УСЕЩАНЕ - ОБЩИ СВОЙСТВА И ЗАКОНОМЕРНОСТИ. СЕТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

14
Пространственият анализ, осъществяван от дистантните рецептори (око, ухо, носни дава сведения за локализацията на дразнителя в пространството. Контактните усещания (тактилни, вкусови, за болка) се съотнасят с онази частна тялото, върху която въздейства дразнителят. При това локализацията на усещанията за болка е поразлята и по-малко точна от тактилните.
2. Закономерности на усещанията Усещанията са субективни явления. Даден човек може да описвана другите своите усещания, но никой не може да изпита директно неговите усещания. Но независимо от това, ако определена промяна във физическата среда предизвика сходни разкази отстрана на много различни хора, изглежда е разумно да се приеме, чете са имали много сходни усещания. Например увеличаването на потенци-ометьра на радиоапарата кара повечето хора да описват звука като засилващ се. Това демонстрира последователното взаимоотношение между физическия стимул (количеството енергия, идващо от високоговорителя) и усещанията на слушателите (или поне техните описания на онова, което чуват. Този вид отношения се наричат психофизични, тъй като те свързват физическите и психическите променливи (стимули и усещания. Психофизичните отношения се проявяват в определени закономерности на усещанията Усетливост (чувствителност. Усетливостта намира израз в силата на сигнала (дразнителя, която може да предизвика дадено усещане. Хората се различават помежду си по степента на своята усетливост. Но независимо от това, закономерното е, че колкото силата на сигнала е по-голяма за да предизвика дадено усещане, толкова усетливостта на хората е по-ниска и обратно. Тази закономерност се характеризира с така наречените абсолютен и диференциален прагове. Абсолютният праг на усетливостта намира израз в а)долен праг на усещането и б)горен праг на усещането. Минималната сила на сигнала, която предизвиква едва забелижимо усещане се нарича долен абсолютен праг на усещането. Дразнителите с по-малка сила, или така наречените предпрагови дразнители. не пораждат възникване на усещания и сигналите за тях не се предават в кората на главния мозък. Във всеки отделен момент от безбройното количество нервни импулси кората възприема само жизнено актуалните, като задържа чрез повишаване на прага на своята възбудимост всички останали, включително и импулсите от вътрешните органи. Такова положение е биологично целесъобразно. Не можем да си представим живота на такъв човешки организъм, у който кората на големите полукълба би възприемала еднакво всички импулси и би осигурявала реакции спрямо тях. Това би довело организма до неминуема гибел. Именно кората на големите полукълба "охранява" жизнените интереси на организма и чрез повишаване на прага на своята възбудимост превръща неактуалните импулси в подпрагови, като избавя по този начин организма от ненужните реакции. Долният праг на усещанията определя равнището на абсолютната усетливост на даден анализатор. Между абсолютната усетливости величината на прага съществува обратнопропорционална зависимост колкото е по-малка големината на прага, толкова е по-висока усетливостта. Човешките анализатори притежават различна усетливост. Например човешкото око е способно да види светлина при попадане върху ретината едва на 2-8 кванта лъчиста енергия. Това означава, че ние сме в състояние да видим при пълна тъмнина запалена свещ на разстояние до 27 км. Същевременно за да усетим допир, е необходима от 100 до 10000 милиона пъти по-голяма енергия, отколкото при възприемане на зрителните или слуховите сигнали. Абсолютната усетливост се ограничаване само от долния, но и от горния праг на усещането. Горен праг на усетливостта се нарича, максималната сила на дразнителя, при която възниква усещане, адекватно на действащия дразнител. По-нататъшното увеличаване на силата на дразнителя, въздействащ върху нашите рецептори, не поражда изменение в усещането, а предизвиква усещане за болка (например свръх-високият звук, ослепяваща светлина и т. н. Величината на абсолютните прагове е личностно детерминирана, изменя се в зависимост от различните условия от характера на изпълняваната от човека дейност, от неговата възраст, функционално състояние на рецепторите, от силата и продължителността на дразнението, от потребностите, интересите, нагласите, опита, мотивите наличността вдадения моменти т. н. Например извършено е изследване на зрителната усетливост (остротата на зрението) сред деца от предучилищна възраст с помощта на пръстените на Лан-долт. Пръстените на Ландолт представляват окръжности с еднакъв диаметър с разрез (отвор. Човекът, чието зрение се проверява, трябва от определено разстояние да каже къде се намира отворът - отдясно, отляво, отгоре или

15
отдолу. Отначало било измерено от какво разстояние децата са способни да определят отвора в пръстена при обикновени условия на опитате. те били помолени да погледнат внимателно ида се постараят да видят къде е отворът в пръстена. След това на децата се предлага да играят на лов. Направена била уговорката, че дете ще бъде изпратено да разузнае къде са дивите зверове. А това можело да се разбере по отвора в пръстена където е отворът, там трябва да се търсят зверовете. Зверовете са страхливи и затова децата трябва да се постараят да видят отвора от възможно най- голямото разстояние, за да не ги изплашат. Казано им било, че най-добрите ловци ще бъдат наградените, тези, които от най-голямо разстояние видят накъде сочи отвора в пръстена. В какво се състои разликата между двете серии на експеримента Пръстените на Ландолт били еднакви, осветлението и другите характеристики на експериментите също. Разликата е само в мотивировката, в отношението на малките хора към задачата. Оказва сече тези личностни фактори влияят много съществено върху зрителната усетливост (остротата на зрението) почти при всички деца. Констатирано е, че остротата на зрението на всички деца, с които се експериментира в условията на играта сее повишила средно с почти 30 процента. Чрез сетивните органи можем не само да констатираме наличието или липсата на един или друг дразнително ида различаваме дразнителите по тяхната сила и качество. Тази способност се нарича диференциален праг или още праг на различаването. Минималната разлика междудействието на два еднородни дразнителя, която поражда едва забележимо различие в усещанията, се нарича диференциален праг (праг на различаването. Установено е, че усетливостта за различаване е относителна, а неабсолютна. Например, ако държим в ръката си предмет с тегло 100 грама, за да възникне у нас едва забележимо усещане за увеличаване на тежестта, е необходимо да прибавим около 3,4 грама. Ако тежестта възлизана грама, усещането за едва забележимо различие възниква, след като се добавят 33,3 грама. Следователно, колкото е по-голяма величината на първоначалния дразнител, толкова по-голямо трябва да бъде и допълнително прибавеното дразнение. За всеки вид усещания дадената величина е повече или по-малко постоянна. Например за зрителният анализатор това отношение възлиза приблизително на 1/100, за слуховият - на 1/10, а за тактилният - 1/30. Усетливостта към различаване се намира в обратна зависимост спрямо величината на прага на различаването колкото прагът на различаване е по-голям, толкова е по-малка усетливостта към различаване. Диференциалният праг е също така личностно детерминирай, както абсолютния праг и зависи от същите фактори. Адаптация. Усетливостта, определяна от величината на абсолютните прагове, не е постоянна и се изменя под влиянието на различни физиологични и психически условия, сред които особено място заема адаптацията. Под адаптация (приспособяване, се разбира изменението на усетливостта на сетивните органи под въздействието на дразнителя. Може да се различат три разновидности на това явление
1. Адаптация като пълно изчезване (прекратяване) на усещането в процеса на продължително действие на дразнителя. При действие на постоянни дразнители усещането проявява тенденция към угасване. Например лекият натиск върху кожата от дрехата скоро след като бъде облечена престава да се усеща, също така усещането зададена миризма се прекратява, ако се престои определено време в условия, в които тя се проявява и т. н.
2. Адаптация като понижаване на усетливостта под влияние на действието на някой силен дразнител (негативна адаптация. Например, ако потопим ръката сив студена вода, интензивността на усещането, породено от студения дразнител, след определено време се понижава.
3. Адаптация като повишаване на усетливостта под въздействието на някой слаб дразнител положителна адаптация. Например, ако след продължително стоене при силно осветление се влезе в полутъмно помещение, в началото не може да се различи почти нищо от обстановката, но след известно време усетливостта на зрителния анализатор се повишава и човек започва да вижда добре. Адаптационното регулиране равнището на усетливостта в зависимост от това, какви дразнители (силни или слаби) въздействат върху рецепторите, има огромно биологично значение. Благодарение на адаптацията сетивните органи улавят слабите дразнители, без да се излагат на прекомерното дразнене на евентуални необикновено силни дразнители.

16
Адаптацията може да се обясни с периферните изменения, които имат място във функционирането на рецептора при продължително въздействие на дразнителя върху него. Така например известно е, че под влияние на светлината се разлага (обезцветява се) зрителния пурпур, който се намира в пръчиците на ретината на окото. В тъмнината пък, обратно, зрителният пурпур се възстановява, което води до повишаване на усетливостта. Освен това адаптацията се обяснява и с процесите, които протичат в централните отдели на анализаторите. При продължително дразнене кората на главния мозък отговаря с вътрешно "охранително" задържане, като понижава усетливостта. С адаптацията е тясно свързано явлението контраст. Контрастът се изразява в изменението на усетливостта под влияние на действието на предшестваш (или съпътстваш) дразнител. Така при продължителното въздействие насилен (слаб) дразнител, после следващото въздействие на слаб силен) дразнител от същия род се подценява (надценява. Например след смучене на сладък бонбон, ако се поеме такъв с кисел вкус, то отначало силата на този вкус се надценява, също така ако влезем от студено помещение в топлото отначало усещането за топлина е по-силно от действителното. Взаимодействие между усещанията. Интензивността на усещането зависи не само от силата на дразнителя и степента на адаптация на рецептора, но и от дразненията, които вдаден момент въздействат върху другите сетивни органи. И именно изменението на усетливостта на анализатора под влияние на дразненето на други сетивни органи се нарича взаимодействие между усещанията. Така например зрителната усетливост се повишава под влияние на някои приятни обонятелни дразнения, а при неприятна миризма се забелязва понижаване на зрителната усетливост. Аналогично на това при слаби светлинни дразнения настъпва усилване на слуховите усещания, а при действието на интензивни светлинни дразнители слуховата усетливост се влошава. Изобщо всички човешки сетивни системи са способни повече или по-малко да си влияят една на друга. При това взаимодействието между усещанията, както и адаптацията, се проявява в две противоположни насоки в повишаване и понижаване на усетливостта. Общата закономерност тук се състои в това, че слабите дразнители повишават, а силните понижават усетливостта.
Сенсибилизация. Представлява повишаване на усетливостта в резултатна взаимодействието на анализанорите и упражняването (опита.
Сенсибилизацията се осъществява главно чрез действието на ориентировъчните рефлекси. Също така, в процеса на сенсибилизацията голяма роля играе и участието на втората сигнална система. Всяко словесно предупреждение за появата на даден сигнал или предварително изискване той да бъде регистриран с някаква словесна или двигателна реакция силно повишава усетливостта към този дразнител.
Синестезия. Синестезията е възникване под влияние на дразнене на даден анализатор на усещане, характерно за друг анализатор. Явлението синестезия се наблюдава в най-различни видове усещания. Най-често се срещат зрително-слу-хови синестезии, когато при въздействието на звукови сигнали у личността възникват зрителни образи. У различните хора тези синестезии не съвпадат, но теса постоянни за всяко отделно лице. Като пример за синестезия може да се посочи така наречената "цветомузика". Но разбира се далеч не всички хора притежават синестезия, но все пак тя е доста широкоразпространена. Едва ли има някой, който да оспорва употребата на такива изрази като "остър вкус, "топъл или крещящ цвят, "сладки звуци" и т. н. Сетивна организация наличността. Човек в ежедневието си получава астрономическо количество информация (под формата на най-разнообразни сигнали, която постоянно възбужда неговата нервна система. Но възможностите на познавателните ни системи на "висше ниво"
(памет,мислене) за обработка на информацията са ограничени и затова само малка част от сетивните стимули може да бъде подбрана за по-нататъшна обработка. Видимо съществува тънък баланс между подбирането на съществена информация и отклонението на несъществената. Временното съхраняване на сетивната информация е оня механизъм, с чиято помощ може да се подбере за по-нататъшна обработка само съществена информация. Съхранявайки за кратко време пълния сетивен отпечатък личността получава възможност да сканира непосредствените събития, да "извлича" от тях релефните стимули ида ги вгражда в сложната матрица на паметта. Когато всичко работи изправното информацията се кодира, преобразува и съхранява в количество нито повече, нито по-малко отколкото е необходимо за нормалното съществуване на човека.

17
Иконическото, ехоическото и другите хранилища на информация, позволяват наличността да отделя само съществената информация ида я подлагана понататъшна обработка. А самите ограничения на нервната система на човека възпрепятстват възможността от нашето кратковременно сетивно хранилище да се "изважда" и "записва" всичко, цялата информация. Особеното на сетивната организация наличността е, че тя се формира и развива в процеса на онтогенезиса, на основата на биологическите дадености и под влияние на социалният й начин на живот. Сетивното развитие е резултат от дългия жизнен пътна личността. От това следва, че усетливостта е потенциално свойство на човека. Неговата реализация зависи от жизнените обстоятелства и от тези усилия, които полага човек за нейното развитие. Например специфична усетливост имат дегустаторите, леярите, лекарите и т. н. В животинският свят има видова усетливост, характерна за всички индивиди отдадения животински вид. Например за орлите е характерна силната зрителна усетливост, за кучетата - обонятелната и т. н. При хората има две сфери, които определят повишаването на усетливостта 1) сенсибилизация, породена неудържимо от необходимостта да се компенсират сетивни дефекти слепота, глухота, и 2) сенсибилизация, породена от съдържанието на дейността, от специфичните изисквания на професията наличността. Така например загубата на зрението или слуха се компенсира до известна степен от развитието на другите видове сетивност. Също така специфична усетливост се развива улица, които дълго време се занимават с някои специални професии. Известна е необикновената острота на зрението у шлифовчиците Те виждат луфтове до 0,0005 мм, докато нетренираните хора - едва до
ОДмм. Специалистите по боядисване натъкани различават от 40 до 60 оттенъка на черния цвят. За нетренираното око те изглеждат съвършено еднакви. До висока степенна съвършенство достигат обонятелните и вкусовите усещания у дегустаторите и т. н. Също така способността наличността за комплексна обработка на зрителните и слуховите стимули е резултат от социалното й сетивно развитие. Например способността да сечете се основавана иконическото съхраняване, позволяващо да се отделят неоспоримите признаци на зрителното поле ида се игнорират тези външни стимули, които са несъществени. По сходен начин може да се обясни способността да се разбира речта, базираща сена ехоическото съхраняване, даващо възможност да се преминава към абстракции, които се основават на фонетичния контекст. Всичко това доказва, че нашите усещания се развиват под влияние на жизнените условия и на изискванията на социалната и практическата трудова дейност.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: