Джойс майер започни своя нов живот сега!

Не се доверявайте на чувствата си

Уочман Ний казва, че емоциите са най-мъчнопреодолимият враг на духовния живот на един християнин и който живее, воден от емоциите си, е човек без принципи. В доказателство използва поучението на апостол Павел, че не можем да "бъдем духовни, т.е. да ходим по Дух, ако сме водени от емоциите си.

Всички имаме емоции. Те никога няма да изчезнат, така че трябва да се научим да се справяме с тях, защото не можем да им се доверяваме. Емоциите често се променят и в повечето случаи без всякакво предупреждение. Те са непостоянни. Те са един от най-големите ни врагове, защото повече от всичко друго Сатана използва именно емоциите, за да ни попречи да ходим в Духа. Умът е бойното поле, където се разразява войната между Духа и душата. Четох, че когато емоциите вилнеят, умът изпада в заблуда, а съвестта е лишена от здравата си преценка.

Хората често ме питат: „Как мога да знам със сигурност, че чувам от Бога, а не съм воден от моите емоции?" Мисля, че отговорът на този въпрос е в това да се научим да чакаме. Емоциите ни карат да прибързваме, без да дообмисляме нещата. Подтикват ни да направим нещо и ни диктуват, че трябва да го направим на мига. Ала благочестивата мъдрост ни казва да чакаме, докато имаме ясна картина за това, което трябва да свършим, и го правим тогава, когато му дойде времето. Всичко, което трябва да се научим да правим, е да развием в себе си способността да отстъпваме крачка назад и да поглеждаме на ситуациите си през Божиите очи. Трябва да вземаме решения на базата на това, което знаем, a не на това, което чувстваме.

Ако един зрял християнин каже: „Усещам, че Бог иска от мен да сторя това или онова", всъщност казва, че разпознава в духа си, че Господ му говори да направи или не конкретното нещо. Той няма предвид, че е движен от емоциите си, а от онова, което

разпознава с духовните си сетива. Винаги, когато сме изправени пред избор, трябва да се запитаме: „Според плътските си усещания ли взимам това решение или според това, което разпознавам дълбоко в духа си като Божия воля?"

ГЛАВА 64

Емоционално разпознаване

Със съпруга ми Дейв имаме определен начин, по който боравим с парите. Имаше време, в което и двамата получавахме седмични доходи. Моите пари обикновено ги пестях, за да си купувам дрехи или други неща, от които се нуждая или простр искам.

Веднъж бях събрала около 375 долара, за да си купя хубав часовник. Винаги съм имала евтини часовници и този път исках да си взема златен, за да не си губи цвета и да се изтърква с времето.

Но след като проверявах по магазините, видях, че това, което искам, струва около осемстотин дори деветстотин долара и затова спестявах пари, за да постигна тази своя цел!

Един ден с Дейв бяхме в МОЛ-а и се отбихме в магазина за бижута, където видях страхотен часовник, който обаче беше само позлатен, но беше много красив. Подхождаше много на пръстена ми и изглеждаше сякаш е точно това, което искам. Ставаше ми на ръката, което означаваше, че няма да ми се налага да го стеснявам. Отгоре на всичко продавачката ми предложи да го намали от 395 на 316 долара. Емоциите ми буквално викаха в мен: „Това е, точно това искам!"

Но тогава съпругът ми каза:

- Скъпа, но ти искаше златен, а не само позлатен? Тогава попитах продавачката:

- Колко време мислите, че ще издържи златната баня без да се изтърка?

- Ами, може да издържи между пет и десет години. Забелязах как тя говори неуверено и някак неволно спомена тези години.

Обърнах се към Дейв и попитах:

- Толкова ми харесва този часовник, но какво да правя?

- Парите са си твои. Обърнах се към продавачката:

- Ще ви кажа какво ще направя. Запазете ми го за половин час. Аз ще се разходя в МОЛ-а и ако искам часовника, ще се върна до тридесет минути.

И така, с Дейв тръгнахме да обикаляме из магазините. Докато се разхождахме, минахме покрай магазин за дрехи. Понеже се нуждаех от няколко нови тоалета, аз влязох вътре и си намерих много красив костюм. Премерих го и ми стоеше страхотно. Много го харесах.

- Това е хубав костюм, трябва да си го вземеш. - каза ми Дейв. Погледнах етикета и видях, че там пише 279 долара. По това време не си купувах толкова скъпи неща, но много го харесах и исках да си го взема. Започнах да се чудя и да се опитвам да реша какво да правя. Ставах все по-объркана и върнах костюма обратно на закачалката.

- Няма ли да го вземеш? - попита ме Дейв.

- Не, няма да го купя. Ще си помисля по-напред - отвърнах аз.

Всъщност имаше три неща, които много исках. Първото беше златният часовник, второто беше костюмът, а третото - не исках да оставам без пари. Искаше ми се да мога да разполагам с пари, за да си купувам от време на време дребните неща, от които се нуждая, а също да си позволявам нещата, които обичам да правя, като например да водя децата си навън за обяд понякога.

Какво направих накрая? Употребих мъдрост. Реших да почакам. За часовника трябваше да дам всичките си спестявания, но въпреки това нямаше да е точно това, което дълбоко в себе си искам. Костюмът беше изключително красив, но също щеше да ми струва почти всичките ми спестявания. И понеже беше с дълъг ръкав, нямаше да мога да го нося до следващата есен. Щеше само да виси в гардероба ми дълго време.

Най-доброто, което измислих, беше да си запазя парите, докато съм сигурна какво най-много искам.

Това преживяване ме научи на добър урок. Имах мир от решението си. И макар да бях сигурна, че много щях да се радвам както на костюма, така и на часовника, бях убедена, че съм направила правилния избор.

Оказа се, че по-късно моят съпруг използвал неговите спестявания, за да ми купи както костюма, така и часовника, че и пръстен, който да си подхожда с него! Всичко се получи красиво, защото аз бях готова да послушам разума и да приложа мъдрост, вместо да бъда контролирана от емоциите си.

Ако сме готови да се научим как да контролираме своите емоции, Бог ще ни благослови.

Не ви казвам, че ако забавяте всяко решение, някой друг ще прави нещата за и вместо вас, а вие ще си получавате каквото си поискате, че дори и повече. Казвам само, че обикновено е мъдро, когато се съмнявате за нещо, да не го правите.

Ако сте изправени пред трудно решение, чакайте докато получите мир и имате яснота какво да правите, за да не предприемете крачка, за която по-късно да съжалявате. Емоциите са чудесни, но не бива да им позволяваме да вземат надмощие над мъдростта и знанието. Помнете - вие трябва да контролирате емоциите си, а не те вас!

Управлявайте емоциите си,

за да имате живот,

изпълнен с радост и мир

Винаги е приятно да ходим на банкети или други тържества, на които всичко, което искаме или се нуждаем, незабавно ни се сервира или снабдява от някой друг. Но за подобни услуги задължително се плаща висока цена. Същото се отнася и за областта на емоциите. Има цена, която трябва да заплатим, когато слугуваме на желанията и исканията на своите емоции - пожеланията на плътта. Римляни 8:8 обяснява: „Така че тези, които живеят по плът (грижейки се и хранейки апетитите и импулсите на своето плътско естество), не могат да угодят и да удовлетворят Бога, нито да бъдат приети от Него."

Следването на желанията и поривите на плътта води до разруха. Следването на Духа води до живот и мир (вижте 6 стих). Ако следваме прищявките и исканията на плътта - нашите необуздани емоции - ще трябва да платим висока цена. Защо? Мислите и целите на плътта са противни на Бога и не могат да се покоряват на Неговия закон (вижте 7 стих). Част от цената, която трябва да заплатим заради факта, че подхранваме емоциите си, е лишението от живот, изпълнен с Духа. Плътта се противи на Духа, а Духът се противи на плътта. Те постоянно враждуват помежду си. Това означава, че няма как да бъдем водени от емоциите си и същевременно да бъдем водени от Духа. Трябва да изберем.

Когато Биолията казва, че онези, които подхранват емоциите си, не могат да угодят и удовлетворят Бога, нито да бъдат приети от Него, не означава, че Бог не ги обича. Аз и вие можем да се намираме в ужасна емоционална каша и въпреки това нашият небесен Баща продължава да ни обича. Ако имаме емоционални проблеми, това няма да ни попречи да идем в небето. То означава само, че Бог не е удовлетворен от начина ни на живот и с емоционалното си държание Го ограничаваме и поставяме в позиция, от която Той не може да излива върху нас всичко, което ни е подготвил.

Всички искаме децата ни да бъдат благословени и да споделим с тях своето наследство, но не сме готови да поверим наследството само на едно от децата си и то това, което води най-разюздан живот и е владяно от своите чувства. Бог не може да бъде удовлетворен от такива хора, които живеят по плът, вместо по дух, защото Той не може да им повери най-доброто, което има за тях. Бог все още продължава да ги обича, но Той със сигурност желае да Му позволят да им даде най-доброто, което има за тях в новия живот, подсигурен чрез Исус.

Ако позволяваме на емоциите ни да ни водят при вземането на решения, това със сигурност ще ни попречи да живеем живот, изпълнен с мир и радост. Емоционалните решения винаги създават неприятности и рано или късно започваме да живеем в терзания поради тях. Решенията, които вземаме днес, ще провокират ситуации, с които ще се сблъскаме през утрешния ден. Ако си изпусна нервите и емоционално реша да напусна работа, само защото шефът ми ме дразни, след седмица мога да изпадна в силен стрес, поради невъзможността да платя сметките си, защото съм останала без доходи.

Евреи 12 говори за това, че никое наказание или дисциплиниране не изглежда приятно в настоящия момент, но по-късно носи мирни плодове на праведност. Законът на Божието царство е винаги да жънем това, което сме посяли. Ако изберем да засаждаме дисциплина и правилни решения, със сигурност ще пожънем живот на радост, мир и наслада. Ако обаче сеем емоционални решения, ще пожънем живот на терзания и тъга. Бог поставя пред всеки човек живота и смъртта. После ни наставлява да изберем живота. И понеже всички имаме привилегията да сме със свободна воля, трябва да поемем лична отговорност за живота си, а не да обвиняваме обстоятелствата и другите хора за нещата, които самите ние правим неправилно. Много е просто - ако правим правилния избор и вземаме добри решения, ще живеем живот в мир, радост и наслада!

Стъпка по стъпка

Изцелението на емоционалните рани е процес, а не нещо, което се случва в миг на око. За него са необходими време и усърдно покорство на Божиите заповеди. Осъзнавам от личен опит, че понякога ни се струва сякаш нищо не се случва. Може би си мислите, че имате толкова много проблеми, че изобщо не напредвате в този процес. Но това не е така. Със сигурност отбелязвате растеж!

Трябва да помните, че макар да ви остава да извървите още много дълъг път, също така вече сте изминали много дълъг път. Отговорът е в това да благодарите на Бога за прогреса, който сте постигнали до сега и да Му се доверите, че Той ще продължи да ви помага, докато стигнете до победата - стъпка по стъпка. Ако четете тази книга, но сте човек, който до сега в живота си сте вземали само неправилни решения, и никога не сте имали успех с промяната, можете да стартирате от днес, като дисциплинирано започнете да решавате правилно!

Когато проповядвам или поучавам по темата, обикновено нося много цветни връзки за обувки, които са вързани заедно на възел. Показвам ги на слушателите и им казвам: „Това сте вие, когато за първи път стартирате процеса на трансформиране с Бога. В началото сте объркани и оплетени. Всеки възел символизира различен проблем от живота ви. Разплитането на тези възли и изглаждането на проблемите отнема различно време и усилия, така че не се обезсърчавайте, ако нещата не се получат от раз.

Всички имаме много и какви ли не проблеми. Но Бог не се справя с проблемите на всеки един от нас по шаблон или по един и същи начин. Господ може да работи с един човек и да му помага да се справи с гнева и огорчението, друг с егоизма, трети със съвсем различен проблем.

Ако искате да получите емоционално изцеление от Бога и да стигнете до пълнота в живота си, трябва да осъзнаете, че изцелението е процес, а вие трябва да позволите на Господ да се справя както с вас, така и с проблемите ви по Неговия начин и в Неговото време. Вашата задача е да Му съдействате, независимо от това каква първата област от характера или емоциите ви, с която Той се е заел. На вас може и да ви се иска Той да се захване с нещо друго, но важно какво иска да направи Бог. Ако следвате своя дневен ред и програма, много скоро ще разберете, че Божията сила не е на ваше разположение в областта, в която искате дая приложите. Благодатта Му (силата и добротата Му) не са на ваше разположение, ако искате неща различни от Неговите намерения и във време, различно от Неговото.

Казвам на хората, които идват на моите семинари: „Това, че посланието, което чувате сега, ви изобличава, не означава, че трябва да си тръгнете и да си поставите някакъв план с десет или повече точки, според който да се справите със ситуацията си. Първо трябва да се молите и да искате от Бога да започне да работи в тази конкретна област в живота ви. А след това трябва да Му сътрудничите, когато започне да се намесва. Неооходимо е да вземаме решения и да действаме въз основа на тези решения, но трябва също да помним, че Исус ясно казва: „Отделени от Мене не можете да сторите нищо" (Йоан 15:5). В света всеки се опитва да бъде независим, но в Божията икономика всички трябва да се научим тотално да разчитаме на Него.

Когато Бог се занимава с нас в дадена област от живота ни, промяната може да отнеме от един час до няколко години. В моята ситуация на Господ Му отне цяла година, докато ме накара да проумея, че Той ме обича. Никога няма да забравя тази година. Нуждаех се от тази основа в живота си. Отчаяно исках да знам колко много Бог лично ме обича и то не само когато правя това, което смятам за правилно, но по всяко време - незамисимо дали съм „заслужила" любовта Му или не. Трябваше да разбера, че Той ме обича безусловно и Неговата любов не е нещо, което мога да си купя с дела или с добро поведение.

Като част от този трансформиращ процес започнах да ставам рано всяка сутрин и да си казвам: „Бог ме обича!" Дори, когато правех нещо неправилно, пак си казвах: „Бог ме обича!" Когато минавах през изпитания или проблеми, отново и отново си повтарях: „Бог наистина ме обича!" Всеки път, когато Сатана се опитваше да открадне увереността ми в тази любов, аз отново изричах: „Бог ме обича! Той наистина ме обича!" Четях книги за Неговата безусловна и безкрайна любов. Изследвах и изучавах всички стихове, които можех да открия за Божията любов. Разсъждавах върху тях, не спирах да мисля за тях, докато в сърцето и ума ми не се утвърди тази фундаментална истина: „Бог ме обича!" В този процес на изучаване и размишляване върху Божията любов аз буквално се вкорених и утвърдих в Божията любов, както ап. Павел ни насърчава да правим в Ефесяни 3 глава.

Един от проблемите ни като съвременно и забързано общество е този, че много бързо сме склонни да скачаме от едно нещо на друго. Стигнали сме до състояние да очакваме всичко да става бързо и лесно. Не сме готови да търпим, да изчакаме, докато се стигне до яснота в съответната област и получим пълна победа.

Господ не е такъв. Той никога не прибързва, нито се отказва. Той се занимава с нас относно даден проблем и когато приключи, ни позволява да си отдъхнем, но не за дълго. Много скоро отново се захваща с нещо друго, с което се борим в живота си. Той продължава, докато един по един разплете всички възли. Може да е трудно и понякога да отнема доста време, но ако сте търпеливи, рано или късно ще видите победата и ще преживеете свободата, която толкова дълго сте искали.

Най-накрая и аз се научих да се радвам и да съм доволна, когато Бог прави нещо в живота ми, вместо да се страхувам от Неговата намеса. Когато в началото започнах моето пътешествие с Него и Той се занимаваше с конкретен проблем в мен, аз често си мислех: „О, не...не отново. Поредното нещо, което не ми е наред..." В крайна сметка научих, че когато Бог работи с проблемите ни, го прави, защото ни обича. Обича ни прекалено много, за да ни остави да бъдем такива, каквито сме.

Позволете на Бог да бъде наистина Бог в живота ви и не забравяйте да се наслаждавате по пътя на живота. Важното нещо, което трябва да помните, е: независимо от това колко дълго време ви отнема, не се предавайте, не се отказвайте.

Продължавайте с напредъка

Основното нещо, което Бог изисква от нас, за да видим изпълнението и отговор на нашите проблеми, е да вярваме, да не се предаваме и да продължаваме напред. Изучавайте Божието Слово и прекарвайте време с Него. Ако част или целият ни живот е объркан и оплетен във възли, възможно е да не успеем да ги отвържем сами. Простата истина е, че се нуждаем от Божията помощ. Някои проблеми в живота ще бъдат по-трудни за разрешаване от други, но ако се опитваме да се държим и сами да се погрижим за нещата, често правим положението по-лошо.

Имаше време в моя живот, в което толкова се бях оплела в собствените си проблеми и безплодните си усилия да ги разплета, че почти нищо не правех добре и за останалите около мен не бях особено полезна. През повечето време бях изключително раздразнителна и доста объркана. Усещах как наистина се мъча да се променя, но нищо от това, което правех, не даваше резултат. Тогава открих в Словото, че Бог ще ни смути и притесни, ако не се облегнем изцяло на Него.

„Защото Бог на горделивите (нахалните, дръзките, надменните, арогантните, самонадеяните, които обичат постоянно да се хвалят) се противи (противопоставя, осуетява, смущава и проваля), а на смирените дава благодат" (I Петрово 5:5).

Когато се научих да позволявам на Бог да се справя с проблемите ми и само да му съдействам, нещата започнаха да се случват много добре. Сега се радвам на живот в свобода в Исус и съм способна самата аз да помагам на хора, които са вързани и оплетени, колкото бях и аз.

Когато Бог ви изобличи за проблем в характера или в живота ви, съгласете се с Него. Помолете Го да ви прости и бъдете готови да се промените, но бъдете наясно, че сами без Неговата помощ няма да можете да се справите. Помолете Го Той да ви променя, вместо да се мъчите сами да се променяте. Бог се намесва в живота ни, когато Му позволим и Му се доверим, а не когато се мъчим и борим да постигнем нещата сами.

Всички се нуждаем от помощ в едно или друго отношение и това не е нещо, от което трябва да се срамувате ме. Има много хора, които са сериозно обременени и повредени емоционално.Имам усещането, че всички или сме били,или някога ще бъдем част от тази категория по един или друг начин. Има хора,които се борят с чувство за недостойнство. Срамуват се от себе си и дори се мразят, сами отхвърлят себе си, а един вътрешен глас непрекъснато им нашепва, че за нищо не стават и че не са съвсем наред. Дълги години живеех с досадната мисъл: „Какво пак не ми е наред?"

Когато се новородим, първото нещо, което Господ иска да ни даде, е Неговата праведност поради Неговата пролята кръв, за да можем да спрем да се питаме какво не ни е наред и да започнем да вярваме, че всъщност има нещо добро в нас сега, когато сме в Христос. Перфекционистите винаги се опитват да докажат стойността си и да заслужат любов и приемане чрез своите дела. Постоянно се борят да правят нещата поне малко по-добре с надеждата някой да ги обикне повече или да ги приеме.

Други са свръх чувствителни. Апостол Павел ни казва, че една от характеристиките на любовта е, че не се раздразнява или не е докачлива (I Коринтяни 13:5). Вие докачливи ли сте? Сърдите ли се лесно? Искате ли да бъдете освободени? Ако е така, част от отговора за вас е да се изправите лице в лице с истината, че ако сте докачливи и лесно се раздразнявате, проблемът не са хората, на които непрекъснато се сърдите или ви нараняват, а е вашето свръхчувствително и обидчиво естество. Сигурността ви в Христос ще ви изцели и ще ви пази от това непрекъснато нараняване на чувствата.

В това отношение много ми помогна изказване на жена, чела книга по темата. Тя ми каза: „Знаеш ли, в книгата, която чета, пише, че 95 процента от случаите, в които хората те нараняват, не го правят умишлено!' Това означава, че ако лесно се раздразнявате или обиждате на хората, причината е в това, че вие сами избирате да реагирате така. Добрата новина е, че по подобен начин можете да изберете да не се огорчавате. Когато отстраните тази свръх чувствителност и обидчивост, ще се чувствате много по-добре – както вие, така и тези около вас! Знам от опит. Аз се огорчавах и обиждах, ако съпругът ми не направеше нещо, което смятах, че е длъжен да направи, за да ми засвидетелства любовта си, или ако не ме похвали за нещо, за което отново мислех, че заслужавам похвала. Сега съм уверена и знам, че той ме обича и не го притеснявам непрекъснато да ми доказва, че е така.

Ако влезете в стая с много хора и не получите вниманието, което мислите, че заслужавате, това обижда ли ви? Имате ли усещането, че другите не ви оценяват и уважават подобаващо? Интересно е, че свръх чувствителните към това, което другите им правят, са хора абсолютно неетични и безчувствени за това, което те причиняват на другите. Ако разпознавате себе си в някои от тези неща, за които говоря, трябва да предадете своя проблем в ръцете на Бога и да Му позволите Той да извърши във вас онова, което е потребно. На мен много ми помага да се предавам в ръцете на Бога и да Му позволявам да прави онова, което е най-добро за мен. Опитвам се да Му се предоставям и да Му се доверявам Той да донася в живота ми това, което смята, че ми е необходимо. Уча се да не гледам на другите хора като на снабдители на моите нужди. Вместо това гледам на Него, защото Той знае най-добре от какво се нуждая и как точно да го направи в живота ми.

Бъдете търпеливи към себе си и винаги помнете, че Бог ви обича безусловно. Когато Той покаже нещо, което трябва да промените, има за цел да ви помогне, а не да ви унижи или да ви накара да се почувствате зле. Всички имаме проблеми и области в живота, които трябва да се променят. Най-важното е да продължаваме напред! Ако искате и сте готови да вървите напред, Бог ще види този копнеж на сърцето и ще ви помогне.

ГЛАВА 68

Бог иска да изцели минали наранявания, които влияят на настоящето

ви

Много хора са свръх чувствителни и обидчиви, защото са били наранени в своето минало и огорчените им емоции лесно боледуват. Точно затова са толкова докачливи. Аз самата бях такава. Много трудно беше някой да ме понася и да се сработи с мен, защото се чувствах изключително неуверена и несигурна. Както и много други хора, понеже не бях получавала любовта, от която съм се нуждаела в живота си, постоянно се опитвах да накарам другите да ме харесват и да ми доставят щастие. Когато се омъжих, започнах да „задушавам" всички около себе си. Поради това, че не бях получавала любов и внимание, налагах и изисквах прекалено много от абсолютно всеки, който ми показваше загриженост и обич.

Много често хората с ниско самочувствие позволяват другите да ги контролират, ако им обещаят да ги обичат и приемат. Те са манипулирани като кукли на конци. Страхуват се да не би да скъсат конците, защото по този начин ще загубят вниманието, което получават от човека, който ги контролира. Страхуват се от самота и отхвърляне.

Има и такива, които поради собственото си нараняване се превръщат в контролиращи и манипулиращи личности. Някога бях точно такава. Когато се омъжих, поради миналите ми болки и нараняване, ми беше много трудно да се покорявам на съпруга си в Господа, както ме насърчава Библията (вижте Ефесяни 5:22; Колосяни 3:18). Страхувах се, че ако се подчинявам и му позволя да има власт над мен, той ще ме нарани. Винаги се опитвах да бъда в контрол над всяка ситуация - все поради страх, че някой може да се възползва от мен.

Дейв непрекъснато ми повтаряше: „Аз няма да те нараня! Не разбираш ли, че те обичам и че с решенията, които вземам, се стремя да направя най-доброто за теб?" Дълго време не можех да проумея това. Не можех да си представя някой да е толкова загрижен за мен, че да взема решения в моя полза. Постоянно си мислех, че ако му позволя да упражнява и най-ниската степен на контрол, той ще се възползва от мен и ще прави това, което е най-добро за него, а не за мен. Наистина има такива хора, но Дейв не е един от тях. Не е правилно да наказваме всички около себе си заради нещо, което само един човек може да ни е сторил в миналото. Накрая се наложи да взема решение да се доверя и да повярвам, че Бог ще възмездява, когато някой се държи несправедливо с мен.

Като хора сме склонни да внасяме миналите си наранявания в новите си приятелства и взаимоотношения. Едно нещо, което Бог иска да направи за нас, е да ни помогне да се научим да функционираме в новото взаимоотношение, което развиваме, а не да го разваляме поради отминали лоши преживявания. Към всеки ден трябва да подхождаме като към нов ден с нови възможности. Трябва сами да изберем да пуснем болката от миналото, защото в бъдещето ни няма място за разочарованията от миналото. За да можем да продължим напред, първо трябва да се отпуснем и да се отървем от някои неща!

Много хора, които са били наранени в миналото, развиват пристрастявания към различни неща - алкохол, наркотици, храна, харчене на пари и много други. Ако сте в оковите на нещо такова, Бог иска да ви изцели и освободи. Той иска да ви изцели от чувството за недостоинство, от срама, омразата, отхвърлянето, от всяко едно пристрастяване, от свръх чувствителността и обидчивоста, от страха и опита да бъдете перфектни чрез собствените си сили. Бог може да изцели всичко, което ви боли! Един път Господ ми показа: „Джойс, не е чак толкова трудно да Ми угоди човек! Не е както хората си го представят!" Бог не изисква от нас да станем съвършени в миг на око, а иска само да не спираме да се променяме и постоянно да растем. Ако сме били перфектни, няма да е имало нужда Бог да изпраща Исус - Съвършената жертва. Той има невероятната способност да ни обича въпреки нашите несъвършенства, така че защо не Му се доверим и не се отпуснем в Него. Когато един човек приеме Исус като свой Спасител и Господ, Той започва процес на изцеление в него. Господ го прави отвътре, а резултатът си личи отвън. Например, колкото повече знаем, че Бог ни обича, толкова по-уверени се чувстваме в общуването с другите хора. Ако имаме срах в сърцата си, по един или друг начин това си личи. Дори и да се преструваме, че от нищо не се боим, пак се вижда ясно, че не е точно така. Много е важно да разберете, че сте на пътешествие с Бога и няма да успеете да стигнете до крайната си дестинация, докато пътят ви тук на земята не свърши и не отидете при Бога във вечността. Библията казва, че когато Той ни призове у дома, всички ще се изменим в миг на око. И ако има нещо, което все още не ни е наред, в този момент ще бъде поправено (вижте I Коринтяни 15:52). Но до тогава трябва да държим очите си насочени към Исус и с цяло сърце да правим най-доброто, на което сме способни всеки ден, като се доверяваме искрено на Бога. Няма значение как се чувствате -знайте, Той работи във вас и ви води към пълнота. Исус дойде, за да потърси и да спаси погиналото и загубеното, което включва всяко едно нещо, което дяволът е откраднал от нас. Не гледайте на пътуването си като на товар или на нещо трудно, а като на вълнуваща възможност да достигате до нови висоти всеки един ден от живота си.