Доцент д-р колю тодорков

82
крайните (готовите, така и междинните резултати от своята дейност, той не може да се залови за работа. В образа на очаквания резултат от дейността, създаден с помощта на въображението се корени основната разлика между човешкия труди инстинктивната дейност на животните. Всеки трудов процес започва с работа на въображението и неотменно го включва в себе сив една или друга степенна изразеност. Процесът на въображението се осъществявана основата на наличните представи за света и възприеманата действителност. То "работи" не седна, ас много представи като ги реконструира, преобразува и ги изменя, а също така използва отделни елементи от тях при създаването на новия образ. Въображение ориентира личността в дейността, създавайки определен неин модел, предопределящ процеса на реализирането й. Въображението се характеризира с голяма сложности се реализирана базата на функционирането на другите психически познавателни процеси. Най-близка е връзката му с образната памет, тъй като то винаги се опира в определена степенна миналия опит. Но между тях съществуват и различия. Основното различие между въображението и образната памет е свързано с отношението им към действителността. Функцията на образната памет е да съхрани и по възможност да възпроизведе най-точно резултатите отминалия сетивен опита функцията на въображението е да ги преобразува. Но тази противоположност съществува и се осъществява входа на конкретната дейност на човека само като единство на противоположности. В процеса на развитието, с изменението на въображението и на процесите на съхраняване и възпроизвеждане се изменя и тяхното взаимно отношение. На ранните степени на развитие на човека (в детската възраст, когато отношението към възпроизведения образ не се осъзнава ясно като нещо, което е минало, тогава липсва у него съзнателна нагласа за точност на възпроизвежданото. Затова на тези ранни степени възпроизведеното далеч не е копие на действителния обект. Възпроизведеното съдържа много неточности, изменения, трансформациите. то съдържа в себе си определени елементи на въображаем образ. На свой ред въображението, което винаги предполага някаква независимост от непосредствено даденото, не се отделя ясно от възпроизведеното от паметта, от възприетото, докато тази независимост в някаква степен не бъде осъзната. Въображение в собствения смисъл на думата има само тогава, когато възникването на новите образи престане да бъде непроизволно (неволево) изменение на образи-те-представи. В зависимост от степента на възходящо развитие на формите на въображението, то все поясно се диференцира от образната памет. За въображението е характерно специфично отношение към миналия опитна личността въобще и към непосредствено даденото във възприятията, те. налице е осъзнаване на известна свобода по отношение на тях, което дава възможност те да бъдат преобразувани. Въображението е тясно свързано и с мисленето. Както и мисленето, то позволява да се предвижда бъдещето. В какво се заключава общото и различното между мисленето и въображението Също както мисленето, въображението възниква при наличието на някаква проблемна ситуация, те. когато е необходимо да се намерят нови решения за дейност, то се мотивира също от потребностите наличността. Реалният процес на задоволяване на потребностите може да бъде предхождан от илюзорно (във въображението) задоволяване на потребността, те. от жива, ярка представа за ситуацията, в която могат да бъдат задоволени тези потребности. Изпреварващата репрезентация на действителността, осъществявана в процеса на въображението, се извършва в конкретно-образна форма във видна ярки представи, докато изпреварващото отражение в процесите на мисленето се извършва чрез опериране с понятия, които позволяват да се опознае света от човека обобщено и опос-редствено. Спирайки сена сходството и различията между мисленето и въображението, трябва да се отбележи още един път, че и двата процеса функционират при възникване пред човека на някаква проблемна ситуация. Но специфичното в случая е това, че проблемните ситуации могат да се различават по степента на своята по-голяма или по-малка неопределеност. Така че ако изходните данни на задачата, която трябва да се реши са известни, то ходът на нейното разрешаване е подчинен предимно на законите на мисленето. Друга е картината, когато проблемната ситуация се отличава със значителна неопределености изходните данни се поддават трудно наточен анализ. В този случай в действие влизат механизмите на въображението.

83
В зависимост от различните обстоятелства, с които се характеризира проблемната ситуация, една и съща задача може да се решава, както с помощта на мисленето, така и с помощта на въображението. Или има основание да се направи извода, че въображението работи на този етапна познанието, в който неопределеността на ситуацията е твърде голяма. Колкото по-обичайна, точна и определена е една ситуация, толкова по-малък простор дава тя на въображението. Съвършено разбираемо е, че за онази областна познанието, в която основните закони са известни, не е необходимо да се прибягва до въображението. Ценността на въображението се състои в това, че то дава възможност наличността да взема решения ида намира изход от проблемна ситуация, дори и при липса на необходимата изчерпателност на знанията, които са необходими за мисленето. Въображението позволява да се прескачат някои етапи от мисловния процеси въпреки това да е налице представа за крайния резултата от дейността. Нов това се крие и определената слабост на въображението, те. намерените чрез него пътища за решаване на дадена задача и за изход отдадено сложно положение, невинаги са точни и верни. Независимо от това, необходимостта на хората да действат в среда или обстановка, за която нямат пълна информация е довела до възникването и развитието у тяхна механизмите на въображението. Ако се сверят образите на паметта с образите на въображението, то последните се оказват по- ярки и по-релефни. Те възникват значително по-бързо, но остават по-дълго в съзнанието и се оценяват като нещо неизвестно и ново. Основният замисъл на въображението е да предложи алтернатива на действителността. За тази цел то изпълнява две основни функции а)стимулира творчеството, което създава все още несъществуващото и б)действа като механизъм за балансиране на психиката, даващ възможност на човека да постигне емоционално равновесие (действа оздравително на Аза). Като творческа сила въображението се проявява свободно по времена приятна дейност. Освен това то е източник на вдъхновение при създаване на научни теории, произведения на изкуството, нови вещи и т. н. Но хората търсят спасение от действителността в света на нереалното. Осъществяването на желания, компенсация, проекция и бягство са сред преобладаващите механизми, действащи или като предпазен клапан за емоционално напрегнатия човек (намаляване на напрежението, почивка от стресови въздействия, от-реагирване и т. н, или като стимул на изтощения и депресиран човек, който го зарежда с енергия и му дава възможност да се реорганизира. За плахия и нерешителен човек, проекцията на бъдещето и репетицията на все още нереалното, действат като прокарване на нов път, превръщайки поемането на рискове в реалност, като по този начин увеличават шансовете за успех. Деструктивната употреба на въображението усложнява емоционалните проблеми наличността. Постоянното търсене на спасение в света на нереалното чрез приписването му на реален статус е равносилно на самоизмама и създаване на светове в сферата на халюцинациите. Въображението може да има отрицателен ефекти когато се използва като механизъм на отреагирване, поема функциите на репетиция или проиграване. От всекидневния живот на всеки от нас е известно, как създаваната във въображението картина за някаква опасност предизвиква учес- тяване на пулса, изменения в дишането и т. н. Още повече, под влияние на създадения образ в ситуация на очакване човек може да действане с отчитане на реалните обстоятелства, а в съответствие със създадения в неговото въображение образ. Например има описани случаи, когато намирайки сена лов, някои ловци, очакващи появата на дивеч, особено в условията на сумрак или гъста гора, да прострелват хора, които са се появили пред тях. Създадените чрез въображението образи може да предизвикат и някои соматични (телесни) изменения. Например известни са факти на внушаването на признаци на някои болести, които в действителност няма (особено характерно е това за студентите от младшите курсове на медицинските висши училища. Въображение в истинския смисъл на думата може да има самоличността. Само у личността като субект на обществената практика, реално преобразуваща света се развива въображение. В процеса на това развитието отначало е следствие, а после предпоставка за дейност. След като бе определена ролята, която изпълнява въображението в дейността на хората, е необходимо да се разгледат процесите, чрез които се осъществява "изграждането" на образите в съзнанието наличността на основата на функционирането му, да се изясни тяхната структура. Процесите на въображението имат аналитико-синтетичен характер, подобно на процесите на възприятието, паметта и мисленето. Още във възприятието и паметта анализът позволява да се

84
отделят някои общи черти на обекта ида се игнорират несъществените. Този процес завършва със синтез, създаване на нов вид еталони. Анализът и синтезът при въображението имат друга насока и разкриват при активното опериране с образите други тенденции. Както вече беше посочено, основната тенденция на въображението е да преобразува наличните представи (образи) в нови такива, които осигуряват преди всичко създаването на модела на несъмнено новата, не възникнала дотогава ситуация. Но това е относително, защото във всеки нов образ създаден от въображението, се проявяват чертите на старото, известното, те. между старото и новото в следващия образ се запазва някаква приемственост. Освен посочения процес на преобразуването, във въображението се осъществяват и процесите на търсенето, комбинирането и реконструкцията на предишните образи и намирането на нови образи в унисон стърсеното. Формирането на образите чрез въображението се отличава от обикновените обобщения. Обобщението като мисловна операция е отделяне само на някои общи признаци при абстрахиране от другите. Обобщението при мисленето е адекватно на обективния свят, свързано е с отделяне в съзнанието наличността на признаците, съдържащи се в емпиричния материал, получаван посредством сетивното познание. А преобразуването на материала във въображението се подчинявана други закономерности, изразяващи неговата особеност. А именно
• За зависимостта на въображението отминалия опит. Творческата дейност на въображението се намира в непосредствена зависимост от богатството и разнообразието наминалия опитна човека, защото тъкмо този опит е материала, от който се ползва въображението. Колкото е по-богат опитът на човека, с толкова повече материал разполага неговото въображение.
• За общия емоционален знак. Същността на тази закономерност се свежда до това, че впечатленията и образите, имащи общ емоционален знак, те. оказващи върху човека едно и също емоционално въздействие, имат тенденция да се обединяват помежду си независимо от това, че между тези образи не съществува никаква връзка - нито на сходство, нито на близост. Получава се комбинирано "произведение" на въображението, в основата на което лежи общо чувство или общ емоционален знак, обединяващ разнородни елементи.
• За емоционалната реалност на въображението. Според тази закономерност, всички форми на творческото въображение съдържат в себе си афективни елементи. Това означава, че всяко построение на въображението влияе обратно върху нашите чувства и дори тогава, когато това построение не съответства само по себе сина действителността, то все пак предизвиканото от него чувство е действително, реално преживяно, завладяващо човека чувство. Именно с тази закономерност могат да се обяснят въздействията на художествените произведения върху хората.
• За развитието на въображението. Развитието на въображението започва по-рано и по-бързо достига дадено плато, отколкото другите интелектуални процеси. Развитието на въображението на хората е пряко свързано с тяхната възраст. У нормалния човек въображението започва да се проявява около тригодишната му възраст, след това неговото развитие преминава през детството, юношеството, младежката възрасти продължава по-късно, нов значително по-малка степен, а в доста от случаите спира да се развива. Дейността на въображението е най-силно развита в детската и юношеската възраст, като при болшинството хора въображението се влияе силно от чувствата и половата любов. Дълго време в своето развитие въображението остава свободно от какъвто ида е рационален елемент. Обаче малко по-малко този елемент започва да заема своето място в дейността на въображението. Размишляването (мисленето) се ражда доста по-късно, расте бавно, и в зависимост от степента на своето развитие влияе върху работата на въображението, стремейки се да намали неговата роля в дейността на човека. Края на юношеството се характеризира с антагонизъм между чисто субективното въображение и обективните разсъдъчни (мисловни) процеси. В младежката, и най-вече в края на младежката възраст, въображението е станало разсъдително, подчинено на мисленето. Като цяло функциите и ролята на въображението на хората на тази и последващата възраст вървят към упадък. Болшинството хора приемат малко по-малко прозата на всекидневния живот, "погребват" мечтите на своята младост, започват да считат любовта за химера и т. н. Това е особен регрес, но не е унищожение на въображението, защото творческото въображение не изчезва никога, но все пак остава повече подчинено на случайностите. Въображението съществувано се преобразувало, приспособило сее към рационалните условия. Казаното обаче е най-общият случай в развитието на въображението на хората. Има и доста хора, чието развитие и проява на въображението не се подчинявана тази закономерност. Хора, които и взряла възраст се отличават с действително богато въображение, хора, у които

85
способността им към изобретения дълго време остава млада и жива. Но творческото въображение действа в значително изменени условия в сравнение с младата възраст, то е лишено от своята неограничена власт, от тази смелост, която притежава в детството, и се подчинявана правилата на логическото мислене. Развитието на въображението на човешкия род, разгледано в исторически аспект, върви по същия път, както и у отделния човек. Историческият пътна човечеството може хипотетично да се раздели натри последователни периода божествен или теократически: героичен или приказен човешки или историчен в собственият смисъл на думата. На практика тези стадии на цивилизацията саи тържество на въображението на човечеството. Последователно, през първите два периода, то е произвело митове, религии, легенди, епически и воински разкази, горди паметници, издигнати в честуна боговете и героите. Не може да се оспори и преобладаващото значение на въображението в Средните векове. Достатъчно есе припомни силата на религиозните чувщъа, непрестанно възраждащите се епидемии от суеверие, раждането на рицарството с всичко, с което то е свързано - героическа поезия, рицарски романи, любовни приключения и т. н. Но също така трябва да се отбележи, че през този период е проявено малко въображение, насочено за изобретяване на неща от практическия живот, промишлеността, търговията. Научното творческо въображение на хората е силно ограничено в степента на своето развитие и проявление. Възраждането е критичен момент, преходен период, времена преобразования, аналогичен с този, характерен за индивидуалното развитие на въображението.
2. Психически механизми на създаване на въображаеме образи Обобщено изразено, може да се каже, че процеса на създаване на нови образи чрез въображението се осъществява по няколко начина аглутинация, хиперболизация, схематизация, типизация, комбинация, реконструкция.
Аглутинация. Представлява съединяване, "сливане" във въображението надве или повече отделни, цели части или елементи от определени образи и създаването по този начин на нов, цялостен, несъществувал по-рано в природата и обществото образна определен обект - например свинкс, кентавър, морска сирена и т. н. Хиперболизация. Начин на създаване на въображаем образ, чрез подчертано уголемяване или умаляване на отделни елементи от образа на съществуващ предмет или явление. Както уголемяването, така и умаляването преследват една и съща цел - да усилят дадено впечатление, да акцентират вниманието върху едни или други страни на дадения образ. Например създаване на дружески шаржове, карикатури и т. н. Схематизация, Изразява се в ограничаване на отделни белези и черти от образи, с цел очертаване контурите на новия образ. Типизация. Подобен на схематизацията начин, но съдържателно протичащ на основата на подчертаване, повдигане на най-същественото, значимото, повтарящото се, типичното, което е налице в образа на предмета или явлението, както и чрез отстраняване или елиминиране на несъщественото в него. Например създадения от А.Константинов образна бай Ганьо. Комбинация. Представлява от само себе си подбори съединяване на определени черти, обекти и явления. Комбинирането изразява аналитико-синтетичната дейност, протичаща в нагледен план, независимо че конкретните видове на този начин дават различни резултати. Например създаване на фантастични образи, разработване на научни планове, модели и т. н. Реконструкция. Начин, при който се разместват отделни части, елементи, признаци отдаден образи се съединяват по нов способ, в резултатна което се получава новия образ.
3. Видове въображение Във въображението намират израз всички особености на насочеността наличността като нейно психическо свойство. Те пораждат проявата на различните видове въображение. Това различие се определя и от това, доколко съзнателно и активно се отнася човек към този процес, доколко той е съпроводен с проявата на определени волеви усилия. В зависимост от това условно въображението може да се раздели на два вида пасивно и активно. Пасивното въображение протичана нивото на възпроизвеждане на образи и комбинирането им във въображаеми при изключително слаб или липсващ контрол отстрана на мисленето. Пасивното въображение се характеризира още и с пълното отсъствие на волеви елементи или с крайно слабата им изразеност.

86
Пасивното въображение от своя страна, бива преднамерено и непреднамерено. Преднамереното пасивно въображение е частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинирането им във вериги от приемливи преживявания или събития. Характерна особеност на пасивното въображение елипсата на строго определена цел. Това е процес на създаване на въображаеми образи безволеви стремеж за претворяването им в действителността. Пасивното въображение може да се прояви и като непреднамерено. Това става обикновено при отслабване контролната дейност на съзнанието, привременно бездействие на човека, в полусънно състояние, при състояние на афект, при патологични разстройства на съзнанието или такива, породени от употребата на алкохол, наркотици. Активното въображение се характеризира с целенасочености осъзната мотивираност на търсене и изграждане на даден образ. При него процесъг на създаване на нови образи се осъществява с мобилизиране на волевите усилия на човека. Активното въображение може да бъде пресъздаващо и творческо. Пресъздаващото въображение представлява създаване на нови образи по чуждо описание. То се разгръщана основата на възприетата знакова система словес-тна, числова, графична, нотна и т. н. Пресъздавайки, човек напълва знаковата система с наличните у него знания и представи за обектите от действителността. Качеството на пресъздаването на това, което е заложено в знаковата система, зависи от редица причини. На първо място, от изходната информация, на основата на която се разгръща пресъздаването. Например при четенето на художествена книга описанието на героите, техните постъпки и действия и т. н, се представят във въображението на читателя ярко, пълно или обратно, в зависимост от използваните от автора езикови средства. На второ място, пресъздаването на знаковата информация зависи от сумата и качеството на знанията и представите на конкретния човек за действителността. Например четене на топографска карта. На трето място, качеството на пресъздаващото въображение зависи от създадената нагласа у личността за формирането на един или друг нов образ в нейното съзнание. Творческото въображение представлява процес на създаване на нови, оригинални образи, идеи. Вдадения случай думата "нови" има двояко значение различава се обективно и субективно ново. Обективно новото са образи, идеи, несъществуващи додадения момент нитов материализиран, нитов идеален вид. Това ново не повтаря вече съществуващото, то е оригинално. Субективно новото е такова само зададения човек. То може да повтаря нещо съществуващо, но за него човека не знае. Той открива това нещо за самия себе си като оригинално, неповторимо иго счита за неизвестно задругите. Разбира се пресъздаващото и творческото въображение не бива де се противопоставят, тъй като те имат много общи черти. Всеки образна въображението, даже създаден по чуждо описание, винаги изисква от човека проява на определено творчество. От друга страна, колкото ида е нови оригинален образът създаден от творческото въображение, той винаги е свързан с онова, което е подсказано от опита, от известното, от знанията, от тези асоциации, Които са възникнали в процеса на творчеството. Въображението е в типологично и индивидуално-диференцирано отношение много важна и съществена проява наличността. Преди всичко за характеристика наличността и нейното отношение към света е много показателна лекотата или трудността, с която й се отдава да преобразува даденото. Едни хора до такава степен са сковани от ситуацията, така са подчинени на даденото, че всяко въображаемо негово преобразуване представлява за тях значителна трудност. На тях име трудно, даже мислено, да преместят нещо от неговото място, даже да си представят, че нещо не е така, както е обикновено. В тях доминира инертността. Взаимоотношенията им с обкръжаващия свят носят печатана шаблона и рутината. Задруги хора, всяка дадена ситуация това е не само неприкосновена даденост, която трябва да бъде съхранена непроменена, колкото изходен пункт и материал за преобразуващата дейност наличността и това е дълбоко показателно за характеристиките наличността и за нейното отношение към света. След въпроса затова, доколко конкретния човек е склонени способен към преобразуване на даденото във въображението си, съществено значение придобива въпроса за характера на това преобразование на действителността, което е характерно за неговото въображение. Решаващо значение в този план има съотношението между ролята, която във въображението на дадената личност играе, от една страна емоционалността или афективността, а от друга - критичния контролна интелекта. В зависимост от господството на едните или другите моменти

87
могат да се определят различни типове въображение от една страна, субективно въображение, слабо подчиняващо сена критичния контролна мисленето, несъобразяващо се с реалността и от друга страна - критично, реалистично въображение, което подлагана определен контрол субективността на чувствата и преобразува даденото, като отчита закономерностите и тенденциите на развитие на обективната действителност. У всеки човек въображението се проявява по своему и детерминира характера на познавателната му дейност.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: