До снс по икономически теории и международни икономически отношения при в а к

за дисертационния труд „ФИНАНСОВО РАЗВИТИЕ И ИКОНОМИ-ЧЕСКИ РАСТЕЖ (ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ: 1991 – 2006)” на доц. д-р Стати Василев Статев за присъждане на научната степен „доктор на икономическите науки” по научната специалност 05.02.01 Политическа икономия

Изследователски профил: теоретична и приложна макроикономика – равновесие, растеж, макроикономически анализ.

Бил е на специализации и е чел лекции като гост-професор в Бостънския университет – САЩ и в Московския университет.

Настоящ статус: доцент в катедра Икономика на УНСС, първи зам. ректор на университета, член на Управителния съвет на БНБ. Чете лекции в НБУ и в Софийския университет; добра езикова подготовка по английски и руски език.

• 
  акцентира се на влиянието на финансовата система върху реалната икономика. Обратната зависимост – от реалния към финансовия сектор по презумпция се приема за второстепенна, въпреки че в теорията още в средата на миналия век Джоан Робинсън лансира противоположна теза;
  
• 
  установява се наличието на зависимости, но не се търси причинността в тях;
  
• 
  емпиричните изследвания са панелни, за групи страни. Поради широкия обхват на обекта и различията в него (различия между страните) при тези изследвания се достига само до най-общи констатации.
  

• 
  търси се двустранната връзка между финанси и кономика, т.е. не само въздействието на финансовата система върху реалната икономика, но и обратното въздействие от реалната икономика към финансовата система;
  
• 
  изследването е за конкретна страна, което позволява задълбочаване на анализа;
  
• 
  търси се не само наличието на връзки, а и причинността в тях и посоката на причинността;
  
• 
  установените причинности се диференцират на краткосрочни, дългосрочни и на притежаващи едновременно и краткосрочно, и дългосрочно действие;
  
• 
  реалният сектор се наблюдава не само като цяло, но и в негови съставни измерения – инвестиции, правителствени покупки, заетост, външнотърговски стокообмен и инфлация;
  
• 
  оценките за влиянието на факторите от финансовия и от реалния сектор се прогнозират при различни дължини на прогнозния хоризонт.
  

• 
  поради невъзможност за квантифициране не е отчетено влиянието върху финансовата система на неикономически фактори като политическа система, институционална среда, макроикономически регулации;
  
• 
  финансовата система се има предвид в трите си съставни части – банкова система (централна банка и търговски банки), небанкови финансови институции и фондова борса, но при иконометричния анализ тя е представена само от подсистемата търговски банки (поради недостиг на информация).
  

В първия раздел са теорията и методологията. Във втория са емпиричните изследвания. Те са за периода, обявен в заглавието на дисертацията, 1991-2006 г., и започват (гл. І) с традиционен статистически анализ (дескриптивен, описателен анализ) на развитието на реалната икономика и на банковата система, разгледани поотделно. При банковата система е акцентирано върху дълбочината на банковото посредничество, измерена чрез неговия обем. Изследват се също относителната значимост на централното (БНБ) и на търговското банкиране и активността на банковата система по превръщането на спестяванията в инвестиции за неправителствения сектор.

Следващ етап (гл. ІІ) и задълбочаване на емпиричния анализ е изследване чрез иконометричен апарат на взаимовръзката между реалната икономика и банковата система като развитието на реалната икономика е представено чрез икономическия растеж. Търсят се: краткосрочни причинности (по Грейнджър), дългосрочни зависимости (по Йохансон) и причинности (по Валд). Използва се също апаратът на производствените функции. Интересен е анализът за посоката на причинността, а също и прогнозирането на развитието на зависимостите и причинностите. Резултатите от иконометричния анализ са твърде интересни, но не е възможно да се приведат в рецензията, дори и в резюме; в дисертацията те са обобщени на с. 377-380.

Трети етап на емпиричните изследвания: на основата на показатели за финансовото развитие, за които няма достатъчно дълги редове, покриващи целия наблюдаван период, се анализират тенденциите в ефективността и пазарната структура на банковата система, мястото и ролята на небалансовите институции и на фондовата борса във финансовата система, с което се допринася за изграждане на цялостна представа за развитието на финансовата система и връзката й с развитието на реалната икономика.

Авторът демонстрира професионална компетентност в областта и на икономическата теория, и на количествените методи и приложния анализ и добро владеене на чужди езици; една несъмнено удачна и не много често срещаща се комбинация, в основата на която стоят двете му университетски образования (по икономическа теория и по математика), а преди тях – езикова и математическа гимназия.

Характерна черта на дисертацията е подчертаната яснота при формулирането и декомпозирането на проблемите и последователността в тяхното разработване. Не само в дисертацията като цяло, но и във всеки от двата раздела, във всяка от главите на разделите и във всеки параграф от главите експлицитно и по разбираем за читателя начин се обявява какво се изследва в съответната структурна част от дисертацията, как се изследва, защо, каква е връзката на това изследване с предходните и следващите го.

Логиката и структурата на дисертацията са удачни и са убедително защитени.

По мащабите и методологическата си фундираност изследването е първото по рода си у нас, а, както се спомена в началото на рецензията, в Европа и по света не са много подобни изследвания за отделна конкретна страна.

Приносите са добре формулирани (нещо, което не винаги е налице при дисертациите, вкл. при дисертации за доктор на науките). Имам известни несъгласия с позицията на автора, изразена в шестия принос. Не приемам седмия принос. На шестия и седмия принос ще се спра по-нататък в рецензията.

Обобщени основните резултати (приноси) в дисертацията според мен са:

1. 
   Постигнат е напредък в развитието на теоретико-методически основи за емпирично изследване на взаимовръзките между финансово развитие и икономически растеж. Напредъкът е в:
   
   • 
     засилването на обвързаността на методологията на емпиричния анализ с икономическата теория;
     
   • 
     въвеждането на неизползвани досега характеристики в анализа на реалната икономика и финансовото развитие;
     
   • 
     и в методологическото допускане на възможността за двупосочно влияние и причинност.
     
2. 
   Операционализирани са нови или производни на съществуващите показатели за изследване на финансовата система.
   
3. 
   Емпирично са изведени основни характеристики на поведението на банковата система (дълбочина на банковото посредничество, банкиране към неправителствения сектор, банкова ефективност), на небанковите финансови институции, на фондовата борса и на финансовата система в цялост (на нейния размер, активност, структура и ефективност).
   
4. 
   Обоснована е триетапна иконометрична методология за изследване на зависимостта между финансово развитие и икономически растеж в отделна страна.
   
5. 
   Установени са краткосрочни и дългосрочни причинности между икономическия растеж и развитието на банковата система. Идентифицирани са зависимости, при които е налице и краткосрочна, и дългосрочна причинност.
   
6. 
   По отношение на силата на въздействията и трансмисионните им механизми: установено е, че до средата на 1997 г. въздействието на финансовото развитие върху реалната икономика е слабо и негов основен трансмисионен механизъм е отвореността на икономиката; след това въздействието осезаемо се засилва и се пренася главно чрез инвестициите.
   
7. 
   Направен е обобщаващ извод, че с развитието и нормализацията на макро- и микропазарната среда след 1997 г. взаимодействието между финансовия и реалния сектор се засилва и става икономически по-рационално. (Това може да се предположи логически и без изследвания. Приносът е в емпиричното доказване на логическото предположение.)
   
8. 
   И в методологическата си част, и в емпиричните си резултати дисертацията съдържа още един, необявен от автора, но реално постигнат и значим според мен принос: допринася се за потвърждаването на изказаната за пръв път от Джоан Робинсън в средата на миналия век и след това позабравена в западната литература теза за влиянието на реалната икономика върху развитието на финансовата система.
   

1. По съотношението „финанси – икономика”. Дисертацията изследва взаимодействията между развитието на финансовата система от една страна, и, от друга, развитието на икономиката, представено от икономическия растеж, измерван чрез изменението на показателя БВП. Финансите (финансовата система) са съставна част на икономиката. На много места се говори за „реален сектор” (с. 2, 3, 5, 37, 87 и др.) и за „реална икономика” (с. 29 и др.), под което се разбира икономиката без финансите, а взаимодействията финансов сектор – реален сектор се интерпретират като отношения между два отделни сектора на икономиката. В гл. втора, параграф 1.2.2 се избират показатели за реалния сектор. Но избраните показатели не са за реалния сектор, а са икономиката, вкл. финансовия сектор, т.е. за реалния плюс финансовия сектор. (На с. 62 има пояснение в този смисъл (поставено струва ми се след първото обсъждане на дисертацията), но то се губи сред десетките други страници в различни части на дисертацията, където се обсъжда релацията финансов – реален сектор.) Емпиричният анализ не е за взаимовръзките между двете части на икономиката – финансов и реален сектор, а между частта (финансов сектор) и цялото (икономиката, вкл. финансовия сектор). Предвид състоянието на данните по друг начин не би могло да бъде, а поради малкия относителен дял на финансовия сектор в използваните показатели (5% при БДС) резултатите от динамичния анализ са валидни и за икономиката като цяло, и само за реалния сектор (който е 95% от нея). Но би могло да се пожелае малко повече прецизност в изложението и поясненията.

2. Показателят БВП на човек от населението е твърде спорен като показател за икономическия растеж, въпреки че се използва в световната литература; особено спорен е за условията на България, където след 1989 г. населението отначало силно, а после по-слабо, но непрекъснато намалява.

3. В по-нататъшната си работа авторът би могъл да помисли също върху неотчетените фактори (те са уговорени на с. 7 от дисертацията и на с. 7 от автореферата). Възможно е влиянието на неотчетени фактори да е по-значимо от влиянието на някои от отчетените.

4. Зависимости и причинност по Грейнджър. Тестът на Грейнджър се е превърнал в стандарт за световната литература. Той установява наличието на зависимости (съответствия, корелация), в които може да има, но може и да няма причинност. (Авторът обяснява това твърде добре на с. 135-137.) В дисертацията формулите „зависимост на Грейнджър” и „причина по Грейнджър” са равнопоставени (вж. с. 137 и др.) и това поражда въпроси. Във всеки случай причинността по Грейнджр не винаги е причинност в обичайния смисъл на този термин в икономическия анализ.

5. По надеждността и доказателствената сила на емпиричните резултати, интерпретирани за реалностите, за които те се отнасят. Това е деликатен въпрос за емпиричния анализ изобщо, а не само за дисертацията, особено при работа с по-сложен апарат, какъвто е иконометричният. В гл. втора при обосноваване на методологията на емпиричния анализ се прави „базисно методологическо допускане, че ... [избраните иконометрични методи] ... дават относително надеждна представа за каузалността между реалния и финансовия сектор ... и открояват коректно нейните трансмисионни механизми” (с. 86) и по-нататък в дисертацията, надеждността, в смисъл на познавателна адекватност на методите и резултатите спрямо изследваната реалност не се обсъжда. Поведението на резултатите се възприема без повече уговорки като поведение на реалностите, за които те се отнасят.

Според мен и за дисертацията, и изобщо за емпиричния анализ с относително по-сложен апарат, по-убедителен е друг познавателен подход: резултатите да се интерпретират на две нива; на първото – отнесени към апарата, с който са получени, на второто – отнесени към реалностите, за които се отнасят. На първото ниво интерпретацията е „с този апарат и при тези данни се получиха такива и такива резултати”. На второто ниво, т.е. доколко така получените резултати са познавателно адекватни спрямо реалностите, за които се отнасят, въпросът се усложнява. Струва ми се, че в дисертацията, при емпиричния иконометричен анализ, се остава на първото ниво. Възможно е да не съм прав, но ми се струва също, че в по-нататъшната си работа авторът би могъл да помисли още по въпроса.

6. Още на с.3 от дисертацията се поставя въпросът за влиянието на паричните режими върху реалната икономика. По-нататък, вкл. в заключението на дисертацията и формулирайки приносите си, авторът се опитва да ни убеди, че режимът на паричен съвет е фактор, който влияе пряко и осезаемо върху състоянието и развитието на изследваните зависимости. (За да избегнем възможни недоразумения ще поясня: аз също считам, че режимът на паричен съвет е положително явление за българските условия и че трябва да се стремим да влезем с него в Еврозоната.)

В дисертацията въвеждането на паричния съвет е точка във времето, която разделя изследвания период на два подпериода. „Преди и след въвеждането на паричния съвет” още не означава, че при изследваните зависимости онова, което е „преди”, се дължи (главно) на отсъствието на паричен съвет, а онова, което е „след” е вследствие на наличието на паричен съвет. За изследваните в дисертацията зависимости и тяхното развитие главните фактори според мен са, че както сам авторът изрично подчертава в заключението на дисертацията и на автореферата, в първия подпериод икономиката е квази пазарна и макроикономическата среда е силно нестабилна, а във втория от „квази” се преминава към реално пазарна икономика с макроикономически стабилна среда. Но в изследването тези фактори не са отчетени – и това е изрично уговорено, а влиянието им е приписано на паричния съвет. (Разбира се становището на рецензента по въпроса също е дискусионно.)

7. Защо не приемам седмия принос? Според автора този принос – като отново се намесва паричния съвет – е, че „се преосмисля съотношението между правила и дискреции ... правилата трябва да имат превес на дискрециите”. Според мен тук се смесват два въпроса: единият е „за” или „против” регулациите, а другият е – ако има регулации, как те да се постигат, чрез правила или чрез дискреции. Превесът на правилата пред дискрециите не се оспорва от никого, вкл. в ортодоксалното кейнсианство. По-добре е правила вместо дискреции, но трябва да са налице три условия:

• 
  правилата трябва прецизно да обхванат съответните ситуации, механизми и тяхното развитие. При нормативизиране на обществени, в случая на икономически отношения, това трудно се постига;
  
• 
  правилата трябва да се спазват, което в българските условия е трудно постижимо;
  
• 
  намаляването на дискрециите предполага, че при функционирането си в рамките, зададени й от правилата, икономиката трябва да притежава ефикасни механизми за саморегулиране. Това условие (ефикасни механизми) също не е налице.
  

8. Не съм убеден, че големият обем на дисертацията е и голям нейн плюс.

9. Не би ли могла да се намали употребата на думи и термини като „експлоатиране” вместо ползване, използване или приложение на методи, „дизайниране” вместо конструиране на методи, „диспергираност” (от дисперсия) вместо разпръснатост или разсейване?
Д Р У Г И В Ъ П Р О С И
За защитата са представени седем публикации, две от които в Гърция, на английски език. По обем втората публикация е, а третата, четвъртата и петата се доближават, до студии, въпреки че са публикувани като статии или доклади в сборници. Цялата дисертация (680 страници) е под печат – публикация № 1.

Представени са документи за публикациите под печат и разделителен протокол за седмата публикация, която е в съавторство.

Информационната карта СИРЕНА е попълнена според изискванията.
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
Дисертацията е мащабно, задълбочено и съвестно извършено изследване за зависимостите между развитието на финансовата система и на икономиката с търсене на причинността в зависимостите, разграничаване на краткосрочните и дългосрочните въздействия и идентифициране на трансмисионните механизми, пренасящи въздействията. Изследването и резултатите отговарят на изискванията за присъждане на научната степен „доктор на науките”; също и публикациите, представени за защитата.

Предлагам на уважаемия СНС по икономически теории и международни икономически отношения да присъди на доц. д-р Стати Василев Статев научната степен „доктор на икономическите науки” по научната специалност 05.02.01 Политическа икономия.

Рецензент: