Джойс майер започни своя нов живот сега!

Истината във вътрешното естество

Цар Давид съгрешава с Витсавее, като първо я прелъстява, а след това отива още по-далеч и поръчва да убият съпруга й, за да прикрие греха си. След това се жени за нея и се опитва да пренебрегне греха си почти цяла година. Бог обаче му изпраща пророк Натан, за да го конфронтира и едно от нещата, които Бог му казва, е: „Бог желае истина (искреност) вътре в човека!' За нас е жизнено важно да бъдем откровени и истински пред себе си, пред Бога и пред останалите. Единствено истината може да ни освободи.

Божието Слово е истината и когато Го обичаме и Му се покоряваме, То ни освобождава от оковите, които ни задържат в плен. През онази година Давид е нещастен, макар че се опитва да пренебрегне истинската причина за това си състояние. Много хора обвиняват за мизерното си положение всички останали, без никога да погледнат истината в очите и да признаят, че просто не се покоряват на Бога или Го пренебрегват.

Никога не се страхувайте от истината. Тя носи светлина в живота ви и прогонва мрака. Не се бойте от светлината. Вярно, малко трудно е да гле даме в нея, ако сме били на тъмно по-дълго време, но много бързо можем да се приспособим и тогава разбираме, че е много по-хубаво да се живее в светлината, отколкото в мрака. Бог ни дава Святия Си Дух, след като приемем Христос за свой Спасител, за да може Той да ни напомня и постоянно да ни учи и да ни разкрива своята истина. Това е постоянен процес в живота, който може и трябва да бъде много вълнуващ. Бог никога не ни показва, че нещо не е наред с нас, с единствена цел да ни накара да се почувстваме зле. Прави го, защото иска да ни освободи и да направи живота ни по-добър. За да успее това начинание, трябва да видим и да приемем истината, да се покаем за греховете си и да сме готови да се откажем от мрака, за да се обърнем към светлината.

Всяко нещо, което се опитваме да скрием, има власт над нас, но в момента, в който го изкараме на повърхността и светлината го изобличи, то губи своята сила. Тогава незабавно биваме освободени и усещаме осезаемо как тежък товар е свален от раменете ни и животът става по-добър. Да, малко срамно е да погледнем някои истини в очите, които до тогава сме крили така усърдно, но това е единственият път към освобождението.

Аз трябваше да призная и погледна доста истини в лицето, за да мога да стигна от мястото, на което Бог ме намери, до състоянието, в което се намирам сега. Трябваше да призная факта, че моите родители никога не са знаели как да ме обичат правилно, нито някога ще се научат на това. Трябваше да осъзная, че бях допуснала самосъжаление и чувство на вина да ме владеят, което по никакъв начин не ми помагаше. Трябваше да призная истината, че винаги съм била много наранена, огорчена и злопаметна, което не бе според Божията воля. Бог дори поиска от мен да простя на всички, които ме бяха огорчили и да започна да се моля за тях. Трябваше да призная грозните неща в поведението и характера си. И макар да имах основателни причини да се държа и да възприемам нещата по този начин, нямах никакво право да остана същата, защото Бог искаше да ме изцели и освободи. Всичко, което трябваше да направя, беше да погледна в очите истината, която Той ми показва и да Му се доверя да ми помогне да се променя.

Каква истина се опитва да ви покаже Бог? Опитвали ли сте се да я скриете в тайно място? Ако е така, насърчавам ви, покажете се в светлината и започнете своя път към пълното изцеление и освобождение.

Вземане на правилни решения

Вземането на правилни решения е изключително важно, защото животът е низ от избори и решения, пред които сме изправени. Понякога обичаме да обвиняваме за всичко дявола, но той не може да управлява живота ни, ако ние сме усърдни в покорство към Господа.

Сатана ни притиска и се опитва много усилено да ни попречи да ходим в покорство. Духът иска да правим това, което е правилно, но плътта вика: „Искам нещата да стават по моя начин." Бог говори нещо на духа ви, нещо добро, което да направите, но душата ви казва: „Чакай малко. Нека ти кажа какво мисля. Нека ти кажа аз как чувствам нещата!' Наричам това безспирно спорене на душата „Аз искам, аз мисля, аз чувствам."

Душата скрито казва: „Позволи ми да направя това, което аз искам. Позволи ми да направя това, което аз мисля. Позволи ми да направя това, което аз усещам. Искам, мисля, чувствам." Като вярващи трябва да стигнем много по-дълбоко в своята зрялост, като престанем да позволяваме на мислите и емоциите да ни управляват. Лука 5 глава съдържа един чудесен стих, който казва да навлезем по-дълбоко и да се приготвим за улов (вижте 4 стих).

Някои хора никога не получават и не използват наследството, което Исус им е подсигурил чрез смъртта си, защото отказват да живеят достатъчно дълбоко. На какво ниво сте вие? Живеете ли единствено в емоционалното или умствено ниво? Винаги ли искате нещата да стават както на вас ви харесва, или сте предали волята си на Бога? Някои хора никога не могат да преодолеят това да живеят според своята логика, ум и емоции - така и не успяват да минат отвъд живота, ръководен от усещания. Ако им се ходи на църква, ходят; ако ли не, не си правят труда. Ако им се харчат пари, правят го, независимо дали имат пари или не. Ако им се чисти къщата, чистят, но ако не им се чисти, не се захващат. Ако усещат, че трябва да са мили и любезни, такива са; ако ли не, са груби, намръщени и сърдити. Всеки, който живее, воден от своите чувства, сее семена на разруха в живота си. Винаги ще имаме чувства, но е важно да се научим да не им се поддаваме и покоряваме. Душата ни се опитва да наложи своето - какво искаме, какво мислим или какво чувстваме ние, а не Божието. Затова е важно да се научим да разграничаваме между душата и духа и единствено Божието Слово може да ни научи на това (Евреи 4:12).

Библията казва, че Бог е поставил пред нас живот и смърт, благословения и проклетия, затова трябва да изберем живота, за да живеем и ние, и потомството ни (Второзаконие 30:19). Това е като тест, в който трябва да изберем правилен отговор, от няколко възможни посочени отговора. Пред нас е поставен: а) живот, б) смърт. Избираме живота. За този отговор не се налага дори да се замисляме. Сам Бог ни е посочил отговора: „Избери живота!' Въпреки това има много хора, които все още се провалят на този тест всеки ден. Насърчавам ви, изберете живота!

Просто се покорете

Много невярващи не могат да разберат смисъла на Евангелието. Това не е нещо ново и уникално за нашето време. Когато Павел пише до Коринтяните, той посочва, че гърците по онова време намирали евангелието за глупост (вижте I Коринтяни 2:4), и за плътският ум, това е така. Бог изпраща на земята своя единствен Син, у Когото няма грях, с единствената цел да умре за греховете на нечестиви и грешни хора. За невярващите това е пълна глупост. Естественият човек не може да разбере силата на благовестието, тя може да бъде само „духовно разпозната".

Това се отнася за всеки един ден от живота ни. Понякога Бог ни говори и ако се опитваме да го обясним на хора, които не познават Исус, за тях то няма никакъв смисъл. Спомням си за едно семейство, които отидоха мисионери в Африка. Те нямаха деноминация или голяма църква зад гърба си, която да ги спонсорира. Бяха продали всичко, което имат, включително и брачните си халки.

„Брачните си халки!? - попитал скептичен роднина - Искате да ми кажете, че Бог няма да ви снабди нуждите, затова го правите сами?"

Съпругата се усмихнала: „Не, ние трябваше да изберем дали удобствата и всичко онова, което останалите имат, е по-важно за нас от това да служим на Исус." Това семейство нито за миг не се съмнявало, че прави правилното нещо, но за техните невярващи роднини постъпката им била лишена от всякакъв смисъл и здрав разум.

За повечето хора е трудно да чуват ясно Божия глас и да му се покоряват без да се съмняват. Исус ни дава пример именно за такова безрезервно покорство и то не само когато умира на кръста. Йоан 4 глава разказва историята за Исус и самарянката, които се срещат при един кладенец. Това, което повечето съвременни читатели не разбират, е въведението към историята. „И трябваше (беше необходимо) да мине през Самария" (4 стих). Исус е в Йерусалим, и иска да отиде в северна Галилея. Самария се намира по средата, между Йерусалим и Галилея, но въпреки това не е необходимо Той да минава през нея, защото има други маршрути, които може да избере. Имал е възможност да избегне преминаването през Самария. Повечето юдеи не стъпвали в земите на самаряните поради омразата, която хранели към тях, паради факта, че те сключвали бракове с хора от други народи и племена.

Исус обаче минава именно от там, макар това да не е разумното или нормално нещо. Той отива, защото там има една жена - всъщност цяло едно село, които трябва да чуят неговото послание.

Хората, чиито умове не са просветени от Святия Дух, много често ни се присмиват и подиграват. Това, което правим, за тях е нелогично. Но кой е казал, че действията ни трябва да са логични? Библията ни казва, че естественият или плътски ум не разбира духовните неща (I Коринтяни 2:14). Много често отблъскваме някои идеи, като смятаме, че това няма никакъв смисъл, но така всъщност пренебрегваме и божественото водителство. Вярно е, че дяволът може да наводни мислите ни с налудничави идеи, които сме длъжни да пренебрегнем, но ако се молим и бъдем отворени за Божия Дух, много скоро ще се научим как да разпознаваме разликата.

Спомнете си историята с Петър, който ловил риба през цялата нощ без да хване абсолютно нищо. Но за негово добро, макар да е изтощен от безсънната и уморителна нощ, Петър чува гласа на Господ. Подчертавам отново, че той чува Господ и отговаря: „Но поради твоята дума, ще хвърля отново мрежите" (5 стих). И Петър не остава разочарован. Тогава улавя толкова много риба, че мрежите почти се скъсват от тежкия и изобилен улов.

Това е много важен принцип за покорство, който добре трябва да разберем - покорство, вместо аргументиране или както го нарича една моя приятелка - принципът „въпреки всичко". Тя разказва, че Бог понякога я води да прави неща, които на пръв поглед нямата особен смисъл. Но когато започне да разсъждава и да се уверява, че не е логично, много бързо си казва: „Но въпреки всичко..." А след това се покорява. Всъщност, това е всичко, което Бог иска от нас - да се покоряваме, вместо да се опитваме да се аргументираме срещу това, което Той заръчва да направим. Най-добрата политика е да проверите в духа си и да видите дали имате мир, а не да проверявате в ума си и да видите дали това, което Бог иска, е разумно и смислено.

Слушайте и изпълнявайте

.Яков 1:22 казва: „Бъдете обаче изпълнители на Словото (покорни на истината), а не само слушатели, та да лъжете (заблуждавате себе си против истината) себе си."

Като вярваща дълго време не можех да разбера, че християните могат да знаят какво Бог иска от тях, но въпреки това умишлено да кажат: „Не". И тук не става въпрос за тези, които не искат да имат нищо общо с Исус и отхвърлят Неговото спасение. Говоря за християни, които се бунтуват уж против дребни неща, и изобщо не се притесняват от това. Аз също бях сред тях и дълги години не разбирах ужасните последици от това да ходя според собствената си воля.

В стихове 23 и 24 Яков продължава, като казва, че ако слушаме Словото, но не Му се покоряваме, е като да гледаме собственото си отражение в огледало, а след това да си тръгнем и да забравим какво сме видели. А изпълнителят на Словото според думите на Павел „вниква внимателно в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, като не е забравлив слушател, а деятелен изпълнител - той ще бъде блажен в дейността си (живота си на покорство)." Не можем да бъдем благословени само поради факта, че чуваме Бог. За да дойдат благословенията в живота ни, трябва да предприемем следващата крачка и да се покорим на чутото.

Когато християните са изправени пред Божието Слово и то ги призовава да направят определено нещо, а те откажат, в повечето случаи причината за това е човешкият им разум или начин на мислене. Те мамят себе си и приемат за истина нещо, което не е. Все едно е да си мислят, че са по-умни от Бога. Изумително е колко бързо можем да се убедим да не правим дадено нещо, щом дълбоко в себе си нямаме желание за това.

Срещала съм хора, които измамно смятат, че Бог винаги иска те да се чувстват добре и ако понякога нещо не им е приятно, изобщо не допускат, че то може и да е Бог. Или бързо отхвърлят това, което Бог им говори, само защото „то няма никакъв смисъл."

Веднъж една жена ми каза, че стихът, в който Павел говори да се молим непрестанно (I Солунци 5:17), винаги й идвал на ум, когато започнела да се моли. Попитах я какво смята, че означава това.

„А, ами Бог ми казва, че щом усетя, че имам някаква нужда или искам нещо, мога денонощно да се моля''

Думите й ме шокираха. „Ами общението с Господа!?" - попитах я аз. „Не е ли това една добра причина да Го търсим? А може би Бог иска да четеш Словото Му и след това да се молиш за нещата, които си прочела?"

„Ами, аз имам толкова много работа. - отговори ми тя - Това е за хора, които обичат да сядат и да четат, а след това по цял ден обичат да се молят, но за мен определено не се отнася."

От краткия ни разговор с тази жена разбрах, че нейното решение да се покорява на Господа зависи от това дали на нея й е удобно или й изнася да направи това, което Той иска. Когато тя чете неща от Библията, които не съвпадат с начина й на живот, набързо убеждава себе си, че това не се отнася за нея и Бог не очаква и тя да го прави.

Спомням си и друга изтънчена и известна жена, която през целия си живот беше посещавала традиционна църква. Много често говореше за шума и суматохата в харизматичните църкви (макар да не беше посещавала никога такова събрание). След това обаче посетила една от службите, на която говорих аз, и животът й бил напълно променен. „Не можех да повярвам, че Бог може да поиска от мен да пляскам с ръце, да пея, че дори да викам към Него. Но когато видях радостта, изписана по лицата на всички тези хора в събранието и ви чух да цитирате стиха от Библията - „ръкопляскайте с ръце всички хора и извикайте към Него с победен глас" - какво друго ми оставаше да направя ?" (Вижте Псалом 47:1).

Добави още: „Трябваше преди всичко да се доверя на Бога, а не на това, което чувствах или мислих." Тази жена имаше правилно отношение. Тя не се опита да си обясни защо Бог иска от нея подобни действия. Тя повярвала на думите Му и просто се покорила.

Когато Библията говори да се покоряваме на Господа, това не е само едно предложение към нас. В Словото Си Той не ни пита: „Бихте ли искали да се покорите?" Бог ни заповядва да се покоряваме, да предприемем нужните действия и да станем изпълнители на Неговото Слово. А когато сме покорни, Той обещава да ни да ни благослови.

ГЛАВА 42

Ще критикувате или ще помагате?

Да сте срещали хора, в които силно работи „дарбата да бъдат подозрителни"? Те са навсякъде - дори и в църквата. Наскоро чух един мъж да коментира такава жена от неговата църква. Разказваше как тя винаги си мисли за другите най-лошото. Ако някой направел нещо добро и щедро, тя веднага заключавала: „Кой го знае този какво очаква да получи в замяна? Най-вероятно му се иска всички да са му признателни?"

Веднъж един познат направил коментар за един от разпоредителите, че бил много лъчезарен и усмихнат човек, а същата тази жена отвърнала: „То това му е маската за пред хората. Тук все се хили, но бас държа, че като се прибере у дома, не е чак толкова щастлив'' Тогава този познат се поинтересувал дали някой я е изобличил за това критично отношение, а тя му отвърнала: „Аз ще наричам нещата такива, каквито ги виждам с очите си. Ти все се опитваш да изкараш нещата по-добри, отколкото са."

Най-накрая този мъж осъзнал, че не е полезно за него самия да бъде близо до тази жена и той се дистанцирал от нея. Вярвам, че този познат е взел правилното решение, но е много важно какво правим след това. Дали се молим за такива хора или започваме да клюкарстваме и да ги критикуваме пред другите?

През годините на служение съм открила, че когато някой има такъв критичен дух и дойде на група или на служба, не е нужно много време с него, преди и останалите да се заразят от този дух. Напомня ми за поговорката, че една нагнила ябълка разваля цяла щайга със здрави ябълки.

Срещала съм толкова много хора като тази жена. Те самите са тормозени от собственото си осъдително отношение, критичен дух и подозрителен ум. С приказките си такива хора разрушават много приятелства.

Матей 7:18-20 говори за това, че „лошият плод" показва същността на „дървото", на което се е родил. Ние от своя страна трябва да внимаваме да не би да попаднем в капана на Сатана и да станем критични към този, който е критичен и осъдителен. Вместо да съдим, трябва да се молим и може би да насърчаваме хората да бъдат по-позитивни, и да вярват най-доброто. Не бива да забравяме, че никой не е съвършен. Всеки един от нас се развива постепенно. Част от любовта и загрижеността ни към другите е в това да проумеем, че хората може и да не виждат нещата в живота така, както ние ги виждаме и разбираме. Не всички сме на едно и също ниво на зрялост в своята вяра, но можем да бъдем сигурни, че Бог знае всичко за всеки един от нас. Всяка присъда или осъждение трябва да оставим на единствения и справедлив Съдия - Исус Христос. Може и да има моменти в живота ни, когато да бъде мъдро да се дистанцираме от някой, който постоянно дава лоши плодове, но не бива да попадаме в капана на критичността и осъждането на другите. Молитвата винаги е най-добрият отговор за всичко.

Яков пише:

„Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а само съдия. Само един е Законодател и Съдия, Който може да спаси и погуби (има абсолютната власт над живота и смъртта); а ти кой си, (че си въобразяваш, че можеш да) че съдиш ближния си?" (Яков 4:11-12).

Павел пита в Римляни 14:4 „Кой си ти, който съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го изправи!'

ГЛАВА 43

Осъждане

Аз самата съм израснала в семейство, в което осъдителността и критичността са били част от нашето ежедневие. Така че бях станала експерт в това да решавам как трябва да живеят другите хора. Дяволът много обича да ангажира мислите ни в осъждение и критикуване на недостатъците на другите. А техните слабости много лесно се виждат, особено ако умишлено ги търсим.

Имаше време, когато обичах да стоя в МОЛ-а и да наблюдавам хората. На всеки успявах да намеря по някакъв недостатък. Можех да посоча грозни прически, демоде дрехи и какви ли не други „проблеми". Когато се поддадем на осъдителното отношение и изберем да съдим, ще открием, че възможностите да съдим нямат край.

Забележете, че използвах думите „изберем да съдим", защото точно това правим. Ако някой ме беше нарекъл по онова време критична или осъждаща, щях горещо да отричам, че съм такава, защото не осъзнавах негативното си отношение. Мислих си, че само давам невинното си мнение. Изобщо не осъзнавах, че поведението и отношението ми нямат нищо общо с любовта и че трябва да си гледам своята работа.

Друго нещо, което по онова време не осъзнавах, беше безполезността на моето мнение. На никого не помагах, като изтъквах пред приятелите си недостатъците на другите. Сега вече добре знам, че можем да изберем нещата, върху които да насочим вниманието си.

Не винаги можем да.изберем мислите, които нахлуват в ума ни, но можем да решим дали да им позволим да останат и да се загнездят в нас или да ги отблъснем. Исус казва: „Не съдете, не критикувайте, не обвинявайте, за да не бъдете съдени, критикувани и обвинявани. Защото с каквато мярка съдите, обвинявате и критикувате, със същата ще бъдете съдени, обвинявани и критикувани" (вижте Матей 7:1-2).

Отне ми много време, но в крайна сметка научих, че когато дяволът ни прати такива груби, грозни и осъдителни мисли, можем да използваме Божието Слово, за да ги прогоним.

Прекарах много години в нещастие и мизерия, понеже съдех другите. Трябваше ми дълго време преди да успея да заменя тези негативни мисли с всички добри неща, за които трябваше да мисля, но Святият Дух продължаваше да работи в мен и най-накрая, с Негова помощ успях да победя критичното и осъдително отношение към другите.

През този процес Бог започна да ме държи отговорна за критичния ми дух, като ми напомняше думите на Павел:

„И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже всички ще застанем пред Божието съдилище... И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре разсъдете за това - никой да не поставя на брата си спънка или съблазън!' (Римляни 14:10,12-13)

Кои сме ние? Ние сме Божии хора. Като християни сме част от Божието семейство. И Той иска да обичаме и да пазим членовете на своето семейство, а не да ги осъждаме. Не само е важно да престанем да бъдем критични чрез покорство към Бога, но също така трябва да осъзнаем, че докато сме критични към другите, не можем да бъдем щастливи в живота си. Нещата, за които мислим, са нещата, с които храним душата си. Казано по друг начин, ние се храним с това, което мислим и говорим. Искате ли да се храните с боклук или предпочитате добра, свежа и здравословна храна? Трябва да поискаме от Бога да ни помогне напълно да обновим умовете си, за да се научим да мислим с Христовия ум и да можем да правим това, което и Той би правил.

ГЛАВА 44

Обичайте се един друг

Всеки разговор за омразата сред християните ще накара вярващите да отговорят: „Не смятам, че някога съм мразил когото и да било!' Но ако се замислим за думите на Йоан, най-вероятно той няма предвид тази омраза, за която първоначално си мислим - изпитване на силно враждебно чувство и неприязън към някой. Днес нашата омраза е по-скоро под формата на безразличие. Не става въпрос, че не харесваме някой, а просто, че не ни е грижа достатъчно за него, че да му помогнем, когато минава през трудности или проблеми.

Наскоро някой ми каза: „Най-често в църквата виждам проява на любов поради лична изгода." После продължи, като обясни, че обикновено помагаме на другите, ако това няма да ни отнеме много време и усилия или ако ни е удобно. Това обаче предоставя възможност за Сатана да ни отдели от тези, които най-много се нуждаят от нашата любов. Исус заповядва да се обичаме един друг. В Йоан 13:34-45 Той казва, че хората ще ни разпознаят като Негови ученици по любовта, която показваме един към друг. Може би една от причините, поради които не чуваме да се говори много за нашата любов, е защото не ни се иска да излезем от собствената си зона на комфорт, за да снабдим нуждата на някой друг.

Любовта е действие. Ако обичате някого, се стремите да правите различни неща за него. Да мразите в библейски смисъл означава да не правите нищо за другия или да му обръщате гръб. Освен това много хора осъждат, критикуват и често си мислят: „Ако беше попокорен на Бога, едва ли щяха да ти се стоварят всички тези неприятности!''Трябва да бъдем състрадателни, а не критични.

Трябва да разберем, че когато изберем да ходим в Божията любов, не само ние израстваме, но помагаме и на тези около нас да растат. Дяволът не може да ни навреди много, ако ходим в истинска любов към другите.

По време на четвъртата ми бременност постоянно ми беше лошо. Когато започнах да се моля на Бога за изцеление, Той ми напомни, че преди време бях осъдила бременна жена от църквата, която непрекъснато се чувстваше уморена и все й беше лошо. Аз я заклеймих като слабохарактерна и хронично мрънкаща. Сега обаче аз бях в същото положение. Добре разбирах, че не съм била права и се покаях за отношението си. Нужно беше много повече от покаяние. Това време се превърна в период на обучение за мен. Бог решително ми помогна да разбера колко често осъждам или критикувам другите, защото не могат да живеят според високите стандарти, които аз смятах, че трябва да спазват.

Всеки един от нас допуска грешки. Всички имаме своите слабости. Бог не ни е призовал да посочваме и разобличаваме даден човек за грешките му (или по-зле - да ги изтъкваме пред някой друг), а ни е призовал към обич и загриженост - да проявяваме Христовата любов по всякакъв възможен начин. По този начин можем да победим всяка атака на Сатана. Павел ни казва да не огорчаваме Святия Божи Дух и да отстраним всяко зло говорене, гняв, огорчение, хула и злоба от себе си (Вижте Ефесяни 4:30-32).

Бог използва тези стихове, за да ми помогне да видя, че да бъда последовател на Исус означава да бъда мила с другите, нежна, кротка, съчувстваща и прощаваща. Означава още понякога да пренебрегнем и замълчим за недостатъците и слабостите им. Ако наистина обичаме другите, както Христос обича нас, няма да ни бъде трудно.

Основното нещо, което светът търси днес, е любов. В повечето случаи хората я търсят на погрешното място, но ако потърсят в църквата или се обърнат към християните, не бива да бъдат разочаровани или обезверени. Исус ни казва, че ще ни познават по любовта ни един към друг.

Библията разказва как един ден Исус се разхождал и отдалеко видял смокиново дърво, което било покрито с много листа. Той бил гладен и затова се запътил право към дървото, за да хапне от плодовете, които би трябвало да намери под листата му. Но не намерил плод и проклел дървото никога повече да не ражда плод. Вярвам, че Исус е проклел дървото защото е било фалшиво и се е преструвало да е нещо, което не е. То имало листа, но не и плод. Трябва да бъдем много внимателни да не се окажем християни, които имат много листа, а не дават никакъв плод. Може да притежаваме огромна библиотека, пълна с християнски книги, или да ходим редовно на църква, и дори да си залепим лепенка на бронята на колата, на която пише: „Свирни с клаксона, ако обичаш Исус". Можем да носим кръстче на врата си и да слушаме християнска музика, но ако не ходим в любов и нямаме плода на духа, ще се окажем едно огромно разочарование за някой, който искрено търси нещо истинско, на което да се довери. Насърчавам ви да направите ЛЮБОВТА основен приоритет в живота си.