбере, че животът е безценен и е много лошо да се нараняват хората. Надяваха се, че това е послание, което всяко дете би било щастливо да чуе от устата на любящите си родители._

Съпротивата при лягане
Активните и енергични деца в предучилищна възраст често правят всичко възможно, за да избегнат съня. Те превръщат здравия сън или дрямката във време за гоненица, за плач или в удачен момент да се намери и прочете някоя нова приказка за лека нощ, само и само да отложат омразното самостоятелно заспиване още малко. Независимо какво си мисли детето ви за удачното време за лягане, бъдете твърди относно правилно установения час, който вие сте избрали. Само че му помагайте да намали оборотите постепенно, вместо да го карате моментално да изключи мотора си.
__Забележка__

Тъй като нуждата от сън на детето ви се променя с възрастта му, е възможно да започнете да му позволявате да стои до по-късно или да съкращавате времето му за следобедна дрямка. Децата (дори тези от едно и също семейство) се нуждаят от различно количество сън. Вашето двегодишно дете може да не иска да спи толкова, колкото е спял по-големият му брат на същата възраст.

__Установете режим за лягане__

Завършвайте деня или започвайте следобедната дрямка с интимен ритуал между вас и детето — разказвайте му приказка или четете книжка като редовно занимание преди отправянето към леглото. Направете момента специален, за да е ситуация, която то очаква с нетърпение. Опитайте да му изпеете „Аз съм Сънчо, ида от горица“ или си поговорете за нещата, които са ви се случили през деня, дори това да е само монолог от ваша страна.

__Направете упражненията ежедневен навик__

Бъдете сигурни, че детето ви прави достатъчно упражнения през деня. Така тялото му ще подсказва на съзнанието, че отправянето към леглото е добра идея.

__Поддържайте редовна следобедна дрямка__

Не позволявайте детето да пропуска дрямката си, освен ако не е късен следобед или вечер, и го отпращайте в леглото около осем часа. Слагайте го да дремва достатъчно рано през деня, за да сте сигурни, че е уморено, когато дойде време за пълноценния нощен сън.

__Прекарвайте известно време заедно преди заспиване__

Поиграйте с детето си, преди да настъпи моментът на заспиване, за да не допускате то да се превъзбуди точно преди лягане и да започне да се бори за вашето внимание.

__Поддържайте режима постоянен__

Определете от колко точно сън се нуждае детето като наблюдавате как се държи, когато е дремнало следобед, когато не е, както и когато вечер си ляга в девет часа, вместо в седем. Наложете постоянен режим, който отговаря на нуждите му, и го нагласяйте според растежа му.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Използвайте часовник, за да се справите с режима за лягане___

Час преди вечерното време за лягане (или следобедната дрямка) навийте таймера на пет минути и обявете, че то ще каже на детето кога да започне да се приготвя за лягане. Този метод ще избегне момента на изненада и ще му позволи да се настрои за предстоящото събитие. Когато часовникът иззвъни, кажете: „Часовникът казва, че е време да започнеш да се приготвяш за лягане. Хайде да си вземеш душ и да си облечеш пижамата.“ После навийте отново часовника на още петнайсет минути и обявете: „Я да видим, можем ли да победим часовника и да свършим всичко, преди да е звъннал?“ Това ще ви даде възможност да похвалите усилията му, че се справя със ситуацията и изгражда добър режим.

Бъдете сигурни, че му предоставяте достатъчно време да свърши работа. След като детето вече е облякло пижамата си, навийте часовника за остатъка от предвидения час и кажете: „Ти победи часовника. Сега можеш да останеш и да си поиграеш докато той иззвъни още веднъж и ни каже, че е време за лягане. Хайде да измиеш зъбите си, да си пийнеш вода и да седнеш на гърнето (ако е достатъчно голямо).“ Часовникът ще помогне на вас и детето ви да превърнете времето за лягане в игра, вместо в битка.

___Следвайте същите ритуали, независимо от времето___

Дори да сте забавили времето за лягане по някаква причина, преминавайте през същите ритуали, за да научите рожбата си да прави това, което се очаква от нея, когато настъпи моментът за лягане. Не й отбелязвайте колко до късно е стояла, а забързайте ритъма, като й помогнете да си облече пижамата и да си изпие водата и навивайте часовника на по-кратки интервали. Не пропускайте обаче нито една от гореспоменатите стъпки.

___Поддържайте един и същи ред на събитията___

Тъй като децата в предучилищна възраст намират удобство в последователността, карайте детето да се къпе, да си мие зъбите и да облича пижамата в един и същи ред всяка вечер. Изисквайте от него да назовава коя е следващата стъпка от режима, за да превърнете лягането в игра и да го карате да се чувства сякаш постига цели.

___Предлагайте възнаграждения, когато си ляга навреме___

Поздравявайте детето, когато се събуди с добрата новина, че прилежното му лягане предната вечер си е струвало. Кажете: „Тъй като снощи си легна, без да създаваш проблеми, ще ти прочета още една приказка.“
__Какво не трябва да се прави__

___Не позволявайте на детето да контролира времето за лягане___

Придържайте се към режима за лягане въпреки съпротивата на детето ви. Помнете, че вие знаете защо то не иска да си ляга, но и защо се налага да си легне. Кажете си: „То плаче само защото не иска да прекрати играта си, но аз знам, че ще си играе по-добре утре, ако си легне сега.“

___Не заплашвайте и не удряйте___

Заплахите или боят с цел детето да се окаже в леглото и да заспи могат да предизвикат кошмари и страхове, да не говорим, че могат да ви разстроят и да ви вменят чувство за вина. Наказанията никога не учат на подходящото поведение. Вместо да прибягвате до тях, използвайте часовника като неутрален авторитет, който да определя кога настъпва времето за лягане.

___Не натяквайте___

Като кажете например: „Тъй като снощи не си легна навреме, тази сутрин няма да гледаш телевизия“, практически не учите детето как да си ляга навреме. Насочете погледа си към бъдещето, вместо към миналото.
Лека нощ, Бен

_Вечерите е дома на семейство Шоър означаваха само едно нещо — зловеща битка на характери между тригодишния Бен и баща му, когато настъпеше моментът да си ляга най-малкият член на фамилията. „Не съм уморен! Не искам да си лягам! Искам да стоя още!“ Бен плачеше и се молеше всяка вечер за едно и също, докато баща му го влачеше към леглото._

_„Знам, че не искаш да си лягаш — отвръщаше му той, — но ще правиш това, което ти кажа аз, и аз казвам, че е време за лягане!“ Да принуждава сина си да си ляга по този начин разстройваше г-н Шоър точно толкова, колкото и Бен. Въпреки че г-н Шоър смяташе, че той трябва да е шефът, знаеше и че трябва да има начин да заобиколи битките и да укроти крясъците на Бен преди заспиване._

_На следващата вечер г-н Шоър реши да си наложи самоконтрол и да опита нещо ново — кухненският таймер да контролира лягането на сина му. Час преди времето за сън той нави таймера на пет минути. „Време е да започнеш да се приготвяш за лягане — обясни г-н Шоър на любопитния си син. — Когато се приготвиш за лягане, преди да е звъннал часовникът, ще го навием пак и ще можеш да останеш и да си поиграеш, докато звънне отново.“_

_Бен се втурна и се приготви за лягане, преди да е звъннал часовникът. Както беше обещал, г-н Шоър го нави отново, след което прочете на сина си любимата му приказка за животни и му изпя нова песничка за лека нощ преди часовникът да иззвъни почти час по-късно. „Стана ли време за лягане?“ — попита Бен видимо доволен, че беше участвал в тази игра._