Доцент д-р колю тодорков

77
Привържениците на дадената теория считат, че знанието се развива. Като това развитие започва свиждане на отношенията между материалните елементи на опита. Процеса на развитието на мисленето се разбира като процес навиждане на все нови и нови отношения между мислите, при това виждането на тези отношения се извежда в значителна степен от "ненагледното знание, от предходните мисли. Мисленето - това е работа на "Аза", подчинена на определена задача, от която произхожда детерминиращата тенденция. Свързвайки мисленето с репрезентация на отношения, представителите на тази теория, го интерпретират като първично виждане на отношения, като априорно приложение на първично дадените категории. Поставяйки въпроса за развитието на мисленето, самото това развитие те свеждат към прехода от мисъл към мисъл с пълно откъсване от практическата дейност на човека. За основен метод за изследване на мисленето се признава самонаблюдението. В гносиологичен план позицията им се определя така "Ние не само ще кажем мисля значи съществувам, но също и светът съществува такъв, какъвто ние го установяваме и определяме. Отделяйки мисленето като самостоятелна психическа дейност Вюрцбургска-та школа не само го противопоставяно иго откъсва от практическата дейност, езика, сетивните образи. Но заедно с това, нейните представители, поставят оня кръг от въпроси, който впоследствие става основен в контекста на психологията на мисленето. А именно за съотношението между вътрешна и външна дейност, мислене и език, мислене и сетивни образи, детерминация на мисленето и неговата избирателност, задача и средства за нейното решаване. Изучаването на мисленето като процес на решаване на задача става по същество общоприет принцип в съвременната психология.
3. Мисленето като функциониране на интелектуални операции Идеите на Вюрцбургската школа се развиват в известна степен от германския психолог
О.Зелц, разбиращ мисленето като процес на функциониране на интелектуални операции. Зелц си поставя задачата да покаже, как става формирането на един или друг резултат от мисловната дейност, да покаже функцията на всеки етап от интелектуалната дейност при осъществяването на следващите стадии (така наречения генетически и функционален анализ, той се опитва също да преодолее различните противопоставяния между репродуктивното и продуктивното мислене, говорейки за репродуктивни и продуктивни аспекти на единната интелектуална дейност. Развивайки своите представи за самия процес на решаване на задачата, Зелц отдава най-голямо значение на самата първа фаза - образуването на "общата задача, получена в резултата на обработката на даден материал, главното звено на която се състои в отделянето на "предметните отношения" между елементите на обектите или ситуацията. Според негов резултатна това се образува проблемен комплекс, в който аса отделени характеристиките на известното, бе определено мястото на неизвестното, търсеното, в) са отделени отношенията между даденото и търсеното. И в незавършеността на комплекса Зелц вижда същността на въпроса за проблемността. Тази незавършеност може да касае или компонентите на комплекса, или отношенията между известните компоненти. Образуването на общата задача се състои именно в създаването на определена схема, в която търсеното се характеризира чрез това място, което то заема в комплекса.
Зелц въвежда важното понятие "антиципация" - антиципира се търсеното. Ако търсеното би било въобще непознаваемото не би могло да бъде намерено. Неизвестното като чели получава косвено определение чрез отношенията му с известното. В разкриването и виждането на отношенията между известното и търсеното и създаване на тази основана антиципация на търсеното се заключава образуването на общата задача. Поставянето на определена цел от човека, според Зелц, води към актуализиране на повече и по-малко общи интелектуални операции, които са пригодни за осъществяването на определената цел. В най-простия случай задачата пряко актуализира наличните вече у човека готови способи за нейното решаване. При решаването на нови задачи интелектуалните операции се определят от структурата на общата задача и от антиципацията на резултатите от тези операции. Задачата не е само "пусков механизъма контролира и насочва хода на осъществяването на операциите. Човек периодически се връща назад към предметното съдържание на задачата с цел нейния по-дълбок анализ. Основните интелектуални операции, по Зелц, са а) допълнение към комплекса, б) абстракция, в) репродукция и сходство. Различните комбинации на тези операции и образуват методите за решаване на задачата. Първата операция - допълнение към комплекса включва в себе си визуализация (виждане) на дадения обект. Втората операция - абстракцията, това е отделяне на различните характеристики на

78
обектите и разчленяване на отношенията между елементите на комплекса. Накрая, третата операция
- репродукция на сходството е разчленяването на дадения обект или понятие по неговите определени признаци. Като цяло заработите на Зелц е характерно това, че той първи започва да изследва мисленето като процес, последователно развиващ се във времето, в който предишните негови стадии подготвят и обуславят следващите етапи, с постоянно връщане назад към условията на задачата. Също така той за пръв път поставя проблема за основните интелектуални операции и прави опит за детайлно изследване на техния състав.
4. Мисленето като акт на преструктуриране на ситуацията Теорията за мисленето като акт на преструктуриране на ситуацията е разработена в рамките на гещалтпсихологията. Нейни основни представители са В.Кьо-лер, К.Кафка, К.Дункер. Известно е, че централно положение в гещалтпсихологията е следното първично и главно съдържание на всеки психически процес са не отделните елементи - усещания, а някакви цялостни образования - конфигурации, форми или "гещалти" Направените на тази основа изводи се пренасят и при анализа на процеса на мисленето. Конкретната психологическа представа за мисленето се заключава в неговата интерпретация като внезапно, неподготвено от непосредствената предварителна аналитична дейност разбиране на съществените отношения вдадена проблемна ситуация. Това отношение непосредствено се вижда по начин, подобен на непосредствената репрезентация на сетивните характеристики на обектите. На основата на опити с висши животни Кьолер характеризира интелектуалното поведение при хората като внезапен, независим от предшестващата дейности съвършено противоположен "на пробите, като случаен акт. Самият механизъм на "разумното" (в противоположност на случайното) решение на задачата се заключава, по Кьолер, в следното а) в сетивното поле на организма съществените елементи на ситуацията образуват едно цяло (гещалт); б) елементите на ситуацията, влизащи в този гещалт, придобиват ново значение, зависещо от това място, което те заемат в гещалта (подобно на сензорните структури в) образуването на гещалта от съществуващите елементи на ситуацията се извършва под влияние на някакво напрежение, възникващо в организма в проблемната ситуация. Принципно същите положения са формулирани и при изследванията на
К.Дункер и др. Решението на задачата се заключава в това, че част от проблемната ситуация започва да се възприема в новия гещалт, в нови отношения. Проблемната ситуация се преструктурира в резултатна което се разкриват новите свойства на обектите, детерминирани от възприемането му в нови отношения. Решението на задачата става като гещалт, като цялостно образование, което определя конкретните стъпки на човека занапред. Ако представителите на асоционализма се опитват да изведат решаването на задачата непосредствено отминалия опит (от неговата актуализация, то гещалтистите, напротив, без да отричат миналия опит, подчертават, че само по себе си наличието на достатъчен минал опит все още не осигурява решаването на задачата. Миналия опит може да окаже и задържащо влияние върху решаването на новата задача, което е свързано с определена "функционална фиксираност", произтичаща от него. Някои психолози от тази школа използват термина "направление, с който свързват влиянието наминалия опит. "Направлението" - това е някакъв общ подход към задачата, предварителна ориентация, кръг от разкрити отношения между компонентите на условията на задачата. Представителите на гещалтпсихологията дават своя принос в преосмислянето на предмета на психологията на мисленето и методите за неговото изследване. На тях принадлежи заслугата за внедряването на идеята за функционалното развитие в психологическото изучаване на мисленето, а по този начини в психологията като цяло.
5. Мисленето като поведение Тази теория за мисленето е разработена от представителите на бихейвиориз-ма. Основните идеи в нея принадлежат на Дж.Уотсън. Мисленето на човека Уотсън разбира като много общ процес, отъждествявайки го с вътрешната речи даже със средствата за невербална комуникация. Той счита, че мисленето е общо понятие, включващо цялото наше безгласно поведение. Уотсън отделя триосновни форми на мислене а) просто разгръщане на речеви навици (например, възпроизвеждане на стихове или цитати без изменение на реда на думите б) решаване на стари (познати) задачи, но рядко срещащи се, така чете да изискват пробващо словесно поведение (например, опити да си спомни човек забравени стихове в) решаване на нови задачи, които поставят организма в тежко положение,

79
изискващо словесно решаване дотогава, докато бъде предприето някакво открито практическо действие. Третата форма на мислене, по Уотсън, "представлява от само себе си само неголяма част от поведението на човешкото същество, което бидейки освободено от несъществените, случайни моменти е тъждествено с поведението на плъх, за първи път сложен в лабиринт. Човекът е животно с речево поведение. Те. достигането до извод от човека, след разсъждение е еквивалентно на получаване на храна от мишката след търсете в лабиринт.
Бихейвиористичжщххтазбиране за същността на процеса на мислене е вътрешно противореч>«ю. При трактовката на природата на мисленето и речта Уот-сън не отчита обществената им обусловеност, качественото различие на този процес от изработването на един навик. Мисленето и съзнанието се разглеждат като особен вид поведение, те. като реална дейност на субекта, която подлежи на такова обективно изучаване, както и другите видове поведение. По аналогия с двигателното поведение, мисловната дейност се разглежда като пробваща, търсеща. Разбира се след Уотсън в бихейвиоризма се развива и друго направление по отношение разбиранията за същността на мисленето. Това направление разглежда поведението като целенасочен процес, включващ познавателната (ориентировъчната) активност на човека в качеството на опосредствено звено Така Толмън, в качеството на опосредствуващи фактори, приема познавателните процеси. Той предлага когнитивна теория на поведението (теорията на 8-8). Основното различие между двете теории за поведението (8 - Ки) се проявява главно при обсъждането на следните три въпроса.
1. Как възниква цялостния, интегриран поведенчески акт Кой е интегратора при оформянето на цялостното поведение Първата теория в качеството на интегратори на поведенческите актове разглежда ответните реакции на организма, а втората - когнитивната теория, в качеството на интегратори взема познавателните процеси памет, мислене.
2. Кой е резултата от научаването Отговора на първата теория е - придобиването на даден навик, като известна фиксирана последователност от движения. Отговорът на втората теория е - най--важния резултат от научаването се състои в образуването на някои "познавателни структурите. на някаква репрезентация на ситуацията.
3. Как се държи организма в нови условия, когато се сблъсква снова задача Каква е ролята наминалия опит при решаването на нови задачи Първата теория придавана миналия опит решаващо значение. Втората теория подчертава, че при наличието на целия необходим минал опит няма гаранция, че обучаващият се ще го използва, за да достигне да решение. Решаемостта на задачата се определя преди всичко от нейната структура или организация, от която зависи актуализацията наминалия опит, разбирането на включените в задачата съществени отношения.
Когнитивната теория на поведението използва такива понятия, като "познавателна структура, очакване, "готовност, "цел, "значение, "познавателен план, "познавателно предразположение. Мисленето не се отделя като особен самостоятелен процес. Внимателния анализ на теорията показва, че под когни-тивни процеси в нея преди всичко се разбира възприятието (стимул, как той се възприема от организма. Когнитивната теория за поведението си остава натуралистична. Доказва, че при човека действат същите тези закономерности (например закономерностите на формиране феномена "очакване" на ниво "вербално поведение. "Целта" - това е полезния резултат от поведението (например храната. Не се отделят целите като специфични човешки психически образования. "Значението" - това е сигналното значение на дразнителите, ориентираното насоченото, а не обществено формираното значение на нещата, усвоено от личността.
6. Мисленето като мотивационен процес Проблемът за мотивите на човешкото поведение е издигнат за пръв път от психоаналитичната теория на З.Фройд и неговите последователи. Счита се, в тази теория, че в основата на човешката активност, на поведението лежат два главни мотива първият е свързан със сексуалния живот на човека, а вторият с неговата агресивност. Мотивите на възрастния човек, неговото поведение са продукт на трансформацията на преобразуването на мотивите на детето. Основните мотиви носят неосъзнат характер, те имат като области на своето проявление - съновиденията, уговорките, неволно казаните думи, симптомите на някои заболявания (особено на неврозите. Съновиденията - това е разновидност на образното мислене, развиваща се непроизволно. Съществуват два типа сънища "детски сънища" и "символични сънища. Основния признак на "детския сън, който се среща и у възрастните, се състои в пряката и явна проследявана връзка между неудовлетворените желания и мотивите на човека съдържащи се в тези образи, които възникват във съня (исках бонбон, неми го дадоха и след това сънувах този бонбон, сънувах, че ям

80
бонбон"). След събуждането възниква преживяване за частично удовлетворяване на потребността.
По-сложни са "символичните сънища. В тях се съдържат съновидения, чийто образи нямат пряка, леко разбираема връзка с мотивите, тази връзка трябва да бъде разкрита. За тази цел, широко приложение в психоанализа получава метода на свободните асоциации, който в определена степен разкрива някои особености на мисловната дейност на човека. По такъв начин непроизволното образно мислене, свободните асоциации се трактуват в психоанализа като една от най-важните области на проявлението на неосъзнатите мотиви.
З.Фройд има и специален труд, който може да се отнесе към "психологията на мисленето. Той се нарича "Остроумие и неговото отношение към безсъзнателното. Остроумието - това е една от проявите на творческото мислене. В основата на остроумието винаги лежат неосъзнати първични мотиви. Пряко отношение към психологията на мисленето има и теорията за сублимацията съгласно която творчеството и неговите продукти се проявяват във формите на културата, възникват в резултатна ограниченията, които се налагат върху възможността за непосредствено удовлетворяване на първичните потребности наличността и възниква "околно, сублимирано удовлетворяване на тези потребности. С проблематиката на психологията на мисленето е свързани въпроса за осъзнаването на мотива. В класическата психоанализа безсъзнателният мотив не изключва самата възможност да се осъществява мисловна дейност по отношение на този мотив, но вместо истинско разбиране на мотива, то може да се получи мнимо такова (феномен на рационализация на мотива. В съвременната психоанализа се подчертава, че даже при отражение на съдържателната характеристика на мотивацията човек може да не осъзнава нейната важност. За психологията на мисленето съществено значение има и когнитивната теория за мотивацията. Нейните привърженици тръгват от мотива към познанието, а не обратното, както това е в ранната психоанализа. Под когнитивни процеси вдадения контекст се имат предвид плановете, които човек строи (става дума за съзнателни планове, целите, които поставя пред себе си личността, очакванията, за които тя си дава отчет, риска, към който човек подхожда съзнателно. Централното положение на дадената теория е формулирано така мотивацията на човешкото поведение се строи в съответствие с познанието. Едно от важните направления в изследванията на мотивите е посветено на изучаване мотива за самоактуализация. Специално този проблем се анализира от А.Маслоу (представителна хуманната психология. Потребността от самоактуализация възниква най-късно в мотивационната сфера наличността, но веднъж възникнала, тя започва да играе водеща роля. В списъка на типични черти на самоактуализиращата се личност, по Маслоу, има и такива, които се отнасят към мисловната дейност "ефективно възприятие (има се предвид "разбирането, а не възприятието в тесния смисъл на думата) на реалността и комфортно отношение към тази реалност, "спонтанности постоянна свежест в разбиране наставащото, "чувството за хумор, "тенденцията към творчество. Висша проява на само-актуализацията е преживяването от човека на пълнотата на своето битие. Личността интерпретирате. осмисля вдадения момент своя живот, като негова кулминация, своята история, като връхна своето индивидуално битие.
7. Мисленето като биологически процес Основана дадената теория са работите на Ж.Пиаже и неговите последователи. Както беше вече подчертано Пиаже използва понятието интелект като синонимна мисленето. Давайки определение за интелекта той разглежда такива негови трактовки като а) психическа адаптация към новите условия, б) като "акт на внезапно разбиране, в) "прогресираща обратимост на мобилните психически структури. Пиаже счита, че "интелекта е състояние на равновесие, към което се присъединява (насочва) цялото последователно разположение на адаптацията от сензомоторен и когнитивен ред, както и всички асимулативни и акомодиращи взаимодействия на организма със средата. Един от способите за разбиране на мисленето, според
Пиаже, е сравняването му с възприятието. Той пише "Възприятието - това е знание, придобито от нас за обектите или тяхното движение в резултатна прякото и непосредствено осъществяване на контакт с тях, докато интелекта - това е знание, съществуващо само тогава, когато в процеса на взаимодействието на субекта с обекта намират място различен род отклонения и когато нараства пространст-вено-времевото разстояние между субекта и обекта. Теорията на Пиаже включва два основни компонента а) учение за функциите на интелекта и б) учение за стадиите на развитие на интелекта. Тяхното съдържание се разглежда в други лекции на настоящото пособие. Основното в теорията на Пиаже е това, че мисленето се разглежда като процес, който е продукт на биологическото развитие на човека.

81
8. Мисленето като система за обработка на информация С появата на електронноизчислителните машини (компютрите) и развитието на кибернетиката като наука и практика се оформя и специфична теория за същността на мисленето. Електронноизчислителните машини (ЕИМ) започват да решават задачи, достъпни по-рано само на човешкия интелекти човешкото мислене. Това доведе до възникването на понятието "изкуствен интелект. Появи се и се разработи информационния подход към изследването на мисленето и останалите познавателни процеси. Дори се стигна от някои изследователи до определянето на психологията като наука, изучаваща само процеса на обработка на информацията от човека. Обяснявайки причините за засилване вниманието към изследване на познавателните процесии особено на този специфичен подход към изучаване на класическите проблеми на познанието, който е представен в когнитивната психология УНайсър пише "Този ход на събитията беше обусловен по няколко причини, обаче най-важната от тях беше, видимо, появата на ЕИМ. Работата не е само в това, че ЕИМ облекчават провеждането на експерименти и правят възможен щателния анализ на получените резултати. Оказа сече операциите, изпълнявани от самата ЕИМ, в някакво отношение са аналогични на когнитивните процеси. ЕИМ получават информация, манипулират символи, съхраняват в "паметта" елементи информация и отново я извличат, класифицират информацията на входа, разпознават конфигурации и т. н. Правили това тя всичко това именно така, както човека, представлява по-маловажно в сравнение с това, че тя е способна въобще да прави това. Появата на ЕИМ послужи отдавна като вече необходимо потвърждение на това, че когнитивните процеси са напълно реални, чете могат да се изследват и даже могат да бъдат разбрани"

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: