МИСЛЕНЕ - СЪЩНОСТ КАТО КОГНИТИВЕН ПРОЦЕС

66
начин на животи дейност е възникнали сее развил специфичен личностен познавателен процес - МИСЛЕНЕ. Само чрез мисленето, представляващо основата на абстрактно-логическата степенна познание, личността може да проникне в същността на обектите, да разкрие закономерностите на развитието им, както (което е и много важно) ида предвиди хода на това развитие. Без човешкото мислене няма и не може да има човешко познание за действителността, правилно ориентиране наличността в нея. Особено близко и родствено с понятието мислене е понятието интелект. Двете понятия изразяват различни страни наедно и също явление. Интелектът е способност към мислене, а самото мислене е процес, в който се реализира интелектът. Мисленето - това е познавателен процес, същността на който се състои в репрезентация в съзнанието наличността на сложните връзки и отношения между обектите от околния свят. То е познание за действителността, основаващо сена използването на по-рано придобитите знания за нея Усещането и възприятието отразяват отделните страни на обектите, моментите от действителността в повече или по-малко случайни съчетания. Мисленето съотнася данните от усещанията и възприятията - съпоставя, сравнява, различава, разкрива отношения, взаимовръзки между непосредствено сетивно дадените свойства на предметите и явленията, разкрива нови, непосредствено не опознати дадени абстрактни техни свойства. Какво означава това Да вземем един елементарен пример Поглеждайки сутрин от прозореца на дома си човек вижда, че улицата е мокра. Това е акт на възприятието. Ако човек по вида на мократа улица стигне до заключението, че през нощта е валял дъжд, то имаме работа с акт на мисленето, макари съвсем елементарен. Но може ида не стигне до това заключение, ако си вдигне погледа и види, че покривите на сградите са сухите. не е валяло дъжда са измили улицата. Разкриването на отношенията, връзките между обектите е най-съществената задача на мисленето с това се определя специфичния път, по който върви мисленето към все по-дълбокото познание на действителността. Обобщено мисленето се характеризира стри основни момента
- Мисленето се осъществява "вътрешно" в ума, но за него се съди по външното поведение наличността. Например шахматиста изразява продуктите на своето мислене, когато прави ход на шахматната дъска.
- Мисленето е процес, при който в познавателната (когнитивната) система става някаква манипулация на знанията. Обмисляйки своя ход, шахматиста обединява спомените си с информацията, която непосредствено възприема от дъската и изменя своето знание за ситуацията.
- Мисленето е целенасочено и неговите резултати се проявяват в поведението, което "решава" някакъв проблем или е насочено за решаването му. Всеки следващ ход на шахматиста е насочен към победа. Не всичките му действия са успешни, но като цяло мислите на играча са насочени натам. Но като цяло мисленето представляване сама репрезентация на отношения и връзки, а също така на свойства и същност, защото отношенията са представени не само в мисленето. В действителност още във възприятията е дадена не проста сума от изолирани елементи, а в тях различните свойства и предмети от действителността са представени в определени взаимоотношения, съчетания, връзки и при мисленето се изхожда от тях в познанието за действителността. Човек възприема обикновено обектите в определени ситуации, в които те се намират в едни или други отношения помежду си - пространствени, времеви и т. н. Освен това, вътрешно всеки обект се възприема също не като съвкупност от изолирани помежду си, несвързани негови качества, а като такива, които са в определени, характерни за обекта съчетания, връзки, отношения. Но във възприятията тези съчетания, връзки и т. н. са дадени обикновено в случайни, в единични, в несъществени определения, във външно съединение на свойства. Задачата на мисленето се заключава в разкриването на съществените, необходимите връзки, основани на реални зависимости, отделяйки от тях случайните съвпадения по близост в една или друга частна ситуация. Разкривайки необходимите, съществени връзки, преминавайки от случайното към необходимото, мисленето заедно с това преминава от единичното към общото, те. мисленето е обобщена репрезентация на действителността в съзнанието наличността. Мисловният процес се осъществява в обобщенията. Той винаги върви от единичното към общото и от общото към единичното. Но освен това мисленето е и опосредствено представяне на действителността, то винаги е решаване на задачи, опосредовано от вече постигнатите познания и осъществено чрез едни или други изводи за тях. Опосредственият характерна мисленето в опознаване на заобикалящата ни

67
действителност предполага използване не само наличния опитна човека, но и усвояване знанията на другите хора. За да реши човек дадена задача по опосредствен начин, като изхожда от наличните познания, той трябва да се опирана законите на реалния свята те представляват продукт на обобщаване на единичните явления, опознавани чрез възприятието. Да се обобщават единичните неща ида се прилагат общите закони към отделните явления, това една от най-важните особености на мисленето. Разкритите закономерности, свойства и тези отношения, които се изявяват във възприятието, изискват мисловна дейност. Разкривайки все по-дълбоките закономерности на явленията, мисленето опознава все по-съществените и по-съществени свойства, все по-дълбоко същността на обективния свят. Адекватното познание за действителността, която постоянно се намира в пропее на изменение, развитие, отмиране на старото, отживялото, и за развитието на новото, зараждащото се. дава само мисленето, което отразява света в неговите многостранни връзки и отношения, в закономерностите на неговото движено от вътрешни противоречия развитие. Мисленето като познавателен процес е най-тясно свързано с практическата дейност на хората. Човек опознава действителността, въздействайки върху нея, разбира света, изменяйки го. Играта, ученето, трудът, като основни видове човешка дейност, както и всички специфични действия свързани с тях изискват да се решават мисловни задачи. Практиката е източник на мисловната дейност. Същевременно и за мисленето, както и за усещанията и възприятията, в практиката се проверяват обобщенията и изводите, които човек прави, като изхожда от общите положения. Практиката внася поправки в мисловната дейност, играе коригираща роля по отношение на нея. Тя е също така областта, в която се прилагат резултатите от мисловната дейност. Като излиза от практиката, човек отново се връща към нея, като прилага в живота онова, което е получено в резултатна мисленето. Всичко това не означава, че мисловната дейност е всякога свързана с практиката. Например решаването на много теоретически проблеми в науката може ида не бъде свързано непосредствено с практиката. Но и дори в този случай начален, макари отдалечен източник на теоретичните проблеми в науката, както и краен критерий за истинността на теорията е практиката и преди всичко обществена практика, овладяването на природата от хората, изменението и преобразуването й, прилагане на науката в социално-икономическия живот на обществото. На свой ред практическата дейност на хората е невъзможна без мисленето. То е необходимо условие запланирането, осъществяването и контролирането на дейността. Мисленето като обобщено и опосредствено познание за действителността се осъществява посредством езика, думите. Така, че като отличава общото човек го означава с думи и по този начин свързва тези думи с всички неща, в които се среща това общо. Връзката намислено с езика се запазва независимо от това дали личността изразява мислите си гласно или наум. И в единият и в другият случай действат едни и същи нервни механизми, използват се едни и същи говорни сигнали. Функционира говорният апарат. Разликата е само в това, че когато човек мисли наум, движенията на мускулите на говорния апарат са отслабени, потиснати, недостатъчни за гласно произнасяне на звуковете. Като обобщава с думите обектите и явленията от действителността, човек излиза вън от пределите на онова, което е непосредствено дадено в усещанията и възприятията. Човек възприема отделни книги, животни, растения и т. намисли за книги изобщо, за животни изобщо, за растения изобщо и т. н, неща които изобщо не са обект за възприемане. Чрез думите може да се мисли и за онова, което е изобщо недостъпно за човешките сетива и оттам, за които не може да има възприятия и представи. Например представата не може да схване движението като цяло, не схваща движение със скорост 300,000 км/сек., а мисленето схваща и трябва да схване. Като излиза в процеса на мислене извън рамките на възприятието човек не изопачава действителността, а обратно, опознава я по-задълбочено и вярно. Разкривайки общото в предметите и явленията, той опознава същественото в тях, тяхната същност. Например каквито ида са отделните видове и марки автомобили, каквито и особености да имат, общото в тях ечете служат на човека за неговото предвижване и пренасяне на материални средства. Това е същественото за тях.Също така и връзките между явленията, разкривани в процеса на мисленето са закономерни, съществени връзки. Законите на действителността не се създават по волята на хората, по тяхно желание. Те отразяват действителните и съществени връзки на предметите и явленията от реалния свят.

68
Като се изходи отказаното дотук, може да се определи, че мисленето е обобщено представяне на действителността в съзнанието наличността, осъществявано посредством думите и опосредствувано от наличните знания, тясно свързано със сетивното познание за света и практическата дейност на хората. Всеки мисловен процес е по своему вътрешно построено действие или акт на дейността, насочено за решаване на някаква задача. Тази задача включва в себе си целта на мисловната дейност наличността съотнесена с условията, при които тя е зададена. Насочвайки се към една или друга цел, към решаване на определена задача, всеки реален мисловен акт субективно изхожда от едни или други мотиви. Начален моментна мисловния процес обикновено е някаква ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ. Човек започва да мисли, когато у него се появи потребност да разбере нещо ново, което липсва в досегашния му опит, те. не е съхранено като информация в паметта. Мисленето обикновено започва с проблем или въпрос, с удивление или недоумение, с противоречия. Всичко това създава определена проблемна ситуация. Проблемната ситуация означава, че входа на дейността си човек сее натъкнал (често неочаквано) на нещо неразбираемо, непознато, неизвестно, нещо което не може да се реши по досегашния начин или с помощта на познати способи. Тази проблемна ситуация определя въвличането наличността в мисловен процес, който винаги е насочен за решаване на някаква задача. Задачата е следствие от анализа на самата ситуация. За разлика от проблемната ситуация възникването на задачата означава, че вече сее отдало, макари предварително и приблизително да се разграничи известното от неизвестното (търсеното. Това разграничаване проличава в словесната формулировка на задачата. Погледнато в алгоритмичен вид схематично представен процеса изглежда така задача - осъзнаване на въпроса и поява на асоциации - отсяване на асоциациите и поява на предположение хипотеза) - проверка на предположението - потвърждава се - решаване на задачата. Ако предположението не се потвърди е налице възникване наново такова, което също се подлагана проверка и така докато се получи някакво потвърждение на възникналото едно или друго предположение. (Виж схема № 2) Първият етап, непосредствено следващ след осъзнаването на задачата, обикновено е свързан със задържане на импулсивно възникналата реакция. Това задържане създава пауза, необходима за ориентиране в условията на задачата, за анализ на нейните компоненти, за отделянето на най- съществените такива и съотнасянето им един друг. Предварителното ориентиране в условията на задачата е задължителен начален етапна всеки мисловен процес. Следващият етап е свързан с изборна една от алтернативите и формиране на общата схема за решение. Избора на предположение (хипотеза) се насочва от усещането за близост до истината, сходно с чувството, което ръководи човека в опитите му да "напипа" в своята памет забравено име. Ако ние знаем, какво търсим, то отсяването на хипотезите в паметта ще бъде неслучайно, а целенасочено. В процеса на такова пресяване някои възможни ходове в решаването на задачата се разкриват като по-вероятни и изтласкват неадекватните алтернативи. При това от паметта се извличат не само общите черти на дадената или аналогична ситуация отминалия опитна човека, но и сведения за резултатите, които са се получили по-рано при подобна мотивация и емоционални състояния. Става непрекъснато сканиране на информацията в паметта, а наличната доминираща мотивация насочва това търсене. Характера на мотивацията (нейната сила и продължителност) определя извличаната от паметта информация. С динамиката на мисловния процес е свързано емоционалното самочувствие намислещия субект. Така постепенното повишаване на емоционалното напрежение води към разширяване на диапазона на извличаните от паметта хипотези, но прекомерното напрежение може да стесни този диапазон, което и определя известна тенденция към стереотипни решения в стресови ситуации. Въобще реалния мисловен процес е свързан с целия психически живот наличността. В частност, доколкото мисленето е най-тясно свързано с практиката и изхожда от потребностите и интересите на човека, емоциите, изразяващи специфичното преживяно отношение на човека към обкръжаващия го свят се включват във всеки интелектуален процеси своеобразно го украсяват. Защото мисли нечистата" мисъл, а живата личности затова в акта на мислене в една или друга степен се включват и чувствата (Ролята на емоциите и чувствата в познавателната дейност наличността ще бъде обектна следваща лекция. Доколкото мисленето се извършва във видна операции, насочени за решаването на определени задачи, то мисловния процес се явява активен, целенасочен волеви акт. Решаването на задачата изисква значителни волеви усилия за преодоляването на възникващите пред мисленето

69
трудности. И затова волевите качества наличността имат съш;ествено значение за успеха на интелектуалната й дейност. В процеса на уясняване на условията и търсене на решение на задачата у човека възникват въпроси, което свидетелства затова, че той се предвижва в разбирането на същността на разногласието между цели и средства. Именно поставянето на определени въпроси показва разбиране на задачата. Въпросът е изходния пункт на мисловния процеси отговора на възникналия въпрос намира израз в съответно съждение - универсален елемент на мисълта. Правилно поставения въпрос определя търсенето на недостигащите връзки в задачата и ограничава пресяването на хипотезите (предположенията) в паметта. Разнообразието на поставените въпроси позволява да се погледне на задачата от неочаквана страна, затова след уясняването на задачата настъпва етапът на издигане и пресяване на хипотезите. Този етап в значителна степен определя ефективността на мисленето, доколкото прехода от една хипотеза към друга ознаменува от само себе си прехода от едно виждане на задачата към друго. При това са възможни различни варианти на издигане и проверка на хипотезите. Първи -човек от самото начало формулира всички възможни хипотези, последователно ги проверява и изключва лъжливите. Втори - формулира се само една хипотеза и след това тя се проверява. Трети - хипотеза въобще не се формулира, а се предприемат опити за случайно намиране на решение. Четвърти - издига се една хипотеза и без тя да се провери докрай, човек се заема с проверка на друга или едновременно се захваща с проверка на различни, нерядко взаимно изключващи се хипотези. Очевидно е, че първите два варианта на пресяване на хипотезите, като правило, са по-перспективни, отколкото останалите. Мисленето включва непроизволни и произволни компоненти. В качеството на непроизволни могат да се явят асоциации, водещи към възникването на неуправляеми връзки. Тяхната роля в мисловния процес е двойствена. На първо място, те определят някаква стереотипност и по такъв начин не способстват за получаване на оригинално решение. Вероятността за възникването на едни или други асоциации зависи преди всичко от това, доколко често са се срещали заедно обектите в практиката на дадения човек и от тяхното обективно и субективно сходство. Оттук става разбираемо, че в индивидуалния опитна човека могат да се породят персонални асоциативни щампи, а най-вероятните асоциации могат да бъдат общи у много хора ида доведат до възникването на общи интелектуални щампи. На второ място, доколкото организацията на такива връзки е слабо управляема, сред потока от разнообразни асоциации могат да възникнати плодотворни в светлината на решаваната задача, особено ако в полето на вниманието се включват връзки малко вероятни, водещи към слабо (малко) изследвани хипотези. Но освен непроизволни, мисленето включва и компоненти, които са съзнателно и произволно регулирани и непосредствено направлявани от доминиращата мотивация и въпроси.
Произволността на мисловния процес преди всичко се осигурява от мисловните операции. Те, както и всяко друго действие, се извършват под постоянния контролна самата личности поради това могат в много по-голяма степен да бъдат подложени на произволно управление, отколкото асоциациите. Освен това произволността на мисленето е твърдо свързана с прекодирането на условията на задачата и решението в речева форма. Речевите елементи, за разлика от образните и двигателните, включват едновременно и информационни и речедвигателни съставляващи. В качеството сина речево действие те сетивно са достъпни за зрително, слухово и кинистетично възприемане от човека. Тази тяхна чувствена достъпности превръща речта в произволно регулиран процес. Такава съзнателна целенасоченост съществено характеризира и мисловния процес. Осъзнаването настоящите пред личността задачи, които трябва да се решат чрез мисленето, определят целия ход на мисловния процес. Той се осъществява като система от съзнателно регулирани интелектуални операции. Човек съ-отнася, съпоставя всяка мисъл, възникваща в процеса на мислене, със задачата, за решаване на която е насочен мисловния процеси с нейните условия. Извършваните по такъв начин проверка, критика, контрол характеризират мисленето като съзнателен процес. Тази съзнателност намислите се проявява в нейната своеобразна "привилегия, а именно само в мисловния процес е възможно допускането на грешки, само мислещия човек може да греши. Асоциативния процес може да даде обикновено неудовлетворителен резултат, неадекватен на задачата, но грешка, осъзнаването йот субекта като такава е възможна само в процеса на мислене, при който личността повече или по-малко съотнася резултатите от мисловния процес с обективните данни, от които тя изхожда. Отхвърляйки парадоксалността на изходните

70
формулировки, може да се каже, чене сама по себе си грешката, а възможността да се осъзнае тя е привилегията на мисленето като съзнателен процес Така както протичането, специфично е и съдържанието на мисловния процес всеки мисловен процес се извършва в обобщения. Тези обобщения намират израз в ПОНЯТИЯТА, изразяващи специфичното съдържание на мисленето. Всяко мислене в една или друга степен се извършва чрез понятия. Обаче в реалния мисловен процес понятията не се намират в някакъв самостоятелен, изолиран вид, те винаги функционират в единство и взаимно проникване с нагледните моменти на представите и с думите, които бидейки форма на съществуване на понятието са винаги заедно седни или други слухови, зрителни, осезателни и т. н. образи. Сетивните елементи се включват в мисловния процеса) във видна образни представи за обектите и техните свойства б) във видна схеми в) във видна думи, с които оперира понятийното мислене, доколкото то винаги е мислене словесно. Мисловният процес обикновено включва в себе сив единство и взаимно проникване с понятията и повече или по-малко обобщени образи-представи. Не само абстрактното значение на думата, но и нагледният образ могат да бъдат носител на смислово съдържание, значение ида изпълняват повече или по-малко съществени функции в мисловния процес, тъй като образът не е затворена в себе си даденост на съзнанието, а семантично образование, обозначаващо даден предмет. Затова хората могат да мислят не само с отвлечени понятия, но и с образи. Включвайки се в мисловния процеси изпълнявайки в него семантични функции, образът сам себе си интелектуализира. Изпълняваната от негов мисловния процес функция, на обобщено значение, сетивен носител на който той се явява, преобразува самото сетивно негово съдържание - той се подлагана определено изменение, като напреден план излизат тези негови черти, които са свързани със значението му, а останалите, които за несъществени за образа, случайни, странични отстъпват на заден план, "снишават се. В резултатна това образът става все по-съвършен носител на мисълта, а самото сетивно негово съдържание става все по-адекватно изображение на нейното значение. Но основно значение за мисленето имат понятията, изразявани чрез речта, думите. Човешкото мислене с понятия е преимуществено словесно мислене. Думата е форма на съществуване на мисълта, нейна непосредствена даденост. Процесът на мислене протича в повече или по-малко сложно съчетаване на нагледно-образ-ното съдържание на представите, с излизащото извън пределите на непосредствената нагледност вербално обозначаване на съдържанието на мисленето. Голямото преимущество на думата се заключава в това, че сетивно-нагледният изразна думата сам по себе си няма никакво друго значение освен своето семантично съдържание и именно заради това тя (думата) може да бъде носител на съдържанието на мисълта, изразено в понятията. Думите затова като чели са прозрачни в своето значение ние обикновено започваме да забелязваме думите като звукови образи само тогава, когато престанем да разбираме тяхното значение. Или по силата наказаното- думите са най-пригодното средство за обозначаване на интелектуалното съдържание намислите. Но думата - форма на мисълта - е не само нейно абстрактно значение, а има и съответно нагледно сетивно такова. Итака, в най-разнообразни форми се осъществява най-тясното преплитане на логическото мислене с понятия, с тяхното нагледно съдържание в образи. Логическото абстрактно мислене е неразривно свързано с цялата сетивна негова основа. Но логическото и сетивното образуват не тъждество, а единство.Това единство се проявява в това, че, от една страна, мисленето изхожда то сетивното съзерцание и включва в себе си нагледни елементи, а от друга страна - самото наг- ледно-образно съдържание включва в себе си смислово такова. Образното и абстрактното съдържание в процеса на мисленето взаимно се проникват едно в друго и преминават едно в друго. По такъв начин, реалният мисловен процес, съхранявайки спецификата на мисленето, съществено, качествено отличаващ се от другите психически процеси, заедно с това винаги вплетен в общата тъкан на цялостния психически живот, на практика е във връзка и взаимно проникване с всички страни на психическата дейност наличността- с потребностите и чувствата, с волевата активности целеустременост, с нагледните образи-представи и със словесната форма на речта. Специфично за мисленето си остава неговата насоченост за решаване на проблеми или задачи, обобщена репрезентация на все по-съществените страни на действителността в понятия, съждения, умозаключения, всяко от които води човека към все по-дълбоко познание на света.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: