Джойс майер започни своя нов живот сега!

Отговорът е под носа ви

Няма тема от Библията, на която трябва да гледаме толкова сериозно, както на темата за нашите уста или за думите, които говорим. Не вярвам, че някой може да живее в победа, без да бъде добре информиран за силата на думите. С устните си можем да благославяме или да унищожаваме не само собствения си живот, но и живота на другите. Притчи 18:21 казва: „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат (не го лишават от силата му), ще ядат плодовете му (смърт или живот)!'

Ако се сблъсквате с проблем, може би отговорът е точно под носа ви. Поне голяма част от него може да намерите точно там. Обикновено, когато имаме планини от проблеми, много говорим за тях, a Божието Слово ни насърчава да говорим на тях. Сам Исус заръчва да говорим на планините си с вяра и да им заповядваме да се отместват и да хвърлят в морето (Марк 11:23,24).

Това е много радикално изказване и заслужава сериозно изследване и изучаване.

На първо място, какво говорим на планините в живота си? Очевидно е, че не можем да налагаме своята воля, но Божията, а Неговата воля е Словото Му.

В Лука 4, когато Исус е изкушавай от Сатана в пустинята, Той отговаря на всяко негово предизвикателство с Божието Слово. Няколко пъти казва: „Писано е" и цитира Писанията, които отвръщат на лъжите и измамата, която дяволът се опитва да поднесе. Много от нас сме склонни да опитваме да правим това за кратко време, но когато не видим желаните резултати, спираме да насочваме Словото към проблемите си и се връщаме отново към описването на своите чувства, които най-вероятно са ни довели до тези проблеми.

Един каменоделец може да удари камъка деветдесет и девет пъти с чука, но да няма никакво доказателство по камъка, че той се пропуква. И на стотния път изведнъж той се разделя на две. Всеки следващ удар прави камъка по-слаб, макар да няма външни белези за това.

Устояването е важно за победата. Трябва да знаем в какво вярваме и да постоянстваме, докато не видим резултати.

Познаването, говоренето и покоряването на Словото е мощно и абсолютно необходимо, за да преодоляваме проблемите в живота си. Покорството е основната тема в Библията. За мнозина от нас животът е пълна бъркотия именно поради непокорството и бунта. Непослушанието може да е в резултат от невежеството или недоволството в нас и единственият изход е покаяние и връщане към подчинението и покорството.

Ако човек си мисли, че може да живее в непокорство, а същевременно да говори на планините в живота си и да вижда резултати, ще остане дълбоко разочарован. В Марко 11:22-26, пасажът за говоренето на планината, Исус говори също и за освобождаването на вяра. Той казва да имаме непрекъснато вяра в Бога. Говори за молитвата и значението на това да се молим с вяра. Исус дава заповед да прощаваме и ясно заявява, че ако не простим на другите, нашият небесен Баща също няма да ни прости прегрешенията и недостатъците.

Много хора, които са приели Христос за свой личен Спасител, изпадат в заблудата да се опитват да оперират според един принцип на Бога, като напълно пренебрегват друг. Изповядването на Божието Слово е положителна практика, която води до добри резултати, но непростителността е отрицателно нещо, което отслабва живота ни с Бога. Когато смесим позитивното с негативното, не можем да имаме прогрес. Силно ви насърчавам да направите най-доброто, на което сте способни, за да се покорявате на Бога за всичко, а не само за нещата, които ви харесват и са ви удобни в определеното време. Трябва да постъпваме правилно, незамисимо дали ни е лесно или трудно, угодно или неугодно. Покорството ражда чудесни резултати и подрежда всички нехармонични обстоятелства в живота ни.

Говорете на езика на Бога

Библията учи, че можем да имаме това, което изповядваме. Но в пояснение трябва да кажа, че това, което изповядваме, трябва да бъде съобразено с Божието Слово, Библията и с Неговата воля за нас в това конкретно време от живота ни. „Говоренето на планината" не е някаква магическа мантра или заклинание, което измъкваме от някъде и използваме, когато имаме неприятности или искаме да получим нещо за себе си, като същевременно продължаваме да живеем плътски и непокорен начин на живот.

Докато живеем плътски (според желанията, страстите и егоистичните си искания), по-добре е да се надяваме и да се молим Бог да не ни дава това, което искаме или изповядваме. Докато сме незрели християни, много често това, което мислим, че искаме, се оказва не най-доброто за нас. Често изповядваме и настояваме за много неща, които са според нашата воля, но не и според Неговата, и това се получава, защото все още не можем да направим разлика между двете. Като „новородени бебета в Христос" не знаем какво и как да говорим, което подчертава и апостол Павел (вижте I Коринтяни 3:3).

През годините на служение и срещи с различни хора съм свидетел как вярващите от Божието царство и дори някои учители на Словото много трудно поддържат баланса. Доктрината за силата на думите, езика, изповедта, извикването в съществуване на неща, които не съществуват, са само част от примерите за излизане извън контрол и стигане до крайности. Сякаш плътта иска да живее в лявата или дясната канавка на пътя, защото й е трудно да стои по средата между ограничителните линии, където всъщност е най-безопасно.

Крайностите са козове на дявола. Ако не успее да накара един вярващ тотално да пренебрегне истината и да заживее в заблуда, следващата му тактика е да го избута в крайност и дисбаланс спрямо дадена истина. В това си състояние вярващият е много по-зле, отколкото е бил първоначално.

Мъдростта също е една от основните теми в Библията. Всъщност не може да има истинска победа без нея. През годините съм се сблъсквала с много хора, включително и служители, които просто не използват здрав разум в нещата, които правят. Мъдростта никога не оперира в крайности. Тя е пълна с благоразумие и разсъдливост, а разсъдливостта води до добро управление и грижа за нещата. Вярвам, че можем да кажем за мъдростта, че тя е комбинация от баланс, здрав разум и добра преценка.

Несъмнено вярвам в силата на говоренето, което е съобразено с Божието Слово, наречено още изповядване на Божието Слово. Вярвам, че трябва да говорим на планините си и също вярвам, че в много, да не кажа в повечето ситуации, отговорът на проблема ни е точно под носа ни - в нашите устни. Но също съм убедена в необходимостта от зрялост у вярващия, от разпъване на плътското естество чрез избирането на правилните решения, от следването на духа, от умирането за егоистичните желания и от покорство и подчинение на Святия Дух.

Повечето учители имат определена „наклонност" в поученията си и това е правилно, защото всеки е призован с различна цел от Бога. Едни са призвани да насърчават Божиите деца, да ги предизвикват към страстно преследване на Божието. Други са призовани да поучават за вярата, а трети - за благоуспяване и просперитет. Има и такива, които са призвани да поучават основно за финанси. Много са избрани да поучават и да демонстрират Божията изцелителна мощ. Независимо каква е основната ни страст, всеки един библейски учител е длъжен да поучава пълната истина от Божието Слово, а не да се отпуска в една област, а останалите напълно да пренебрегне. Новоповярвалите трябва да внимават и да се пазят от залитане към конкретни учения и пристрастяване само към тях. Трябва да пазят балансирано истината, за да не попаднат в някоя от крайностите на дявола. Зрелите християни също трябва да се пазят да не залитат към крайности.

Целта е да се научим как да съдействаме на Святия Дух, за да се изпълни Божията воля в живота ни. Предайте се на мъдростта. Следвайте Божията система за „проверка и баланс", за да ви помогне да останете уравновесени - събирайте се с други вярващи, търсете благочестив съвет, а не мъдростта на този свят. Новият ви начин на живот изисква да останете на тясната пътека, да бъдете съсредоточени и целеустремени, а не да се завличате от всеки вятър на учение ту наляво, ту надясно. Дръжте погледа си единствено върху Исус.

Ефектът на думите

В Евреи 1:3 четем, че Бог „...държи, поддържа, управлява и движи вселената чрез Своето могъщо Слово..." Вселената, създадена от Неговите ръце, и до днес е пазена и поддържана от Божието Слово.

Сигурно си мислите: „Така е Джойс, но това е Бог!'

Не бива да забравяме, че ние сме създадени по Неговия образ (Битие 1:26,27) и трябва да постъпваме като Него.

Павел казва, че трябва да подражаваме на Бога и да следваме Неговия пример (Ефесяни 5:1). В Римляни 4:17 четем, че Бог „съживява мъртвите и извиква в действително същестуване онова, което не съществува!'

Божието Слово е Неговото обещание към нас и ние трябва да говорим това, което Той е обещал така, сякаш вече ни го е дал.

Преди повече от тридесет години Бог ме научи колко е важно да изговарям Словото Му на глас. Показа ми, че трябва да престана да говоря негативни неща и да ги заменя с позитивни. Постарах се изповедите ми да са съобразени с Неговото Слово. Не съм изповядвала, че ще бъда президент или изпълнителен директор на Дженерал Моторс, а че ще изпълня съдбата си в Бога. Провъзгласявах, че ще ходя в любов и във всеки друг от плодовете на Духа. Изисквах добро здраве, благоуспяване, благочестив характер, божествена мъдрост, щедрост и поне още шестдесет други неща, които Свя-тият Дух постави в сърцето ми. Днес всяко едно от тях е реално в живота ми, но аз продължавам да израствам. Не можем да очакваме да преживеем най-доброто от Бога, ако непрекъснато изразяваме с думи несъгласие спрямо Словото. Не забравяйте, отговорите на много от вашите проблеми са точно под носа ви. Какво говорите напоследък? Как говорите, когато се сблъсквате с предизвикателства в живота си или когато сте притиснати от ежедневните отговорности? Когато Исус, точно като агне е заведен на кръста, Библията казва, че Той не отронва нито дума. Дори не отваря устата си. Това е много важно, защото за мен то означава, че Исус осъзнава, че е много по-добре да замълчи, отколкото да каже погрешното нещо. Той добре познава силата на думите!

Всеки един от нас има назначени ангели, които да го пазят и да му помагат, но Библията казва, че те внимават и се вслушват в гласа на Бога. Няма ангел, който да дойде и да ни подпре, само защото мрънкаме по цял ден. Няма да ни помогне и поради страха или негативното ни говорене. Започнете да говорите това, което Библията говори, че можете да имате, вместо да гледате и обсъждате само своите обстоятелства.

Ако го направите, убедена съм, че не след дълго ще се изненадате от позитивните резултати в живота си. Ако и вие сте като останалите хора, сигурна съм, че при опита си да бъдете негативни и резултатите от него, сте решили този път да опитате да бъдете позитивни и да дадете на Бога възможност да работи. Той ви е приготвил множество благословения, които само чакат да се научите да говорите правилно!

ГЛАВА 72

Размяна на страха с вяра

Всички знаем какво е усещането страх. Той ни измъчва и пречи на развитието и успеха. Страхът може да ни накара да се разтреперим, да се изпотяваме, да усещаме слабост и да бягаме от неща, които всъщност трябва да погледнем в очите.

Спрямо Бога обаче трябва да имаме този вид страхопочитание, което се нарича „свят стрях". Това е уважение и почит към Бога, които ни карат да ходим в покорство към Него, защото знаем, че Той е всемогъщ и винаги трябва да правим каквото Той иска. Това е правилен страх, който ясно осъзнава, че Бог наистина има пред вид това, което говори, а животът ни винаги се подрежда най-добре тогава, когато изпълняваме Неговите инструкции.

Има също така това, което аз ще нарека „естествен или нормален" страх, който също помага в определени ситуации. Целта на този страх е да можем да се борим или да избягаме в спешни случаи. Понякога се нуждаем от тази моментна тревога и огромен прилив на енергия, за да можем да се справим с внезапни и потенциално опасни ситуации. Например, синът на моя приятелка, който по това време бил тийнейджър, изведнъж получил гърч. Тя живеела на около три преки от болницата, но без дори да се замисли какво прави, скочила, вдигнала сина си, който бил доста едър и го занесла на ръце до болницата. Нейното тяло произвело допълнително адреналин, което я направило способна да направи нещо, което по принцип не е способна да извърши. В този случай страхът, който изпитала, бил нещо добро.

За съжаление има много хора, които всекидневно живеят в страх, който няма нищо общо с Бога, а е инструмент на Сатана, който им пречи да живеят успешния живот, който Бог има за нас. Второ Тимотей 1:7 казва, че Бог не ни е дал дух на страх, а ни е дал дух на сила, любов и на здрав (уравновесен) ум.

Бог иска да живеем във вяра. Това означава да Му предадем цялото си естество с абсолютно доверие в Неговата сила, мъдрост и доброта. Вярата е доказателство за нещата, които не виждаме, и увереност в тяхната реалност.

Вярата оперира в духовната сфера. Повечето хора са свикнали да вярват само на нещата, които виждат и чувстват, но ако като Божии деца искаме да живеем в пълнотата на новия живот,който Бог е приготвил за нас, тогава трябва да се приучим да живеем в духовната сфера, която е невидима. Не можем да видим Бог, защото Той е дух, но трябва непоколебимо да вярваме в Него. Обикновено не виждаме и ангели, но Божието Слово казва, че те са навсякъде около нас и ни пазят. Доверявайки се на Бога и Неговото слово, ние освобождаваме вяра в Него, че ще направи всичко, което е обещал в Словото, и по този начин достигаме до духовната сфера и „издърпваме" във видимата реалност неща, на които Бог иска да се наслаждаваме.

Сатана се удоволства да привлича вниманието ни към обстоятелства, които са противоположни на Божиите обещания, в които вярваме, и по този начин се опитва да ни накара да се страхуваме от бъдещето. Бог от своя страна иска да доверим настоящето и бъдещето си на Него и да вярваме, че Той е по-велик от всяко обстоятелство или заплаха от дявола. В Библията четем множество примери за мъже и жени, които в отчайващи и страховити ситуации решават да положат упованието си в Бога. Там са описани много и различни случки, в които всеки един от героите преживява славно освобождение.

Когато повярвате, можете да продължите да живеете живота си, тормозени от всякакви страхове, освен ако не вземете решение да живеете чрез вяра. Вие избирате дали да живеете в страх или във вяра. Приели сте чрез вяра Исус за свой Спасител; следващата ви стъпка е да започнете да живеете чрез тази вяра. Нещата опират до това да се научите да вземате правилни решения или казано с други думи, когато сте в ситуация, която носи страх в живота ви, да изберете да се доверите на Бога чрез вяра. Когато вземете правилното решение, все още можете да усещате как страхът се опитва да се промъкне до вас, но независимо от чувствата, трябва да продължите да вървите напред и да предприемете действия, отговарящи на вашето решение.

Смелостта не е липсата на страх, а способността да предприемете действия в присъствието на страха. Когато Бог казва на слугите Си да не се боят, Той не им заповядва да не изпитват страх, а да Му се покоряват, независимот от това какво изпитват. Бог добре знае, че духът на страх винаги ще ни пречи да напредваме в пътя си в Него. Той ни напомня отново и отново в Словото Си, че е винаги с нас, че няма да ни забрави, нито да ни изостави, затова не бива да униваме и да се поддаваме на страха.

Елеонор Рузвелт е казала: „Добивате сила, смелост и увереност чрез всяка опитност, в която ви се налага да спрете и да погледнете страха право в очите. Длъжни сте да направите нещата, които смятате, че не сте способни да направите."

Единствено вярата може да угоди на Бога. Получаваме от Него чрез вяра. Изключително важно е за всеки новоповярвал да научи какво е вярата и да започне да живее чрез нея. Развиването на силна вяра става точно както и развиването на силни мускули - упражнявате вярата си малко по малко и с всеки изминал път тя става все по-силна и по-силна.

Матей 17:20 учи, че всичко е възможно за онзи, който вярва. Дори малката вяра може да премести планините на тревога от живота ни. Ако сте прекарали живота си в опит да разрешите собствените си проблеми сами и често сте се чувствали раздразнени и притеснени, сега сте на прага на едно ново преживяване. Канейки Бог да се заеме с всяка ваша ситуация, ще откриете, че това, което е невъзможно за хората, е възможно за Бога. Ще ни бъде дадено и сторено според вярата ни (Матей 9:29).

Ако сте живели в страх, добре е да знаете, че можете да замените страха си с вяра в Бога. Помнете, научаването на нови неща отнема време. Затова не се обезсърчавайте и не се предавайте. Всичко на земята се съобразява със закона на постепенното израстване. Малко по малко всичко се променя, стига да продължаваме да се покоряваме на Бога и да правим това, което Той иска от нас. Когато израстваме в разбирането на дълбочината на Божията любов към нас и осъзнаем,че сме в изправени взаимоотношения с Бога поради жертвата и възкресението на Исус, започваме да живеем все по-спокойно и ни става все по-лесно да ходим във вяра.

ГЛАВА 73

Да се насладим на живота

Много хора трудно приемат факта, че са свободни да се наслаждават на живота. Дяволът е успял доста умело да ги уплете в лъжите си. Истината обаче е, че Исус дойде, за да ни освободи от тези окови. Дойде, за да ни даде силата да живеем живот в изобилна пълнота. Божията воля за нас е да се наслаждаваме на живота. Не всичко в него ще бъде както на нас ни се иска и със сигурност ще имаме трудности. Но да се насладим и радваме на живота означава да можем да се издигнем над обстоятелствата и трудностите в света и чрез силата на Святия Дух и на Исус да живеем различен живот. Означава да се наслаждаваме дори тогава, когато имаме трудности и предизвикателства.

Хората, за които животът в Господ е само следване на сбор от много правила, нямат ни най-малка представа колко хубав и чудесен може да бъде животът във взаимоотношение и близост с Бога. Бог е нашият истински живот. В Него ние живеем, движим се и съществуваме. Ако се научим да се наслаждаваме и удоволстваме в Бога, това ще ни освободи да се наслаждаваме на всеки ден в живота си.

Насладете се на общение с Него. Той е загрижен за всяко нещо, което ви тревожи, и Библията казва, че Той ще усъвършенства всяко нещо, свързано с вас. Той работи в живота ви по всяко време, за да ви доведе до пълнотата на Своята воля.

Не се страхувайте от Бога по неправилния начин. Да, трябва да имаме страхопочитание и респект към Него, като знаем, че Той е всемогъщ и наистина има предвид и държи на това, което е казал в Словото Си. Но не бива да се боим, че Той ще ни се разгневява всеки път, когато допуснем грешка или ще ни наказва във всеки миг, в който се проваляме и не успяваме да бъдем съвършени. Бог е милостив и бавен да се гневи. Той е дълготърпелив и познава естеството ни. Разбира слабостите ни и немощите ни.

Ако сте като повечето хора, значи имате много области в живота и характера си, които трябва да се променят, и Бог е готов да ви помогне. Добрата новина обаче е, че можете да се насладите на Бога и да се радвате на живота си, докато Той ви променя.

И макар животът ви с Бога в този момент дане е такъв, какъвто си го представяте, той е единственият ви живот в настоящия момент, затова е по-добре да започнете да му се наслаждавате! Открийте добрите неща в него. Акцентирайте на позитивното и се научете да виждате доброто във всичко. Радвайте се на семейството и на приятелите си. Не губете времето си в опит да ги променяте. Доверете се на Бога, молете се за тях и Му позволете Той да ги променя.

Наслаждавайте се на работата си, наслаждавайте се на дома си, на обичайния си нормален живот. Това е възможно, само ако се доверите на Бога и изберете да имате добро отношение. Дръжте очите си към Бога, а не към нещата, които не са наред в живота, семейството или работата ви. Той със сигурност има добър план за вас и вече е започнал да работи във вас, за да ви променя, макар момент, затова все още да не забелязвате външни резултати. Радвайте се предварително, като

гледате напред към добрите неща, които предстоят.

Повечето хора вярват, че не могат да се наслаждават на живота, щом имат проблеми. Това е неправилно мислене и не отразява Божието. Не си губете времето и силите в угризения за грешките от миналото. Продължавайте да мислите за невероятното ново бъдеще, което имате чрез Исус Христос, и за всичко, което Той е подсигурил за вас - наследство, което едва започвате да осъзнавате. Можете да се радвате на всичко, за което решите да се радвате. Можете да се наслаждавате дори на чакането по време на задръстване, ако така решите. Помнете, това е нов начин на живот и мислене, който Бог има за вас.

Аз се научих да се наслаждавам, където и да се намирам по пътя към целта, която искам да постигна, и силно ви насърчавам да направите същото. Има много полезни неща, които Бог иска да извърши в живота ви и в живота на тези, до които достигате лично, но не иска да сте нещастни, докато Той работи. Точно както бебетата трябва да пораснат във възрастни, така и християните трябва да растат. Това е процес, който понякога отнема много по-дълго време, отколкото на нас ни се иска, но това не е причина да не се наслаждаваме на пътешествието си с Бога.

Ако продължите да си напомняте, че Бог не очаква от вас да бъдете съвършени във всичко днес, това ще ви помогне да не прекарвате утрешните си дни във вина и осъждене заради грешките, които допускате. Бог добре знае, че не можете да бъдете съвършени докато живеете на земята. Той очаква от нас да продължим да напредваме, като от сърце правим най-доброто на което сме способни, за да Му служим всеки ден. Когато упражняваме различно поведение, мислене и живот, постепенно заменяме стария модел на поведение с новия начин на живот. Признаването на грешките, молитвата за прошка на греховете и готовността да се откажем от тях е важна част в тази промяна. Ако сторим това, Бог ще извърши останалото. Той ще работи в нас чрез Святия Си Дух. Ще ни учи, ще ни променя, ще ни използва.

Когато пристъпите към този нов начин на живот, вярвам че няма да съжалявате. Насладете се на Бога, насладете се на самите себе си и на живота, който Исус ви подсигури чрез смъртта Си!

Тялото ви въздейства на духовния ви живот

Приемането на Исус за личен Спасител или получаването на специално докосване от Бог е само началото на духовния ни живот; след това трябва да започнем да растем в Бога. Духовният растеж не винаги е лесен, но е необходим. Святият Дух води, като ни помага да разпознаем нещата, които трябва да променим в живота си. Помощта Му е също в откриване на истините от Божието Слово, ако сме достатъчно усърдни да го изучаваме. Всеки християнин трябва да изучава Божието Слово, ако иска да има успех и да се наслаждава на новия живот, който Бог е подсигурил чрез Христос.

Библията казва, че ако пребъдваме в Божието Слово, тогава сме Негови ученици и ще познаваме истината, а тя от своя страна ще ни направи свободни (Йоан 8:31-32). Думата „пребъдвам" (продължавам) е ключова в този пасаж. Не става въпрос да продължаваме с нещата, които сме правили по неправилен начин вживота си. Вместо това трябва „усърдно и прилежно" да търсим Бога и тогава Той ще ни възнагради (Евреи 11:6). Ако продължим (пребъдваме) да изучаваме Божието Слово, ще бъдем трансформирани според Неговия образ (II Коринтяни 3:18).

Растежът е процес, а не моментно преживяване и колкото по-рано разберем това, толкова повече ще се наслаждаваме на своя духовен път. Нереалните очаквания са основната причина за неудовлетворението. Ако очакваме да приемем Исус и всичко изведнъж да си дойде на мястото, със сигурност ще бъдем разочаровани. Но ако сме наясно, че израстването е процес и ще ни отнеме време, много по-вероятно е да успеем да свършим пътя докрай.

Докато сме на земята, постоянно ще се променяме и ще израстваме, а според мен това е много вълнуващо. Аз съм много целеустремен, целенасочен човек и обичам винаги да имам към какво да се стремя и какво да очаквам с нетърпение. Духовният растеж може да бъде много вълнуващ, ако се научим да го разбираме правилно.

Когато Святият Дух ви изобличи за дадена област в живота, която трябва да се промени, разберете, че това е Неговият начин да ви покаже, че ви обича. Той иска да напредваме и да бъдем най-доброто, което можем да бъдем, защото всяка промяна, която правим, за да заприличваме повече и повече на Него, ще ни донесе нова радост в живота ни.

Когато изучаваме Божието Слово, очите ни се отварят, за да видим неща, доскоро скрити пред нас. Те винаги са били в живота ни, но ние сякаш сме били слепи за тях. Божието Слово е светлина и не бива да се страхуваме да живеем в светлината.

Когато Бог показва неща, които трябва да се променят в живота ни, не бива да изпитваме осъждение или срам. Помнете, че това, което сега осъзнавате за първи път в живота си, Бог отдавна знае, че е във вас. Бог не е изненадан от недостатъците ни, знае за тях много преди нас и въпреки това ни обича безусловно. В такива моменти трябва да се покаем за греховете си и с готовност да се отвърнем от тях, за да поемем по нов път в живота, а не да се срамуваме и самоосъждаме, защото това не е добро за нас. Всъщност срамът ни потиска и краде силата, от която се нуждаем, за да напредваме и да се променяме с Божия помощ.

Когато Бог постави в светлината на прожекторите нещо, което трябва да се промени в живота ни чрез Неговата сила, всичко, което се иска от нас, е да се съгласим с Него и да Го помолим да ни помогне. Когато Бог ни променя, любовта Му към нас остава все същата. Когато се подобри поведението ни, Той не започва да ни обича повече, отколкото досега.

Едно от първите неща, с които Бог се заема в живота на всеки човек, това е начинът, по който той се грижи за собственото си тяло, защото това оказва голямо влияние върху духа му. Трябва да правим всичко по силите си, за да се пазим в добро здраве. Трудно е да бъдем ентусиазирани и страстни за каквото и да било, ако постоянно се чувстваме уморени.

Грешно е да мислим, че Бог се занимава само с духовните неща в живота ни. Както вече казах, ние сме същества от три части - дух, душа и тяло и всяка една от тези части е изключително важна за Бога. Той иска да работи чрез цялото ни естество. Апостол Павел се моли за ефесяните Святият Дух да изпълни естествата им (Ефе-сяни 3:16) и да бъдат телесно изпълнени до цялата Божия пълнота (Ефесяни 3:19). Бог е загрижен за цялото ни естество; ние също трябва да се грижим добре за себе си.

Много неща могат да доведат до лошо здраве, но едно от тях е опитването винаги да се угоди на другите, което води до безсмислен стрес в живота ни. Всеки от нас има своите ограничения, което означава, че ще има моменти, в които ще се налага да казваме „не". Всеки път, когато някой иска да чуе „да", а ние му откажем, със сигурност няма да му стане приятно, но подобава да се боим и да следваме Бога, а не хора. Много е трудно да поддържаме настроението на всички хора по всяко време. Ако това е нашата цел в живота, със сигурност ще се изтощим.

Трябва да живеем в допустимите граници. Това означава да си оставя запас от време между уговорките за молитва, почивка, библейски урок, почивка и забавления. Ако само тичаме от една отговорност към друга, без да си оставяме резервно време, ще имаме лоши взаимоотношения, лошо здраве и нищожен духовен живот.

Насърчавам ви да вземете решение да живеете уравновесен живот и да осъзнаете, че всяка една част от естеството ви е изключително важна. Грижете се за духа, ума, емоциите и тялото си. Не е погрешно да се грижите за себе си...., защото точно това е Божията воля за вашия нов живот!