Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

__Не започвайте тренировките твърде рано__

Ранните тренировки учат децата единствено да се осланят повече на своите родители, отколкото на собствената си способност да развият тоалетни навици. Децата, които биват принуждавани да придобият тоалетни навици твърде рано, после се съпротивляват много по-дълго и им отнема повече време да ги усъвършенстват.

__Моделирайте правилно поведение на гърнето__

Запознайте детето с гърнето предварително и му покажете как се използва, като няколко пъти го вкарвате със себе си в тоалетната. Така то по-лесно ще разбере какво имате предвид.

__Направете възможно най-удобно за детето си използването на гърне, за да го търси, когато има нужда__

По време на развиването на тоалетни навици дръжте гърнето в кухнята например. В ранните фази носете гърнето с вас, за да карате детето да се чувства удобно, когато се изхожда извън дома.

__Изберете конкретна процедура при развиването на тоалетни навици и се придържайте към нея__

Много източници на забавление (книжки, записи с песнички и видеофилми) могат да ви помогнат при т.нар. тоалетни тренировки. Открийте кой пасва най-добре на вашата ситуация, кой ви е най-удобен и го следвайте постоянно. Последователността и търпението са ключът към успеха!
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Възнаграждавайте детето, когато остане сухо, както и правилното му ходене до тоалетна___

Научете детето да стои сухо, като постоянно му повтаряте колко е хубаво човек да е сух. Така насочвате съзнанието му към това какво искате от него да прави (да остава сухо). На около всеки петнайсет минути му казвайте: „Проверявай гащичките си. Сухи ли са?“ Така му връчвате отговорността да проверява само доколко е сухо, което го кара в по-голяма степен да усеща, че контролира процеса. Ако е сухо, му кажете колко сте доволни. Кажете: „Колко с хубаво, че си останал сух.“

___Напомняйте на детето си правилото, че трябва да се изхожда само на правилните места___

Много деца в предучилищна възраст отиват в банята или тоалетната и се изхождат от време на време не там, където трябва (извън гърнето например). Когато това се случи и с вашето дете, напомнете му, че правилото е следното: „От теб се очаква да се изхождаш в гърнето. Хайде сега да се упражняваме.“ После продължете де тренирате правилните процедури.

___Реагирайте на инцидентите спокойно___

Ако детето ви се е подмокрило, кажете: „Съжалявам, че си мокро. Сега трябва да се упражняваме как да оставаме сухи.“ После започнете тренировките, като отвеждате детето в различни места на къщата. (Сваляне на гащичките, сядане на гърнето, вдигане на гащичките. После повтаряне на същите действия в друга част на къщата.) Тези упражнения нямат за цел да накарат детето всеки път да уринира или да изпразва стомаха си, а само да научи и придобие верните действия, свързани с този навик.

___Използвайте „Правилото на баба“ на обществени места___

Когато детето ви иска да ходи само на своето гърне, а сте на обществено място, прибегнете до „Правилото на баба“. Кажете: „Налага се да останем сухи. Всички гърнета са еднакви. Сега не можем да използваме точно твоето гърне, защото не е тук. Ако използваш това гърне, ще отидем на разходка в зоологическата градина.“ Ако предпочитате, носете гърнето на детето със себе си.

___Не наказвайте тоалетните инциденти___

С наказанието само оказвате внимание на детето за това, че се изходило в гащичките си (или на друго грешно място). То не го учи как да остава сухо.

___Не задавайте неправилни въпроси___

Като казвате на детето „Провери гащичките си“, му делегирате отговорност и така повдигате самочувствието му. Това е добър заместител на „Имаш ли нужда да седнеш на гърнето?“, което обикновено бива последвано от категорично „Не“. Карайте го да се чувства отговорно, като само проверява състоянието на бельото си и прави нещо за собственото си състояние.
„Инцидентите“ на Кели

_Кели Уинтър вече беше на три години и половина, но спорадичните й тоалетни инциденти подаваха сигнал, че изчаква твърде дълго, преди да се отправи към тоалетната. Госпожа Уинтър наблюдаваше нейния „танц“, докато Кели неистово се напрягаше да устиска, само и само да не се озове и тоалетната._

_Момиченцето откри, че може да облекчи физическото си състояние, като изпусне само малко количество урина в гащичките си. Когато майка й я порица и я плесна, задето не се удържа, Кели посочи като аргумент, че „е пуснала само мъничко“. Госпожа Уинтър проумя, че дъщеря й се нуждае от известно внимание, за да се справи с инцидентите си. Защо иначе ще се оправдава, че е „пуснала само мъничко“?_

_След като внимателно анализираха ситуацията, г-н и госпожа Уинтър решиха да възвърнат режима, който прилагаха на дъщеря си предната година, и започнаха да хвалят моментите, в които гащичките й оставаха сухи, вместо да се разстройват от това, че са мокри. „Провери си гащичките, Кели. Сухи ли са?“ — каза госпожа Уинтър следващата сутрин след закуска. Тя остана почти толкова доволна, колкото и Кели, когато момиченцето отвърна: „Да“, и се усмихна широко._

_„Благодаря ти, че се пазиш суха, миличка — каза госпожа Уинтър, като междувременно прегърна дъщеря си. Нека да се опитаме да останат сухи през целия ден!“_

_След няколко дни, в които Кели периодично беше карана да проверява гащичките си (а тя винаги ги намираше сухи), госпожа Уинтър реши, че проблемът е вече зад гърба й и така до следващия ден, в който Кели отново беше мокра. „Нека се упражняваме десет пъти да ходим на гърне“ — каза тя на изумената си дъщеря, която изглеждаше много разочарована, че майка й не я хвали, както правеше, когато беше суха._

_Кели много скоро научи, че е по-лесно да ходи на гърне и получава похвали за сухите си гащички, вместо да се упражнява десет пъти как трябва да свърши работа. Последваха няколко месеца, в които гащичките й оставаха винаги сухи._

_Семейство Уинтър непрестанно хвалеха Кели и й напомняха да се проверява, чак до следващата, година. Те имаха едно наум, че дъщеря им твърдо трябва да усвои правилния начин за ходене до тоалетна — нещо, за което родителите й предпочитаха да й помогнат, вместо да се вбесяват и разочароват, когато се подмокряше._

Проблемите при пътуване
За повечето възрастни ваканционното пътуване и смяна на ритъма, на пейзажа и на режима са момент, в който забравяме грижите по дома и се отдаваме на свободен и лесен живот. За много деца в предучилищна възраст обаче пътуването е всичко друго, но не и ваканция. Малките хора разчитат изключително на чувството за сигурност, което им дават познатите играчки, легла и храни, така че се опитайте да предотвратите собствената си нужда от още една ваканция, по време на която да си почивате от децата си, като се уверите, че отнасяте със себе си някои от любимите им вещи (играчки, одеялца, дрешки), които ще са ви подръка и ще ви помагат да се забавлявате истински. Удобствата на дома обикновено отсъстват по време на пътуване, така че учете детето си как да се справя с промяната и как да се радва на преживяването — и двете задачи са по-лесни, ако рожбата ви е щастлива, любознателна и чувства сигурност в новото си обкръжение.
__Забележка__

Помнете, че деца, които не са безопасно закопчани в специалното си детско столче на задната седалка, създават опасни предпоставки за разсейване на шофьора. Не закопчаните с предпазни колани деца продължават да се движат напред в момент, когато автомобилът внезапно спре. Така могат да се сблъскат с всичко по пътя си — контролното табло, предното стъкло или гърба на предните седалки — с удар, еквивалентен на изминаваща един етаж разстояние капка за всеки шестнайсет километра в час, с които се движи колата. Въпреки че контролното табло и гърбовете на предните седалки са тапицирани, силата от удара при скорост седемдесет километра в час може да доведе до значителни увреждания на крехките телца. Подобна травма може да бъде предотвратена, като се погрижим децата ни да са подходящо прикрепени към седалката. Никога не правете компромис със закопчаването на колана, защото това би могло да се окаже компромис с живота на детето ви. Освен това никога не возете детето на предната седалка на колата, дори да е закопчано с колан. (За допълнителна информация вижте глава „Отказ да се седи на автомобилната седалка“.)

__Проверете седалките и коланите на автомобила преди пътуване__

Мерките за безопасност преди заминаване ще определят колко спокойни ще сте вие и децата ви, когато най-накрая пристигнете. Не чакайте последната минута, за да откриете, че трябва да отложите пътуването си, защото ви липсва най-важното нещо — безопасната седалка.

__Упражнявайте правилото__

Преди да се отправите на дълго пътешествие заедно с детето си, направете няколко „сухи тренировки“, като пообиколите квартала, за да се почувства то удобно в колата. Хвалете го, когато пътува прилично в столчето си, закопчано с колана си, за да му покажете, че седенето в столчето носи награди.

__Създайте правила за престой в колата__

Наложете правило, че колата може да се движи само когато всички са закопчали коланите си. Кажете: „Съжалявам, но коланът ти не е закопчан. Колата не може да тръгне, докато ти не си в безопасност.“ Бъдете подготвени, че може да се наложи да изчакате, докато малките пътници се подчинят на правилото ви.

__Предоставяйте подходящи играчки и материали за игра__

Бъдете сигурни, че сте прибрали всички опасни за дрехите и тапицерията играчки и материали. Пастелите са добър вариант, но флумастерите — не, тъй като могат трайно да оцветят дрехите и тапицерията. В случай че се отправяте на пътешествие с обществен транспорт, предлагайте на детето дейности, които са кротки, не изискват голямо пространство и задържат вниманието му за дълги периоди.

__Запознайте детето с плановете си за пътуване__

Обсъдете плановете си за пътуване с детето, така че то да знае колко ще продължи, какво ще се случи със стаята му в негово отсъствие и кога ще се върне. Покажете му карти и снимки на мястото, което ще посетите. Говорете му за хората, които ще срещне, за пейзажите и събитията, които го очакват. Споделете с него ваши истории или му покажете сувенири от предишни ваши посещения. Ако усетите, че се тревожи, защото отива на непознато място, сравнете мястото, на което го отвеждате, с място, което познава добре.

__Включете детето в подготовката за пътуването__

Позволете му да участва в подготовката и осъществяването на пътуването. Оставете го да си извади дрешки, да си подбере пастели, да помисли за тоалетните си принадлежности и т.н.

__Установете правила за поведение при пътуване__

Преди да тръгнете обяснете на детето всички специални правила на пътя. Например можете да наложите правило за шума, правило за разкопчаване на предпазния колан, правило за спиране на колата при нужда и т.н.
Разрешаване на проблема

__Как не трябва да се постъпи__

___Оценявайте доброто поведение___

Непрестанно хвалете детето за доброто му поведение и го възнаграждавайте задето стои на мястото си. Кажете например: „Харесва ми начинът, по който гледаш дърветата и къщите. Денят наистина е прекрасен. Можем да пристигнем скоро и да поиграем в парка, защото седиш в колата толкова прилично.“

___Спирайте колата, ако детето излезе от столчето си или разкопчае предпазния си колан___

Убедете се, че детето ви е наясно, че правилото ви за закопчания предпазен колан и седенето в столчето ще бъде стриктно прилагано и че последствията ще бъдат същите всеки път, щом то бъде нарушено.

___Играйте специални игри за кола___

Бройте предмети, разпознавайте цветове, търсете животни или птици и т.н., за да забавлявате детето. Направете списък със забавни неща за правене, преди да напуснете дома. Сменяйте игрите, когато е нужно, за да поддържате както интереса на детето, така и вашия.

___Правете чести почивки___

Вашето неуморимо и живо дете обикновено е най-щастливо, когато не е физически ограничено. Да го държите с часове приковано към седалката на автомобила, самолета или влака, означава да не се съобразите с приключенския му дух. Давайте му време да изпусне парата на някоя приятна крайпътна отбивка, или ще усетите съпротивата му, когато най-малко я желаете и очаквате.

___Подбирайте закуските за дългите пътувания___

Храните с високо съдържание на захар, както и газираните напитки не само повишават нивото на детската активност, но и увеличават шансовете за гадене. Придържайте се към закуските с високо съдържание на протеини или ниско съдържание на сол, за да поддържате добрата форма на детето.

___Използвайте „Правилото на баба“___

Дайте на детето да разбере, че доброто поведение по време на път носи награди. Например, ако то хленчи за напитка кажете: „Когато седнеш прилично на седалката, и си говориш с нас, без да хленчиш, ще спрем колата и ще ти купим нещо за пиене.“

___Не позволявайте на децата да седят на предната седалка___

Независимо колко се молят да седнат близо до мама или татко на предната седалка, децата никога не бива да бъдат допускан дотам, дори за кратки пътувания. Най-безопасното място за тях е на задната седалка в специално столче, независимо от факта, че колата е снабдена с въздушни възглавници.

___Не давайте обещания, които не можете да изпълните___

Не бъдете твърде конкретни относно това какво ще види или прави детето ви по време на пътуването, защото може да го изиска на по-късен етап. Например, ако му кажете, че ще види мечка в резервата, който ще посещавате, а тя не се появи, когато напускате парка е възможно разочарованието му да звучи така: „Но ти ми обеща, че ще видя мечка!“
Автомобилни войни

_Джери и Андреа Стърлинг искаха да заведат децата си на почивка, която да е точно като онези ваканции, на които се радваха, когато бяха млади. Но пътуването с тригодишната Трейси и петгодишния Травис се оказа по-скоро наказание, отколкото приятно преживяване._

_Задната седалка се превърна в зона на бойните действия и крясъците на децата често водеха до заплахи и размяна на шамари. Семейство Стърлинг редовно се чувстваха, от една страна, бесни заради наказанието, на което ги подлагаха децата им, а от друга — безпомощни в намирането на решение за пътните си проблеми._

_Най-накрая те решиха да наложат нови правила за пътуване. Намериха няколко играчки, с които децата им можеха да играят без непрестанно наблюдение, обясниха новата политика за пътешествията с автомобил и започнаха да правят тренировки на къси разстояния — до магазина, до парка или до дома на близки приятели. „Деца — започнаха те, — отиваме до магазина. Ако седите на детските си седалки и говорите с нас любезно през целия път дотам, всеки от вас ще може да си избере любимия си плодов сок.“_

_Семейство Стърлинг похвалиха децата си, че първоначално последваха правилото. „Благодаря ви, че сте толкова кротки. Наистина ми харесва, че не крещите и не се наранявате“ — вметна госпожа Стърлинг, но в крайна сметка планът се провали и децата не получиха почерпка. Той обаче успя да подскаже на Трейси и Травис, че ако са любезни един към друг и спазват инструкциите за пътуване, биха могли и да бъдат възнаграждавани за усилията и хвалени за доброто си поведение._

_Две седмици по-късно семейство Стърлинг се отправи на двучасово пътешествие до дома на баба — най-дългото пътуване, откакто бяха започнали упражненията. Децата вече знаеха какво се очаква от тях и какви награди ще получат по пътя и при пристигането им. И така пътуването се превърна в приключение и удоволствие за всички._

Отдалечаване от родителя на обществено място
Любопитните деца в предучилищна възраст често си правят списъци наум за това какво трябва да видят в магазините, закусвалните и на други обществени места, които посещават, точно както и техните родители. Малчуганите, разбира се, смятат, че техните списъци са с приоритет и обикновено настъпва хаос, когато те не съвпаднат със списъците на родителите им. Безопасността на детето ви обаче трябва да има предимство пред любопитството му в опасни ситуации (когато минава покрай движещи се автомобили, пешеходци или мотокари в големите супермаркети например), така че наложете сериозни правила, свързани с поведението на обществени места, въпреки протестите. Превърнете придържането плътно до вас в навик на детето си до момента, в който не сте абсолютно убедени, че то е наясно какво е и какво не е опасно — разграничение, което може да научи единствено от вас.
__Забележка__

За да възпитате в детето си навика да стои плътно до вас на обществени места, трябва да наблегнете на предотвратяването на каквото и да било скитане и странстване. Опита ли се дори веднъж да се отдели от вас, единственото нещо, което трябва да направите, е да го намерите и да му внушите, че никога повече при никакви обстоятелства не бива да се отдалечава отново.

__Установете правила за поведение на обществено място__

В неутрално време (преди или доста след проявеното самостоятелно странстване) дайте на детето да разбере какво очаквате от него на обществени места. Кажете: „Когато сме в супермаркета, трябва да стоиш най-много на една ръка разстояние от мен.“

__Репетирайте предварително__

Репетирайте ситуации, преди да излезете от дома си, за да знае детето ви как да следва правилата. Кажете: „Сега ще опитаме да стоиш на една ръка разстояние от мен. Нека да видим колко дълго можеш да правиш това.“ След като го направи, кажете: „Чудесно се справяш. Благодаря ти, че изобщо не се отдели от мен.“

__Учете детето да идва при вас__

В неутрално време хванете ръката на детето и кажете: „Ела тук, ако обичаш.“ Когато дойде, го прегърнете и кажете: „Благодаря, че дойде.“ Упражнявайте това пет пъти дневно, като постепенно увеличавате разстоянието помежду си, преди да кажете въпросното „Ела тук, ако обичаш“, докато то започне да идва при вас от другия край на стаята или магазина.

__Хвалете детето, когато стои близо до вас__

Не пропускайте да похвалите детето всеки път, щом стои плътно до вас. Кажете: „Чудесно е, че ме следваш навсякъде“, или „Държиш се страхотно, когато сме в магазина, защото стоиш винаги до мен.“

__Накарайте детето да участва в пазаруването__

Позволете на детето да вземе някакъв пакет или да бута количката, стига да може. Това ще му създаде чувство за пълноценност и ще го накара по-рядко да се изкушава да странства.

__С промените при детето променяйте правилата__

Докато детето ви съзрява и започва да се придвижва по-бързо и съответно по-бързо да се връща при вас на обществени места, променете правилата и му обяснете защо му давате повече свобода. Като му обясните, че вече е по-независимо именно заради доброто си поведение на обществени места, ще му внушите, че следването на правилата винаги се възнаграждава.

__Бъдете твърди и последователни__

Не променяйте правилата си за държание на обществени места. Чрез твърдост и последователност ще създадете на детето си чувство за сигурност. Възможно е вашите ограничения да предизвикват хленчене и недоволство от време на време, но безопасната мрежа, която изграждате, ще му помогне да се чувства по-защитено на непозната територия.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Прибягвайте до порицания и метода „изнасяне“___

Порицавайте детето, когато не стои близо до вас на обществени места, защото така ще го научите какво поведение очаквате от него и какво го очаква, ако не следва правилата ви. Когато видите, че се отдалечава, кажете: „Моля те, стой наблизо. Трябва да стоиш до мен. Само когато стоиш близо до мен, си в безопасност.“ Ако то системно нарушава правилото ви, го порицайте отново и прибегнете до т.нар. метод „изнасяне“, или го поставете да седи определено време на стол близо до вас.

___Не оставяйте детето да диктува графика ви___

Не заплашвайте, че се прибирате вкъщи, ако детето не стои плътно до вас. Възможно е то да се стреми именно към това и да се отдалечава от вас, за да го постигне.

___Не си позволявайте да пазарувате по-дълго, отколкото детето може да понесе___

Някои деца в предучилищна възраст могат да следват правилата ви за не отделяне от вас за по-дълги периоди, но при други не е така. Опознайте добре детето си в това отношение. Възможно е един час да е неговият предел, така че помислете по въпроса още преди да напуснете дома си.
„Стой мирен!“

_Семейство Броди вече не можеха спокойно да заведат четиригодишния си син Матю в супермаркета, в ресторанта или в кафенето, които искаха да посетят. Той винаги се отправяше нанякъде и изчезваше, стига за секунда да откъснеха поглед от него. „Стой тук! Никога не се отделяй от нас, докато пазаруваме!“ — крещеше след него госпожа Броди всеки път, щом го догонеше в другия край на магазина, където очевидно се намираха по-атрактивните от негова гледна точка стоки._

_Изглежда нейните заповеди не постигаха нужния ефект. Още щом напуснеха магазина и тръгнеха по улицата, Матю хукваше към някоя витрина, сочеше с пръст напред и крещеше: „Виж това! Виж какъв страхотен влак!“ Всичко това предизвикваше паника у госпожа Броди и тя се чувстваше безпомощна всеки път, щом изгубеше сина си от поглед._

_В един момент тя осъзна, че трябва да се наложат някакви правила, за да не изчезва Матю повече по този начин. На другата сутрин, преди да се отправят към магазина за плодове и зеленчуци, тя, му обясни новото правило, тъй като именно този магазин беше любимото място за индивидуални разходки на момчето. „Матю, трябва да стоиш най-много на една ръка разстояние от мен, докато пазарувам — започна тя. — Освен това, докато стоиш близо до мен, можеш да гледаш стоките, но не и да ги пипаш с ръце.“_

_Щом се озоваха в магазина за плодове и зеленчуци, Матю изчезна от полезрението й за секунди. „Помни правилото — каза му госпожа Броди, когато най-накрая го откри на другия край на помещението и го задърпа обратно. — Непременно трябва да стоиш близо до мен. Само така ще си в безопасност.“_

_Матю се държеше сякаш не разбира какво му говорят и моментално се запъти нанякъде — имаше толкова много щандове за обхождане. Госпожа Броди побесня, но се опита да запази самообладание, казвайки си, че все пак правилата са нови за сина й и че ще й отнеме още време да му ги втълпи. Като всички нови правила, те трябваше да бъдат упражнявани, преди да бъдат последвани. „Важно е да стоиш близо до мен, защото само по този начин ще си в безопасност“ — повтори тя. После го отведе в един по-спокоен ъгъл и му обърна гръб, без да се отдалечава._

_Матю се опитваше да протестира пред майка си и крещеше: „Няма пък! Искам да си играя. Мразя те!“ Беше объркан, но решителен. Госпожа Броди не обърна внимание на изблиците му. Тя реши, че ако порицанието не разреши проблема, ще прибегне до метода „изнасяне“, за да научи той правилото._

_След три минути (които за госпожа Броди изглеждаха като три часа) тя се обърна към Матю с усмивка и отново повтори правилото, докато вече излизаха от магазина._

_И така, винаги когато момчето стоеше на една ръка разстояние, майка му не пропускаше да го похвали: „Благодаря ти, че стоиш до мен, миличък. Толкова се радвам, че пазаруваме заедно.“ И те продължаваха да обсъждат какви плодове и зеленчуци ще са им необходими за уикенда._

_През следващите няколко седмици госпожа Броди непрестанно напомняше на сина си правилата за престой в магазина и все по-рядко прибягваше до порицания и наказания, защото майката и синът постепенно започнаха да се радват на новата си близост._

Когато се опитват да ни се наложат
Тъй като търпението не е вродена добродетел, малките деца трябва да бъдат учени на изкуството да чакат за това, което искат. Тъй като вие сте много по-опитни и сте по-наясно какво е най-добро за детето ви, имате правото да контролирате кога то може да прави каквото си поиска и при какви обстоятелства. Обяснявайте тези условия ясно. Кажете му например: „Знам, че искаш да ядеш от тестото за кекса, но не може. След като го опека, ще можеш да го опиташ.“

Освен това показвайте на детето как биват възнаграждавани търпеливите хора. Кажете му например: „Много ми е неприятно, че трябва да чакам, за да си купя новите мебели за трапезарията, но знам, че ако работя здраво и спестя пари, скоро ще мога да си ги позволя.“ Бъдете наясно, че рожбата ви точно сега открива, че светът невинаги се върти около нейните желания и рано или късно тя трябва да се научи да се справя с този често разочароващ житейски факт.