Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

_И двете деца пренебрегнаха изявлението на майка си и продължиха да се бият. И така, тя спази обещанието си: „И двамата избрахте наказанието.“_

_Джули и Джейсън крещяха почти през цялото време, докато изтърпяваха наказанието си, но след като то бе отменено, получиха различни книжки, с които да се занимават през останалата част от деня. Започнаха да се държат по-скоро като приятели, отколкото като врагове и госпожа Стар беше доволна, че не изгуби самообладание в момент, когато децата й бяха направили точно това._

_Семейство Стар продължиха да хвалят добрата игра на децата си. Те не отдаваха такова значение на караниците и битките и системно прибягваха до наказания по стаите, за да разделят децата, на които трябваше да се напомня, че щом са избрали боя, трябва да понесат последствията си._

Вземането на чужди неща
Тъй като всичко на света принадлежи на детето в предучилищна възраст, освен ако някой не му каже нещо друго никога не е твърде рано да започнете да го учите да не взема неща от други хора, освен ако не е получило разрешение им. Родителите предоставят съзнание на децата си, докато те не развият свое собствено, затова всеки път, щом детето ви вземе нещо, което не е негово, го карайте да си понася последствията това ще развие у него чувство за правилно и погрешно.
Предпазване от проблема

__Създавайте правила__

Поощрявайте детето да ви казва кога иска определени неща, като го учите как да се помоли за тях. Решете какво може и какво не може да взема от обществени места или от чужди домове и му дайте възможност да знае какви са очакваният ви. Основно правило би могло да бъде: „Винаги трябва да ме питаш дали можеш да имаш нещо, преди да го вземеш.“
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Обяснеше на детето как може да се сдобива с нещата, без да ги краде___

Детето ви не може да разбере защо не може да си взема разни неща, щом ги иска. Накарайте го да е наясно с правилното и неправилното поведение, като му кажете: „Трябва да ме помолиш за дъвка, преди да грабнеш пакета от щанда. Ако кажа да, можеш да го вземеш и да го държиш, без да го отваряш, докато платим за него.“

___Обяснете какво означава кражба___

Накарайте детето да разбере разликата между вземане назаем и кражба (и резултата от всяко нещо), за да сте сигурни, че то знае какво имате предвид, когато му казвате: „Не трябва да крадеш.“ Кражбата е вземане на нещо без разрешение; заемането или вземането представляват питане и получаване на разрешение, преди това нещо да попадне в ръцете ти.

___Карайте детето да си плаща за кражбата___

За да го накарате да разбере цената на кражбата, го карайте да си изработва трофея, като върши някаква къщна работа или се отказва от любима своя вещ. Кажете например: „Съжалявам, но ти взе нещо, което не ти принадлежи, и понеже направи това, трябва да ми дадеш нещо, което принадлежи на теб.“ Предметът, от който то се отказва, може да бъде използван няколко месеца по-късно като награда за добро поведение.

___Карайте децата да връщат откраднатите предмети___

Учете детето, че не може да задържи нещо, което е откраднало. Наложете правилото, че трябва лично да върне откраднатото (ако е необходимо, с ваша помощ).

___Прибягвайте до метода „изнасяне“___

Когато детето ви вземе нещо, което не му принадлежи, дайте му да разбере, че го изолирате от хора и дейности, защото е нарушило правилото. Кажете: „Съжалявам, че взе нещо, което не беше твое. Отиваш наказан в другата стая.“

___Не натяквайте___

Не напомняйте на детето за инцидента с кражбата. Като се връщате в миналото, само му припомняте грешното поведение и не го учите как да избягва грешките в бъдеще.

___Не приписвайте определения на детето___

Не наричайте детето „крадец“, защото ще започне да действа според начина, по който е охарактеризирано.

___Не питайте детето дали е откраднало нещо___

Питането само поощрява лъжите. То ще си каже: „Знам, че ще бъда наказан. Защо да не излъжа, за да избегна наказанието?“

___Не се колебайте да разследвате___

Ако имате подозрения, че детето е откраднало нещо, се уверете какво точно се е случило, като разследвате случая. Ако откриете, че наистина е откраднало, бъдете сигурни, че го карате да си понесе последствията. Кажете например: „Съжалявам, че взе нещо, което не ти принадлежи. Сега трябва да си платиш за това.“
Малкият крадец

_Санди и Доу Бъркли никога не бяха нарушавали закона не бяха помирисвали затвора и съответно не желаеха четиригодишният им син Скот да бъде заключен зад решетките. Но ако той продължаваше да краде дъвки, бонбони, играчки и други предмети, които привличаха вниманието му докато ходеше с мама на пазар, едва ли щеше да се радва на бъдещ извън затвора._

_„Не знаеш ли, че кражбата е грях“ — крещеше госпожа Бъркли на сина си, когато го хванеше на местопрестъплението. Тя се опитваше да го плесне по ръката и да му каже, че е лошо момче, но това не доведе до нищо добро. В един момент се уплаши да не навреди на сина си, като внесе по-голям смут в поведението му, а и се замисли как ли се чувства той, като третира по този начин._

_Скот наистина нямаше представа по каква причина краденето беше забранено. Той не можеше да разбере защо трябва да не е забавно да се вземат неща, които не ти принадлежат. И така семейство Бъркли решиха да му обяснят ситуацията с думи прости._

_„Скот, не можеш да вземаш неща, за които не си платил — започна г-н Бъркли. — Трябва да ме помолиш за пакет дъвки. Ако кажа да, можеш да вземеш един и да го задържиш, докато платим, за него. Хайде да опитаме.“ Скот беше доволен да се пробва, защото, както повеляваше правилото, щом си поиска дъвка, баща му и майка му го похвалиха, че следва правилото и моментално му купиха._

_Но семейство Бъркли невинаги отвръщаха положително на молбите на Скот. Затова когато Скот се опита да мине между капките и си взе шоколад без първо да попита майка си, моментално си плати за стореното — госпожа Бъркли беше непреклонна: „Тъй като ти взе този шоколад, без да ме попиташ — каза тя на сина си, докато се връщаха към магазина, — сега ще ми дадеш и състезателната количка, която ти купих миналата седмица!“_

_Въпреки протестите на Скот, майка му му отне любимата количка. „За да си я получиш обратно — обясни тя, — трябва да следваш правилата — първо да питаш и да не вземаш това, което не е платено.“_

_След няколко седмици, в които Скот отнасяше само хвалби за това, че следва правилата, госпожа Бъркли му върна състезателната количка и двамата родители започнаха да се чувстват по-сигурни за бъдещето на малкия си палав син._

Отвръщането
Когато отвръщането (саркастична забележка, язвителен отговор или нелюбезно вметване) се изстреля от доскоро ангелската уста на детето ви в предучилищна възраст, вие ставате болезнено чувствителни към способността му да копира думите (добри и лоши) и да контролира собствения си свят чрез тях. Както и другите форми на езика, така и дръзкият рязък отговор може да бъде научен само когато е чут, т.е. когато детето е било изложено на подобен тип реч. Затова намалете възможностите му да чува неприятни думи. Следете какво гледа по телевизията и вашия собствен речник, както и този на приятели и роднини.
Предпазване от проблема

__Обсъждайте с детето начина, по който искате да ви говори__

Учете детето как да си служи с езика, който искате да чувате. Казвайте колкото е възможно по-често „благодаря“, „моля“, „съжалявам“ и други учтиви фрази. Карайте го да упражнява думите, които сте моделирали. Помнете, че децата в предучилищна възраст са най-великите имитатори.

__Решете какво представлява дръзкият отговор__

С оглед на това да реагирате честно на все по-разнообразното вербално поведение, е много важно да определите дали детето ви отвръща на вашите реплики, или прави нещо друго. Например сарказмът, наричането с нецензурни имена, изкрещените отговори на ваши въпроси и предизвикателните откази да се свърши нещо са типично дръзко отвръщане на реплики. Елементарните откази като „Не искам (да го правя)“ са безобидни. Въпроси като „Трябва ли (да го нравя)?“ изразяват мнение и позиция. Бъдете наясно дали детето ви разбира какво имате предвид под т.нар. отговаряне.

__Наблюдавайте приятели, медии и собствената си реч__

Ограничете достъпа на детето си до подобно отвръщане на реплики, като самите вие се удържате да не се „изтървавате“ пред него. Наблюдавайте и приятели, връстници, членове на семейството и телевизионни герои — всичко, което мине през ушите на детето в предучилищна възраст, излиза през устата му.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Износвайте думата или репликата___

Прекалената употреба на една и съща дума или реплика намалява силата й. Следователно помогнете на детето си да се умори от използването на обидната дума, като го накарате да я повтаря (по една минута за всяка от годините, на които е). Кажете: „Съжалявам, но ти изрече тази дума. Ще навия часовника. Трябва да повтаряш думата, докато той иззвъни. Когато звънне, можеш да спреш да я повтаряш.“ След като думата е вече износена, то ще е много по-малко склонно да я използва.

___Пренебрегвайте отговарянето___

Опитвайте се да обръщате възможно най-малко внимание на безобидното отговаряне. Като се преструвате, че нищо не се е случило, омаломощавате силата на дръзналия да ви отговаря и по този начин правите играта скучна, тъй като не предизвиква търсената реакция.

___Оценявайте добрата реч___

Дайте възможност на детето да знае какъв тип изказ предпочитате, като отбелязвате всеки път предпочитания език. Казвайте: „Харесва ми като ми отговаряш така любезно, когато ти задавам въпрос — точно както сме се учили. Това кара да се чувствам прекрасно.“

___Не играйте игра на надмощие___

Тъй като сте наясно, че отговарянето е един от начините детето ви да ви надвие, никога не си позволявайте вие да му отговаряте. То би могло да възприеме това като забавен начин да поставите началото на игра, в която да експериментира кога и как може да ви изкара от релси, или просто да привлича вниманието ви чрез дръзки отговори. Това със сигурност е нещо, което не искате да поощрявате.

___Не учете детето да отговаря___

Като изкрещявате някакви реплики обратно към детето, само му показвате как да си служи с подобен тип общуване. Въпреки че е много трудно да не повишите тон, когато ви повишават тон насреща, учете детето как да се отнася уважително, като се отнасяте с нужното уважение към него. Бъдете любезни с него, сякаш е скъп гост във вашия дом.

___Не наказвайте отговарянето___

Дръзките отговори са най-малкото дразнещи, но не съществува нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че можем да накараме децата да ни уважават, като ги наказваме за тяхното неуважение. С наказанието внушаваме единствено страх и ниско самочувствие, но в никакъв случай уважение.
Карлос, който обичаше да отговаря

_Когато и да решеше госпожа Мартинес да накара четиригодишния си син Карлос да свърши нещо, като да раздигне играчките си или да прибере фъстъченото масло, чуваше единствено как й крещят в лицето: „Няма! Няма да го направя! Мразя те!“ Карлос толкова се усъвършенства в дръзкото отговаряне и директните обиди, че какъвто и въпрос да му зададяха, той отвръщаше ядосано, сякаш беше забравил, че е възможно хората да общуват и любезно._

_„Никое от моите деца няма да разговаря по този начин!“ — крещеше г-н Мартинес в отговор на сина си. За съжаление високият му тон само правеше гюрултията в семейството още по-голяма. Но веднага щом родителите осъзнаха, че именно техният сарказъм и висок тон учат сина им на това поведение, си наложиха да започнат да реагират спокойно на неговото отговаряне и да хвалят добрите му попадения при общуването с хората._

_Един ден те накараха Карлос да прибере играчките си в кутията. Когато той каза: „Добре“, те отвърнаха с: „Чудесно е, че реагира толкова разумно и любезно. Браво!“_

_За семейство Мартинес не се оказа много трудно да контролират гнева си. Тъй като крясъците и язвителните отговори на Карлос станаха по-редки, те често се преструваха, че не ги чуват. Случеше ли се обаче да чуят примерно „идиот“ от устата му, и то с едничката цел да привлече вниманието им, семейство Мартинес решаваха да го накарат да „износи“ лошата думичка._

_„Сега ще повтаряш думата «идиот» четири минути“ — нареждаха му те. Тогава синът им повтаряше думата две минути и не можеше да я каже повече. За голямо щастие на родителите му, това беше последният път, когато той спомена тази дума._

Нервните кризи
Милиони нормални и иначе спокойни деца в предучилищна възраст изпадат в нервни кризи като начин да се справят с разочарованието и гнева или да кажат на света, че те командват парада. Тези нервни кризи могат да бъдат сведени до минимум или дори да бъдат елиминирани, стига главният изпълнител да се лиши от публика, или пък никой да не се поддаде на конкретните му изисквания. Въпреки че може да ви се прииска да потънете в земята от срам в момент, когато детето ви изпадне в криза на обществено място, впрегнете цялото си търпение, докато критичната ситуация отшуми и дори щом детето се успокои, го похвалете, че е съумяло да се овладее.
__Забележка__

Обикновеният периодичен плач не е нервна криза и към него трябва да се отнасяте по различен начин. Ако детето ви обаче прави повече от две до три нервни кризи на ден, потърсете съвет от специалист.

__Учете детето как да се преборва с разочарованието и гнева__

Покажете му как възрастните като вас намират алтернативни начини за справяне в критични ситуации, без да плачат или крещят. Например, когато яденето ви загори, вместо да го изхвърлите в боклука, кажете: „Сега съм разстроена, миличко, но ще се справя. Ще се опитам да реша този проблем, като помисля какво друго мога да приготвя за вечеря.“ Независимо от ситуацията, учете детето да търси варианти за разрешаване на проблемите, вместо да се изнервя и разочарова от себе си.

__Оценявайте опитите му да се справя__

Улавяйте добрите моменти на детето си. Например оценявайте, когато е помолило за помощта ви, за да нареди сложен пъзел, което иначе би го разстроило. Кажете: „Толкова се радвам, че потърси помощта ми, вместо да се ядосаш на пъзела.“ Като помагате на рожбата си да преодолява разочарованието и гнева, я карате да има добра нагласа за себе си. По този начин, когато знае, че ще получи комплиментите ви, все по-често ще я хващате да повтаря заучените от вас техники за справяне с различни ситуации. В моменти на разочарование от нейна страна й казвайте: „Знам как се чувстваш, когато нещата не вървят на добре, но аз истински се гордея с тебе за това, че успяваш да разрешаваш проблемите си по спокоен начин.“

__Не позволявайте винаги да прекарва само отреденото му за игра време__

Обръщайте внимание на детето, когато си играе само с играчките си, за да не се налага да се отклонява от спокойната си игра, с цел да привлече вниманието ви.

__Не чакайте покана__

Ако забележите, че в играта на детето ви назрява конфликт, не го оставяйте да къкри на слаб огън прекалено дълго. Щом усетите, че ситуацията е критична или трудна за преодоляване, кажете: „Обзалагам се, че мястото на това парченце от пъзела е точно тук“, или „Хайде да опитаме по този начин“. Покажете му как се действа с играта, а после го оставете то само да изпълни задачата, за да се почувства добре от способността си да позволява на другите да му помагат.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Пренебрегвайте нервните кризи на детето си___

Не правете нищо по време на „изпълнението“ на детето, учете го, че нервната криза не е начин да печели вниманието ви или да постига целите си. От друга страна, как да пренебрегнете торнадото, което преминава през всекидневната ни в този момент? Наложете си да се отдалечите от детето докато трае кризата му — обърнете му гръб, отведете го в стаята му или напуснете помещението, в което тя се разразява. Ако поведението му е прекалено деструктивно или има опасност да си навреди, или пък всичко се случва на обществено място, опитайте се да го отведете на безопасно изолирано място. Дори не си задавайте въпроса как се чувства то, докато трае изолацията му. Въпреки че е изключително трудно да се отърсите от чувствата си в момента, си наложете да се ангажирате с нещо различно в друго помещение на дома си.

___Опитайте се да проявявате твърдост___

Въпреки че крясъците и тръшкането на детето ви влияят изключително силно, бъдете сигурни, че чувството ви за самоконтрол няма да ви напусне и се придържайте упорито към правилото си. Кажете си наум, че е много важно да го научите, че не може да получава всичко, което поиска и когато го иска. Вашата цел е да му вмените, че трябва да е реалист, а вие се учите да сте непреклонни и да му очертаете границите за приемливо и неприемливо поведение.

___Не губете самообладание___

Кажете си: „Това не е голяма работа. Ако успея да се самоконтролирам, ще науча и детето си да се контролира. То само се опитва да ме разстрои, за да получи каквото иска“. Като останете спокойни, пренебрегвайки детската криза, му давате най-добрия модел за поведение, когато е разстроено.

___Оценявайте доброто поведение___

Когато нервната криза отшуми, моментално отправете похвала към детето, че е успяло да възвърне самоконтрола си и заедно се включете в любимата му дейност или игра, които биха ви се отразили благоприятно. Кажете: „Радвам се, че се чувстваш по-добре. Обичам те много, но никак не харесвам крясъците и писъците ти.“ И тъй като това ще е единственото ни отношение по темата, ще му дадете да разбере, че пренебрегвате кризата му, а не самото него.

___Обяснявайте кога променяте правилата___

Ако сте в магазина заедно с детето и то поиска да му купите нещо, което досега сте му купували безпроблемно, можете да смените позицията си — но сменяйки позицията си, сменете и посланието си. Кажете: „Помниш ли как предния път, когато бяхме тук, ти направи нервна криза? Когато се държиш прилично, като стоиш близо до мен, аз ще реша, че заслужаваш играчката.“ Това ще му помогне да разбере, че не нервната криза е променила нагласата ви, а купувате играчката по друга причина. Ако желаете, му кажете защо точно сте променили мнението си, особено ако заслужава да бъде похвалено за доброто си поведение.

___Не се опитвайте да вразумявате детето по време на нервна криза___

Абсолютно безсмислено е да се опитвате да вразумите детето си и да го вкарате в правия път в момент, когато то буквално с останало без дъх. Проумейте, че нищо не го интересува — то е в разгара на моноспектакъла си и е звездата в него. Всяка дискусия в подобна ситуация само ще отприщи кризата с още по-голяма сила, защото му набавя нужната публика.

___Не изпадайте в нервна криза___

Кажете си: „Защо ми е нужно да полудявам и аз? Знам, че го наказвам по определени причини.“ Ако си позволите да изгубите контрол, само ще дадете повод на детето да поддържа огъня и ще му покажете, че не е нужно да се учи да овладява.

___Не подценявайте детето___

Само защото детето ви е изпаднало в нервна криза, означава, че е лош човек. Не казвайте: „Лошо момиче! Няма ли да се засрамиш от себе си?“ Така то ще загуби самоуважението си и ще реши, че не си струва да се поправи.

___Не натяквайте___

Не напомняйте на детето за кризата, която е имало. Така само насочвате неговото внимание към неадекватното му поведение и увеличавате шансовете за повторна криза, само за да бъде в центъра на разговора.

___Не карайте детето да си плаща за нервната криза___

Като се отнасяте с безразличие към детето, след като кризата му е отшумяла, само го карате да прибягва до пони кризи, за да привлече вниманието ви. Не му изпращайте посланието, че не е обичано и че не е желано, само защото поведението му е неприемливо.
Време за кризи

_Доналд и Мери Маклийн се притесняваха за двегодишната си дъщеря Еми, която изпадаше в „нервни кризи“ всеки път, щом й се откажеше бисквита преди вечеря. Когато родителите й кажеха: „Не“, тя изкрещяваше „Да“, после дръпваше рязко крачола на баща си и започваше да се тръшка по пода на кухнята, докато и тя, и смутените й родители толкова се изтощаваха, че в крайна сметка се поддаваха и момиченцето получаваше своето._

_Съсипани от пристъпите на дъщеря си, семейство Маклийн се чудеха къде бяха сбъркали. Имаше ли нещо нередно в това да отговорят отрицателно на очакванията на Еми? В крайна сметка те установиха, че кризите й се засилват именно когато й се откажеше нещо и разбраха, че като се поддават на неконтролируемото й желание за бисквита преди вечеря, само поощряват лошото й поведение._

_Следващия път, когато Еми не овладя нервите си, те бяха готови с новата си стратегия. Вместо да каже обичайното „Не“, Мери каза просто: „Еми, знам, че искаш бисквитка, но няма да получиш нито една, докато не се успокоиш и не привършиш с вечерята си.“_

_Еми не овладя състоянието си, поради което родителите й спокойно напуснаха стаята, като я оставиха без публика на голямата й сцена. Въпреки че им беше много трудно да стоят настрани от крещящото си дете, семейство Маклийн изчакаха дъщеря им да се успокои, преди да влязат отново в кухнята. След като не й бяха обърнали каквото и да било физическо или вербално внимание, Еми най-накрая спря да хленчи и зачака да види дали родителите й ще изпълнят заканата си._

_Баща й се появи усмихнат и каза: „Еми, знам, че искаш тази бисквитка, но когато изядеш вечерята си и сме готови с десерта, ще можеш да я хапнеш. Радвам се, че вече не крещиш и не плачеш. Хубаво е да виждам, че успяваш да се контролираш.“ Еми безмълвно седна на масата, навечеря се и, както й беше обещано, получи желаната бисквитка._

_По-късно същата вечер семейство Маклийн се поздравиха за постигнатия успех и най-вече за самоконтрола, който им беше тъй нужен, за да не се поддадат на кризата на Еми. И макар че и в следващи ситуации бяха готови отново да се поддадат, те винаги се оттегляха от спектаклите на дъщеря си и всеки път я хвалеха, щом приемаше нещата спокойно, когато нещо й беше отказано. Еми започна да прави все по-малко кризи — сега плачеше само от време на време, когато беше разочарована, но никога не се стигаше до онези тежки експлозивни сцени от миналото._

Тоалетните инциденти

Ако детето ви продължава „да се изпуска“ след като е навършило четиригодишна възраст, се консултирайте със специалист. Настоящата глава не обсъжда нощното напикаване, тъй като много малки деца не са стигнали нужната фаза на развитие, за да остават сухи цяла нощ, и много авторитети смятат, че инцидентното нощно напикаване може да се разглежда като проблем, изискващ професионална помощ, чак след шестгодишна възраст.

__Търсете знаци за готовност (обикновено около втората годинка)__

Общоприетите знаци за готовност включват: ситуациите, когато детето започва да осъзнава, че в момента уринира или се изхожда (или че му предстои да го направи); по-редовно или предсказуемо не цапа пелените; способността му да сваля само гащичките си и да сяда на гърнето (и съответно да вдига гащичките си и да става от гърнето); способността му да разбира тоалетната терминология и да следва прости инструкции; да проявява интерес към ходенето до тоалетна; като цяло да не му е приятна мократа пелена.