Доцент д-р колю тодорков

18
да бъдат представени в усещанията. Такива свойства например са големината и формата на обектите, продължителността на явленията и други. Характерно за възприятието е и неговата тясна връзка със словесната дейност наличността. Във възприятията се отразяват обектите и явленията от действителността, като се обозначават със съответни думи. Затова, отразявайки обекта, личността свързва неговия образ с думата, която го означава. Думите, с които хората назовават обектите и явленията, носят в себе си обобщени знания за тях, като резултат от съвкупната познавателна дейност на цялото общество. Възприемайки, човек не само гледано и виждане само чувано и слуша, а понякога той не само виждано и разглежда или се вглеждане само слушано и се вслушва той често активно избира нагласата, която обезпечава адекватно възприемане на обекта. Възприятието наличността не е само сетивен образно и осъзнаване от нея на обекта, който се отделя от съвкупността от обекти и явления от действителността. Сетивното осъзнаване на даден обект представлява основната, най-съществена отличителна чертана възприятието. Възможността да възприема предполага у човека способност не само да реагирана сетивния сигнално ида осъзнава съответното сетивно качество като свойствено на дадения обект. Затова предметът се отделя като относително устойчив източник на произтичащи от него въздействия върху човека и като възможен обект, към който да се насочат действията наличността. По тази причина възприятието предполага високо развитие не само на сетивния, но и на двигателния апарат. Ако координираните, насочени към обекта движения, от една страна, предполагат възприемане на обекта, тона свой реди възприятието като осъзнаване на противостоящите на човека обекти от действителността предполага възможност не само автоматично да се реагирана сетивния дразнително ида се оперира с обектите с координирани движения. Основа за изграждането на възприятието като висша психическа функция и възприятието като текущ процес е активното движение. Хората се движат. Те обръщат глава, преместват тялото си, преминават в съседната стая, отиват в магазина, правят пътешествия по света. Не може да се разбере природата на възприятието, без да се отчита тази мобилност на човека. Всяка от нашите перцептивни системи сее развивала по такъв начин, който е дал възможност максимално да се използват тези особени видове информация, които стават достъпни благодарение на движението. За потвърждение на това са направени редица експерименти с животни. Един от тях е експериментът на Хелд и Хейн. Същността на експеримента е следната. Новородени котета се поставят на тъмно и се извеждат на светло само при поставянето им в специална опитна установка, наподобяваща на въртележка с две кошници за котетата. Всяка от кошниците е можела да се движи в кръг около три оси главната осна въртележката, вертикалната и хоризонталната осна кошницата. Активно е могло да се движи едно от котетата, за което в кошницата са направени отверстия за лапите му и то през тях е достигало да пода. А другото коте не е могло да се движи и сее премествало пасивно - него го е "возило" първото коте. При това и двете кошници са извършвали аналогични движения, те. двете котета са получавали едновременно и еднакви зрителни впечатления. В резултатна експеримента се констатира (след един месец, когато се пускат свободно да се движат из помещението, че у първото коте, което сее движило активно, не се наблюдават никакви дефекти в зрителното възприятие, а в същото време у второто коте е разкрита неспособност да различава формата на предметите, то не мига и невинаги отбранително вдига лапичките си, когато срещу него е хвърлено нещо. Аналогични резултати са получени и при експерименти с маймуни. Новородени шимпанзета са държани в пълна тъмнина, но ежедневно са им въздействали с разсеяна светлина в продължение на 90 минути, без да им дават да се движат. В такива условия след 7 месеца те не са се научили да разпознават даже бутилката, с която са се хранили с мляко. 3,5 месеца след като са били пуснати животните от тъмната стая, само една маймуна сее научила да различава хоризонтални ленти ивици) от вертикални, ада разпознава хората е могла да прави това значително по-късно. Тези дефекти на възприятието, проявили се в поведението на животните, ясно показват, че само зрителната стимулация е недостатъчна за развитието на възприятието. За първото коте измененията в зрителната стимулация са свързани с неговото активно движение, за второто коте такава връзка не възниква. Важно е да се отбележи, че активното движение има значение не само за формиране функциите на възприятието, но и за формирането на всеки отделен образ. Структурата на зрителният образ се абстрахира от постоянните взаимовръзки между определените движения и

19
измененията в зрителните усещания, с които очите отговарят на тези движения. Това може да се демонстрира с резултатите от изследвания на движението на очите при зрително възприятие. Разкрито е, че човек разглежда даден обект не по случайна траектория, а като последователно "опипва" спогледа си най-значимите негови елементи. Закономерните траектории на разглеждането се формират само при активно взаимодействие на зрителните и двигателните компоненти на възприятието. В случаите, когато механизмът на активното разглеждане на обекта по някакви причини не е сформиран, дефектите на разпознаването на обекта се проявяват най-ясно. Например за сляпородени деца, които стават виждащи след операция на 12-14 години, видимият свят отначало е напълно лишен от смисъл. Познати предметите разпознават както и по-рано, само като ги опипват. Така разликата между квадрати шестоъгълник те установяват като броят ъглите на фигурите чрез опипване, а петела бъркат с коня по причина, че и двете животни имат опашка. Само след продължително научаване те развиват способността си зрително да разпознават обектите. Изследванията потвърждават също значимостта на активното движение за развитието на осезателните възприятия. Така например, ако се предложи на човек да определи формата на невидим предмет с помощта на пасивното осезание, като се прокарва предмета по кожата на изследвания, то възникващият образ не съответствана формата на реалния предмет. Ако човек има възможност активно да опипва предмета, те. да го вземе в ръце, да го превърта (обръща, да се докосва до него от различни страни, то тогава у него се създава правилен образна обекта. Същевременно следва да се отбележи, че наличието на обратна връзка е съществено условие за формирането на адекватен образ. Ако нея я няма, то даже при наличието на активно движение на възприемащия орган, взаимовръзка между сигналите от двигателния и другите анализатори не се установява. Освен активното движение и наличието на обратна връзка, за правилно възприятие задължително се явява изпълнението на следните условия а) поддържането на определен минимум от информация, постъпваща в мозъка от външната и вътрешната среда и б)съхраняването на привичната структурираност на тази информация. Значението на първото условие се демонстрира от изследвания, направени при изолиране на изследваните хора от дразнители, постъпващи от обкръжаваща ги среда и от собствения им организъм, те. поставени в условията на така наречената сензорна депривация (сензорен глад. Същността на сензорната деприва-ция се заключава в това, че изследваните се изолират от външни въздействия с помощта на специални способи. Например за снижаване на кожната усетливост изследваните хора се потапят в басейн с топла вода, за лишаване от зрителна информация на очите им се слагат светонепроницаеми очила, за изключване на слуховите усещания се разполагат в звукоизолирано помещение. Нормален, физически здрав човек, потопен в такъв басейн, където до него не достигат никакви звукови и светлинни дразнители и почти са изключени осезателни и обонятелни усещания, атака също и температурни, изпитва големи затруднения при управление на своите мисли, представи, той губи ориентация по отношение структурата на своето тяло, започва да преживява халюцинации и кошмари. При такива експерименти у изследваните хора почти веднага след такава изолация се наблюдава нарушаване на възприятията, особено на зрителните. Така например известният спелеолог Сиффр не различавал зеления и синия цвят цял месец след като излиза от пещера, в която е престоял преди това два месеца. След пребиваването в изолация става също изменение на възприятието за дълбочина и постоянство на размерите, всичко около човека му се струва плоско, обкръжаващите предмети изглеждат, намиращи се в една плоскост, като нарисувани, а стените на помещението ту се "приближават, ту се "отдалечават" от него. Например за участници в експедиции на Антарктида, работещи в условията на крайно еднородна в зрително отношение среда, е характерна склонността им да надценяват размерите на обектите ида подценяват разстоянията до тях, атака също се изменя възприятието за скоростта на движение. Сензорната депривация води до изменение във възприятията и за време кратките интервали от време се завишават по продължителност, а дългите - се зани-жават. Наблюдават се изменения в зрителната и слуховата бдителност. Общо направление на измененията след изолация за всички видове възприятия е увеличение на усетливостта. Всичко това свидетелства затова, че за нормално възприятие е необходим определен приток от сигнали (информация) от външната среда. Ако възприятието се сведе само до пасивно приемане

20
на информация, то може да се очаква, че психическите процеси не биха се нарушили при прекъсвания в постъпването на информацията. Забелязано е, че в условията на естествен "сензорен глад" хората се стремят към творческа дейност рисуват, пишат стихове, разкази. Интересно е също, че в условията на самота вътрешната реч става външна, осъществява се функция на общуване на човека сам със себе си. Привичните форми на социално общуване в такива условия са изключени и човек е принуден в процеса на приспособяване към самотата да си изработва особени механизми за регулиране на своето поведение. В поведението на болшинството хора след прекратяването на самотата се наблюдава повишена активност с оживена мимика, и много натрапчиво те се стремят да встъпят в речеви контакт с обкръжаващите ги. Казаното дотук засяга рязкото съкращаване на информацията от външната среда. Обаче намаляването на обемана сигналите от вътрешната среда, от организма, също оказва неблагоприятно влияние върху възприятието. Така например в състояние на безтегловност, те. тогава, когато рязко се съкращава потока от сигнали, постъпващи от скелетната мускулатура в мозъка, са налице изменения във възприятията за обкръжаващия свят. Много космонавти при настъпване на безтегловност преживяват илюзорно, че се превъртат, те. налице са изменения във възприемането на положението на своето тяло в пространството. На едни им се струва, чете се намират в полусгъ-нато състояние с лицето надолу, други - с главата надолу (те. обратно на това, което е било положението им в пространството в действителност. Илюзията е възниквала както със затворени очи, така и с отворени. Важно е да се отбележи, че посочените илюзии са изчезвали, щом мускулите на космонавтите са получавали макари малка натовареност. В състояние на безтегловност се изменяне само възприятието за положението на собственото тяло в пространството, но и зрителните възприятия. Например американският космонавт Купър съобщава, че когато прелита над Тибет, той вижда с невъоръжено око къщите и други постройки на земята. Отначало сее считало, че това е халюцинация, защото нормалната разделителна способност на човешкото око не позволява да се различат подобни обекти от такова разстояние (над 350 км.). Обаче аналогични съобщения постъпват от много космонавти. Така например руският космонавт
В.Севастиянов казва, че в първите дни на космическия полет е различавал малко обекти на Земята. Но след това започва да различава корабите в океана, после корабите в пристанищата, по-късно и влаковете. В края на полета той различавал вилни постройки и участъците земя покрай тях. За изясняване механизма на подобно повишаване на усетливостта се извършват редица експерименти със слухови дразнители. На основание данните от тях и тези получавани от космонавтите се стига до извода, че за правилна работа на възприятието решаващо значение има и постоянството на притока от информация, постъпваща от вътрешната среда. Важно условие за нормалното функциониране на възприятието е организацията и структурираността на получаваната информация. Личността живее в света на вещите и явленията, ограничени в пространството и във времето, и намиращи се помежду сив определени взаимовръзки. Попаднал в условия, където в полето на възприятието липсва привичната разчлененост и организираност, човек не можене само адекватно и дълговременно да възприема обкръжаващия го свят, но и изпитва нарушения на другите психически функции. Такива нарушения се наблюдават у хора, намиращи се в знойна пустиня или в арктическо безмълвие. Предполага сече възникването на миражите е следствие от опитите на психиката да компенсира липсата на структурираност във външната среда с помощта на представи извлечени от паметта, и по този начин да се постигне привичната организираност на възприятието. Всички посочено дотук за същността на възприятието и за механизмите на формирането му намира обяснение чрез анализа на неговите основни свойства.
2. Основни свойства на възприятието Константност на възприятието. Това е относителната независимост на образа от условията на възприемането, проявяваща се в неговата неизменност формата, цвета и размерите на обектите се възприемат от нас като постоянни, независимо от това, че сигналите постъпващи от тези обектив сетивните органи, непрекъснато се изменят. Както е известно, размерът на проекцията на обекта върху ретината на окото зависи от разстоянието между обекта и очите и ъгъла нагледане, те. едни и същи предмети, намиращи сена различно отдалечение от очите на човека като проекция в тях имат различни размери, но въпреки това предметите ни се струват на нас с неизменна големина вън от зависимостта от това разстояние (разбира се в известни предели. Възприемането на цвета зависи

21
от множество фактори осветеност, фон, интензивност. В същото време цветът на познатите обекти винаги се възприемат по един и същ начин, аналогично, и формата на познатите обекти се възприема като постоянна, независимо от условията на наблюдението. Значението на константността е много голямо. Ако го няма това свойство, при всяко наше движение, при всяко изменение на разстоянието до обекта, при най-малкото извъртане на главата или промяна на осветеността практически непрекъснато биха се изменяли всички основни признаци, по които човек разпознава обектите. Той би престанал да възприема света на устойчивите обекти и възприятието не би могло да служи като средство за познание на обективната действителност. Предметност на възприятието. Предметността на възприятието се проявява в това, че обекта се възприема от нас именно като обособено в пространството и времето отделно физическо тяло. Цялостност на възприятието. Това свойство изразява вътрешната органическа взаимовръзка на частите и цялото в образа. При анализа на целостността на възприятието може да се отделят два взаимносвързани аспекта а)обединяване на различните елементи на обекта в един цялостен образи б)независимост на образуваната цялостност (в определени граници) от качеството на елементите. При това възприемането на цялото влияе и на възприемането на частите. Няколко правила на групировката на частите в цяло са формулирани от Вертхаймър. Правило на подобието колкото повече части от картината си приличат една друга по някакво зрително възприемано качество, толкова е по-голяма вероятността те да се възприемат като разположени заедно. В качеството сина групиращи свойства могат да бъдат сходство по размери, форма, по разположение на частите. Правило на общата съдба множество елементи, които се движат с еднаква скорости по една траектория се възприемат цялостно - като единен движещ се обект. Това правило важи и тогава, когато обектите са неподвижни, но се движи наблюдателя. ЗУПравило на близостта във всяко зрително поле, съдържащо няколко обекта, тези от тях, които са разположени най-близко един до друг, визуално могат да се възприемат цялостно, като един обект. Независимостта на цялото от качеството на съставящите го елементи се проявява в доминирането на цялостната структура над нейните съставящия. Отделени сатри форми на такова доминиране. Първата се изразява в това, че един и същ елемент, бидейки включен в различни цялостни структури се възприема по-различен начин. Втората се проявява в това, че при заменянето на отделни елементи, но при съхраняване съотношението между тях, общата структура на образа остава неизменна. Например може да се изобрази лицето в профилна даден човек и с щрихи, и с пунктирани линии, и с помощта на други елементи, като във всички случаи се съхранява портретното сходство. Третата форма намира своя израз в добре известните факти на съхраняването във възприятието структурата на цялото при отпадането на отделни негови части. Така например за цялостно възприемане на човешкото лице са достатъчни няколко елемента от неговият контур. Обобщеност на възприятието. Означава отнасяне на всеки образ към някакъв клас обекти, имащи общо название. При това се отразяване само влиянието на езика, но и опитът на дадения човек. В зависимост от разширяване опитана човека, образът съхранявайки своята индивидуалности съотнесеност с конкретният обект, се причислява към все по-голяма съвкупност от обекти отдадената категория, те. класифицира се. Именно класификацията осигурява надеждност на правилното разпознаване на обекта, независимо от неговите индивидуални особености и изкривявания, които обаче не извеждат обекта вън от пределите на дадения клас обекти. Значението на обобщеността се проявява например в способността наличността свободно да чете текст независимо от шрифта или почерка, с който е написан. Следва да се отбележи, че обобщеността на възприятието позволяване само да се класифицират и разпознават обектите и явленията, но ида се предсказват някои техни свойства, които непосредствено не се възприемат. Щом даден обект по отделни свои качества е отнесен към даден клас, то с определена вероятност може да се очаква, че той притежава и други свойства, характерни за този клас. Активност на възприятието. При възприемането на даден обект или явление във всеки един момент нещо изпъквана преден плана друга част от него или от обкръжаващата го действителност оставана заден план. Цялата възприемана от човека действителност се разделяна две неравни по значимост части едната -предмет - се възприема като някакво конкретно, ясно очертано, разположено напреден план завършено цяло, а втората - фон - като нещо аморфно, неопределено, разположено зад предмета и неограничено като поле. По такъв начин, възприеманата реалност, винаги се разделя като чели на два слоя на фигура-образ на обекта, и фон-образ обкръжаващото обекта пространство. Разбира се предметът и фонът могат да разменят своите места.

22
Обем на възприятието. Изразява количеството обекти, които човек може едновременно да възприеме, ограничени в единица пространство. Обемът на възприятието зависи отминалия опитна човека и от неговите знания за обекта на възприятието.
Осмисленост на възприятието. Възприятието наличността е предметно и осмислено. То не се свежда само до една сетивна основа. Практически за нас е съществено именно значението на предмета, защото то е свързано с неговата употреба формата няма самостоятелна ценност, тя обикновено е важна само като признак за разпознаване значението на предмета, тена неговите отношения и връзки с другите неща и възможната му употреба. Ние веднага можем да кажем, какво, те. какъв предмет сме възприели, въпреки чене рядко може да се затрудним да опишем някои негови свойства - цвят или точна форма. Бидейки осъзнаване на предмета, възприятието наличността нормално включва акт на разбиране, осмисляне. Възприятието наличността представлява от само себе си единство на сетивно и логично, сетивно и смислово, на усещане и мислене.
Осмислеността на възприятието означава, че в него се включва мисленето, осъзнаване назначението. Но мисленето винаги се заключава в прехода от единичното, през особеното, към общото. Така че възприемайки непосредствено даденото, човек винаги отразява неговите общи връзки и отношения с другите обекти и явления. Например, когато пътният полицай вижда изменение на цвета на контролната ампула за установяване на употреба на алкохол от водача на
МПС, възприема това не само като химически процес, но и като определена степенна алкохолно опиянение на шофьора. Нормалното възприятие наличността се характеризира с това, че възприемайки единичното, тя обикновено го осъзнава като частен случайна общото. Нивото на тази обобщеност се изменя в зависимост от нивото на развитие на теоретическото мислене на човека. По силата на това нашето възприятие е зависимо от интелектуалния контекст, в който то е включено. В зависимост от това по какъв начин ние разбираме действителността, ние по този начини я възприемаме. Също така в зависимост от нивото и съдържанието на нашите знания ние не само по различен начин разсъждаваме, но и по различен начин възприемаме света. Аперцепция. Наред с породилия го сигнал (дразнител) възприятието е обусловено от редица фактори, които се крият в самия възприемащ субект. Възприемане изолираното око, не ухото само по себе си, а конкретният жив човек. Зависимостта на възприятието от личностните особености на човека, от неговият опит, текущо психическо и физическо състояние, от характеристиките на ценностната му система (потребности, интереси, цели, идеали, нагласи, убеждения, идеали, чувства, мотиви, от изпълняваната дейности задачите, свързани с нея, от отношението наличността към обектите и явленията от действителността се нарича аперцепция. Между всички изброени свойства на възприятието има определено функционално сходство. И константността, и предметността, и цялостността, и обобщеността и т. н, придават на образа важна черта - независимост, в определени, предели от условията на възприемането. Възприятието е активен процес, който използва информацията, за да поставя и проверява хипотезите, възникнали във връзка с разпознаването на образите. По отношение начина на издигане и проверяване на хипотезите, по които става разпознаването на образите съществуват различни теории, които обаче могат да се групират в две основни групи - теории за преработка на информацията "отдолу нагоре" и отгорена долу. Теориите за преработка "отдолу нагоре" (от частното към общото) при възприятието подчертават приносите на информацията, идваща от сетивата към мозъка. Тези за преработката отгорена долу" (от общото към частното) акцентират върху ролята на предишните очаквания и хипотези затова, което ще се възприеме, върху възникващите в резултат възприятия. Например как разпознаваме куче Познаваме ли ние кучето поради това, че отначало виждаме неговата муцуна, четирикрака, очи, уши и т. н. (преработка на информацията "отдолу нагоре- или ние познаваме тези части затова, защото отначало сме видели кучето като цяло, а след това муцуната, краката и т. н. (преработка на информацията отгорена долу. Макар че е изкушаващо да се зададе въпроса "коя теория е правилната" ида се получи конкретен отговор, истинският отговор е, че и двата подхода са правилни. В повечето ситуации сетивата ни осигуряват достатъчно информация за преработка "отдолу нагоре, за да ни позволят да възприемаме света точно, макар че процесите отгорена долу" могат да засилят точността.

23
Когато обаче информацията от сетивата е недостатъчна (например когато се опитваме да разберем какво виждаме в тъмното, тогава по-силно действат процесите отгорена долу. Освен споменатите теории за разпознаването на образите съществуват и други теорията за сравняване с еталона (разпознаването на образите става при наличието на съвпадение на сетивните стимули със съответните вътрешни мисловни форми теорията анализ по детайли (разпознаването на образа става след анализ на елементарните свойства на входящите стимули теорията опознаване по прототип (разпознаването на образа става при наличие на съвпадение на възприемания образ с абстрактни или идеални умствени образи. Възприятието обаче невинаги е адекватно отражение на действителността. В доста случаи са налице неточни, неправилни, изкривени образи на обектите, който въздействат върху сетивните органи. Тези образи се наричат перцептивни илюзии.
Перцептивни илюзии възникват винаги, когато има несъответствие между отдалеченият стимул - обектите от реалния свят - и възприятията низа тях. Понякога тези илюзии възникват в средата, понякога - в сетивните ни органи, а друг път в мозъка, докато конструира перцептивните образи. Най-често илюзиите са зрителни. Един от класическите примери за илюзия на възприятието това е илюцията за луната. Погледнете някога луната, която се намира над хоризонта, а след това я сравнете, по памет разбира се, с нейния размер в небето над вашата глава. Над хоризонта луната изглежда по-голяма. Тази илюзия се обяснява последният начин. Хоризонта ни се струва по- далечен, отколкото небето над главата ни. Но перцептивната система е склонна да компенсира разстоянието. Казано с други думи, при оценката на големината на обекта е необходима да се прави поправка в разстоянието до него ако обектът е много далеч, ние силно го "увеличаваме, а ако не е далеч го "увеличаваме" малко, така че луната се възприема като по-голяма, когото се намира "далеч" над хоризонта.
3. Когнитивна схема Хората пристъпват към дадени действия, когато имат определена представа затова, какво искат да направят скулпторът започва работа, имайки дадена представа затова, как трябва да изглежда статуята готвачът например знае, как следва да използва продуктите за приготвянето на дадено ястие. Изхождайки отдадената представа и обективното състояние на нещата (камък, продукти и т. н, обектна дейността, всеки човек действа, възприемайки последствията от своите действия, формирайки си повече или по-малко точна представа затова, какво ще прави по-нататък, отново действа, отново възприема и така докато не бъде получен крайният резултат от дейността. Всеки момент от съзнателната дейност се определя от наличната ситуация, от това, което е ставало по-рано, а също така от плановете и очакванията на действащия човек. Този цикличен процес се осъществява по определена схема, наречена когнитивна.
Когнитивната схема представлява част от пълния перцептивен цикъл и е вътрешна по отношение на възприемащия човек, тя се модифицира от опита му и по един или друг начин е специфична по отношение на това, което се възприема. Схемата приема информацията, тогава, когато тя (информацията) се окаже на сетивните повърхности и се изменя под влияние на тази информация. Когнитивната схема насочва човешките действия и изследователска активност, благодарение на които се открива достъп до нова информация, извикваща на свой ред, понататъшно изменение на схемата.
Когнитивните схеми притежават определена форма и се изявяват вдадени рамки. Формата на схемата се определя от това, в какъв вид трябва да бъде приведена възприеманата информация, задай се даде правилна интерпретация. Например вие може да бъдете готови да видите "нещо" или "някого" - или своят приятел Иван, или усмивката на лицето на Силвия и т. н. Рамката определя границите, в които напълно или частично се изменя значението на информацията, за да бъде възприета тя по определен начин. Например едни и същи похвални думи могат да бъдат искрени в един случай, иронически - в друг, преразказ на чужди думи - в трети пиянството може да се възприема от едни хора като болест, а от други като съзнателна безнравствена постъпка политическите организации провеждат конференции изключително с цел да бъдат показани по телевизията (те. да се покажат в определени рамки мошениците много старателно инсценират ситуацията, в която искат да измамят другите хора, по такъв начин, че тя да бъде неправилно възприета от тяхната жертва. Схемите се формират по степента на натрупване на опит от човека. Сбора на информацията отначало става грубо и неефективно. И само благодарение на пер-цептивното научаване хората придобиват способността към възприемане на все по-тънките аспекти на обкръжаващия ги свят.

24
Например пеленачето обръща глава към всеки звук, който чува. Но отначало това се прави неточно, бавно и т. н. Постепенно у него се формира способност за бързо локализиране на звука, за реагиране преди всичко нагласа на майката и т. н. Схемите, съществуващи във всеки един момент са продукт на индивидуалния жизнен опитна човека, атака също на самото текущо осъществяване на перцеп-тивния цикъл.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: