Джойс майер започни своя нов живот сега!

Как да се погрижите за тялото си - наспете се добре!

Грижата за телата ни е изключително важна, защото те са храм на Бога. Има няколко съвсем обикновени неща, които можем да правим, за да си подсигурим по-добро здраве и да увеличим енергичността си. Специалист по правилно хранене, с когото работя, ми каза веднъж, че едно от най-важните неща, които трябва да прави всеки човек, това е да спи най-малко седем или осем часа през нощта и да пие много вода. Някои хора буквално малтретират телата си, като пренебрегват нуждите си, не спят достатъчно, поемат много полуготова или вредна храна като понички, газирано, бонбони, шоколади или картофен чипс. Същите тези хора, когато се разболеят сериозно, обикновено се молят и искат Бог да ги изцели. Той е милостив и наистина е нашият Лекар, но също така от нас се очаква да живеем уравновесен живот и да използваме здрав разум. Телата ни са скъпоценен и чудесен дар от Бог и сме длъжни да ги уважаваме и да се грижим добре за тях.

Ако се тревожим прекалено много, ако мислим само за проблемите, вместо да обръщаме по-голямо внимание на Божиите обещания от Словото Му, това също може да окаже негативно влияние върху здравето ни. Продължителният и силен стрес от каквото и да било естество има неблагоприятно влияние върху телата ни и може да бъде основна причина за много болести. Трябва да осъзнаем, че ако изтощаваме телата си, не разполагаме с допълнителни, прибрани някъде в килера, които по всяко време да можем да извадим и да облечем! Не можем също така да ги оставим при местния монтьор за привеждане в изправност, нито да идем до пазара и да си купим нови!

Вашето тяло е домът, в който обитавате вие и Бог, докато сте тук на земята. То също така приютява духа и душата ви. Чудно ми е как понякога пренебрегваме нещо толкова важно. Насърчавам ви да използвате здрав разум, да спите достатъчно през нощта, да се храните с добра и качествена храна, да спортувате и да се усмихвате повече, защото смехът облекчава стреса. Препоръчвам ви също така да направите нужната промяна в ежедневните си задачи, така че да имате достатъчно време за важните неща в живота си, без да ви се налага непрекъснато да бързате. Както вече казах, телата ви не са само храм на вашия дух и душа, но също са дом на Бога. Библията казва, че телата ни са храм на Святия Дух и Той обитава в тези, които вярват в Него (I Коринтяни 6:19). Лошото отношение към Божия дом със сигурност не е духовно! Бог иска да ни задели и освети в дух, душа и тяло,за да ни използва. „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос" (I Солунци 5:23).

Телата ни са дар от Бога, за да се наслаждаваме на живота на земята и да вършим чрез тях добри дела. Ако запуснем телата си или се разболеем, това може непрекъснато да ни разсейва. За да свършим това, което се очаква от нас, трябва да бъдем силни и здрави, да поддържаме телата си във форма, за да можем да бъдем максимално ефективни за Него.

Ако се чувствате уморени и непрекъснато зле, това понижава качеството на живота ви. Всичко ви коства неимоверни усилия и едва дочаквате да дойде краят на деня. Бог иска да сме здрави и енергични и за целта сме длъжни да изпълним своята си част, като прилагаме мъдрост в грижата за себе си.


ГЛАВА 76

Уважавайте тялото си

Ако идете на църква и видите, че тя е зле поддържана, какво ще си помислите? Ако се огледате и видите олющена боя, счупени врати, мръсни прозорци, през които едва прониква светлината, може би условията в църквата доста ще ви разсейват, дори може да ви обезпокоят. И вместо да допренесе за усещането за мир и успокоение в църквата, състоянието й по-скоро може да ви подразни. Ако една църковна сграда е мястото, където пастирът и църквата празнуват присъствието и славата на Бога, но не я уважават достатъчно, за да я поддържа в добро състояние, може би ще се замислите за характера на самия пастир дали той не е в същото жалко състояние, в което се намира и сградата, за която отговаря.

Църковна сграда, поддържана в отлично състояние, говори за превъзходството на Бога. Доброто ни физическо състояние също представя Бога в добра светлина. Важно е да помним, че Бог не очаква от нас да бъдем съвършени в която и да било област от живота си, затова трябва да внимаваме да не паднем в капана на света и да очакваме от себе си да имаме съвършено тяло и да изглеждаме почти перфектно. Трябва да работим с телата си, да спортуваме, за да бъдем в добра форма, независимо от това дали сме слаби или с по-едро телосложение. Трябва също да се носим добре, без да бъдем обсебени от външния си вид.

Поддържаме телата си в добра форма, за да бъдем добро свидетелство за Господа, но също така за да можем да позволим на триединното си естество да бъде максимално ефективно за Него. Исус иска да се радваме на живота си, а това е изключително трудно, ако телата ни са изтощени. Ако живеем в тела, които цял живот сме пренебрегвали, преживяването на присъствието и радостта в Бога ще е точно толкова трудно, колкото да Го преживеем в онази разнебитена църква, описана по-рано. Днес е повече от ясно, че много хора в света не се грижат за себе си. Всеки може да види по начина, по който изглеждат или се носят, че те се чувстват зле. Няма как да изглеждаме по най-добрия възможен начин, ако не се чувстваме по най-добрия възможен начин! А как се чувстваме, си личи по поведението на тялото ни, езика на тялото, отнесения поглед в очите, мрачното настроение и т.н. Често поставяме себе си на дъното на списъка със задачи и неща, за които да се погрижим, което влияе неблагоприятно на всяка друга област от живота ни. Много хора дори мразят собствените си тела.

Наскоро проведох интервю с една лекарка в нашата телевизионна програма. Тя е написала книга със заглавие „Сдобри се с бедрата си". Тогава тя обясни как образът, който светът представя днес в обществото за това как трябва да изглеждаме, кара хората да се чувстват силно неудовлетворени от телата си и дори понякога да ги мразят. Но как можем да се чувстваме комфортно в тяло, което мразим?

Вярвам, че трябва да вземем това, с което Бог ни е дал да работим, и точно с

него да правим най-доброто, на което сме способни. Не всичко в тялото ви може да бъде точно такова, каквото на вас ви се иска, но не го презирайте. Моята коса е тънки косми като на бебе и много трудно се поддържа, но какво би ме ползвало, ако искам да имам косата на някой друг и мразя своята? Научила съм се как да я оформям и правя най-доброто, на което съм способна. Може би вие не харесвате бедрата си, носа си, краката или която и да било част от тялото ви, но аз ви насърчавам да не се фокусирате върху онова, което не харесвате. Вместо това съсредоточете силите си в това да живеете за Бога и да Го прославяте с телата си.

Силата на волята или силата на Бог?

Когато започнем да виждаме неща, които се нуждаят от промяна в живота ни, често се изкушаваме да мислим, че можем да го постигнем само чрез силата на своята воля. Истината е, че се нуждаем от много повече от това. Ние познаваме силата на волята. Тя ни помага да не ядем шоколадовата мелба със сметана, бадеми и стафиди, поставена пред нас, макар всяка фибра у нас да ни подтиква да й се нахвърлим и да я изядем. Силата на волята е онова, което според думите им, са използвали изпълнителните директори и атлетите, за да стигнат до върха. Силата на волята е тази, която ви кара да ставате рано всяка сутрин, за да спортувате.

Силата на волята звучи като нещо чудесно. Склонни сме да смятаме, че имаме достатъчно власт над волята си, за да се преборим с всяко изкушение, което идва по пътя ни. И понякога наистина имаме достатъчно. Но нека ви кажа една тайна за силата на волята. Тя е вашият най-добър приятел, когато нещата вървят добре, но е готова да ви изостави, когато сте уморени и изтощени. Тя е тази, която в събота сутрин се вглежда през прозореца, вижда дъжда и ниските температури и заявява: „Днес ще си остана в къщиГПроблемът със силата на волята е в това, че тя е тясно свързана с разума, а той винаги е отворен да бъде „убеден" и разумно отказал се от намеренията си. „Правилно, много е кално да ходя и да тичам навън." - казва той. „Утре ще бягам два пъти по-дългоГ Или: „Но, разбира се, ще хапна последното парче пай, за да не се налага да връщам полупразната тава в хладилника, а довечера ще хапна съвсем малко. Звучи ми разумно!" Разумът е винаги готов да рискува по опасния път, който води към провал.

Разбрала съм, че когато наистина нямам желание да направя дадено нещо, умът ми дава хиляди оправдания и причини да не го правя. Намесват се и емоциите ми, като казват: „Съгласна съм, защото хич не ми се занимава с това." С това отношение никога няма да успея да мина финалната линия. Трябва да живеем не чрез собствената си сила или власт, а чрез Духа на Бога (Захария 4:6). Помислете какво би се случило, ако вместо към силата на своята воля, се обърнете към Бога във време на нужда? Тогава Той освобождава властта Си върху вашата воля и ви дава сили да успеете докрай с това, с което сте се заели. Силата на волята няма никаква заслуга за успеха ни. Той се дължи изцяло на Бога. Исус казва в Йоан 15:5: „Отделени от Мене не можете да сторите нищоГ Това е един от най-важните и същевременно най-трудните уроци, които трябва да научим, ако искаме да се радваме на живота, който Исус ни е подарил. Когато се обръщаме към някой друг, преди да потърсим Бога за помощ, това Го огорчава и наранява и Той е принуден да ни остави да се проваляме, докато не осъзнаем, че „освен ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.." (Псалом 127:1).

Трябва да се научим как да оставяме Бог да вдига тежките неща

в живота ни. Нека Му позволим да бъде Този, Който да ни дава способности и сили да избираме правилните неща. Можем да вземем решение да не спираме да спортуваме или да не преяждаме, но решението ни, само по себе си, не е достатъчно за пълната победа. Както казах по-рано, силата на волята и решителността ни са тези, които ни задвижват, но са всеизвестни с това, че ни изоставят и се отказват по средата, а нас оставят в смут и безизходица. Бог никога не се отказва по средата.

Има хора по света, които твърдят, че те самите са първоизточниците на собст- вените си успехи, но когато погледнем живота им отблизо, откриваме, че има области, в които се провалят. Бог не ни е създал да функционираме без Него и колкото по-рано го разберем, толкова по-лесно ще ни бъде.

Започнете, като помолите Бог да се намеси, продължете с Него и завършете с Него. Какво да правим, когато товарите в живота ни изглеждат прекалено тежки? Исус казва: „Елате при Мене!' Той дава почивка и мира на изтощените и уморените (Матей 11:28).


ГЛАВА 78

Приемете Божията любов

Повече от всичко друго трябва да се фокусираме върху това да приемем дара, който Бог предлага всеки ден от живота - Неговата любов. Тя е способна да изцели всяка болка и рана от миналото и да ни направи физически здрави. Веднъж разбрали колко много Бог ни обича, ставаме способни балансирано да обичаме себе си, а после и другите около нас. Приемането на Божията любов е важна крачка, защото не можем да обичаме другите без нея. Не можем да дадем нещо, което не притежаваме.

Когато започнем своя нов живот с Бога, се налага да учим много неща, затова ако приемаме и сме уверени в любовта Му, тогава можем с лекота да приемем Неговите изобличения и корекция като нещо добро. Любовта е най-великият дар, който можем да получим, и който ни се дава даром всеки ден от живота ни, но въпреки това много от нас нямат вярата да получат.

Нищо не ме смущава и притеснява повече от хора, които не знаят как да получават подаръци. Такава радост е да изразявам любовта и признателността си към хората, като им подарявам това, които знам, че харесват. Но ако отговорът им е: „О, не, не мога да го приема", „Не, не бива да ми правиш такъв голям подарък" или „Не, вземи го обратно", това отнема цялата ми радост. Крайно унизително е да се опитвам да насилвам някой да приеме подаръка ми. Понякога дори започвам да се чудя дали изобщо е трябвало да предлагам подаръка.

Тези, които се чувстват некомфортно да получават подаръци, обикновено имат някаква дъблоко скрита несигурност, която им пречи да приемат добрината на другите. Често ние откликваме точно по този начин на Божия безплатен щедър дар - Неговата любов. Поради това, че имаме ниско самочувствие и дълбоко вкоренена несигурност, не можем изобщо да допуснем, че един съвършен Бог може да обикне несъвършени хора като нас. Подобно отношение може да ни попречи да получим това, което Бог се опитва да ни даде. Трябва да ви призная, че не знам защо Бог ме обича и иска да

има близко общение с мен, но Неговото Слово казва, че е така и аз го приемам чрез вяра. Именно тази вяра е променила живота ми и със сигурност ще промени и вашия.

Бог иска да направи много неща за всеки един от нас. Той ни е подготвил дарове, които ще отваряме до края на живота си. Библията казва: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил (направил вече и съхранил) Бог за тези, които Го любят" (I Коринтяни 2:9).

Получаването е действие. То е активно, а не пасивно. Трябва сами да вземете решение да се протегнете ,и да вземете това, което Бог има за вас. Помислете си за спорта. Играчът, поемащ паса, не стои като голяма мишена и само да чака някой да „го уцели" с топката. Не, той силно желае тази топка. И той тича след нея като гладно куче след кокал. Готов е на всичко, за да я улови.

Така и вие трябва да получавате Божията любов. Бъдете страстни, преследвайте я. Изучавайте какво говори Словото за Божията любов. Размишлявайте за нея. Когато я търсите ревностно, дълбоко в сърцето си ще получите откровение, което ще бъде животопроменящо. Научете се как да получавате ежедневно този велик дар на Божията любов и как да го раздавате на другите.

Дълги години аз отчаяно исках да бъда добра християнка, да давам любов на другите и да получавам обратно от тях, за да ми помогнат да запълня празнотата, която беше вътре в мен. Само че това никога не се получи. Не разбирах защо се разочаровам и от себе си, и от другите. Защо не можех да живея в любов? Защо хората не можеха да ми дадат любовта, от която се нуждаех? Тогава изведнъж осъзнах, че аз не съм успяла да приема Божията любов и нито веднъж не се бях протегнала, за да взема тази любов. Дотогава аз не се харесвах, постоянно се чувствах недостойна за какъвто и да било подарък, да не говорим за толкова голям дар като Божията любов! Но взех решение, отворих сърцето си и позволих на Бога да нахлуе със Своята изцелителна любов. Едва след това можех да обичам себе си, да се радвам на Неговата съвършена любов, както и да обичам Него и другите около мене.

Всичко, което трябва да направим, е да отворим сърцата си и да вземем решение да приемем тази любов. Ако не сваляме погледа си от Божията удивителна любов, ще можем да се наслаждаваме на живота си с Него. Когато Бог ни изобличава за неща в живота ни, които трябва да променим, си поставяме съответните цели.

Ако целта ви е да отслабнете с двадесет килограма и първата седмица смъкнете само един, ще се обезсърчите ли, задето все още сте с деветнадесет килограма по-тежки от желаното? Напротив, ще се зарадвате на успеха си и ще продължите с плана си. Мислете повече за успехите си, а не за провалите. Може би тази вечер сте хапнали малко повече от планираното, но добрата новина е, че не сте яли толкова, колкото преди да започнете своята програма за здравословен и пълноцен живот. Може би сте си поставили за цел да тичате по тридесет минути на ден, но сте се забавили тази сутрин и сега имате само двадесет минути за целта. Не се възприемайте като неудачници, които е трябвало да се справят по-добре, а си спомнете времето, в което не сте спортували изобщо и се радвайте на прогреса си. Ако имате такова позитивно отношение към личния си напредък, това ще доведе до още по-голям прогрес.

Важно е не докъде сте стигнали сега или колко далеч е крайната цел; важна е посоката, в която сте поели. ! Гордейте се от днешния напредък. Живейте всеки ден пълноценно. Не гледайте колко далеч е мястото, до което трябва да стигнете, a гледайте колко от пътя сте извървели досега. Както казва Исус: „Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си"

(Матей 6:34). Правете всичко по силите си, за да превърнете днешния ден в успешен, и когато това стане, насладете се истински на успеха.

Съсредоточете се върху това да вземате правилни решения. Всеки правилен избор е поредната стъпка, която ви приближава към целта. Радвайте се от това, че вървите в правилната посока. По-правилно е да се наслаждавате на напредъка, който постигате, а не да страдате, защото остава да извървите още много път.

Библията казва в Ефесяни 6 глава да сложим шлема на спасението, което означава да бъдем пълни с надежда и очакване. Научете се да бъдете позитивни във всичко. Сега, когато сте започнали нов живот в Христос, едно от предимствата е, че вече можете да мислите и да гледате по нов начин на всяко нещо. Колкото повече обновявате ума си и мислите като Бога, толкова повече ще се наслаждавате на Неговия добър план за вас (Римляни 12:2).

ГЛАВА 79

Засищайте духовния си глад с Бога

Има неща в живота, които не можем да контролираме, и някои от тях носят болка в живота. Болестта или травмата носят физическа болка. Хората могат да ни казват или да ни причиняват жестоки неща, които да водят до емоционална болка. А понякога изобщо не са необходими хора - обстоятелствата могат да се подредят лошо и да ни причинят много болка и страдание. Не е задължително тези събития да са травматични. Много дребни наранявания могат да се натрупат в живота и да доведат до едно общо състояние на тъга и отчаяние. Понякога липсата на стимул или на любими хора край нас може да причини самота и отегчение, които понякога са най-трудно поносимите емоции.

Няма ли да е чудесно, ако можехме да контролираме хората и обстоятелствата в живота си, така че да избегнем напълно болката? Това желание е съвсем нормално, защото никой не харесва болката. За съжаление, никой от нас не може да упражнява такъв контрол. Всички трябва да си изживеем живота, какъвто е; а чрез личните взаимоотношения с Исус Христос можем да се наслаждаваме на всеки един ден, независимо от това дали обстоятелствата ни харесват или не.

Макар да не можем да контролираме обстоятелствата, едно нещо можем да владеем и това е нашето отношение. Какво е отношението ви към храната например? Смятате ли я за толкова важна, че чак да стигате до крайност ? Живеете, за да се храните, или се храните, за да живеете? Можем да контролираме това, което приемаме в телата си.

Сигурна съм, че не се налага да ви убеждавам във вредата от пушенето, ужасните последствия от пристрастяванията към алкохол или наркотици. Всички знаем, че подобни вещества доставят мимолетни удоволствия. Всъщност те са начин за избягване на истинските проблеми, с които трябва да се справим. Когато нямате вътрешно удовлетворение, тогава е много лесно да се впуснете към краткотрайното удоволствие, което дават тези пороци - макар че тези удоволствия да се изживяват за много кратко време, а след това остава хроничната болка, страдание, заболяване или пристрастяване.

Хората почти не осъзнават, че храната може да играе същата роля. Ако не съм в настроение и хапна шоколадче, за момента се чувствам по-добре. Не за дълго - приятното усещане трае само един мимолетен миг, докато го преглътна. Но за мое щастие има и друг шоколад. И още един, и още един след това. Ако свършат шоколадите, а депресията ми се завърне, тогава има кутия със сладолед във фризера, точно за такива спешни случаи. А когато свърши и сладоледа, има шоколадова торта или някакъв пай за утеха. Когато се обръщаме към храната за успокоение и утеха, си създаваме нездравословен и много вреден модел на хранене, който на всичкото отгоре ни оставя без облекчението, което така отчаяно търсим.

Пристрастяването към храната е по-леко, защото храната не идва със същото клеймо като наркотиците или алкохола. За разлика от тези пороци, храната играе важна, дори полезна роля за нашето здраве. Но когато се подхлъзнем към прекомерната употреба на храна, тогава тя се превръща в проблем. Много лесно се стига до момент на преяждане. Храната е благонадеждна. За разлика от брачните партньори, приятелите или страхотното време, тя е винаги на разположение. Точно в това е проблемът. Всеки път, когато се почувстваме духовно празни, било то тъжни, отчаяни, потиснати или отегчени, много е лесно да се протегнем и да вземем храна, с която да се опитаме да запълним празнотата. Много скоро започваме да бъркаме духовния глад с физическия и храната се превръща в най-бързия отговор на всяко лишение, през което преминаваме.

Сами знаете до къде води това. Колкото повече се опитвате да задоволите духовните си копнежи чрез храна или други приятни стимули, толкова по-силен е викът на душата ви за духовна прехрана. Увеличава се и несигурността ви и безпокойството, които от своя страна водят до болести.

Можете да се научите да живеете здравословен живот. Намаляването на стреса, например, ще ви помогне да обуздаете духовния си глад. Много е важно да се научите и да започнете да се обръщате към Бога за отговора на своите нужди, вместо да се опитвате да облекчите болката и търсите утеха в храната, боейки се да бъдете напълно искрени пред Него за своята истинска нужда. За щастие именно Бог е източникът на истинската утеха и винаги е на разположение, когато имаме нужда от Него. За разлика от лошата храна или наркотиците, търсенето на Бога не води до наднормено тегло, болести или летаргия. Той ни дава даром утеха и комфорт. „Отец на милосърдието (състрадание, жал, милост) и Бог (Който е източникът) на пълната утеха (успокоение и насърчение)" е винаги на наше разположение, за да изцели в корен онова, което води до нездравословни желания, а също така и да ни даде истинската утеха, от която се нуждаем (вижте II Коринтяни 1:3-4).

Когато страдам, съм се научила първо да прибягвам към Бога, а не към някой човек или друг заместител. Не казвам, че това се постига на мига. Отне ми години, докато разбера ясно нещата, и понякога отново ми се налага да си припомням, че онова, от което истински се нуждая, е духовна прехрана. Създаването на такъв навик ще пази ума и тялото ви здрави, а животът ви уравновесен и непоклатим. Духът ви се нуждае от прехрана точно както вашето тяло. Не чакайте, докато ви сполети криза, че да започнете да го храните. Първо се заситете духовно.

ГЛАВА 80

Бъдете активни

Активността е важна не само за поддържането на теглото и здравето, но и за щастието. Вярвам, че бездействието, мързелът и пасивността са едни от главните виновници за депресията и неудовлетворението. Открила съм, че когато се чувствам нещастна, едно от нещата, които ми помагат, е да се мобилизирам и да направя нещо. Това ми помага да спра да мисля за своите нужди и раздвижва кръвта ми. Библията разказва една история за десет девици, които очаквали идването на младоженеца. Пет били мъдри, а пет - неразумни. Мъдрите били бдителни и подготвени с допълнително масло за светилниците си, за да не им свърши неочаквано и да трябва да ходят да търсят, когато се появи женихът, а неразумните нищо не правели освен да чакат. Те бездействали, мързелували и не правили нищо допълнително, а когато се появил младоженецът, те пропуснали своята възможност (вижте Матей 25:1-13). Може и да не успеете да промените своите обстоятелства, но със сигурност можете да промените навиците си. Не допускайте да живеете по начин, който да ви позволява да бъдете изключително бездейни, инертни и пасивни. Противете се на прекалените удобства.

Честно казано мисля, че Сатана напълно се възползва от това. Той е направил всичко толкова лесно, удобно и комфортно за нас. И ние си мислим, че спестяваме време и пари, но всъщност губим сила и енергичност. Работенето, активността не е нещо лошо. Не се опитвайте да се отървете от работата и да избегнете движението. Много ни се иска навсякъде да ни обслужват без дори да се налага да слизаме от колите си, но проблемът е, че това обездвижване не е полезно за здравето ни. Още днес започнете да се лишавате от някои удобства, за да бъдете активни и да се движите повече.

Ето няколко идеи как да направите това:

• Ходете по стълбите. Всеки път, когато изберете да не се качвате с асансьора, а да ходите по стълбите, вие горите калории, тонизирате някои мускули на тялото и се разсънвате по-добре.

• Не си губете времето в търсене на най-удобното място за паркиране. Нарочно паркирайте по-далеко, за да ходите малко повече.

• Разхождайте се колкото е възможно повече. Измислете начини

как да се движите повече пеша.

• Не отлагайте. Щом се сетите за нещо, което трябва да направите, веднага станете и го свършете.

• Изберете дейности, които ще ви накарат да се движите. Опитайте се да работите в градината, да изметете тротоара пред вашата къща, запишете се на уроци по танци или се разхождайте в някой голям магазин.

• Когато гледате телевизия, от време на време ставайте и се раздвижвайте. Правете същото и когато сте на работа.

• Понякога можете да поставите телевизора си пред бягаща пътека и докато гледате, се опитайте да ходите умерено по нея. Ходете с умерена крачка, за да не се разсейвате. Ще се изненадате колко бързо ще ви хареса това.

• Поставете си две гирички на удобно място, където да ги виждате. Няколко пъти на ден спирайте това, което правите и се упражнявайте с тях. Ще ви отнеме не повече от минутка или две, но ще развижи стегнатите ви мускули.

Опитайте се да измислите начини, по които да се движите повече в своето ежедневие. Ще се почувствате много по-добре и ще бъдете по-добре подготвени да служите на Бога и на другите около вас!