Джойс майер започни своя нов живот сега!

Бог ни е дал емоции, за да се насладим на живота

Понякога се наслаждаваме на емоциите си и на подкрепата, която получаваме от тях. Друг път, когато те работят срещу нас, предпочитаме да ги игнорираме и дори ако можем да се отървем от тях! Важно е да разпознаем, че Бог ни е дал емоциите с цел! И работата ни не е да се опитваме да се отървем от тях, но да се научим как да ги управляваме и да ги владеем.

Бог, например, ми помогна да осъзная, че гневът е само едно чувство, което Той ни е дал с определена цел, както всяка друга емоция в живота ни. Точно както болката, гневът ни предупреждава, че нещо не е наред. Без способността да се гневим, няма да можем да разпознаем лошото отношение към нас или към някой друг. Библията не ни учи никога да не се ядосваме или да се сърдим. Вместо това Словото ни учи, когато се гневим, да не съгрешаваме, но да владеем или контролираме гнева си по правилния начин: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залязва в гнева ви..Г (Ефесяни 4:26).

Имаше време, в което Бог ми даде откровение върху този стих. Един ден, докато се подготвях да изляза от дома, за да отида да проповядвам, аз се ядосах на съпруга си. Върху мен дойде вина и осъждение. Тогава си помислих: „Джойс, как можеш да идеш и да проповядваш на други хора, след като толкова се ядоса на мъжа си тази стурин?" Разбира се, аз продължавах да бъда ядосана и този въпрос истински ме притесняваше. Когато започнах да размишлявам, Господ ми разкри истината от гореспоменатия стих в Ефесяни, където се казва да се гневим, но без да съгрешаваме. Тогава ми показа, че изпитването на гняв не е грях, а реагирането според гнева или нежеланието да го пуснем и да се освободим от него, вече е грях.

Проблемите с гнева (а и с другите емоции) идват, когато Сатана се опитва да използва и да злоупотреби с гнева ни, за да ни доведе до грях. Много пъти идват хора при мен за съвет и ми казват: „Имам дълбоко уталожен гняв в мен." Такъв гняв най-често се дължи на рана, нанесена още през детството. В такива случаи изходът не е просто да се отървете от гнева, но да стигнете до корена на това, което първоначално го е причинило.

Не е правилно да живеете, като непрекъснато се чувствате ядосани, гневни и раздразнени, както не е правилно и да изпитвате постоянно болка. Много християни имат тази погрешна идея, че никога не бива да се ядосват. И когато това стане, се обвиняват и самоосъждат. Независимо от това колко упорито се опитваме, винаги ще ни се налага да се борим с чувството на гняв.

Много хора, които се мъчат да контролират гнева, който се надига в тях, са изненадани да чуят, че е възможно да се научим как да владеем емоциите си. Първо трябва да осъзнаем колко важно е да започнем да се справяме с тези емоции, а не да ги потискаме и крием, чувствайки се постоянно виновни поради тях. Ще ви дам още един пример, който може да ви бъде полезен. Представете си, че разглеждате модно списание или каталог и виждате снимка на много привлекателен човек от противоположния пол. Изведнъж усещате сексуална емоция. Означава ли това, че сте извратени или имате някакъв ужасен и безнадежден проблем? Означава ли, че не сте спасени, че не обичате истински Бога или своя брачен партньор? Не, това просто означава, че сте човек и сте подложени на същите емоционални чувства и реакции, които изпитват всички други хора по земята. Важното е как се справяте с тези емоции. Продължавате ли да гледате вторачено в снимката или обръщате глава, осъзнавайки, че можете да имате подобни чувства само към своя съпруг или съпруга? Всички понякога имаме такива усещания, но трябва да се научим с Божията помощ как да ги държим насочени само към своя брачен партньор.

Римляни 6:2 казва, че ако сме християни, сме мъртви за греха. Но никъде не се казва, че грехът е мъртъв! Грехът първоначално се прокрадва под формата на някакво изкушение, а после може да се окаже голям проблем, ако се поддадем на изкушението. Препоръчвам ви да прочетете цялата шеста глава на Римляни. Ако го направите, ще видите, че наставленията към нас са да се противопоставяме на греха със силата на Святия Дух. Никъде не се казва, че няма да изпитваме чувства, но Словото ни говори да не продължаваме да предаваме телата си като инструменти на греха.

Важно е да запомним, че емоциите няма да се изпарят. Те винаги ще съществуват. Не бива да отричаме реалността им, нито да се чувстваме виновни поради тях. Вместо това трябва да ги насочваме в правилната посока. Това, което трябва да отречем, е правото на плътта да ни владее, но не можем и не бива да отричаме, че тя съществува.

Посланието е толкова просто. Няма нищо грешно в емоциите, стига те да са под контрол. Възможно е да се справим и да управляваме своите разрушителни емоции, а добрите чувства да използваме по начина, по който Бог възнамерява, като да живеем в любов, да изпитваме състрадание към другите и да чувстваме неимоверна радост, когато служим на Бога.

ГЛАВА 58

Негативните емоции ограбват силата ви

Знаете ли колко сте ценни? Ако се съмнявате в себе си, ако изпитвате омраза към себе си, ако злоупотребявате с тялото си чрез лоша храна или лоши навици, ако просто поставяте себе си на последно място в списъка от хора, за които да направите нещо добро, след децата, след съпруга, след родителите, след шефа, след приятелите, това означава, че не разбирате добре собствената си стойност. Ако я разбирахте, нямаше да се отнасяте така към себе си. Вие сте поставени на земята, за да разпространявате Божията любов и няма нищо по-важно от това.

Може би не сте успели да проумеете колко сте ценни. Така беше и с мен.Като дете бях малтретирана и учена, че съм най-ненужният и маловажен човек на планетата. Отне ми дълги години на изучаване на Божието слово и на общуване с Него преди да започна смътно да схващам, че имам някаква стойност като човек.

Може би вие сте знаели стойността си като дете, но някъде по пътя сте забравили за нея и сте я заровили под списък от безброй неща, които трябва да извършите - списък, който нахално е призовавал вашето внимание, без да ви оставя време за душата ви. Ако е така, не сте сами. Порочните и деградирали ценности в този съвременен свят ни смазват с посланието, че нашият дух, душа и тяло са на последно място след парите, храната, положението и придобивките. Колкото и упорито да се противопоставяме на това, от време на време всеки един от нас е погълнат и се поддава на тези идеи.

Едва ли ще мога достатъчно силно да подчертая колко е важно да реформираме ценностната си система и да се обърнем към една много по-стара и изпитана - Божията. Тя се отнася за всички хора и поставя цялото ви естество - дух, душа (емоции, воля, ум) и тяло на първо място в Божия списък с ценни и важни неща. Цялото ви естество играе първостепенна роля в Божия план. Той ви е поверил най-великата отговорност да участвате и да изпълните този план. Това е възможно, само ако поддържате своя дух, душа и тяло във върховна форма.

Важно е да се изправите лице в лице с негативните си емоции и да се справите с тях, защото те ограбват силата ви и могат да се окажат първопричината за много сериозни болести. Не забравяйте, че липсата на лекота и мир може да ви разболее.

Нека ви дам пример. По едно време изпитвах силно чувство на вина за нещо, което бях направила неправилно. И макар да бях помолила Бога да ми прости и да вярвах, че го е направил, аз все още се чувствах виновна. Умът ми постоянно се занимаваше с миналото, вместо да бъде насочен към бъдещето. Чувствах се депресирана и обезсърчена. Имах главоболие и като цяло не ми се правеше нищо. Святият Дух започна да се занимава с моето отношение. Попита ме дали смятам, че то помага на Неговото дело или е полезно за самата мен. А после ми каза: „Искам да го преодолееш, защото в това състояние не си Ми полезна!' Прямото и директно отношение на Святия Дух към моя проблем ми помогна да осъзная, че всъщност си губех времето в негативни емоции. На практика позволявах на моята душа (ум, воля, чувства) да влияе неблагоприятно на духа и тялото ми. Духът ми беше подтиснат, а тялото ми страдаше. Трябва да сме наясно, че сме сложно същество и всяка една част от нас влияе на останалите.

Вие можете да контролирате емоциите си

Преди се чудех: „Какво не ми е наред? Какво пак сбърках?" Случвало ли ви се е да се чувствате по този начин? Събуждате се и още в леглото започвате да правите планове как ще се държите блестящо и ще бъдете много добри, но в момента, в който станете, сами нарушавате плановете си. Имате работа с няколко човека, един от тях прави нещо съвсем незначително, което обаче на вас не ви харесва, и изведнъж се превръщате в съвсем различен човек. Все казвам, че нямам проблеми да се разбирам с когото и да било, докато няма никой у дома. Проблемите ми възникваха вечер, когато всички се прибираха у дома!

Денем бях толкова духовна, пеех и хвалех Господа: „Предавам Ти се..." След това се прибират децата ми и само някой да изпусне или разлее нещо на земята, аз мигновено изпадах в нечовешки гняв - нещо като духовен Доктор Джекил и мистър Хайд. След това прекарвах остатъка от вечерта в самосъжаление и осъждение. Същият дявол, който ви изкушава да направите нещо безумно, е този, който идва и започва да ви обвинява, че сте направили това, което ви е накарал.

Някои хора само повтарят: „Нищо не мога да направя по въпроса. Просто губя контрол" Да, можем да направим много неща по въпроса. Знам, че е така, защото сме способни да се контролираме пред определени хора, особено пред тези, които искаме да впечатлим. Може да съм била раздразнена до неузнаваемост заради определена ситуация, но в момента, в който влезе някой, като моя пастир например, аз за секунди се преобразявам и ставам кротка, любезна и мила. Понякога, когато си мислим, че никой не ни гледа, сме направо като различни същества. Това, което се случва в личния ви живот, показва какво всъщност представлявате. Бог е наречен вездесъщ, всезнаещ и с нищо не можем да Го изненадаме. Не забравяйте, че Той е този, който непрекъснато ни гледа. Трябва да престанем да се заблуждаваме, че не можем да контролираме емоциите си, и да се научим как да се справяме с тях и да ги управляваме по правилния начин.

Оправданията са лъжовни извинения. Като се оправдаваме, мамим себе си. Това, което правим, ако го видим от някой друг, веднага ще го заклеймим като неправилно, но за себе си намираме оправдания. Готови ли сте да се отървете от „торбата с извинения"? Мисля, че всички си имаме такива торби, които са натъпкани догоре с разнообразни и безчетни оправдания за всяка възможна ситуация. Ако сме недоволни и мрънкаме, оправданието ни е, че сме имали тежък ден в работата. Ако сме егоисти, тогава си казваме, че ако сами не се погрижим за себе си, няма кой да го направи вместо нас. Ако харчим повече пари, отколкото можем да си позволим, тогава се опитваме да се убедим, че сме много мъдри, купувайки това определено нещо, докато е на разпродажба. Насърчавам ви да помолите Бога да ви помогне да осъзнаете всяко едно извинение, което си намирате, и вместо да правите това, да започнете да поемате отговорност за своите действия, а не да ги оправдавате.

Изпитанието на емоционално трудното време

Преди няколко години докато се молех, Господ ми откри: „Джойс, Аз ще изпитам твоите емоции." Не бях чувала за такова нещо. Псалом 7:9 говори за това, че Бог установява праведните, онези, които са с правилни взаимоотношения и в хармония с Него, защото Той изпитва сърцата, емоциите и мислите им. Думата „изпитва" тук е употребена в смисъла на „очиства". Изобщо не допусках, че в Библията може да има стихове, в които се говори, че Бог изпитва нашите емоции.

Около шест месеца след това, като че ли изведнъж се превърнах в емоционална развалина. Плачех без причина. Всичко ме обиждаше и дълбоко нараняваше чувствата ми. Помислих си: „Какъв е проблемът? Какво става?" Тогава Бог ми напомни какво ми беше показал по-рано: „Аз ще изпитам емоциите тиГ Напомни ми Псалом 7:9 и Откровение 2:23 и ми помогна да разбера, че това, което прави, е за мое добро.

Без значение какви сте или какво правите, ще дойде време, в което ще ви се струва, че сте по-емоционални от друг път. Може да се събудите сутрин и да ви се плаче без причина. Това може да продължи ден, два, седмица и даже по-дълго. Тогава сигурно ще си помислите: „Какъв ми е пробемът?"

В такива моменти трябва да бъдете внимателни, защото чувствата ви са лесно раними. И най-малкото нещо може да ви взриви. Имало е моменти в живота ми, когато вечер съм се молела и заспивала като че ли съм най-милия човек на света, но сутрин съм ставала, все едно съм била будна през цялата нощ и съм гризала ноктите си от яд! Ставала съм в такова противно и грозно настроение, че ако някой би се приближил към мен, сигурно съм щяла да го ударя по главата.

Какво да правим, когато започнем да се чувстваме по този начин? На първо място, не бива да позволяваме да паднем под осъждение. На второ място, не трябва да се смущаваме, опитвайки се да разберем какво се случва. Трябва само да признаем: „Това е време, в което моите емоции са изпитвани и с Божията помощ аз ще бъда уравновесена и стабилна!' Не можем винаги да контролираме начина, по който се чувстваме, но ние самите определяме решенията, които вземаме. Част от израстването ни в Бога е да се научим как да бъдем непоклатими и непоколебими по време на бурите в живота ни.

Преди няколко години със съпруга ми си купихме къща на петдесет и две години и започнахме да я ремонтираме. Малко след като се захванах ме с това, Бог ми говори, че иска да започна да се моля Той да ме научи на търпение. Не можем да се научим на търпение, без да има нещо, за което да ни се налага да търпим. Изведнъж сякаш всичко в тази къща започна да се руши и никой нищо не можеше да направи, за да

ускори ремонта.

Това се превърна в много по-голям проект, отколкото бяхме планували, а трябваше да се нанасяме вече в нея, което беше невъзможно. Аз страшно се ядосах и се държах по начин, който изобщо не отразяваше това, което поучавам за емоциите. Библията ни казва в Псалом 94:12-13, че е блажен този човек, когото Бог дисциплинира, докато той се научи да стои спокоен във време на бури и противоречия.

Понякога Бог позволява да минаваме през изпитания, само за да се научим как да контролираме своите емоции. Библията казва, че Бог никога не би допуснал да дойде трудност в живота ни, която е по-голяма от това, с което можем да се справим (вижте I Коринтяни 10:13). Бог със сигурност ще изпита емоциите ни и ще ни помогне да се научим да бъдем уравновесени и стабилни, защото само когато сме твърди и непоколебими, само тогава можем истински да се радваме на живота и да бъдем добър пример за другите.

ГЛАВА 61

Бъдете умствено подготвени

Често съм чувала, че след като човек премине през емоционална висота, после попада в емоционална низина. Виждаме това в живота на Илия, пророка, за когото четем в Трета книга на Царете. Един ден на планината Кармил той буквално прави на глупаци пророците на Ваал, като призовава огън от небето, и е във върховна форма и повишено емоционално настроение. На следващия ден той е в пустинята, седи под едно хвойново дърво и моли Бог да му позволи да умре, защото е дълбоко депресиран.

Забелязала съм, че когато служа на различни събрания, аз давам всичко от себе си - емоционално, духовно и умствено. Толкова се вълнувам, когато виждам Бог да ми помага да служа на хората и променя техния живот чрез тези срещи, чрез радио и телевизионните предавания и чрез конференциите и евангелизациите, в които участваме като служение.

Когато се върна от някоя такава служба към своето нормално ежедневие, трябва да упражнявам дисциплина, за да не бъда неудовлетворена от обикновения живот. На кого му харесва да участва и да бъде свидетел на великите чудеса на Бога един ден, а на следващия да се занимава с домакинска работа?

Понякога си мислим: „Ако само можех да стоя на тази емоционална висота завинаги, животът щеше да бъде чудесен." Истината е, че ако постоянно правим емоционално вълнуващи неща, не след дълго ще спрем да ги ценим. Трябва да се научим да живеем и да бъдем удовлетворени във всяко положение в живота. Ако сме доволни, само когато времената са вълнуващи, то тогава обстоятелствата са тези, които ни правят радостни, вместо удовлетворението ни да идва от Бога. Апостол Павел казва, че се е научил как да бъде доволен (удовлетворен до състояние, в което нищо не го притетснява) без значение в какво положение се намира. Дали е в изобилие или в оскъдност, той остава доволен (вижте Филипяни 4:11-12). Не се отчайвайте, ако не сте достигнали до това ниво на стабилност.

Апостол Павел говори, че се е научил на тази тайна, което означава, че и ние трябва да се научим.

Когато се прибирах у дома след такива вълнуващи пътувания в служение, не можех да разбера какво не ми е наред. Накрая осъзнах, че емоциите, които преживявах, докато съм под влияние на вълнението от конференцията, ме оставяха уморена физически, умствено и емоционално и аз просто се нуждаех от почивка. Точно както Илия в пустинята, трябваше да си почина и да възстановя силите си.

Когато преживеете подобно нещо, не е необходимо да реагирате като Илия във физическото си изтощение. Вместо да си мислите колко сте нещастни и да се оплаквате и мърморите за това колко сте били щастливи вчера, за разлика от днес, обяснявайки на Господ колко незначителни се чувствате, проумейте ясно какво става. Когато стигна до такова състояние, аз признавам: „Господи, днес съм омърлушена и уморена, но ще си почина и ще се укрепя както физически, така и духовно." Това ми е помогнало да бъда умствено подготвена както за изобилието, така и за лишенията в живота ми. Не е възможно да живеем в емоционална еуфория и всичко в живота ни да става точно така, както на нас ни се иска. Трябва да има контраст, за да можем да оценяваме доброто, което имаме. Например, ако всичко в живота е само в един цвят, нищо няма да може да се отличава.

Можем да се доверим на Бога, че ще направи това, което е най-добро за нас. Вярвам, че Павел е достигнал до състояние на удовлетворение, защото се е доверявал на Бога да извърши каквото му е потребно във всеки сезон от живота му. Когато вземем решение да бъдем удовлетворени и доволни независимо от ситуациите, отдаваме невероятна почит на Бога с това отношение.

Не угаждайте на емоциите си

Млада жена веднъж ми сподели, че нейният съпруг има маниакална депресия. От една емоционална крайност той бързо попадал в друга. Разказа ми как три месеца бил на върха, в страхотна форма, пълен с идеи. В бизнеса си продавал и купувал, инвестирал големи суми и имал невероятен успех. Но когато отминело това състояние, той изпадал в дълбока депресия, която понякога траела шест месеца.

Едно време медицината и науката обръщали внимание само на емоционалните низини на хората, които страдали от маниакална депресия. Когато се наслаждавали на емоционална еуфория, нищо не правили за тях. Според едно проучване, което четох наскоро, изследователите са открили, че трябва да се правят опити да се влияе както на песимистичното, така и на свръх еуфоричното настроение на такива хора. Здравните експерти сега твърдят, че ключ за успешното лечение е балансът.

Хората винаги са аплодирали еуфоричните емоции, а са били критични към песимизма. Истината е, че и двете крайности са неправилни. Повечето от нас никога няма да имат проблеми с маниакална депресия, но можем да се научим на един принцип от начина, по който се лекуват такива хора. Не е достатъчно само да се противопоставяме на депресията, но заедно с това трябва да устояваме на изкушението да бъдем силно емоционално развълнувани, което води до изтощение и ни превръща в лесна плячка за врага. Никой от нас не може да живее вечно на върха. Ще има дни, в които ще имаме успехи, и други, в които няма да постигаме кой знае какво. Емоциите са непостоянни, често се менят дори без причина. Това, което трябва да се научим, е как да управляваме двете крайности на емоционалната крива.

Аз съм израснала много в това отношение и, откровено казано, не изпитвам прекалено силно вълнение за конференциите или възможностите да служа. Хората често ме питат дали се вълнувам, когато тръгвам на някакво пътуване, и в очите им срещам подозрителност, когато отговоря: „Не, всъщност не!' Истината е, че съм научила нещо, което е много по-добро от силните вълнения. Аз съм страстна за изпълнението на делото, което Господ ми е поверил. Страстта е много повече от чувствата. Тя е горивото, което ни дава сили да завършим докрай това, което сме започнали.

И след като вече не се поддавам на крайни емоционални висоти, не се сблъсквам и с изтощението и тъжните насторения, които някога имах. Сега живея балансирано и това е чудесно.

Едно нещо, което е важно за стабилното емоционално здраве, това е честността - както към самия себе си, така и към другите. Хората, които са близо до нас, могат да усетят, когато имаме емоционални борби. Открила съм, че за мен и семейството ми е най-добре да съм открита пред тях какво точно става с мен. В такива моменти, когато усещам, че се подхлъзвам към гняв, депресия или някакво негативно чувство, аз казвам на семейството си: „Криво ми е, затова ако съм мълчалива днес, просто не ми обръщайте никакво внимание"

Яков 5:16 насърчава да изповядваме недостатъците си един пред друг, за да можем да бъдем изцелени и възстановени в духовното състояние на ума и сърцето си. Не бива да забравяме, че онези неща, които крием, имат власт над нас, но когато ги изкараме на повърхността, те незабавно започват да губят от силата си над нас. Ако сте по-чувствителни, защото сте уморени, признайте пред себе си и пред другите, че сте уморени и се нуждаете от почивка. Понякога обичаме да си мислим, че имаме неограничени способности, но истината е, че това важи единствено за Бога. Останалите трябва да сме наясно кога сме направили всичко по силите си и не можем повече, като не се срамуваме от това.

Открила съм, че опитите ми да предпазя духовната си репутация чрез преструвки, че нямам никакви проблеми, само носят смут и объркване в цялото ми семейство. Понякога те си мислеха, че съм им сърдита, но не можеха да открият причината и това ги караше от своя страна също да се ядосват. Много по-добре ни е, откакто си обясняваме един на друг какво ни се е случило, и сме взели решение да мълчим в такива моменти.

Когато сме емоционално ядосани, сме склонни да казваме неща, за които по-късно съжаляваме. Така че, защо да не изберем да мълчим през това време, като по този начин се предпазим от това да нараняваме хората около нас?

Една жена, която беше част от екипа, с който пътувахме, и обикновено беше много разговорлива и открита, на едно от пътуванията беше много тиха, мълчалива и почти затворена. Няколко човека я забелязаха и дойдоха при мен и Дейв, за да ни попитат какво става. Те си мислили, че тя е сърдита за нещо или на някой от екипа ни.

Когато поговорих с нея, ми каза, че има здравословен проблем. Наскоро била на изследвания и просто се притеснявала, докато чака резултатите. Каза ми: „Винаги ставам мълчалива и само се моля, когато преминавам през нещо подобно!' Насърчих я, че да мълчи и да се моли е най-доброто нещо, което може да направи, но че също така може да сподели с останалите, че минава през лични проблеми, за да бъдат наясно защо се държи точно по този начин. Когато сме открити и честни пред другите хора, можем да попречим на дявола да поставя негативни идеи във въображението им. Хората ни уважават тогава, когато сме прями и откровени. Научих тази истина в опитностите със семейството си и тя ни е спестила много неприятности и неоснователни тревоги.

Искам да ви припомня, че дяволът ще използва емоциите, за да ни атакува с вина и осъждение, а Бог ги използва, за да ни изпита и да ни помогне да излезем от своите емоционални катаклизми по-силни и по-способни да управляваме чувствата си. Ключът е да се научим да не се поддаваме или да не слугуваме на емоциите си. Ако подхранваме емоциите си и се поддаваме на всяка тяхна прищявка, може и да успеем да избегнем моментна болка, но по-късно страдаме ужасно заради всеки лош избор, които сме направили Винаги е добре да се дисциплинираме още от самото начало, за да можем после да имаме дълготрайна радост.Прекарала съм дълги години, през които съм минавала от емоционални низини в емоционални висоти и съм изразявала всяка негативна емоция високо и ясно пред останалите. Трябваше да се науча, че това не е угодно на Бога и че ако сега подхранвам чувствата си, по-късно ще си платя за това. Бог със сигурност ще ви помогне да бъдете стабилни, здрави и уравновесени, ако такова е вашето желание. Молете се и не бягайте от трудностите, защото те ви помагат много повече, отколкото можете да осъзнаете.