ПАМЕТ - ТЕОРИИ ЗА НЕЙНИТЕ МОДЕЛИ И МЕХАНИЗМИ

48
картотека, в чиито чекмеджета се помества информацията и ако всички чекмеджета вече са заети, тоновата информация избутва някакъв елементи заема неговото чекмедже.
Во и Норман осъществяват редица експерименти, насочени към изясняване на това явявали се забравянето функция на затихването (те. произтичали то от течението навремето) или е функция на интерференцията (тена взаимното проникване на отделните запомняни елементи) вътре в първичната памет. Извода, до който достигат изследователите е, че интерференцията играе при забравянето по-голяма роля, отколкото затихването. Моделът на Во и Норман изглежда напълно разумен. Първичната памет задържа вербалната информация и позволява дословното й възпроизвеждане, което например е очевидно при един обикновен разговор. Ние сме способни абсолютно точно да си спомним последната част от току що чутото изречение, даже ако не сме обърнали особено внимание наказаното. Обаче е невъзможно да се възпроизведе тази същата информация след известно време, ако ние не смея повторили и по този начин не сме осигурили достъп до нея чрез кратковременната памет. Впоследствие този модел претърпява някои изменения, тъй като критиците му се нахвърлят върху него заради неадекватното обясняване на очевидната сложност на кратковременната паметно независимо от това този модел става основа за разработването на други модели на паметта. Модел на Аткинсън и Шайфрин.Обяснението на човешката памет с термините "чекмеджета в главата" е вече било доста разпространено, когато Аткинсън и Шайфрин представят нова система, разработена в рамките на представите за паметта, имаща фиксирана структура и променящи се процеси на управление. Те споделят концепцията за двойствеността на паметта, описана от Во и
Норман, но въвеждат в състава на кратковременната и дълговременната памет много повече подсистеми. Образно казано това е, като чели Во и Норман са открили такива елементи като земя, огън, въздух и вода, а Аткинсън и Шайфрин са описали елементите съставляващи периодическата таблица на Менделеев. Техните представи за паметта са по-късни, по-сложни и те по-пълно описват широк кръг отявления. Аткинсън и Шайфрин забелязват, че опростеното разбиране за паметта не позволява да се обяснят такива сложни явления като вниманието, сравнението, управлението на възпроизвеждането, предаването на информацията от кратковременната в дълговременната памет, кодирането в сетивната памети т. н. Единственият изход е бил "да се разделя ида се владейте. да се формулират свойства на паметта ида се разработят емпирически правила за разкриването им. Моделът на Аткинсън и Шайфрин предполага три хранилища на информацията а) сетивен сензорен) регистър б) кратковременно хранилище (КВХ); в) дълговременно хранилище (ДВХ). В сетивния регистър входният стимул (въздействието от средата) непосредствено се регистрира със съответната сетивна модалности, или се губи, или се предава по-нататък за обработка. Например зрителната система е подотдел на сетивния регистър на нея съответства иконическото съхраняване. Нейните свойства са достатъчно добре известни това са големи информационни възможности и бързо затихване. Същото се отнася за слуховата система и т. н.
Аткинсън и Шайфрин въвеждат в своя модел важното разграничаване между понятието памети понятието хранилище на паметта. С термина "памет" те обозначават данните, подлежащи на съхраняване, ас термина "хранилище" - структурния елемент, в който тези данни се съхраняват. Просто да се каже, колко дълго се съхранява елемента - това не означава да се определи, къде именно в структурата на паметта той е разположен. Така, съгласно тяхната система, информацията може да бъде допусната в ДВХ скоро след нейното предявяване, а може няколко минути да се задържи в КВХ, но така никога и не ще премине в ДВХ. Кратковременното хранилище се разглежда от авторите на модела като работна система, в която входящата информация затихва и бързо изчезвано не така бързо, както от сетивния регистър. Формата на представяне на информацията в КВХ може да се отличава от първоначалната сетивна форма (например думата, предявена визуално, в кратковременното хранилище може да бъде представена в слухови кодове. В първоначалната система затихването на информацията в КВХ е било трудно точно да се определи, но Аткинсън и Щайфрин предполагат, че то става в течение от 15 до 30 секунди. Обаче, ако елементът (това което се запомня) е поместен в "буфера на повторението" той може да се задържа повече, и колкото повече се задържа там, толкова са по-големи шансовете, че той ще бъде предаден в ДВХ, и, съгласно теорията на вероятностите, толкова е по-голяма възможността, че него ще го изтласка от този буфер новата входяща информация.

49
Информацията, съдържаща се в третата система, те. в ДВХ, се разглежда от авторите като относително постоянна, без да се има предвид това, че тя може да бъде недостъпна вследствие на интерференцията с входящата информация. Функцията на ДВХ е да филтрира (утаява) стимулите във входния регистър (да контролира стимулите, постъпващи в КВХ) ида осигурява място за съхраняване на информацията, постъпваща от КВХ. Преминаването на информацията от едното хранилище в другото се контролира от самия човек. Информацията, задържана кратковременно в сетивния регистър се сканира, и подбрана част от нея се въвежда в КВХ. Авторите на модела считат, че процесът на предаване на информацията от
КВХ може да продължава толкова време, колкото тя сее задържала там. Аткинсън и Шайфрин също така постулират, че информацията може да постъпва в ДВХ непосредствено от сетивния регистър. Централен момент в теорията на Аткинсън и Шайфрин е представата, че човек може да осъществява някакъв контрол върху информацията, постъпваща в КВХ и от него. Именно това различаване между структура и управление най-ясно отличава модела на Аткинсън и Шайфрин от другите теории за паметта. Управлението на системите на паметта може да се осъществява по различен начин, но най-очевиден е съзнателния и подсъзнателния контрол върху кратковременния буфер. Именно този участък може да се контролира от човека в най-голяма степен. Ние можем да запълним този буфер с множество елементи, като оставим много малко "място" за работа (или обработка) или да превключим своето внимание върху нови елементи и по такъв начин да се отстранят от буфера старите за сметка на тяхното повтаряне. В този модел има още един важен управляващ процес - кодирането, те. класификацията на входната информация в съответствие с данните, намиращи се в дълговременното хранилище. Като пример закодирането може да се посочат различни мнемонически похвати, свързани с въображението. Ранния модел на Во и Норман ни дава общата анатомия на паметта, а по-късния модел на
Аткинсън и Шайфрин ни дава представа за системата на паметта на човека, способен да проследява пътя на входната информация ида осъществява определено управление на своята ограничена пропускателна способност по обработката на информацията, постъпваща от средата. Това е непълна система, но тя е достатъчно гъвкава, за да се приспособява към новите резултати от изследванията на паметта, които по-скоро могат да я обогатят, отколкото да я отрекат. Модел ниво на възпроизвеждане. Този модел се предлага от руския психолог ПИ. Зинченко.
Зинченко поставя въпроса затова, как човек взаимодейства с изучавания и запомняния материал. Основната идея, предлагана от Зинченко, се състои в това, че думите, кодирани с по-значими средства, ще бъдат съхранени в непроизволната памет по-добре, отколкото, кодирани с други, по- повърхностни средства. Така например запомнянето на думите силно зависи от целта, която стои пред човека при възприемането на дадения материал. Предполага сече различните цели активизират различни системи от връзки, доколкото хората имат различно ценностно и емоционално отношение към материала (информацията, която трябва да се запомни. Този свой тезис Зинченко проверява в редица експерименти и стига до извода, че "нивото на възпроизвеждане" се определя от целта на действието. Те. когато у човека се създава нагласа за запомняне или му се дава инструкция да обработва материала наедно или друго нивото това много силно влияе върху възпроизвеждането. Модел нива на обработка. Моделът "нива на обработка" е предложен от Крейк и Локхарт е бил реакция на представата за строежа на паметта във видна "чекмеджета в главата. Тези автори се придържат към мнението, че всички налични данни е по-удобно да се опишат, ако концепцията за паметта бъде построена на основата на понятието "нива на обработка. Общата идея тук се състои в това, че входните стимули се подлагат на редица аналитични процедури, като се започва от повърхностен сетивен анализи по-нататък се отива към по-дълбок, по-сложен, абстрактен и семантичен анализ. Обработвали се стимула повърхностно или дълбоко - това зависи от природата на стимула и от времето, отпуснато за неговата обработка. За елемента, обработен надълбоко ниво са налице по-малко шансове да бъде забравен, отколкото този, който е обработван на повърхностно ниво. На най-ранно ниво входните стимули се подлагат на сетивен и по-детайлен анализ. На по- дълбоко ниво елементът може да бъде опознат посредством механизма на разпознаване на образи и на отделяне назначението му а на още по-дълбоко ниво този елемент може да предизвика у личността дълговременни асоциации. Със задълбочаване на обработката се увеличава частта на семантичния или ког-нитивния анализ. Като пример може да се посочи разпознаването на думите на предварителния стадий зрителният образ се анализира по неговите чисто физически или сетивни

50
детайли, такива като линии и ъгли. На по-късните стадии тези стимули се съпоставят със съхранената информация - например, когато една от буквите съответствана образа, идентифициран като "А. На най-високо ниво опознавания образ може да предизвика асоциации, образи и сюжети в зависимост отминалия опитна употреба на дадената дума. Такива нива на обработка съществуват и задругите сетивни модалности предполага сече стимули от всякаква модалност преминават през едни и същи нива сетивен анализ, разпознаване на образа и семантично-асоциативен стадийна обогатяване на стимула. Съгласно теорията "нива на обработка, паметта е всъщност страничен продукт от обработката на информацията, и съхранението наследите е в пряка зависимост от дълбочината на обработка. Дълбокият анализ, пораждащ богати асоциации води до възникването на дълготрайни и устойчиви следи в паметта. Някой може да помисли, че нивото на обработка - това е още едно симпатично "чекмедже в главата, но Крейк и Локхарт строго предупреждават "Няма нищо по- просто, отколкото да се затвори в правоъгълник ранния етапна анализа ида се нарече това сетивна памет, а след това да се нарисува още един правоъгълник за междинния етапна анализа ида се назове кратковременна паметно подобни действия само опростяват същността на работата и ни отдалечават от най-важните въпроси.
Най-важният проблем, по мнение на Крейк и Локхарт, се състои в това, че на нас не ни се отдава да възприемем информацията на ниво нейно значение докато не се извърши нейният анализ на по-елементарно ниво. По такъв начин разбирано, нивото на обработка - това е по-скоро "разширена" обработка, при която добре познати и значими стимули се обработват на по-дълбоко ниво с по-голяма вероятност, отколкото по-малко значимите. Модел епизодична и семантична памет по Тълвинг. Тълвинг (1972) разделя паметта на два типа епизодична и семантична. Такова разделение е важно, въпреки че то е възникнало в резултатна разпадането на един извънредно раздут "модел. Обикновено се предполага, че в дълговременната памет (ДП) е налице едно единствено състояние. Тълвинг обаче различава две състояние на ДП, те. две нейни форми епизодична и семантична памети вижда в тях средство за ориентация на изследванията и на теоретическите разработки. Епизодичната памет "получава и съхранява информация за датираните по време епизоди или събития и завръзките между тези събития. Така, спомените за конкретни преживявания - първа среща с морето, първата целувка, вечеря в китайски ресторанти т. н. - това са все събития на епизодичната памет. Такива събития винаги се съхраняват във видна "автобиографични жалони. Епизодичната памет е подложена на изменения или на загуба на информация, но тя е важна, доколкото представлява основата за опознаване на събития, хора и места, срещани в миналото. На тези спомени в значителна степен не им достига формална структура, която ние прилагаме към всяка друга информация, особено такава, която се съхранява в семантичната памет. Семантичната памет - това е памет за думи, понятия, правила и абстрактни идеи, тя е необходима за да се ползва езика. По думите на Тулвинг "Тя е умствена скица, която организира знанията на човека за думите и други вербални символи, за тяхното значение и смисъл, завръзките между тях и заправилата, формулите и алгоритмите на манипулиране с тези символи, понятия и отношения. Семантичната памет регистриране възприеманите свойства на входните сигнали, а техния когнитивен смисъл. Когато ние употребяваме думата "син, ние я отнасяме не към конкретен епизод в нашата памет, където тази дума е била използвана, а към общото значение на думата. Във всекидневния живот ние често възпроизвеждаме информация от семантичната памети я използваме в разговора, при решаване на задачи или четене на книги. Нашата способност бързо да обработваме разнообразна информация съществува благодарение на високоефективния процес на възпроизвеждане и добра организация на материала в семантичната памет. Семантичната и епизодичната памет се различават не само по съдържание, но и по процеса на забравяне. Информацията в епизодичната памет бързо се губи в зависимост от степента на постъпване на нова информация. Епизодичната памет постоянно получава нови задачи (и се изменя в резултатна изпълнението им, докато семантичната памет се активизира по-рядко и остава относително стабилна във времето. Асоциативен модел. Тази модел е "по-стар" от другите и е представен в науката от различни автори, изразяващи различни мнения по отношение на асоциацията.

51
Централно понятие в тази модел е понятието асоциация. Асоциацията представлява връзката между образите на обектите в съзнанието на човека и като такава служи за обяснителен принципна всички психични образи. Този принцип се свежда до следното ако определени психически образи са възникнали в съзнанието едновременно или непосредствено един след друг между тях се създава асоциативна връзка и повторната поява на някои от елементите на тази връзка поражда в съзнанието неизбежно представа за всички останали нейни елементи. В основата на асоциативната теория лежи мисълта затова, че всички психични процеси се разчленяват на отделни елементи, които след това се свързват в съзнанието по законите на асоциациите. Тези закони за пръв път са били формулирани още от Аристотел, който вижда причината за тях в наличието на сходство и различие в предметите и групиращ ги по преобладаващата сетивна модалност. Впоследствие законите на асоциацията се формулират по различен начин. Така Д.Юм счита, че "качествата, от които възникват асоциациите и с чиято помощ ума преминава от една идея към друга са всичко три сходство, съвпадение по време или място, причина и следствие. Много векове по-късно, откакто Аристотел въвежда "първичните закони на асоциацията,
Т.Браун ги допълва с "вторични закони, към числото на които отнася продължителност на първоначалните впечатления, тяхната "живост, честота, отсроченост във времето, относителна независимост от други впечатления и т. н. Така че според асоциативното разбиране за паметта необходимо и достатъчно основание за образуване на връзката между две впечатления е едновременността на тяхната поява в съзнанието. Поради това привържениците на това разбиране изобщо не са си поставяли задачата заедно по- задълбочено изучаване на механизмите на запомнянето, които те ограничават с характеристиката на външните условия, необходими за възникването на "едновременните впечатления. Цялото многообразие от тези условия е сведено до следните три типа а) простран-ствено-времево съседство на съставните елементи б) тяхната прилика в) тяхното различие или противоположност. Съответно на тези три типа отношения между обектите и явленията от външната среда са определени и три типа асоциации асоциации по съседство асоциации по сходство асоциации по контраст. Асоциации по съседство - това са тези асоциативни връзки, които се изграждат поради едновременното или последователното възприемане на предметите, явленията и т. н. Асоциации по сходство - това са асоциативни връзки, които се изграждат между представите за предмети и явления, които имат много общи свойства. Асоциации по контраст - това са асоциативни връзки между образите на предмети и явления, които притежават противоположни свойства. Освен по начина на своето образуване, асоциативните връзки се различават по своя характер, по принципите, върху които са изградени. В зависимост от това се различават механични и смислови асоциативни връзки. Механични асоциативни връзки са тези, които се изграждат въз основана случайни съвпадения на подобие или контраст между обектите. Те отразяват реални връзки между тяхно такива които не са съществени и закономерните. не отразяват зависимостта между явленията, а само тяхното съвпадение. Такива могат да бъдат връзките, въз основана които се запаметяват цифрите на един телефонен номер или последователността на движенията вдадено действие. Осъзнаването на закономерните връзки между нещата се основавана изграждането на смислови асоциативни връзки. Смисловите асоциации са характерни само за личността. Те се изграждат при участие на втората сигнална система и в процеса на мисленето. Втората сигнална система осигурява обобщаване и отвличане от непосредствената среда, което създава възможността да бъдат репрезен-татирани и причинните връзки, връзките на зависимост между предметите и явленията от обективния свят. Втората сигнална система взема участие и при образуването на механичните асоциации. Но при тези асоциации въз основана съвпадения се свързват образите на обектите с техните словесни обозначения.
2. Теории за механизмите на паметта Освен различни теории за структурата на паметта и нейните модели в психологическата наука съществуват също така и различни теории, обясняващи нейните механизми и най-вече този на запомнянето. Ето защо обектна нашето внимание по-нататък ще бъдат някои от най-известните от тях.

52
Биохимична теория. Привържениците на биохимичната теория за паметта смятат, че специфичните биохимически изменения, които се извършват в нервните клетки на мозъка под въздействието на външните сигнали (дразнители, лежат в основата на механизмите на процесите по запомнянето, съхраняването, възпроизвеждането на информацията. Имат се предвид различните прегрупирания на белтъчните молекули на невроните и преди всичко на молекулите на така наречените нуклеинови киселини. Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) се смята за носител на генетичната, наследствената памет, а рибонуклеиновата киселина (РНК) - за основана онтогенетичнага индивидуална памет. Една от най-популярните хипотези, обясняващи биохимизма на паметта е тази на Х.Хиден, който в своите опити с плъхове констатира, че в резултатна тяхната дресировка РНК в мозъчните им клетки се променя Вследствие на това той издига предположението, че паметта може би почивана възможността на РНК да съхранява информация. Това предположение впоследствие се потвърждава и от редица други учени. Така например Мак Конъл, който работи в изследванията си с планарии, стига до извода, че РНК може би има двойна роля в паметта. Нейните молекули съхраняват информация, която трябва да се запаметява чрез изменение на структурата си и участва в пренасянето на усвоената от паметта информация от една частна мозъка в друга. Като доказателство в полза на хипотезата на Хиден може да се посочи това, че количеството
РНК се увеличава в мозъка на човека от 3 годишната му възраст до 40 години, остава непроменено докъм години, а след което намалява. Тази динамика на количеството на РНК съвпада с емпиричните наблюдения, и е почти аналогична с кривата на обогатяване на човешкия опити знания в онтогенетично-то развитие на хората. Друго доказателство в полза на тази хипотеза е фактът, че изключително силните въздействия обикновено снижават съдържанието на РНК. Това обяснява защо при шокови състояния или при катастрофи се развиват временни или трайни амнезии или пък защо при силни емоции (страх, гняв, ужаси т. н паметта работи лошо. В биохимичната теория хипотезата на Хиден не е единствена. Според друга една хипотеза материалният субстрат на паметта е субстанцията на Нисл, която се изразходва постепенно в процеса на запаметяването. Според група биохимици от Мичиганския университет съхраняващата субстанция на паметовите следи са не рибонуклеиновите киселини, а мукополизаха-ридите и мукопротеидите. Това са желатино-подобните слоеве, които се намират от вътрешната страна на клетъчните стени. Тази хипотеза още по-добре обяснява практически неограничените възможности на паметта да съхранява голямо количество информация. По мнението на Дж. Унгар материалният субстрат на паметта се намира в мозъка във видна изключително малки частици (молекули на паметта, които не могат да се видят дори с помощта на електронен микроскоп. Тези "молекули на паметта" съхраняват получената информация. В своите изследвания Унгар, след формиране у мишки на условни рефлекси - страх от тъмнината, страх от звукови дразнители и др., извличал мозъка им иго обработвал по специфичен начин, в резултатна което отделя от него субстанция наречена скотофобин (от гръцката дума скотофобия, означаваща страх от тъмнина. Субстанцията скотофобин е била въвеждана в мозъка на необучени животни и като следствие от това, те веднага образували условни рефлексии започнали да се боят от тъмнината. Физиологична теория. Тази теория е най-тясно свързана с най-важните положения от учението на И. П. Павлов за закономерностите на висшата нервна дейност (ВНД). Счита сече физиологична основана механизмите на паметта е способността на мозъчната кора да образува, съхранява и актуализира временни нервни връзки. Тази способност се основавана пластичността (реактивността) и инертността на мозъчната кора. В резултат от въздействието на различни сигнали върху анализаторите, в мозъчната кора се образуват временни условни нервни връзки. Това е възможно благодарение на пластичността на мозъчната кора. Тези връзки се образуват лесно и бързо, когато кората се намира в състояние на оптимална възбуда. Вследствие на инертността на мозъчната кора нервните връзки се съхраняват за дълго време и могат да се актуализират, което пък е основана спомнянето и възпроизвеждането. Като важно е да се отбележи, че условни връзки се образуват не само въз основана дейността на първата, но и на втората сигнална система. Това обуславя възможността да се запомня както своят, така и чуждият опити прави възможно обучението.

53
Образуването навременни нервни връзки протича в съответствие със законите на ВНД. Чрез законите на ирадиацията и концентрацията могат да се обяснят оптималните условия, при които се образуват асоциации. Въвеждането на понятието анализатори диференцирането му натри части обяснява пространственото разположение на паметовите следи. Това се явява изходен пункт на изследователите Спери и Буреш да издигнат хипотезата за динамичната локализация на паметовите следи. Горното делене дава физиологична обосновка на зрителния, слуховия и двигателния вид памет, както и на кратковременната и дълговременната памет, защото следите се запазвай в мозъчното представителство на анализаторите. Съществуването на ядро и на дифузно разположени нервни клетки в коровото представителство на анализаторите обяснява случаите навременни или трайни амнезии поради нарушаване на анатомичната цялостна някои отдели на мозъка. Не е без основание от физиологичен аспекти твърдението, че зрителната памет е по-добре развита от слуховата, тъй като представителството на слуховия анализатор в мозъчната кора по площ е почти
100 пъти по-малко от представителството на зрителния.
Невронна теория. Мнозина изследователи приемат невроните (нервните клетки) като материален носител на паметта, те. информацията се съхранява в тях по определен начин. Това е твърде примамлива хипотеза, тъй като огромният бройна невроните (в човешкия мозък се счита, че има 10-15 милиарда нервни клетки) обяснява неограничените възможности на човешката памет. Но тази хипотеза не може да обясни защо, въпреки че в мозъка на възрастния човек умират ежедневно десетки хиляди неврона, паметта не намалява с аналогичен на тях процент. Като основен елемент на паметта други автори приемат синапсите. Например Д.Финк смята, че "импулсите попадат във всяко разклонение на невроните и образуваните по този начин импулси се движат, докато достигнат мястото на съединенията с другите влакна. Така един импулс може да се превърне в безбройно количество нови импулси, които едновременно се разпръскват до най- отдалечените места на главния и гръбначния мозък. Това предположение кореспондира с факта, че повторното преминаване на възбудата през синапсите е облекчено, а също така и че става непрекъсната миелинизация на невроните, която според редица изследователи продължава докъм годишна възраст. Това заедно с огромния брой синапен (дона един неврон) вероятно обуславя изключителната дълготрайност, големия обеми възможности на човешката памет.
По-голямата част от повърхността на невроните е покрита с плътно прилягащи към тях клетки
- наречени глиални клетки, като в мозъка, според Г Иваницкий, теса над 150 милиарда. Това кара мнозина изследователи да приемат, че паметта зависи от глиалните клетки. Така например в резултатна своите изследвания А. Ройтбак стига до извода, че под влияние на някои химически вещества активността на глиалните клетки се увеличава. Те започват да пулсират ида се движат около израстъците на невроните, покривайки синапсите. Поради това импулсите с информация, пристигащи първи в невроните, се явяват едновременно сигнали за глиалните клетки да образуват миелинова обвивка около контактите, за да подкрепят временната връзка между двете нервни клетки. Отказаното дотук може да се направи извода, че една единствена теория не е в състояние да обхване целият кръг от най-разнообразни явления свързани с проявите на паметта.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: