Приемане, складиране и пазене на материалите

Приемане, складиране и пазене на материалите

Дневникът за купените материали трябва да има графи за: датата на вписването, номер и дата на документа, името на доставчика, наименованието на материалите, номер по номенклатурата, количеството на материала, общата костуема стойност, единичната костуема стойност, страницата на магазинната книга и др. Той може да има следната форма:

ДНЕВНИК ЗА КУПЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ

Записванията в дневника за купените материали стават въз основа на съответните документи или въз основа на Книга за купените материали, където става установяването на единичната и общата костуема стойност на всяка партида купени материали.

От графировката на този дневник се вижда, че сборът в края на месеца по графата за общата костуема стойност на материалите дава стойността, на която възлизат доставените през месеца материали и която може да се използува за записване в дебитната страна на с/ка Материали. Ако е необходимо, във връзка с тези записвания, в края на месеца да се знае на каква стойност са доставени материали в брой и в кредит, то освен (или вместо) графата за общата стойност на материалите, ще има още две графи за стойността на материалите, а именно: за доставени материали в брой и в кредит. Освен това, ако се водят няколко сметки за материалите (по вид, по групи или по местонахождение), то в дневника трябва да има и графи за стойността на съответните видове и групи материали, или за стойността на материалите от съответния склад, за да се използуват тези данни в края на месеца за дебитиране на съответните сметки за материалите с стойността на доставените през месеца материали. Следователно, графировката на дневника за купените материали, по отношение общата стойност на материалите, трябва да се нагоди към условията и изискванията на възприетата организация за счетоводно отчитане на материалите. Подобна графировка на дневника намираме у Penndorf, където купените материали се разпределят не само по групите сурови и спомагателни материали, но още и с оглед предназначението (къде ще се употребят) на материалите които не влизат в обсега на първите две групи. Така той дава следната графировка на дневника:

Пред тази книга Penndorf поставя още и задачата за контролиране на фрахта.

Освен това, в счетоводството се води Магазинна книга за материалите (една или няколко), в която записванията стават по количество и стойност. В тази книга, също така, се открива партида за всеки материал по номерата от номенклатурата, която партида може да бъде водена в едностранична или в двустранична форма, или може да бъде водена по стълбов начин. От тук се получават сведения за костуемите стойности на материалите. Записването на купените материали по съответните партиди в Магазинната книга за материалите става веднага след приемането на последните в склада и след тяхното калкулиране въз основа на калкулационната книга за купените материали, или въз основа на Дневник за купените материали, а разходът се записва в края на всеки месец след групиране данните от отделните искания, въз основа на които са отпуснати материалите. За тази цел един екземпляр от искането се изпраща винаги в счетоводството. Разходът на материалите по количество може да бъде записан в партидите на съответните материали и през течение на месеца, обаче, оценката на разхода и записването му по стойност обикновено става само в края на месеца.

Сметките на отделните материали могат да се водят и на карти по картотечната система. Обща представа за водене на партидите за отделните материали по количество и по стойност по стълбов начин ще ни даде следната схема, съставена по схемата препоръчана от Penndorf, в която обаче изразходваните материали се записват по стойност в момента на изразходването и чрез която се следи за изпълнението на дадените поръчки за съответния материал.

КАРТА

За каиш 55 м.м.

Месечна консумация: 45 м

Срок за доставка: 1 месец

Единична мярка: метър          

Когато наличността спадне на 45 м

се направи поръчка за 90 м.

Сметките за отделните материали в спомагателната магазина книга могат да се водят и в двустранична форма. В дебитната страна на сметката се записват по количество и по стойност постъпленията от даден материал, а в кредитната страна се записва всеки разход от същия материал, като се посочва отделението или службата на която е предаден материала. Ако цената на изразходваните материали е известна още при самото изразходване (когато разхода се оценява по нормална стойност, по средна костуема стойност от предшествуващия месец или по стойността на съответната доставка), то всеки разход се записва едновременно и по количество и по стойност. В противен случай, разходът се записва само по количество и оценяването става в края на месеца. При водене на сметките за отделните материали в спомагателната книга в двустранична форма, в този случай може да бъде приложена следната форма:

НАИМЕНОВАНИЕ НА МАТЕРИАЛА С № ПО НОМЕНКЛАТУРА

Приход

Разход

Няколко образци за графировка на партидите в магазинната книга за материалите са дадени в следващите страници при разглеждане на въпроса за оценяването на изразходваните материали.

Завеждането на складовете за материалите става от специални магазинери, които се грижат за добрата уредба на склада и запазване на материалите. Те приемат купените материали, пазят ги и ги предават при нужда на съответните отделения за употребление, като извършват отчитане на материалите само по количество. За тази цел, за всеки материал по номенклатурата се открива специална партида в магазинната книга или се завежда отделна карта, в случай, че се прилага картотечната система. В заглавието на партидата (респ. картата), след като се означи номера на материала по номенклатурата и точното му наименование, се посочва месечната консумация, срокът за доставката, желязната (минималната) наличност, количеството което следва да бъде поръчано след достигане на желязната наличност, единичната мярка на материала и други подобни сведения във връзка с последния. Записванията в Магазинната книга или в Картите се извършват въз основа на документите за движението на материалите и всеки момент те дават сведения за прихода, разхода и наличността на даден материал. Записването на прихода става въз основа на препроводителните документи или приемателния протокол, а разходите се записва въз основа на исканията, срещу които магазинерът отпуща материалите. Записванията в картите могат да стават по стълбов начин, или пък графите приход, разход и наличност да следват една след друга.

Картата за материали може да има следната  форма:

КАРТА ЗА МАТЕРИАЛИ

Номенклатурен № .............

Наименование на материала: ...................................

Измерителна единица (кг, бройки, чифтове и т.н.), кг

Месечен разход: 45 кг

Минимална (желязна) наличност: 45 кг която ако бъде достигната трябва да се направи поръчка за: 90 кг със срок за доставка: 1 месец.

Малко по-опростена графировка за количествено отчитане на материалите от магазинера по стълбов начин дава Белмер а именно:

Наименование на материала: ................................

Група и № по номенклатурата: .............................

Освен по стълбов начин, Картата за материали може да бъде водена и по такъв начин, при който графите приход, разход и наличност следват една след друга. В такъв случай тя може да има следната графировка:

ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ

(фиш за материали)

Единица: ....................                    Магазин при служба .............................

Минимум: ..................

Материал: .................           Размери: ................     Номенклатура:..

Изобщо, графировката на картите може да бъде по-сложна или по-проста, в зависимост от изискванията които се предявяват към тях.

Доста сложна по графировка карта ни дава Penndorf, която се води по стойност и по количество и която във всеки момент може да даде сведения още и за дадените поръчки и тяхното изпълнение, за направените проверки, за наличността (при месечно записване на разхода), за каква цел е изразходване материалите и др. Такова подробно водене на картите обаче е подходящо за отчитане на материалите в счетоводството, но не и в магазина, където е необходимо само количествено отчитане.

По несложна графировка на картите за количествено отчитане на материалите ни дава Белмер и то при водене на картите по такъв начин, че графити приход, разход и наличност следват една след друга.

В този случай графировката на картата е следната:

КАРТА ЗА МАТЕРИАЛИ

Образец от графировка по последния начин за количествено отчитане дава също и Penndorf. Но той дава още и следната подробна схема за количествено отчитане на отдълнитe материали:

КАРТА ЗА МАТЕРИАЛИ

Наименование на материала:

Когато наличността от известен материал достигне до желязната (минималната) наличност, магазинерът или някое друго натоварено лице, веднага уведомява материалната служба за да се направи поръчка за доставяне от дадения материал. Достигането до желязната наличност се забелязва веднага, защото тя е посочена в Картата за материали, като наред с това в нея се посочва и количественото салдо след всеки приход и разход. Също така там е посочено и количеството което следва да бъде поръчано и срока за изпълнение на поръчката. И тези данни се установяват от съответната карта за материали, въз основа на посочените сведения в нея. Искането да се направи поръчка за материали може да има следната форма:

Това искане да се направи поръчка, след преглеждане и преценяване на посочените в него данни от отделението за покупки, се записва в Книга за поръчките, в която по-нататък се следи изпълнението на дадена поръчка по посочения по-рано начин.

Изразходване на материалите и тяхната оценка

Отпущането на материалите от магазинерите на производствените отделения и разните служби, както и на спомагателните складове, става срещу представено от тях специално Искане за материали. Когато индустриалното предприятие разполага с главни и спомагателни складове,то исканията отправени от спомагателните складове до главните имат различен цвят от тези отправени направо от службите до спомагателните складове. Отпуснатите материали от главния склад не се консумират непосредствено, а само се преместват в спомагателните складове, докато отпуснатите материали от последните служат непосредствено за употребление. В много случаи даже исканията отправени от отделенията и службите са различни по цвят, като всяко отделение или служба запазва за себе си един установен цвят на искания. Това различие в цветовете се прави за да се постигне по-голяма прегледност в връзка с изразходването на материалите и да става едно по-бързо ориентиране в това отношение на персонала, който е зает в материалната служба. Поради същите съображения, цвята на исканията може да показва и целта за която се употребяват материалите.

Исканията за материали се отправят от съответните служби до магазинерите които пазят материалите и се издават в няколко екземпляра, в зависимост от организацията по която става отчитането на материалите. Един екземпляр остава в службата която издава искането, друг остава в магазинера който отпуща материалите и въз основана който той прави записвания в съответните карти за материали, а трети екземпляр се изпраща в счетоводството за да се използува за записване на изразходваните материали в съответните сметки на спомагателната книга за материалите. Но ако отчитането на материалите е организирано по друг начин, то исканията могат да се издават и в по-малко екземпляри.

Обикновено исканията се водят само по количество и имат графи за номера на материала по номенклатурата, наименованието на материала, поисканото и действително отпуснатото количество и целта, за която се иска материала. Следователно, исканията могат да имат следната форма:

...........................                                               .............................

(Отделение)                                                  (Дата на издаването)

ИСКАНЕ ЗА МАТЕРИАЛИ №

до ............................. (склад)

В искането се посочва количеството от разните материали които се искат и поради това, че може да не се отпусне това количество което се иска, то в него има графа и за отпуснатото количество. Последното се означава в съответната графа, като се попълват всички издадени екземпляри от съответното искане. В случай че е възможно да се иска само това количество материали, което може да бъде отпуснато, то за количеството на материалите не е необходимо да има две графи, поискано и отпуснато, а само една, в която поисканото и отпуснатото количество ще се покриват.

Исканията се подписват от съответния магазинер и майстор и от началника на отделението или службата. Те служат на магазинера за оправдателни документи за отпуснатите материали и за записване в картите за материалите, а на счетоводството служат като източник за количествено, а понякога и за стойностно записване на изразходваните материали. Магазинерът записва отпуснатите материали по дадено искане в съответните карти за материалите количествено и след всяко записване установява количественото салдо. Записването на отпуснатите материали в картите може да става и периодично, седмично или двуседмично, като отпуснатото количество от всеки материал през дадения период се минава в съответната карта с едно перо, стига условията в даденото индустриално предприятие да позволяват едно подобно отчитане на материалите от страна на магазинера. Освен това, картите за материали могат да се водят и по стойност, в който случай те ще представляват единственото спомагателно отчитане на материалите и ще заместят магазинната книга, но само ако една такава организация на спомагателното отчитане на материалите може да бъде приложена в индустриалното предприятие.

Когато магазинерите водят картите за материалите само количествено, то исканията служат и за количествено отчитане на материалите в счетоводството, където партидите за материалите в магазинната книга или по картотеката се водят по количество и по стойност. Количественото записване на отпуснатите материали тук може да става по всяко искане или периодично в края на месеца, като се прави рекапитулация на исканията от този период, но оценяването и записването по стойност на отпуснатите материали става обикновено в края на месеца.

Когато исканията се използуват за записване на отпуснатите материали и по стойност, било в връзка с калкулациите или във връзка със спомагателните отчитания на материалите, то те имат графи още и за единичната и общата стойност на отпуснатите материали, а също така и други графи във връзка с целта на разхода. Показването на стойността обаче е възможно тогава, когато при отпущането на материалите е известна и цената по която те се отпущат. В такъв случай, отчитането на отпуснатите материали в w съответните партиди на спомагателната книга и по стойност става през течение на месеца, а не само в края на месеца, както се прави когато оценяването на отпуснатите материали става в края на месеца. Следователно, тук както всяка нова доставка на материали се записва по количество и по стойност в съответните спомагателни сметки за материалите, така също по количество и по стойност се записва и всяко отпуснато количество материали.

Графировка на Искане за материали, което да служи и за стойностно отчитане на отпуснатите материали,  намираме у Penndorf, в което се посочва исканото количество материали, какво количество е отпуснато и цената и стойността на отпуснатите материали.

Отпущането на материалите може да стане и по следния начин. Въз основа на искането магазинерът отпуща съответните-материали, като за тях издава фактура. В такъв случай искането служи само да посочи исканите материали, без по-нататък да бъде използувано за каквито и да било записвания във връзка с материалите, поради което в него няма данни за отпуснатите материали. За тази цел тук се използува само фактурата и тя изпълнява същата роля, каквато изпълнява при първия начин искането. Тук могат да се използуват фактури с различни цветове, в зависимост от службата или отделението, което иска материалите, или с оглед предназначението на материалите, а също така фактурата може да послужи само за количествено или и за стойностно отчитане на материалите. С една дума, по отношение на фактурата важи всичко, което по-рано казахме във връзка с искането за материали. Фактурата се подписва от магазинера който отпуща материалите и от лицето което ги приема.

Фактурата за отпуснатите материали може да има следната графировка:

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ЦАР БОРИС" - ВАРНА

....................................                                        .............................................

(Магазин или склад)                                        (Дата на издаването)

ФАКТУРА ЗА МАТЕРИАЛИ № ......................

отпуснати на ......................... срещу Искане № ................. от .......................

Ако фактурата се използува за отчитане на отпуснатите материали и по стойност, то към тези графи се прибавят още две, а именно: за цената и за стойността на материалите.

Отчитането на изразходваните материали става още и с оглед нуждите на калкулациите и предназначението на материалите. Поради това, че материалите се изразходват за най-различни цели, то едни от тях падат в тежест на производствените отделения, други в тежест на спомагателните производства и служби, трети в тежест на разните сметки за разноските, като например с/ка Фабрични  разноски, с/ка  Административни разноски, с/ка Разноски по складовете за материали, с/ка Разноски по продажбите и др., а има и такива материали, които попадат в сметките на постоянните средства, като увеличават стойността на последните и се амортизират заедно с тях. За тази цел, в искането (респ. фактурата) за материали се посочва и сметката, в тежест на която трябва да се отнесе отпуснатия материал. Същото може да се отбележи и при записване на отпуснатите материали в съответните сметки на спомагателната книга за материалите. Записването на отпуснатите материали в съответните сметки-консуматори на материали, става периодично и обикновено в края на месеца, защото невъзможно е това записване да се извършва ежедневно или седмично, не само поради многото работа по систематизиране на данните, но още и поради трудностите, а в много случаи и поради невъзможността, да се установяват всеки ден или седмично цените на изразходваните материали. Систематизирането в края на месеца на данните по изразходваните материали, за да се запишат в обща сума по съответните сметки на главната книга, може да стане или от исканията (респ. фактурите), или от сметките за отделните материали в магазинната книга (респ. картотеката), в зависимост от начина по който е организирана материалната отчетност на индустриалното предприятие. Ако за отчитане на материалите се водят няколко сметки, то при систематизирането на данните трябва да се имат предвид и сметките за материалите, които следва да се кредитират. Въз основа на рекапитулацията за изразходваните материали през даден месец, в края на същия с общи суми се задължават съответните сметки-консуматори на материали и се заверяват сметките за материалите от главната книга.

Освен това, във връзка със специалните (индивидуалните) калкулации, отчитането на изразходваните материали трябва да става с оглед да се дават точни сведения за разхода по калкулационни обекти. Това се постига, като във всяко искане (респ. фактура) за материали, срещу съответния отпуснат материал, се поставя номера на калкулационната карта, каквато се води за всяка специална калкулация. Изразходваните материали се записват в съответните калкулационни карти или само по количество, а след това и по стойност, или едновременно и по количество и по стойност, в зависимост от начина по който се оценяват употребените материали. Вторият начин на записване е възможен само тогава, когато в момента на изразходването на материалите е известна стойността по която те се изразходват. При първия начин на записване, употребените материали се оценяват и записват по стойност само периодично, обикновено в края на всеки месец, защото тогава се установяват стойностите на изразходваните  материали.   Калкулационната карта има за цел да обхване и да събере на едно място всички разноски, които са свързани с произвеждането на единичния продукт или с изпълнението на дадена поръчка и по този начин да образува костуемата стойност на добивания обект.

Установяването на количеството изразходвани материали става по различни начини, в зависимост от вида на материалите. В някои случаи то е точно, а в други приблизително.

Количеството на употребените материали може да се установи:

1. Чрез точно претегляне, преброяване или измерване на разходеното количество. При течните горивни материали това се постига с помощта на специални уреди, които във всеки момент показват количеството консумирани материали, както, например, се постъпва с газьола при електрическите централи.

2. При горивните и смазочни материали разходът може да се установи и по страничен начин, като се знае консумацията на известна машина за един час работа, при което трябва да се държи сметка за броя на часовете, през които машината е била в действие. Изразходваните каменни въглища се определят като се държи сметка за броя на употребените колички въглища и като се знае теглото на една количка.

3. Като се знае наличността в началото на месеца, доставеното количество през месеца и наличността в края на месеца. Разходеното количество ще се установи като от сбора на първите две величини се извади третата.

4. Като се има предвид количеството произведени продукти.

5. Чрез преценяване.

Най-точен е първият начин, защото при него разходът се установява непосредствено. Този начин дава възможност да се упражни и по-ефикасен контрол върху материалите, като злоупотребите с тях могат да бъдат открити своевременно. Освен това, при него всеки момент можем да получим точни сведения за наличността от даден материал.

в) Оценка на изразходваните материали

Във връзка с изразходването на материалите се  явява въпросът за стойността, с която  те трябва  да  вземат участие в костуемата стойност на произвежданите продукти. Изразходваните материали могат да бъдат оценени:

Отчитането на изразходваните материали по костуема стойност е много разпространено в практиката. Този начин е твърде удобен и е за препоръчване при по-спокойни условия, когато цените на материалите са по-постоянни и не са подхвърлени на чести и значителни изменения. При него трябва да различаваме няколко варианта.

В този случай, изразходваните материали се минават по костуемата стойност на наличността в началото на годината, ако такава съществува, а след нейното изчерпване разходът започва да се оценява по стойността на първата доставка. След свършване на първата доставка той се оценява вече по стойността на втората доставка, след, свършване на втората - по стойността на третата и т. н. По този начин наличността на материалите ще фигурира по стойността на последните доставки.

Когато стойностното отчитане на изразходваните материали става по този начин, то партидите на отделните материали трябва да бъдат така устроени, че да дават необходимите сведения за записване. Те трябва да бъдат водени в двустранична форма и освен графите за количество, цена и стойност, разходната страна трябва да има още две графи за количество: една контролна и друга за наличността. В контролната графа се отбелязва последователно разходът, докато достигне размера на съответната покупка, след което се подчертава. Това показва, че разходът който следва след това трябва да бъде оценен вече по стойността на следващата доставка.

При такъв начин за оценяване на изразходваните материали партидите за количественото и стойностно отчитане на отделните материали могат да имат следната графировка:

Материал: ........................................     № по номенклатурата.......................

Внос                                                                                                  Износ

Ако ли изразходваните материали се записват по стойност само в края на месеца, то в дадената схема трябва да бъдат премахнати последните две графи (контролната графа и тази за наличността). В такъв случай, за количественото отчитане на материалите Penndorf дава следната схема, която съдържа необходимите данни за установяване стойността на месечния разход.

Изразходваните материали могат да се оценят по стойността на съответната доставка, от която те са взети, ако материалите от различните доставки се складират отделно и всеки разход може да се определи от коя доставка е направен. В този случай графировката на сметките за отделните материали е както първата схема, само че последните две графи в кредита (контролната и за наличността) са излишни.

Изразходваните материали могат да бъдат оценени по средна костуема стойност и то установена или след всяка доставка, или при записване на всеки разход от материали и по стойност, или в края на предшествуващия месец, или най-после в края на текущия месец при месечно записване на изразходваните материали по стойност. За тази цел най-удобно е сметките за материалите да се водят по стълбов начин.

При записване на изразходваните материали по количество и по стойност в момента на разхода, който начин има ограничени възможности за прилагане, за препоръчване е отчитането на отделните материали да става по принцип по следната схема, която може при нужда да бъде съответно разширена:

Материал: ..............................

№ по номенклатура .......................

Ако изразходваните материали се оценяват по средната костуема стойност от края на предшествуващия или на текущия месец, то разходите за целия месец по количество и стойност се минава в края на месеца с едно перо. Ако отчитането става във форма на сметка, последната ще има следното съдържание:

Материал: ........................................         № по номенклатура: .......................

Приход                                                                                       Разход

Този начин на оценяване по костуема стойност Lowenstein нарича оценяване по книжната стойност на наличността.

Най-после разходът може да бъде оценен по средната костуема стойност само на доставките през последния месец или пък по костуемата стойност на последната доставка. В такъв случай по сметките на материалите ще се явят резултати поради разликите в цените.

От дадените четири начина за оценяване на употребените материали по костуема стойност се вижда, че постепенно оценката се приближава до днешната, сегашната стойност на материалите. При първия и втория начин сме най-отдалечени от нея, защото е меродавна стойността, която са имали материалите твърде отдавна. При третия начин тези недостатъци до известна степен са избегнати, но и тук, макар да се приближаваме до дневната стойност, върху средната костуема стойност на материалите влияят и по-първите доставки. Степента на това влияние зависи от количеството на останалите от по-рано материали. Поради това, че при четвъртият начин е избегнато влиянието на по-раншните доставки, то оценката на изразходваните материали при него се приближава най-много до сегашната стойност на материалите.

д) Начини за установяване костуемата стойност на изразходваните материали в по-малките индустриални предприятия.

Подобен рационален начин за отчитане на материалите, като тук описания, е приложим обикновено в по-големите индустриални предприятия. В по-малките такива, които не могат да издържат една подобна детайлна материална отчетност, определянето на костуемата стойност на изразходваните материали става по косвени начини и то само в края на годината, поради това, че самото счетоводно отчитане на материалите е непълно и не може да даде необходимите сведения за точното установяване количеството и стойността на употребените през годината материали и целите, за които те са употребени. Освен това, тези начини за косвено определяне костуемата стойност на изразходваните материали имат много ограничено приложение, защото тук разходваните материали падат в тежест само на производствената сметка, която е единствена. Следователно, тук няма други сметки-консуматори на материали.

При подобни предприятия, установяването на костуемата стойност на употребените материали може да стане по следните начини:

I. Начин

He се води в главната книга отделна сметка за материалите, като последните се отчитат направо чрез с/ка Производство. В тази сметка минават всички купени материали през годината. Изразходваните материали не се отбелязват, защото с/ка Производство е задължена със стойността на материалите още с приемането им във фабриката. Наличните материали към края и към началото на годината се показват като остатък по с/ка Производство. При този начин за отчитане на материалите, костуемата стойност на консумираните през годината материали ще се установи по с/ка Производство, като разлика между сбора от стойността на наличните материали в начало на годината и на купените през годината от една страна и стойността на наличните материали в края на годината от друга. Така установена костуемата стойност на изразходваните материали през течение на годината не подлежи на записване, защото тя фигурира вече в дебитната страна на с/ка Производство. При този начин за отчитане на материалите с/ка Производство загубва своя характер на калкулационна сметка. В този случай, партиди за отделните материали или не се водят, или ако се водят, то в тях се извършва само количествено отчитане на материалите и то извън счетоводството.

Следният пример ще ни покаже как в този случай се записват доставените материали и разноските  по тях.

Пример

1. 
   Наличността от материали в начало на годината възлиза на 124003.
   
2. 
   Купуваме в брой сурови материали за 80000.
   
3. 
   Купуваме в кредит горивни и др. материали за 42600.
   
4. 
   Купуваме в кредит сурови материали за 289300.
   
5. 
   Купуваме в брой разни материали за 67100.
   
6. 
   Заплащаме следните разноски по покупката и доставянето на материалите: мито 38600, навло 9700, застраховка 860, комисионна 950, превоз 500 и разни други разноски 730.
   

Този начин за отчитане на материалите има съществения недостатък, че не отразява движението на материалите в обсега на счетоводството, защото за отчитане на материалите не се водят нито колективни сметки в главната книга, нито партиди за отделните материали в спомагателната книга или пък такива във форма на картотека. Следователно, тук материалите не се обхващат от счетоводната система и ако стават никакви количествени отчитания във връзка с тях, то те се правят съвсем свободно и поради това не се намират във връзка със съответните записвания. Следствие на това и тези свободни отчитания на материалите- не могат да бъдат контролирани като такива от една страна, а от друга страна тук не може да се упражни по счетоводен път известен контрол върху самите материали и то по простата причина, че липсват необходимите за тази цел записвания във връзка с тях.

За отчитане на материалите в главната книга се води една или няколко сметки за тях (например, с/ка Материали, или пък с/ка Сурови материали и с/ка Спомагателни материали). Тези сметки се дебитират в началото на годината със стойността на наличните материали по инвентара и през годината със стойността на купените материали. Стойността на изразходваните през годината материали се установява само в края на годината, като от сбора по дебитната страна на с/ка Материали (при водене само на една сметка за материалите) се спадне стойността на наличните материали към края на годината. Така определена костуемата стойност на изразходваните през годината материали се записва в дебит на с/ка Производство и в кредит на с/ка Материали.

По същия начин се постъпва и тогава, когато за отчитане на материалите се водят две или повече колективни сметки. По всяка от тях в края на годината, посредством посочения аритметичен начин, се установява костуемата стойност на употребените през годината съответни материали и се правят записвания по съответните сметки от главната книга.

Ако използуваме предшествуващия пример, при условие че наличните материали към края на годината се оценяват на 90000, то записванията по сметките при този начин на отчитане материалите ще станат както следва:

При този начин се отчита само прихода от материали. Употребените материали обаче не се отчитат по един точен начин и то при тяхното изразходване, а стойността им се установява едвам в края на годината и по аритметичен път. Тук за материалите могат да се водят и спомагателни отчитания, които ще обхванат прихода цялостно, но изразходваното количество по всеки материал и неговата стойност се установява само в края на годината по аритметичен начин. С оглед на това и партидите на отделните материали могат да бъдат устроени и водени по такъв начин, който да съответствува на собствеността на възприетата система за отчитане на материалите. Количеството и стойността на разхода по всяка отделна партида се установява в края на годината, като от сбора от наличността в началото на годината и доставеното през годината се извади наличността към края на годината.

В дадения пример дебитният сбор по с/ка Материали е 654340, който представлява стойността на наличността в начало на годината и стойността на доставените материали през годината. Като извадим от тази сума стойността на наличността в края на годината 90000, ще получим стойността на употребените през годината материали, а именно 564340. С тази сума се дебитира с/ка Производство и се кредитира с/ка Материали.

Макар при този начин за отчитане на материалите прихода от материали да се отчита подробно и рационално, то поради липсата на подобно отчитане и по отношение на разхода, то и при него не може да се постигне едно пълно отчитане на материалите и един по-ефикасен контрол върху тях. Все пак, в сравнение с първия начин той е за предпочитане и без съмнение е с явни преимущества пред него.

Отчитането на материалите в главната книга става чрез откриване на една или повече сметки за тях, които се дебитират в началото на годината със стойността на материалите по инвентара. Доставените през годината материали се записват направо в дебит на с/ка Производство, а разходите през годината не се записва в никоя сметка. В края на годината чрез инвентаризацията се установяване стойността на наличността. Ако наличността в началото на годината е по-голяма от тази в края, то разликата трябва да се запише в дебит на с/ка Производство и в кредит на с/ка Материали (при водене на една сметка за материалите), след което дебитното салдо по с/ка Материали ще показва стойността на наличните материали в края на годината. Подобно положение показва, че са употребени не само купените през годината материали, но и част от наличността към начало на годината и то в размер на горната разлика.

Ако наличността в началото на годината е по-малка от тази в края, то разликата между тези наличности трябва да се запише в дебит на с/ка Материали и в кредит на с/ка Производство, след което дебитното салдо по с/ка Материали ще съответствува на наличността от материали към края на годината. Това положение показва, че не всички купени през годината материали са употребени, а по-малко в размер на горната разлика. По този начин за отчитане на материалите, костуемата стойност на изразходваните материали се установява в края на годината чрез стойността на купените през годината материали и разликата между наличността в началото и в края на годината.

Като използуваме горния пример, то записванията по сметките тук ще станат по следния начин:

Този начин се приближава много до първия начин за отчитане на материалите и има същите дефекти. Разликата между двата начина е тази, че тук се води с/ка Материали, която отразява само наличността в начало и в края на годината. Тук с/ка Материали се дебитира с наличността в начало на годината 124000 и понеже наличността в края на годината е по-малка, т. е. 90000, то разликата 34000 показва, че за същата стойност са изразходвани материали от наличните. Ето защо, с 34000 се дебитира с/ка Производство и се кредитира с/ка Материали, след което дебитното салдо става 90000, колкото е и наличността в края на годината. Всички доставени материали през годината и всички направени разноски по тях се записват направо в дебит на с/ка Производство.

Описаните три начина за установяване костуемата стойност на употребените материали имат съществения дефект, че разходът не се установява непосредствено при неговото извършване, а само в края на годината и то по аритметичен начин. Поради това, този начини за отчитане на материалите не дава възможност да се упражни един ефикасен контрол върху постъпилите и изразходвани материали и да се предотвратят или открият възможните злоупотребления   при материалите.

2. Оценка по дневна стойност

При по-значителни и дълготрайни повишения в цените на материалите, много автори препоръчват употребените материали да се оценяват по дневната им стойност. При подобна оценка, която се прилага извънредно много в Съединените Щати, костуемата стойност на произведените фабрикати ще съответствува на действителните условия, при които предприятието е принудено да си набавя материалите. Когато при едно по-значително повишение в цените на материалите, употребените материали се вземат предвид при калкулациите по дневната им стойност, то предприятието ще бъде в състояние да си набави необходимите за своята дейност материали по повишените цени. W.le Coutre поддържа, че изразходваните материали трябва да се оценяват по дневната им стойност и при спадане цените на материалите. Според него, дневната стойност на материалите трябва да се вземе предвид при калкулациите, когато цените на материалите отбелязват изобщо чести колебания, за да може предприятието да реализира такава костуема стойност на фабрикатите, която да съответствува на цените на неговите конкуренти, които доставят материалите по дневни цени.

При оценяване на разходваните през годината материали по дневната им стойност Penndorf предлага отчитането на материалите да става по следния начин. С/ка Материали да се дебитира с костуемата стойност на купените материали. При изразходване на материалите с костуемата стойност на последните да се кредитира с/ка Материали (за да остане чиста сметка), а с дневната им стойност да се дебитира с/ка Производство, като разликата между тези две стойности се отнесе в с/ка Разлики в цените на материалите. По такъв начин с/ка Материали ще си остане чиста сметка, а с/ка Разлики в цените на материалите, която ще отчита конюнктурните печалби и загуби (при спадане цените на материалите), ще се приключи в края на годината със с/ка Загуби и печалби. С това, покупката на материалите от една страна и тяхното складиране и пазене от друга, ще се третират като самостоятелни служби в индустриалното предприятие, всяка от които пресмята за себе си отделно. В същото време благоприятният или неблагоприятният резултат по с/ка Разлики в цените на материалите ще покаже доколко умело материалното отделение използува благоприятната конюнктура при покупка на материалите.

Поради това назначение на с/ка Разлики по материалите, Löwenstein в своя труд Kalkulationsgewinn und bilanzmässige Erfolgsrechnung in ihren gegenseitigen Beziehungen, Leipzig 1922, S. 135, я нарича с/ка Конюнктурни резултати (Konjunkturerfolgs-Konto).

Към така даденото разрешение на този въпрос ще дадем следните пояснения по отделно за случаите когато има конюнктурна загуба и конюнктурна печалба.

При спадане цените на материалите се получава конюнктурна загуба, която може да бъде отчетена в специална сметка или в една обща сметка за разликите в цените на материалите. В края на годината тази загуба следва да бъде отнесена като резултат в с/ка Загуби и печалби. По този начин се отговаря на схващането, че когато пазарните цени на оборотните средства спаднат, то в резултат на това се намалява и стопанската сила на предприятието, което трябва да бъде отразено и в неговата отчетност чрез оценяване на тези имущества по тяхната пазарна стойност. Макар и доставените материали от индустриалното предприятие да не са самостоятелно отчуждаеми имущества, то това схващане по отношение конюнктурната загуба е меродавно и за тях, защото когато пазарните цени на материалите спаднат, то и в такъв случай пак настъпва едно намаление в стопанската мощ на предприятието. Когато пазарните цени на материалите спаднат под костуемите, в практиката се постъпва по следния начин. Това спадане не се взема под внимание през течение на годината и до края на същата употребените материали в производството и за службите се оценяват по тяхната костуема стойност. В края на годината обаче при приключването, наличните материали се оценяват по тяхната пазарна стойност, като установената загуба се записва в с/ка Загуби и печалби. По такъв начин, употребените след това подобни материали в предприятието се минават вече по пазарната им стойност, която те са имали в деня на приключването.

От този начин за отчитане на изразходваните през годината материали по дневната им стойност се вижда, че в годишния резултат ще се включи известна конюнктурна печалба, която произлиза от повишените цени на материалите. Това може да се избегне, като в края на годината с/ка Разлики с цените на материалите се остави с кредитно салдо в размер на разликата между дневната и костуемата стойност на онези изразходвани материали, които в края на годината са още в процес на преработване или влизат в състава на наличните фабрикати, а останалата сума по с/ка Разлики в цените на материалите се отнесе в с/ка Загуби и печалби. Това кредитно салдо по с/ка Разлики в цените на материалите ще се появи в годишния баланс като специално пасивно перо, което от гледна точка на оценките в годишните баланси ще бъде корекционно перо.

За да се уяснят по-добре записванията във връзка с оценяването на изразходваните материали по дневна стойност, ще си послужим със следния пример:

1. Купуваме материали в брой за 140000.

2. Купуваме материали в кредит за 302000.

3. Заплащаме разноски по покупката и доставянето 45000.

4. Употребени материали в производството по костуема стойност 170000, а по дневна стойност 185000.

5. Доставяме материали в брой за 200000.

6. Употребени материали в производството по костуема стойност 295000, а по дневна стойност 289000.

7. Купени материали в кредит за 150000.

8. Заплатени разноски по покупката 10000.

9. Употребени материали в производството по костуема стойност 60000, а по дневна стойност 67000.

10. Употребени материали в производството по костуема стойност 120000, а по дневна стойност 115000.

11. Поради спадане пазарните цени на някои материали под костуемата стойност, то разликата между пазарната и костуемата стойност на наличността от тези материали в края на годината възлиза на 12000.

12. Частта от конюнктурната печалба, която съответствува на онези употребени материали, които към края на годината са в процес на преработване или влизат в състава на наличните фабрикати, възлиза на 4000.

13. Наличните материали в края на годината се оценяват на 190000.

Ако с/ка Материали се води като смесена сметка и ако всички конюнктурни резултати се отнасят в края на годината в с/ка Загуби и печалби, то записванията във връзка с горните операции могат да станат по следния начин: гледна точка на оценките в годишните баланси ще бъде корекционно перо.

За да се уяснят по-добре записванията във връзка с оценяването на изразходваните материали по дневна стойност, ще си послужим със следния пример.

Пример

2. Купуваме материали в кредит за 302000.

3. Заплащаме разноски по покупката и доставянето 45000.

4. Употребени материали в производството по костуема стойност 170000, а по дневна стойност 185000.

5. Доставяме материали в брой за 200000.

6. Употребени материали в производството по костуема стойност 295000, а по дневна стойност 289000.

7. Купени материали в кредит за 150000.

8. Заплатени разноски по покупката 10000.

9. Употребени материали в производството по костуема стойност 60000, а по дневна стойност 67000.

10. Употребени материали в производството по костуема стойност 120000, а по дневна стойност 115000.

11. Поради спадане пазарните цени на някои материали под костуемата стойност, то разликата между пазарната и костуемата стойност на наличността от тези материали в края на годината възлиза на 12000.

12. Частта от конюнктурната печалба, която съответствува на онези употребени материали, които към края на годината са в процес на преработване или влизат в състава на наличните фабрикати, възлиза на 4000.

13. Наличните материали в края на годината се оценяват на 190000.

I Начин

Ако с/ка Материали се води като смесена сметка и ако всички конюнктурни резултати се отнасят в края на годината в с/ка Загуби и печалби, то записванията в връзка с горните операции могат да станат по следния начин:

В този случай с/ка Материали се кредитира с дневната стойност на изразходваните материали. Поради това, че тя е смесена сметка, то във връзка с условие 11 и 12 не се правят никакви записвания. Крайният резултат по с/ка Материали, отнесен в с/ка Загуби и печалби, е загуба 1000, като конюнктурните загуби възлизат на 23000, а конюнктурни-те печалби възлизат на 22000.

II Начин

В случай че с/ка Материали се води като чиста сметка и всички конюнктурни резултати се отнасят през годината в специална сметка, а в края на годината салдото по последната се пренася в с/ка Загуби и печалби, то записванията във връзка с  горните   операции   стават по следния начин:

В този случай, с/ка Материали се кредитира с костуемата стойност на употребените материали. В края на годината по нея се получава загуба 12000, поради преоценяване на някои от наличните материали по по-ниската им пазарна стойност. Тази загуба се отнася в с/ка Разлики в цените на материалите. В дебитната страна на последната сметка се отнасят през течение на годината и разликите (конюнктурните загуби) между по-високата костуема стойност и по-ниската дневна стойност на изразходваните материали, а в кредитната страна се записват конюнктурните печалби от употребените материали. Салдото по тази сметка в края на годината показва крайния резултат от разликите в цените на материалите (в случая загуба 1000) и се отнася в с/ка Загуби и печалби.

При условие, че с/ка Материали се води като чиста сметка и за конюнктурните резултати се води специална сметка, а нереализираната част от конюнктурната печалба се поставя в баланса като корекционно перо, то горните операции предизвикват следните записвания по сметките:

Тук по с/ка Разлика в цените на материалите се получава загуба от 5000, която се пренася в с/ка Загуби и печалби, а кредитното салдо по същата в размер на 4000 представлява корекционно перо и се записва в пасива на баланса. По този начин, резултатите от дейността на индустриалното предприятие няма да бъде повлияни от конюнктурните печалби.

IV Начин

Тук се постъпва по същия начин както в предшествуващия, но конюнктурните загуби и печалби се отчитат в отделни сметки. Тогава даденият пример предизвиква следните записвания:

От тук се вижда, че по с/ка Конюнктурни загуби се получава 23000 загуба, а по с/ка Конюнктурни печалби се получава 18000 печалба, като и двете суми се записват в с/ка Загуби и печалби. Последната, в връзка с конюнктурните резултати, показва загуба 5000, както и при предшествуващия начин. А кредитното салдо от 4000 по с/ка Конюнктурни печалби се записва в пасивната страна на баланса като корекционно перо.

Този начин за отчитане на конюнктурните резултати е най-прегледен, поради разделното отчитане на конюнктурните загуби и печалби.

Забележка. При постоянно и по-значително повишение в цените на материалите, прилагането на дневната стойност има голямо значение за запазване материалната сила на индустриалното предприятие и изобщо за възпроизвеждането на употребените блага. В този случай, обаче, оценяването на изразходваните материали по дневна стойност ще има за последствие появяването на конюнктурни печалби в предприятието, които следва да се неутрализират с корекционно перо, за което вече говорихме. Но отчитането по този начин на конюнктурните печалби създава много записвания, които увеличават работата във връзка с отчетността на предприятието. Материалната сила на предприятието, обаче, ще бъде запазена и тогава, когато в този случай изразходваните материали се оценяват по костуема стойност, с което ще се избегне отчитането на конюнктурни печалби, но при установяване на продажната цена елементите на костуемата стойност, респективно материалите, ще се поставят по възпроизводителната им (дневната) стойност. Разбира се, така установената костуема стойност на продукта няма да се съвпада със счетоводната му костуема стойност. Ако при установяване на продажните цени се постъпва по този начин, то след продажба на продукта ще има възможност да се въз-произведат елементите на неговата костуема стойност, като наред с това няма да се внасят усложнения в счетоводното отчитане на тези елементи и в случая на материалите.

3. Оценка по нормална стойност

Изразходваните материали могат да се оценяват и по нормална стойност. Последната остава постоянна през един по-продължителен период време, докато настъпилата промяна в конюнктурата не наложи   нейното изменение. Поради това, прилагането на нормалната стойност опростява записванията по отчитане на материалите и то особено спрямо използуването на костуемата стойност.

Нормалната стойност може да се приложи с цел да замести или костуемата или пък дневната стойност на изразходваните материали.

Когато нормалната стойност замества костуемата, с/ка Материали се кредитира с нормалната стойност на изразходваните материали, поради което по тази сметка ще се образува и резултат. Последният ще бъде печалба, ако нормалната стойност е по-висока от костуемата и загуба, ако тя е по-ниска от костуемата. Този резултат ще покаже в каква степен нормалната стойност постига своето предназначение. Ако той е незначителен, в края на годината се отнася или направо в с/ка Загуби и печалби или чрез с/ка Калкулационни разлики. Това показва, че нормалните цени са правилно установени и следва да се запазят и използуват и за напред. Ако резултатът е значителен, то той следва да бъде разпределен между съответните сметки с цел да се коригират допуснатите грешки от прилагането на нормалните цени. Същевременно това показва, че при установяване на нормалните цени са били допуснати значителни грешки, поради което за напред тези цени трябва да бъдат съответно изменени.

Когато нормалната стойност замества дневната стойност на изразходваните материали, отчитането на материалите става по същия начин както и при прилагане на дневната стойност. Разликите, обаче, между нормалните и дневни цени на изразходваните материали не се отчитат, поради което тези цени трябва да бъдат от време на време сравнявани, за да се види доколко те се приближават или отдалечават. При по-чести и значителни колебания в пазарните цени, сравняванията трябва да стават през по-къси интервали, като при констатиране на значителни отклонения нормалните цени трябва да бъдат съответно изменени.

Прилагането на нормалната стойност в индустриалните предприятия за оценяване на изразходваните материали може да стане и от следните съображения. След като предприятието установи значението на материалите в костуемата стойност на продукта констатира, че за да бъде конкурентноспособно то трябва да добие необходимите за неговата дейност материали по определена костуема стойност. Последната именно играе роля на нормална стойност при оценяване на изразходваните материали, която нормална стойност при такива условия добива особено важно значение и смисъл в дейността на индустриалните предприятия. Доколко предприятието е доставило материалите на изгодни условия ще се види от констатирания резултат по с/ка Материали, ако последната се води като смесена сметка. Тя ще се дебитира с костуемата стойност на доставените материали, а ще се кредитира с нормалната стойност на изразходваните материали. Печалбата по с/ка Материали показва, че предприятието е постигнало своята цел, защото е доставило материалите на по-ниска стойност от нормалната. Констатираната загуба по с/ка Материали, обаче, е указание, че стопанският план на предприятието не е успешно реализиран, защото фактически материалите се доставят на по-високи цени от предвидените (нормалните). При последния случай, ако загубата е значителна, предприятието трябва да рационализира своята материална служба и да направи всичко възможно да достави материалите при по-изгодни условия, или ако това е непостижимо, то трябва да коригира своя стопански план, като направи известно увеличение на нормалната стойност. Ако резултатът по с/ка Материали е незначителен, то той се отнася в с/ка Загуби и печалби. Ако ли същият възлиза на голяма сума, то той трябва да бъде съответно разпределен между сметките - консуматори на материали, за да се получи вярна костуема стойност на произведените фабрикати.

За да стане по-нагледно и ясно как става отчитането на материалите при оценяване на изразходваните материали по нормална стойност, ще си послужим със следния пример.

Пример

1. Купуваме материали в брой за 150000.

3. Заплащаме разноски по покупката и доставянето 50000.

4. Употребени материали в производството по костуема стойност 160000, а по нормална стойност 179000.

5. Доставяме материали в брой за 214000.

6. Употребени материали в производството по костуема стойност 300000, а по нормална стойност 298000.

7. Купуваме материали в кредит за 163000.

8. Заплащаме разноски по покупката и доставянето 17000.

9. Употребени материали в производството по костуема стойност 74000, а по нормална стойност 79000.

10. Употребени материали в производството по костуема стойност 135000, а по нормална стойност 131000.

11. Наличните материали в края на годината се оценяват по костуема стойност 220000.

Ако с/ка Материали се води като смесена сметка, то във връзка с горните операции ще станат следните записвания в сметките:

В този случай по с/ка Материали се получава печалба 18000, като краен резултат от разликите между костуемата и нормалната стойност в изразходваните през годината материали, която печалба в края на годината се отнася в с/ка Загуби и печалби.

Ако с/ка Материали се води като чиста сметка, а разликите се отнасят в с/ка Разлика в цените на материалите, то горните операции ще предизвикат следните записвания в сметките:

Тук по с/ка Разлика в цените на материалите се получава, както и при първия начин, краен резултат 1800G печалба, която в края на годината се отнася в с/ка Загуби и печалби.

Отчитането на материалите по нормална стойност може да обхване както изразходваните, така и купените материали. Според Penndorf, в такъв случай с/ка Материали се дебитира с купените материали по нормална стойност, а се кредитира с изразходваните материали също по-нормална стойност. Разликата между костуемата и нормалната стойност на купените материали, още с приемане на материалите в склада, се отнася в с/ка Разлика в цените на материалите. Когато костуемата стойност на купените материали е по-висока от тяхната нормална стойност, разликата се записва в дебит на с/ка Разлики в цените, а когато тя е по-ниска, разликата се записва в кредит на същата сметка. Незначителното салдо по с/ка Разлики в цените в края на годината показва, че предприятието доставя материалите на изгодни цени и се отнася в с/ка Загуби и печалби. Големият размер на салдото показва, че или материалната служба при покупка на материалите е действувала неправилно, или че са настъпили значителни конюнктурни промени, поради което това салдо трябва да бъде съответно разпределено, за да се получи върна калкулация и правилна оценка на материалите. А в зависимост от причините за подобно салдо или материалната служба трябва да бъде реорганизирана, или нормалните цени променени.

Пример

1. Купуваме материали в брой за 168000 и правим разноски по покупката и доставянето 12000. Нормалната стойност на тези материали е 190000.

2. Купуваме  материали в кредит за 72000 и правим разноски по покупката и доставката 3000. Нормалната стойност на доставените материали е 73000.

3. Доставяме материали в брой за 240000 и правим разноски по доставянето 20000, които по нормална стойност възлизат на 268000.

4. Употребени материали в производството по нормална стойност за 430000.

5. Купуваме материали в брой за 380С00 и правим разноски по покупката 15000. По нормална стойност купените материали възлизат на 389000.

6. Употребени материали в производството по нормална *стойност за 200000.

7. Доставяме материали в кредит за 102000 и правим разноски по доставянето 20000. Нормалната стойност на доставените материали е 109000.

8. Употребени материали в производството по нормална стойност за 340000.

Записването на тези операции по предложения начин от Penndorf се извършва както следва:

Проф. Ф. Белмер предлага разликата между костуемата и нормалната стойност на купените материали да се изрази чрез с/ка Покупка на материали. За тази цел, тази сметка се дебитира с костуемата стойност на купените материали, а се кредитира с тяхната нормална стойност като същевременно се дебитира с/ка Материали. Със салдото по с/ка Покупка на материали се постъпва по същия начин както и с това по с/ка Разлики в цените. В този случай, горните операции ще се запишат в сметките последния начин:

И тук крайният резултат от разликите в цените на материалите е загуба 3000, която се установява по с/ка Покупка на материали и в края на годината се отнася в с/ка Загуби и печалби.

Искането за отпускане на материали е изпълнителен, вътрешен и първичен документ. Използва се при отпускане на материали от склада и предаването им в употреба – за производството, обращение и експлоатация. Съставя се отделно искане за всеки отделен случай. Употребява се когато отпускането на материалите има епизодичен характер. Документът се попълва от потребителя на материалите или от ръководителя на направление счетоводство. Съставят се 2 или 3 екземпляра, според счетоводната политика на предприятието. Единият екз. е за потребителя, другият за счетоводството, а третият – за лицето, отпуснало материалите.

Складова разписка за приемане/предаване на материали според своя характер е изпълнителен документ. С този док. се определя матер. отговорност на лицето, което приема материалите; лицето, което ги предава и лицето, което ги отпуска. Скл. разписка се използва при приемане в склада на материали, които могат да бъдат съпроводени с фактура, приемателен док. или др. документи; при заприхождаване на произведена продукция; получени материали от ликвидация и заприхожд. им в склада;
Предаване на материалите от 1 склад в друг в едно и също предприятие, когато МОЛ е различен. Съставя се в 2 екземпляра  – 1 към фактурата/за счетоводството/ и 1 за МОЛ. Скл. разписка трябва да има пореден № и дата, месец и година на постъпване в склада. Попълва се името на доставчика и адреса, № фактура, дата, месец, година и адрес на доставчика на стоката и услугата, склада в който е постъпила стоката. Описва се наименованието на материалите, мярка и количество.