Джоан Роулинг хари потър и огнения бокал

пиперлива отвара за загряване и чак тогава се зае с Фльор и сестра й. Фльор

имаше много драскотини по лицето и ръцете, мантията й бе раздрана, но явно

това не я интересуваше и дори не позволи на мадам Помфри да промие раните.

— Погррижете се... за Габрриел — каза й тя, все още разтреперана,

после се обърна към Хари: — Ти я спаси — изрече тя на един дъх, — макарр да

не беше твой заложник...

— Да... — чудеше се какво да отговори Хари, който вече от сърце

съжаляваше, че не е оставил и трите момичета вързани за статуята.

Фльор се, наведе, целуна по два пъти всяка буза на Хари (който усещаше

че лицето му пламти и нямаше да е чудно, ако от ушите му отново излезе

пара), а след това се обърна към Рон:

— И ти също... ти помогна...

— О, да... — започна Рон, преизпълнен с надежда, — да... малко...

Този път Фльор се наведе към него и го целуна. Хърмаяни направо

побесня, но в същия момент до тях стигна гръмкият, магически усилен глас на

Людо Багман, който накара всички да подскочат, а тълпата по трибуните да

притихне.

— Дами и господа, ние взехме решение. Главатарката на езеряните Муркус

ни разказа какво точно се е случило на дъното на езерото и затова решихме

да оценяваме всеки участник в турнира по петдесетобална система, както

следва... Госпожица Фльор Делакор, която показа, че великолепно владее

магията за балоноглавие, е била нападната от няколко гриндилоу, когато се е

приближавала към целта си. Ето защо не е могла да стигне до своя заложник.

Тя получава двайсет и пет точки.

От трибуните се разнесоха ръкопляскания.

— Аз... заслужавам нула — хрипливо промълви Фльор и поклати

прекрасната си глава.

— Господин Седрик Дигъри, който също използва магията за балоноглавие,

се върна пръв със своя заложник, но една минута по-късно от определения

час. — Последваха шумни аплодисменти от всички хафълпафци, а Хари видя как

Чо погледна Седрик със светнали очи. — Затова получава четиридесет и седем

точки.

какво оставаше за него.

— Господин Виктор Крум е приложил частична трансфигурация, с която все

пак е постигнал ефект, и се върна втори със своя заложник. Даваме му

четиридесет точки.

Каркаров изръкопляска най-силно, гледайки крайно надменно.

— Господин Хари Потър много успешно е използвал риборасли — продължи

Багман. — Той се върна последен, доста след определеното време.

Главатарката на езеряните ни уведоми, че пръв е пристигнал при заложниците,

но не е тръгнал веднага обратно, защото бил твърдо решен да освободи и

прибере всичките заложници, а не само своя приятел.

Рон и Хърмаяни отправиха към Хари погледи, пълни едновременно с упрек

и съчувствие.

— Повечето съдии — при тези думи Багман погледна Каркаров с неприязън,

— оцениха постъпката му като проява на висока нравственост, която заслужава

максимална оценка. Въпреки това... господин Потър получава четиридесет и

пет точки.

Стомахът на Хари подскочи. В момента двамата със Седрик водеха с равен

брой точки! Рон и Хърмаяни скочиха от изненада, погледнаха пак към Хари,

разсмяха се и заръкопляскаха с всички сили заедно с останалите.

— Виж какво стана, Хари! — провикна се Рон над врявата. — Значи не си

сглупил, а си проявил висока нравственост!

Фльор също ръкопляскаше с всички сили, но Крум никак не се радваше.

Той отново се опита да заговори Хърмаяни, която обаче бе твърде заета да

поздравява Хари и не го чу.

— Третото и последно изпитание ще се състои на двайсет и четвърти юни

вечерта — продължи Багман. — Състезателите ще бъдат уведомени какво им

предстои точно един месец преди тази дата. Благодаря на всички за

подкрепата ви към участниците в турнира.

И това мина, мислеше си Хари зашеметен, докато Мадам Помфри събираше и

състезатели, и заложници да ги води по-бързо в замъка да се преоблекат в

сухи дрехи... Всичко свърши и той се справи... А сега нямаше да се

притеснява за нищо чак до двайсет и четвърти юни...

И докато се качваше по каменните стълби към замъка, реши, че щом отиде

следващия път в Хогсмийд, непременно ще купи на Доби по един чифт чорапи за

всеки ден от годината.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА

Едно от най-приятните неща, които последваха второто изпитание, беше

всеобщият интерес към подробностите за всичко, което се бе случило в

езерото, и този път Рон се оказа заедно с Хари в центъра на вниманието.

Хари забеляза, че колкото пъти разказваше историята, Рон все я изменяше по

малко. Най-напред се придържаше към това, което изглежда бе истината или

поне съвпадаше с версията на Хърмаяни — как Дъмбълдор потопил с магия

всички заложници в дълбок сън още в кабинета на професор Макгонъгол, като

предварително ги уверил, че ще бъдат в безопасност и ще се събудят веднага

щом изплуват над водата. Седмица по-късно обаче Рон разказваше направо

смразяваща история за някакво отвличане, по време на което се опълчил сам-

самичък срещу петдесет въоръжени до зъби езеряни, а те много трудно успели

да го вържат.

— Да, ама аз бях скрил магическата пръчка в ръкава — уверяваше той

Падма Патил, която проявяваше много по-голям интерес към него сега, след

като бе станал знаменитост, и все намираше за какво да го заприказва,

докато се разминаваха по коридорите. — Щях да им покажа аз на тия

езерлудяни!

— И какво щеше да им покажеш — как хъркаш ли? — заяде го веднъж

Хърмаяни.

Напоследък всички я закачаха, че била това, с чиято загуба Виктор Крум

не ще се помири, и раздразнението й избухваше по всякакъв повод.

От нейните думи ушите на Рон пламнаха и оттогава той се върна към

версията за приспиването с магия.

В началото на март времето стана по-сухо, но силните ветрове брулеха

ръцете и лицата им, щом излезеха вън от замъка. Пощата пристигаше със

закъснение, защото ветровете отклоняваха совите от пътя им. Бухалът, по

който Хари бе изпратил на Сириус датата на следващото посещение в Хогсмийд,

се върна чак в петък на закуска, а половината от перата му стърчаха в

обратната посока. Хари едва успя да откачи от крака му отговора на Сириус и

той литна моментално, да не би да го изпратят отново навън.

Писмото на Сириус бе кратко като предишното.

минеш «Дервиш и Банджис») в два часа в събота следобед. Донеси колкото

можеш повече храна.

[* Специално съоръжение за пасищата, през което могат да минават хора,

но не и добитък. — Бел.прев.]
— Да не би да се е върнал в Хогсмийд? — изуми се Рон.

— Така изглежда — каза Хърмаяни.

— Не мога да повярвам! — разтревожи се Хари. — Ами ако го заловят...

— Досега не са го заловили, нали? — каза Рон. — А и наоколо вече не

гъмжи от диментори.

Хари сгъна писмото и се замисли. Ако трябваше да бъде честен — много

му се искаше пак да види Сириус. Ето защо този ден тръгна за двойния час по

отвари много по-весел от всеки друг път, когато слизаше по стълбите към

подземието.

Малфой, Краб и Гойл се бяха скупчили пред вратата заедно с групичката

слидеринки на Панси Паркинсън. Всички бяха вперили очи в нещо, което Хари

не можеше да види и на което те се кикотеха с цяло гърло. Кучешката

физиономия на Панси заядливо се подаде иззад широкия гръб на Гойл, когато

Хари, Рон и Хърмаяни се приближиха.

— Ето ги, ето ги! — извика тя през кикот и групичката слидеринци се

разпадна.

Хари видя, че Панси държи в ръцете си списание — беше «Седмичник на

магьосницата». На подвижната снимка на корицата една къдрокоса вещица се

усмихваше доста зъбато и сочеше с вълшебната си пръчка голяма пандишпанова

торта.

запрати списанието към Хърмаяни, която го улови с видима изненада. В този

момент вратата на подземието се отвори и Снейп им даде знак да влизат.

Хърмаяни, Хари и Рон се насочиха както обикновено към последната маса

в дъното. Щом Снейп се обърна с гръб към тях, за да напише на черната дъска

от какви съставки ще правят отвара, Хърмаяни бързо запрелиства списанието

под масата. Някъде по средата тя най-сетне попадна на онова, което търсеше.

Хари и Рон също се наведоха. Под цветна снимка на Хари имаше кратък текст

със заглавие ТАЙНАТА СЪРДЕЧНА БОЛКА НА ХАРИ Потър, който гласеше:
Макар и твърде необикновено момче, и той като всички свои връстници

изпитва обичайните младежки терзания — беше написала Рита Скийтър. — Лишен

от любов след трагичната загуба на родителите си, четиринайсетгодишният

Хари Потър явно се е надявал, че ще намери утеха в сприятеляването със

съученичката си в «Хогуортс» Хърмаяни Грейнджър, която е с мъгълски

произход. Той изобщо не е допускал, че скоро ще му се наложи да понесе

поредната загуба в своя живот, белязан от поредица удари на съдбата.

Госпожица Грейнджър, съвсем обикновено, но много амбициозно момиче,

изглежда се увлича по прочути магьосници. Обаче приятелството само с Хари

Потър явно не й е достатъчно. Откакто в «Хогуортс» пристигна Виктор Крум,

търсач в българския отбор по куидич и герой от финалния мач на Световното

първенство, госпожица Грейнджър си играе с чувствата и на двете момчета.

Крум, който не може да скрие, че хитрата Грейнджър му е завъртяла главата,

вече я покани да го посети в България през лятната ваканция, като я увери,

че никога не е изпитвал подобни чувства към друго момиче.

Ала едва ли съмнителните природни дарби на госпожица Грейнджър са

привлекли интереса на клетото момче.

«Тя е много грозна — казва Панси Паркинсън, хубава и жизнерадостна

четвъртокурсничка, — но като нищо може да му е забъркала любовен еликсир,

защото е много хитра. Мисля, че точно така го е впримчила.»

Както е известно, любовните еликсири са забранени в «Хогуортс» и Албус

Дъмбълдор без съмнение ще трябва да разследва тези твърдения. Междувременно

доброжелателите на Хари могат само да се надяват, че следващия път той ще

дари сърцето си на по-достойна избраница.

в написаното. — Казах ти да не се заяждаш с Рита Скийтър. Тя те е изкарала

нещо като... въртиопашка!

— Въртиопашка? — повтори Хърмаяни и като погледна Рон, се разтресе от

безмълвен смях.

— Мама така казва — смънка Рон и ушите му пак пламнаха.

— Ако Рита смята това за върховно постижение, значи вече не я бива за

тая професия — едва успя да каже през смях Хърмаяни и хвърли «Седмичник на

магьосницата» на празния стол до себе си. — Тук има само глупости.

Тя погледна към слидеринци, които се надяваха да видят нея и Хари

разстроени от статията. Но Хърмаяни само им метна една саркастична усмивка

и като махна с ръка, се залови заедно с Хари и Рон да приготвя съставките,

които щяха да им трябват за умоизбистрящата отвара.

— Има нещо много странно в тая работа! — каза Хърмаяни след десетина

минути, вдигнала чукалцето над хаванчето с бръмбари скарабеи. — Как Рита

Скрита е разбрала всичко това?

— Да разбере какво? — бързо попита Рон. — Да не би наистина да си

варила любовни еликсири, а?

— Я не говори глупости — сопна му се Хърмаяни и продължи да смила

бръмбарите си. — Не, само че... как е разбрала, че Виктор ме покани да го

посетя през лятото?

Като каза това, Хърмаяни се изчерви и се извърна, за да не срещне

погледа на Рон.

— Какво? — възкликна Рон и изпусна своето чукалце, което издрънча в

хаванчето.

— Покани ме, когато ме измъкна от езерото — смънка Хърмаяни, — след

като успя да се отърве от акулската си глава. Мадам Помфри ни даде по едно

одеяло и той ме дръпна малко встрани от съдиите да не ни чуят. Попита ме,

ако нямам какво друго да правя през лятото, дали не бих искала да...

— И ти какво му отговори? — попита Рон, който отново бе взел чукалцето

и натискаше сега с него по масата на петнайсетина сантиметра от хаванчето

си, защото погледът му бе прикован в Хърмаяни.

— Той наистина каза, че не е изпитвал подобни чувства към никого

досега — продължи Хърмаяни, пламнала толкова силно, че Хари почти можеше да

усети лъхащата от нея топлина. — Но как е могла Рита Скрита да го чуе? Тя

не беше там... или може би е била? А може би и тя има мантия невидимка и се

е промъкнала до училището да гледа второто изпитание?

— И ти какво му отговори? — повтори Рон, удряйки с чукалцето толкова

силно, че направи малка вдлъбнатина в масата.

— Ами... аз толкова много се безпокоях дали ти и Хари сте добре, че...

— Колкото и вълнуващ да е вашият личен живот, госпожице Грейнджър —

обади се леден глас точно зад гърбовете им, — ще ви помоля да не го

обсъждате в час. Лишавам «Грифиндор» от десет точки.

Снейп се бе промъкнал до масата, докато разговаряха, и сега целият

клас се бе обърнал да ги гледа, а Малфой се възползва от възможността да

подразни Хари със светещия надпис ПОТЪР Е ГАДЕН на значката си.

— Аха... освен това четете списания под масата! — добави Снейп и

грабна броя на «Седмичник на магьосницата». — Още десет точки от

«Грифиндор»... О, разбирам!... — Черните зеници на очите му светнаха, като

попаднаха на статията от Рита Скийтър. — Потър ще трябва да си направи

колекция с изрезки от пресата...

Подземието се огласи от подигравателния смях на слидеринци, а устата

на Снейп се сви в неприятна усмивка. Хари направо се вбеси, когато той

започна да чете на глас статията.

— «Тайната сърдечна болка на Хари Потър»... Уважаеми Потър, каква е

новата ти болка?... Макар и твърде необикновено момче...

Хари усети как лицето му пламна. Снейп правеше пауза след всяко

изречение, за да даде време на слидеринци да се подиграват на воля.

Статията звучеше десет пъти по-обидно, прочетена от него.

— ...доброжелателите на Хари могат само да се надяват, че следващия

път той ще дари сърцето си на по-достойна избраница. Колко вълнуващо! —

подигра се Снейп и затвори списанието, а слидеринци вече се превиваха от

смях. — Смятам, че ще е по-добре да ви разделя вас тримата, за да се

занимавате само с отварите, вместо с обърканите си любовни истории. Уизли,

ти остани тук. Госпожица Грейнджър да иде там, до госпожица Паркинсън, а

Потър — на масата пред моята катедра. Веднага!

Хари гневно хвърли всички съставки заедно с чантата си в своя котел и

го издърпа до празната маса в предната част на подземието. Снейп го

последва, седна зад катедрата и го наблюдаваше, докато изпразни котела си.

Твърдо решен изобщо да не го поглежда, Хари се зае отново да стрива

скарабеите си, представяйки си, че всеки от тях има лицето на Снейп.

— Специалното внимание на пресата изглежда допълнително е напомпало и

без това високото ти самочувствие, Потър — тихо каза професорът, след като

класът се успокои.

Хари не отговори. Той знаеше, че Снейп се опитва да го предизвика,

както бе правил много пъти досега. Явно търсеше начин да накаже с цели

петдесет точки «Грифиндор», преди да е свършил часът.

— Може да си въобразяваш, че целият магьоснически свят ти се възхищава

— продължи Снейп още по-тихо, та никой друг да не го чува (Хари не спираше

да чука в хаванчето, макар че отдавна бе превърнал бръмбарите в много ситен

прах), — но мен не ме интересува колко често се появява снимката ти във

вестниците. За мен, Потър, ти не си нищо повече от едно противно малко

момче, което смята, че правилата не важат за него.

Хари изсипа смлените на прах бръмбари в котела си и се залови да реже

корени от джинджифил. Ръцете му леко трепереха от гняв, но той бе забил

поглед надолу, сякаш не чуваше и дума от онова, което му говори Снейп.

— Затова сериозно те предупреждавам, Потър — продължи Снейп с мек и

още по-заплашителен глас, — не ме интересува дали си прочут дребосък или

не, ако те хвана, че пак тършуваш из кабинета ми...

— Дори не съм се приближавал до кабинета ви! — гневно отвърна Хари,

забравил, че се преструва на глух.

— Не ме лъжи! — изсъска Снейп и сякаш бездънните му черни очи се впиха

в очите на Хари. — Ами кожата от дървесна змия? Ами рибораслите? И двете

неща са взети от личните ми запаси и много добре знам кой ги е откраднал.

Хари гледаше Снейп, като не си позволяваше нито да мига, нито да

изглежда виновен. Той наистина не беше откраднал от Снейп нито едно от тези

неща. Хърмаяни бе взела кожата от дървесна змия още във втори курс —

трябваше им за многоликовата отвара — и въпреки че Снейп още тогава

заподозря Хари, така и не успя да го докаже. А рибораслите, разбира се,

бяха задигнати от Доби.

— Не разбирам за какво говорите — хладнокръвно излъга Хари.

— Ти не беше в леглото си през нощта, когато някой се бе промъкнал в

моя кабинет! — изсъска Снейп. — Сигурен съм в това, Потър! Лудоокия Муди

може и да се е присъединил вече към твоя фенклуб, но аз лично няма повече

да търпя поведението ти! Още една нощна разходка из моя кабинет, Потър, и

скъпо ще си платиш!

— Добре — спокойно отвърна Хари и отново се зае с джинджифиловите

корени, — ще го имам предвид, ако ме обземе силно желание да ида там.

Снейп го стрелна с очи и пъхна ръка под черната си мантия. За един миг

на безумно безпокойство Хари си помисли, че той ей сега ще измъкне

магическата си пръчка и ще го прокълне... Но после видя, че Снейп бе

извадил малко стъклено шишенце със съвсем прозрачна течност. Хари се вгледа

в него.

— Знаеш ли какво е това, Потър? — попита Снейп и очите му заплашително

— Не — отвърна Хари, този път съвсем честно.

— Това е веритасерум — отварата на истината, която е толкова силна, че

само три капки стигат, за да изпееш всичките си тайни и целият клас да ги

чуе — злобно обясни Снейп. — Използването на тази отвара се контролира с

много строги разпоредби от министерството. Но ако не внимаваш къде ходиш,

юже да се окаже, че ръката ми случайно е трепнала... — и той леко разклати

стъкленото шишенце — ...точно над чашата ти с тиквен сок на вечеря. И

тогава, Потър... тогава всички ще узнаем дали си бил в моя кабинет или не.

Хари не каза нищо. Той хвана ножчето и пак се залови да реже корените.

Никак не му се слушаше за тая отвара на истината, а и не би се изненадал,

ако Снейп му сипеше от нея. Той едва се овладя да не се разтрепери при

мисълта какво щеше да се излее от устата му, ако това все пак се случи...

Освен че щеше да вкара сума хора в беля, преди всичко Хърмаяни и Доби,

имаше толкова много неща, които той криеше... като факта, че поддържа

връзка със Сириус... а и най-съкровеното — стомахът му се сви при тази

мисъл — чувствата, които изпитваше към Чо... Той хвърли и корените в котела

и се замисли дали да не вземе пример от Муди и да започне да пие само от

собствено шишенце...

На вратата на подземието се почука.

— Влез! — каза Снейп с обичайния си глас.

Целият клас се обърна, когато вратата се отвори. Влезе професор

Каркаров. Всички го наблюдаваха, докато се приближаваше към бюрото на

Снейп, навивайки отново козята си брадичка около пръста, очевидно много

объркан.

— Трябва да поговорим — рязко каза Каркаров.

Явно не искаше никой да чуе какво казва, защото едва отваряше устни.

Приличаше на някой, който започва да се учи да говори с корема си. Целият в

слух, Хари не отместваше поглед от джинджифиловите корени.

— Ще разговаряме след часа — смънка Снейп, но Каркаров го прекъсна.

— Искам да говорим сега, за да не ми се изплъзнеш, Сивиръс. И без това

ме избягваш.

— След часа! — сряза го Снейп.

Хари вдигна мензурата си, уж да види дали е сипал достатъчно жлъчка от

броненосец, и успя да хвърли бърз страничен поглед към двамата. Каркаров

изглеждаше много притеснен, а Снейп — много сърдит.

До края на двойния час Каркаров стоя плътно зад гърба на Снейп. Той

явно твърдо беше решил да не позволи на Снейп да се измъкне незабелязано от

стаята. За да чуе какво толкова важно иска да каже Каркаров, Хари нарочно

събори стъкленицата си с жлъчка от броненосец точно две минути преди да бие

звънецът. Това беше достатъчно оправдание да се наведе зад котела, за да

избърше, докато останалите от класа шумно бързаха към вратата.

— Какво е това толкова спешно нещо? — чу той въпроса на Снейп.

— Това — отвърна Каркаров.

Като проточи врат над ръба на котела, Хари видя как той дръпна нагоре

левия ръкав на мантията си и показа на Снейп нещо от вътрешната страна на

ръката си над китката.

— Е? — попита Каркаров, правейки големи усилия да не движи много

устните си. — Видя ли го? Никога досега не е бил толкова ясен, откакто...

— Покрий го! — изръмжа Снейп и черните му очи обходиха класната стая.

— Но ти сигурно си забелязал... — продължи Каркаров, много възбуден.

— Ще поговорим по-късно, Каркаров! — отново го прекъсна Снейп. —

Потър, какво правиш?

— Разсипах жлъчката от броненосец, професоре, и сега бърша — невинно

отговори Хари, като се изправи и показа на Снейп мокрия парцал в ръката си.

Каркаров се обърна и излезе. Беше не само притеснен, но и ядосан. Тъй

като не искаше да остане насаме със силно разгневения Снейп, Хари нахвърля

учебниците и съставките в чантата си и с възможно най-голяма скорост

напусна стаята, бързайки да разкаже на Рон и Хърмаяни на каква сцена е

станал свидетел.

слънце огряваше поляните наоколо. Времето вече беше по-меко и като

пристигнаха в Хогсмийд, и тримата бяха свалили наметалата и ги бяха метнали

на раменете си. Храната, която Сириус им бе заръчал да вземат, бе в чантата

на Хари — бяха успели да измъкнат от обяда дузина пилешки бутчета, голямо

парче хляб и шише тиквен сок.

Първо влязоха във «Висша мода за магьосници» да купят подарък на Доби

и много се забавляваха, докато избираха най-крещящите чорапи, които можеха

да се намерят, включително със святкащи златни и сребърни звезди и такива,

които започвали силно да пищят, щом се вмиришат. Като стана един и

половина, се запътиха нагоре по главната улица покрай «Дервиш и Банджис»

към края на селото.

Хари никога досега не бе идвал в тази посока. Виещата се уличка ги

отведе до полето зад Хогсмийд. Тук къщите бяха по-малко, но с по-големи

дворове. Вървяха към подножието на близката планина. След един завой

забелязаха стълбите край оградата за добитъка в края на уличката. Там,

подпряло предни лапи на най-горната греда, ги чакаше голямо рошаво черно

куче, което стискаше няколко вестника между зъбите си, и им изглеждаше

много познато...

— Здрасти, Сириус! — каза Хари, като стигнаха до него.