Доцент д-р колю тодорков
Изтегляне 0.99 Mb. Pdf просмотр
|
| КОГНИТИВНИ ОЦЕНКИ В живота идейността си хората много често си задават най-различни въпроси и търсят отговори на тях. Например Какви са шансовете мида си взема изпита по Когнитивна психология До каква степен аз съм подготвен за изпълняването на професионална дейност Каква е вероятността да си намеря работа по специалността Имали опасност любимият ми човек да ме изостави Каква е реалната цена на даденият автомобил И т. нит. н. Отговорите на такива въпроси по своята същност са когнитивна оценка за нещата, която се основавана направата на оценъчни съждения за тях. Когнитивната оценка може да се определи като субективно, психическо измерване, което се осъществява най-вече чрез анализиране, сравняване, класифициране, подреждане на обектите, явленията или хората. В резултатна това на тях им се придава определено значение, имащо вербален или числов оценъчен израз. Например на въпроса, пригоден ли е или непригоден даден човек зададена длъжност, може да се отговори с "да" или "не, може да се сравни той с други претенденти за същата длъжност, а може да се изрази степента на пригодност със съответно число процент. Когнитивната оценка по психическата си същност е специфичен краен продукт на процеса на преработка на информацията, стои, образно казано, накрая" на множество когнитивни процеси. От една страна, в когнитивната оценка се използва всичко онова, което е придобито на първоначалните етапи на обработката на информацията, онова, което е възприето и запомнено, а от друга, именно с когнитивната оценка се завършва информационната подготовка на даденото действие, именно на нейна основа и под нейно влияние се осъществяват регулативните психически процеси вземане на решение, осъществяване на целеполагането и планиране на поведението отстрана наличността. Когнитивната оценка е силно "привързана" към мотивационните и емоционалните процеси, в нея се отразяване само (а понякога и не толкова) обективната действителност, но и субективните потребности и целина личността. В този смисъл възниква проблемът за оптималността на когнитивната оценка. Проблемът е свързан с намирането на критерии за определяне дали дадена оценка е оптимална или не. Доста време, както в теорията, така и в практиката се счита, че единственият критерий за оптималността на оценката е нейната правилност. Като под правилност се разбира това, доколко точно оценката отразява действителността. Например, ако даден млад човек смята, че шансовете му да постъпи на обучение в конкретно висше училище саи специалните обективни данни потвърждават тази оценка, то тя може да се счита за правилна. Но ако същият този човек систематически надценява или подценява) своите шансове да го приемат във висшето училището такава оценка следва да се определи като неправилна. Обаче в резултатна многочислени изследвания се стига до извода, че правилността не е единственият критерий, от който се ръководи човек придаването на когнитивната оценка. Например, ако вие имате потребност от запалка "еднодневка, то няма да загубите много време да разпитвате продавача за техническите характеристики на това евтино устройство. Дори вие грешно да приемете една от предлаганите запалки за по-надеждна и удобна за ползване от другите, дори вашето оценъчно поведение и направен избор да са неправилни в строгият смисъл на думата защото има и по-хубави запалки, все пак то ще бъде оптимално от гледна точка на критерия за икономия, или за минимизация на усилията. Казано по друг начин, вашето оценъчно поведение е оптимално, макари неправилно, защото сте спестили време за търсене на най-подходящата запалка, а вложените средства са минимални. Или друг пример дори вие да грешите, мислейки, чене сте записали да учите в тази специалност във висшето училище, която най-много желаете, все пак вие си осигурявате комфортно емоционално състояние, защото така или иначе сте вече студентка, те. оценявате станалото като неправилен, но оптимален изход, тъй като можеха изобщо да не ви приемат. 88 Колкото и парадоксално да изглежда, оценката може да бъде неправилна, но оптимална. Така че точността на репрезентация на реалността не е единственият критерий за оптималност на когнитивните оценки. Съвременните изследвания на оценъчното поведение позволяват да се отделят най-малко още три критерия икономичност или минимизация на когнитивните усилия повишаване ефективността на действията, които следват от оценката подобряване на емоционалното състояние. Критерият за оптималност представлява от само себе си когнитивна мета-цел. или, казано по- просто, това, заради което, вимето на което се прави когнитивната оценка. Поведението на човека въобще може да се счита за оптимално, ако то максимизира, способства за достигането на критерия за оптималност. Нужно е обаче да се има предвид, че в живота си хората допускат, така наречените отклонения на когнитивните оценки от реалността, защото използват в своето оценъчно поведение, наред с критерият за точна репрезентация на реалността и посочените вече критерии за минимизация на когнитивните усилия, за повишаване ефективността на следващото действие или за подобряване на емоционалното състояние. Тези отклонения най-често се изразяват в ефектите на а) нереалистичният оптимизъм б) илюзията за контрол в) евристиката за достъпност г) нагледността д) котвата е) стереотипизацията; ж) ореола и) контрафактите; й) субективната оценка за печалба и загуба к) оправдаване на трудното решение, на ретроспективната грешка и на склонността към потвърждаване. Ефектна нереалистичният оптимизъм Ефектът на нереалистичният оптимизъм се изразява вдаваната от човека самооценка. Дълго време в това отношение сее считало в психологията, че психически здравият, във всички отношения нормален човек оценява себе си правилно, те. той не занижава и не завишава своите достойнства и недостатъци в сравнение с другите хора. Но се оказва, че това не е съвсем така. Много изследвания правени за самоопенката показват, че обикновено хората в известна степен се надценяват. Експеримент Помолете вие (анонимно разбира се) няколко обикновени човека (те. такива не блестят с някакви ярко изразени качества, силно отличаващи ги от другите хора) да се самооценят по такова тяхно качество, като умствени възможности, чрез избиране на един от предложените им отговори - аз съм значително по-глупав от болшинството хора на моята възраст, поли ниво на образование - аз съм по-глупав от болшинството хора на моята възраст, поли ниво на образование - в сравнение с хората на моята възраст, поли ниво на образование аз имам средни възможности - аз съм малко по-умен от болшинството хора на моята възраст, поли ниво на образование - аз съм по-умен от болшинството хора на моята възраст, поли ниво на образование - аз съм значително по-умен от болшинството хора на моята възраст, поли ниво на образование. Опитът показва, че, представено в усреднена оценка, хората ще оценят себе си малко по- високо от средното ниво, те. средният човек обикновено оценява себе по-високо от средното ниво. Тази и друга близки по характера си тенденции са наречени нереалистичен оптимизъм. Многочислени изследвания, проведени в различни страни, показват устойчивата тенденция психически абсолютно нормалните възрастни хора да надценяват себе си по широк кръг личностни качества. Налице е явна неправилност на когнитивната оценка, която се прави на основата на социалното сравняване. Самооценката изкривява реалността. Има основания да се предполага, че феноменът на нереалистичния оптимизъм е свързан със стремежа наличността да подобри своето емоционално състояние и, че именно този стремеж се проявява в качеството сина водещ критерий за оптималност придаване на когнитивната оценка. Ефектна илюзията за контрол Вярата във възможността да контролираме събитието, че ние можем по някакъв начин да повлияем върху неговият изход, е свързана с когнитивната (субективна по своя характер) оценка за вероятността на това събитие. 89 Ако изходът от събитието има за нас позитивно значение (например успешно завършване на университета, то неговата субективна вероятност нараства с увеличаване на вярата във възможността за контролиране на събитието колкото повече вярваме в това, че можем да повлияем на изхода от събитието, толкова по-високо оценяваме неговата вероятност. Ако изходът от събитието носи отрицателен характер за нас (например нараняване, заболяване, уволняване от работа и т. н, то неговата субективна вероятност се намалява с увеличаване на вярата ни, че можем да контролираме ситуацията. Много често обаче вярата в контролируемостта на ситуацията се оказва илюзорна, и в такива случаи оценката за вероятността на събитието е грешна - завишена или занижена. Независимо от това какъв е характера на оценката вярата във възможността човек да контролира ситуацията влияе върху оценката за вероятността на събитието. Но тук е нужно да се има предвид, че колкото повече случайната по своята природа ситуация напомня (наподобява) привична (позната) такава, то толкова е по-голяма илюзията за контрол (теза възможността човек да контролира събитието) и толкова е по-голяма грешката в оценката на вероятността на събитието. Например ситуацията при играна рулетка, тогава, когато човек вече е печелил от такава игра. От друга страна е важно да се знае, че по отношение на цял ред ситуации вярата във възможността да се контролира събитието е напълно обоснована и продуктивна, доколкото човек, стремящ се към позитивен изходили да избегне негативният изходи способен да повлияе върху това, което става с него, действително прави позитивният изход повече, а негативният изход по- малко вероятен. Ако човек силно вярва, че е способен да измени ситуацията към по-добро, то това го мобилизира и по такъв начин повишава вероятността на успеха. Разбира се ако степента на контролируемост на ситуацията малко се преувеличава, то това е неоптимално от гледна точка на критерия за точност на репре-зентацията на действителността, но е оптимално от гледна точка на повишаване ефективността на бъдещото действие. Ефектна евристиката за достъпност Евристйка се нарича творчески похват за решаване на задачите, отличаващ се от алгоритмизирания, зададения, "предписания" способ за решаването им. Същността на този ефект се състои в това, че човек оценява вероятността на събитието в зависимост от това, доколко леко му идват наум (си спомня) примери за такива или подобни събития. Например входа на един експеримент, американски студенти ги попитали, коя е по- вероятната причина за смърт в САЩ: човек да загине при самолетна катастрофа или да бъде изяден от акула. Болшинството оценили нападението на акули като по-вероятно събитие. Обаче статистиката сочи, че реалните шансове да загине американският гражданин при самолетна катастрофа са 30 пъти повече, отколкото вероятността да бъде изяден от акула. Видимо, филмът "Челюсти, който са гледали студентите и друга емоционално натоварена информация са изиграли своята роля. Обикновено евристиката за достъпност работи достатъчно добре, тъй като, приравни други условия, често случващите се събития е по-лесно да си ги спомни или представи човек, в сравнение с рядко ставащите. Нов някои случаи евристиката за достъпности съответно стремежът да се минимизират когнитивните/еъ"^ бития) води до грешки. Някои събития лесно ни идват наум не заради това/че теса по-вероятни, а по силата на други фактори. Например ние по-добре си спомняме събитие, ако то сее случило скоро, или е имало силно емоционално въздействие, или то често се споменава в средствата за масово осведомяване и т. н. Тогава ние оценяваме събитието като по-вероятно, често без никакви реални основания затова. Ефектна нагледността Близък до ефекта на евристиката за достъпност е ефектът на нагледността. Изследванията показват че върху когнитивните оценки силно влияят яркостта и живостта на получаваната информация. Ефекта на нагледността се обяснява с по-ефективното запазване на ярка, жива информация в паметта в сравнение с информация, лишена от характерните черти на нагледност. Такава нагледна информация при всички други равни условия леко се спомня (идвана уми затова свързаните с нея събития се оценяват като по-вероятни. По същество и вдаденият случай е налице влияние върху когнитивната оценка на стремежа (като правило неосъзнат) да се опрости процедурата на оценяване, да се икономисат когнитивни усилия, да се замени подробният анализ на информацията с по-малко трудоемък похват - опиране в живостта и яркостта на информацията, на свежестта й в паметта. 90 Ефект на "котвата" Същността на този ефект се заключава в това, че нашите оценки са зависими от изходният пункт за оценяване - от наличната изходна информация и от съответната психическа нагласа, които са своеобразна "котва, към която е закрепен процесът на когнитивното оценяване. Осъществен е експеримент, участници в който са хора професионалисти -агенти по недвижима собственост. На тях име предоставено възможност да посетят една къща, обявена за продажба. Тази къща официално е оценена от експерти на сумата от 135000$. При посещението сив къщата агентите получили пакет със стандартна информация, използвана в тяхната оценъчна работа. На всички агенти била предоставена една и съща информация с едно изключение в пакетите на едни агенти (група 1) била посочена изходна цена с 11-12% по-ниска от реалната, на други (група 2) - по-ниска с 4% от реалната, трети (група 3) - с 4% по-висока от реалната, четвърти група 4) - с 11 -12% по-висока от реалната. Агентите имали 20 минути за да огледат къщата, след което е трябвало да дадат своите оценки за цената най. Оказало сече различните групи агенти дават различни оценки. Най-ниски посочват тези от първата група, след това оценките нарастват, като най-висока оценка дават агентите от група 4. Защо сее получило такова разминаване в оценките на опитните агенти Защото всеки от тях в посочените групи си създава своя "котва" (изходен пункт) за оценяване. Така на оценките действане само реалността, но и котвата, която ги тегли към себе си и не позволява да се подчинят на реалността. Котвеният ефект може да се прояви в най-разнообразни ситуации. Например дори и ние да се стараем да бъдем безпристрастни, върху нашата оценка за личностните качества на друг човек могат да окажат въздействие отзивите за него, дадени от други хора, или непроверените слухове, или събития емоционално свързани с него. Стремежът да се икономисат време и когнитивни усилия за направата иа оценката са основната причина закотвеният ефект. Ефектна стереотипизацията Стереотипизацията представлява някакво обобщена и опростена представа за особеностите на нещата. Всеки човек ежедневно ползва в своето поведение многочислени стереотипи. Те му помагат ефективно да строи своето поведение, а съща така да предскаже поведението на околните хора. Стереотипизацията при човешкото общуване и взаимодействие е феномен на социалното възприятие на хората. Имайки работа с представителна някаква социална група, ние разпространяваме върху него нашата обща представа за психическите особености на членовете на тази група. Например, ако ние имаме изградена представа за счетоводителите като хора педантични, акуратни и добросъвестни, то при едно повърхностно наше запознанство с който ида е_счетоводител ние ще очакваме от него проявата на тези качества и съответствие с това ще градим собственото си поведение по отношение на него. В болшинството случаи нашата представа-оценка за счетоводителите може да сработи, ида е вярна за болшинството от тях, защото такава име професията. Но за конкретния човек, обектна познанието ни да не е вярна. Те. стериотипиза-цията може да доведе до допускане на грешка в когнитивната оценка. Стереотипите съществуват не само заради истината, точността на репрезен-тацията на действителността, колкото заради оперативността на социалното познание. Може да се каже, че стереотипизацията изпълнява функциите на икономия или минимизация на когнитивните усилия. Ефектна ореола Доста често проявяващ се при възприемането на човека от човека е ефектът на ореола. Същността на този ефект се състои в това, че нашата оценка за качествата на другия човек зависи от нашето общо впечатление за този човек. При това, съдейки за отделните качества на човека, ние извънредно много се опираме на нашето общо впечатление и отделяме недостатъчно внимание за анализи наблюдение на неговите отделни прояви в поведението идейността. Ние като чели се намираме в плен на общото впечатление, което оказва натиск на нашите оценки. При оценката на другия човек на всеки от нас, в една или друга степен, е присъща склонността да нагаждаме своята оценка според един шаблон. Този шаблон е нашето общо впечатление за човека. Разчитайки на нашето общо впечатление, ние считаме, че ако човекът като цяло е добър, то той е добър във всичко или почти във всичко, или обратното, този който е лош, то той е лош по всички свои качества (няма нищо хубаво в него. 91 Ефектът на ореола е един от случаите на опростяване на действителността и погледнат в строгият смисъл на думата е грешка в когнитивната оценка. Ефектна ореола има само тогава, когато корелацията между оценката на качествата на човека е по-голяма, отколкото корелацията между обективните (реални, действителни) значения на тези качества. Ефектна контрафактите Контрафакти се наричат представите за алтернативната реалност на изхода от събитието. Това е мислене в условно наклонение от типа "ако би билото" Например след като студентът е получил оценка 3 на изпит, той мисли "Ако аз не бях се мотал из дискотеките, то би било напълно възможно да взема изпита сили" или "Ако аз въобще не бях си прегледал набързо записките от лекциите, то дори и тройка нямаше да получа. Може да се види, че в първият случай студентът конструира алтернативен сценарийна събитието, който би довел към по-добро нещо в сравнение с реално станалото. Казано с други думи той разглежда сегашното си положение като по-лошо в сравнение с това, което би могло да бъде. Този род контрафакти се наричат вървящи нагоре. Във вторият случай, обратно, сегашното положение се възприема като сравнително добро, тъй като би могло да бъде и по-лошо. Това е контрафакт, вървящ надолу. Изследователят на този проблем Рос стига до убедителният извод, че вървящите нагоре контрафакти влошават емоционалното състояние на човека, но от друга страна влияят позитивно на бъдещата дейности обратно, контрафакти, вървящи надолу, подобряват емоционалното състояние, но пък от своя страна водят до относително влошаване на следващата дейност. Представяйки си алтернативния ход на събитията, който би могъл да доведе до по-добър изход, човек съставя за себе си някакъв сценарий за своята дейност в бъдеще, в който включва определена линия на поведение отминалото. Контрафакти от вида, вървящи нагоре, по всяка вероятност, ще подбудят човека в бъдеще да коригира, да привежда своето поведение в съответствие с този сценарий (например - занапред ще се мотая по-малко из дискотеките по времена изпитна сесия. Ако човек мисли в режима на контрафакти, вървящи надолу, оценявайки, че независимо от изхода всичко е било добре, то особена потребност огкоригира-не на собственото поведение не възниква (за следващия изпит може пак само набързо да прегледам записките си и ще го взема. Ефектна субективната оценка за печалба и загуба Хората възприемат положителните и отрицателните събития в своят живот по различен начин, не само в смисъла на знаците + или -, но и по тяхната модалност. Казано другояче, радостта от печалбата е значително по-ниска по своята модалност от огорчението от загубата. Ние сме по- чувствителни към "жилото, отколкото към "меда", те. към болката, загубите, наказанията, отколкото към комфорта, поощренията, печалбите. Предполага сече е така защото това е свързано с инстинкта за самосъхранение. Съхраняването на живота е необходимо условие за функционирането на индивида. Преди всичко трябва да се осигури живота. Ако това условие не бъде спазеното всичко останало губи своят смисъл. Например за да плава един кораб по своят курс в морето е по-важна да се направи всичко така, че той да не потъне, а след това да е комфортен. Ефективността на човешките действия се осигурява по сходен начин преди всичко безопасност, избягване на загубите, а след това постигане на печалби и постижения. Именно от тези позиции, от критерия за ефективност на действието се определя и когнитивната оценка заставащото в живота идейността на човека. Ефекти на оправдаване на трудните решения, на ретроспективната грешка и на склонността към потвърждаване Тези три ефекта в когнитивните оценки на хората са свързани с потребността заснемане намаляване) на неопределеността, със стремежа към непротиворечи-вост на собственото поведение и външните събития, защото неопределеността на ситуацията се преживява от човека твърде негативно. За хората е характерна склонността към избягване на неопределеността. И ако "грешките, отклоненията в когнитивните оценки макари малко намаляват неопределеността, то това води до подобряване на емоционалното състояние на човека. Тези отклонения се проявяват в ефектна оправдаване на трудните решения. Този ефект засяга оценката за привлекателността на алтернативните варианти на поведение на човека и се проявява след вземане на трудно решение за поведение идейност. Трудно решение се нарича този случай, когато алтернативните варианти за 92 действие, от които следва да се направи избор малко се различават един от друг по своята привлекателност за човека. След вземането на трудно решение човек изпитва емоционален дискомфорт, който е предизвикан от това, че, от една страна, в избраният вариант за поведение има негативни черти, а от друга страна, в отхвърленият вариант има нещо положително, те. приетото е частично лошо, но все пак е прието отхвърленото е частично добро, но е отхвърлено. Стремейки се да се избави от преживяното противоречие, човек убеждава себе сив това, че той е избрал, не просто само малко по-доброто от отхвърленото, а значително по-доброто. Вследствие на това става изменение в когнитивната оценка, която се отнася за привлекателността на алтернативните варианти за поведение. ефектна ретроспективната грешка. Това, което вече сее случило се струвана човека неизбежно и очевидно. Непосредствено в когнитивната оценка този ефект се проявява в това, че човек преоценява собственото си виждане за вероятността на някакво събитие след като това събитие сее случило. На човек му се струвано вече постфактум, че неговите прогнози за събитията са били по определени, отколкото това е било в действителност. Оттук и другото название на ефекта "Аз знаех, че така ще стане (се случи. ефектна склонността към потвърждаване. В този ефект, може би, най-очевидно се проявява стремежът на хората към определеност на нещата, към избягване на противоречията и нееднозначността. Същността на ефекта се състои в това, че човек оценява като по-достоверна тази информация, която потвърждава неговото мнение или приетото от него решение, в сравнение с информацията, която противоречи на неговото мнение или взето решение. Склонността към потвърждаване отива дори и по-надалеч: а именно, човек не само относително по-високо оценява потвърждаващата информация, но и по-леко я извлича от паметта си. Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|