СЕТИВНА СТЕПЕННА ПОЗНАНИЕ. УСЕЩАНЕ

6
пътя на информацията показан на схемата изразява само един хипотетичен модел на етапите на нейната обработка. Не бива да се мисли, че мозъкът на човека е устроен повече или по-малко така, както е изобразено това схематично. Ние опознаваме света с помощта на сетивните органи. Нашите знания в основата си са сетивни по своята природа. Явленията на средата се разкриват от сетивната система. Тази система включва пет вида сетива зрение, слух, обоняние, вкуси осезание. Очевидно е, че в сетивната система е разположено мястото на срещата на вътрешния ни свят с външната реалност. Ето защо изучаването на връзката между физическите изменения в обкръжаващият ни свят и психическите явления, породени от тях заема голяма и важна част от Когнитивната психология. Психическите процеси, които изразяват сетивната степенна познание се наричат усещане и възприятие. Като възприятията още се обозначават с понятието перцептивни процеси. Усещането и възприятието са много тясно свързани помежду си. И едното и другото явление са сетивно изобразяване на реалността, съществуваща независимо от съзнанието наличността, на основата на въздействието й върху сетивните органи в това се състои тяхното единство. Но възприятието това е сетивно осъзнаване на дадения предмет или явление във възприятието пред нас обикновено се разстила светът на хората, вещите, явленията, изпълнени с определено значение и въвлечени в многообразни отношения, които отношения създават осмисле-ност на ситуациите, чийто свидетели и участници ние сме. В този смисъл погледнато, усещанията и възприятията се различават като две различни форми или като две различни отношения на съзнанието към обективната действителност. Усещането и възприятието, по такъв начин, са единни и различни. На въпроса кое е първично - усещането ли предшества възприятието, тъй като възприятието се изграждана основата на усещанията, или първично е дадено възприятието и усещането се отделя от него - единствено правилният отговор гласи усещането предшества възприятието и възприятието предшества усещането. Усещането като компонентна сетивно-моторната реакция, предшества възприятието генетичното е първично. То е налице там, където няма още възприятие, те. осъзната сетивност. Усещането по такъв начин разгледано е най-елементарния психически познавателен процес, то е само първичния материална психическия образ. Но независимо от един такъв поглед към него, то все пак е продукт на твърде сложната аналитико-синтетична дейност на човешкия мозък.
1. Усещане- същност като познавателен процес
Най-общо определено усещането - това е процес на първична обработка на информацията на ниво отделни свойства на предметите и явленията, а по-конкретно - то е репрезентация (отражение) в мозъка на човека на отделните сетивни свойства (качества) на предметите и явленията на материалния свят, както и на вътрешните състояния на организма, възникваща при непосредственото въздействие на сигналите (материалните дразнители) върху съответните рецептори. Нервният механизъм, на основата на функционирането на който възниква усещането се нарича анализатор. Анализаторът се състои от триосновни части а) рецептор, който представлява специфичен трансформатор на външната енергия в нервен процес б) сетивен проведен нервен път, включващ аферентни центростремителни нерви, провеждащи нервния процес от периферията (от рецептора) към коровите отдели на анализатора и в) сетивно клетъчно поле вдаден участък на мозъчната корав който става преработването на нервните импулси, постъпващи от рецепторите. Виж фиг. 1) Елементарният, най-груб анализ на външните сигнали се извършва още в сетивните органи рецепторите. Всеки сетивен орган на тялото е чувствителен към някаква форма на физическа енергия. Например слуховият ни орган реагирана бързи промени във въздушното налягане (звука, докато зрителният реагирана специфична форма на електромагнитната енергия - светлината. Когато полученото в сетивния орган вследствие на външния сигнал (външното дразнение) нервно възбуждане достигне до кората на главния мозък, то там се подлагана много фин анализ. В резултатна сложната обработка на съответния нервен процес възниква субективното психично явление - усещане. То не е продукт на дейността на сетивните органи, а на дейността на целият анализатор. Съвременните изследвания в областта на физиологията на висшата нервна дейност обаче показват, че усещането не е резултат само на прякото предаване на нервната възбуда до кората на главния мозък, но и че процесът на възбуждане предизвикан от външните сигнали в сетивните

7
органи на човека, се предава в кората на главния мозък и непряко, те. налице са два пътя специфичен и неспецифичен. Специфичният пътна предаване на нервната възбуда е този на анализатора, а неспецифичният път е през така наречената ретикуларна формация. Тя представлява мрежовидно нервно образование, състоящо се от клетки с различен размери форма, обхващащо нисшите дялове на главния мозък. Основната функция на ре-тикуларната формация е да тонизира коровите клетки ида ги поставя в състояние на работоспособност. Всяко възбуждане, което тръгва от сетивните органи се предава и на ретику-ларната формация и чрез нея предизвиква общо възбуждане на кората на главния мозък, подготвя яза активно приемане на специфичното възбуждане. Констатирано е, че дейността на анализаторите и възникването на усещания са възможни само при едновременното протичане на възбуждането по тези два аферентни пътя. Усещането обаче е резултат не само на аферентното предаване на възбуждането от рецептора към кората на главния мозък. За появата на усещането като субективен образна обективната реалност немалка роля играят и еферентните нервни процеси, протичащи от кората на главния мозък към периферията. В механизма на човешките усещания, както и в цялата психична дейност наличността, активно участие взема втората сигнална система. Посредством нея, в процеса на усещането, човек започва да осъзнава сигналите от средата (външна и вътрешна, което се проявява в словесното им обозначаване. Например вкусът на захарта се свързва с думата "сладко, въздействието начервената светлина (цвят, с думата "червено" и т. н. Следователно, по своя физиологичен механизъм усещането е сложен рефлекторен акт, който включва в себе си освен процесите на превръщането на сигнала (дразнителя) в нервно възбуждане и на предаването му в кората на главния мозък, и обратни процеси на регулиране на дейността на рецептора и приспособяването му, ориентирането му към сигнала. Тук закономерно възниква въпросът "Въз основана какъв принцип се осъществява подборът на полезната информация в усещанията" Има няколко хипотези по отношение отговора на този въпрос. Съгласно първата хипотеза съществуват механизми на разкриване и пропускане на ограничени групи сигнали, при които съобщенията, които не съответстват на тези групи, се отхвърлят. Това напомня работата в редакцията на даден печатен орган (вестник, списание и т. н например ведно периодично списание се публикува само информация за спорта и спортистите и всякаква друга се отхвърля, докато друго пък отхвърля всичко извън оригиналните научни статии в областта на психологията и т. н. Задачата на такава селекция се изпълнява от механизмите за сверка. У насекомите например тези механизми са включени в разрешаването на трудната задача да се намери партньор от същия вид. Така премигването на светулката, ритуалните "танци" на пеперудите и т. н. са всъщност генетично закрепени рефлексии вериги в определен последователен ред. Всеки етап от една такава верига се решава последователно от насекомото в сдвоената система да-не. Щом не е това движението на женската, щом не е там цветното петно, щом рисунъкът върху крилата е друг, щом не е отговорила, както трябва в танца - значи женската е чужда, от друг вид. Етапите образуват йерархична последователност началото на новия етап е възможно само след като на предишния въпрос е бил даден утвърдителен отговор. Втората хипотеза предполага, че приемането или неприемането на информацията съобщенията) може да се регулира въз основана специални критерии, които представляват по- специално потребности на живото същество. Обикновено всички животни (в това число и човека) са заобиколени от неизброими стимули, към които теса чувствителни. Повечето от животните обаче реагират само на ония от тях, които са свързани непосредствено с потребностите на организма. Така например гладът, жаждата и т. н. могат да бъдат ония регулатори, ония критерии по които се осъществява селекцията на стимулната енергия. Съгласно третата хипотеза подборът на информацията в усещанията се извършва въз основана критерия за нещо ново. Действително в работата на всички сетивни органи се наблюдава ориентировка към измененията в сигналите (дразнителите. При действието на постоянен дразнител сетивността като чели се при-тьпява и сигналите от рецепторите престават да постъпват в централния нервен апарат. Така например усещането за допир има тенденция към угасване. То може изобщо да изчезне, ако дразнителят изведнъж престане да се движи по кожата (те. ако остане наедно място. Рецепторите сигнализират в мозъка за наличието на даден дразнител само тогава,

8
когато се изменя силата на дразненето, дори ако времето, през което той по-силно или по-слабо въздейства върху рецептора е твърде кратко. Следователно може да се заключи, че процесът на усещането се осъществява като система от сетивни действия, които са насочени към селекция и преобразуване на специфичната енергия на външното въздействие и които осигуряват адекватната репрезентация на заобикалящия свят.
2. Класификация на усещанията Тъй като усещанията възникват в резултат от въздействието на определен физически дразнител върху съответен рецептор, то при първичната класификация на усещанията е естествено да се изходи от свойствата на дразнителите, които ги пораждат, и от вида на рецепторите, върху които въздействат тези дразнители. Според характера на въздействието и месторазположението на рецепторите могат да се отделят триосновни групи усещания Първа група - екстероцептивни. Теса репрезентация на свойствата на обектите от външната среда. Към тях се отнасят зрителните, слуховите, вкусовите, обонятелните, температурните, тактилните усещания. Втора група - интероцептивни. Теса репрезентация на състоянието на вътрешните органи на тялото на човека. Те включват органически усещания, усещания за болка и усещания за равновесие
(статически усещания, за положението на тялото. Трета група - проприоцептивни (кинестетични). Представляват усещания за движението на отделните части на тялото и възникват на основата на възбудата, постъпваща от проприорецепторите, разположени в ставите, сухожилията и мускулите. Благодарение на тези усещания човек може и със затворени очи да определи положението и движението на своите крайници. Зрителни усещания. Зрението е основния източник на информация за човека, и затова ролята на зрителните усещания в опознаването на света от човека е особено голяма. Те му доставят изключително богати и тънко диференцирани данни, при това от огромен диапазон. Зрението ни дава най-съвършено знание за обектите от действителността. Органът на зрението е окото, което в най-обобщен вид представено се състои от роговица, ирис, леща, ретина, фовея, пръчици, колбички, оптичен нерв. Зрителните усещания се предизвикват от въздействието на светлината върху очите на човека, те. от електоромагнитните вълни с дължина от 390 до 780 нано-метра. През 1637 год. френският учен Рене Декарт отстранява окото от умрял бик, внимателно сваля покриващата тъкан от задната частна очната ябълка и я заменя с тънък хартиен филм. Тогава поставя запалена свещ пред окото. Преобърнатият образна свещта се вижда ясно в задната частна окото. Оттогава учените са разбрали, че окото проектира образа на обектите, които са пред него върху задната си стена, където се намира ретината. В ретината има около 120 милиона пръчици и около 7 милиона колбички. В пръчиците и колбичките светлинната енергия задейства сложен фотохимически процес, водещ до нервна активност. Именно в ретината светочувствителните клетки превръщат проектирания образ (те. модела на светлината) в модели на нервната възбуда, която се предава по центростремителните нерви към съответния участък в кората на главния мозък и която субективно преживяваме като зрение. Обекти, които не излъчват собствена светлина, отразяват някаква част отпадащата върху тях светлина и поглъщат останалата нейна част. Повърхност, почти неотразяваща падащата върху нея светлина има черен цвята тази почти напълно отразяваща светлината има бял цвят. Цветовата повърхност отразява вълни с различна дължина. Затова всяка цветна повърхност има свой спектър на отражение. В този смисъл усещанията за цвят се делят надве групи за хроматични и ахроматични цветове. Към хроматичните се отнасят жълтият, зеленият, синият и другите цветове от цветната дъга с всичките й оттенъци към ахроматичните се отнасят белият и черният цвят с всичките промеждутъчни оттенъци на сивия цвят. Ахроматичните цветове се различават един от друг само по осветеността (светлостта. Усещанията за хроматичните цветове се характеризират с такива свойства като цветови фон, наситеност на цвета и яркост. Цветови тон - това е основно свойство, което определя разликата на един хроматичен цвят от друг. Например разликата начервения цвят от зеления, жълтия и т. н. Цветовият тон зависи от дължината на въздействаща върху окото светлинна вълна. Наситеност на цвета - определя се от относителното количество на лъчите на основния цвят, смесен с белия. Например синия цвят може да бъде ярък или блед. Наситеността на цвета зависи от формата на светлинната вълна.

9
Яркост се нарича степента на различие на даден цвят от черния. Най-ярък цвят е белият, а най- малко ярък - черният. Яркостта на цвета се определя от количеството излъчвана или отразявана светлина. Орган на цветното зрение са рецепторите-колбички. Липсата им води до така наречения далтонизъм. Нужно е обаче да се отбележи, че по отношение на механизмите на цветното зрение съществуват множество достатъчно сложни теории. Затова ще разгледаме само най-широко разпространените
Трихроматична (трицветна) теория за цветното зрение. Обобщено тя може да се представи последният начин. Според тази теория съществуват три различни типа колбички. Всеки от тях притежава съответна чувствителност в широкия диапазон на дължината на светлинната вълна дължината на светлинната вълна е свързана с усещането на един или друг цвят, нов същото време различните типове колбички се специализирани за репрезентация на определени цветове (син, зелен или червен едни притежават най-добра чувствителност в една част от диапазона на дължината на вълната, други - в друга негова част, трети в трета. Светлината с определена дължина на вълната стимулира всяка от трите групи рецептори в различна степен. Съотношението на възбудата в тези рецептори дава усещането за различни цветове и отенъци. Теория за опонентния цвят. Според привържениците на тази теория, зрителната система се състои от два типа чувствителни към цвета елементи. Единият тип реагирана червената или зелената част от спектъра, а другият - на синята или жълтата. Всеки елемент отговаряна външното въздействие по такъв начин, че ако използваме за аналогия двете чаши на една везна (теглилка, то единият от двата опонентни цвята може или да превишава по "тегло" или да не превишава другия или да се намира с негов равновесно положение. Да предположим, че в двойката син-жълт превишава синия, а в двойката червен-зелен - червения. Какво ще видим тогава Смес от червено и синьо, те. виолетов цвят. Ако едната от двойките е балансирана, а другата не, ние ще видим един от чистите цветове. Ако двете двойки са уравновесени помежду сито ние не ще видим никакъв цвят. Всяка от разгледаните теории добре обяснява едни факти и лошо други. Всеки цвят по определен начин въздейства върху човека. Действието на цветовете е обусловено, от една страна, от непосредственото физиологично тяхно влияние върху организма, а от друга - от асоциациите, които цветовете предизвикват на основата наминалия опит. Някои цветове възбуждат, други, напротив, успокояват нервната система. Още великият немски поет Гьоте отбелязва действието на цветовете върху настроението и разделя в това отношение цветовете на а)възбуждащи, ободряващи, оживяващи и б)пораждащи печално-безпокойно настроение. Към първите той отнася червено-жълтите, към вторите - синьовиолетовите. Междинно място той определяна зеления цвят, който способства, според Гьоте, за състояние на спокойствие. Известна роля в това емоционално въздействие на цветовете играят, видимо, и асоциациите светлосиният цвят се асоциира с цвета на небето, зеленият - със зеленината, тревата, светлосиньозеленият - с водата, оранжевият с огъня и т. н. Цветовете оказват определено физиологическо въздействие и върху човешкия организъм. Слухови усещания. Слуховите усещания са репрезентация в мозъка на човека на въздействащите върху слуховия рецептор звукови вълни (звуци, които се пораждат отзвучащи тела и представляват от само себе си променливо сгьстяване и разреждане на въздуха. Значението на слуховите усещания в живота идейността на човека е много голямо. С помощта на слуха човек възприема речта на другите хора, контролира няколко дейности едновременно, наслаждава сена музиката, ориентира се в природната и социалната среда в зависимост от характера и значението на звуците, които се проявяват в нея. Ухото на човека е органът на слуха и е изградено от триосновни структурни компонента външно ухо, средно ухо и ушен охлюв. Външното ухо (или ушната мида) е по същество фуния, която насочва колебанията на въздушното налягане към главата, където те оказват натиск върху гъвкавата мембрана, наречена тъпанче, и я карат да вибрира. Движенията на тьпанчето след това се предават през средното ухо чрез последователност от три малки костици чукче, наковалня и стреме. Чукчето свързва тьпанчето с наковалнята, която на свой ред е свързана чрез стремето с друга гъвкава мембрана, покриваща малък отвор в охлюва или вътрешното ухо. Тази мембрана наречена овално прозорче, е много по-малка от тьпанчето. Костиците, свързващи двете мембрани, правят така, че движенията на тъпанчето да произвеждат по-малки, но много по-силни движения на овалното прозорче.

10
Усилените промени в налягането върху овалното прозорче се предават чрез изпълнените с течност канали в ушния охлюв. Когато течността в каналите се движи, причинява подобни на вълни движения на базиларната мембрана, която е стената на единия от каналите. Намиращите се в нея власинки (косъмчета) са прикрепени към нервни клетки, които изпадат в резонанси по този начин предизвикват дразнене на крайните нервни окончания. Така движенията, започнали от измененията в налягането върху тъпанчето в охлюва се променят в нервни импулси, които предадени по аферентен нервен път до съответния участък в мозъчната кора пораждат слуховото усещане. Основният въпрос по отношение на слуха е как тези нервни импулси се кодират, за да предават различен тип информация - например как разбираме, че даден тон е с определена височина. Една от теориите за възприемане височината на звука, наречена теория на мястото, се основавана идеята, че различните звукови честоти в действителност задействат различни нервни клетки. Установено е, че честотата на вибрациите определя коя част от базиларната мембрана ще се движи или ще е най-силно опъната. Така информацията може да съответствана стимулацията дразненето) на определени нервни клетки от специфичната частна мембраната. Един от проблемите, свързани с тази теория ечене всички честоти изглежда причиняват повече движения на базиларната мембрана ведно или друго място. В действителност само високите и (до известна степен) средните честоти го правят и следователно информацията за височината на ниските честоти трябва да се предава по друг начин. Алтернативната теория приема, че нервната възбуда се кодира чрез скоростта (а не по място, с която нервните клетки се активизират. Тя се нарича теория на честотата за усещане на височината на звука. Наистина може да се покаже, че скоростта или честотата на пулсациите, пътуващи нагоре по слуховия нерв към мозъка, съответствана тона при широк обхват от честоти. Това не е особено изненадващо за ниските честоти, тъй като отделните нерви могат да реагират отново и отново с такава ниска скорост. Същевременно е невъзможно отделният нерв да освобождава нервен импулс, да се възстановява и отново да освобождава нервен импулс толкова бързо, колкото би било необходимо за следването на вискочесто-тен тон. Такава висока скоростна излъчване на нервни импулси би могла да е продукт на няколко различни набора от нервни влакна, всяко от които се изпразва с по-ниска скоростно комбинацията им създава по-висока цялостна скорост. Макар състоящите се от чисти тонове стимули да са адекватни за измерването на основните свойства на човешкия слух, повечето отзвуците, които чуваме, са по-сложни. Специален интерес представляват променящите се комбинации от тонове, които изграждат човешката реч. В действителност определени зони в мозъчната кора вероятно реагират единствено на тези стимули. Същите тези зони могат да бъдат включени и в създаването на речта. Например изследвания, направени с електрическа стимулация на определени точки от човешкия мозък показват, че може едновременно да се променя възприятието за речта ида се причиняват подобни на реч движения на лицевата мускулатура. В действителност тези сложни аспекти на слуха не са напълно изследвани. Вкусови усещания. Представляват отражение на качествените особености на приеманите вещества (най-често храна, течности) от човека чрез устата. Физическите дразнители за вкуса са химическите вещества, които въздействат върху вкусовите луковици. Вкусовите луковици съдържат рецепторите за вкус. Съществуват около 9000 такива малки структури, разположени най-вече върху езика. Всяка луковица съдържа около дузина отделни вкусови клетки, групирани заедно. Веществата, които се разтварят в слюнката въздействат върху отделните вкусови клетки предизвикват нервна възбуда у тях, която се предава в кората на главния мозък. Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са "настроени" за реагиране на различни вкусове, все пак съществува и определена диференциация между тях клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика - към кисело, а онези в задната част - към горчивото. Тези клетки непрекъснато умират и се заменят, така че на всеки 7 дни разполагаме с нов набор от клетки. С възрастта обаче някои вкусови луковици умират и не се заменят, така че във вкусовото сетиво на хората настъпва необратима промяна. Характерно за усещания за вкус е това, чете силно се влияят от различни фактори, които не са свързани с химическият съставна разтварящите се в слюнката вещества. Такива фактори са цвят, структура, температура и миризма на обектите. Това, което обикновено се има предвид като вяус", е всъщност сложна реакция, включваща и други сетива. Например маргаринът се оцветява в жълто,

11
защото следва да имитира кравето масло, което има същия цвят и оттам човек да усеща вкуса на маргарина като такъв на краве масло. Обонятелни усещания. По своята същност са репрезентация на миризмата на разпространените във въздуха летливи вещества. За да възникне усещане за мирис, летливите вещества трябва да са разтворими във водата или мастите, намиращи се вносната кухина. Обонятелните рецептори са разположени в обонятелния епител. Той се състои от повърхности, намиращи се дълбоко вносната кухина. Основните рецепторни единици са клетките вътре и под епитела, които изпращат луковиците си заедно с малки косъмчета (реснички) в покриващата ги лигавица. Именно реакцията на луковиците и косъмчетата науловените в лигавицата разтворими молекули задейства нервния импулсна основата на който възниква обонятелното усещане. Но начинът, по който става действителното кодиране на информацията замириса досега обаче, не е добре разбран от изследователите. Класификацията на обонятелните усещания е много затруднена, поради изключителното им разнообразие. Установена е обаче тясната им връзка с вкусовите усещания. Температурни усещания. Температурните промени във външната среда се отразяват с помощта усещанията за топло и студено. Тези усещания имат голямо значение за рефлекторното регулиране на телесната температура. Температурните усещания се предизвикват от различието в температурата или от температурният обмен, който се установява между тялото или отделни негови части и външните обекти. Колкото по-активно и бързо се осъществява топлинния обмен, толкова той предизвиква по- интензивно усещане. Затова и при равна температура добрият неин проводник (например метал) ще ни се стори по-студен или по-топъл, в сравнение с лош неин проводник - например кожа. Доколкото всяко тяло има определена топлинна проводимост, то температурните усещания придобиват специфично познавателно значение така например при осезанието те играят значителна роля за определяне характера на вещите, до които ние се докосваме. Температурните усещания се основават на функционирането на рецептори разположени по кожата на човека и които са специализирани едните за отразяване на студено, а други - на топло. Теса неравномерно разпръснати по повърхността на човешкото тяло. Например най-чувствителни към температурните промени са лицето и кожата на корема, по-нечувствителна е кожата на долните крайници.
Тактилни усещания. Тези усещания отразяват наличието на натиск върху определени участъци (различни по големина) на кожата. Основават сена дейността на кожните рецептори, чието разпределение като количество варира значително в различните части на тялото. Например върху устните и върховете на пръстите има много повече чувствителни точки на натиск, отколкото на гърба.
Тактилните усещания съвместно с другите видове усещания осигуряват необходимата координация на човешките движения. Заедно с кинестетичните (мускул-но-двигателните) тактилните усещания изграждат осезанието. С помощта на осезанието човек опознава качествените особености на обектите - тяхната грапавост, гладкост, плътност, както и докосването на обекта до тялото, мястото и размера на участъка от кожа, върху който е оказано въздействието. Органически усещания. Органическите усещания са свързани с органическите потребности на човека и се предизвикват в значителна степен от нарушаването на автоматичното протичането на функциите на вътрешните органи. Чрез тях човек получава информация за вътрешното състояние на организма, за неговите отделни части. Тези усещания са много разнообразни усещания за глад, ситост, жажда, бодрост, умора, сънливост, общо и локално неразположение, задушаване, гадене, полови усещания, а също така смътни, трудно диференцирани усещания. Органичните усещания винаги се съпровождат от ясно изразени емоционални състояния. Усещания за болка. Усещанията за болка сигнализират за дразнене и/или нарушаване на целостта или функциите на организма като цяло, или на негови отделни части. Болката е биологически много важно явление. Възниквайки под въздействието на разрушителни по своя характери сила дразнители, тя сочи, че е налице някаква опасност за организма. За разлика от другите усещания, всяко от които има собствена сетивна система, за усещанията за болка няма отделни рецептори. Усещането за болка може да се предизвика чрез интензивно дразнение от почти всеки вид, включително екстремални температури, интензивна светлина или звук, силен натиск върху кожата или електрошок върху почти всяка част от тялото. Обикновено

12
болка се усеща винаги, когато физическият стимул е достатъчно интензивен, за да причини увреждане на тялото (например подуване на кръвоносните съдове в главата, което може да доведе до главоболие. Макар да изглежда като много привлекателно, че напълно освободеният от болка живот би бил идеален, то това не е така. Житейският опит свидетелства, че хора родени без усещане за болка, обикновено умират млади, защото не осъзнават опасните въздействия. Болката често е подбуда за проява на определена активност или отказване от такава. Обобщено изразено има два типа болка. Едната е остра, добре локализирана и "ясна, а другата - тъпа, дифузна, "дълбока" болка. Психологически погледнато за болката е най-характерен афективният характерна усещането. Ненапразно в ежедневието се говори за усещане за болка и за чувство на болка. Усещането за болка, като правило, е свързано с определено емоционално състояние на неудоволствие или страдание. В този смисъл разгледано, следва да се прави разграничение между контролирането на физическото усещане за болка и емоционалната реакция, която тя предизвиква. Например аспиринът или морфинът наистина блокират преживяването на усещането за болка, докато транквилантите намаляват неприятното преживяване от болката. Пациенти, приемащи валиум например, често казват, че все още изпитват болка, но тя просто не ги притеснява толкова много. Така че при усещанията за болка може да се говори за своеобразно единство на емоционалния и познавателния моменти в психическия живот на човека. Усещания за равновесие (статически усещания. Вертикалното положение на човешкото тяло се контролира с помощта на усещанията за равновесие. Усещането за равновесие възниква в резултатна функционалната дейност на вестибуларния анализатор. Дразнители за вестибуларния рецептор са а) праволинейните и ъгловите ускорения на човешкото тяло б) развиващите се при ускорението центробежни сили в) изменянето на посоката на силата на тежестта (наземното притегляне) при преместване на тялото в пространството. Два сетивни органа, наречени полуокръжни (полуциркуларни^) каналии вестибуларни торбички, които са разположени близо до охлюва на вътрешното ухо, детерминират усещанията за равновесие.
Полуокръжните канали представляват три подобни на пръстен структури, зсяка ориентирана в различна плоскост под прав ъгъл една спрямо друга, подобно на трите повърхности, образуващи ъгъла на една кутия. Теса пълни с течност, която се движи в каналите, когато се въртят. Движението на течността се придавана множество малки реснички (косъмчета, към които са прикрепени отделни нервни клетки. Всяко движение на тялото на човека по специфичен начин влияе върху трите отделни полуокръжни канала и предизвиканият модел нервна активност сигнализирана мозъка за посоката на движение.
Вестибуларните торбички се намират между охлюва и полуокръжните канали. Теса пълни с подобно на желе вещество, съдържащо малки костици, наречени отолити. Като цяло този орган се обозначава с термина отолитов апарат. Ресни-честите клетки, разположени в него, се прегъват от отолитите, които се намират под влиянието наземното притегляне, като по този начин предизвикват нервни импулси. Макар че полуокръжните канали реагират само на движение или на промяна на позата, земното притегляне на отолитите във вестибуларните торбички непрекъснато сигнализира за положението на главата, дори когато тя е неподвижна. Усещанията за равновесие се проявяват винаги в комплекс с другите усещания и изграждат необходимата основа за възприемане, както на статичното положение на тялото, така и за различните изменения на това положение - наклони, въртения и т. н.
Кинестетични усещания. Усещанията за движението на отделните части на тялото, така наречените кинестетични или още мускулно-двигателни усещания се предизвикват от нервна възбуда, постъпваща от проприорецепторите, разположени в сухожилията, ставите и мускулите. Благодарение на кинестетичните усещания човек със затворени очи може да определи положението и движението на своето тяло. Импулсите, постъпващи в централната нервна система от проприорецепторите вследствие на измененията, ставащи при движението в мускулите, предизвикват рефелекторни реакции и играят съществена роля за мускулния тонуси координацията на движенията. Всяко изпълнявано от нас движение се контролира от центростремителните импулси, получавани от проприорецепторите. Отпадането на проприоцептивните дразнители влече след себе си повече или по-малко значително разстройство на движенията. Отчасти това нарушение може да се коригира със зрението. Кинестетиката въобще се намира в тясно взаимодействие със

13
зрението. От една страна, зрителната оценка на разстоянието се изработва под контрола на кинистетичните усещания, а от друга страна, в придобитият от нас опитна практика зрително- двигателната координация играе много съществена роля в нашите движения, изпълнявани под контрола на зрението. В единство със зрението, осезанието и т. н. кинестетичните усещания играят съществена роля за изработването у човека на пространствени възприятия и представи.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: