ЕМОЦИИ, ЧУВСТВА И ПОЗНАНИЕ

ЕМОЦИИ, ЧУВСТВА И ПОЗНАНИЕ
Проблемът за същността и характеристиките на емоциите и чувствата на човека е въпрос, който в психологията като наука се изследва много нашироко и детайлно. Има множество отделни пространствени и задълбочени публикации по него. Това е нужно да се каже, защото в настоящата лекция той ще бъде разгледан твърде кратко поради това, че основната цел е да се анализира само връзката и отношението между емоциите, чувствата и познавателната дейност наличността. Личността като субект на практическата и теоретическата дейност, която познава и изменя света, не е безпристрастен съзерцателна това, което става около нея, нито е безстрастен автомат, произвеждащ едни или други действия, наподобяващи тези на една добре направена машина. Действайки, личността не само осъществява едни или други изменения в природния и предметния свят, но и въздействана другите хора и сама изпитва техните влияния, получавани в отговорна своите собствени постъпки и действия, изменящи нейните взаимоотношения с обкръжаващите я хора. Личността преживява това, което става с нея и се извършва от нея, тя се отнася по определен начин към това, което я заобикаля. Преживяването на това отношение наличността към обкръжаващия я свят, към самата себе си представлява сферата на нейните емоции и чувства. Емоциите и чувствата - това е репрезентация в мозъка на човека на неговите реални отношения към света, към това, което той изпитва и правите. отношенията на субекта на потребностите към значимите за него обекти и се изразяват под формата на определени преживявания. Даденото определение изисква някои терминологични пояснения. Понятието "отношения" се употребява в психологията в два смисъла първо, като отразяващо обективно съществуващата взаимовръзка между субекта и обекта (обективни отношения) и второ - като преживяване на тази връзка (субективно отношение наличността, те. емоция или чувство. Емоциите и чувствата на хората възникват във връзка с удовлетворяването на техните потребности, но не бива, според нас, да се отъждествяват те като понятия, което нерядко се прави в популярната литература и някои учебници по психология. Емоциите и чувствата като преживявания са много тясно взаимосвързани, образуват обобщено изразено емоционалната сфера на човека, но те се и различават съществено едно от друго. Преживяванията, възникващи на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като организъм (храна, вода, сън, самосъхранение и т. н) се отнасят към емоциите. Теса присъщи и на хората и на животните, разбира се при хората са преустроени в определена степен от техния социален начин на живот. От условията на обществения живот зависят както формите на проявление на емоциите у човека (например възможността да владее своето поведение придадена емоция, така и начините за постигане на целите и удовлетворяването на онези потребности, с които е свързана появата на една или друга емоция. В процеса на обществено-историческото развитие, на социалния начин на живот на хората, в сферата на човешките преживявания се появява особена тяхна форма - чувства. Чувствата са специфични човешки преживявания, които възникват на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като личност (например, потребност от общуване, познание, изпълняване на някаква дейност, култура и т.н). Емоциите и чувствата, в чисто описателен феноменологичен план може да се охарактеризират с няколко особено показателни признаци. На първо място, за разлика, например от възприятията, които представят (репрезентатират) съдържанието на обекта, емоциите и чувствата (накратко наречени емоционални процеси) изразяват състоянието на субекта и неговото отношение към обекта. Емоционалните процеси, на второ място, обикновено се отличават с полярност, те. притежават положителен или отрицателен знак любов - омраза, радост - мъка, веселие - тъга и т. н. Но двата полюса не са задължително противоположни във времето. В сложните човешки чувствате често образуват противоречиво единство например в ревността страстната любов съжителства с гореща ненавист. Съществени качества на емоционалната сфера, характеризиращи положителния и отрицателния полюси в емоциите и чувствата са приятното и неприятното (удоволствие и неудоволствие. Наред с полярността на приятното и неприятното в емоционалните състояния намират израз също така (както отбелязва и Вунд) противоположността на напрежение и спокойствие (отпускане, възбуда и потиснатост. Наличието на напрежение, възбуда или

131
противоположните им състояния внасят съществена диференциация в емоциите и чувствата. Наред с радостната възбуда (радост-възторг, ликуване) съществува спокойна радост, радост-умиле-ние и напрегната радост, изпълнена с целеустременост (радостна страстната надежда и трепетно очакване точно така също съществува мъка на напрежението, изпълнена с тревога, мъка близка до отчаянието и тиха мъка - меланхолия, в която преобладава отпускането и успокоението. С това изброяване съвсем не се изчерпва реалното многообразие на емоциите и чувствата. В действителност те представляват голямо разнообразие на различни качества и оттенъци. Емоционалността или афективността - това винаги е само една, специфична страна на процесите, които в действителност са заедно с това и в определена степен познавателни процеси, представляващи - макари по специфичен начин - действителността в съзнанието наличността. Емоционалните процеси, по такъв начин, ни най-малко могат да бъдат противопоставяни на познавателните процеси като външни, една друга изключващи се противоположности. Самите емоции и чувствана човека представляват от само себе си единство на емоционалното и интелектуалното (рационалното, така както познавателните процеси обикновено образуват единството на интелектуалното и емоционалното. И едните и другите са в крайна сметка зависими компоненти на конкретния начин на животи дейност наличността, в който в единство и взаимно проникване са включени всички страни на психиката. Източник на емоциите и чувствата е главно познавателната дейност на човека. Те обикновено изплуват в съзнанието му във връзка с някакви образи, които бидейки като чели наситени с тях, се явяват в качеството на техни носители. Но веднъж възникнали, емоциите и чувствата от своя страна, обратно се отразяват върху хода на познанието. За поточното разбиране на емоциите и чувствата в техните съществени особености е необходимо да се излезе извън пределите начисто описателната им характеристика. Итака, основен изходен момент, определящ природата и функцията на емоциите и чувствата, се заключава в това, че в тях като психически процеси се установява връзката, взаимоотношението между хода на събитията, извършващи се в съответствие или не в съответствие с потребностите на човека и хода на неговата дейност, насочена към удовлетворяване на тези потребности, от една страна, и протичането на вътрешните органически процеси, обхващащи основните витални жизнени) функции, от които зависи живота на организма като цяло, от друга страна. В резултатна това човек се настройва за съответно действие или противодействие. Съотношението между тези два вида явления в емоционалната сфера се опос-редства от психическите процеси - усещане, възприятие, представа, памет, мислене, от съзнателното предвиждане на резултатите от хода на събитията или действията. Емоционалните процеси придобиват положителен или отрицателен характер в зависимост от това, намирали се действието, което човек извършва или въздействието, на което той е подложен в положително или отрицателно отношение към неговите потребности, интереси, цели, убеждения, нагласи. А също така отношението на човека към тях и към хода на дейността, протичаща по силата на съвкупността от обективни обстоятелства в съответствие или против тях, определя характера на неговите емоции и чувства. Взаимоотношението на емоциите и чувствата с потребностите може да се проявява двояко - в съответствие с двойствеността на самата потребност, която представлявайки изпитвана от човека нужда означава едновременно и негова зависимост от нещо и стремеж към това нещо. Едно или друго наше чувство към определен предмет или човек - любов или ненависти т. н. - се формирана основата на потребностите в зависимост от това, как ние осъзнаваме зависимостта на тяхното удовлетворяване от този предмет или човек, изпитвайки тези емоционални състояния на удоволствие, удовлетворение, радост или неудоволствие, неудовлетворение, печали т. н, които те ни доставят. Явявайки се в качеството сина проявление на потребност - в качеството на конкретна психическа форма на нейното съществуване, емоцията изразява активната страна на потребността. Доколкото това е така, емоцията и чувството неизбежно включват в себе си и стремежи влечение към това, което е привлекателно за тях, така както и влечението и желанието винаги са повече или по-малко емоционални по своето съдържание. В съответствие с тази двойственост на емоциите и чувствата, представляваща съдържащото се в потребността двойственото активно-пасивно отношение на човека към света, двойствена или поточно двустранна е и ролята на емоционалната сфера в дейността наличността. Емоциите и чувствата се формират входа на дейността на човека, насочена за удовлетворяването на неговите потребности.

132
Така че, възниквайки в дейността наличността, емоциите и чувствата в значителна степен саи мотиви за нейното осъществяване. Обаче отношението на емоциите, чувствата и потребностите съвсем не е еднозначно. Даже у животното, у което съществуват само органически потребности, един и същ обект може да има различно и даже противоположно (положително или отрицателно) значение по силата на многообразието на органическите му потребности удовлетворяването на едната може да бъде в ущърб на другата. Затова едно и също нещо в течение на жизнената дейност може да предизвиква и положителни и отрицателни емоционални реакции. Още по-малко еднозначно е това отношение у човека. Потребностите наличността не се свеждат само до органически такива - у нея възниква цяла йерархия от различни социални потребности. И в зависимост от специфичното съдържание на потребностите у конкретните хора, един и същ обект, едно и също действие или постъпка може да придобие различно и даже противоположно - както положително, така и отрицателно - емоционално значение. Това различие в преживяванията на хората се определя съшо така и от степента на тяхното познание за същността и закономерностите на обективната действителност. От това произтичат и измененията в емоционалната сфера, когато във връзка с опознаването на света и самите себе си, емоциите и чувствата на някои хора, повече или по-малко преминават в своята противоположност, те. емоциите и чувствата са изключително субективни по своята същност. Определяйки се от характера на потребностите, на дейността, която изпълнява, от степента на познанията за света, чувствата на дадения човек определят, в голяма степен същността му като личност, разкривайки неговата насоченост, нагласи, това което оставя човека равнодушен и това, което го радва или което предизвиква печали т. н. В емоционалната сфера наличността, обикновено, се проявява истинската същност наличността. Емоциите и чувствата, както вече беше отбелязано, са изключително многообразни и затова трудно се поддават на класификация. Такава обаче все пак е възможна и то, ако се изхожда от различни основания за осъществяването й. Според това, как се отразяват те върху характера на дейността (в това число и на познавателната) наличността те биват два вида стенични и астенични. Сте-ничните активизират човешката дейност, повишават нейната ефективности т. н. Астеничните - обратно, отразяват се неблагоприятно върху резултатите от дейността наличността, в редица случая я възпрепятстват. Разбира се едно и също преживяване може да бъде оценено като стенично или астенично в зависимост от това как е повлияло върху дейността на човека. Според силата и продължителността на своето проявление може да се класифицират като настроения, афекти и страсти. Настроенията са слаби по сила, но продължителни преживявания. Във възникването им участват обикновено множество фактори. Като такива могат да се посочат органическото самочувствие, тонуса на жизнената дейност на организма и онези разлети, слабо-локализирани органически усещания, които се основат на функционирането на вътрешните органи. Обаче това е само органичен фон, който у личността рядко има самостоятелно значение. Може да се каже, че дори самото органическо, физическо самочувствие наличността зависи в значителна степен от това, как тя възприема света, какви са взаимоотношенията й с обкръжаващите я, как осъзнава и оценява ставащото в нейния личен и социален живот. Разбира се има и случаи, когато настроението възниква вън от контрола на съзнанието, тена подсъзнателна основано това не означава, че настроението на човека не зависи от неговата съзнателна дейност, от това, каки какво той осъзнава.
По-скоро става дума затова, че причините за неговото възникване не са попаднали в полето на съзнанието му вдадения момент. Едно или друго настроение понякога като чели възниква у човека под влияние на отделно възприятие или то може да бъде предизвикано от изплували отминалото спомени, от внезапно появила се някаква мисъл. Но всичко това обикновено е само повод, само тласък за появата му. За да могат единичното възприятие, спомена, мисълта да определят настроението е нужно техния емоционален ефект да намери подготвена "почва" и съзвучие с мотивите на личностга вдадения момент. Мотивацията на настроението, неговия характери дълбочина са различни у различните хора, то се определя от особеностите на човека като личност. Настроението е по много тесен начин свързано с това, как са се стекли за личността жизненоважните отношения със средата и с хода на собствената й дейност. При това настроението на човека съществено зависи от неговите

133
индивидуални харак-терологически особености, в частност от това как той оценявана интелектуално ниво възникналите пред него проблеми. Афекти. Афектът е стремително и бурно протичащ емоционален процес, възникващ най-често внезапно. Той се изразява в затормозяване на съзнателната дейност наличността, възпрепятства правилното й ориентиране в социалната и физическата среда. В състояние на афект, образно казано, човек "губи" главата си, не може адекватно да възприема и оценява ставащото, те. ефективността познавателната му дейност е напълно нарушена. Страсти. Страстта е силно, устойчиво и продължително емоционално състояние. Характерно за нея е това, че "пуснала корени" в човека тя го завладява изцяло. Характерно за страстта е силата на чувството, изразяваща се в съответната насоченост на познавателна и физическа дейност наличността и на неговата устойчивост. Страстта, като преживяване има голяма сила на въздействие върху поведението идейността наличността и затова е от голямо значение, каква е нейната насоченост. Тя може да подтиква човека както към много полезни за него и околните действия или обратно, да оказва погубно влияние. В многообразното проявление на емоционалната сфера наличността могат да се отделят, разбира се условно и още три вида чувства в зависимост от тяхното съдържание морални, естетически, интелектуални. Морални. Моралните чувства изразяват - под формата на преживяване -отношението наличността към хората, към моралните правила и норми на поведение в обществото, които са станали акт на съзнанието. Например, такива са чувствата за дълг, чест, отговорности т. н. Естетически. Естетическите чувства възникват и се развиват на основата на възприемането на красивото или грозното, прекрасното или пошлото и т. н. в обектите, независимо дали това са природни явления, произведения на изкуството или хора, както и техните постъпки и действия. Интелектуални. Интелектуалните чувства се основават на познавателната дейност наличността. Например към тях се отнасят - чувство за яснота или неясност на мисълта чувство за удивление при среща с новото, непознатото, неизвестното чувство за недоумение чувство за догадка чувство за увереност чувство за съмнение и т. н. Отказаното дотук може да си обобщи, че емоциите и чувствата в своето своеобразие и съвършено специфически форми на проявление изпълняват и познавателна функция, която на висшите им нива на изразяване придобива осъзнато обективен характер. Познавателният аспект на емоциите и чувствата в техните висши проявления са завършващото звено в сложните взаимоотношения между емоционалната и интелектуалната сфери у човека. В целия ход на своето развитие те образуват противоречиво единство. На най-ранните стадии на развитието на човека (в периода на ранното детство, предметно-познавателните и емоционалните моменти не са отдиференцирани. В зависимост от степента на това как те се диференцират, между тях се създава антагонизъм, противоречие, което обаче не намалява тяхното единство. Цялата история на развитие на емоционалната сфера, преминава от примитивни емоции към висшите чувства, свързани с развитието на интелектуалната сфера и взаимното проникване на интелектуалното и емоционалното. Така например, сетивната информация, под формата на усещания, първоначално се трансформира в преживяване, което на свой ред организира по- нататъшните сетивни съобщения, адресирайки ги към перцептивно-познавателните процеси. Ние възприемаме цялото многообразие на въздействия върху нас на стимулите от средата много избирателно и тази избирателност на възприятието и вниманието е логично да се трактова като функция на емоциите и чувствата. Съзнанието наличността, даже и в най-обикновеното си състояние, винаги се характеризира с някаква степенна емоционалност, затова може да се твърди, че възприемането на предметите, явленията и хората задължително се предшества от някакви емоции или чувства. Емоциите и чувствата по непосредствен начин влияят на процеса на възприятие, те филтрират и модифицират сетивната информация, постъпваща в съзнанието от рецепторите. Именно от това, че емоциите и чувствата взаимодействат със съзнанието още на етапа на приемането на сетивната информация, възприятието не се регистрира в съзнанието в "чист вид. Емоцията и чувството може да трансформира зрителните, слуховите, соматичните и даже вкусовите и обонятелните възприятия. Така например даден преподавател може да очаква положителна оценка за себе си и засвоя курс от лекции от студент, успешно сдал изпита и получил висока оценка, отколкото от студент получил незадоволителна оценка. Вдадения случай зададените странни или лошо формулирани въпроси,

134
първия студент ще счете за случайна и простима грешка отстрана на преподавателя, а втория като жестока несправедливост или даже като зъл умисъл. Всяко преживяване и всяка от безбройно многото комбинации от различни преживявания влияят върху нашето познание по-своему. Така например радвайки се ние виждаме света в розова светлина, той ни се струва прекрасен и изпълнен с хармония, докато изпитвайки печал, ще кажем, че всичко наоколо е сиво и мрачно. Разгневеният човек във всичко вижда някакво препятствие или пречка, а препълнения с отвращение винаги ще намери повод да се намръщи. Човек, към когото ние изпитваме презрение, ни се струва нисък в морално и всяко друго отношение и даже вреден. Когато преживяваме ужас полето на нашето възприятие се стеснява, ние не виждаме нищо, освен обекта който ни плаши. Изпитвайки срам, ние много подробно прехвърляме в паметта си своите грешки, нашето самосъзнание в такива моменти става извънредно изострено. Обвинявайки себе си за влошаване на отношенията или прекъсване връзката си сдаден човек, ние го възприемаме съвършено различно, отколкото по-рано. Ако префразираме американския психолог Сайншеймър, може да се каже, че много образи, които ние наричаме възприятия, на практика са наши представи, породени от взаимодействието между съзнание и емоции. Експеримент, проведен от американските изследователи Изард, Уемър и други, нагледно демонстрира влиянието на емоциите и чувствата върху перцептивните процеси. Изследователите подбират равно количество фотографии на хора, направени в моментна изпитване от тяхна положителни или отрицателни преживявания. След това подбират същото количество фотографии, на които са заснети епизоди на позитивни и негативни междуличностни взаимодействия. Всички тези фотографии се показват на изследваните хора чрез аспектомат. Изследваните са били разделени надве групи. С хората от първата група експериментаторите са се държали дружелюбно и сърдечно, ас тези от втората група - хладно и формално, целенасочено предизвиквайки у тях негативни преживявания. Двата вида фотографии - на едни от които е имало заснети положителни преживявания, а на другите отрицателни - са показвани на изследваните в случаен ред. Изследваните от първата група са се чувствали комфортно, много по-често са съобщавали затова, че виждат на снимките щастливо изражение на лицата на заснетите хора или епизод на позитивно взаимодействие, отколкото изследваните от втората група, които, изпитвайки раздразнение или злоба, по-често са характеризирали изражението на лицата на представените снимки като злобно или намръщено, а междуличностните взаимоотношения - като враждебни. Този експеримент нагледно и убедително показва, че преживяванията на човека оказват непосредствено влияние върху процеса на зрителното възприятие. Провеждани са също и експерименти за изучаване влиянието на настроението върху възприемането и оценката от човека на другите хора. Така например е установено, че в радостно настроение у човека много по-често се формира по-благоприятно впечатление за хората, отколкото в мрачно. Нерешен остава стария спор в психологията затова, лежат ли емоциите и чувствата в основата на познавателните процеси или обратно - познавателния процес служи за инициатор на дадено преживяване. Логично е да се предположи, че е справедливи единия и другия възглед за проблема. Вече беше споменато, че както емоциите и чувствата могат да активизират познавателния процеси да влияят на неговото протичане, така и обратно, те. връзката между емоциите, чувствата и познавателните процеси (възприятие, памет, мислене, въображение) може да се характеризира като динамична и реципрочна. Така например отначало емоциите и чувствата, образно казано, пленяват нашето познание човек е в състояние да разбере в действията на другите хора само това, което той сам преживява. След това познанието се освобождава от преживяванията и човек може да разбере и това, което в момента като емоционално състояние му е чуждо, той може, както учи Спиноза, да не люби ида не ненавижда, а само да разбира човешките постъпки така, като чели става дума за някаква теорема. И накрая, емоционалното състояние, на което преди това сее подчинявало познанието, което след това сее отделило от него, започва да следва познанието. УЧЕБНО ПОСОБИЕ ВЕЛИКО ТЪРНОВО